[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 14.12.2010

COM(2010) 734 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Преглед на преходните мерки относно придобиването на земеделско недвижимо имущество, определени в Договора за присъединяване от 2005 г.

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Преглед на преходните мерки относно придобиването на земеделско недвижимо имущество, определени в Договора за присъединяване от 2005 г.

РЕЗЮМЕ

Договорът за присъединяване, подписан през 2005 г. с България и Румъния,[1] установява преходен период от седем години (от 2007 г. до 2014 г.), който позволява на тези държави-членки да запазят съществуващите ограничения по отношение на придобиването на земеделска и горска земя от физически и юридически лица на други държави от ЕС/ЕИП. В него е предвидено също така, че на третата година след присъединяването Комисията следва да направи преглед на тези преходни мерки[2].

Целта на настоящия доклад е да се направи преглед на тези временни ограничения и тяхното въздействие, с цел да се отчете потенциалът за съкращаване или прекратяване на преходния период преди датата, определена в Договора за присъединяване. Във връзка с тази цел през 2009 г. беше възложено провеждането на проучване. Заключението на проучването и на настоящия доклад е, че:

- в България и Румъния няма пълна забрана на придобиването на земеделска земя. Следователно, въпреки временните ограничения, налице е значително чуждестранно присъствие (под формата на учредяване на нови дружества или участие в резидентни такива, регистрация на граждани на ЕС като самостоятелно заети земеделски производители и наемане на земеделска земя) без никакви видими сътресения за системата. В светлината на ограничения достъп до капитал и разпокъсаността на земята във въпросните две държави-членки, би могло да се счита, че тези чуждестранни инвестиции дори подпомагат намирането на решение на определени институционални ограничения. Дейностите на чуждестранните инвеститори могат да доведат до положително въздействие върху земеделската реформа в България и Румъния посредством въвеждането на нови технологии, осигуряване на така необходимия капитал за производството, рационализиране на използването на земята и повишаване стойността на земята,

- разликата между доходите и продажните цени на земята в България и Румъния в сравнение с останалите държави-членки на ЕС намалява с течение на времето, но все още е значителна и твърде далеч от пълно сближаване. Намаляването на тази разлика обаче не беше нито очаквано, нито считано за необходимо условие за прекратяване на дерогациите,

- социално-икономическите показатели за земеделското производство се подобряват, като се очаква тази положителна тенденция да продължи. Все още остава обаче голямата разлика между двете нови държави-членки и останалите държави-членки на ЕС от гледна точка на производителност и дял на трудовата заетост в земеделието в общата трудова заетост.

Въпреки че периодът от време, който е обхванат при изготвянето на настоящия доклад, по необходимост е кратък, на база на ситуацията в България и Румъния, установена в междинния преглед, Комисията стигна до заключението, че сроковете за прилагането на преходните ограничителни мерки за придобиването на земеделски земи не следва да бъдат съкращавани.

В същото време Комисията подчертава колко важно е за тези две държави-членки да се възползват добре от оставащата част от преходния период, за да насърчат развитието на земеделския сектор. По мнение на Комисията разглеждането на възможността за отваряне на нови земеделски пазари за чуждестранни инвестиции чрез умерени мерки дори преди изтичането на преходния период би оказало положително влияние за насърчаване на конкурентоспособността на българския и румънския земеделски сектор. В това отношение може да бъде препоръчано доброволното предприемане на определени мерки:

- да се позволи на чужденци от ЕС, които не са се установили в ЕС-2, свободно да придобиват определена по размер площ от земеделската земя на държавата,

- да се позволи на чужденци от ЕС, които не са се установили в ЕС-2, свободно да придобиват определена по размер площ обработваема земя до определен максимален размер площ на сделка, като е възможно всяка сделка да е съчетана с изискване за извършване на известни инвестиции в технологични нововъведения,

- да се разреши на чужденци от ЕС, които не са се установили в ЕС-2, но са наели земеделски имоти там, свободно да придобиват земеделски сгради и земята, върху която са построени.

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Преглед на преходните мерки относно придобиването на земеделско недвижимо имущество, определени в Договора за присъединяване от 2005 г.

Комисията представя настоящия доклад на Съвета в съответствие с Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и на Румъния в Европейския съюз. Протоколът и приложения VI и VII към него съдържат предвидените условия за прилагане на преходните мерки, в това число преходните периоди, през които могат да бъдат запазени съществуващите ограничения по отношение на закупуването на земеделска земя, гори и горска земя от граждани и юридически лица от други държави на ЕС/ЕИП. И в двете приложения е предвидено, че на третата година след датата на присъединяване следва да се направи общ преглед на тези преходни мерки под формата на доклад на Комисията до Съвета.

С оглед на това задължение консултант[3] извърши проучване[4], в което се анализира въздействието на преходните мерки върху земеделския сектор в България и Румъния (наричани по-долу ЕС-2).

1. Правно основание за доклада на Комисията

Член 63 от ДФЕС гарантира основната свобода на движение на капитали,[5] което включва, наред с други, режим на свободни инвестиции за придобиване на недвижимо имущество[6].

В Договора за присъединяване, подписан с България и Румъния през 2005 г., е предвидено, че, чрез дерогация от Договора по отношение свободата на движение на капитали, на двете нови държави-членки се предоставя седемгодишен преходен период, считано от 2007 г. (дата на присъединяване) до 2014 г., по време на който те могат да запазят ограниченията, съществуващи в тяхното законодателство към датата на подписване на Договор за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя.

Член 20 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и на Румъния в Европейския съюз определя, че горепосочените преходни мерки се прилагат при условията, посочени в приложение VI (България) и приложение VII (Румъния) към него.

Приложенията гласят, че „ общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на присъединяване. За тази цел, Комисията представя доклад пред Съвета . Съветът може, като гласува единодушно по предложение на Комисията, да реши да съкрати или да прекрати преходния период …“.

2. Договорености за преходни периоди

По време на преговорите за присъединяване, поради опасения, подобни на изразените от седем от десетте държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., България и Румъния поискаха преходен период по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя от граждани на други държави-членки на ЕС и юридически лица, създадени в съответствие със законите на друга държава-членка, които не са нито установени, нито регистрирани в Румъния и България[7] (наричани по-долу чужденци от ЕС). Като основна причина за това искане е посочена необходимостта от опазване на социално-икономическите условия за земеделски дейности непосредствено след въвеждането на единния пазар и прехода към Общата селскостопанска политика . Преходните мерки са предназначени да смекчат въздействието на отворения пазар върху земеделското недвижимо имущество в ЕС-2 в резултат на относително ниското равнище на покупни цени на земята и доходи на земеделските производители в сравнение с останалата част на ЕС (наричан по-долу ЕС-25). Тъй като обаче ограниченията върху чуждестранните инвестиции биха могли да окажат отрицателно въздействие върху развитието на земеделския сектор и по-специално върху неговата производителност, технологични нововъведения и конкурентоспособност, България и Румъния могат да прилагат своите ограничителни разпоредби само за преходен период, ограничен до седем години (2007—2014 г.).

3. Цели на доклада

Целта на Комисията е да направи преглед на въздействието на присъединяването и на временните ограничения върху земеделския сектор в ЕС-2. Комисията ще вземе предвид също така актуалността на опасенията, които накараха България и Румъния да поискат преходни периоди за свободното придобиване на право на собственост върху земеделска земя. Това ще даде възможност на Комисията да прецени необходимостта да се запазят преходните мерки за предвидения преходен период и да отчете дали е приложимо неговото съкращаване или прекратяване преди 2014 г. — датата, определена в Договора за присъединяване. Оценката на Комисията беше предшествана от проучване на CEPS от 2010 г., съдържащо изследване и анализ на промените, които са настъпили в ЕС-2 след преговорите за тяхното присъединяване, и тяхното съпоставяне със ситуацията в ЕС-25.

4. Методологически подход

С цел да разбере настоящото и бъдещо въздействие на ограниченията за собствеността на земя, проучването се съсредоточи върху два въпроса: i) в каква степен ограниченията за чуждестранна собственост оказват влияние върху ефективността на замените на земя, разпределянето на земя и ръста на производителността; и ii) в каква степен все още са меродавни факторите, породили опасенията на България и Румъния (че е възможно масово изкупуване на земя от чужденци, ако ограниченията ги няма).

Проучването се съсредоточи върху следните основни въпроси: сравнителен анализ на преходните ограничения в ЕС-2; други фактори, оказващи влияние върху пазарите на земеделска земя и сделките със земя; как са се развили пазарите на земеделска земя през последните години, по-специално по отношение на цените на земята и наемите, развитието на земеделските доходи и тяхната степен на сближаване с ЕС-25; анализ на определени ключови показатели за състоянието на земеделието в ЕС-2 в сравнение със съответните показатели за ЕС-25.

5. Общ преглед на ситуацията след три години членство в ЕС

Ограничения на чуждестранната собственост и функциониране на пазарите на земя

Въведените от България и Румъния ограничения се отнасят до чуждестранна (т.е. само нерезидентни земеделски производители и юридически лица) собственост (но не наемане) на земеделска земя. Тъй като ограниченията, наложени върху придобиването на обработваема земя от чужденци в ЕС-2 са с ограничен характер, следва да се подчертае, че ефективните сделки с обработваема земя изглежда се възпират така също от редица други фактори, като например: i) ограничения и несъвършенства на капиталовите пазари, което неизбежно води до необходимостта земеделските производители да финансират покупките на земя от своите собствени спестявания; ii) разпокъсаност на земята, което ограничава продажбите на обработваема земя, тъй като купувачите проявяват по-голям интерес към закупуване на консолидирани площи; iii) високи административни разходи, свързани със сделките със земя и защитата на правото на собственост.

Правни ограничения за придобиването на земеделска земя от чужденци, приложими в ЕС-2

Договорът за присъединяване, подписан с България и Румъния, предвижда възможност за национални правила, съгласно които чужденци от ЕС по принцип да не могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя, които да бъдат запазени в рамките на седемгодишен преходен период след присъединяването. При определени условия обаче чужденци от ЕС са имали възможност да придобиват земеделска земя в ЕС-2 още по време на преходния период. Освен това и в двете държави чужденци от ЕС могат свободно да наемат земеделска земя.

В България и Румъния придобиването на право на собственост върху земеделска земя от чужденци от ЕС е регламентирано по сходен начин:

i) граждани на ЕС, които желаят да се установят като самостоятелно заети земеделски производители и да придобият земеделска земя в България и Румъния, не са нито предмет на каквито и да било ограничения, нито на някакви процедури, различни от приложимите за граждани на съответните държави; ii) юридически лица, установени в България или Румъния също могат свободно да придобиват право на собственост върху земеделска земя във всяка от тези държави, без оглед на размера на чуждестранно участие в техния капитал.

Тези инвестиционни възможности за чужденци от ЕС доказват, че ограниченията, които са приложими в ЕС-2, са в по-малка степен рестриктивни от съществуващите в някои от държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. и поискаха преходен период за придобиването на обработваема земя (наричани по-долу държавите от ЕС-7[8]). Основната разлика е, че България и Румъния нямат никакви ограничения за придобиване на правото на собственост върху земя от юридически лица, установени на тяхната територия, без оглед на чуждестранното участие в капитала на тези дружества. Следва да се отбележи също така, че България и Румъния са определили по-малко ограничителни условия, които трябва да бъдат изпълнени от граждани на ЕС преди да се установят като самостоятелно заети земеделски производители и да се възползват от своето право да придобиват обработваема земя в тези държави. Няма обаче официални данни за чуждестранната собственост на обработваема земя в България и Румъния, така че въздействието на ограниченията не може лесно да бъде преценено. Въпреки това информацията, събрана от различни източници от националните експерти по земята, участващи в проучването,[9] предполага, че и в двете държави има значителна чуждестранна собственост на земеделско недвижимо имущество. Придобиването на собственост от чуждестранни инвеститори определено беше засилено в резултат на реституцията на земята на частните собственици.

Правните ограничения, прилагани относно придобиването на собственост върху земеделска земя от чужденци от ЕС в България и Румъния, показват, че няма строга и абсолютна забрана за придобивания от чужденци и следователно не могат да се считат за съществено важни за постигането на целите, които преследва въвеждането на преходния период.

Преки чуждестранни инвестиции

Евентуално увеличение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в земеделието би оказало сериозно въздействие върху така необходимия достъп до капитали, технологии и ноу-хау в сектора. От общите ПЧИ в България, възлизащи на около 32 милиарда EUR към 2008 г., и около 43 милиарда EUR към 2007 г. в Румъния, ПЧИ в земеделския сектор в България възлизат на 166 милиона EUR и на 280 милиона EUR в Румъния. Въпреки че са в относително малък размер, тези инвестиции, заедно със стимулиращите (вертикални) въздействия на разпростиране, идващи от ПЧИ в свързани сектори (например в хранително-вкусовия сектор), оказват положително влияние върху повишаването на земеделската производителност и стойността на земята.

Влияние на присъединяването към ЕС върху пазарите на земя в ЕС-2

Въпреки (частичните) ограничения върху чуждестранните инвестиции, които обхващат земеделския сектор, присъединяването към ЕС вече оказа положително въздействие върху развитието на този сектор. Като стимулира чуждестранните инвестиции в икономиките на ЕС-2 като цяло и улеснява растежа на финансовия сектор, присъединяването към ЕС подобри достъпа на земеделските производители до кредит и застраховане, което доведе до повишаване на земеделската производителност, засилено търсене на земя и увеличаване на стойността на земята.

Освен това субсидиите за стопанствата в ЕС-2, свързани с Общата селскостопанска политика (ОСП), макар и все още на по-ниско равнище в сравнение със субсидиите, които са на разположение на стопанствата в други държави-членки на ЕС, представляват важна част от доходите на земеделските производители в ЕС-2. Тъй като по-голямата част от субсидиите са свързани или със земя или с продукция, те насърчават търсенето на земя и стимулират увеличена производителност.

Променящи се пазари на земя в ЕС-2

Общият размер на пазара на продажби на земя в България и Румъния е малък. В България през 2008 г.около 140 000 ha земеделска земя смениха собствениците си чрез продажби. В Румъния смяната на собственост на обработваема земя чрез продажби възлязоха на около 220 000 ha към 2009 г. И в двете държави обаче площите, със сменена собственост чрез продажби за периода 1999—2008 г., са се увеличили седем пъти. В периода около присъединяването продажбите на земя в България нараснаха с 45 % (през периода 2006—2008 г.), а в Румъния повече от три пъти (през периода 2005—2009 г.).

Въпреки че пазарите на продажби на земи изглежда се развиват по подобен начин в ЕС-2, пазарите на наеми на земи значително се различават. Наемането има много по-малко значение в Румъния, отколкото в България. В ЕС-27 делът на наеми в Румъния е най-малък[10], въпреки че се е повишил през последните години. В Румъния, както и в други страни, наемането на земя е много по-важно за по-големите юридически лица, които наемат повече от една трета от земята, която използват (36 % през 2007 г.). През 2007 г. обаче само около 35 % от общата земеделска площ в Румъния беше използвана от корпоративни стопанства, докато юридическите лица в България държаха около 53 % от общата обработваема земя.

В проучването са използвани национални източници за получаване на статистически данни по отношение на продажбите на земя и цените на наемите . След присъединяването общите цени на наемите се повишиха само умерено[11]. За разлика от това през годините около и след присъединяването увеличението на продажните цени на земята беше значително.

В предприсъединителния период (2004—2006 г.) продажните цени на земята в България се повишиха с 24 % (до равнището от 895 EUR/ha). След присъединяването продажните цени на земята в България се увеличиха с 34 % в сравнение с периода преди присъединяването и през 2007—2008 г. достигнаха равнище от 1202 EUR/ha. В Румъния през периода преди присъединяването (2004—2005 г.) продажните цени на земята се увеличиха с повече от 200 % до около 900 EUR/ha, с особено голямо увеличение през 2005 г., годината на подписване на Договора за присъединяване. След присъединяването продажните цени на земеделска земя се увеличиха допълнително с повече от 50 % в сравнение с периода преди присъединяването — до 1400 EUR/ha през 2008 г.

В резултат на горепосоченото увеличение на продажните цени на земята в България и Румъния разликата в цените на земята между тези две държави и ЕС-25 намалява. Въпреки това все още има осезаема разлика между цените на земята в ЕС-2 и тези в ЕС-15 (държавите-членки на ЕС преди 1 май 2004 г.). За разлика от това продажните цени на земята в ЕС-2 вече са съпоставими с тези в ЕС-7[12].

Въпреки това, като се има предвид, че пазарите на наеми са отворени за чужденци и в двете ЕС-2, следва да се отбележи, че намаляването на разликата в наемните цени след присъединяването не беше по-силно изразено, отколкото при продажните цени на земята. Това явление може да бъде счетено за показателно, че наемането на земеделска земя без възможност за комбинирането му с придобиване на правото на собственост върху земята, която е необходима за земеделските дейности, не е особено привлекателно за чуждестранните инвеститори.

Социално-икономическа структура на земеделския сектор

Текущият процес на трансформация на земеделския сектор в ЕС-2 вече дава положителни резултати. Наличните данни показват, че през 2008 г. добивите от пшеница в България са възлезли на 70 % от равнището за ЕС-25, а добивите в Румъния са били около 60 % от равнището за ЕС-25. Разликата в производителността на труда между ЕС-2 и ЕС-25 също намалява, въпреки че все още остава съществена. През 2008 г. делът на добавената стойност на единица вложен земеделски труд в Румъния беше около 45 % от равнището в ЕС-25, а в България възлезе на 60 % от равнището за ЕС-25. Следва обаче да се отбележи, че вложеният земеделски труд е намалял значително в България и Румъния (повече от 40 % от 2000—2009 г.)[13].

Освен това, докато през 2007 г. делът на заетите в земеделския сектор беше 18 % в България и 28 % в Румъния, той беше само 5 % в ЕС-25. Реалният земеделски доход от вложения труд се увеличи от 2000 г. до 2008 г. с около 51 % в България и 68 % в Румъния[14]. Въпреки това, макар разликите между земеделските доходи в ЕС-2 и ЕС-25 да намаляват с течение на времето, те все още остават значителни. През 2008 г. земеделските доходи в България бяха два пъти по-ниски от равнището в ЕС-15,[15] но по-близо до средните земеделски доходи в ЕС-7. Въпреки това земеделските доходи в Румъния през 2008 г. възлизаха на една четвърт от тези в ЕС-15 и, докато те бяха сравними с тези в Латвия, Литва и Полша, все още бяха под средните земеделски доходи в ЕС-7[16].

6. Заключения

Развитието на земеделския сектор България и Румъния, по-специално подобреното земеделско производство, повишената производителност, увеличените земеделски доходи и продажни цени на земята, показва, че, въпреки че все още са налице, разликите между ЕС-2 и ЕС-25 определено намаляват с течение на времето. Следователно изразените опасения по време на преговорите по присъединяването, особено, че по-ниските доходи и цени на земята в ЕС-2 в сравнение с ЕС-25 ще доведат до масово придобиване на земя от чужденци, ако не бъдат въведени временни ограничения на чуждестранните инвестиции в земеделския сектор, сега, три години след присъединяването, изглежда все още са валидни, но само до известна степен.

Анализът на настоящата ситуация на земеделския сектор в България и Румъния показва, че ограниченията не представляват абсолютна и строга забрана за чуждестранните инвестиции в земеделска земя. Същевременно има институционални фактори, които забавят до известна степен напредъка на структурната реформа в земеделието в ЕС-2. Сред тези фактори се нареждат несъвършенствата на капиталовите пазари, разпокъсаността на земята и високите разходи по сделките. Следователно изглежда, че целите, преследвани от временните мерки, т.е. смекчаване на въздействието на отворения пазар за земеделското недвижимо имущество в ЕС-2, биха могли да бъдат постигнати в по-добра степен, ако по време на преходния период местните земеделски производители имат също така безпрепятствен достъп до капитал. Това би им позволило да консолидират своята земя, да инвестират в технологии, да подобрят своята производителност и в резултат това ще доведе до повишени земеделски доходи и цени на земята. В условията обаче на несъвършенствата на капиталовите пазари, които отчасти се дължат на финансовата криза, има отчаяна нужда от свеж капитал, за да бъде допълнително улеснено и стимулирано развитието на земеделския сектор в ЕС-2. Следователно отварянето на тези пазари за чужди инвестиции чрез умерени мерки дори преди изтичането на преходните периоди за осигуряване на конкурентоспособността на земеделския сектор в ЕС-2 заслужава сериозно обмисляне.

В контекста на горното предложение трябва да се разгледа въвеждането на следните, макар и умерени, реформи:

- да се разреши на чужденци от ЕС, които не са се установили в ЕС-2, свободно да придобиват определена по размер площ от земеделската земя в тази държава,

- да се позволи на чужденци от ЕС, които не са се установили в ЕС-2, свободно да придобиват определена по размер площ обработваема земя, до определена максимална по размер площ на сделка, като е възможно всяка сделка да е съчетана с изискване за извършване на определени инвестиции в технологични нововъведения,

- да се разреши на чужденци от ЕС, които не са се установили в ЕС-2, но са наели земеделски имоти там, свободно да придобиват земеделски сгради и земята, върху която са построени.

Следва да се има предвид, че вече има значително чуждестранно присъствие на българския и на румънския земеделски пазар чрез юридически лица, установени в ЕС-2 и работещи с чуждестранен капитал, наемане от чужденци на земеделска земя без ограничения и самостоятелно заети земеделски производители от ЕС с местожителство в ЕС-2. Придобиването на правото на собственост от тези инвеститори от ЕС не е довело до никакви видими сътресения за системата. Може дори да се счита, че техните икономически дейности помагат да се намери решение на системните неуспехи, свързани с продължителните институционални проблеми, които спъват по-ефективното използване на обработваемата земя и по този начин — земеделската производителност. Освен това големи сътресения от масово изкупуване на земя след края на преходния период също изглежда малко вероятно да настъпят, тъй като бъдещите инвеститори най-вероятно ще са онези, които по принцип се интересуват от земеделския пазар на ЕС-2, но не до степен, че да е трябвало да са се установят там още по време на преходния период и да придобият обработваемата земя на по-ранните и дори по-ниски цени. В допълнение развитието на цените на вече неограничения пазар на наеми също изглежда сочи, че, дори след края на преходния период, постепенното придвижване на продажните цени на земята в посока на сближаване с ЕС-25 може да продължи. Чуждестранните инвеститори се очаква да комбинират своята дейност по закупуване и наемане на земеделска земя.

Като се имат предвид крайните срокове, определени в Договора за присъединяване от 2005 г. за изготвянето на настоящия доклад, разглежданият период[17] е твърде кратък, за да бъдат получени по-обширни емпирични доказателства за въздействието на присъединяването и временните ограничения върху развитието на земеделския пазар в ЕС-2. Въпреки това проучването на Комисията показа, че разликите между ЕС-2 и ЕС-25 по отношение на доходите и цените на земята, които бяха сред най-големите опасения в тези две държави към момента на присъединяването, през последните години са намалели, но все още са далеч от пълно сближаване. Следователно това пълно сближаване не е нито очаквано, нито необходимо условие за прекратяване на дерогациите. Проучването на CEPS от 2010 г. показа освен това, че на ЕС-2 горещо се препоръчва добре да се възползват от останалата част от преходния период за насърчаване на развитието на земеделския сектор и подготовка за неизбежното отпадане на временните ограничения. Тъй като чуждестранните инвестиции изглежда способстват за процеса на рационализиране на използването на обработваемата земя, повишаването на производителността, увеличаването на равнището на технологични нововъведения и подобряване на конкурентоспособността, изглежда целесъобразно да се препоръча на ЕС-2 да разгледат мерки за допълнително доброволно отваряне на съответните им земеделски сектори.

Въз основа на ситуацията в ЕС-2 при междинния преглед на преходните мерки за придобиването на право на собственост върху земеделска земя, Комисията не счита, че сроковете за прилагане на временните ограничителни мерки в България и Румъния следва да бъдат съкратени.

[1] ОВ L 157, 21 юни 2005 г., стр. 11.

[2] Член 3.2 от приложения VI и VII към Протокола за присъединяване гласи: „ За тази цел, Комисията представя доклад пред Съвета. Съветът може, като гласува единодушно по предложение на Комисията, да реши да съкрати или да прекрати преходния период …“.

[3] Център за изследване на европейските политики (CEPS).

[4] „Преглед на преходните ограничения, поддържани от България и Румъния по отношение на придобиването на недвижимо имущество“, наричано по-долу "проучването на CEPS от 2010 г“. http://ec.europa.eu/internal_market/capital/reports.

[5] Вж. номенклатурата за движенията на капитали, посочена в приложение I към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 г. за прилагане на член 67 от Договора (ОВ 1988 L 178, стр. 5). Въпреки че тази директива беше отменена от Договора от Маастрихт, Съдът на Европейския съюз признава номенклатурата като имаща индикативна стойност.

[6] Петгодишният преходен период, предоставен на България и Румъния по отношение на придобиването на недвижимо имущество за второ жилище, не е предмет на настоящия доклад.

[7] В съответствие с изричния текст на Договора за присъединяване непосредствено след присъединяването всички горепосочени правила стават пряко приложими също така за граждани и юридически лица от ЕИП.

[8] Това са Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Словакия.

[9] Вж. обясненията и примерите, предложени в раздел 4 и раздел 6 на проучването на CEPS от 2010 г.

[10] Вж. таблица 4 на страница 20 от проучването на CEPS от 2010 г.

[11] В България, където наемането на земя е много по-важно, отколкото в Румъния, наемната цена след присъединяването беше през 2008 г. само със 17 % по-висока от наемната цена преди присъединяването — 2006 г.

[12] Вж. фигура 11 и таблица 17 на страници 43—44 от проучването на CEPS от 2010 г.

[13] Източник: Евростат (Икономически сметки за земеделието, статистически данни за вложения труд в земеделието).

[14] В съответствие с показател А на дохода от земеделска дейност (източник: Евростат, Икономически сметки за земеделието).

[15] В стандарт на покупателна способност.

[16] Вж. фигура 18 на страница 54 от проучването на CEPS от 2010 г.

[17] По-голямата част от статистическите данни, които са на разположение към датата на приемане на настоящия доклад, се отнасят до данни, ограничени до 2008 г.