[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ | Брюксел, 21.4.2010 COM(2010)159 окончателен СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ План за действие на ЕС от дванадесет точки в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) (SEC(2010)418)(SEC(2010)419)(SEC(2010)420)(SEC(2010)421)(SEC(2010)422) СЪДЪРЖАНИЕ 1. 2010 г.—важна година за действие и отчетност 3 2. Действия на ЕС за ускоряване на напредъка към ЦХР 5 2.1. Реалистичен път за осъществяване на ангажиментите по отношение на предоставянето на помощ през 2015 г. 5 2.2. Ефективно използване на отпуснатата помощ: по-добро усвояване на официална помощ за развитие (ОПР), по-добро съотношение между размера на помощта и ползата от нея 6 2.3. Ускорено реализиране на ЦХР 7 2.4. Проактивна работна програма за последователност в политиката за развитие (ППР) 9 2.5. Мобилизиране на вътрешните ресурси чрез подобряване на системите за данъчно облагане 9 2.6. Подобряване на регионалната интеграция и търговията, за да се стимулират растежът и заетостта 9 2.7. Използване на иновативни източници на финансиране за справяне с глобалните предизвикателства 9 2.8. Изменението на климата като образец при решаването на аналогични проблеми 9 2.9. Развитие и сигурност 9 2.10. Структура на глобалното управление 9 3. Бъдещо развитие 9 1. 2010 г.—важна година за действие и отчетност Наскоро Комисията изрази в Стратегията за 2010 г. вижданията си относно ЕС през следващите години[1]. В този контекст политиката за развитие на ЕС ще се съсредоточи върху възобновяване на усилията за постигане на Целите на хилядолетието за развитие(ЦХР) до 2015 г. Преди десет години световните лидери се споразумяха да предприемат решителни действия за борба с бедността в световен мащаб в нейните различни измерения. Като използват измерими цели,обвързани със срокове, те се споразумяха до 2015 г.да постигнат следното: - намаляване наполовина на глада и бедността, - осигуряване на пълен курс на начално образование за всички, - премахване на неравенството между половете, - намаляване на детската смъртност с 2/3 и на майчината смъртност с 3/4, - спиране на разпространението на ХИВ/СПИН, малария и други тежки болести, - гарантиране на устойчивостта на околната среда, - развиване на глобално партньорство за развитие. ЦХР представляват първия набор от общи цели за развитие на международно равнище. Те спомогнаха за достигането на безпрецедентно ниво на консенсус и ще продължат да ръководят и да мобилизират подкрепа на международно равнище. Тези цели подчертават важността на насочения към развитието подход, основан на правата на човека. Само пет години преди договорения краен срок през 2015 г. световните лидери ще се съберат от 20 до 22 септември 2010 г. в Ню Йорк на пленарното заседание на високо равнище на ООН, на което ще бъде направен преглед на ЦХР. Целта им е да направят цялостен преглед на успехите и пропуските, както и да постигнат споразумение относно конкретни действия за ускоряване на напредъка. В настоящата ситуация има неравностойни положения. Съществуват значителни различия в напредъка както между ЦХР, така и между регионите, като основните променливи са икономическият растеж, доброто управление и качеството на националните политики. Като цяло се отбелязва голям и устойчив напредък при намаляването на крайната бедност, както и при други цели като всеобщото основно образование, равенството на половете при достъпа до основно образование, както и достъпа до вода. Въпреки това, около 1,4 милиарда души все още живеят в крайна бедност (51 % от тях живеят в Африка на юг от пустинята Сахара), а една шеста от населението на света страда от недохранване. Почти не е постигнат напредък при намаляването на майчината и детската смъртност и перспективите за достъп до санитарни съоръжения също не са обещаващи. В действителност, тъй като 2010 г. е Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване, предизвикателството, което представлява бедността, не спира до границите на ЕС и неговото решение не може да бъде намерено единствено в тези граници. Неотдавнашната поредица от кризи в световен мащаб показа колко взаимосвързан е светът: финансовите кризи, пандемиите и изменението на климата оказват влияние върху всички държави, като често най-засегнати са бедните държави. За да се изгради защитена среда за всички, глобализацията трябва да стане по-устойчива и справедлива. Следователно, насърчаването на развитието е неразделна част от отговора на Европа на днешните предизвикателства в световен мащаб. 2010 г.е година на възможност и за ЕС на всички нива, и за неговите партньори да направят ново общо усилие за постигане на ЦХР. Това е също така „година на отчетност“ с много междинни цели и основни етапи, определени за ЦХР, включително целите в Програмата за действие на ЕС[2]., и за официалната подкрепа за развитието. Миналата година ЕС постигна споразумение относно редица действия за оказване на подкрепа на развиващите се страни за справяне с кризата[3]. Много от тях, като например механизма за защита срещу уязвимостта (Flex), вече са приложени или се прилагат[4]. Други действия се подновяват. Това не се отнася единствено до разпределението на помощите: става въпрос за взаимно доверие в глобалното партньорство. ЦХР 8 изтъква важността от засилено международно сътрудничество, необходимо за постигане на всички останали ЦХР. ЕС ще продължава да бъде движеща сила за глобалното развитие, като показва как се спазват поетите от него обещания. ЕС е заинтересован да гарантира, че запазва силният политически и финансов акцент върху ЦХР в политиките за донорите и държавите партньори. Влизането в сила на Договора от Лисабон отбелязва нова ера в политиката за развитие на ЕС, тъй като ЕС и неговите държави-членки имат задачата да засилят координацията на своите политики. Това съобщение представя план за действие на ЕС с множество конкретни средносрочни действия в подкрепа на ЦХР. То е придружено от пет работни документа на службите на Комисията[5] относно ЦХР, ефективността на отпуснатите средства, финансирането за развитие, помощта за търговия и работната програма на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие за периода 2010 .—2013 г., които дават по-подробна информация относно различните предложения в настоящото съобщение. Настоящият план за действие на ЕС има за цел: - Да бъде един обединен принос на ЕС към конкретните предложения на ООН относно ЦХР за периода 2010—2013 г. - Да предостави база за информация и диалог преди и след пленарното заседание на високо равнище с нашите главни и стратегически партньори, както в контекста на Г8/Г20, така и във форуми като Конференцията Азия-Европа относно развитието (26—27 май 2010 г.), срещата на върха на ЕС и на държавите от Латинска Америка и Карибите (ЛАК) (18 май 2010 г.) и третата среща на върха Африка—ЕС (29—30 ноември 2010 г.); - Да подкрепи стратегията Европа 2020. Следните действия се предлагат на ниво ЕС и държави-членки. 2. Действия на ЕС за ускоряване на напредъка към ЦХР 2.1. Реалистичен път за осъществяване на ангажиментите по отношение на предоставянето на помощ през 2015 г. Официалната помощ за развитие (ОПР) е от основно значение за развитието. Кризата показа, че тя често се използва като спасителна мрежа, което доказва, че е сигурен източник на финансиране в момент, когато потоците от частни капитали намаляват. Това позволи на развиващите се страни да поддържат основните социални услуги и общото функциониране на държавата и да създадат основна стопанска дейност. Сама по себе си ОПР е една добра инвестиция в регионалната и глобалната стабилност. ЕС продължава да бъде най-големият донор в света, предоставяйки почти 56 % от помощта на световно равнище. ОПР от ЕС се е увеличила почти двойно след приемането на ЦХР, като възлиза на 49 милиарда евро през 2009 г. Въпреки спадането спрямо равнищата през 2008 г. тя съответства на 0,42 % от БНД на ЕС. Това е силен резултат в сравнение с други големи донори въпреки затрудненията с бюджета в повечето държави-членки. Въпреки това ЕС изостава от графика за постигане на междинната колективна цел от 0,56 % от БНД до 2010 г., което е стъпка към заделянето на 0,7 % от БНД за Официална помощ за развитие до 2015 г. Отлагането на увеличенията на помощи би означавало отлагане на напредъка по отношение на ЦХР. При сегашната финансова и икономическа криза, може да се окаже трудно да изпълним своите колективни обещания да отделим 0.7% от БНД за ОПР до 2015 г. и да насочим 50% от увеличенията на ОПР към Африка, но това все още е осъществимо и необходимо. Това е въпрос на далновидност и политическа воля. Необходимо е всички донори да дадат своя принос за общата цел въз основа на справедливо глобално и вътрешно за ЕС споделяне на отговорностите. На пленарното заседание на високо равнище на ООН е необходимо ЕС да покаже по какъв начин ще изпълни обещанията си, доказвайки така, че развиващите се страни могат да ни имат доверие. Това включва справяне с новите световни предизвикателства чрез предоставяне на финансиране от източници в допълнение към ОПР. (1) Официална помощ за развитие - Призоваване към справедливо международно споделяне на отговорностите с други международни донори, включително новите донори, за да се повиши равнището на техните амбиции в съответствие с тези на ЕС; - Да се изготвят реалистични и подлежащи на проверка годишни планове за действие за постигане на отделните цели[6] и да се публикуват първите такива планове преди септември 2010 г; - Да се засилят механизмите за отчетност на ЕС: въз основа на годишните планове за действие на държавите-членки и мониторинговия доклад на Комисията Съветът следва да проведе вътрешна за ЕС „Партньорска проверка на официалната помощ за развитие“ и да докладва на Европейския съвет относно резултатите. Необходимо е тези планове за действие да очертаят поне планираните разходи за официална помощ за развитие за следващата бюджетна година и прогнозите за годините до 2015 г. - Сериозно да се обмисли въвеждането на национално законодателство за определяне на целите на официалната помощ за развитие въз основа на опита в Белгия и Обединеното кралство. 2.2. Ефективно използване на отпуснатата помощ: по-добро усвояване на официална помощ за развитие (ОПР), по-добро съотношение между размера на помощта и ползата от нея Прогнозите[7] посочват възможно повишаване на ефективността на стойност между 3 и 6 милиарда евро годишно, ако ЕС и държавите-членки приложат по-добре принципите за ефективност на помощта, които са договорени в Парижката декларация и в Програмата за действие от Акра. ЕС трябва да ускори изпълнението на тези ангажименти, за да покаже конкретни резултати преди Четвъртия форум на високо равнище за ефективността на помощта в Сеул през 2011 г. Съгласуването на европейските действия нагоре по веригата има по-голямо въздействие, отколкото предприемането на корективни мерки надолу по веригата. (2) Ефективност на помощта - Постепенно да се обедини графикът на програмните периоди на ЕС и на държавите-членки на ниво държави партньори до 2013 г. и да се използва рамката за съвместно планиране за споделяне на приоритети и цели в областта на развитието в развиващите се страни, за да се избегне дублиране и припокриване; - Да се използва общият график и да се доразвие рамката за съвместно планиране, за да се разработят стратегически документи от европейските държави и многогодишни програми, както това бе направено от ЕС за Хаити, като по този начин се изпълнят ангажиментите към държавите партньори по отношение на ефективността на помощта и предсказуемостта. - В контекста на Оперативната рамка за ефективност на помощта, да се подобри разделението на труда в ЕС не само в държавите-бенефициери, но и между тях (по-специално като се гарантира неутрално въздействие от това разделение върху размера на помощите, като се разреши проблемът със „страни-сираци“ по отношение на оказваната помощ[8] и се въведе систематичен процес за обмен на информация) и да се установи общ подход на ЕС за изпълнението на ангажиментите относно взаимната отчетност и прозрачност, който след това да бъде широко подкрепен; - Да се насърчават другите донори, включително новите донори, да прилагат програмата за ефективност на помощта. 2.3. Ускорено реализиране на ЦХР 2.3.1. Насочване на усилията към страни, които са най-изостанали по отношение на постигането на ЦХР За да подкрепи осъществяването на ЦХР, ЕС следва да обърне специално внимание на целите. Въпреки това ЦХР не трябва да бъдат разглеждани като сбор от отделни секторни цели и показатели. Точно обратното, те са взаимно свързани и се укрепват взаимно и следва да се разглеждат като такива. Макар че ЕС трябва да бъде активен във всички развиващи се страни, действията в страни, в които е нужен най-голям напредък, трябва да бъдат приоритет. Целенасочената намеса следва да се съсредоточи върху най-уязвимите групи, сред които са жените, децата и хората с увреждания, чрез подкрепа на системи за социална защита с широк обхват, които са главен елемент от социалното сближаване и стабилност. Очакванията за увеличение на бедността са особено тревожни в най-слабо развитите страни (НСРС) и страните, в които ситуацията е нестабилна[9]. Нестабилните държави са отбелязали значително по-малък напредък за постигане на ЦХР от други развиващи се страни, а много от тях са също така „страни-сираци“по отношение на оказваната помощ. За да се подобрят резултатите, донорите следва да направят повече в нестабилните държави, като действат още по-координирано[10]. (3) Нестабилни държави и страни, които са най-изостанали: - Да се осигурят механизми за координация на ЕС за вземане на решения и организиране на разделението на труда в нестабилните държави в краткосрочен план. Това започна в Хаити; - Да се поддържа подходящ баланс между възнаграждението за постижения и удовлетворяването на потребностите, да се пренасочи финансирането към най-изостаналите страни, като се вземат предвид националните политики и капацитет. На равнище ЕС Комисията ще предложи това като част от междинния преглед на програмите за страните от АКТБ за 2010 г. и ще предложи да се увеличи разпределената сума за Афганистан и Пакистан за периода 2011-2013 г. 2.3.2. Насочване на усилията към ЦХР, чието постигане е най-изостанало Неотдавна бяха предложени прегледи на пет сектора с ключово значение за ЦХР, а именно здравеопазване[11], образование[12], хуманитарна хранителна помощ [13], сигурност на хранителните доставки[14] и равнопоставеност между жените и мъжете[15]. Те са неразделна част от цялостния план за действие на ЕС за поощряване на напредъка за постигане на ЦХР. Като основополагащ принцип ЕС и държавите-членки следва винаги да използват като първа възможност стратегиите и системите на държавите партньори[16], с цел по-голямото поемане на инициатива от тези държави. Това следва да се извърши по възможност посредством бюджетна подкрепа и тип програми като „договор за ЦХР“. Ако помощта се предоставя извън системите на държавите, причината следва да се посочи по прозрачен начин, а развитието на капацитета за подобряване на качеството на системите на държавите следва да се подпомогне. (4) Подобряване на въздействието на политиките в ключови сектори: - В секторите на образованието и здравеопазването действията от страна на ЕС и държавите-членки да се насочат към страните, които имат най-голяма нужда от това и където могат да бъдат подкрепени устойчиви политики. Списъкът с приоритетните държави ще бъде изготвен преди септември; - В сектора на здравеопазването, чрез повишаване на последователността на политиките и по-голямо политическо и финансово участие на ЕС в Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария. и Световния алианс за ваксини и имунизации да се гарантира, че тези инициативи представляват платформа за ефективност на помощите, придържат се към принципите на Международното партньорство в здравеопазването и допринасят за засилване на системите на здравеопазването; - В сектора на образованието да се засили подкрепата за плановете в националния образователен сектор на национално ниво, които ще допринесат за качествено образование посредством двустранни и многостранни канали, както и посредством „Ускорената инициатива — образование за всички“; - Да се разглеждат всички аспекти на сигурността на хранителните доставки, като се акцентира върху екологично ефективното селско стопанство и върху дребните селскостопански производители, като се подкрепят устойчиви политики на национално и регионално ниво (включително посредством засилена финансова подкрепа за Цялостната програма за развитие на селското стопанство в Африка и ускорено изпълнение на Насоките в областта на поземлената политика, предназначени за Африка) и като се насърчи по-доброто интегриране на аспекти на храненето, по-специално в Южна Азия; - Да се подобри отчетността и контролът при равенството на половете чрез използване на насоките на политиката за равенството на половете на ОИСР във всички действия, свързани с ЦХР (с оглед на прилагането им при поне 80 % от действията на ЕС и на държавите-членки); - Да продължи определянето на приоритетни действия във връзка със здравето на световно ниво, селското стопанство и сигурността на хранителните доставки в контекста на рамковите програми за научни изследвания на ЕС. 2.3.3. Насърчаване на държавите-партньори да възприемат ЦХР като свои цели Всички примери за успех подчертават значимостта на силния политически ангажимент на местно ниво. За да се насърчи възприемането на ЦХР като собствени цели от страна на населението, е необходимо действията на донорите да отчетат също така културното измерение на процеса на развитие. ЕС и неговите държави-членки трябва да продължат да насърчават и подкрепят подходите от страна на държавите за определянето на приоритетни инвестиции в подкрепа на ЦХР и за приспособяването на целите и показателите към контекста на всяка държава. Възприемането на ЦХР като собствени цели следва да се разглежда като част от по-големите ангажименти за управление, поети от държавите партньори, и като неразделна част от диалога им с ЕС. Висококачествените статистически данни са особено важни за наблюдението на напредъка за постигането на ЦХР на национално равнище, както и за поощряването на обществена отчетност и за предоставянето на база за рационални политики и вземане на решения, макроикономическо управление и ефикасно разпределение на ресурси. Проблемът с липсата на надеждни и точни данни за проследяване на напредъка на ЦХР е особено голям в Африка. (5) Засилена ангажираност - Партньорството Африка-ЕС в областта на ЦХР да се използва като платформа за засилване на регионалната координация на мониторинга на ЦХР в Африка, като се работи заедно с регионалните организации; - Да се насърчава включването на ЦХР в собствените стратегии за развитие на развиващите се страни. 2.4. Проактивна работна програма за последователност в политиката за развитие (ППР) ЕС също така подкрепя ЦХР, като съгласува по-добре други политики, различни от тази за оказването на помощ, с целите на развитието. През последните пет години ЕС въведе за тази цел механизми ex ante и ex post, включително оценки на въздействието, които изследват външното въздействие на предложенията за политики[17]. Работната програма за ППР[18] поставя конкретни цели и показатели за напредъка при изпълнението на ангажиментите на ЕС относно ППР при редица политики, като оказва въздействие върху следните пет световни предизвикателства: търговия и финанси, изменение на климата, сигурност на хранителните доставки, миграция и сигурност. (6) Съгласуваност на политиките за развитие - Работната програма за ППР да се използва активно в най-скоро време като инструмент за даване на насоки в процеса на вземане на решения в ЕС по широк кръг от важни въпроси, които засягат развиващите се страни извън подкрепата за развитие. 2.5. Мобилизиране на вътрешните ресурси чрез подобряване на системите за данъчно облагане [19] Външните помощи, взети самостоятелно, не могат да стимулират никоя държава да изгради проспериращо общество. Собствените ресурси на държавите-партньори са от съществено значение за развитието им, защото те повишават държавната легитимност, засилват ангажираността към политиките за развитие и са стабилен източник на финансиране за предоставянето на обществени блага и за постигането на ЦХР. С оглед на значителното увеличение на съотношението на данъците им БВП[20], подкрепата на ЕС за създаването на устойчиви данъчни и митнически системи в развиващите се страни следва да се засили чрез всеобхватен подход към данъчната и митническата администрация и реформи. Донорите следва да подкрепят многостранни и регионални инициативи, да работят за изграждането на международна данъчна среда на прозрачност, сътрудничество и справедливост, да засилят капацитета за контрол в развиващите се страни в борбата срещу нелегалните финансови потоци и митническите измами и да подкрепят сключването и прилагането на съответните споразумения. Необходимо е да се предостави също така възможност на развиващите се страни да участват по-ефективно в международното данъчно и митническо сътрудничество. Увеличаването на приходи в националния бюджет следва да помогне на национално равнище за запълването на пропуските във финансирането за ЦХР, чието постигане е най-изостанало. (7) Данъци и развитие: - Да се засили капацитетът на развиващите се страни за мобилизиране на националните приходи чрез данъчни реформи и администрация. Да се увеличи капацитетът на митническата администрация на развиващите се страни за ефективен принос към националните цели за развитие. Да се засили подкрепата на инициативи, които насърчават прозрачността на приходите и вътрешната отчетност, като „Прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия“ и Инициативата за прозрачност на добивната промишленост, и да се подобри координацията на донорите; - Да се насърчава доброто управление в областта на данъчното облагане и да се подкрепя борбата срещу избягване плащането на данъци посредством прилагане на международни стандарти, сътрудничество за улесняване на сключването и прилагането на споразумения, като споразумения за обмен на информация в данъчната област и, ако е уместно, конвенции за двойното данъчно облагане, приемане и прилагане на Насоките на ОИСР за трансферно ценообразуване в развиващите се страни, както и настоящи изследвания на стандарта за отчетност на мултинационални корпорации за всяка страна поотделно. 2.6. Подобряване на регионалната интеграция и търговията, за да се стимулират растежът и заетостта Регионалната интеграция увеличава политическата стабилност и икономическия просперитет. Тя помага на държавите да предоставят обществени блага, които са от основно значение за устойчивото развитие, като по този начин допринася както пряко, така и непряко за ЦХР. Във външните си отношения ЕС поддържа регионалната интеграция както политически, така и финансово. Участието в международната търговия е основен източник на ресурсите, необходими на развиващите се страни за постигане на ЦХР, и трябва да бъде част от всяка успешна стратегия за развитие. За тази цел ЕС продължава да се стреми към проект на правила за международната търговия, който е благоприятен за развитието, и да подкрепя капацитета на държавите-партньори за участие в световната и регионалната търговия, включително посредством насърчаването на споразумения за икономическо партньорство. В съответствие с ЦХР 8 ЕС предоставя специални търговски преференции за развиващите се страни, включително напълно безплатен достъп до пазара на ЕС за всякакви стоки без оръжия от НСРС. В допълнение, ЕС продължава да гарантира, че в сключваните от него двустранни споразумения се избягват клаузи, които могат да попречат на достъпа на развиващите се страни до лекарства. ЕС и държавите-членки изпълниха също така своя колективен ангажимент да изразходват 2 милиарда евро годишно за помощ в областта на търговията много преди определената за краен срок 2010 г. В допълнение, те подкрепят активно производствения капацитет и свързаната с търговията инфраструктура—през 2008 г. общият размер на предоставената от тях помощ за търговия надхвърли 10 милиарда евро, което е много голямо увеличение в сравнение с 2007 г. ЕС следва да се основава на този успех, да обръща повече внимание на НСРС и да работи заедно с тях по по-стратегически и по-ефективен начин, както е посочено в съответния Работен документ на службите на Комисията. (8) Регионална интеграция и търговия - Да се засили подкрепата за развитието на частния сектор, по-специално чрез механизми като Инвестиционния механизъм за АКТБ и Доверителния фонд за инфраструктура на ЕС—Африка; - В рамките на прегледа на външния мандат на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), да се засили капацитетът на ЕИБ за подкрепа на целите за развитие на ЕС и да се насърчава ефективното съчетаване на безвъзмездни средства и заеми в трети страни; - Да продължи работата за приключване на кръга от преговори в Доха и работата по двустранни и регионални търговски споразумения, които вземат предвид и точно отразяват различните нужди на държавите партньори, включително споразуменията за икономическо партньорство; - Да се полагат допълнителни усилия при предоставянето на помощ за търговията, като се увеличат усилията за подкрепа на НСРС, и при ефективността на помощта, и по-специално да се постигне споразумение относно регионалните пакети от помощ за търговията за АКТБ преди края на 2010 г. 2.7. Използване на иновативни източници на финансиране за справяне с глобалните предизвикателства Вследствие на икономическата криза и за справяне с увеличаващите се предизвикателства на световно равнище, сред които са и ЦХР, само бюджетите и частните инвестиции не биха могли да предоставят необходимите ресурси. За да се предоставят допълнителни средства по стабилен и предвидим начин, е необходимо също така да се използва напълно потенциалът на иновативния метод на финансиране. Няколко иновативни механизма вече се основават на публично-частни партньорства и пазари за предоставяне на добро допълнение към съществуващите ресурси и механизми за подкрепа на развитието. Други възможности се проучват в момента на различни форуми, включително Водещата група за иновативни механизми за финансиране за развитието. Службите на Комисията също така анализираха потенциала за създаване на приходи на различните механизми[21]. Глобализацията е изключително полезна за световната икономика, но най-бедните държави все още не са използвали всички възможности, които се предлагат. С разпределението на новите приходи трябва да се постигне подобрение в тази насока. (9) Иновативен метод на финансиране - Да се подкрепят предложения за иновативни методи за финансиране със значителен потенциал за генериране на приходи, за да се гарантира предвидимо финансиране за устойчивото развитие, особено по отношение на най-бедните и най-уязвимите държави[22]. 2.8. Изменението на климата като образец при решаването на аналогични проблеми Изменението на климата е огромно общо предизвикателство, което оказва влияние върху напредъка по всички ЦХР. ЕС е поел задължението да подкрепя развиващите се страни при приемането и прилагането на подходящи стратегии за адаптиране и за ограничаване. Това се осъществява чрез засилено разглеждане на въпроси, свързани с изменението на климата, в политиките за развитие, чрез улесняване на достъпа на развиващите се страни до устойчиви на изменението на климата технологии с ниски нива на въглеродни емисии, като се зачитат правата на интелектуална собственост, заедно с обогатяване на базата от знания относно изменението на климата и засилване на подкрепата на ЕС за свързаните с това изследвания в и с развиващите се страни. Това следва да им даде възможност да развият ефективни от гледна точка на разходите подходи за ограничаване и адаптиране, основани на екосистемите. В допълнение, при преговорите след срещата в Копенхаген и кръга от преговори за развитие в Доха ЕС следва да продължи да насърчава по-добър достъп на развиващите се държави до екологични технологии, включително чрез по-нататъшно либерализиране на търговията на екологични стоки и услуги посредством намаляване и премахване на тарифните и нетарифните бариери. (10) Изменение на климата - Да се изпълни ангажиментът на ЕС за предоставяне на развиващите се страни на финансиране за „бърз старт“ в размер на 2,4 милиарда евро годишно за периода 2010—2012 г. и да се гарантира, че тези средства се планират и изразходват в съответствие с програмата за ефективност на помощта. Комисията е готова да улесни прилагането и да контролира координираните решения при задължението на ЕС за финансирането на „бърз старт“[23]. 2.9. Развитие и сигурност Не е възможно развитие без сигурност и не може да бъде гарантирана дълготрайна сигурност, без да се инвестира в развитието. Повечето държави, в които ситуацията е нестабилна, изостават при изпълнението на ЦХР и е необходимо специално усилие за предоставянето на помощ в такива държави по рентабилен начин. (11) Нестабилност и сигурност - Да се подкрепи Планът за действие на ЕС за ситуации на несигурност и конфликти, който ще бъде предложен през 2010 г., за по-добро справяне с такива ситуации по всеобхватен и интегриран начин и по-добре да се интегрират целите за развитие в планирането и изпълнението на операциите за опазване на мира и стабилността. 2.10. Структура на глобалното управление Непосредствено след икономическата криза правителствата по света отчетоха необходимостта от действително приобщаващо световно управление. Международното институционално устройство е със сложна структура и интересите на най-бедните страни често са пренебрегвани. Разпокъсването на многостранната помощ в резултат на нарастване на броя на многостранните агенции[24] е друга основна грижа. ЕС следва да даде нов тласък на текущата работа, предприета в различни международни форуми, включително Г-20, за да се реформира глобалното управление. Основното предизвикателство е да се постигне баланс между легитимността и ефективността на световните институции, включително чрез регионално представителство. (12) Глобално управление: - Да се подкрепи текущият процес на реформи за засилена съгласуваност и ефективност, в системата на ООН с цел постепенното рационализиране на функционирането и намаляването на броя на агенциите; - Да се гарантира бързото и адекватно въвеждане на увеличенията в броя гласове на развиващи се страни и страните в преход в Световната банка и МВФ; Да се работи за постигане на крайната цел — единствено седалище на Европа, и да се засили координацията на ЕС, особено в рамките на регионалните банки за развитие. 3. Бъдещо развитие Следващите пет години ще бъдат истинско предизвикателство за европейската и световната политика за развитие. През този период ЕС ще трябва да изпълни своето обещание за 0,7 % от БНД за ОПР и да играе пълноценна роля, за да гарантира постигането на ЦХР. Същевременно ЕС и развитите страни ще трябва да покажат своята ангажираност към развиващите се страни относно изменението на климата, като превърнат обещанията си в практически и ефективни действия. Въпреки това следващите години предлагат също така огромна възможност за развиващите се страни. Осъществяването на ЦХР за много страни ще бъде важен етап към установяването на жизнеспособна и развиваща се икономика. Съществуват многобройни примери за успех, на които можем да се опрем. Новото партньорство между ЕС и Африка може да развие ЦХР и да осигури устойчива основа за растеж. Планът за действие от дванадесет точки, описан по-горе, предвижда подход за приноса на ЕС за посрещане на предизвикателствата и използване на възможностите. ЕС трябва да продължи да бъде най-големият донор на помощи в света, но в същото време да бъде твърдо решен да използва помощта, която предоставя, по още по-добър и по-ефективен начин. Това може да бъде направено единствено като се работи в партньорство с развиващите се държави по такива въпроси като управление и данъчно облагане, както и с други донори, които е необходимо да бъдат също толкова амбициозни колкото ЕС. Развиващите се страни от своя страна трябва да бъдат твърдо решени да гарантират, че помощта води до истинска и трайна промяна. Комисията призовава Съвета и държавите-членки да одобрят и да прилагат активно действията, посочени по-горе. Комисията ще контролира прилагането на този план от дванадесет точки и ще докладва за него посредством процеса на ЕС за отчитане на финансирането на развитие. ЕС трябва също да призове всички други международни донори да гарантират справедливо международно споделяне на отговорностите, както и да изготвят свой план за действие, чиято цел ще бъде да се повиши глобалното равнище на амбициозност по отношение на ЦХР. [1] COM(2010) 2020 окончателен. [2] Заключения на Съвета 11096/08, 24.6.2008 г. [3] COM(2009) 160 и заключения на Съвета 10018/09, 18.5.2009 г. [4] Вж. работния документ на службите на Комисията относно финансирането за развитие—SEC(2010) 420. [5] SEC(2010) 418; SEC(2010) 419; SEC(2010) 420; SEC(2010) 421 и SEC(2010) 422. [6] 0,33 % от БНД за държавите-членки, присъединили се към ЕС от 2004 г. досега; 0,7 % от БНД за другите държави от ЕС, като държавите-членки, които са постигнали тази цел, се ангажират да останат над това равнище. Работният документ на службите на Комисията относно финансирането за развитие очертава различни възможности за постигане на напредък, SEC(2010) 420, глава 4.5. [7] Проучване, поръчано от Европейската комисия, „Ефективност на помощта: ползите от европейския подход“, HTSPE Limited, октомври 2009 г. [8] Така наречените „страни-сираци“ по отношение на оказваната помощ са страни с няколко активни международни донора и помощи в малък размер. [9] SEC(2007) 1417 и заключения на Съвета 15118/07, 20.11.2007 г. [10] Европейски доклад за развитието за 2009 г., „Преодоляване на уязвимостта в Африка: разработване на нов европейски подход“, . [11] COM(2010) 128 окончателен. [12] SEC(2010)121. [13] COM(2010) 126 окончателен. [14] COM(2010) 127 окончателен. [15] SEC(2010)265. [16] По-специално за общи рамки за управление на публичните финанси, счетоводство, одит, възлагане на поръчки, резултати, и за контрол. [17] SEC(2007) 1202, SEC(2009) 1137 и заключения на Съвета 16079/09, 18.11.2009 г. [18] SEC(2010)421. [19] COM(2010) 163. [20] От сегашното много ниско ниво, което е около 15% средно. [21] SEC(2010)409. [22] Параграфи 23 и 27 от заключенията на Европейския съвет от 29—30 октомври 2009 г. и параграф 8 от заключенията на Европейския съвет от 25—26 март 2010 г. [23] COM(2010) 86 окончателен. [24] Според ОИСР понастоящем има повече от 260 международни организации, които отговарят на условията за ОПР, в сравнение с 15 през 1940 г. Съществуват повече от 100 агенции, всяка от които разпределя по-малко от 20 милиона долара годишно и които заедно отговарят за едва 2 % от основното и второстепенното финансиране на многостранните организации.