1.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 192/10

—

споделя мнението на Комисията, че въпреки постигнатия напредък в определени социални области, предстои да бъде извървян дълъг път за осъществяване на предложенията за развитие, с които международната общност се ангажира преди повече от десетилетие чрез Декларацията на хилядолетието;

—

счита, че следва да бъде отделено повече внимание на определени фактори, свързани с наличните ресурси за финансиране на развитието, като се запазят поетите ангажименти за оказване на помощ, подкрепя се мобилизирането на национални ресурси в развиващите се страни, укрепват се данъчните им системи, води се борба с корупцията, насърчава се борбата с укриването на данъци, с изтичането на капитали и незаконните финансови потоци, както и като се подкрепя търсенето на нови източници на финансиране;

—

изразява съжаление, че макар да признава основната роля на местните и регионалните власти (МРВ) в рамките на помощта за развитие и програмите за сътрудничество, Европейската комисия не посочва в Зелената книга нарастващата им водеща роля в политиката на сътрудничество на ЕС, която следва да бъде ефективна и подкрепена от цялото общество. Ето защо призовава за по-централизиран подход по отношение на ролята на МРВ в насърчаването на развитие, което се основава на широка социална основа, на създаването на ефикасни органи на управление в развиващите се страни и на въвеждането на устойчив енергиен и екологичен модел;

—

счита, че преразглеждането на европейската политика за развитие и европейският консенсус би трябвало да следват линията, очертана в съобщението „Местните власти: фактор за развитие“, в което се подчертава мястото, ролята и добавената стойност на посочените власти в тези области и политики. Във връзка с това и с цел насърчаване на обмена и предоставяне на форум за политическа изява на местните и регионалните власти в областта на сътрудничеството за развитие, КР се ангажира да продължи тясното си сътрудничество с Европейската комисия за организиране на годишната конференция за децентрализирано сътрудничество;

Докладчик

г-н Jesús GAMALLO ALLER (ES/ЕНП), генерален директор по външни отношения и отношения с ЕС, правителство на Галисия

Отправен документ

Зелена книга: „Политиката на ЕС за развитие в подкрепа на приобщаващия растеж и устойчивото развитие - Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие“

СОМ(2010) 629 окончателен

1.

споделя мнението на Комисията, че въпреки постигнатия напредък в определени социални области, предстои да бъде извървян дълъг път за осъществяване на предложенията за развитие, с които международната общност се ангажира преди повече от десетилетие чрез Декларацията на хилядолетието;

2.

изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от подобряване на капацитета за въздействие и на добавената стойност на политиката на ЕС за развитие с цел осъществяване на Целите на хилядолетието за развитие. Счита, че изпълнението на тази мисия е още по-наложително предвид сериозната икономическа криза, в която се намират голяма част от донорите;

3.

изразява съжаление, че в Зелената книга не са разгледани по-задълбочено критериите, необходими за определяне на добавената стойност на действията за сътрудничество на ЕС, че не е отделено повече внимание на необходимостта от по-прецизна оценка на въздействието на резултатите и че не са предложени мерки за надграждане върху Парижката програма, Програмата за действие от Акра и ангажиментите, произтичащи от Европейския консенсус за развитие и от Кодекса за поведение на ЕС;

4.

счита, че следва да бъде отделено повече внимание на определени фактори, свързани с наличните ресурси за финансиране на развитието, като се запазят поетите ангажименти за оказване на помощ, подкрепя се мобилизирането на национални ресурси в развиващите се страни, укрепват се данъчните им системи, води се борба с корупцията, насърчава се борбата с укриването на данъци, изтичането на капитали и незаконните финансови потоци, както и като се подкрепя търсенето на нови източници на финансиране;

5.

изразява убеждението си, че целевите помощи със систематична оценка и контрол на резултатите представляват ценна инвестиция в свобода и справедливост, тъй като допринасят за формирането на по-справедливи общества с по-голямо зачитане на правата на човека. Това е инвестиция във възможностите за прогрес и благополучие, защото в един взаимосвързан свят развитието на едни е източник на стабилност и динамизъм за други. Същевременно това е инвестиция в сигурност, защото се намалява напрежението и се подобрява управлението на международната система;

6.

повторно заявява убеждението си, че международната помощ е само един от цяла съвкупност от фактори, които могат да дадат тласък на процесите на развитие в най-бедните страни. Това налага да се подобри съгласуваността на политиките, прилагани от страните донори, и правилата, които регулират международната търговия и селскостопанските субсидии на богатите страни, да се определят по такъв начин, че да се постигне възможно най-справедливо разпределение на предоставените от глобализацията възможности за прогрес. Изразява съжаление, че тези аспекти не са намерили подходящо отражение в Зелената книга, въпреки че са обсъждани по време на срещи на международните лидери в рамките на ООН и на Г-20;

7.

изразява съжаление, че макар да признава основната роля на местните и регионалните власти (МРВ) в рамките на помощта за развитие и програмите за сътрудничество, Европейската комисия не посочва в Зелената книга все по-значителната им роля в политиката на ЕС за сътрудничество, която си поставя за цел да бъде ефективна и да се ползва с подкрепата на цялото общество. Ето защо призовава за по-централизиран подход по отношение на ролята на МРВ в насърчаването на развитие, което има широка социална основа, в създаването на ефикасни органи на управление в развиващите се страни и във въвеждането на екологично устойчив енергиен модел;

8.

счита, че преразглеждането на европейската политика за развитие и европейският консенсус да следват линията, очертана в съобщението „Местните власти: фактор за развитие“, в което се подчертават мястото, ролята и добавената стойност на посочените власти в тези области и политики. Във връзка с това и с цел насърчаване на обмена и предоставяне на форум за политическа изява на местните и регионалните власти в областта на сътрудничеството за развитие, КР се ангажира да продължи тясното си сътрудничество с Европейската комисия за организиране на годишната конференция за децентрализирано сътрудничество;

9.

припомня становището на Комитета на регионите (CdR 116/2010), озаглавено „Пролетен пакет: План за действие на ЕС в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие“, в което се казва, че „би могло да се предвиди всяка от 100 000-те МРВ, при спазване на съответното национално законодателство, да вземе решение за доброволно предоставяне на най-малко по 1 евро на глава от населението за помощта за развитие. МРВ, които не извършват пряка дейност за децентрализирано сътрудничество, биха могли да внасят своя принос във фонд, предназначен за помощта за развитие, отпускана от местните власти, както се прави понастоящем в Испания. Действията, които непряко допринасят за развитието (например тези, които са насочени към повишаването на чувствителността на обществото относно бедността по света), също биха могли да бъдат включени в този принос“;

10.

споделя мнението на Комисията, че е целесъобразно помощта да бъде насочвана към „области, в които може да се види ясно добавената стойност“. При все това счита, че липсват критерии и показатели, чрез които да се определи по безспорен начин дали се подобрява способността на ЕС да създава добавена стойност чрез своята политика за сътрудничество;

11.

изразява съгласие с препоръката на Комисията да се отстояват и усъвършенстват процедурите за оценка на въздействието на сътрудничеството на ЕС и предлага да се остави широко поле за действие, за да може ЕС да въведе по-строги и новаторски процедури за оценка на въздействието, като тези, основаващи се на техниките на случаен подбор (рандомизирана оценка), които ЕС не е използвала активно досега. Подобни усилия следва да се положат и в областта на децентрализираното сътрудничество;

12.

споделя мнението на Комисията да се даде приоритет на целта „растеж за развитие на човешкия потенциал“, най-малко по две причини: i) на първо място, тъй като по този начин ще се коригира неблагоприятната насока на помощта през изминалите години, когато акцентът беше поставен върху социалните измерения на развитието, които се поддържат трудно без приобщаващ икономически напредък; ii) на второ място, защото кризата засегна потенциала за растеж, за намаляване на бедността и за създаване на заетост в икономиките на много от развиващите се страни;

13.

при все това посочва, че растежът и развитието не са синоними и че развитието предполага също така увеличаване на производствения капацитет, насърчаване на социалните постижения и разпределяне на благата сред местните общности посредством местно и регионално устойчиво развитие, което да обхваща целия регион и да е достъпно за социалните групи в най-неблагоприятно положение;

14.

припомня, че участието на местните и регионалните власти като основни фактори в създаването на вътрешен и устойчив растеж е от ключово значение за жизнеспособно териториално развитие;

15.

счита подобно на Комисията, че укрепването на институциите на страните партньорки и подобряването на равнището на тяхната ефективност и легитимност е една от основните задачи на всяка стратегия за развитие, тъй като се подобряват условията за управление на процеса на икономически и социални промени;

16.

при все това настоятелно приканва Комисията да отдели повече внимание на отрицателното въздействие, което зависимостта от помощта генерира върху качеството на институциите, и да придаде повече значение на задачите, свързани с решителната борба с корупцията и с укрепването на фискалния потенциал на развиващите се страни като средство не само за подобряване на качеството на институциите им, но и за намаляване на зависимостта от помощта и увеличаване на капацитета за мобилизация на собствени ресурси;

17.

подчертава освен това, че процесите на децентрализация имат много важна роля в изграждането на по-легитимни и ефективни институции, като начин за доближаване на управлението до гражданите и трайно установяване на демократичните ценности в обществото. Местните и регионалните власти следва да имат ключова роля за популяризиране на тези процеси - аспект, който не е намерил своето място в Зелената книга;

18.

изразява съгласие с Комисията, че постигането на известно равнище на сигурност е необходимо за целите на развитието. Това задължава донорите да разглеждат отношенията между дневния ред на сигурността и дневния ред на развитието като свързани и да насърчават укрепването на институциите, правата на човека и социалното сближаване в страните, в които държавата е нестабилна, като установят механизми за ранно предупреждение и за превантивна дипломация. При все това приканва Комисията да внесе повече яснота относно разпределението на правомощията в тези области между инстанциите в ЕС, отговорни съответно за сътрудничеството и за външните действия;

19.

споделя мнението, че за да се подобри ефикасността на помощта, Комисията трябва да осъществява „по-систематична и ефективна“ координация между европейските донори, и подкрепя предложението, което Комисията трябва да внесе през 2011 г. в Съвета, за синхронизиране на програмните периоди на държавите-членки. Припомня освен това, че подобряването на координацията на помощта е една от основните насоки, определени в Програмата от Париж за подобряване на ефективността на помощта, и е сред основополагащите принципи на учредителните текстове на Европейския съюз (Договорът за създаване на Европейската общност, Договорът от Маастрихт за Европейския съюз и Договорът от Лисабон).

20.

изразява съжаление, че в Зелената книга не се разглежда друг, допълващ координацията въпрос с огромен потенциал, отнасящ се до необходимостта от постигане на напредък в разпределението на задачите между европейските донори. Разпределението на задачите би трябвало освен това да се разглежда не само по отношение на националните донори, но също и между тях и съответните под-национални донори (регионални и местни), предвид съществената им роля в различни механизми за сътрудничество на ЕС. Затова приканва Комисията да създаде в рамките на Европейската служба за външни действия и Генерална дирекция DEVCO координационни пунктове за местните и регионалните власти в ЕС и в страните партньорки; освен това счита за абсолютно необходимо да се предвиди специална линия за финансиране, която да е на разположение на местните и регионалните власти на ЕС;

21.

счита, че за да бъде постигнат напредък към подходящо разпределение на задачите, е желателно чрез Зелената книга да се подкрепи въвеждането в политиката на ЕС за помощ на подход, който да се основава не само на целите, но и на заинтересованите страни и на разпределението на отговорностите помежду им. Това е подход, който отчита приноса на местните и регионалните власти за обогатяването и ефективността на политиката на сътрудничество;

22.

припомня, че помощта е само един от компонентите на публичната политика на донорите, оказващи влияние върху възможностите за развитие на страните партньорки. По тази причина подобряването на съгласуваността на публичните политики е основна цел на политиката на ЕС за развитие. Тази цел е и един отдавна утвърден принцип на ЕС (Договорът за създаване на Европейската общност, Договорът от Маастрихт за Европейския съюз и Договорът от Лисабон). Докладите, които Комисията изготвя с цел годишна оценка на напредъка на държавите-членки (и на самата Комисия) по отношение на съгласуваността на политиките за основните секторни аспекти, са ценен инструмент за насърчаване на напредъка и отчетността в тази област. Във връзка с това КР отбелязва колко е важно да продължи реформата на Общата селскостопанска политика като гаранция, че тя няма да бъде в разрез с целите на политиката на ЕС за развитие;

23.

държи да подчертае, че връзките, установени между местните власти в Европа и техните партньори от страните бенефициери, позволяват постигането на конкретен напредък в прилагането на принципа за собствен принос, който е в основата на Парижката декларация и който не бива да се разглежда като въпрос единствено от сферата на отношенията между държавите-членки;

24.

отново изтъква необходимостта от спазване на основните правила на търговските споразумения на ЕС, като не се правят изключения от правилата за произход на продуктите от страните партньорки, независимо от факта, че споразуменията за асоцииране могат да предвиждат такива изключения. Както потенциалните смущения, които подобни законодателни изключения могат да окажат върху функционирането на вътрешния пазар, така и евентуалните ползи, които те могат да донесат за устойчивото развитие на тези страни, трябва да се преценяват на фона на преимуществата от насърчаване на производство, което е изключително местно по своя характер;

25.

споделя мнението на Комисията, че бюджетната подкрепа далеч не е панацея и трябва да се използва само след обстоен анализ на положението на страната. При все това припомня, че бюджетната подкрепа е инструмент за управление на помощта, който подпомага координацията между донорите и усвояването от страните партньорки. Тези две цели следва да подкрепят използването на тази формула, при положение че са налице съответните условия;

26.

припомня стремежа си да насърчава сътрудничеството между Комитета на регионите и Европейската комисия в областта на децентрализираната политика на сътрудничество за развитие. Подчертава освен това необходимостта да продължат усилията за това държавите-членки и всички местни и регионални власти на ЕС да използват Атласа за децентрализирано сътрудничество, в който са включени дейностите, финансирани от местните и регионалните власти на ЕС в тази област. Изтъква също така ползата от портала за децентрализирано сътрудничество за развитие, който ще даде възможност за осъществяване на по-ползотворни срещи на партньорите в тази област, нарастване на ефективността на помощта и избягване на дублирането;

27.

счита, че ЕС трябва в по-голяма степен да отчете, освен икономическия принос на местните и регионалните власти, значимата добавена стойност, която те внасят в определени специфични области. Придобитият опит и познанията им в сектори, които предоставят решения, адаптирани към нуждите на страните партньорки, дават на тези региони добавена стойност по въпросите на сътрудничеството в области като укрепването на административния капацитет, устройството на територията, образованието, гражданската защита, продоволствената сигурност въз основа на селското стопанство и риболова, възобновяемите енергийни източници, водата, околната среда, морското дело и научноизследователската и развойна дейност, извършвана в полза на развитието. Това се отнася по-специално до най-отдалечените региони, в качеството им на активни граници и платформи на ЕС в света, които могат да допринесат за по-голяма ефективност на европейската политика за развитие;

28.

споделя предложението помощта да се превърне в двигател на приобщаващ и устойчив растеж в страните партньорки. При все това изразява съжаление, че в Зелената книга са пропуснати два основни аспекта за постигане на тази цел. Първият е свързан с необходимостта да се насърчава адекватно преразпределяне на приходите, дължащи се на прогреса, по начин, който способства за създаването на желаната от социална гледна точка справедливост. Известно равнище на справедливост е необходимо, за да се гарантира стабилността, да се укрепят институциите и да се насърчи растежът на широка социална основа. Вторият аспект е свързан с необходимостта да се укрепи данъчният капацитет на държавите и да се води борба с данъчните измами, изнасянето на капитали и незаконните финансови потоци, които източват оскъдните национални ресурси на развиващите се страни, ограничавайки възможностите им за прогрес;

29.

обръща при все това внимание върху факта, че развитието не се ограничава до растежа, а предполага разгръщане на социалните постижения, укрепване на институциите и промени в социален и производствен план в тези страни. В този смисъл целта следва да бъде насърчаване на приобщаващия и устойчив растеж, който стимулира процеса на развитие на местно равнище;

30.

подчертава значението на равнопоставеността за постигането на устойчив растеж в страните партньорки. Освен че представляват основен ключов аспект на правата на човека, реформите, които помагат на девойките и жените да реализират своя потенциал в обществото, без да бъдат обект на дискриминация и без да ги заплашва насилие, са най-ефективният път за укрепване на икономиките на нашите страни партньорки;

31.

счита, че създаването на солидни и легитимни институции предполага да бъде отделено повече внимание на аспектите, свързани с разпределението, а именно на разпределението на печалбите от растежа, на възможностите и на мненията, изказвани в отделните страни, като същевременно се напредва по отношение на процесите на децентрализация, които приближават институциите до гражданите. За целта е необходимо да се укрепи капацитетът за управление на местните и регионалните власти на страните партньорки, като се почерпи вдъхновение от програми като TAIEX (Програма за техническа помощ и обмен на информация) или Еразъм, което ще допринесе за по-ефективно използване на фондовете за сътрудничество. От друга страна приканва Комисията да въведе програми за секторна бюджетна подкрепа, които ще улеснят достъпа до средства на местните и регионалните власти в развиващите се страни;

32.

отбелязва, че един от основните аспекти на развитието е добрата политика в областта на образованието, и приканва ЕС да включи насърчаването на образованието в тези страни в целите на политиката си на сътрудничество;

33.

припомня, че за постигането на тази цел е необходимо да се насърчават и подкрепят процесите на децентрализация в страните партньорки там, където това е целесъобразно, с цел да се утвърди принципът на субсидиарност при разпределянето на правомощията. Децентрализацията е ефективен начин за демократизация на държавите и за укрепване на устоите им, отразяващи социалната действителност, както и условие, с което се гарантира, че процесът на развитие ще обхване целия регион и всички елементи на обществото;

34.

изразява съгласие със значението, което се отдава в Зелената книга на необходимостта от това всяка валидна стратегия за развитие да включва елементи, свързани с борбата с изменението на климата и с опазването на биологичното разнообразие. Същевременно припомня, че изменението на климата и другите предизвикателства, свързани с околната среда, са възможност за някои развиващи се страни да намерят пътища за развитие, като използват своите природните и екологични ресурси. Ангажиментът, който ЕС пое в Копенхаген и потвърди в Канкун, свидетелства за значението, което се отдава на това измерение на процесите на развитие и на необходимостта от подкрепа за усилията на страните партньорки в областта на адаптирането и смекчаването на последиците от изменението на климата;

35.

във връзка с гореизложеното изразява съжаление, че в Зелената книга не е представена по-завършена визия за ролята на поднационалните власти (регионални и местни) в създаването на стабилна стратегия за околната среда. Тези власти имат ключово значение за прилагането на устойчиви стратегии за управление на водите и отпадъците, енергоснабдяването и опазването на уязвими екосистеми;

36.

изразява съгласие, че ключов елемент на всяка устойчива от екологична гледна точка стратегия за развитие е енергийният модел, приет от съответната страна. Ето защо е необходимо да се насърчава по-интензивно използване на енергия от възобновяеми източници. Във връзка с това отбелязва, че опитът на ЕС в тази област може да бъде полезен на развиващите се страни, още повече, че някои развиващи се страни имат специфични условия за развитие на този вид енергия;

37.

застъпва се за приемането на международен Пакт на кметовете и регионите, насочен към гарантиране на доставките на енергия за всички граждани в рамките на общите програми, който да разполага с подходящ и специален финансов инструмент;

38.

приканва целта за промяна на енергийния модел (в полза на възобновяеми източници) да се съпътства от усилия за подобряване на енергийната инфраструктура в страните и на достъпа до енергия при подходящи условия на най-уязвимата част от населението;

39.

споделя мнението на Комисията, че развитието на селските райони и продоволствената сигурност са съществени елементи от процеса на развитие, тъй като се отнасят за сектор, който е от основно значение за процесите на растеж и икономическо възстановяване в най-бедните страни, обуславят упражняването на основно право, свързано с осигуряването на достатъчно храна, което оказва въздействие върху другите права на човека (като правото на здравеопазване, образование и работа), и върху степента на независимост на страните в международните форуми;

40.

отбелязва, че настоящата криза доведе до ненормално повишение на цените на суровините, включително на суровините, използвани за производството на храни, което оказа много сериозно въздействие върху условията на снабдяване в най-бедните страни, по-специално в Африка на юг от Сахара, тъй като много от тези страни са нетни вносители на хранителни продукти. Подчертава, че това би могло да доведе до значителни отстъпления от социалните постижения;

41.

счита, че това положение се дължи на четири фактора: i) нарасналото търсене от големи страни с интензивен растеж, което стимулира масовото закупуване в международен план на този вид продукти; ii) недостатъчното участие на богатите държави и недостига на публичните инвестиции в развиващите се страни през последните години по отношение на средствата, необходими за развитие на селските райони; iii) действията на спекулантите, които виждат в тези продукти активи, в които могат да влагат средства и да реализират печалба, и iv) въздействието на щетите, нанесени на околната среда, върху плодородието на почвите и селското стопанство;

42.

призовава да не се повтарят минали грешки в политиката на сътрудничество на ЕС и приканва да се даде приоритет на развитието на селските райони и на продоволствената сигурност при определянето на стратегиите за международна помощ. Във връзка с това припомня, че ЕС има богат опит в областта на развитието на селските райони, селскостопанската политика и подкрепата за продоволствената сигурност, който може да бъде от полза за развиващите се страни;

43.

призовава да бъдат взети предвид възможностите и опитът на регионите. Местните и регионалните власти имат опит в изграждането на основни инфраструктури за разпределение на хранителните продукти, в проучвания на плодородието на почвите и отглеждането на култури в зависимост от условията на средата, управлението на уязвими местни екосистеми и разработване на планове, осигуряващи снабдяването на населението. Ето защо е важно местните и регионалните власти да присъстват като основен фактор в политиката на сътрудничество на ЕС.