[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 18.11.2010

COM(2010) 668 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

Стратегия за подготовка на някои съседни държави за присъединяване към конвенциите на ЕО—ЕАСТ от 1987 г. за общ транзитен режим и опростяване на формалностите при търговията със стоки

EN

СЪ ОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

Стратегия за подготовка на някои съседни държави за присъединяване към конвенциите на ЕО—ЕАСТ от 1987 г. за общ транзитен режим и опростяване на формалностите при търговията със стоки

1. Разширяване на обхвата на конвенциите — цели и общи условия

1.1. Към момента по конвенциите от 1987 г. за общ транзитен режим и опростяване на формалностите при търговията със стоки[1] има четири договарящи страни (Европейски съюз, Исландия, Норвегия, Швейцария[2]), които представляват 30 държави. От самото си приемане конвенциите са доказали своето значение като инструмент за улесняване на търговията чрез създаване на общ режим за обращението на стоки под митнически надзор с цел да се избягват задръстванията на граничните пунктове и чрез уеднаквяване на формата на митническата декларация при режимите износ, внос и транзит.

1.2. В отговор на препоръките, отправени от Комитета на Европейския парламент по проучване на общностния транзит през февруари 1997 г., Комисията пое ангажимент да не предлага ново разширяване на обхвата на конвенциите, преди режимите общностен и общ транзит да бъдат реформирани и компютризирани. Законодателната част на реформата на режимите транзит завърши на 1 юли 2001 г. Съответстващата оперативна рамка е налице и компютризацията на транзита е завършена; прието е допълнително законодателство, което отразява факта, че нормалната процедура за транзит се извършва електронно[3].

1.3. През 2001 г. Комисията предложи стратегия[4] за присъединяването към конвенциите на някои от държавите — кандидатки за членство в ЕС, към този момент[5], в която са изложени условията, които всяка държава трябва да може да изпълни, преди да се присъедини към конвенциите. Съобщението е насочено към държавите — кандидатки за членство в ЕС, тъй като се счита, че присъединяването към конвенциите е част от цялостната стратегия за членство в ЕС, и се обръща особено внимание на ранните етапи на прилагане на новата компютризирана транзитна система (NCTS).

След разширяването на ЕС през 2004 г. Турция, която продължава подготовката си за присъединяване към конвенциите в близко бъдеще, е единствената държава, обхваната понастоящем от съобщението от 2001 г.

1.4. Възможността за присъединяване към конвенциите следва да бъде потвърдена за държавите — кандидатки за членство в ЕС, които не са разгледани в съобщението от 2001 г. (Хърватия и бивша югославска република Македония), както и за други потенциални кандидатки.

1.5. В съответствие с предварителните условия, заложени в съобщението от 2001 г., и с разработването на напълно функционална компютризирана транзитна система, позволяваща по-добър контрол на оперативния риск, вече е възможно да се обмисли присъединяването на нови съседни държави към конвенциите с цел улесняване на търговията.

Разширяването на обхвата на конвенциите към нови държави, способни да ги прилагат, е безспорно в интерес на Съюза и на европейските търговци и ще спомогне за уеднаквяване на съответните норми на ЕС в региона. За да се запази регионалният характер на конвенциите, в съобщението следва да се определят държавите, които отговарят на изискванията за потенциални договарящи страни, и да се предвиди преглед на състоянието след пет години, за да се прецени дали на изискванията за потенциални договарящи страни отговарят нови държави.

1.6. Комисията ще продължи да помага на тези държави да се подготвят за присъединяване към конвенциите при възможно най-добрите условия. Когато трябва да се вземе решение за готовността на дадена държава да се присъедини, трябва да се обърне специално внимание на новостите в Съюза по прилагането на Модернизирания митнически кодекс на Общността и на техните евентуални последствия върху конвенциите, както и съответните аспекти на преговорите за задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия със съответната държава.

2. Обзор на стратегията за разширяване на обхвата на конвенциите

2.1. Разширяването на обхвата на конвенциите на ЕО—ЕАСТ от 1987 г. за общ транзитен режим и опростяване на формалностите при търговията със стоки към нови партньори, които могат да ги прилагат, е в интерес на Съюза и европейската търговия. То ще насърчи улесняването на търговията и ще намали задръстванията по границите.

Разширяването на обхвата на конвенциите е в съгласие със Съобщението за европейска политика на съседство[6], в което се подчертава, че сближаването на законодателствата в областта на митниците, както и изграждането на капацитет и модернизацията, в това число компютризацията, допринасят за улесняване на търговията.

2.2. За да се запази регионалният характер на конвенциите, в съобщението следва да се определи конкретна група държави, които са потенциални договарящи страни, и да се предвиди преглед на състоянието след пет години, за да се прецени дали няма нови държави, които са потенциални договарящи страни.

Както и през 2001 г., следва да се пристъпи към контролиран процес на разширяване на обхвата на конвенциите, така че наличните ресурси да се използват възможно най-добре и да се извлекат поуки от действието на режима общ транзит в един по-широк географски район. За тази цел се предлага да бъде набелязана ограничена група държави, от чието свързване към системата на общ транзит ще има най-голяма полза за Съюза, при условие че те изпълняват всички критерии за присъединяване.

В тази група следва да бъдат включени кандидатките и потенциалните кандидатки за членство в ЕС, държавите, обхванати от инициативата „Източно партньорство“ (Армения, Азербайджан, Беларус[7], Грузия, Молдова и Украйна), в която изрично се предвижда разработването на пътна карта за присъединяване към конвенциите[8], и Русия, за която целта за улеснение на търговията съставлява неразделна част от Пътната карта за общо икономическо пространство, което ЕС и Русия се договориха да създадат[9].

2.3. Както е подчертано в Съобщението от 2001 г.[10], дадена държава може да бъде поканена да се присъедини към конвенциите само ако е в състояние да прилага цялото европейско законодателство в областта на общия транзит и опростяването на формалностите, в сила към момента на отправяне на поканата за присъединяване, на законово и оперативно ниво и по отношение на компютризацията. Ето защо е задължително нормите на конвенциите да са били предварително включени в националното законодателство и митническата администрация да може да изпълнява практическите и финансовите изисквания и да има компютризирана транзитна система (NCTS).

2.4. В допълнение към това, от името на Съюза и в сътрудничество с другите договарящи страни по конвенциите, Комисията ще изготви поредица от мерки, имащи за цел да гарантират, че подготовката за прилагането на законодателството относно митническите инструменти ще бъде съгласувана с цялостно прилагане на административно равнище.

2.5. Сред тези мерки е предоставянето на статут на неофициален наблюдател в съвместните комитети и работните групи по общ транзит и опростяване на формалностите, ако все още съответната държава няма такъв[11]. Това ще улесни въпросните държави в подготовката им за прилагане на европейското законодателство в областта на общия транзит и опростяването на формалностите, както и бъдещото развитие на конвенциите, особено във връзка с проекта на Съюза за електронни митници. Тези държави ще могат да участват и в инициативи, свързани с транзита (учебни семинари, обмен на служители), организирани в рамките на програма „Митници 2013“. Ще бъде оценена тяхната готовност да изпълняват разпоредбите на конвенциите във връзка с митническата компютризация, за да може по-добре да се определи в каква посока трябва да се осъществи напредък и какви изисквания трябва да бъдат изпълнени.

3. Заключение

3.1 Комисията се обръща към Съвета и Европейския парламент с искане да одобрят предложената стратегия за разширяване на обхвата на конвенциите на ЕС—ЕАСТ за общ транзитен режим и опростяване на формалностите при търговията със стоки към кандидатките и потенциалните кандидатки за членство в ЕС, държавите, обхванати от инициативата „Източно партньорство“ и, ако това се налага поради митническия съюз между Беларус, Русия и Казахстан, също и към Казахстан.

3.2 Следователно всяко решение на Съвместните комитети на ЕС—ЕАСТ да поканят дадена държава да се присъедини към конвенциите следва да бъде предшествано от оценка на готовността на посочената държава предвид прилагането на системата за общ транзит в нейната настояща и компютризирана форма в настоящите договарящи страни.

[1] Публикувани в OB L 226, 13.8.1987 г., стр. 1 и OB L 134, 22.5.1987 г., стр. 2.

[2] За целите на Конвенциите Лихтенщайн се счита за част от митническата територия на Швейцария.

[3] Регламент (ЕО) № 1192/2008, ОВ L 329, 6.12.2008 г., стр. 1 и Решение № 1/2008 на Съвместния комитет на ЕО—ЕАСТ за общ транзитен режим, ОВ L 274, 15.10.2008 г., стр. 1.

[4] COM (2001) 289 окончателен

[5] Естония, Латвия, Литва, България, Румъния, Словения и Турция.

[6] COM (2004) 373 окончателен

[7] Създаването на митнически съюз между Беларус, Казахстан и Русия може да наложи нуждата от едновременно присъединяване на посочените държави към Конвенциите.

[8] Работен документ на службите на Комисията, придружаващ Съобщението на Комисията за Източно партньорство (COM(2008) 823)

[9] Съобщение на пресата, 15-та среща на върха ЕС-Русия, 10 май 2005 г., 8799/05 (Presse 110).

[10] вж. точка 1.2.

[11] Към момента такъв статут имат следните държави: Беларус, Хърватия, Грузия, бивша югославска република Македония, Молдова, Русия, Сърбия, Турция и Украйна.