2.4.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 104/13

—

приветства заявената воля на Комисията да приложи координиран и интегриран подход по отношение на политиката в областта на туризма, като я обвърже с други политики, а именно политиките за транспорта, селското стопанство, опазването на околната среда, информационните и комуникационните технологии, социалната политика, културата и т.н.;

—

подчертава важната роля на местните и регионалните власти във връзка с устойчивото управление на туристическите дестинации. Инициативите на местните и регионалните власти и на европейските регионални мрежи са в авангарда на развитието на модели на устойчив туризъм и е много важно да се извлече максимална полза от техния опит и познания, като се насърчава местното и регионалното сътрудничество в ЕС. В този смисъл Комитетът приветства подхода на Комисията за интегриране на туризма в различните европейски политики;

—

приема със задоволство волята на Комисията да насърчава активна политика, която да даде тласък на конкурентоспособността и устойчивото развитие. Предизвикателствата, пред които е изправен европейският туристически сектор, показват колко е важно да се действа изпреварващо на промените и да се отговори своевременно на нарастващата конкуренция в един постоянно променящ се сектор;

—

отбелязва въвеждането на знак за европейско наследство и европейска марка за „качество на туризма“, което трябва да бъде стимул за дестинациите да прилагат устойчиви практики и ще допринесе за утвърждаването на образа на Европа като висококачествена туристическа дестинация. При все това добавената стойност на този знак и на тази марка следва да бъде по-прецизно проучена и представена, както и да съществува точен пакет от критерии за предоставянето им, за да се избегне обезценяването им;

—

отбелязва със загриженост възможните последствия от някои структурни проблеми като изменението на климата или недостига на водни и енергийни ресурси в европейските туристически дестинации, по-специално в островите и най-отдалечените региони. Тези проблеми могат да бъдат преодолени единствено ако устойчивостта в развитието на туристическа стратегия в засегнатите региони е значително по-интензивно насърчавана. Последиците от изменението на климата следва да се предотвратяват чрез опазване и възстановяване на природните зони, както и чрез включване на туризма в интегрираното управление на крайбрежните зони.

Докладчик

:

г-н Ramón Luis VALCÁRCEL SISO (ES/ЕНП), министър-председател на автономна област Мурсия

Отправен документ

:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“

COM(2010) 352 окончателен

1.

Доказателство за нарастващото значение на туристическия сектор за европейската икономика е приносът му за брутния вътрешен продукт и капацитетът му да създава повече заетост отколкото други икономически сектори. Както Европейската комисия отбелязва в своето съобщение (1) европейската туристическа индустрия осигурява пряка заетост за над 5 % от работната ръка в ЕС и произвежда приблизително 5 % от БВП (2) на ЕС, особено в някои европейски региони. Въпреки че Европа продължава да бъде водещата туристическа дестинация в света с около 40 % от посещенията на туристи (3), през 2009 г. беше отбелязан спад от 5,6 % (4).

2.

Европейската туристическа дейност е изправена пред множество предизвикателства: световната икономическа криза, по-голямата конкурентоспособност на други дестинации, последствията от изменението на климата или сезонния характер на тази дейност. Други фактори, като демографските промени в Европа, диверсифицирането на предлагането на туристически услуги или нарастващото влияние на информационните и комуникационните технологии, предлагат възможности, които следва да бъдат проучени съвместно с местните и регионалните власти.

3.

Освен това се променя и поведението на потребителя на туристически услуги (нараства броят на самостоятелните пътувания, използва се повече интернет, увеличават се „нискобюджетните“ пътувания или използването на нискотарифни авиокомпании, но също така нараства търсенето на форми на устойчив туризъм и т.н.), поради което фактори, които до преди няколко години не бяха от особено значение, днес са определящи: високо качество, устойчивост, постоянни иновации, обучение и т.н.

4.

В този контекст е необходимо да се подчертае огромният потенциал за растеж на европейския туристически сектор и силната връзка с регионалната административна, социално-икономическа и логистична структура, най-вече що се отнася до развитието на транспортния сектор и по-конкретно до подобряването на обслужването на туристическите дестинации, развитието на регионалните летища и укрепването на морските връзки, които насърчават по-голяма мултимодалност и осигуряват устойчив транспорт. Следва да се има предвид по-специално специфичното положение на островите и на периферните най-отдалечени региони, които зависят изцяло от въздушния и морския транспорт, както и че в голяма част от тези региони секторът на услугите, изграден около туризма, е основният източник на богатство и икономическа дейност. Европа разполага с много конкурентни предимства: не само богатството от природни забележителности, но и големи възможности за растеж в туризма, основаващи се на наследството (културно, гастрономично, религиозно, спортно и т.н.). Потенциал за растеж има също и във важния сектор на събитийния, конгресния и деловия туризъм.

Стойността на Европа от гледна точка на наследството се превръща в стратегически фактор за развитието ѝ, а Европа е особено богата в това отношение, тъй като съществуват редица европейски територии, които или имат огромен туристически потенциал, независимо че все още се намират в начален етап на туристическото си развитие, или са развили значителна туристическа дейност. Специално внимание следва да бъде отделено на териториите, които са се специализирали в туристическата индустрия и които, въпреки че са утвърдени дестинации, се нуждаят от преструктуриране и обновяване, за да могат да бъдат конкурентоспособни по отношение на качеството и иновациите с оглед все по-нарастващата конкурентоспособност в световен план на нововъзникващите икономики. Подходът към пазарния сегмент, обхващащ възрастните хора и хората с увреждания, изисква адаптиране на условията и отстраняване на пречките пред някои дестинации.

5.

Влизането в сила на Договора от Лисабон представлява възможност за укрепване на конкурентоспособността на европейския туристически сектор, допринасяйки по този начин за новата стратегия „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и по-специално за водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“.

6.

Туризмът е жизненоважен източник на доходи и заетост, от основно значение за голям брой региони на Европа, а за някои от тях е крайно необходим, тъй като е важен фактор за осигуряване на по-голяма конкурентоспособност. Ето защо действията, произтичащи от европейските политики в областта на туризма, ще имат значително въздействие върху развитието на много региони, тъй като туристическата индустрия стимулира и осъществява връзки успоредно с други икономически сектори в региона. Европейска индустриална политика в областта на туризма трябва да бъде разработена успоредно с европейска инвестиционна политика за развитие на територията и на нейната социално-икономическа структура, с цел заинтересованите региони да разполагат с всички възможности за развитие на стратегия за устойчива конкурентоспособност.

7.

Договорът от Лисабон включва сред целите на Съюза, редом с икономическото и социалното сближаване, ново териториално измерение и предвижда да бъде обърнато специално внимание на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони. В член 349 от Договора също е отделено внимание на специфичното състояние на най-отдалечените региони. В този смисъл е необходимо да се имат предвид особеностите на тези територии при разработване на европейската рамка за туристическия сектор.

8.

Новият член 195 от Договора за функционирането на Европейския съюз ще даде възможност за развитие на дейности, насочени към насърчаване на конкурентоспособността на предприятията в сектора, както и към стимулиране на сътрудничеството и обмена на добри практики и разработването на интегриран подход в областта на туризма. В съобщението на Комисията се предлагат различни действия, чиято цел е конкурентоспособността на туристическата индустрия на ЕС. За постигането на ефективни резултати е необходима подкрепата на Общността за инициативите на държавите-членки или европейските региони. Важно е освен това да се отбележи волята на Комисията да не допусне допълнителна административна тежест за националните, регионалните и местните власти от въвеждането на мерките. В този смисъл се приема, че съобщението е в съзвучие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

9.

изразява задоволството си от заявената воля на Комисията да приложи координиран и интегриран подход по отношение на политиката в областта на туризма, като я обвърже с други политики, а именно политиките за транспорта, селското стопанство, опазването на околната среда, информационните и комуникационните технологии, социалната политика, културата и т.н. Туризмът следва да се разглежда като сбор от отношения, определени от временното и непостоянно преместване на хората, което включва поне една нощувка на място, различно от обичайното местопребиваване;

10.

подкрепя общата цел за съгласуване на усилията и инициативите, свързани с туризма за постигане на конкурентоспособен, модерен, устойчив и отговорен туристически сектор;

11.

настоява преди представянето на подробния план за действие за насърчаване на туризма всички мерки, които ще бъдат предложени на равнище ЕС, да се проверят и обосноват на базата на правомощията на ЕС и на принципите на субсидиарност и пропорционалност, така че ясно да проличат импулсите и предимствата на мерките на ЕС в сравнение с мерките само на национално или на регионално и местно равнище;

12.

споделя по-конкретно мнението, че туризмът трябва да се развива на базата на конкурентоспособността и устойчивостта и желае да подчертае трите насоки на тази концепция:

13.

подчертава важната роля на местните и регионалните власти във връзка с устойчивото управление на туристическите дестинации. Инициативите на местните и регионалните власти и на европейските регионални мрежи са в авангарда на развитието на модели на устойчив туризъм и е много важно да се извлече максимална полза от техния опит и познания. В този смисъл приветства подхода на Комисията за интегриране на туризма в различните европейски политики;

14.

приветства заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 12 октомври 2010 г., в които държавите-членки се приканват да участват активно в действията за укрепване на европейската туристическа индустрия в дух на партньорство и на европейско, национално, регионално и местно равнище (6);

15.

приема със задоволство волята на Комисията да насърчава активна политика, която да даде тласък на конкурентоспособността и устойчивото развитие. Предизвикателствата, пред които е изправен европейският туристически сектор, показват колко е важно да се действа изпреварващо на промените и да се отговори своевременно на нарастващата конкуренция в един постоянно променящ се сектор;

16.

изразява съгласие, че предвид това, че основна част от туристическите предприятия са МСП, като същевременно има и голям брой микропредприятия, е препоръчително да се насърчава създаването на т.нар. клъстери от МСП с оглед на тяхното развитие. Помощите за подобряване на производителността, на конкурентоспособността, на професионалното обучение и на качеството могат, наравно с това, да изиграят много важна роля;

17.

препоръчва в тази насока разработването на инструменти за подкрепа на МСП в сектора на туризма, по-конкретно що се отнася до обучението на персонала им. Не трябва да се забравя важната роля на туристическия сектор за създаването на заетост, както и че голяма част от работните места са предназначени за млади хора. Работата им позволява да развият редица много полезни умения за професионалното им развитие, наред с по-добро овладяване на чужди езици. Един качествен туристически сектор, специализиран в новите пазари и новите сектори на търсене (като този за хората с увреждания и възрастните хора), се нуждае от висококвалифицирана работна ръка, обучена в съответствие с новите изисквания и приложимите в туризма технологии. Освен това голяма част от знанията, придобити в туристическия сектор, следва да бъдат директно прехвърлени към други икономически дейности;

18.

отбелязва със загриженост възможните последствия от някои структурни проблеми като изменението на климата или недостига на водни и енергийни ресурси в европейските туристически дестинации, по-специално в островите и най-отдалечените региони. Тези проблеми могат да бъдат преодолени единствено ако устойчивостта в развитието на туристическа стратегия в засегнатите региони е значително по-интензивно насърчавана. По отношение на последиците от изменението на климата се застъпва за тяхното предотвратяване чрез опазване и възстановяване на природните зони, както и чрез включване на туризма в интегрираното управление на крайбрежните зони;

19.

не приема проекта за публично финансирани обменни туристически програми за осигуряване на по-добро разпределение на почивките през цялата година. С това предложение Комисията игнорира пазарните механизми, които сами по себе си вече осигуряват разпределение на почивките във времето, по-конкретно чрез по-ниски цени през ниския сезон. Пиковете през летния сезон не се получават поради „грешки“ на пазара, а поради официално обявените летни ваканции на учениците и климатичните условия, които преобладават във ваканционните дестинации. Нито един от тези фактори не би се повлиял от програма за обмен на туристи. По-възрастните и по-младите хора, които не зависят от учебните ваканции, вече имат възможността да пътуват по време на ниския сезон. Фактът, че тази възможност не се използва, без съмнение означава, че не е желана. Освен това предложението за съгласуване на учебните ваканции между държавите-членки превишава правомощията на ЕС;

20.

счита, че насърчаването на конкурентоспособността на туристическия сектор е от ключово значение, тъй като туризмът като хоризонтален сектор се нуждае от серия действия, които покриват различни области и политики. В този смисъл споделя мнението на министрите на ЕС, конкретизирано в Декларацията от Мадрид, относно необходимостта от стратегия, основана на качеството на туризма, подкрепена от изграждането на мрежи от експерти и дестинации, улесняващи създаването, обмена и разпространението на знания, иновации, научноизследователската дейност и технологичното развитие с цел поддържане на конкурентоспособността на туристическия сектор (7);

21.

счита също така, че предложенията на Комисията относно диверсифицирането на туристическите продукти са изключително целесъобразни, възползвайки се в максимална степен от европейското наследство, както и създаването на платформата за „информационни и комуникационни технологии и туризъм“ и в средносрочен план на „Европейски център за мониторинг на туризма“, чиито задачи да включват както проучването на предлагането, така и подобряването на информацията за търсенето, за тенденциите на пазара и за прогнозите в краткосрочен и средносрочен план. Припомня, че регионалните власти притежават огромен опит, от който трябва на всяка цена да се извлече полза, чрез насърчаване на регионалното сътрудничество в ЕС, за да се постигне максимална полза от тези политики;

22.

счита, че трябва да се стимулира обменът на добри практики между европейските региони и трябва да се държи сметка за приноса им в рамките на европейските инициативи. В тази връзка се предлага Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), програмите Interreg и/или макрорегоналните стратегии да послужат за рамка за развитие на съгласувани стратегии в областта на туризма;

23.

счита, че за да бъде решен проблемът със сезонния характер, трябва да се работи за насърчаване на по-разнообразен и качествен престой, за което ще е необходимо по-голямо диверсифициране на предлагането на туристически услуги и акцент върху културния, историческия/религиозния, спортния, гастрономичния и други видове туризъм с огромен потенциал за растеж; подчертава, че разнообразяването на ваканционните периоди и стъпаловидното им планиране по региони се прави според националните правомощия;

24.

подчертава потенциала на социалния туризъм („Туризъм за всички“), който насърчава социалното приобщаване чрез възможността за мобилност и осигурява междукултурен обмен за всички социални групи, в това число и за младите, за семействата, за възрастните граждани и за хората с ограничена подвижност; изразява съжаление, че в съобщението на Комисията този потенциал не е достатъчно разгледан;

25.

подкрепя категорично разработването на система от показатели за устойчиво управление на дестинациите. В тази връзка счита за безценен опита на регионалните власти, по-конкретно този на Мрежата на конкурентоспособните и устойчивите европейски региони (NECSTouR);

26.

отбелязва въвеждането на знак за европейско наследство и европейска марка за „качество на туризма“, което трябва да бъде стимул за дестинациите да прилагат устойчиви практики и ще допринесе за консолидирането на образа на Европа като висококачествена туристическа дестинация. При все това счита, че е особено важно добавената стойност на този знак и на тази марка да бъде по-прецизно проучена и представена, както и да съществува точен пакет от критерии за предоставянето на този знак и на тази марка, за да се избегне обезценяването им;

27.

смята, че местните и регионалните власти, и по-конкретно NECSTour, трябва да бъдат включени в разработването на тези показатели, като по този начин двете инициативи ще получат повече доверие. Отбелязва, че Комитетът на регионите като асамблея на местните и регионалните представители в ЕС, трябва да има представител в органа, отговорен за присъждането на отличията за качество;

28.

подчертава, че качеството на всички услуги трябва да се повиши, за да може европейските туристически дестинации да се сдобият с ясно конкурентно предимство и да допринесат за утвърждаване образа на Европа като съвкупност от висококачествени дестинации. Във връзка с това посочва, че специално внимание следва да бъде отделено на сегмента, съставен от по-възрастните туристи (очаква се, че през 2020 г. броят на хората на възраст над 65 години в Европа ще достигне 20 % от населението), както и от хората с увреждания (8);

29.

приканва Комисията да подсили системите за защита на правата на потребителите при изготвянето на новата политическа рамка за европейския туризъм;

30.

подчертава необходимостта от насърчаване на по-широко сътрудничество между Европейския съюз и основните съществуващи и потенциални пазари (САЩ, Китай, Русия, Индия, Бразилия) и съседните страни, по-специално страните от Средиземноморието, с цел да се насърчават модели на устойчив туризъм и култура на опазване на околната среда, тъй като положителни резултати могат да се очакват само при съвместни действия, една и съща ангажираност и чувство за отговорност;

31.

споделя мнението на Комисията за необходимостта от утвърждаване образа и популярността на Европа за конкурентоспособността на сектора. В тази връзка подкрепя целта за подобряване визията на Европа посредством устойчивост и високо качество, както и чрез планираните мерки като създаването на истинска „марка Европа“, която, паралелно с марките на отделните държави-членки, да допълни усилията за популяризиране на национално и регионално равнище;

32.

приканва Европейската комисия да подготви специфични мерки за популяризирането на „марката Европа“ извън ЕС, което по никакъв начин не бива да доведе до изкривяване на конкуренцията между вътрешноевропейските дестинациии;

33.

подкрепя популяризирането на интернет портала visiteurope.com и по-специално съвместното участие в международни мероприятия и туристически салони и т.н., включително на всички заинтересовани местни и регионални оператори;

34.

изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от оптимално използване на потенциала на инструментите за финансиране на ЕС в областта на туризма. В тази връзка по отношение на селските райони следва да се предвидят възможности в рамките на Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), предвид това че туризмът представлява реална възможност за създаване на нови работни места и доходи в съответните региони. Също така счита за важно използването на Европейския социален фонд (ЕСФ), за да се осигури обучението на заинтересованите участници;

35.

счита също така за необходимо тези обсъждания да бъдат включени в рамките на дебата относно бъдещата регионална политика и нейните възможности за прилагане, като се има предвид специализацията на регионите в разработването на тематични туристически продукти, като се започне от социалния туризъм, премине се през природния, селския, деловия, здравния и културния туризъм, и се стигне до други възможни категории. Културният туризъм може би днес е най-характерен за целия Европейски съюз, като включва архитектурните паметници, етнографското или промишленото наследство, формиращи икономическата тъкан на даден регион. Ето защо подчертава необходимостта да се осигури съгласуваността и ефикасността на различните източници на финансиране с цел да бъдат избегнати дублирания или противоречия.