Становище на Комитета на регионите относно „Пролетен пакет: План за действие на ЕС в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие“

1. споделя политическата воля на Комисията Европейският съюз (ЕС) да запази водещата си роля в борбата срещу бедността в света, започнала през 2000 г. с приемането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) (1) в рамките на Организацията на обединените нации;

2. приветства изготвянето на „План за действие на ЕС от дванадесет точки“, опиращ се на множеството документи, от които е съставен „Пролетният пакет“, подробно посочени в приложението. Целта на ЕС е да се изготви обща позиция за срещата на върха в Ню Йорк, която ще се проведе в рамките на ООН от 20 до 22 септември 2010 г. Въпреки тежката икономическа, социална и финансова криза, крайната цел е да се активизира войната с нищетата на стотици милиони жени, мъже и деца и да бъдат набелязани конкретни начини за спазването на ангажиментите, свързани с ЦХР, крайният срок за изпълнението на които е 2015 г;

3. оценява факта, че тези изпълнени с анализи и предложения документи дават възможност за извършване на оценка на ситуацията в света: те съдържат ясна и подробна информация за степента на (неравномерния) напредък по всяка от ЦХР, или за финансовите усилия, положени от държавите-членки под формата на официална помощ за развитие (ОПР); свидетелстват, без да прикриват закъсненията и слабостите, за сложния характер на инициативите, които ЕС поде едновременно във вътрешен план и на международната сцена и с които се цели различните заинтересовани участници да бъдат приведени в „бойна готовност“; очертават нови пътища за ускоряване на напредъка, който трябва да бъде постигнат;

4. изразява още по-голямо съжаление, че в първото съобщение на Комисията местните и регионалните власти (МРВ) не са ясно посочени (2) както от ЕС, така и от страните бенефициери сред партньорите, участващи в осъществяването на ЦХР. Този пропуск противоречи на Консенсуса за развитие от 2005 г., в който са събрани основните насоки на европейската политика в тази област, на Съобщението на Комисията от 2008 г., в което МРВ са недвусмислено посочени като участници в развитието, на заключенията на Съвета относно това съобщение, приети на 10 ноември 2008 г., както и на диалога между Комисията и Комитета на регионите, който е институционален представител на МРВ, както се посочва в становище 312/2008, прието от КР с единодушие на 22 април 2009 г.

5. смята, че е необходимо този пропуск да бъде коригиран в общата позиция на ЕС, която ще бъде определена след разглеждане от Съвета и Парламента, и да бъде призната важната роля, която играят европейските МРВ и съответстващите им органи от други страни в борбата срещу бедността;

6. не желае отново да се спира подробно на приноса на европейските МРВ и местните правителства на страните, за които е предназначена помощта, за осъществяването на ЦХР при зачитане на демократичното управление (3): вече е имал възможност да подчертае това и да направи предложения в приетите от 2005 г. насам (4) становища относно сътрудничеството за развитие между местните власти и има основание да смята, че посланието е чуто;

7. напомня, че в Плана за действие от Акра (2008 г.) се признава ролята на местните и регионалните власти в новата архитектура на помощта;

8. все пак е на мнение, че е подходящо в момента, в който ЕС възнамерява да отстоява позициите си на международната сцена, да подчертае някои въпроси, които пряко засягат МРВ;

9. припомня, че 7 от 8 ЦХР се отнасят до съвсем конкретни аспекти на бедността. Извършеният през 2010 г. преглед за изминалите две трети от периода показва контрастни аспекти. По отношение на слабото намаляване на крайната бедност, смъртността на децата под 5 години, епидемиите и достъпа до питейна вода равносметката е по-скоро положителна. Остава обаче отрицателна, дори силно отрицателна, по отношение на глада и недохранването, неравнопоставеността в образованието, майчината смъртност, СПИН и пречистването на отпадните води. При оценката на този общ преглед, който е следствие и на кризи – продоволствена, а след това икономическа и финансова – трябва да се отчитат различията в рамките на една страна и най-вече между регионите в света: ако например подемът в Китай е причина за напредък по отношение на някои показатели, то Африка на юг от Сахара отчита най-сериозно изоставане при достъпа на децата до начално образование, борбата срещу СПИН и достъпа до водопречистване. Припомня също, че осъществяването на тези 7 ЦХР зависи от осмата цел „Участие в глобално партньорство за развитие“, на която се основава, независимо от условията на криза, ангажиментът за побеждаване на нищетата в света, който всички участници са поели солидарно;

10. изразява съгласие с мнението на Комисията, че ЦХР са взаимозависими. За допълване и онагледяване на примерите, посочени в документите от Пролетния пакет, може да се спомене и достъпът до питейна вода – сфера, за която ЕС се грижи посредством програмата „Инструмент за вода“, но която е силно застъпена в дейностите за сътрудничество, провеждани от европейските МРВ. Ако водата е питейна, това се отразява на здравето на всички, но фактът, че тя е достъпна, дава възможност за подобряване на земеделието и оттам, по принцип, на прехраната, както и да се промени животът на жените, чийто задължения се улесняват, и особено на малките момиченца, които могат да се освободят, за да учат;

11. подчертава, че напредъкът в осъществяването на ЦХР минава през създаването на национални системи, които при замисъла и разпределението на средствата не пропускат т.нар. „основни“ услуги, тоест тези, които биха могли ефикасно да отговорят на основните нужди на населението;

12. във връзка с това не може да не припомни основната роля, която местните и регионалните власти играят за създаването на такива услуги и за тяхната организация в духа на едно ефикасно и демократично управление, ръководено от грижата гражданите да се чувстват по-добре;

13. местният подход ни се струва необходим и за посрещането на едно от големите предизвикателства пред ЦХР, а именно – демографската промяна: ако не се вземе под внимание нуждата от развитие на местно равнище, по-специално чрез оказване на подкрепа на малките стопанства в селски райони, емиграцията от селата ще доведе до увеличаване на нищетата в мегаполисите, станали неуправляеми, или до засилване на каналите за миграцията към други страни;

14. -вследствие на това приканва Комисията да включи този местен подход към развитието при разработването, заедно съвместно със страните партньорки, на документи за регионални (тоест отнасящи се за няколко страни) и за национални стратегии; във връзка с това припомня необходимостта местните и регионалните и местните власти да участват в разработването и прилагането на плановете за развитие. Да се отговори на предизвикателствата на глобализацията всъщност предполага да се имат предвид властите, които по места са отговорни за демократичното управление и местното развитие;

15. нещо повече, чрез подходящи дейности МРВ допринасят за осъзнаването от страна на широката общественост на нищетата в света в условия на криза и на неотложната необходимост от предприемането на действия в полза на развитието. Посредством солидарността и съпричастността, които изразяват, тези действия могат и да предоставят възможност за групите от населението с имигрантски произход да преоткрият корените на своята изконна култура и да участват в техните страни на произход в укрепването на институциите и гражданските свободи за развитието;

По отношение на официалната помощ за развитие (ОПР),

16. оценява факта, че ЕС (Комисията и държавите-членки) е най-големият донор на ОПР в света (5). Независимо че размерът на ОПР на ЕС за 2010 г. (оценена на около 0,45 % от БНП) остава по-нисък от средносрочните цели, които Съюзът си е поставил, тази сума далеч надвишава средния размер на помощта, предоставяна от богатите страни (0,31 % от БНП за 2010 г.);

17. държи да отбележи, че при изчисляването на националната ОПР, някои държави-членки вече включват сумите, които техните регионални и местни власти отделят за дейностите си за децентрализирано сътрудничество, докато други, по различни причини, не правят това;

18. следователно смята за необходимо ясно да се определи делът на местните и регионалните власти в ОПР, на национално и световно равнище;

19. яснотата в цифрите би помогнала за засилване на финансовото участие на МРВ в борбата срещу бедността в света. Независимо от факта, че приносът на МРВ далеч не се изчерпва с финансовото им участие, някои от тях вече са си поставили за цел да предоставят 0,7 % от средствата си за дейности за сътрудничество, насочено към развиващите се страни. Някои от тях са създали и финансови механизми, даващи възможност да се отговори на някои специфични изисквания (например Франция и достъпа до вода);

20. освен това би могло да се предвиди всяка от 100 000-те МРВ, при спазване на съответното национално законодателство, да вземе решение за доброволно предоставяне на най-малко по 1 евро на глава от населението за помощта за развитие. МРВ, които не извършват пряка дейност за децентрализирано сътрудничество, биха могли да внасят своя принос във фонд, предназначен за помощта за развитие, отпускана от местните власти, както това се прави в Испания. Действията, които непряко допринасят за развитието (например тези, чрез които се повишава чувствителността на обществеността към бедността по света), също биха могли да бъдат включени в този принос;

По отношение на данъчните системи на развиващите се страни,

21. споделя усилията на европейските власти да работят с развиващите се страни за поставяне на техните данъчни приходи на основа и практики, отговарящи на демократичното управление, чрез борба с така наречените зони на „данъчен рай“ и с корупцията, и подкрепя действията, които страните възнамеряват да подемат в тази насока;

22. във връзка с това държи да подчертае четири елемента:

23. подчертава ролята, която МРВ, заедно с гражданското общество, играят в образованието за развитие и в повишаването на чувствителността на общественото мнение към проблема с бедността в света; без инициативи, близки до населението, и без доверие в използването на средствата, би било още по-трудно в момент на криза да се обясни на европейските граждани необходимостта от финансова солидарност с другите континенти на планетата;

По отношение на съгласуваността между европейските политики

24. приветства инициативите, подети от ЕС за прилагане на принципа на Европейския консенсус за развитие, според който европейските политики, които не са свързани с развитието, не трябва да се противопоставят на усилията, необходими за осъществяването на ЦХР, и припомня, че Съветът от ноември 2009 г. реши да съсредоточи усилията най-напред върху 5 приоритетни области, които са сред 12-те политики, за които това се отнася: търговия и финанси, изменение на климата, световна продоволствена сигурност, миграция и сигурност;

25. отбелязва, че вследствие на това, ако трябва да се спрем само на някои точки, реформата на общата селскостопанска политика след 2013 г. трябва да отчита продоволствената сигурност в света и да бъде насърчавана кръговата миграция на висококвалифицирани специалисти от развиващите се страни, с цел тези страни да не бъдат лишавани от умения, съществени за развитието им и за осъществяването на ЦХР, по-специално в областта на здравеопазването. Също така при управление на местното развитие на дадена територия трябва да се отчита екологичното измерение;

26. в становището си CdR 312/08 final, прието през април 2009 г., КР открито приветства „решителния напредък“ на приетата през 2005 г. Парижка декларация относно хармонизирането на помощта и изразява желание в условията на съгласуване и прозрачност да се постигне съчетаване на различните равнища на сътрудничество. За хармонизиране на съответните действия, доколкото те са известни, Комитетът инициира, в тясно сътрудничество с Европейската комисия, изготвянето на „Интернет атлас на децентрализираното сътрудничество“ с цел да се получи по-пълна информация от наличната до момента за дейността на европейските местни власти, а именно „кой какво прави, къде и как“;

27. държи да подчертае, че отношенията между регионалните и местните власти в Европа и съответните власти в страните партньорки дават възможност за постигане на конкретен напредък в прилагането на принципите на демократична ангажираност и привеждане на помощта в съответствие с приоритетите и характеристиките на страните партньорки, стоящи в основата на Парижката декларация и Плана за действие от Акра; това прилагане не трябва да си остава междудържавен въпрос;

28. отбелязва, че действията, предприети от местните власти, не са останали неотбелязани в доклада на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, изготвен през февруари 2010 г. във връзка със заседанието през септември, и посветен на осъществяването на ЦХР до 2015 г. (6). В документа се подчертава значението на тези дейности като основаващи се върху синергия помежду им и върху участие на заинтересованото население;

29. изразява настоятелно желание в общата позиция на ЕС, която ще бъде окончателно приета от Европейския съвет през юни, политическите ръководители да не забравят, че осъществяването на ЦХР има за цел подобряването на ежедневния живот на стотици милиони хора и че ефикасността на големите механизми за международна помощ се измерва на местно равнище;

30. по тази причина отправя искането поднационалното равнище да се отчита недвусмислено в анализите и предложенията, които през юни ще бъдат одобрени от ЕС и през септември – от международната общност. 100 000 местни власти в Европа могат да захранят малки ручейчета, които ще се влеят в големи реки. Това обединение на държави и местни власти е възможност за укрепване на демократичните институции и за благоприятстване на справедливото разпределение на благата, с цел да се неутрализира взривоопасната сила на крайната бедност и да се постигнат Целите на хилядолетието, съгласно поетите през 2010 г. политически и хуманни ангажименти

Брюксел, 9 юни 2010г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO

(1) Цел 1: намаляване наполовина на бедността и глада в света; цел 2: гарантиране на начално образование за всички; цел 3: насърчаване равенството между половете; цел 4: намаляване на детската смъртност; цел 5: подобряване на здравословното състояние на майките; цел 6: борба с разпространението на ХИВ/СПИН и други болести; цел 7: осигуряване на устойчива околна среда; цел 8: участие в глобално партньорство за развитие.

(2) С изключение на документа относно данъчната система, който парадоксално, не е адресиран до КР.

(3) Документът на Обединените градове и местни власти (ОГМВ) „UCLG Position Paper on Aid Effectiveness and Local Gouvernement“ от декември 2009 г. дава много примери за това.

(4) Становища CdR 224/2005 fin, CdR 383/2006 fin, CdR 144/2008 fin, CdR 312/2008, прието през април 2009 г.

(5) В приложението към документ SEC(2010)420 окончателен е посочена ОПР на всяка от 27-те държави-членки на ЕС и техните перспективи за 2015 г.