[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 20.10.2010

COM(2010) 580 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

относно гаранциите, които се обезпечават от общия бюджетСъстояние към 31 декември 2009 г.

SEC(2010) 1218

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

относно гаранциите, които се обезпечават от общия бюджетСъстояние към 31 декември 2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение 4

2. Видове операции, обезпечени от бюджета на ЕС 4

3. Събития след последния доклад от 30 юни 2009 г. 5

3.1. Средства за подкрепа на платежните баланси на държави-членки извън еврозоната 5

3.2. Макрофинансова помощ 6

3.3. Евратом (ЕОАЕ) 6

3.4. Гаранции от бюджета на ЕС за външното финансиране от ЕИБ 6

3.5. Европейски механизъм за финансово стабилизиране 6

4. Сведения за рисковете, покрити от бюджета 7

4.1. Определение на риска 7

4.2. Рискове, свързани с държавите-членки 8

4.3. Рискове, свързани с трети държави 9

4.4. Общ риск, покрит от бюджета 10

4.5. Изменение на риска 10

5. Неизпълнение, активиране на бюджетни гаранции и просрочени плащания 12

5.1. Плащания от касова наличност 12

5.2. Плащания от бюджета 12

5.3. Активиране на Гаранционния фонд за външни дейности 12

6. Гаранционен фонд за външни дейности 12

6.1. Събрани вземания 12

6.2. Активи 12

6.3. Целеви размер 13

7. Оценка на рисковете: икономическо и финансово състояние на третите държави, към които бюджетът има най-голяма експозиция 13

7.1. Цели 13

7.2. Методологии за оценка на риска 13

1. Въведение

Настоящият доклад служи за наблюдение на експозициите към кредитен риск, носен от бюджета на Европейския съюз вследствие на предоставените гаранции и операциите по предоставяне на заеми, осъществявани пряко от Европейския съюз или косвено чрез външните мандати на ЕИБ.

Докладът се представя съгласно член 130 от Финансовия регламент, според който Комисията трябва да се отчита два пъти годишно пред Европейския парламент и пред Съвета за бюджетните гаранции и съответните рискове [1]. Той се допълва от работен документ на службите на Комисията, съдържащ набор от подробни таблици и обяснителни бележки (наричан по-долу „РДСК“).

2. Видове операции, обезпечени от бюджета на ЕС

Покритите от бюджета на Европейския съюз (наричан по-долу „бюджетът“) рискове произтичат от различни операции по предоставяне на заеми и издаване на гаранции, които могат да бъдат разделени на две категории:

- заеми, предоставени от Европейския съюз с макроикономически цели, т.е. заеми за макрофинансова помощ[2] („МФП“) за трети държави и съгласувани с институциите от Бретън Уудс заеми за подкрепа на платежния баланс („ППБ“) на държави-членки извън еврозоната, които изпитват затруднения, свързани с платежния баланс[3]; както и

- заеми с микроикономически цели, например заеми от Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) и най-вече финансирането на операции, обезпечени с гаранции на ЕС[4], в държави извън ЕС („външно финансиране от ЕИБ“)[5].

От 1994 г. външното финансиране от ЕИБ, заемите от ЕОАЕ и заемите за МФП се обезпечават от Гаранционния фонд за външни дейности („Фондът“)[6], докато заемите за ППБ — пряко от бюджета. Фондът обезпечава неизпълнението по заеми и гаранции по заеми, предоставени на държави извън ЕС или за проекти в държави извън ЕС. Той бе създаден с цел:

- осигуряване на „ликвиден резерв“, за да не се налага ангажирането на средства от бюджета при всяко неизпълнение или просрочено плащане по гарантиран заем; както и

- създаване на инструмент на бюджетната дисциплина посредством установяване на финансова рамка за развитието на политиката на ЕС в областта на гаранциите по заемите на Комисията и на ЕИБ, предоставени на държави извън ЕС[7].

В резултат на изменението[8] на Регламента за Гаранционния фонд през 2004 г., ако дадена трета държава се присъедини към ЕС и рискът бъде прехвърлен от Фонда, за да бъде понесен пряко от бюджета, Фондът престава да осигурява обезпечение. Средствата на Фонда произхождат от бюджета и трябва да бъдат поддържани на равнището на определен процент от непогасената главница и дължимата лихва по заеми и гаранции по заемите, обезпечени от него. Понастоящем този процент, наричан целеви размер, е 9 %. Ако във Фонда няма достатъчно средства, се прибягва до бюджета.

Вследствие на изменение[9] на Регламента на Съвета, прието през 2007 г., бе създаден нов механизъм за обезпечаване. Той функционира посредством годишни трансфери от бюджета и обхваща изравнителен механизъм за ограничаване на въздействието на предявените искове към Фонда (вж. още раздел 5.3 по-долу).

В рамките на междинния преглед на външния мандат на ЕИБ[10] през втората половина на 2009 г. бе извършена външна оценка на дейността на Фонда и на неговите показатели, включително на целевия размер. Докладът от оценката[11] потвърди, че новият механизъм за обезпечаване е постигнал своите цели и че текущото ниво на основните показатели на Фонда, особено на целевия размер, е целесъобразно.

3. Събития след последния доклад от 30 юни 2009 г.

3.1. Средства за подкрепа на платежните баланси на държави-членки извън еврозоната

Активизирането по отношение на преведените суми в рамките на финансовата подкрепа за ППБ продължи и през втората половина на 2009 г. През юли бяха проведени три допълнителни операции на обща сума от 4,2 млрд. EUR. На Унгария бе изплатен третият транш от 1,5 млрд. EUR на 6 юли 2009 г. Освен това на 27 юли 2009 г. бяха преведени първият транш от 1,5 млрд. EUR за Румъния и вторият транш от 1,2 млрд. EUR за Латвия. Всички тези заеми бяха насрещно („back-to-back“) рефинансирани чрез емитирането на бенчмаркови облигации на ЕС.

През 2009 г. в рамките на финансовата програма за ППБ бяха преведени суми на обща стойност 7,2 млрд. EUR, с което ЕС успя да възвърне загубеното вследствие на финансовата криза доверие във финансовото състояние на три държави-членки извън еврозоната (Унгария, Латвия и Румъния). Средно 63 % от одобрените кредитни операции[12] са вече изпълнени. Очаква се остатъчното салдо да бъде изплатено през 2010 г.[13] и 2011 г.

3.2. Макрофинансова помощ

През второто шестмесечие, на 30 ноември 2009 г., Съветът одобри нови операции за МФП за Армения[14], Босна и Херцеговина[15] и Сърбия[16] във вид на заеми, комбинирани по отношение на Армения с безвъзмездна финансова помощ. Част от тези заеми и безвъзмездна финансова помощ вероятно ще бъдат преведени през втората половина на 2010 г.

3.3. Евратом (ЕОАЕ)

На 15 октомври 2009 г. бе преведен третият транш в размер на 10,335 млн. USD от заем от ЕОАЕ за Украйна[17]. Заемът бе насрещно рефинансиран чрез операция за частно предлагане на дългови ценни книжа.

3.4. Гаранции от бюджета на ЕС за външното финансиране от ЕИБ

През второто шестмесечие на 2009 г. бе отчетена активна дейност в рамките на външния мандат 2007—2013 г. по отношение както на обема сключени споразумения, така и на размера преведени заеми. Между 30 юни 2009 г. и 31 декември 2009 г. бяха сключени споразумения за 3 317 млн. EUR (+39 %). Наблюдава се също и по-висока интензивност при преведените суми, като за същия период бяха преведени 1 855 млн. EUR от заемите. В края на 2009 г. общият размер на преведените по настоящия мандат заеми възлиза на 3 044 млн. EUR.

3.5. Европейски механизъм за финансово стабилизиране

В резултат на кризата в Гърция, през май 2010 г. Съветът и държавите-членки взеха решение за пакет от мерки за запазване на финансовата стабилност в Европа, в т.ч. за създаване на европейски механизъм за финансова стабилизиране[18].

Този механизъм се основава на член 122, параграф 2 от Договора[19]. Неговото активиране зависи от строги условия в контекста на съвместна подкрепа от ЕС и МВФ и при ред и условия, подобни на налаганите от МВФ (рискът от операциите в рамките на ЕМФС ще бъде покрит от бюджета на ЕС).

Другите мерки се осигуряват пряко от участващите държави-членки и не създават рискове за бюджета на ЕС:

— финансова помощ за Гърция, която се състои от окрупнени двустранни заеми, възлизащи общо на 80 млрд. EUR, предоставени от държавите-членки на еврозоната. 30 млрд. EUR се осигуряват от МВФ в рамките на съвместната финансова подкрепа от ЕС и МВФ, възлизаща общо на 110 млрд. EUR;

— капацитетът на създадения европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) възлиза на 440 млрд. EUR. Той се гарантира пропорционално от участващите държави-членки

4. Сведения за рисковете, покрити от бюджета

4.1. Определение на риска

Поетият от бюджета риск произтича от непогасената главница и дължимата лихва при гарантираните операции.

При неизпълнение операциите се обезпечават от Фонда, когато те са свързани с трети държави (55 % от общия размер на непогасените гарантирани суми към 31 декември 2009 г.), и пряко от бюджета, когато става въпрос за държави-членки (заемите за ППБ и заемите за държави-членки или в подкрепа на проекти на тяхна територия формират останалите 45 % от общия размер на гарантираните непогасени средства). Големият дял на гарантираните заеми, свързани с държави-членки, се дължи на неотдавнашните етапи на разширяване на ЕС[20] и на активирането на механизма на ЕС за средносрочна финансова подкрепа на държавите-членки извън еврозоната (механизъм за ППБ).

За целите на настоящия доклад се използват два метода за оценка на рисковете, поети от бюджета (пряко или косвено — чрез Фонда):

- Методът на изчисляване на общата сума на непогасената главница и начислената лихва по съответните операции към определена дата. Тази методика позволява да се определи към определена дата общият размер на поетия от бюджета риск за всички бъдещи задължения за плащане независимо от датата, към която тези плащания ще бъдат изискуеми в бъдеще, или наличието на обезпечение от страна на Фонда (вж. таблица 1 по-долу).

- Бюджетният подход, наричан още „годишен риск, поет от бюджета“, се основава на изчисляване на максималната сума на дължимите годишни плащания, която ЕС би следвало да изплати през дадена финансова година, ако се предположи, че всички плащания по гарантираните заеми са в неизпълнение[21]. Годишният риск, поет от бюджета, е приложен в таблица А2 от работния документ на службите на Комисията.

Таблица 1: Общ размер на непогасените суми, обезпечени към 31 декември 2009 г. в милиони евро |

Непогасена главница | Начислена лихва | Общо | % |

Държави-членки* |

МФП | 90 | 0 | 90 | <1 % |

Евратом (ЕОАЕ) | 427 | 3 | 430 | 2 % |

Подкрепа на платежния баланс | 9 200 | 104 | 9 304 | 31 % |

ЕИБ | 3 533 | 36 | 3 570 | 12 % |

Междинна сума: държави-членки | 13 250 | 143 | 13 393 | 45 % |

Трети държави** |

МФП | 495 | 2 | 497 | 2 % |

Евратом (ЕОАЕ) | 54 | 0 | 54 | <1 % |

ЕИБ | 15 691 | 119 | 15 810 | 53 % |

Междинна сума: трети държави | 16 239 | 122 | 16 361 | 55 % |

Общо | 29 489 | 265 | 29 754 | 100 % |

* Този риск е покрит пряко от бюджета. Тук спадат също заемите, отпуснати от ЕИБ, ЕОАЕ и в рамките на МФП преди присъединяването към ЕС. ** Този риск е покрит от Фонда. |

В таблици А1, А2, А3 и А4 от РДСК се предоставя допълнителна подробна информация относно тези непогасени суми, по-специално по отношение на таваните, изплатените суми или равнището на гаранциите.

Обезпечената от бюджета обща сума на непогасената главница и дължимата лихва е нараснала с 6 077 милиона EUR до 29 754 милиона EUR спрямо състоянието към 30 юни 2009 г. . Това нарастване се дължи главно на сумата от 4,2 млрд. EUR, преведена в рамките на механизма за ППБ и на по-високата интензивност на преводите на ЕИБ (1,8 млрд. EUR през втората половина на 2009 г.).

4.2. Рискове, свързани с държавите-членки

Понастоящем рисковете, свързани с държавите-членки, са вследствие на кредити, предоставени преди присъединяването, и на активирането на механизма за ППБ.

В началото на 2010 г. бюджетът ще поеме максимален риск, свързан с държавите-членки, в размер на 890,1 млн. EUR (т.е. дължимите през 2010 г. суми, като се допуска, че при необслужваните заеми под внимание се вземат само текущо изискуемите плащания). Таблица 2 показва, че сред държавите-членки Румъния и Унгария се намират на първа и втора позиция по отношение на непогасените от тях суми.

Таблица 2: Подреждане на държавите-членки според експозицията по отношение на максималния риск, поет от бюджета в началото на 2010 г. (в милиони евро) |

Позиция | Държава | Максимален риск (закръглен в млн. EUR) | % от общия максимален риск |

1 | Румъния | 279,6 | 31,4 % |

2 | Унгария | 196,3 | 22,1 % |

3 | България | 88,0 | 9,9 % |

4 | Чешка република | 82,0 | 9,2 % |

5 | Полша | 80,5 | 9,0 % |

6 | Словашка република | 65,6 | 7,4 % |

7 | Латвия | 60,2 | 6,8 % |

8 | Словения | 20,8 | 2,3 % |

9 | Кипър | 9,7 | 1,1 % |

10 | Литва | 5,7 | 0,6 % |

11 | Естония | 1,0 | 0,1 % |

12 | Малта | 0,7 | 0,1 % |

Общо | 890,1 | 100,0 % |

Рискът, свързан с държавите-членки, се отнася за заемите, отпуснати от ЕИБ, ЕОАЕ и в рамките на МФП преди присъединяването към ЕС, както и за заемите, отпуснати съгласно механизма за ППБ.

4.3. Рискове, свързани с трети държави

В началото на 2010 г. Фондът ще поеме максимален годишен риск, свързан с трети държави, в размер на 1 234 млн. EUR (т.е. дължимите през 2010 г. суми, като се допуска, че при необслужваните заеми под внимание се вземат само текущо изискуемите плащания). Първите десет държави, класирани по общия размер на непогасените от тях средства, са посочени по-долу. Те формират 64 % от риска, поет от Фонда. Икономическата ситуация в тези държави е анализирана и коментирана в РДСК.

Таблица 3: Подреждане на първите 10 трети държави в зависимост от експозицията по отношение на максималния риск, поет от Фонда в началото на 2010 г. (в млн. EUR) |

Позиция | Държава | Максимален риск (закръглен в млн. EUR) | % от общия максимален риск |

1 | Турция | 343,9 | 21,8 % |

2 | Египет | 202,8 | 12,9 % |

3 | Мароко | 152,2 | 9,7 % |

4 | Тунис | 149,1 | 9,5 % |

5 | Южна Африка | 89,3 | 5,7 % |

6 | Ливан | 70,6 | 4,5 % |

7 | Бразилия | 63,1 | 4,0 % |

8 | Сърбия | 61,5 | 3,9 % |

9 | Сирия | 56,9 | 3,6 % |

10 | Йордания | 44,2 | 2,8 % |

Общо за 10-те държави | 1 233,6 | 78,3 % |

Фондът покрива гарантираните заеми на 44 държави с падежи до 2039 г. Подробна информация по държави е представена в таблица А2 от РДСК.

4.4. Общ риск, покрит от бюджета

Като цяло, през 2010 г. бюджетът ще покрие сума, възлизаща на 2 465 млн. EUR, която представлява дължимите през този период суми, от които 36 % се дължат от държави-членки (вж. таблица А2 в РДСК).

4.5. Изменение на риска

- Механизъм за подкрепа на платежния баланс

През втората половина на 2009 г. глобалната икономика започна да се стабилизира след периода на значителен спад. Условията на финансиране на финансовите пазари продължиха да се подобряват. Мащабът на международната криза обаче продължи да оказва влияние върху всички държави-членки и особено върху тези, които още не са приели еврото. С активирането на механизма на ЕС за средносрочна финансова подкрепа на държавите-членки извън еврозоната (механизъм за ППБ) през декември 2008 г. някои от тези държави получиха подкрепа за възстановяване на доверието на инвеститорите. Общият таван на механизма за ППБ бе увеличен през декември 2008 г.[22] и май 2009 г.[23] на 50 млрд. EUR, за да може ЕС да запази способността си за бърза реакция при евентуална бъдеща необходимост от ППБ.

- Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)

- Финансовата помощ съгласно ЕМФС може да бъде под формата на заем или кредитна линия, гарантирана от бюджета на ЕС. Общият таван на този механизъм бе ограничен на 60 млрд. EUR в заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси[24], но законоустановеният лимит е постановен в член 2, параграф 2 от съответния регламент на Съвета, който ограничава неизплатените суми до съществуващия марж под тавана на собствените ресурси[25]. Този механизъм все още не е задействан.

- Заеми за макрофинансова помощ

До влизането в сила на Договора от Лисабон заемите в рамките на МФП за трети държави бяха предмет на индивидуални решения на Съвета[26], а понастоящем — на Европейския парламент и на Съвета.

- Заеми от ЕОАЕ

Заемите от ЕОАЕ, предоставени на държави-членки или на определени отговарящи на условията държави извън ЕС (Руската федерация, Армения, Украйна), са с максимален размер 4 млрд. EUR, от които около 85 % са вече изразходвани. Оставащата сума възлиза приблизително на 600 млн. EUR.

Третият (и последен) транш по споразумението за заем за проекта K2R4 (10,3 млн. USD) в Украйна бе изплатен на 12 октомври 2009 г.

- Заеми от ЕИБ

Предишният общ мандат на ЕИБ, обхващащ периода 2000—2007 г., изтече на 31 юли 2007 г. Към тази дата имаше подписани договори на стойност 98 % от общата максимална сума в рамките на този мандат (20 060 млн. EUR — вж. таблица A5 от РДСК). Общата сума, която към 31 декември 2009 г. все още не е изплатена по настоящия мандат, е 3 988 млн. EUR, но в рамките на 10 години от изтичане на мандата тя може да бъде изплатена съгласно гаранция от страна на ЕС, валидна за неизплатените до този момент суми.

В резултат на предложението на Комисията за изменение на правното основание на външния мандат на ЕИБ за оставащия срок на актуалната финансова перспектива 2007—2013 г.[27] Парламентът и Съветът трябва да приемат съответното решение до 31 октомври 2011 г. Гаранцията на ЕС се ограничава до 65 % от общия размер на изплатените заеми и предоставените гаранции по финансовите операции на ЕИБ (с изключение на издължените суми и плюс всички свързани суми) с максимален размер 27 800 млн. EUR[28]. В рамките на този мандат към 31 декември 2009 г. са сключени споразумения за общо 11 928 млн. EUR, от които към тази дата все още не са изплатени 8 884 млн. EUR (вж. таблица А6 от РДСК).

5. Неизпълнение, активиране на бюджетни гаранции и просрочени плащания

5.1. Плащания от касова наличност

Когато длъжник просрочи плащане към ЕС, Комисията прибягва до собствените си касови наличности, за да избегне закъснения и свързаните с тях разходи при обслужване на заемните си операции[29].

5.2. Плащания от бюджета

По статия 01 04 01 от бюджета (ред със символичен запис), „Гаранции на Европейската общност за операции по отпускане на заеми“, не са искани бюджетни кредити, тъй като през втората половина на 2009 г. не е имало неизпълнение.

5.3. Активиране на Гаранционния фонд за външни дейности

В случай на просрочено плащане от бенефициера на заем, предоставен или гарантиран от ЕС на трета държава, Фондът бива призован да покрие неизплатената сума в срок от три месеца от датата, на която плащането е станало изискуемо[30].

През втората половина на 2009 г. не е имало такива искания към Фонда.

6. Гаранционен фонд за външни дейности

6.1. Събрани вземания

Към 31 декември 2009 г. няма просрочени плащания, които Фондът трябва да събира.

6.2. Активи

Към 31 декември 2009 г. нетните активи[31] на Фонда възлизат на 1 333 590 221 EUR.

6.3. Целеви размер

Фондът трябва да достигне подходящото равнище (целеви размер), определено на 9 % от общия размер на непогасените задължения по главницата, произтичащи от всяка една операция, плюс начислените лихви. Съотношението между средствата на Фонда (1 333 590 221 EUR) и непогасените задължения по главницата[32] (16 360 727 665 EUR) по смисъла на Регламента за Фонда леко намаля от 8,39 % към 30 юни 2009 г. до 8,15 % към 31 декември 2009 г.

В края на 2009 г. средствата на Фонда бяха по-малко от целевия размер. Съгласно правилата за ресурсно обезпечаване от Регламента за Гаранционния фонд в предварителния проектобюджет за 2011 г. бяха включени средства в размер на 138 880 000 EUR. Тази сума ще бъде изплатена от бюджета на ЕС на Фонда в началото на януари 2011 г.

7. Оценка на рисковете: икономическо и финансово състояние на третите държави, към които бюджетът има най-голяма експозиция

7.1. Цели

Предходните раздели от настоящия доклад предоставят информация относно количествените аспекти на поетия от бюджета риск, свързан с трети държави. Качеството на рисковете, което зависи от вида на операцията и от състоянието на кредитополучателите (вж. раздел 4.3 по-горе), обаче също трябва да бъде оценено.

7.2. Методологии за оценка на риска

Представената в РДСК оценка на риска е извършена въз основа на данните относно икономическата и финансовата ситуация, рейтингите и други известни факти по отношение на държавите, които са получили гарантирани заеми. Оценката не включва прогнози за очаквани загуби и събиране на вземания, по отношение на които съществува голяма несигурност.

Показателите за специфичния за отделните държави риск, включени в таблиците в РДСК, представят развитието на риска от неизпълнение. В раздел 2 от РДСК е представен анализът за държавите с най-голям кредитен риск и експозиция към бюджета през 2009 г. и за държавите, към които бюджетът има най-голяма пряка експозиция (заеми в рамките на МФП и заеми от ЕОАЕ).

[1] COM(2010)188 и SEC(2010)479 съставляват предишния доклад за гаранциите, които се покриват от бюджета към 30 юни 2009 г.

[2] МФП може също да бъде под формата на безвъзмездна помощ за трети държави. За повече информация относно МФП вж. Доклада на Комисията COM(2009)514 и SEC(2009)1279.

[3] На 11 май 2010 г. бе създаден подобен механизъм, обхващащ цялата еврозона, наречен европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС, все още недействащ). Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1).

[4] Последно установени за периода 1 февруари 2007 г. — 31 октомври 2011 г. с Решение № 633/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. (ОВ L 190, 22.7.2009 г., стр. 1) („Решение за външен мандат“), заменящо Решение 2006/1016/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г.

[5] Подробностите относно мандатите на ЕИБ са представени в таблица А1, а препратките към правните основания са посочени в таблица А4 от работния документ на службите на Комисията.

[6] Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности (кодифицирана версия), „Регламент за Гаранционния фонд“, (OВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 10).

[7] Въпреки че в външните рискове са като цяло покрити чрез гаранции от бюджета на ЕС, Гаранционният фонд представлява механизъм за защита на бюджета на ЕС срещу риска от неизпълнение на плащане. За цялостен доклад относно работата на Фонда вж. COM(2006)695 и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2006) 1460).

[8] Регламент (ЕО, Евратом) № 2273/2004 на Съвета (ОВ L 396, 31.12.2004 г., стр. 28).

[9] Регламент (ЕО, Евратом) № 89/2007 на Съвета от 30 януари 2007 г. (ОВ L 22, 31.1.2007 г., стр. 1).

[10] Доклад на Комисията до Европейския Парламент и до Съвета относно междинния преглед на външния мандат на ЕИБ (COM(2010) 173) и придружаващият го работен документ на службите на Комисията (SEC(2010)442).

[11] http://ec.europa.eu/economy_finance/evaluation/completed/index_en.htm#external

[12] Вж. таблица А 3 в РДСК.

[13] През първото шестмесечие бяха преведени общо 1,5 млрд. EUR, от които 500 млн. EUR на Латвия и 1 млрд. EUR на Румъния.

[14] Решение 2009/890/ЕО на Съвета от 30.11.2009 г. (ОВ L 320, 5.12.2009 г., стр. 3—5).

[15] Решение 2009/891/ЕО на Съвета от 30.11.2009 г. (ОВ L 320, 5.12.2009 г., стр. 6—8).

[16] Решение 2009/892/ЕО на Съвета от 30.11.2009 г. (ОВ L 320, 5.12.2009 г., стр. 9—11).

[17] Решение 94/179/Евратом на Съвета от 21.3.1994 г. (ОВ L84, 29.3.1994 г., стр. 41—43).

[18] Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1).

[19] Член 122, параграф 2 от Договора предвижда финансова подкрепа за държави-членки, изпаднали в затруднение, причинено от извънредни обстоятелства извън техния контрол.

[20] Съгласно член 1, трета алинея от Регламента за Гаранционния фонд рискът по заемите се прехвърля от Фонда към бюджета, след като дадена държава стане член на ЕС.

[21] При това изчисление се допуска, че при необслужваните заеми под внимание се вземат само дължимите плащания, а не пълният размер на неуреденото задължение (вж. също раздел 1 от РДСК).

[22] Регламент (ЕО) № 1360/2008 на Съвета от 2 декември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 332/2002 за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки (ОВ L 352, 31.12.2008 г., стр. 11—11).

[23] Регламент (ЕО) № 431/2009 на Съвета от 18 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 332/2002 за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки (ОВ L 128, 27.5.2009 г., стр. 1—2).

[24] Съобщение за пресата относно извънредния Съвет по икономически и финансови въпроси от 9—10 май 2010 г.: (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ecofin/114324.pdf).

[25] Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1).

[26] След влизането в сила на Договора от Лисабон обикновената законодателна процедура ще бъде процедурата за съвместно вземане на решение.

[27] COM(2010) 174 от 21 април 2010 година.

[28] В т.ч. основен таван с фиксирана максимална стойност 25 800 млн. EUR и допълнителен незадължителен мандат от 2 000 млн. EUR. Активирането на допълнителния мандат може да бъде решено от Европейския парламент и Съвета в рамките на междинния преглед.

[29] Вж. член 12 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Европейските общности (ОВ L 130, 31.5.2000 г., стр. 1—12).

[30] За допълнителна информация вж. раздел 1.4.3 от РДСК.

[31] Общата стойност на активите на Фонда минус натрупаните задължения (такси на ЕИБ и одиторски такси).

[32] В т.ч. начислените лихви.