Четвъртък, 21 октомври 2010 г.
Посочване на държавата на произход за някои продукти, внасяни от трети държави ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 октомври 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно обозначаването на страната на произход на определени продукти, внасяни от трети държави (COM(2005)0661 – C7-0048/2010 – 2005/0254(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Четвъртък, 21 октомври 2010 г.
P7_TC1-COD(2005)0254

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 21 октомври 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно обозначаването на страната на произход на определени продукти, внасяни от трети държави

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функциониране на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската Комисия,

В съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)	Европейският съюз не разполага с хармонизирани разпоредби или уеднаквени практики относно обозначаването на произхода на продукти в Съюза, с изключение на някои специфични случаи в сектора на селското стопанство.

(2)

Настоящият регламент следва да се прилага към вносните промишлени продукти, с изключение на рибните продукти и продуктите от аквакултури, определени в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (2), както и на хранителните продукти, определени в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (3).

(3)	Днес много търговски дружества в Съюза доброволно използват обозначения на произход.

(4)

Липсата на правила на ЕС и различията между действащите системи в държавите-членки по отношение на обозначаването върху някои продукти на страната им на произход доведоха до ситуация, при която в редица сектори за голяма част от продуктите, внесени от трети държави и разпространени на пазара на Съюза, се установява, че не съдържат или дават заблуждаваща информация за страната си на произход. Тези различия водят също така до ситуация, при която потоците от внос от трети страни се насочват към определени входни пунктове в Съюза, които са най-подходящи за изнасящата страна.

(5)

Резултатите от общата консултация на Комисията със заинтересованите страни (промишленост, вносители, сдружения на потребители, синдикати) относно възможно разработване на регламент на Съюза относно обозначаването на произхода показват, че оценката на европейските потребители за необходимостта от обозначаването на произхода с оглед тяхната информираност във връзка с безопасността и от социални и екологични съображения е като цяло висока.

(6)	Европейска уредба в областта на обозначаването на произхода се възприема от европейските граждани като тясно свързана със защитата на тяхното здраве и безопасност.

(7)

В стратегията от Лисабон Съюзът си поставя за цел укрепването на европейската икономика чрез, наред с другото, подобряване на конкурентоспособността на европейската промишленост в световната икономика, и необходимостта от подобряване на конкурентоспособността е залегнала в стратегията ЕС-2020; за някои категории потребителски стоки конкурентоспособността може да произтича от факта, че тяхното производство в ЕС се свързва с репутация за качество и високи производствени стандарти.

(8)	Въвеждането на правила на Съюза за обозначаване на произхода би засилило конкурентоспособността на търговските дружества и на икономиката на Съюза като цяло, като даде възможност на гражданите и потребителите да правят информиран избор.

(9)

Икономическото значение на обозначаването на произхода за вземането на решения от потребителите и за търговията е признато в практиката на други важни търговски партньори, които са въвели задължителни изисквания за обозначаване на произхода. Износителите от Съюза трябва да спазват тези изисквания и да обозначават произхода на продуктите, които желаят да изнасят за тези пазари.

(10)

Налице са няколко случая на инциденти, засягащи здравето и безопасността, които са свързани с продукти, внесени в Съюза от трети страни. Ясното обозначаване на произхода ще предостави на гражданите на Съюза повече информация и по-голям контрол при техния избор, като ги предпази по този начин от несъзнателно закупуване на продукти с потенциално съмнително качество.

(11)	Митническите органи на държавите-членки следва да извършват проверки и контрол на границата по прилагането на настоящия регламент посредством единна хармонизирана процедура, така че да се намали административната тежест.

(12)	За да бъде регламентът ефективен и да не налага големи административни тежести, като същевременно предоставя максимална гъвкавост на европейските дружества, той трябва да съответства на съществуващи схеми за обозначаване на произхода в световен мащаб „made-in“ („произведено в:“).

(13)	Съюза следва да бъдат поставени при еднакви условия с търговските си партньори, като въведат еквивалентно законодателство, което ще допринесе също така да се избегне предоставянето на неверни или заблуждаващи твърдения за произхода на някои вносни стоки.

(14)

Съгласно Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (4) е възможно потребителите да придават търговска стойност на информацията за географския произход на дадена стока. Съгласно същата тази директива, когато поради невярна или заблуждаваща информация за географския произход потребител закупи продукт, който иначе не би купил, това може да представлява нелоялна търговска практика. В посочената директива не се изисква да се предоставя информация за географския произход на стоките, нито се дава определение на понятието „произход“.

(15)	Системата за обозначаване на произхода би позволила на потребителите да идентифицират продуктите със социалните и екологичните стандарти и стандартите за безопасност, които по принцип се свързват със страната на произход.

(16)

Установяването на общо определение за „произход“ за целите на обозначаването, на правила за обозначаването и на общи правила относно проверките ще създаде условия на равнопоставеност, ще улесни избора на потребителите в обхванатите сектори и ще допринесе за намаляване на заблуждаващите твърдения за произхода.

(17)

Въвеждането на обозначение за произхода може да допринесе за това високите стандарти на Съюза да бъдат от полза за нейната промишленост, особено за малките и средните предприятия, които често полагат истински усилия по отношение на качеството на своите продукти, като същевременно запазват традиционни и занаятчийски професии и методи на производство, но които също така са изложени до голяма степен на конкуренцията в световен мащаб, при която няма правила, които разграничават методите на производство . Това ще спомогне също репутацията на промишлеността на Съюза да не бъде накърнявана от неточни твърдения за произхода. Подобряването на прозрачността и на информацията, която потребителите получават за произхода на стоките, ще допринесе за постигането на целите на Лисабонската стратегия и тези на стратегията ЕС-2020 г. .

(18)

В член IX от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. е предвидено, че членовете на Световната търговска организация (СТО) могат да приемат и привеждат в действие законови и подзаконови разпоредби относно знаците за произхода на вносните стоки, по-специално с цел защита на потребителите срещу неверни или заблуждаващи обозначения.

(19)

Въвеждането на правила за обозначаване на произхода предоставя също така ефикасна защита срещу фалшификации и нелоялна конкуренция, като по този начин увеличава ефективността на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (5) и като предоставя допълнителен важен инструмент за защита и открояване на европейското производство.

(20)	Съгласно споразуменията между Европейската общност и ▐ Турция и договарящите се страни по Споразумението за ЕИП от обхвата на настоящия регламент трябва да бъдат изключени продуктите с произход от тези страни.

(21)

Непреференциалните правила на Съюза по отношение на произхода са установени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (6) и в разпоредбите за прилагането му в Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (7). За предпочитане е за целите на настоящия регламент произходът на вносните стоки да се определя въз основа на тези правила за произход. Използването на понятие, което търговските оператори и администрациите познават добре, следва да улесни неговото въвеждане и прилагане. Непреференциалните правила за произход следва да се прилагат по отношение на всички цели на непреференциалната търговска политика. Следва да се избягва дублиране на декларациите и на документите.

(22)

За да се ограничи тежестта за промишлеността, търговията и администрацията, обозначаването на произхода следва да стане задължително за секторите, за които Комисията реши въз основа на предварителни консултации, че е налице добавена стойност. ▐ Освен това следва да се предвиди ▐ разпоредба за освобождаване на конкретни продукти от обозначаване на произхода по технически ▐ причини или когато това обозначаване не е необходимо за целите на настоящия регламент. По-конкретно такъв може да бъде случаят, когато обозначаването на произхода би нанесло щети на съответните стоки, или при определени суровини.

(23)

Следва да се включи разпоредба, по силата на която получените и/или проверени при проверките от компетентните органи данни за произхода на стоките да могат да бъдат обменяни, в това число с органи и други лица и организации, за които държавите-членки предвиждат роля при въвеждането в действие съгласно Директива 2005/29/ЕО. Следва да се вземат предвид защитата на личните данни, търговската и промишлената тайна, както и поверителният характер на професионалните и административните данни.

(24)

В съответствие с член 291 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), разпоредбите и общите принципи относно механизмите за контрол на държавите-членки на упражняването от страна на Комисията на нейните изпълнителни правомощия се установяват предварително с регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на този нов регламент продължават да важат разпоредбите на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8), с изключение на процедурата по регулиране с контрол, която не се прилага .

(25)

На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема делегирани актове, в съответствие с член 290 от ДФЕС, с оглед на това да определя случаите, при които може да се приеме обозначаване върху опаковката вместо обозначаване върху самите продукти, или когато върху продуктите не може или не трябва да бъде поставяно обозначение поради технически причини, както и мерки за определяне на други правила, които могат да бъдат необходими, когато се установи, че продуктите не са в съответствие с настоящия регламент, или с оглед на това да се актуализира приложението към него при промяна на оценката относно това дали обозначаването на произхода е необходимо за специфичен сектор.

(26)

Стоките за лична употреба, намиращи се в личния багаж на пътниците, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент в границите, установени по отношение на освобождаването от мита, и при условие че нищо не сочи тези стоки да са част от търговски трафик. Следва да се предвиди, че и останалите случаи от обхвата на Регламент (ЕО) № 1186/2009 от 16 ноември 2009 г. относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания (кодифицирана версия) (9), могат също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент посредством разпоредбите за прилагане,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Настоящият регламент се прилага за продукти, предназначени за крайния потребител, с изключение на рибните продукти и продуктите от аквакултури, определени в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета, и на хранителните продукти, определени в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

2. Продукти, предназначени за крайния потребител , чийто произход трябва да бъде обозначен, са тези, които са предназначени за крайни потребители и са изброени в приложението към настоящия регламент и са внос от трети държави, с изключение на ▐ с произход от територията на Европейския съюз , Турция и договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

Продуктите, предназначени за крайния потребител могат да бъдат освободени от обозначаване на произхода, когато по технически ▐ причини тяхното обозначаване е невъзможно.

Продуктите, за които се отнася настоящият регламент, се ограничават до Продукти, предназначени за крайния потребител. Обхватът на настоящия регламент може да се разшири от Комисията с одобрението на Европейския парламент и Съвета.

Що се отнася до текстилните материи и изделията от такива материи (глави 50 - 63), обувките, гетите и подобните артикули (глава 64), облеклата, допълненията към облеклото и другите артикули от кожухарски кожи, изкуствените кожухарски кожи и артикулите от изкуствени кожухарски кожи (кодове КН 4303/4304), изделията от кожа, сарашките или седларски артикули, пътническите артикули, ръчните чанти и други подобни; изделията от черва (кодове по КН 4104 41 / 4104 49 /4105 30 / 4106 22 / 4106 32 / 4106 40 / 4106 92 / от 4107 до 4114 / 4302 13 / ex 4302 19 (35, 80)), под „продукт, предназначен за крайния потребител“ и „крайна стока за потребление“ се разбира завършеният продукт и/или полузавършен продукт, който трябва да премине през по-нататъшни етапи на преработка в Съюза, преди да бъде пуснат на пазара.

3. Термините „произход“ и „с произход“ се отнасят до непреференциалния произход в съответствие с членове 22—26 от Митническия кодекс на Общността.

4. „Пускане на пазара“ означава предоставянето на пазара на Съюза на отделен продукт, предназначен за крайна употреба, с оглед на неговото разпространение и/или употреба както срещу заплащане, така и безвъзмездно.

5. „Компетентни органи“ означава органите, участващи в контрола на стоките в момента на вноса или в момента на пускането на пазара на тези стоки.

6. Настоящият регламент не се прилага за стоките с нетърговски характер, намиращи се в личния багаж на пътниците, в рамките на установените по отношение на освобождаването от мита ограничения и осигурява,че нищо не сочи тези стоки да са част от търговски трафик.

Ако внесените стоки могат да бъдат освободени от вносни мита съгласно Регламент (ЕО) № 1186/2009 и нищо не сочи, че са част от търговски трафик, тези стоки ▐ също се изключват от обхвата на настоящия регламент.

▐

7. Настоящият регламент трябва да съответства на вече възприетите в световен мащаб схеми за обозначаване на произход („made-in“), за да се гарантира ефективно регулиране с по-малки административни тежести и по-голяма гъвкавост за европейските дружества.

Член 2

Вносът или пускането на пазара на стоки подлежи на обозначаване на произхода в съответствие с условията, установени в настоящия регламент.

Член 3

1. Върху стоките се обозначава тяхната страна на произход. В случай че стоките са опаковани, обозначаването се прави също отделно върху опаковката.

Комисията може посредством делегирани актове да приеме мерки ▐, за да установи случаите, в които се приема обозначаване върху опаковката вместо обозначаване върху самите стоки. Такъв следва да бъде по-конкретно случаят, когато стоките по принцип достигат до крайния потребител в обичайната си опаковка. Такива мерки и всяко тяхно преразглеждане се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 7.

2. Думите „произведено в“ заедно с името на страната на произход посочват произхода на стоките. Обозначаването може да се прави на всеки от официалните езици на Съюза , който се разбира лесно от крайните потребители в държавата-членка, за чийто пазар са предназначени стоките или на английски език, като се използват думите „made in“ и английското наименование на държавата на произход .

3. Обозначението на произхода е с четливи и незаличими букви, видимо е при нормално боравене, ясно отделено е от друга информация и е представено по начин, който не е заблуждаващ, нито е вероятно да създаде погрешно впечатление по отношение на произхода на продукта.

Обозначаването може да се осъществява единствено с букви от латинската азбука за продукти, пуснати на пазари в държави, чийто език използва тази азбука.

4. Стоките носят изискваното обозначение в момента на вноса. Без да се засягат мерките, взети съгласно член 5, параграф 3, обозначението не може да бъде заличавано или подправяно, докато стоките не бъдат продадени на крайния потребител.

Член 4

1. Комисията може да приеме мерки за прилагане в съответствие с процедурата, посочена в член 6, параграф 2, по-специално с цел:

—	да установи подробно формата и начините на обозначаване на произхода;

—	да установи списък на термините на всички официални езици на Европейския Съюз , които ясно показват, че стоките са с произход от посочената в обозначението страна;

—	да определи случаите, в които широко използвани абревиатури посочват недвусмислено страната на произход и могат да бъдат използвани за целите на настоящия регламент.

2. Комисията може да приема чрез делегирани актове мерки с цел:

—	да определи случаите, в които стоките не могат или не е необходимо да бъдат обозначавани по технически ▐ причини;

—	да определи други правила, които могат да са необходими, когато се установи, че стоките не отговарят на изискванията по настоящия регламент;

—	да актуализира приложението към настоящия регламент, когато има промяна в оценката на необходимостта от обозначаване на произхода за даден сектор.

Такива мерки и всяко тяхно преразглеждане се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 7.

Член 5

1. Стоките не отговарят на изискванията по настоящия регламент, ако:

—	нямат обозначение на произхода;

—	обозначението на произхода не съответства на произхода на стоките;

—	обозначението на произхода е променено или заличено или е подправено по друг начин, с изключение на корекциите, които са необходими по силата на параграф 3 от настоящия член.

2. Комисията може да приеме допълнителни мерки за прилагане в съответствие с процедурата, посочена в член 6, параграф 2, по отношение на декларациите и придружаващите документи, които могат да бъдат представяни, за да се докаже спазването на настоящия регламент.

3. Комисията предлага общи минимални равнища за санкциите, приложими в случай на нарушение на разпоредбите на настоящия регламент.

4. Държавите-членки установяват , въз основа на предложените от Комисията минимални равнища, правилата относно санкциите, приложими за нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки съобщават на Комисията тези разпоредби най-късно 9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент и я уведомяват незабавно за всички последващи изменения, които ги засягат. Комисията трябва да гарантира, че е налице поне минимално равнище на хармонизиране на системите за санкции в различните държави-членки, по начин, който да позволи да се избегне ситуация, при която различията между тях да подтикнат износителите от трети страни да предпочетат някои входни пунктове на Съюза пред други.

5. Когато стоките не съответстват на разпоредбите на настоящия регламент, държавите-членки приемат в допълнение необходимите мерки, за да се изиска от собственика на стоките или от всяко друго лице, отговарящо за тях, да ги обозначи в съответствие с настоящия регламент за своя сметка. Държавите-членки уведомяват Комисията за посочените мерки до … (10) и я уведомяват незабавно за всички последващи изменения.

6. Когато това е необходимо за ефективното прилагане на настоящия регламент, компетентните органи могат да обменят данни, получени при проверките на спазването на настоящия регламент, в това число с органи и други лица или организации, оправомощени от държавите-членки съгласно член 11 от Директива 2005/29/ЕО.

Член 6

1. Комисията се подпомага от Комитет по обозначаването на произхода (наричан по-долу „Комитетът“). Този комитет е съставен от представители на съответните индустрии и асоциации на държавите-членки.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

▐

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 7

Упражняване на делегираните правомощия

1. Правомощията за приемане на делегирани актове, посочени в член 3 и член 4, параграф 2, се предоставят на Комисията за срока на прилагане на настоящия регламент.

2. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за това.

3. Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията съгласно условията, определени в членове 8 и9.

Член 8

Отмяна на делегираните правомощия

1. Делегираните правомощия, посочени в член 3 и член 4, параграф 2, могат да бъдат отменени по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2. Институцията, която е започнала вътрешна процедура за вземане на решение за отмяна на делегирани правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията в рамките на разумен срок от време преди окончателното вземане на решение, като посочва делегираните правомощия, които биха могли да подлежат на отмяна и евентуалните причини за отмяната.

3. С решението за отмяна се прекратява делегирането на правомощията, уточнени в това решение. То влиза в сила незабавно или на по-късна дата, определена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са влезли в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9

Възражения срещу делегирани актове

1. Европейският парламент или Съветът могат да представят възражения срещу делегиран акт в срок от два месеца от датата на уведомяването.

По инициатива на Европейския парламент или Съвета този срок се удължава с два месеца.

2. Ако при изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на ЕС и влиза в сила на датата, посочена в него.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на срока, посочен в параграф 1, при условие че Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията за намерението си да не представят възражения.

3. Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегирания акт, той не влиза в сила. Институцията, която е представила възражения срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 10

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Членове 2, 3 и 5 се прилагат 12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент. В съответствие с процедурата, посочена в член 6, параграф 2, Комисията може да удължи този срок с времето, необходимо на операторите да приложат изискванията за обозначаване на произхода, установени с разпоредбите за прилагане, и във всички случаи с най-малко шест месеца.

Не по-късно от … (11) на настоящия регламент, Комисията прави оценка на въздействието му.

Настоящият регламент … (12). Една година преди края на този срок Европейският парламент и Съветът, въз основа на предложение на Комисията, решават да го удължат или изменят.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в,

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

(1) Позиция на Европейския парламент от 21 октомври 2010 г.

(2) ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22.

(3) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(4) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

(5) ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 7 .

(6) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(7) ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9) ОВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 23.

(10) 9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

(11) 3 години след влизането в сила на настоящия регламент.

(12) 5 години след влизането в сила на настоящия регламент.

Четвъртък, 21 октомври 2010 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ

Продуктите, за които се прилага настоящият регламент, се идентифицират с кодовете си по КН.

Код по КН	Описание
4011 92 00	Гуми, нови, от видовете, използвани за селскостопански и лесовъдни превозни средства и съоръжения (с изкл. на тези с рисунка „рибена кост“ или други подобни рисунки).
4013 90 00	Вътрешни гуми от каучук (с изкл. на видовете, използвани за пътнически автомобили, вкл. товаро-пътническите и състезателните автомобили, автобуси, камиони и колела).
4104 41 / 4104 49 / 4105 30 / 4106 22 / 4106 32 / 4106 40 / 4106 92 / 4107—4114 / 4302 13 / ex 4302 19 (35, 80)	„Сrust“ кожи и обработени кожи.
4008 21 / 4008 11 / 4005 99 / 4204 / 4302 30 (25, 31) 8308 10(00) / 8308 90(00) / 9401 90 / 9403 90	Токове, ходила, каишки, части, синтетични материали, други.
4201 / 4202 / 4203 / 4204/ 4205 / 4206	Сарашки или седларски артикули, пътнически артикули, ръчни чанти и други подобни, изделия от черва
4303 / 4304	Облекла, допълнения към облеклото и други артикули от кожухарски кожи, изкуствени кожухарски кожи и артикули от изкуствени кожухарски кожи.
Гл. 50—63	Текстилни материали и изделия от тях.
6401 / 6402 / 6403 / 6404 / 6405 / 6406	Обувки, гети и подобни артикули.
6904/ 6905 / 6907 / 6908 / 6911/ 6912/ 6913/ 6914 90 100	Керамични продукти.
7013 21 11 / 7013 21 19 / 7013 21 91 / 7013 21 99 / 7013 22 10 / 7013 31 10 / 7013 31 90 / 7013 91 10 / 7013 91 90	Стъклени предмети за сервиране, за кухня, тоалетни и канцеларски прибори, стайни украшения или предмети с подобна употреба, различни от тези от №№ 7010 или 7018, от оловен кристал , изработени на ръка .
7113/7114/7115/7116	Бижутерийни или ювелирни артикули и техните части от благородни метали или от плакета или дублета от благородни метали; златарски артикули и техните части от благородни метали или от плакета или дублета от благородни метали; други изделия от плакета или дублета от благородни метали; изделия от естествени или от култивирани перли, от скъпоценни и от полускъпоценни камъни (естествени, синтетични или възстановени).
7318	Винтове, болтове, гайки, куки за винтове, нитове, шпонки, шплинтове, шайби (включително пружинни шайби) и подобни изделия, от желязо или стомана.
8201/ 8202/ 8203/ 8205/ 8207/ 8208/ 8209/ 8211/ 8212/ 8213/ 8214/ 8215	Инструменти и сечива.
8302 20 00	Ролки с приспособление за монтиране, от неблагородни метали.
8481	Арматурни артикули и подобни устройства за тръбопроводи, котли, резервоари, вани или подобни съдове, включително редуцирвентили и термостатни вентили.
9307	Саби, мечове, щикове, копия и други хладни оръжия, техните части и ножници.
Гл. 94	Мебели, спални артикули, осветителни тела, светлинни надписи и подобни артикули, сглобяеми конструкции.
9603	Метли и четки, ▐ механични ръчни метли, различни от тези с двигател, четки и метлички от пера; готови глави за четкарски артикули; тампони и валяци за боядисване; чистачки от каучук или от аналогични меки материали.