7.6.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 166/52

—

изразява голямо съжаление, че като цяло няма равновесие между трите насоки не само по отношение на предложените мерки, тяхното естество, яснотата на съдържанието им, но също и относно степента на напредък на прилагането им; призовава Комисията да уточни предложенията си относно втория и третия стълб, като по-специално посочи насоки за законодателни предложения с цел да се достигне равнището на прецизност на предложенията за първия стълб;

—

препоръчва на Комисията в „Акт за единния пазар“ да приложи всички достижения на Договора от Лисабон, които биха могли да доведат до възвръщане на доверието на гражданите на ЕС в единния пазар, а именно член 3 от ДЕС, в който се определят новите социални цели за ЕС в области като борбата срещу социалното изключване и дискриминацията, утвърждаването на социалната справедливост и на социалната закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето, Хартата на основните права, прилагането на „хоризонталната социална клауза“, както и универсалния достъп до неотменните за ежедневието на гражданите на ЕС услуги на местно равнище (член 14 от ДФЕС и Протокол 26);

—

препоръчва на Европейската комисия да внесе повече яснота в документа, по-специално в частта „възвръщане на доверието на европейците“, като обедини, въз основа на достиженията на Договора от Лисабон, в рамките на един първоначален пакет от мерки всички предложения, свързани с достъпа до неотменните услуги, който е една от ежедневните грижи на европейските граждани; поради това препоръчва в този първи пакет от мерки да бъдат включени предложенията за прилагането на Хартата на основните права (№ 29), реформата на системите за признаване на професионалната квалификация и създаването на паспорт за европейски умения (№ 33 и 35), подобряването на директивата за командироването на работници (№ 30), опростяването на правилата за обществените поръчки и за СУОИ (№ 17 и 25), социалното предприемачество (№ 36), премахването на данъчните пречки за гражданите (№ 42) и достъпът до основните банкови услуги (№ 40);

—

предлага да се създадат териториални пактове там, където посредством гъвкав регионален подход местните и регионалните власти биха насочили своите дейности и финансиране към прилагането на стратегията „ЕС 2020“ и нейните водещи инициативи. Необходимо е да се постави особен акцент върху проектите, които насърчават обществените иновации в съответния регион и които имат възможно най-голямо обществено въздействие. Използването на териториални пактове и тяхното съдържание са част от критериите за разпределяне на средствата на ЕС по отделните проекти.

Докладчик

г-н Jean-Louis DESTANS (FR/ПЕС), председател на Генералния съвет на департамент Eure

Отправен документ

Съобщение на Комисията относно „За Акт за единния пазар“

COM(2010) 608 окончателен

1.

приветства инициативата на Европейската комисия за провеждане на широко обществено обсъждане по предложението за „Акт за единния пазар“, който да се основава на силно конкурентна социална пазарна икономика и на необходимостта от реално ангажиране на европейците с този проект; смята, че този документ би трябвало да послужи като пътна карта на Европейската комисия до 2014 г. по отношение основните вътрешни политики на ЕС и че отчетът на Комисията ще бъде оценяван в сравнение с действително постигнатото в тази област;

2.

споделя направената от Комисията тревожна констатация въз основа на заключенията от доклада на г-н Mario Monti за нарастващото разочарование на гражданите на Европейския съюз от единния пазар; потвърждава категоричната необходимост то да бъде преодоляно чрез ефективно осъществяване на единния пазар не като самоцел, а като инструмент за постигане на поставените в Договора от Лисабон цели;

3.

подкрепя мнението на Комисията, че единният пазар трябва да позволи на ЕС да извлече полза от глобализацията, да премахне бариерите пред развитието на знанията и иновациите въз основа на цифровата икономика, да постигне устойчив растеж, за да създава заетост за всички, и да насърчава социалното благоденствие;

4.

затова одобрява действията на Комисията, основаващи се на всеобхватен подход, при който единният пазар се разглежда цялостно, като се надхвърля обикновената цел за преодоляване на съществуващите пропуски;

5.

призовава за премахване на пречките пред единния цифров пазар. Необходими са бързи действия, за да може да се създаде растящ, ефективен и динамичен общоевропейски пазар за създаване и разпространение на законно цифрово съдържание и онлайн услуги. Това би позволило създаване на нови глобализирани предприятия, консолидация на съществуващите и следователно, бързо увеличение на работните места въз основа на европейската култура и експертен опит и би дало възможност на европейските предприятия да си осигурят все по-голям дял от световния пазар на цифрово съдържание и услуги;

6.

подкрепя подхода на Комисията, чиято цел е да се възстанови равновесието на единния пазар в три основни насоки: като се подходи от една страна с икономически мерки в подкрепа на растежа на предприятията, от друга – със социални мерки, за да се възвърне доверието на гражданите на ЕС, и от трета - чрез подобрено управление;

7.

изразява обаче голямо съжаление, че като цяло няма равновесие между трите насоки не само по отношение на предложените мерки, тяхното естество, яснотата на съдържанието им, но също и относно степента на напредък на прилагането им; призовава Комисията да уточни предложенията си относно втория и третия стълб, като по-специално посочи насоки за законодателни предложения с цел да се достигне равнището на прецизност на предложенията за първия стълб;

8.

потвърждава, че е необходимо „Актът за единния пазар“ да бъде структурно свързан със стратегията „Европа 2020“. В действителност Комисията не разглежда „Акта за единния пазар“ като платформа на стратегията „Европа 2020“, а само като „средство“ на стратегията „Европа 2020“ от същия ранг като търговската политика или общата финансова подкрепа на ЕС. Със съжаление трябва да отбележим, че приоритетите за растеж на предприятията („силен, устойчив и справедлив“ растеж) не съответстват на приоритетите за растеж, залегнали в стратегията „Европа 2020“;

9.

препоръчва на Комисията в „Акт за единния пазар“ да приложи всички достижения на Договора от Лисабон, които биха могли да доведат до възвръщане на доверието на гражданите на ЕС в единния пазар, а именно член 3 от ДЕС, в който се определят новите социални цели за ЕС в области като борбата срещу социалното изключване и дискриминацията, утвърждаването на социалната справедливост и на социалната закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето, Хартата на основните права, прилагането на „хоризонталната социална клауза“, както и универсалния достъп до неотменните за ежедневието на гражданите на ЕС услуги на местно равнище (член 14 от ДФЕС и Протокол 26);

10.

е убеден, че гладкото функциониране на вътрешния пазар обезателно изисква предприятията да бъдат конкурентоспособни, а за гражданите на ЕС да има реални социални придобивки;

11.

изразява съжаление, че в частта от съобщението, посветена на растежа на предприятията, се говори като че ли само за частните предприятия, при положение че даването на нов импулс на единния пазар е от първостепенно значение и за социалната икономика. Предвижданите мерки трябва да отчитат както положението на местните и регионалните власти, така и условията за развитие на местните общински предприятия;

12.

смята, че услугите представляват особено важен сектор за икономическото възстановяване на ЕС, като предоставят над 70% от всички работни места и осъществяват изцяло нетното създаване на заетост в единния пазар;

13.

подчертава, че Директивата за услугите участва в осъществяването на единния пазар, макар и нейното прилагане да се оказва трудно в няколко държави-членки, и призовава Комисията, преди да пристъпи към изработването на каквато и да е нова законодателна мярка в областта, да продължи процеса на взаимна оценка в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти, които организират и предоставят основни услуги;

14.

припомня ролята на местните и регионалните власти и камари за въвеждането в практиката на обслужването „на едно гише“, което е съществен елемент от Директивата за услугите, позволяващ на доставчиците да получават всякаква необходима информация и да извършват всички процедури на едно единствено място;

15.

отправя искане към Комисията да даде приоритет на извършването на мащабен анализ на последиците от либерализирането на услугите по отношение на качеството на обслужване и заетостта, безопасните условия на труд, равнището на квалификация на служителите, цените, териториалното сближаване и достъпността, както и да предложи план за действие въз основа на заключенията от анализа с оглед на целите на стратегията „Европа 2020“;

16.

подкрепя предложението на Комисията за създаване на статут на европейска фондация, като се има предвид важната роля на фондациите за ефективното осъществяване на силно конкурентоспособна социална пазарна икономика;

17.

приветства ангажимента на Комисията да отчита особено нуждите на МСП, които са двигателят на икономическия растеж, на създаването на работни места и на разнообразяването на заетостта; отправя искане към Комисията обаче да укрепи инструментите за насърчаване на създаването на нови предприятия, най-вече иновативни и технологични и инструментите за финансиране на МСП и да потвърди, че гаранционният механизъм по Програмата за конкурентоспособност и иновации ще бъде запазен и след текущия период на финансиране;

18.

настоява целта за облекчаване на бюрократичните тежести да не се поставя единствено в полза на предприятията, а и на местните и регионалните власти; отправя искане към Европейската комисия да взема предвид тази цел изцяло, когато изработва законодателните си предложения, по-конкретно за УОИИ, тръжни процедури и процедури за концесии, в съответствие с принципите на независимо управление на местните органи, пропорционалност и субсидиарност; за предложения за опростяване на административната тежест при процедурите за обществени поръчки препраща към становището на КР в отговор на Зелената книга на Комисията относно „Модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки“;

19.

приветства инициативите на Комисията за по-добро законотворчество и облекчаване на бюрократичните тежести за предприятията, включително инициативите, подети от групата на високо равнище, председателствана от г-н Stoiber, в които участва и КР. Въпреки това изтъква, че по-доброто законотворчество не означава обезателно дерегулиране и че изработването на по-добра нормативна уредба не може да замени демократичния процес;

20.

призовава икономическите и социалните партньори и местните и регионалните власти да бъдат привлечени за активно участие в оценката на „Small Business Act“ за Европа, така че да бъдат изтъкнати най-добрите практики, развити на местно и регионално равнище; препоръчва с тяхна подкрепя да се изработи цялостна пътна карта, придружена от точен график и разчет на средствата, които трябва да се мобилизират, за да се гарантира ефикасното прилагане на ЗАМП, въпреки че той няма задължителен правен характер, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава важността на въвеждането на статут на европейското частно дружество за действителното интегриране на МСП в единния пазар;

21.

призовава Комисията да постигне решителен напредък в областта на политиката на данъчното облагане в ЕС, което е основен елемент от общия подход към единния пазар и от продължаването на интеграцията в ЕС, а именно като изясни приложимата за ДДС рамка и като предложи създаването на обща данъчна основа за облагане с корпоративен данък (ОККДО – Обща консолидирана корпоративна данъчна основа), за да се улесни дейността на предприятията, и във връзка с това приветства намерението на Комисията да представи предложение по този въпрос през втората половина на 2011 г.;

22.

споделя възгледа на Комисията, че защитата на интелектуалната собственост представлява основен фактор за доброто функциониране на единния пазар, тъй като стимулира новаторството и творчеството, конкурентоспособността и създаването на работни места; призовава Комисията да представи глобална стратегия за интелектуалната собственост, която да гарантира по-широкото разпространение на произведенията и знанията, като защитава законните права на творците. Във връзка с това е интересно например да се проучи процъфтяващата в цифровия и творческия свят система Creative Commons и нейната система на лицензиране;

23.

подкрепя представеното от Европейската комисия през декември 2010 г. предложение, с което се открива пътя за „засилено сътрудничество“ между възможно най-голям брой държави-членки с оглед на създаването на единен патент в ЕС. Тази уеднаквена система за закрила би позволила на държавите-членки, които желаят, да издават патенти при подаване само на една молба, които да важат във всички участващи страни; приветства решението на Съвета от 10 март 2011 г., с което се поставя началото на засилено сътрудничество в тази област;

24.

подчертава важността на постепенното създаване на „зелен“ единен пазар за екологичните и нисковъглеродните технологии, услуги и продукти чрез разработването на общи за ЕС стандарти за въглеродните емисии; изтъква, че ясните стандарти и етикетирането за енергийно ефективни продукти трябва постепенно да станат задължителни в рамките на Съюза. При разработването на тези общи европейски стандарти трябва да се вземе предвид възможното увеличение на разходите за МСП;

25.

настоява предложенията на Комисията в областта на транспорта, по-специално бъдещата Бяла книга относно транспортната политика, да не се ограничават само до премахването на установените препятствия, които все още съществуват между видовете транспорт и между националните транспортни системи. Сред тях следва да се включи и една екологична цел – въпросът за достъпността и свързването в мрежа на цялата територия, като се обърне специално внимание на положението на най-отдалечените територии, тъй като за тях свързването с централните европейки артерии, оперативната съвместимост и включването на техните мрежи в европейската мрежа са от основно значение за създаването на действителен и ефективен единен пазар. По-специално, съществува необходимост в областта на транспорта да се насърчават нови, интелигентни и използващи цифровите технологии иновации, свързаните с тях пилотни схеми и повсеместното въвеждане на получените резултати;

26.

подчертава, че трансевропейските инфраструктури най-често са резултат от политики и благоустройствени планове, провеждани на национално равнище от държавите-членки, и в това си качество са твърде ограничени от националната географска рамка;

27.

счита, че е от основно значение да се създаде възможност за емитиране на европейски облигации за проектите (project bonds) за финансирането на широкомащабни проекти, чието икономическо въздействие ще се почувства в средносрочен или дългосрочен план. Този механизъм може да повиши видимостта на участието на ЕС, но най-вече неговата ефективност. Той може да има значителен благоприятен лостов ефект върху динамиката на вътрешния пазар и да допринесе за укрепването на териториалното сближаване;

28.

въпреки това подчертава, че облигациите за финансиране на проекти („project bonds“) не следва да заместват структурните фондове, а да ги допълват;

29.

приканва Комисията да представи в най-кратки срокове предложения относно начина, по който могат да се внедрят взаимосвързани на равнище ЕС енергоразпределителни мрежи с цел гарантиране на надеждни енергийни доставки за всички граждани на ЕС. Бихме искали да се предвиди тези предложения да обхванат необлагодетелствани в географско отношение региони на ЕС, като например острови и планински райони;

30.

настоява за по-подробно разглеждане на идеята за еврооблигации (Euro-bonds), която, чрез частично споделяне на публичните дългове, би позволила на всички държави-членки на еврозоната да се ползват с лихвени проценти, близки до най-добрите на пазара в настоящия момент, би ограничила спекулациите с националните заеми и би довела да качествен скок в координацията на бюджетните политики;

31.

счита, че към предложенията за електронна търговия и за онлайн възлагане на договори за обществени поръчки следва да се включи и въпросът за достъпа до широколентов и високоскоростен интернет и за финансирането на инфраструктурата на цялата територия на ЕС, като се положат специални грижи за включването на необлагодетелстваните в географско отношение региони, чието икономическо развитие се очаква да извлече особено големи ползи от разработването на тези мрежи;

32.

посочва, че сътрудничеството между местните и регионалните власти има голям потенциал за ефективност, който може да бъде от полза за гражданите; настоява пред Европейската комисия административното сътрудничество между местните и регионалните власти да се счита, съгласно принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз, за вътрешно решение от организационен характер в рамките на една държава, което не попада под разпоредбите за обществените поръчки;

33.

подчертава, че по-специално за местните и регионалните власти разпоредбите на Общността относно обществените поръчки са от голямо значение; изразява съжаление, че в тълкувателното съобщение относно обществените поръчки под определените прагови стойности липсва загриженост от страна на Комисията по отношение на нуждите на местните и регионални власти по този въпрос; настоява в бъдещите дискусии по тази тема да се намерят решения, които да гарантират правна сигурност в интерес на местните и регионални власти и да доведат до максимална прозрачност и опростяване на процедурите за подбор и възлагане, най-вече в случаите, в които възложителите искат да се възползват от възможността да ограничат броя на кандидатите, поканени да представят оферти;

34.

счита, че е важно да се засили външното измерение на единния пазар въз основа на принципа на реципрочност, за да стане той „базов лагер“, от който да се тръгне към глобализацията и да се подготвят предприятията за международната конкуренция; в това отношение подкрепя всяка инициатива на Комисията за привеждане на международните стандарти в съответствие със стандартите на ЕС, по-специално социалните и екологичните, без което те биха могли да се възприемат като причина за загуба на конкурентоспособност за икономиката на ЕС;

35.

призовава в правото на Общността да бъдат отразени ангажиментите за достъп до пазара, поети от ЕС се в рамките на Споразумението на СТО за обществените поръчки. Това транспониране би осигурило необходимата яснота и правна сигурност за възложителите на обществени поръчки;

36.

посочва, че единният пазар има потенциал по отношение на заетостта, растежа и конкурентоспособността, и че за да се използва той пълноценно, е важно да се разработят силни съпътстващи структурни политики. Твърдо настоява това измерение да бъде своевременно включено в Акта за възобновяването на развитието на единния пазар въз основа на една по-активна политика на сближаване, която сама по себе си е и политика на подкрепа на конкурентоспособността на ЕС. То е допълнение от основно значение към единния пазар, инструмент за сближаване „отгоре“ на жизнените стандарти и основно средство за взаимното свързаване на стратегиите за развитие на териториите с европейските политически приоритети, определени в стратегията „Европа 2020“;

37.

подчертава значението на индустрията за икономиката на ЕС, която допринася за 85% от средствата за научноизследователска и развойна дейност на предприятията и е основен двигател на търсенето на услуги; призовава Комисията да го отрази в окончателното си предложение за Акт за единния пазар и да го свърже по подходящ начин с водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализация“;

38.

счита също, че политиката на конкуренция играе определяща роля за способността на предприятията в ЕС да се справят с предизвикателствата на глобализацията, например по отношение на сливанията и концентрациите, сътрудничеството между предприемачи, трансфера на ноу-хау и технологии, експортните субсидии и иновациите, както и бюрократичните и административните тежести върху МСП, изразява съжаление за липсата на позоваване на политиката на конкуренция в съобщението и за липсата на всякаква връзка между целите на политиката на конкуренцията и Акта за единния пазар, подчертава необходимостта от поставяне на политиката на конкуренция в услуга на една силно конкурентоспособна, социална пазарна икономика;

39.

смята, че ползите от вътрешния пазар не са разпределени равномерно между различните европейски региони, което засяга по-конкретно най-отдалечените региони (НОР), които заради сериозните ограничения, пред които са изправени, срещат значителни трудности по отношение на възползването от предимствата на вътрешния пазар. Ето защо призовава за диференциран подход при изготвянето на европейските политики в областта на вътрешния пазар в съответствие с член 349 от ДФЕС, по-специално що се отнася до предоставянето на услугите от общ интерес и изясняването на рамката, приложима в областта на ДДС;

40.

съжалява, че тази част от съобщението не е насочена в достатъчна степен към ежедневните грижи на гражданите на ЕС там, където живеят (заетост, жилищно настаняване, образование, здравеопазване, транспорт и т.н.), и че Европейската комисия не използва всички достижения на Договора от Лисабон;

41.

счита, че европейският модел, по-специално в социалната си част, гарантира конкурентоспособност в дългосрочен план: мобилизирането на квалифицирани, мотивирани и здрави работници, както и на предприемачи, работодатели и изследователи, ще бъде все по-често ключ към дългосрочна конкурентоспособност, основана върху иновациите и качеството;

42.

признава основното значение на образованието и квалификациите за създаването на предприятия с капацитет за генериране на растеж, на работни места и социална интеграция, които са безусловни предпоставки за успех на вътрешния пазар;

43.

подкрепя предложението за изготвяне на рамка за качество на стажовете, които могат да бъдат решаващо средство за професионалната интеграция и мобилността на младите хора в Европа. Тази рамка, изготвена с подкрепата на социалните партньори, би трябвало да осигури минимален набор от права и задължения във връзка с условията на труд и социалната закрила и да включва разпоредби относно възнаграждението или други форми на компенсация на стажантите, която да се адаптира съобразно доходите в съответните държави-членки;

44.

счита, че е от съществено значение да се насърчава създаването на връзки и признаването на дипломите между държавите-членки, без обаче да се правят опити за създаване на единен европейски образователен модел. Смята обаче, че целта на Европейската комисия за осъвременяване на Директивата относно професионалните квалификации (Директива 2005/36/ЕО) би трябвало да се приложи едва след извършването на задълбочена оценка на действащата система. Целта трябва да бъде опростяване на съществуващите правила и по-нататъшно интегриране на професиите в рамките на единния пазар;

45.

посочва, във връзка с това, че глобалната конкуренция и ориентирането към икономики, основани на знанието и насочени към услугите, създават нови предизвикателства в областта на развитието на уменията и на образованието. Нискоквалифицираният и нископлатен труд не би трябвало да води до появата на нова категория от „работещи бедни“. Ето защо е необходимо социалните услуги да бъдат съсредоточени по-специално върху подпомагането на заинтересованите лица чрез образование и обучение, справедливо заплащане и условия на труд за всички и предвиждането на мерки, целящи увеличаване на социалната мобилност;

46.

подчертава, че е абсолютно необходимо да се отчита спецификата на обществените услуги. Предимството, отдавано на услугите от общ икономически интерес, включително социалните услуги, в качеството им на обществени блага, е гаранция за успеха на една силно конкурентоспособна социална пазарна икономика; подчертава, че местните и регионалните власти имат стратегическа роля за развитието на растежа в Европа, по-специално поради ролята на поднационалния публичен сектор, който представлява 17,2% от БВП на ЕС и възлиза на 221 млрд. евро инвестиции, и че развитието на тези услуги следва да бъде подкрепяно от ЕС;

47.

посочва, че в Протокола относно услугите от общ интерес, както и в член 14 от Договора за функционирането на ЕС, се признава едновременно спецификата на услугите от общ интерес и тяхното многообразие, включително на социалните услуги от общ интерес (СУОИ) и приоритетната компетентност на държавите-членки по отношение на предоставянето, изпълнението и организирането на такива услуги; подчертава обаче, че за да бъде приложена голямата свобода на действие, с която трябва да разполагат регионалните и местните власти съгласно Договора от Лисабон, е необходимо да има правно основание от вторичното законодателство, което да регулира взаимодействията с други политики на ЕС; във връзка с това изразява съжаление, че Комисията все още не е поела инициатива по смисъла на член 14 от ДФЕС и е оставила по този начин Съда на Европейския съюз да се произнася по въпроси, които заслужават да бъдат изяснени от законодателя според принципа на демократичната отчетност;

48.

отбелязва, че правото на ЕС се отразява по различни начини върху националните системи за социални помощи. По-специално, в миналото се наблюдаваше съществена намеса на ЕС в организирането на общинските услуги от общ интерес чрез правните разпоредби относно обществените поръчки, конкуренцията и държавните помощи, без да се гарантира реална правна сигурност за доставчиците и бенефициерите на тези услуги;

49.

припомня, че Третият форум за обществените услуги от общ интерес (ОУОИ), организиран от белгийското председателство на ЕС, излезе с 25 конкретни предложения за адаптиране на общностното право към особеностите, свързани с организацията и финансирането на ОУОИ, по-конкретно по отношение на контрола на държавните помощи и процедурите по възлагане. Комитетът препоръчва на Комисията да приеме тези предложения, по-специално във връзка с преразглеждането на пакета Monti-Kroes и с цел опростяване на приложимото общностно право, като вземе предвид предимно местния характер на услугите и сложната мрежа от лица, натоварени да ги популяризират на местно равнище и пред местното население;

50.

изразява съжаление, че в Акта за единния пазар липсва всякакво позоваване на европейския статут на сдруженията, които все пак са основни социално-икономически фактори, особено в областта на социалните услуги от общ интерес.

51.

подчертава, че съгласно практиката на Съда на ЕС преотстъпването на услуги не попада в приложното поле на директивите, отнасящи се до възлагането на обществени поръчки, но трябва да отговаря на общите принципи на Договора за функционирането на ЕС (забрана за дискриминация, принцип на равното третиране и прозрачност), както и че обществените възлагащи органи имат право да осигурят доставката на услуги чрез концесия, ако считат, че това е най-добрият начин да се осигури съответната услуга от общ интерес и че експлоатационният риск, колкото и да е ограничен, е изцяло прехвърлен (1); във връзка с това счита, че тази съдебна практика предлага необходимата основа за консолидиране на законодателството с цел утвърждаване на статуквото и възразява срещу единна процедура за предоставяне на тези концесии, която ще затрудни свободата на организиране и администриране на местните власти, по-специално по отношение прилагането на общностното изискване за адекватно предварително разгласяване;

52.

счита, че свободното движение на работници и услуги не трябва да води до социален дъмпинг. Четирите свободи на единния пазар трябва да бъдат в хармония с хоризонталната социална клауза, въведена с Договора от Лисабон (член 9 от ДФЕС);

53.

призовава Комисията да пристъпи незабавно, в съответствие с член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз и с предложение 29 от Акта за единния пазар, към задълбочен предварителен анализ на социалното въздействие на всички законодателни предложения в областта на единния пазар; заявява готовност да окаже помощ на Комисията за включване на местния и регионалния опит в тези оценки на въздействието, по-конкретно чрез мобилизирането на своята платформа за наблюдения на стратегията „ЕС 2020“ и мрежата си за субсидиарност;

54.

констатира, че тълкуването и настоящото прилагане на директивата за командироването на работници пораждат проблеми във връзка със спазването на основните права и принципа на свободно движение на работници; приветства факта, че службите на Комисията са се ангажирали съвместно с държавите-членки и социалните партньори като наблюдатели относно прилагането на директивата в рамките на експертна група на високо равнище, в която се разглеждат настоящите трудности; счита, че при преразглеждането на директивата трябва да се вземат предвид заключенията на експертната група на високо равнище и да се позволи изясняване на считаното за адекватно равнище на защита и на възможностите за действие, които трябва да бъдат оставени на социалните партньори и на държавите-членки в случаите на временна мобилност на работниците;

55.

изразява дълбоко съжаление за разминаването между обявената цел за добро управление и предлаганите мерки. Една съвместна работа, насочена към укрепване на вътрешния пазар би трябвало, естествено, да отчита взаимодействието с местното и регионалното равнище, а не да се съсредоточава основно върху отношенията между националните администрации и администрацията на ЕС;

56.

подчертава, че ролята на местните и регионалните власти в рамките на единния пазар трябва да се разглежда в две посоки: преди всичко техните правомощия, тяхната компетентност и техните политики означават, че те имат важна роля в установяването на единния пазар. На второ място те са най-близо до гражданите на ЕС чрез осигуряването на различните услуги за населението. Ето защо те са в състояние да идентифицират неразбирането, което поражда единният пазар, и да изложат очакванията на гражданите. Затова ролята на местните и регионалните власти не трябва да се разглежда единствено като предавател на информация в низходяща посока, т.е. към единния пазар (осъществяване на единния пазар). Ролята им трябва също да се разглежда във възходяща посока (изразител на очакванията на гражданите), за да допринесат за определяне на точката на равновесие на единния пазар и да гарантират участието на гражданите. Това е в сила както за определяне на глобалната стратегия за възстановяване на единния пазар, така и за последващия преглед на всяко от 50-те предложения, които Комисията се ангажира да представи;

57.

счита, че поради множеството участващи фактори от различните равнища на управление и многообразието от регулаторни инструменти Актът за единния пазар представлява подходящо политическо пространство за ефективно прилагане на принципите на многостепенното управление;

58.

подкрепя Европейската комисия в желанието ѝ да разшири процеса на „взаимна оценка“ на Директивата за услугите с други ключови нормативни актове за единния пазар, като уточнява, че, за да бъде ефективен, този процес трябва систематично да включва все по-широко участие на заинтересованите страни, включително местните и регионалните власти (за секторите, които са от значение за тях), превръщайки се в многостранен процес; препоръчва този процес да се прилага приоритетно за всяка инициатива на Комисията, свързана с обществените поръчки, преотстъпването на услуги, услугите от общ интерес, ефективното прилагане на Хартата за основните права и мобилността на работниците;

59.

предлага организирането на териториални форуми за единния пазар, насочени към основните потребности на европейците и към условията на достъп - по местата, където живеят - до услугите, които са от съществена важност за тях: заетостта, обучението, жилищното настаняване, образованието, транспорта, здравеопазването;

60.

смята, че ЕГТС са изключително подходяща платформа за трансгранични проекти за експериментиране на иновационни практики в областта на вътрешния пазар и удовлетворяване на основни потребности на европейските граждани;

61.

припомня, че неформалните инструменти за решаване на спорове, по-специално мрежата Solvit, все още не са достатъчно познати сред предприятията и гражданите. Ето защо е важно да се започне структурирана комуникационна кампания, за да се запознаят МСП и гражданите с тези механизми и извънсъдебните решения, които те предлагат, както и да бъдат отпуснати допълнителни средства и персонал за тях;

62.

призовава всички местни и регионални власти да се присъединят към информационната система за вътрешния пазар, която допринася за гладкото функциониране на вътрешния пазар, предлагайки пространство за сътрудничество и обмен между властите на различните държави-членки и насърчава Комисията за разшири приложенията на системата отвъд Директивата за услугите и Директивата за професионалните квалификации;

63.

смята, че стратегическият характер на сегашните цели налага да се отиде по-далеч от предложенията на Комисията и, както предлага Mario Monti в доклада си до председателя Barroso, да се създаде истински Пакт между всички общностни институции, държавите-членки, техните местни и регионални власти, европейските граждани и техните предприятия, което е единственият начин съвместно да се изгради силно конкурентна социална пазарна икономика, способна да предложи устойчиви отговори;

64.

предлага подписването на Пакта да се основава на принципите на равновесие, установени от договорите, между ефективното упражняване на основните свободи на единния пазар, гарантирането на основните права на европейските граждани, спазването на принципите на сближаване и солидарност между европейските народи и доброто изпълнение на задачите, възложени от публичните власти, включително местните и регионалните власти, по отношение на услугите от общ интерес, гарантиращи универсалния достъп до основни услуги;

65.

счита, че този пакт трябва да бъде разбираем за европейските граждани и техните МСП и за целта Комисията трябва да определи в своя пакет от петдесет предложения ограничен брой водещи мерки, които да бъдат популяризирани сред европейските граждани, по-специално като се изтъкне реалното им въздействие върху ежедневните условия на живот и работа на хората по местата, където живеят и работят;

66.

предлага тези водещи мерки да бъдат предмет на специален мониторинг във връзка с изпълнението и реалното въздействие върху живота на европейските граждани и МСП и на широка комуникационна кампания, която да популяризира пакта и неговите основни оси на изпълнение;

67.

препоръчва на Европейската комисия да внесе повече яснота в документа, по-специално в частта „възвръщане на доверието на европейците“, като обедини, въз основа на достиженията на Договора от Лисабон, в рамките на един първоначален пакет от мерки всички предложения, свързани с достъпа до неотменните услуги, който е една от ежедневните грижи на европейските граждани; поради това препоръчва в този първи пакет от мерки да бъдат включени предложенията за прилагането на Хартата на основните права (№ 29), реформата на системите за признаване на професионалната квалификация и създаването на паспорт за европейски умения (№ 33 и 35), подобряването на директивата за командироването на работници (№ 30), опростяването на правилата за обществените поръчки и за СУОИ (№ 17 и 25), социалното предприемачество (№ 36), премахването на данъчните пречки за гражданите (№ 42) и достъпът до основните банкови услуги (№ 40);

68.

предлага заедно с пакта, приложим към всички описани по-горе страни, да се създадат и териториални пактове там, където посредством един гъвкав регионален подход местните и регионалните власти биха насочили своите дейности и финансиране към прилагането на стратегията „ЕС 2020“ и нейните водещи инициативи. Необходимо е да се постави особен акцент върху проектите, които насърчават обществените иновации в съответния регион и които имат възможно най-голямо обществено въздействие. Използването на териториални пактове и тяхното съдържание са част от критериите за разпределяне на средствата на ЕС по отделните проекти;

69.

счита, че Комисията, въз основа на член 349 от ДФЕС, следва да проведе допълнително и реалистично обсъждане, което да отчете пречките и трудностите, пред които са изправени най-отдалечените региони в опитите си да участват и да се възползват от предимствата на европейския вътрешен пазар и за изпълнение на целите, залегнали в стратегията „Европа 2020“.