[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 27.1.2010

COM(2010) 10 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Оценка на действията, предприети от Латвия и Унгария в отговор на препоръките на Съвета от 7 юли 2009 г. за прекратяване на прекомерния държавен дефицит

1. Прилагане на Пакта за стабилност и растеж в условията на настоящата криза

Понастоящем много държави от ЕС са изправени пред дефицит по консолидирания държавен бюджет, превишаващ заложената в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) референтна стойност от 3 % от БВП. Често голямото нарастване на дефицита, както и на равнището на дълга, трябва да се разглежда в контекста на безпрецедентната световна финансова криза и икономическия спад през 2008—2009 г. Влияние оказват редица фактори. Първо, икономическият спад води до намаляване на данъчните приходи и до повишаване на социалните разходи (напр. за обезщетения при безработица). Второ, осъзнавайки важната роля на бюджетната политика при настоящите извънредни икономически условия, в своя Европейски план за икономическо възстановяване (ЕПИВ) от ноември 2008 г., одобрен от Европейския съвет през декември, Комисията призова за фискални стимули. В плана се предвижда стимулите в различните държави-членки да бъдат диференцирани съобразно различното им положение по отношение на устойчивостта на публичните финанси и конкурентоспособността. И накрая, редица държави предприеха мерки за стабилизиране на финансовия сектор, някои от които оказват влияние върху равнището на дълга или пораждат риск от по-висок дефицит и дълг в бъдеще, въпреки че някои от разходите, свързани с държавната подкрепа, би могло да бъдат възстановени на по-късен етап.

Съгласно Пакта за стабилност и растеж от Комисията се изисква да започне процедурата при прекомерен дефицит (ППД), когато бюджетният дефицит на дадена държава-членка надвиши референтната стойност от 3 % от БВП. Измененията на Пакта за стабилност и растеж от 2005 г. имаха за цел да се гарантира по-специално, че икономическите и бюджетните условия се отчитат изцяло на всеки етап от ППД. По този начин Пактът за стабилност и растеж осигурява рамката, с чиято помощ се подкрепя държавната политика за бързо възстановяване на стабилното състояние на бюджета при отчитане на икономическата ситуация и така се осигурява дългосрочна устойчивост на публичните финанси.

2. Оценяване на ефективността на предприетите действия

Съгласно член 104, параграф 7 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) на 7 юли Съветът отправи към Латвия и Унгария препоръки за прекратяване на прекомерния дефицит по държавния бюджет. За Латвия тези препоръки се основаваха на актуализираните прогнози на службите на Комисията от пролетта на 2009 г., изготвени специално след преразглеждането на многостранната помощ за платежния баланс, предоставена на Латвия през юни 2009 г. За Унгария тези препоръки се основаваха на икономическите предвиждания, представени в прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2009 г.

Съгласно Регламент (EО) № 1467/97[1] и преразгледаните указания за изпълнението на Пакта за стабилност и растеж[2] се счита, че дадена държава-членка е предприела ефективни действия, ако тя е действала в съответствие с препоръката, отправена съгласно член 104, параграф 7 от ДЕО. Съгласно посочените указания при оценката на ефективността на действията следва да се отчете по-специално дали съответната държава-членка е постигнала първоначално препоръчаното от Съвета годишно подобрение на бюджетното салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки. В случай че действителната корекция се окаже по-малка от препоръчаната, следва да бъде извършен внимателен анализ на причините за този пропуск. За случаите, когато корекцията обхваща многогодишен период, в указанията се посочва, че оценката следва да се фокусира върху мерките, предприети за гарантиране на съответстваща фискална корекция през годината след установяването на прекомерния дефицит.

В следващите по-долу раздели, отнасящи се поотделно за всяка от двете държави, се прави оценка на действията, предприети от Латвия и Унгария в отговор на препоръките на Съвета.

3. Латвия

3.1. Процедурата при прекомерен дефицит и най-новите препоръки

На 7 юли 2009 г. Съветът реши, че в Латвия е налице прекомерен дефицит съгласно член 104, параграф 6 от ДЕО, и отправи препоръки към Латвия съгласно член 104, параграф 7 от ДЕО с цел прекратяване на прекомерния дефицит по държавния бюджет. В препоръките си Съветът определи краен срок 7 януари 2010 г. за предприемане на ефективни действия.

Съветът препоръча на Латвия да прекрати прекомерния бюджетен дефицит възможно най-бързо, но не по-късно от 2012 г., осигурявайки средна годишна бюджетна корекция от поне 2¾ % от БВП за периода 2010—2012 г., укрепвайки фискалното управление и повишавайки прозрачността (подобряване на бюджетната рамка, подобряване на контрола над разходите от страна на Министерството на финансите), както и засилвайки регулирането и надзора на финансовия пазар. Съветът определи краен срок 7 януари 2010 г. за правителството на Латвия да предприеме ефективни действия за прилагането на мерките, свързани с приетия на 16 юни 2009 г допълнителен бюджет, да приеме изцяло завършен бюджет за 2010 г., включващ ефективни консолидационни мерки, които да бъдат в съответствие с предвидената програма за коригиране на прекомерния дефицит, и да очертае като цяло мерките за 2011 и 2012 г.

Латвия получава средносрочна финансова помощ от ЕС под формата на заем с максимален размер 3,1 милиарда EUR, одобрен на 20 януари 2009 г. Тази помощ, предоставяна заедно със стенд-бай споразумение с Международния валутен фонд (МВФ)[3], е обвързана с няколко политически условия, включително по отношение на трайната ускорена фискална консолидация, фискалното управление и структурните реформи. Те съответстват на препоръките на Съвета съгласно ППД.

3.2. Оценка на ефективността на предприетите действия

Допълнителният бюджет от юни 2009 г. като цяло бе изпълнен, както бе планирано. Според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. се очакваше дефицитът по консолидирания държавен бюджет — дефицитът на сектор „Държавно управление“ съгласно ESA 95 (Европейската система от сметки) — да достигне 9,0 % от БВП през 2009 г. (в сравнение с дефицита от 10,0 % от БВП, за който съобщиха латвийските власти в уведомлението си от октомври 2009 г. във връзка с ППД). Предвид на непроменените като цяло макроикономически условия в сравнение с прогнозите на Комисията, на които се основават препоръките на Съвета от юли 2009 г., събираемостта на приходите се развиваше според очакванията (те се оказаха съвсем малко по-ниски, вероятно поради проблеми със спазването на законодателството). Положителното развитие на касовите наличности отразява по-добрите от очакваното резултати по разходната част на бюджета и бе постигнато въпреки увеличението на разходите с около 1 % от БВП, за което бе взето решение през октомври-декември 2009 г. със съгласието на ЕК и МВФ с цел по-бързо усвояване на средствата от ЕС, и въпреки допълнителното финансиране за социални нужди (за извънредната програма за подкрепа на заетостта, повишаването на общия минимален доход, съфинансирането на медицинските разходи на пациентите, социалните помощи за жилище и отопление). Като цяло предвидените в допълнителния бюджет за 2009 г. значителни намаления на разходите (4,1 % от БВП) бяха извършени, като единственото съществено изключение е намалението на пенсиите, което ще трябва да бъде отменено вследствие на неотдавнашното решение на Конституционния съд (21 декември 2009 г.) В своето решение Конституционният съд постанови, че въведеното с допълнителния бюджет от юни 2009 г. намаление на пенсиите не отговаря на разпоредбите на латвийската конституция и спестените средства трябва да бъдат изплатени. В този контекст за 2009 г. се очаква по-голям дефицит с около 0,5 % от БВП съгласно ESA (въпреки че се очаква касовите плащания да бъдат извършени през първата половина на 2010 г.) В крайна сметка въз основа на наличните към настоящия момент данни се предвижда дефицитът по консолидирания държавен бюджет за 2009 г. да бъде малко под 10 % от БВП, като по този начин се изпълняват препоръките на Съвета по член 104, параграф 7 от ДЕО.

Бюджетът за 2010 г. бе приет от парламента на 1 декември 2009 г. Той се основава на устойчиви фискални мерки и предполага допълнително подобрение на бюджетното салдо с 500 милиона LVL (над 4,2 % от БВП), което би трябвало да бъде достатъчно за постигането на целта за дефицит от 8,5 % от БВП за 2010 г. въпреки неочакваните бюджетни разходи, дължащи се на решението на Конституционния съд относно пенсиите, което ще доведе до разходи от около 1 % от БВП за 2010 г.. Приетият бюджет за 2010 г. съответства на препоръките на Съвета по член 104, параграф 7 от ДЕО[4].

Що се отнася до приходите, бюджетът за 2010 г. съдържа мерки за повишаване на приходите в размер около 275 милиона LVL (2,3 % от БВП). Сред тези мерки има важни реформи, чиято цел е данъкът върху доходите на физическите лица и социалноосигурителните вноски да станат по-неутрални чрез включване в данъчната основа на капиталовите доходи (печалба от имущество, доходи от дивиденти и лихви), отмяна на специалните изключения от облагане в туризма и селското стопанство, облагане на доходите в натура и подаръците (без подаръците между членовете на едно семейство) и повишаване на данъчната ставка за самостоятелно заетите лица до размера, който се прилага за работниците. Тези мерки възлизат на почти 100 милиона LVL. Друга ключова нова мярка е увеличението на ставката на данъка върху доходите на физическите лица от 23 % на 26 %, което би трябвало да доведе до повишаване на приходите с над 90 милиона LVL. Засилено е облагането на богатството, по-специално чрез данъците върху недвижимите имоти, които бяха повишени и чийто обхват бе разширен чрез въвеждането на (много слабо) прогресивен данък върху жилищните имоти. Включването на жилищните сгради в данъчната основа води до повишаване на бюджетните приходи само с 8 милиона LVL, но все пак допълнителните приходи от данъка върху недвижимите имоти ще възлязат на 30 милиона LVL с помощта на някои други бюджетни мерки, а именно увеличение на ставката на данъка върху земята и недвижимите имоти с търговско предназначение от 1 % на 1,5 %, разширяване на данъчната основа чрез включване на частните инфраструктурни обекти и повишаване на ставката за необработваемите земеделски земи на 3 %. Освен това правителството въведе допълнителни мерки за прогресивно данъчно облагане на автомобилите (въз основа на автомобилния парк), които би трябвало да доведат до повишаване на приходите с 20 милиона LVL. Другите мерки по отношение на приходите се състоят във въвеждането на допълнителни акцизи върху газа и тютюна, които ще донесат приходи в размер около 12 милиона LVL, и в осигуряването на допълнителни неданъчни приходи в размер от почти 20 милиона LVL.

Що се отнася до разходите, в бюджета за 2010 г. се предвижда значително намаление на разходите въз основа на широкообхватни структурни реформи, по-конкретно сливане или закриване на агенции и институции към министерствата на земеделието, културата, образованието и отбраната. Тези мерки ще донесат икономии през 2010 г. и в по-дългосрочен план. В бюджета на социалноосигурителните фондове са предвидени и други мерки, чието въздействие е главно с краткосрочен характер. За да се повиши устойчивостта на бюджета на социалноосигурителните фондове, през 2010 г. ще бъдат преразгледани системата за социалноосигурителни обезщетения и помощи и пенсионната система и ще бъдат приети предложения за средносрочна реформа на тези системи. Това е още по-наложително предвид на решението на Конституционния съд. Органите на местното управление трябва да предвидят намаление в разходите си за заплати за 2010 г., което да съответства на плановете за икономии. Тези планове изглеждат реалистични, защото намалението на заплатите на местно равнище започна едва при приемането на съответните допълнителни бюджети през октомври 2009 г. В този контекст в унифицираната схема за размерите на заплатите в публичния сектор ще бъдат включени и органите на местното управление.

Във връзка с изпълнението на бюджета за 2010 г. властите ще вземат мерки за увеличаване на ефикасността на Държавната служба по приходите (която получи допълнително финансиране съгласно бюджета за 2010 г.) и за борба със сивата икономика. Тези мерки и контролът върху спазването на данъчното законодателство ще имат голямо значение за осигуряването на събираемостта на приходите съгласно планираното или при възможност и по-добре.

С оглед на размера на корекцията, извършена от Латвия през 2009 г., и на предвидената в бюджета за 2010 г. корекция има основание да се направи извод, че структурните промени са били рестриктивни, в съответствие с препоръките на Съвета от юли 2009 г. Фактът, че в прогнозите на службите на Комисията не се предвижда структурно подобрение на бюджета през 2009 и 2010 г., се дължи на редица фактори. Първо, по отношение на 2010 г. в прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. не е отчетен бюджетът за 2010 г., който беше все още в процес на обсъждане към момента на публикуване на прогнозите. Освен това, в по-общ смисъл, поради извънредно нестабилната икономическа среда през периода 2008—2011 г. обичайният цикличен компонент на дефицита, изчислен въз основа на стандартна еластичност, може да не отразява достатъчно точно влиянието на огромния икономически спад в Латвия през 2009 г. Ето защо оценката на структурната корекция се основава повече на данни с качествено изражение и на анализа на допълнителния бюджет от юни 2009 г. и бюджета за 2010 г. След равнището от 19,5 % от БВП през 2008 г. брутният консолидиран държавен дълг показва тенденция към бързо нарастване, достигайки 33 % от БВП през 2009 г. и 49 % от БВП през 2010 г. съгласно прогнозите на службите на Комисията от есента (при допускане за пълно усвояване на международната финансова помощ за Латвия, одобрена за периода до 2011 г.)

Както се посочва в препоръките на Съвета, през следващите години е необходима значителна корекция. Редица мерки, които се очаква да бъдат взети в бюджетите за 2011 и 2012 г., бяха очертани от латвийските власти в контекста на програмата за стабилизиране в рамките на помощта за платежния баланс. Те включват допълнителни мерки по отношение на приходите, концентрирани върху облагането на имуществото (реформа на данъка върху автомобилите въз основа на съображения във връзка с околната среда и според имущественото състояние на данъчно задължените лица и цялостна реформа на облагането на недвижимите имоти, при което ще бъдат допускани освобождавания според финансовото състояние на данъкоплатците). Във връзка с разходната страна на бюджета се очаква латвийските власти да преразгледат основно системата на социалноосигурителните обезщетения и помощи и пенсионната система, както бе посочено по-горе. Що се отнася до пенсиите, ще бъдат преразгледани различните режими и възрасти за пенсиониране, като целта е да се осигури бъдещата устойчивост и адекватност на трите стълба на системата. Ще бъде извършен и преглед на всички публични дружества и на техните дъщерни дружества съгласно критериите, заложени в латвийския Закон за държавната администрация, с оглед на евентуалното им преструктуриране.

Процедурата по изготвяне на бюджета за 2010 г. показа, че има известен напредък към повишаването на правомощията и възможностите за анализ от страна на Министерството на финансите спрямо другите министерства. През 2010 г. се очаква да бъде постигнат допълнителен напредък към укрепване на бюджетната рамка чрез приемане на мерки, свързани по-специално с бюджетното планиране и контрол.

Надзорът на финансовия сектор бе засилен в задоволителна степен чрез по-задълбочени анализи на кредитните рискове и внимателно наблюдение на експозициите на банките в чужда валута. Бяха предприети мерки, за да се гарантира адекватна капитализация на банките и адекватно провизиране за загуби.

3.3. Заключения

Според настоящите данни изглежда, че Латвия е предприела действия, които представляват адекватен напредък към коригиране на прекомерния дефицит в определените от Съвета срокове. По-конкретно Латвия:

- е изпълнила стриктно бюджета за 2009 г., което даде възможност да се смекчи ефектът от изпълнението на решението на Конституционния съд от декември 2009 г. относно пенсиите; ето защо се очаква дефицитът за 2009 г. все пак да отговаря на целта от 10 % от БВП, заложена в препоръките на Съвета, и да съответства на ангажиментите, поети във връзка с програмата за помощ за платежния баланс;

- на 1 декември 2009 г. прие бюджета за 2010 г., предвиждащ фискална консолидация в размер от 500 милиона LVL (над 4,2 % от БВП) в съответствие с препоръките на Съвета и съгласно ангажиментите, поети във връзка с програмата за помощ за платежния баланс. Дори при отчитане на ефекта за 2010 г. от изпълнението на решението на Съда, мерките в бюджета би трябвало да дадат на Латвия възможност да спази препоръката за постигане на дефицит от най-много 8,5 % от БВП. Макар че съдържа някои еднократни мерки, бюджетът предвижда значителна структурна корекция в размер много повече от 2¾ процентни пункта от БВП (препоръчаната средна годишна бюджетна корекция за периода 2010—2012 г.)

- на етапа на подготовка на бюджета за 2010 г. се забелязват признаци на подобрение в областта на фискалното управление, бяха предприети важни мерки за засилване на регулирането и надзора на финансовите пазари.

Рисковете пред изпълнението на бюджетните цели са свързани с извършването на съкращенията на разходите на местно равнище, по-специално по отношение на намаляването на разходите за заплати за постигане на планираните икономии в пакета от мерки за фискална консолидация. Що се отнася до приходите, контролът върху спазването на данъчното законодателство и мерките за борба със сивата икономика ще имат голямо значение за осигуряването на събираемостта на приходите съгласно предвижданията или при възможност и по-добре.

През следващите години е необходима значително корекция, за да бъде намален дефицитът до равнище под 3 % от БВП през 2012 г. Редица мерки, които се очаква да бъдат взети в бюджетите за 2011 и 2012 г., бяха очертани от латвийските власти в контекста на програмата за стабилизиране, която е условие за отпускане на помощта за платежния баланс.

Въз основа на изложената по-горе оценка Комисията счита, че засега по-нататъшни мерки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит за Латвия не са необходими. Комисията ще продължи внимателно да следи промените в бюджетната област в Латвия съгласно Договора и Пакта за стабилност и растеж, както и спазването на критериите, определени във връзка с помощта за платежния баланс, особено предвид на нестабилното състояние на публичните финанси.

Сравнение на ключови макроикономически и бюджетни прогнози

| | 2007 |2008 |2009 |2010 |2011 | | Реален БВП(промяна в %) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | 10,0 |-4,6 |-18,0 |-4,0 | 2,0 | | |Прогноза на националните органи |10,0 |-4,6 |-18,0 |-4,0 |n.a. | |Разлика между фактическия и потенциалния БВП1(% от потенциалния БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | 16,3 |9,2 |-9,1 |-10,7 | -7,0 | | |Прогноза на националните органи |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. | |Салдо по консолидирания държавен бюджет(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | -0,3 |-4,1 |-9,0 |-12,3 | -12,2 | | |Прогноза на националните органи |-0,3 |-4,1 |-10,0 |-5,4 |n.a. | |Първично салдо(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | 0,1 |-3,4 |-7,6 |-9,9 | -8,3 | | |Прогноза на националните органи |0,1 |-3,4 |-8,6 |-3,2 |n.a. | |Салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | -4,8 |-6,7 |-6,4 |-9,3 | -10,2 | | |Прогноза на националните органи |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. | |Структурно салдо2(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | -4,8 |-6,7 |-7,0 |-10,2 | -10,2 | | |Прогноза на националните органи |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. | |Брутен държавен дълг(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | 9,0 |19,5 |33,2 |48,6 | 60,4 | | |Прогноза на националните органи |9,0 |19,5 |41,5 |n.a. |n.a. | | Източник: Министерство на финансите на Латвия, второ уведомление съгласно ППД 2009 г., прогнози на службите на Комисията от есента на 2009 г.

1 Данните от прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. се основават на разчети за потенциалния растеж от 4,5 %, 1,6 %, -1,4 %, -2,3 % и -2,1 % съответно за периода 2007—2011 г.

2 Структурно салдо = салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, минус еднократните и другите временни мерки.

Бележки към таблицата:

В прогнозите на службите на Комисията за Латвия от есента не е отчетено въздействието на бюджета за 2010 г., който тогава още се обсъждаше.

Прогнозите на националните органи на Латвия бяха обявени през януари 2010 г.; прогнозите на националните органи относно бюджета за 2009 г. са същите като в уведомлението по ППД от есента на 2009 г.; в прогнозите на националните органи относно бюджета за 2010 г. е отчетено въздействието на приетия на 1 декември бюджет, но не и ефектът от гореспоменатото решение на Конституционния съд от 21 декември относно намалението на пенсиите; освен това прогнозите на националните органи относно бюджета за 2010 г. са представени само на касова основа и не са напълно съпоставими с другите прогнози, които са въз основа на ESA.

Последните прогнозни данни за разликата между фактическия и потенциалния БВП и съответните салда са от конвергентната програма от януари 2009 г. и не са включени тук, защото вече не са актуални.

Въпреки че според данните в таблицата не се наблюдава подобрение на структурното салдо на бюджета — като се има предвид, че в прогнозите на службите на Комисията не са включени данните за бюджета за 2010 г. и че липсват нови прогнози от националните органи относно структурното салдо, — предишният анализ на допълнителния бюджет от юни 2009 г. и на бюджета за 2010 г. показва, че предприетите действия са в съответствие с препоръките на Съвета от юли 2009 г. Освен това поради извънредно нестабилната икономическа среда през периода 2008—2011 г. обичайният цикличен компонент на дефицита, изчислен въз основа на стандартна еластичност, може да не отразява достатъчно точно влиянието на икономическия спад.

4. Унгария

4.1. Процедура при прекомерен дефицит и препоръки

На 5 юли 2004 г. Съветът реши, че в Унгария съществува прекомерен бюджетен дефицит съгласно член 104, параграф 6 от ДЕО. Най-новата препоръка на Съвета по член 104, параграф 7 от ДЕО бе приета на 7 юли 2009 г. и в нея бе определен краен срок за предприемане на ефективни действия 7 януари 2010 г.

Съветът препоръча на Унгария да прекрати съществуващия прекомерен дефицит възможно най-бързо, но не по-късно от 2011 г. По-конкретно, дефицитите през 2009 и 2010 г. следва да бъдат съответно най-много 3,9 % и 3,8 % от БВП, както е предвидено и в доклада на унгарските власти от 29 май 2009 г. за напредъка съгласно ППД, и Съветът определи срок за предприемане на ефективни действия за тази цел. Освен това с бюджетните мерки следва да се гарантира подобрение на структурното салдо най-малко с 0,5 процентни пункта общо за 2010 и 2011 г. Наскоро приетият закон за фискалната отговорност следва да се прилага изцяло. Накрая, съотношението на държавния дълг към БВП следва да покаже стабилна тенденция към намаляване, по възможност преди 2011 г.

4.2. Оценка на ефективността на предприетите действия

В изложения по-долу анализ се отчита шестият доклад за напредъка съгласно ППД, предаден от унгарските власти на 24 септември 2009 г. [5], както и допълнителната информация, получена оттогава, включително за приемането на допълнителни мерки и публикуването на данните за бюджета.

Фискалната позиция през 2009 г. и — макар и в по-ниска степен — през 2010 г. отново бе рестриктивна. Унгария нямаше възможност да приеме бюджетни мерки за стимулиране на икономиката и когато кризата достигна първата си връхна точка към края на октомври 2008 г., правителството дори загуби достъпа си до пазарно финансиране. В този контекст страната получи средносрочна финансова помощ от ЕС под формата на заем с максимален размер 6,5 милиарда EUR, одобрен на 4 ноември 2008 г. Помощта е обвързана с редица политически условия, в т.ч. за непрекъсната ускорена фискална консолидация, относно фискалното управление и за извършване на структурни реформи, и се отпуска заедно със заем от 12,5 милиарда EUR, предоставен по силата на стенд-бай споразумение с МВФ[6]. Те съответстват на препоръките на Съвета по ППД.

За 2009 г. в прогнозите на службите на Комисията от есента се предвиждаше дефицит по консолидирания държавен бюджет от 4,1 % от БВП (въз основа на всички налични данни към 22 октомври 2009 г. — датата, към която са актуални прогнозите). Целта от 3,9 % от БВП вече вероятно е постигната, както сочат данните за касовия дефицит по консолидирания държавен бюджет за 2009 г. без бюджетите на общините (3,6 % от БВП при планирани 3,8 % от БВП). В сравнение с първоначалния бюджет през 2009 г. бяха приети мерки за фискална консолидация — включително мерките, приети преди доклада за напредъка от месец май — в общ размер от 1½ % от БВП. Тези мерки оказаха въздействие главно върху разходната част (по-специално намаленията на заплатите в публичния сектор, на пенсиите и на субсидиите за жилище) и в по-малка степен (0,2 % от БВП) върху приходната част. Напредъкът към изпълнението на целта за дефицита за 2009 г. бе допълнително подкрепен и от по-високите дивиденти, изплатени от държавните дружества, от засиления контрол върху разходите на другите министерства, както и от нетните лихвени разходи, по-ниски от очакваното с около 0,2 % от БВП, което доведе до общи икономии в размер от близо 2 % от БВП. Това смекчи резкия спад на държавните приходи, свързан с голямото намаление на икономическата активност. В структурно изражение подобрението на салдото по консолидирания държавен бюджет през 2009 г. възлиза на близо 3 % от БВП според разчетите, което означава структурна корекция в размер на 8½ % от БВП с натрупване след 2006 г.

Що се отнася до 2010 г., на 30 ноември 2009 г. унгарският парламент прие бюджет, който съответства на целта за постигане на дефицит по консолидирания държавен бюджет от 3,8 % за 2010 г. Бюджетът е подкрепен с редица структурни мерки за намаляване на разходите, включително чрез по-нататъшни реформи на пенсионната система и системата за социално подпомагане. Освен това в бюджета за 2010 г. са предвидени по-малки трансфери от сектор „Централно управление“ към системата за обществен транспорт на дълги разстояния и към общините. В прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. се предвижда дефицит по консолидирания държавен бюджет в размер на 4,2% от БВП за 2010 г. След изготвянето на тези прогнози, благодарение на допълнителните сведения за преструктурирането на системата за обществен транспорт, работеща на загуба, и за намаляването на трансферите към по-ниските равнища на сектор „Държавно управление“ вероятността да се изпълни целта за дефицит от 3,8 % от БВП през 2010 г. изглежда по-висока. Въпреки това постигането на целта за дефицита за 2010 г. все още е изложено на редица рискове. Приходите, особено от корпоративния подоходен данък и от акцизите, биха могли да се окажат по-ниски от очакваните, а разходите биха могли да се окажат по-високи, най-вече разходите във връзка със системата за обществен транспорт на дълги разстояния и трансферите към по-ниските равнища на сектор „Държавно управление“, защото мерките и в двете области не са изцяло подсигурени със структурни икономии. Макар че резервите в размер на 0,8 % от БВП би трябвало да бъдат достатъчен буфер съгласно препоръките на Съвета от 7 юли 2009 г., не е изключено да се наложи да се вземат още мерки за постигане на целта. В тази връзка унгарските власти заявиха ангажимента си да предприемат подходящи действия, ако някой от рисковете за влошаване на резултатите се материализира.

През 2010 г. няма да има подобрение на структурното салдо според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. Все пак с оглед на допълнителните мерки в работещата на загуба система за обществен транспорт, оповестени през декември 2009 г., и на увеличените резерви в окончателния бюджет за 2010 г. би могло да има малко подобрение на структурното салдо през 2010 г. [7] Предвид на препоръката на Съвета, в която се настоява за фискална корекция общо за 2010 и 2011 г. от най-малко 0,5 % от БВП, ще има необходимост от допълнителни мерки главно с оглед намалението на данъчната тежест с 0,6 % от БВП, предвидено за 2011 г., като тези мерки ще трябва да бъдат отразени в бюджета за 2011 г.

Унгария е извършила подобрения в областта на фискалното управление, които би трябвало да улеснят по-нататъшната консолидация и да намалят риска от връщане към водещата до неустойчивост политика. От 2010 г. е въведена нова фискална рамка. По време на изготвянето на бюджета за 2010 г. повечето от новите елементи на тази рамка вече бяха отчетени, а новосъздаденият Фискален съвет започна работа. Бе подготвен преглед на бюджетните процедури, който бе публикуван на интернет сайта на Министерството на финансите на 15 декември; в този преглед се разясняват промените, станали необходими поради новата фискална рамка, и се определят някои области, в които има нужда от още подобрения.

В прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. се предвижда съотношението на дълга към БВП да се стабилизира на равнище малко под 80 % през 2010 г. и да започне да намалява през 2011 г. Благодарение на очертаните по-горе допълнителни мерки, които не са отчетени в прогнозите от есента, съотношението на дълга към БВП би трябвало да бъде малко по-ниско от предвиденото. Освен това ако бюджетът за 2011 г. съответства на препоръките на Съвета, това би ускорило още повече тази тенденция.

4.3. Заключения

Според настоящите данни изглежда, че Унгария е предприела действия, които представляват адекватен напредък към коригиране на прекомерния дефицит в определените от Съвета срокове. По-специално, Унгария:

- е предприела ефективни действия с оглед на целта за дефицит по консолидирания държавен бюджет от 3,9 % от БВП през 2009 г., главно приемайки мерки за фискална консолидация, възлизащи на 1½ % от БВП през 2009 г. в сравнение с първоначалния бюджет, и засилвайки контрола върху другите министерства, като по този начин е компенсирала спада на приходите;

- е приела на 30 ноември 2009 г. бюджет на сектор „Централно управление“ за 2010 г., който съответства на целта за дефицит по консолидирания държавен бюджет от 3,8 % от БВП, и е предвидила структурни мерки, по-специално в пенсионната система и системата за социално подпомагане, за постигане на тази цел;

- е гарантирала повечето от мерките за намаляване на разходите чрез съответните закони, приети през 2009 г., или чрез свързаните с бюджета за 2010 г. закони и е предвидила в бюджета за 2010 г. достатъчно резерви;

- е започнала да прилага новата си фискална рамка при изготвянето на бюджета за 2010 г. и е предприела действия за по-нататъшно подобрение на процедурите по бюджетно планиране и контрол с цел укрепване на средносрочната бюджетна рамка.

Въпреки това постигането на целта за дефицита през 2010 г. е свързано със значителни рискове, както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите. На този фон и с оглед на одобреното вече намаление на данъците през 2011 г., което няма да бъде компенсирано, изискваната структурна корекция от 0,5 % от БВП с натрупване, която е необходима за намаляване на дефицита под 3% през 2011 г., все още не е гарантирана.

Въз основа на изложената по-горе оценка Комисията счита, че засега по-нататъшни мерки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит за Унгария не са необходими. Комисията ще продължи да следи внимателно промените в бюджетната област в Унгария съгласно Договора и Пакта за стабилност и растеж, особено с оглед на нестабилното състояние на публичните финанси.

Сравнение на ключови макроикономически и бюджетни прогнози

| | 2007 |2008 |2009 |2010 |2011 | | Реален БВП(промяна в %) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | 1,0 |0,6 |-6,5 |-0,5 |3,1 | | |Прогноза на националните органи |1,0 |0,6 |-6,7 |-0,9 |n.a. | |Разлика между фактическия и потенциалния БВП1(% от потенциалния БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | 3,1 |2,9 |-4,0 |-4,7 |-2,0 | | |Прогноза на националните органи |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. | |Салдо по консолидирания държавен бюджет(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | -5,0 |-3,8 |-4,1 |-4,2 |-3,9 | | |Прогноза на националните органи |-5,0 |-3,8 |-3,9 |-3,8 |n.a. | |Първично салдо(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | -0,9 |0,4 |0,2 |-0,1 |-0,2 | | |Прогноза на националните органи |-0,9 |0,4 |0,5 |0,7 |1,3 | |Салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл2(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | -6,4 |-5,1 |-2,2 |-2,1 |-3,0 | | |Прогноза на националните органи |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. | |Структурно салдо3(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | -5,5 |-4,8 |-2,1 |-2,1 |-3,0 | | |Прогноза на националните органи |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. |n.a. | |Брутен държавен дълг(% от БВП) |Прогноза КОМ, есен 2009 г. | 65,9 |72,9 |79,1 |79,8 |79,1 | | |Прогноза на националните органи |65,9 |72,9 |78,8 |79,2 |n.a. | | Източник: Министерство на финансите на Унгария, второ уведомление съгласно ППД 2009 г., шести доклад за напредъка по ППД от септември 2009 г., прогнози на службите на Комисията от есента на 2009 г.

1 Данните от прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г. се основават на разчети за потенциалния растеж от 1,4%, 0,8%, 0,3%, 0,2% и 0,3% съответно за периода 2007—2011 г.

2 Поради извънредно нестабилната икономическа среда през периода 2008—2011 г. обичайният цикличен компонент на дефицита, изчислен въз основа на стандартна еластичност, може да не отразява достатъчно точно влиянието на икономическия спад.

3 Структурно салдо = салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, минус еднократните и другите временни мерки.

[1] OВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.

[2] „Подробни указания за изпълнението на Пакта за стабилност и растеж и насоки относно формата и съдържанието на програмите за стабилност и конвергентните програми“, одобрени от Съвета по икономическите и финансовите въпроси на 10 ноември 2009 г.: http://ec.europa.eu/economy_finance/sgp/deficit/legal_texts/index_en.htm

[3] Пакетът международна помощ с общ размер 7,5 милиарда EUR включва един транш от МВФ в размер 1,7 милиарда EUR, един транш от Скандинавските страни в размер 1,9 милиарда EUR, един заем от Световната банка в размер 0,4 милиарда EUR и други траншове от Европейската банка за възстановяване и развитие, от Чешката република и от Полша с общ размер 0,4 милиарда EUR.

[4] Изчисленията за структурното салдо са свързани със значителна несигурност, особено при новите държави-членки.

[5] Докладът бе заведен като документ на Съвета на Европейския съюз 14226/09 (ECOFIN 616, UEM 233), Брюксел, 8 октомври 2009 г.

[6] Пакетът международна помощ от общо 20 милиарда EUR бе допълнен впоследствие с един заем от Световната банка в размер от 1 милиард EUR.

[7] Изчислението на структурното салдо се свързва с голяма несигурност, особено за новите държави-членки.