18.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 15/34

—

приветства Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, която е една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“. Общата цел на Програмата в областта на цифровите технологии е да се извлекат устойчиви икономически и социални ползи от цифров единен пазар, основан на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет и оперативно съвместими приложения. Изпълнението на Програмата в областта на цифровите технологии зависи от адекватната степен на амбиция и ангажираност, които ще дадат възможност на Европа да изгради нов икономически модел въз основа на знания, икономика с ниски емисии на въглерод и висока заетост;

—

изтъква, че местните и регионалните власти (МРВ) са сред главните адресати на препоръките, съдържащи се в програмата и могат да бъдат основен двигател за нейното осъществяване. Изпълнението на приоритетите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа на местно и регионално равнище е предпоставка за повишаване качеството на живот и социалната и икономическата активност на гражданите и ще стимулира развитието на по-ефективни и персонализирани обществени услуги, както и на местните предприятия;

—

подчертава, че цифровият единен пазар е основен елемент на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, който създава възможност за развитието на разрастващ се, успешен и динамичен общоевропейски пазар за създаване и разпространение на юридическо цифрово съдържание и електронни услуги, както и предоставяне на потребителите на лесен, сигурен и гъвкав достъп до пазарите на цифрово съдържание и цифрови услуги;

—

приветства инициативата на Комисията да се опрости уреждането, управлението и трансграничното лицензиране на авторските права чрез подобряване на администрирането, прозрачността и общоевропейското лицензиране за онлайн управление на авторските права, създаване на правна рамка за улесняване на цифровизацията и разпространението на произведения на културата в Европа;

—

отбелязва, че при изграждането на инфраструктурата за интернет и разработването на предоставяните чрез него услуги от съществено значение ще бъде да се гарантира спазване на изискванията за сигурност на всяко ниво, за да се осигурят в оптимална степен неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Важен аспект в това отношение е да се предотврати проследяване от какъвто и да било вид на лична информация и профилиране.

Докладчик

:

Markku Markkula (FI/ЕНП), член на общинския съвет на Espoo

Отправен документ

:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)

COM(2010)245 окончателен

1.

приветства Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, която е една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“. Общата цел на Програмата в областта на цифровите технологии е да се извлекат устойчиви икономически и социални ползи от цифров единен пазар, основан на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет и оперативно съвместими приложения. Изпълнението на Програмата в областта на цифровите технологии зависи от адекватната степен на амбиция и ангажираност, които ще дадат възможност на Европа да изгради нов икономически модел въз основа на знания, икономика с ниски емисии на въглерод и висока заетост;

2.

изтъква, че местните и регионалните власти (МРВ) са сред главните адресати на препоръките, съдържащи се в програмата и могат да бъдат основен двигател за нейното осъществяване. Изпълнението на приоритетите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа на местно и регионално равнище е предпоставка за повишаване на качеството на живот и на социалната и икономическата активност на гражданите и ще стимулира развитието на по-ефективни и персонализирани обществени услуги, както и местните предприятия;

3.

подчертава, че сред участниците от публичния сектор местните и регионалните власти (МРВ) са най-близо до обикновените хора и отговарят за предоставянето на най-важните услуги, свързани с благосъстоянието на гражданите. МРВ спешно трябва да започнат да оползотворяват новия технологичен потенциал, особено предвид икономическата криза и промените в демографската структура и потребностите на хората. Като обединят усилията си, МРВ и свързаните с тях стопански дейности и третият сектор могат да разкрият най-добри възможности за използване на иновациите. От изключително значение е ефективността, с която се прилагат на местно и регионално равнище знанията, генерирани от университетите и научноизследователските центрове;

4.

припомня, че КР винаги е призовавал за инвестиции в научноизследователска работа в областта на ИКТ, за да се гарантира растежът и развитието на нови предприятия и е убеден, че единствено чрез ефективното използване на ИКТ може да се ускорят иновациите при посрещане на ключови социално-икономически предизвикателства в Европа;

5.

отчита, че досега предоставяните публични електронни услуги се състоят главно в прехвърляне на бюрокрацията от хартия на електронен носител. ЕС и държавите-членки, в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти, трябва да застанат начело на усилията на европейско и национално равнище за извършване на по-значителни промени в публичните процедури и структури, като ИКТ се използват, за да се подобри значимостта, качеството и производителността на труда и ефективността на публичните органи и да се намали бюрокрацията за гражданите и предприятията;

6.

смята, че във връзка с предложените в съобщението действия, така както са формулирани, не се поставя въпросът за съответствието им с принципа на субсидиарност или с принципа на пропорционалност; подчертава обаче, че местните и регионалните власти следва системно да бъдат включвани в разработването, изпълнението и управлението на мерките, имащи за цел прилагането на практика на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (особено по отношение на областите, в които следва да се предприемат действия, като оперативна съвместимост и стандарти, достъп до скоростен и свръхвисокоскоростен интернет, повишаване на цифровата грамотност, умения и приобщаване, както и на свързаните с ИКТ ползи за европейското общество, например по отношение на услугите за електронно управление, изменението на климата и интелигентните транспортни системи);

7.

приветства целта на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа да се превърне Европа в движеща сила на интелигентен, устойчив и ориентиран към цялото общество растеж в световен мащаб;

8.

припомня, че в заключенията на Съвета относно европейската програма за цифровите технологии (заседание на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика, проведено на 31 май 2010 г.) (1) се посочва, наред с другото, че:

9.

припомня Резолюцията на Европейския парламент от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа, в която се посочва, че „Европа само ще се възползва от предимствата на тази цифрова революция, ако всички граждани са включени и им се даде възможност пълноценно да участват в новото дигитално общество, а човекът заема централно място при стратегическите действия; като има предвид, че дигиталната революция не може повече да бъде считана за еволюция по отношение на индустриалното минало, а по-скоро за процес на радикална промяна“ (2);

10.

признава, че информационното общество стана мощен ускорител на икономическия и социалния прогрес. Необходимият преход от информационно общество към общество на екологичното знание може да се счита като смяна на модела. Програмата в областта на цифровите технологии за Европа е важна, защото успешното изпълнение на тази водеща инициатива е предпоставка за успеха на други водещи инициативи на стратегията на ЕС „Европа 2020“;

11.

признава, че качеството на едно общество се определя в голяма степен от способността му да създава истински възможности за учене и съвместна работа и да произвежда нови познания, насочени към бъдещето. При това положение нашето информационно общество поставя съвсем нови изисквания по отношение на работните методи, културата на работа, достоверността на информацията, медийната грамотност и др.;

12.

отбелязва, че цифровизацията и глобализацията бързо са променили търговските процеси. Проучванията на ОИСР показват, че ИКТ имат значително въздействие върху икономическите резултати и успеха на отделните предприятия, особено когато се комбинират с инвестиции в умения, организационни промени, иновации и създаване на нова икономическа дейност (3);

13.

подчертава, че изпълнението на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа не може да се отдели от развитието на ученето през целия живот, човешкия капитал и мерките за тяхното насърчаване. Успехът зависи от това колко добре и в какъв обхват работните общности и обществеността, т.е. гражданите и отделните общности в целия ЕС могат да бъдат насърчени да участват активно в създаването на значително по-новаторска и производителна Европа. За да имат пълен успех, новаторските дейности на местно равнище, предприемачеството, бързо развиващите се предприятия и по-специално инициативите за иновативни партньорства с обществения сектор, предприятията и третия сектор изискват силна политическа ангажираност на всички равнища (ЕС, държавите-членки, МРВ);

14.

подчертава, че способностите за ускоряване на иновационните процеси и бързото внедряване са ключови фактори за успех в обществата с изградена мрежа. Това изисква извършването на повече сравнителни анализи и по-активно сътрудничество между регионите и градовете, за да са в състояние да посрещнат предизвикателствата с новаторски решения и да прилагат най-добрите практики в местните условия и култура;

15.

подчертава, че при разработването на обществените услуги водещи принципи трябва да бъдат отвореността, повторната използваемост и технологичната неутралност;

16.

подчертава, че целият потенциал на Европа за разработване на услуги в областта на ИКТ в публичния и в частния сектор следва да бъде използван пълноценно, следователно и ИКТ да бъдат използвани като средство за подобряване на услугите, предоставяни от местните и регионалните власти в области като здравеопазване, образование, обществен ред, сигурност и социални услуги. Подкрепата на ЕС за публично-частните партньорства между местни и регионални власти и МСП, разработващи ИКТ за обществени услуги, могат да послужат като отличен крайъгълен камък за изграждане на умения и знания на местно равнище в ЕС (4);

17.

припомня, че цифровият единен пазар предлага огромни възможности за европейските граждани в качеството им не само на потребители, но и на предприемачи и други специалисти с експертни знания в творческите и в други отрасли;

18.

насочва внимание върху факта, че изпълнението на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа изисква значителна промяна в мисловните нагласи в Европа: желание за работа, като се прилага хоризонтален и мултидисциплинарен подход, преодоляване на традиционните граници, разчупване на стереотипите и промяна на нагласата в посока съвместна работа. Желаният ефект не може да се постигне чрез конвенционални проекти за развитие. Широкомащабни новаторски проекти, при които се използва опитът на висококвалифицирани европейски експерти, с участието на всички заинтересовани страни, са начин за постигане на необходимата промяна. Специално внимание трябва да се отдели на разпространението и прилагането на резултатите от проектите на местно равнище;

19.

изтъква факта, че Европа се нуждае от научни изследвания и иновации, свързани в по-голяма степен с реалния живот и насочени към потребителя. „Живите лаборатории“ като платформа за сътрудничество между университетите и промишлеността е широко разпространена концепция в Европа, която трябва допълнително да се разработи с участието на крайните ползватели. Добре функциониращите процеси по предоставяне на услуги дават възможност на потребителите да участват активно в научноизследователската и иновационната дейност и стимулират всички заинтересовани страни да се включат в непрекъснат процес на учене. Това може да има силно положително въздействие при подновяване на процесите на предоставяне на услуги на местно равнище и задълбочаване на регионалното сътрудничество. Изпълнението на Програмата в областта на цифровите технологии следва да включва стимули, които да насърчават МРВ и университетите за работят заедно за разработване на необходимите концепции за живи лаборатории;

20.

отново подчертава, че висококачественият широколентов достъп на достъпни цени може да повиши качеството на живот на гражданите и на предоставяните от местните и регионалните власти услуги, като същевременно улеснява микропредприятията и малките и средните предприятия да предлагат своите продукти за продажба. Очаква се от по-широкоразпространения и по-бърз достъп до широколентови услуги да извлекат значителна полза отдалечените региони и общини, особено най-отдалечените от тях (5);

21.

призовава градовете и регионите да работят заедно, за да достигнат критичната маса, необходима за нови иновационни решения. ЕС и държавите-членки следва да създават благоприятни условия за нов вид възлагане на поръчки, предхождащо етапа на търговска реализация; това ще повиши готовността на публичния сектор за постепенно увеличаващи се радикални иновации. Енергийната ефективност и интелигентният трафик например са области, в които съществува потребност от нови радикални разработки, за да се подпомогнат местните приложения;

22.

посочва, че управлението на застроената среда и градоустройството са сектори, които оказват голямо въздействие върху местната икономика, както и върху качеството на условията на живот. Новите открития в управлението на информацията може да имат решаваща роля за постигане на целта за създаване на нов амбициозен режим в областта на климата. Информационното моделиране на строителството (Building Information Modelling) се използва активно в управлението на инфраструктурите за създаване на цифрово изображение на физическите и функционалните характеристики на инфраструктурата. Понятието „информационно моделиране на строителството“ трябва да разшири обхвата си, включвайки териториалното устройство на регионално равнище и градоустройството. След това то би могло да послужи като ресурс на споделени знания за определена област, като формира надеждна основа за анализ на жизнения цикъл, развитие на търговски процес, насочен към потребителя, и вземане на решения, създаващи стойност;

23.

подчертава, че цифровият единен пазар е основен елемент на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, който създава възможност за развитието на разрастващ се, успешен и динамичен общоевропейски пазар за създаване и разпространение на юридическо цифрово съдържание и електронни услуги, както и предоставяне на потребителите на лесен, сигурен и гъвкав достъп до пазарите на цифрово съдържание и цифрови услуги;

24.

отбелязва, че откритият достъп до информация за публичния сектор е от полза за цялото общество. Разработването на нови практики, използващи свързани бази данни с отворен достъп е стъпка напред към насочени към потребителя процеси на предоставяне на услуги. Други ползи могат да бъдат създадени под формата на иновационни услуги, нови бизнес модели и увеличена ефективност. Затова Комитетът приветства преразглеждането на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор;

25.

приветства създаването на Europeana – европейската библиотека, музей и архив онлайн, която има за цел да направи европейското културно и научно наследство достъпно за всички хора в Интернет (6). Достъпността до културното наследство на Европа е ключов инструмент за по-доброто разбиране на културното многообразие и за укрепване на връзките между хората и тяхното обединяване в една многоезична, мултикултурна Европа, както и за повишаване на икономическия потенциал в области като туризма и образованието;

26.

привлича вниманието върху факта, че липсата на общи европейски стандарти за електронни съобщения за електронна търговия, особено за фактуриране, е една от най-големите пречки за осъществяването на работещ цифров единен пазар;

27.

подкрепя предложението за преразглеждане на директивата за електронния подпис с оглед създаването на правна рамка за трансгранично признаване и оперативна съвместимост на системи за сигурно електронно установяване на автентичността;

28.

приветства инициативата на Комисията да се опрости уреждането, управлението и трансграничното лицензиране на авторските права чрез подобряване на администрирането, прозрачността и общоевропейското лицензиране за онлайн управление на авторските права, създаване на правна рамка за улесняване на цифровизацията и разпространението на произведения на културата в Европа;

29.

подчертава необходимостта от постигане на баланс между правата на потребителите и носителите на права върху интелектуалната собственост. Мерките за закрила на правата на носителите върху интелектуалната собственост не следва да накърняват правата на потребителите свободно да използват цифровото съдържание по същия начин, както съдържание в аналогов формат. Правата на гражданите на достъп до онлайн съдържание също не следва да бъдат ограничавани чрез филтриране на съдържание или отказ на достъп до мрежата с оглед защита на правата върху интелектуална собственост;

30.

приветства предложението за реформа на правилата за прилагане на стандарти за ИКТ в Европа с оглед да се разреши използването на стандарти, разработени от определени световни форуми и консорциуми в областта на ИКТ и се надява, че Комисията ще даде работно определение на тези стандарти, независимо дали ще бъдат наречени отворени стандарти или отворени спецификации;

31.

изразява съгласие, че държавите-членки следва да изпълнят ангажиментите относно оперативната съвместимост и стандартите, определени в декларациите от Малмьо и Гранада, особено по отношение на отворените стандарти и спецификации;

32.

подчертава, че местните и регионалните власти следва да бъдат включени и да участват активно в широкообхватно сътрудничество за подобряване на оперативната съвместимост в областта на публичната администрация и ефективността на доставяне на обществени услуги (7);

33.

подчертава, че новите платформи, даващи възможност за участие, и услугите за интерактивно съвместно създаване (Web 2.0 и следващи разработки), в които потребителите са активни участници, производители или съчетание от производители и потребители, предлагат на европейските граждани уникална възможност пълноценно да изявят творческите си заложби. Изключително важно е да се създаде среда и култура на откритост и доверие, които насърчават това развитие;

34.

отбелязва, че при изграждането на структурата за интернет и разработването на предоставяните чрез него услуги от съществено значение ще бъде да се гарантира спазване на изискванията за сигурност на всяко ниво, за да се осигурят в оптимална степен неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни. Важен аспект в това отношение е да се предотврати проследяване от какъвто и да било вид на лична информация и профилиране (8);

35.

призовава за всеобхватно обучение за целия персонал, особено за техническите специалисти (напр. мрежови и системни администратори, лицата за осигуряване на сигурност, поверителност и т.н.), за персонала, работещ пряко с процедури за сигурност, включващи различни методологии, и персонала, общо или непряко ангажиран в кампании за нововъведения и модернизация (напр. преподаващ електронна грамотност на потребители) по въпроси, свързани с доверието и сигурността;

36.

силно подчертава отговорността на създателите на съдържание и факта, че борбата с незаконното и вредното съдържание трябва да се води, без да се налагат ограничения върху свободния поток на информация (филтрирането на съдържанието, което се използва от редица държави-членки, блокира и съдържание, което не би трябвало да блокира и при него обичайно няма прозрачен процес на отчетност). Трябва да се разработят методи за защита по-специално на уязвими потребители. Аналогично трябва да се намерят начини за следене на вредното съдържание и премахването му от интернет при източника;

37.

припомня, че местните и регионалните власти имат ключова роля за осигуряване на широколентов интернет със справедливи условия на достъп и на достъпна цена в регионите, където например пазарните механизми се оказват недостатъчни за изграждането му, за осъществяване на пилотни проекти с цел преодоляване на неравенството в електронния достъп, както и за разработване на нови подходи, чрез които обществените електронни услуги да се насочат към гражданите (9);

38.

предлага финансирането и другите мерки за подкрепа да насърчават изграждането на широколентови мрежи с отворен достъп, които се основават на хоризонтално слоеста мрежова архитектура и бизнес модел, който отделя физическия достъп до мрежата от предоставянето на услуги. Съществуващите оптични мрежи следва да бъдат отворени за конкуренцията;

39.

припомня, че на всички граждани, независимо от местоживеенето, трябва да се гарантира ефикасна инфраструктура за достъп до информационното общество. Важна роля за насърчаване на регионалната конкурентоспособност, достъпност и равенство между гражданите играят бързите и оперативно надеждни комуникационни връзки, допълвани от ефикасни безжични мобилни услуги;

40.

подчертава, че е важно да се гарантира наличието на радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги в отдалечени и рядко населени райони и приветства ангажимента на Комисията да координира техническите и регулаторните условия, които се прилагат към използването на спектъра, и да хармонизира радиочестотните ленти за създаване на икономии от мащаба на пазарите на оборудване, както и да даде възможност на потребителите да използват същото оборудване и да ползват същите услуги на територията на ЕС;

41.

отчита извършващата се трансформация на образователната система, в която са необходими промени, включително радикални. Ролята на образованието вече не е да предоставя огромен обем информация. Същността на образованието е по-скоро да учи как се учи, т.е. да помага на хората да повишават уменията си за учене, като по този начин те ще могат сами да придобиват и обработват информация. Именно тук електронната грамотност придобива първостепенно значение;

42.

подчертава, че една от основните цели на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа е да повиши достъпността и използваемостта на обществената информация и електронните услуги. Програмата в областта на цифровите технологии за Европа трябва да бъде двигател за пълноценно включване на ИКТ в образованието и обучението. Цифровата грамотност, електронните умения и електронните компетенции изискват специфични дейности и ефикасни методи за обучение за всички;

43.

е убеден, че чрез създаването на механизми за обмен на електронни умения в Европа могат да се включат и преквалифицират много допълнителни групи от потребители, които, в някои случаи не са обхванати в достатъчна степен от съществуващите търговски или академични предложения за придобиване на електронни умения. Възможностите, които ИКТ създават за гъвкава организация на работа и за работа от разстояние, предлагат значителен потенциал за нови начини на заетост на тези групи граждани. Такива инициативи ще изискват създаването на публично-частни партньорства, тъй като особено търговските услуги и предложенията за обучение трябва да бъдат конкретно приспособени към потребностите на отделните групи;

44.

подчертава необходимостта европейските региони и общини първи да поемат инициатива за преодоляване на предизвикателството, свързано със застаряването на населението, като прилагат нови системни решения с помощта на ИКТ и призовава за иновационни концепции, подпомагани от ИКТ, за да може Европа да поеме водеща роля по отношение на активното остаряване в един цифровизиран свят;

45.

посочва, че библиотеките осигуряват полезен и ефективен начин за предоставяне на пълноценни информационни услуги на широката общественост, независимо от социалния статус. Най-добра европейска практика е установена там, където библиотеките са се развили като центрове за предоставяне на цифрови културно-информационни услуги и са разположени на места, където хората минават ежедневно, напр. в търговските центрове. С оглед на това, съдържанието на новите услуги и на новите цифрови медии не трябва да се планира единствено въз основа на икономически критерии, а трябва да се разработва в съответствие със социалните и културните потребности;

46.

подчертава, че ефикасното изпълнение трябва да отчете факта, че културните и творческите индустрии предоставят съдържание на информационните и комуникационните технологии и така допринасят за тяхното развитие. Програмата в областта на цифровите технологии има ключова роля за осъществяване на потенциала на тези индустрии и за изграждане на единен и сигурен пазар по отношение на онлайн съдържанието и услугите, свързани с културата и творчеството. За да се използва по-добре културното наследство в Европа, е необходимо активно да се подкрепи неговата цифровизация;

47.

препоръчва да се даде първостепенен приоритет на разработването на концепции и методи с помощта на ИКТ, за да се разпространяват и внедряват резултатите от НИРД в процесите на реалния живот. Добър пример за такъв вид дейност е Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), която е отлична платформа за насърчаване на внедряването на бъдещите интернет приложения. ПКИ следва да се засили чрез отпускане на значителни допълнителни финансови средства за разпространяване и внедряване на резултатите от успешни проекти на местно и регионално равнище;

48.

смята, че използването на цифровите технологии е важно като средство за насърчаване на участието на гражданите. Например на местно и регионално равнище следва да бъдат създадени цифрово обсъждане и работни среди, за да могат гражданите да участват в разработването на услуги, свързани с ежедневието и в близост до местоживеенето им;

49.

подчертава факта, че Програмата в областта на цифровите технологии за Европа има огромен потенциал да стимулира регионите и общините да реформират производствените си процеси и предоставянето на услуги в рамките на европейското сътрудничество. Регионите и общините от различните части на Европа следва да преразгледат изцяло собствените си структури, работни методи и процеси въз основа на сравнителен анализ и сътрудничество помежду си, както и с университети и предприятия. Сътрудничеството и финансирането на равнище ЕС следва да позволи освен това много по-смело поемане на рискове. ЕС трябва да възприеме нова целенасочена практика, която да се основава на идеята, че някои МРВ са пионери, активни изследователи, експериментатори и ръководители, разработващи нови решения за бъдещето за благото на всички;

50.

силно подчертава значението от обновяване на процесите на предоставяне на услуги както в публичния, така и в частния сектор, за да се ползват предимствата от основаващия се на ИКТ процес на реинженеринг. Ускоряването на електронното фактуриране и електронната идентификация изисква новаторство, сътрудничество и стандартизация;

51.

подчертава значението на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ) и признава, че неговите тематични приоритети – бъдещото информационно и комуникационно общество, изменението на климата и устойчивата енергия са ключови елементи на стратегията „ЕС 2020“. ЕИТ може да има практическо въздействие на местно и регионално равнище при разработване и насърчаване на нови концепции и нови практики за регионална и местна иновативност. Поради това е необходимо някои МРВ да бъдат подготвени да инвестират достатъчно средства в развитието на региона си, за да станат изпитателни центрове за дейностите на ЕИТ и живите лаборатории, в които различните групи граждани и общности дават своя активен принос, насочен към потребителите;

52.

подчертава, че дори малките институции на регионално и местно равнище могат да създават знания със световно значение в ограничени специфични области, особено когато участват в глобални мрежи и сътрудничат с предприятия, основани на знанието (10);

53.

насърчава Комисията да доразработи концепциите за триъгълника на знанието и живите лаборатории, които повишават взаимодействията между различните дейности, силно са свързани с предизвикателствата на реалния живот и решаването на проблемите и от които регионалното измерение е неразривна част;

54.

потвърждава желанието на местните и регионалните власти да играят още по-активна роля в насърчаване на приложенията на политиката в областта на науката, технологиите и иновациите, при условие че бъде приет подход към всички програми и проекти на ЕС, в които основните критерии за финансиране са определянето на съществуващите върхови глобални познания в областта на проекта и ефикасното им използване;

55.

предлага час по-скоро да бъдат приложени поуките от областта на иновациите, извлечени от последните съвместни разработки на университетите и промишлеността, за да се укрепи широката основа от умения, нужна на специалистите на знанието в цяла Европа;

56.

изразява съгласие, че е необходимо да се насърчава интернационализирането на управлението на интернет и сътрудничеството в световен мащаб за запазване на стабилността на интернет, въз основа на модел с участието на множество заинтересовани страни, и е на едно мнение с Комисията по отношение на подкрепата ѝ за продължаване на работата на Форума за управление на Интернет след 2010 г.;

57.

убеден е, че като представител на МРВ и в съответствие с последните развития и добрите практики за цифровизация в Европа, Комитетът на регионите следва заедно с МРВ и техните представителни организации да получи проактивна роля в управленския цикъл на Европейската програма в областта на цифровите технологии (например в експертни групи и в годишната „цифрова“ асамблея). На участниците от МРВ и организациите, които ги представляват, следва да се отреди активна и водеща роля.

58.

отбелязва, че Програмата в областта на цифровите технологии е също много важна за успеха на другите водещи инициативи. Поради това следва да се засили съществено сътрудничеството, обхващащо различните ГД и програми, а финансовите средства за изпълнението на Програмата в областта на цифровите технологии трябва да се предоставят преди всичко посредством вече съществуващите програми.