ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ПАРЛАМЕНТА (2)

към предложението на Комисията

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (4),

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (6),

като имат предвид, че:

(1)

Финансовата криза от периода 2007/2008 г. разкри сериозни слабости по отношение на финансовия надзор, както в конкретни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Моделите за надзор на национално равнище не успяват да се пригодят към финансовата глобализация и интегрираните и взаимосвързани европейски финансови пазари, където много финансови компании извършват трансгранични операции. Кризата разкри сериозни слабости по отношение на сътрудничеството, координацията, последователното прилагане на законодателството на Съюза и доверието между националните надзорни органи.

(1a)

Дълго преди настъпването на финансовата криза, Европейският парламент отправяше редовно призиви за засилване на реалната равнопоставеност на всички заинтересовани лица на равнището на Съюза, като същевременно изтъкваше наличието на значителни пропуски в осъществявания от Съюза надзор над все по-интегрираните финансови пазари (в резолюциите си от 13 април 2000 г. относно съобщението на Комисията „Прилагане на рамката за финансовите пазари: план за действие (7), в резолюцията си от 21 ноември 2002 г. относно правилата за пруденциален надзор в Европейския съюз (8), в резолюцията си от 11 юли 2007 г. за Бялата книга относно политиката на финансови услуги за периода 2005-2010 г. (9), в резолюцията си от 23 септември, 2008 г. съдържаща препоръки към Комисията относно хедж фондовете и фондовете за частно участие (10) и в резолюцията си от 9 октомври 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно последващи мерки при процеса „Ламфалуси“: бъдеща структура на надзора (11), и в своите позиции от 22 април 2009 г. относно измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (12) и в резолюцията си от 23 април 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг (13)).

(2)

Публикуваният на 25 февруари 2009 г. доклад, изготвен по поръчка на Европейската комисия от експертната група на високо равнище, председателствана от г-н Jacques de Larosière (доклад „дьо Ларозиер“) , достигна до заключението, че е необходимо подсилване на надзорната рамка, за да се намали рискът от бъдещи финансови кризи, както и тяхната сериозност. Той препоръча да се извършат реформи на надзорната структура на финансовия сектор на Съюза . Експертната група също така направи извода, че следва да бъде създадена Европейска система за финансов надзор, която да включва три Европейски надзорни органа — един за банково дело, един за ценни книжа и един за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, както и да се създаде Европейски съвет за системен риск. Препоръките в доклада представляваха най-ниското равнище на промени, което експертите счетоха за необходимо, за да се избегне подобна криза в бъдеще.

(3)

▐ В Съобщението си „Движеща сила за възстановяването на Европа“ от 4 март 2009 г. Комисията предложи да представи проект за законодателство, с което да бъде създадена Европейска система за финансов надзор и Европейски комитет за системен риск (ЕССР) , а в своето Съобщение „Европейски финансов надзор“ от 27 май 2009 г. ▐ тя даде повече подробности относно вероятната структура на подобна нова надзорна рамка, без да включи обаче всички препоръки, отправени в доклада „дьо Ларозиер“ .

(4)

В заключенията си от 19 юни 2009 г. Европейският съвет препоръча да бъде създадена Европейска система за финансов надзор, която да обхваща три нови Европейски надзорни органа. Целта на системата е да повиши качеството и последователността на националния надзор, да укрепи контрола върху трансграничните групировки и да създаде Единен европейски правилник, приложим към всички финансови институции в Единния пазар. Той подчерта, че Европейските надзорни органи също трябва да имат надзорни правомощия за агенциите за кредитен рейтинг и прикани Комисията да подготви конкретни предложения относно това как Европейската система за финансов надзор може да играе важна роля в кризисни ситуации, като в същото време подчерта, че решенията, взети от Европейските надзорни органи, не следва да засягат фискалните отговорности на държавите-членки.

(4a)

В доклада на Международния валутен фонд (МВФ) от 16 април 2010 г., изготвен по искане на Срещата на върха на Г-20 в Питсбърг и озаглавен „Справедлив и съществен принос на финансовия сектор“, се посочва, че разходите във връзка с недостатъците на финансовия сектор следва да се ограничават и да се покриват чрез вноски за финансова стабилност, свързани с надежден и ефективен механизъм за преодоляване на кризи. Ако механизмите за преодоляване на кризи се създадат по целесъобразен начин, в бъдеще ще се избегне това, правителствата да се оказват принудени да компенсират загубите на институции, които са прекалено важни, прекалено големи или прекалено взаимосвързани с други институции, за да се допусне техният фалит.

(4б)

В съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020“, също се посочва, че в краткосрочен план основен приоритет ще бъде „по-добре да предотвратяваме и ако се наложи, да управляваме възможни финансови кризи. Предвид конкретната отговорност на финансовия сектор в настоящата криза, при провеждането на тази политика ще бъде потърсено съответното участие на сектора“.

(4в)	Европейският съвет ясно заяви на 25 март 2010 г., че е особено необходимо да се постигне напредък по въпроси като важните за системата финансови институции и финансовите инструменти за управление на кризи.

(4г)

Най-сетне, на 17 юни 2010 г. Европейския съвет заяви, че държавите-членки следва да въведат системи за налози върху финансовите институции, за да се осигури поделянето на тежестта и за да се създадат стимули за ограничаване на системния риск. Такива налози следва да бъдат част от надеждна рамка за решаване на проблемите.

(5)

Финансовата и икономическа криза породи реални и сериозни рискове за стабилността на финансовата система и функционирането на вътрешния пазар. Възстановяването и поддържането на стабилна и надеждна финансова система е абсолютно необходимо условие за запазването на доверието и съгласуването на вътрешния пазар, а следователно и за запазването и подобряването на условията за създаването на напълно интегриран и функциониращ вътрешен пазар в областта на финансовите услуги. Освен това по-големите и по-интегрираните финансови пазари предлагат по-добри възможности за финансиране и диверсификация на риска, като по този начин спомагат за подобряването на капацитета на икономиките да поемат шокове.

(6)

Съюзът достигна пределите на това, което може да бъде направено в рамките на сегашния статут на Комитетите на европейските надзорни органи ▐. Съюзът не може да продължи да бъде в положение, в което не разполага с механизъм, който да гарантира, че националните надзорни органи вземат възможно най-добрите решения по отношение на надзора в интерес на трансграничните институции; в което няма достатъчно сътрудничество и обмен на информация между националните надзорни органи; в което съвместните действия на националните органи изискват сложно договаряне, за да бъде взета под внимание сложната схема от регулаторни и надзорни изисквания; в което националните решения са най-често единственият възможен вариант за преодоляване на европейските проблеми, като в тях се срещат различни тълкувания на един и същ правен текст. Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) следва да бъде изградена така, че да отстрани тези недостатъци и да осигури система, която е в съответствие с целта за стабилен и единен финансов пазар за финансови услуги в Съюза и която свързва националните надзорни органи в стабилна мрежа на Съюза .

(7)

ЕСФН следва да представлява интегрирана мрежа от надзорни органи на национално равнище и на равнището на Съюза , като оперативният надзор на финансовите институции остава в правомощията на институциите на национално равнище. Европейският надзорен орган (наричан по-долу „Органът“) следва да играе водеща роля в колегиумите на надзорните органи, извършващи надзор над трансграничните институции, като за тях трябва да се определят ясни стандарти за контрол. В случаите, когато националните органи не са упражнили своите правомощия, Органът обръща специално внимание на финансовите институции, които могат да създадат системен риск, тъй като техният фалит би могъл да застраши стабилността на финансовата система на ЕС. Следва да бъде постигната по-голяма хармонизация и последователно прилагане на правилата на финансовите институции и пазари в Съюза. В допълнение към Органа, следва да се създадат Европейски надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейски надзорен орган (ценни книжа и пазари), както и Европейски надзорен орган (Съвместен комитет). ЕССР следва да бъде част от ЕСФН .

(8)

Европейският надзорен орган следва да замени Комитета на европейските банкови надзорници, създаден с Решение 2009/78/ЕО (14) на Комисията, Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, създаден с Решение 2009/79/ЕО (15) на Комисията, и Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа, създаден с Решение 2009/77/ЕО (16) на Комисията, и да поемат всички задачи и компетенции на тези комитети, в т.ч. продължаване на текущата работа и проекти, когато е целесъобразно . Обхватът на правомощията на всеки от органите следва да бъде ясно определен. Комисията следва също да бъде част от мрежата за надзорни дейности, когато това се налага по институционални причини и съгласно отговорностите, произтичащи от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) .

(9)

▐ Органът следва да работи за подобряването на функционирането на вътрешния пазар, ▐ по-специално за постигането на високо, ефективно и съгласувано равнище на регулиране и надзор, като има предвид различните интереси на държавите членки и различния характер на финансовите институции. Органът следва да защитава обществените ценности като стабилността на финансовата система, прозрачността на пазарите и финансовите продукти и защитата на вложителите и инвеститорите. Органът следва също да предотвратява регулаторния арбитраж и да гарантира наличието на равнопоставеност ▐ и да активизира международната координация на надзора, в полза на икономиката като цяло, включително финансовите институции и други заинтересовани лица, потребители и служители. Неговите задачи следва да включват също така насърчаването на сближаването на надзорните практики и осигуряването на експертни съвети на институциите на ЕС в областта на регулирането и надзора на банковата дейност, плащанията и електронните пари, както и по свързани с това въпроси в областта на корпоративното управление, одита и финансовото отчитане. На Органът следва също така да се възложи отговорност за контрол на съществуващите и новите финансови продукти/видове операции.

(9a)	Органът надлежно взема предвид отражението на своите дейности върху конкуренцията и иновациите в рамките на вътрешния пазар, конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб, развитието на финансовото приобщаване и новата стратегия на Съюза за работни места и растеж.

(9б)

За да може да изпълни своите цели, Органът следва да има юридическа правосубектност и административна и финансова независимост. Органът следва да разполага с правомощия за предприемане на действия във връзка със спазването на законите, по-специално във връзка със системния риск и трансграничните рискове (Базелски комитет за банков надзор).

(9в)

„системен риск“, както е определен от международните органи (МВФ, Съвета за финансова стабилност и Банката за международни разплащания), означава риск от разстройване на финансовите услуги, който е причинен от значимо отслабване на цялата финансова система или на части от нея и може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. Всички видове финансови посредници, пазари и инфраструктури могат да бъдат системно важни в определена степен.

(9г)

Трансграничният риск, според тези институции, включва всички рискове, причинени от икономически дисбаланси или финансови слабости в целия Европейски съюз или части от него, които могат да имат значителни отрицателни последици за операциите между икономическите оператори на две или повече държави-членки, за функционирането на вътрешния пазар или за публичните финанси на Съюза или на някоя от неговите държави-членки.

(10)

В решението си от 2 май 2006 г. по Дело C-217/04 (Обединено кралство/Европейски парламент и Съвет) Съдът на Европейския съюз заключи, че: „нищо във формулировката на член 95 от Договора за ЕО [понастоящем член 114 от ДФЕС] не предполага, че единствено отделни държави-членки могат да бъдат адресати на мерките, приети от законодателния орган на Общността.“ Законодателният орган може да счете за необходимо да предвиди създаването на орган на Общността, който да отговаря за оказването на принос за постигането на хармонизация в случаи, когато приемането на незадължителни придружаващи и рамкови мерки изглежда целесъобразно с оглед улесняването на еднаквото изпълнение и прилагане на актове, основаващи се на тази разпоредба.“ Цел и дейност на Органа — да помага на компетентните национални надзорни органи в последователното тълкуване и прилагане на правилата на Съюза и да допринася за финансовата стабилност, необходима за финансовата интеграция; които са тясно свързани с целите на достиженията на правото на Съюза относно вътрешния пазар на финансови услуги. Следователно Органът следва да бъде създаден въз основа на член 114 от ДФЕС .

(11)

Законодателните актове, които определят задачите на компетентните органи на държавите-членки, включително сътрудничеството между тях и сътрудничеството с Комисията, са както следва: Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (17), Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (18) и Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (19).

(12)

Действащото законодателство на Съюза , което регулира областите, обхванати от настоящия регламент, включва Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (20), Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи (21), Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари (22) и съответните части от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (23), ▐ Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги (24), както и Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар  (25).

(13)

Желателно е Органът да насърчава последователния подход в областта на гарантирането на депозитите, за да се осигури равнопоставеност и равностойно третиране на вложителите в Съюза . Тъй като схемите за гарантиране на депозитите са по-скоро обект на контрол в съответните държави-членки, а не на регулаторен надзор, е уместно Органът да може да упражнява своите правомощия съгласно настоящия регламент във връзка със самата схема за гарантиране на депозитите и нейния оператор. Ролята на Органа следва да се преразгледа едва след като бъде създаден Европейски фонд за гарантиране на депозитите.

(14)

Необходимо е въвеждането на ефективен инструмент за утвърждаването на хармонизирани регулаторни технически стандарти в областта на финансовите услуги, както и единен европейски правилник, за да се подсигури равнопоставено отношение и подходяща защита на вложители, инвеститори и потребители в Съюза . Уместно е на Органа, като структура със силно специализиран експертен опит, да бъде възложено в определените от законодателството на Съюза области изработването на проекти за регулаторни технически стандарти, за които не се предполага избор за провеждане на политика. Комисията следва да одобри тези проекти за регулаторни и свързани с прилагането технически стандарти в съответствие с член 290 ДФЕС, за да им придаде задължителна правна сила.

(15)

Проекти на регулаторни технически стандарти подлежат на изменение единствено в много ограничени и извънредни ситуации, при условие че Органът поддържа тесен контакт и взема под внимание ежедневната работа на финансовите пазари. Те ще подлежат на изменения, например ако проектите на регулаторни стандарти не са съвместими със законодателството на Съюза, не са съобразени с принципа на пропорционалност или са в противовес с основни принципи на вътрешния пазар на финансови услуги, както са отразени в достиженията на правото на Съюза в областта на финансовите услуги. Комисията не следва да променя съдържанието на техническите стандарти, изготвени от Органа, без предварителна координация с него. За да се подсигури плавен и бърз процес на приемане на тези стандарти, Комисията следва да бъде ограничена със срокове за вземането на решенията по приемането им .

(15a)

Комисията следва също така да разполага с правомощия за изпълнение на правнообвързващи актове на Съюза, както е посочено в член 291 от ДФЕС. Регулаторните и свързаните с прилагането технически стандарти трябва да вземат предвид принципа на пропорционалност, т.е. изискванията, съдържащи се в тези стандарти, следва да са пропорционални на естеството, степента и сложността на рисковете, съпътстващи стопанската дейност на съответната финансова институция.

(16)

В областите, които не са обхванати от регулаторните технически стандарти, Органът следва да има правомощията да издава указания и препоръки за прилагането на законодателството на Съюза . За да се подсигури прозрачност и за да се засили спазването на тези указания и препоръки от страна на националните надзорни органи, националните органи следва да бъдат задължени да публикуват своите съображения, когато не се съобразяват с тези указания и препоръки, с цел да се гарантира пълна прозрачност по отношение на участниците на пазара .

(17)

Подсигуряването на правилното и пълно прилагане на законодателството на Съюза е основна предпоставка за целостта, прозрачността, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари, стабилността на финансовата система, както и за равните условия на конкуренция между финансовите институции в Европейския съюз . Следователно е необходимо създаването на механизъм, чрез който Органът да се намесва в случаи на неприлагане или неправилно ▐ прилагане, което нарушава на правото на Европейския съюз.Този механизъм следва да се прилага в области, в които законодателството на Съюза определя ясни и безусловни задължения.

(18)

С цел да се предвиди пропорционален отговор в случаи на неправилно или недостатъчно прилагане на законодателството на Съюза , следва да бъде прилаган механизъм, който действа на три етапа. На първия етап Органът следва бъде оправомощен да извършва проверка на възможно неправилно или недостатъчно прилагане от страна на националните органи в техните надзорни практики на задълженията, произтичащи от законодателството на Съюза , която да приключва с препоръка. Когато компетентният национален орган не се придържа към препоръката, Комисията следва да има правомощия да представи официално становище, като вземе предвид препоръката на Органа, изискваща от компетентния орган да предприеме необходимите действия, за да се гарантира спазването на законодателството на Съюза.

(19)

Ако националният орган не се съобрази с препоръката в рамките на определения от Органа срок, Органът следва незабавно да отправи решение към съответния национален надзорен орган, за да се подсигури спазването на законодателството на Съюза , което да създаде преки правни последици, които могат да бъдат използвани като основание пред национални съдилища и органи и да бъдат прилагани съгласно член 258 от ДФЕС .

(20)

За да бъдат преодолени крайните ситуации на системно бездействие от страна на съответните компетентни органи, Органът следва да има правомощия, като последна мярка, да приема решения, насочени към отделни финансови институции. Тези правомощия следва да бъдат ограничени до изключителни обстоятелства, при които компетентният орган не се съобразява с взетото по отношение на него официално становище и в които правото на Европейския съюз е пряко приложимо за финансовите институции по силата на действащи или бъдещи регламенти на ЕС. В това отношение Европейският парламент и Съветът очакват прилагането на програмата на Комисията за 2010 г., по-специално по отношение на предложението относно реформирането на Директивата за капиталовите изисквания.

(21)

Сериозните заплахи за нормалното функциониране и целостта на финансовите пазари или за стабилността на финансовата система в Европейския съюз изискват бърз и хармонизиран отговор на равнище Съюз . Поради това Органът следва да има право да изисква от националните надзорни органи да предприемат конкретни мерки за преодоляването на възникнала извънредна ситуация. Предвид чувствителния характер на въпроса, правомощията да определят наличието на извънредна ситуация следва да се предоставят на Комисията, по нейна инициатива или при съответно искане от страна на Европейския парламент, на Съвета, на ЕКСР и на Органа. Когато Европейският парламент, Съветът, ЕКСР или Европейския надзорен орган (ЕНО) счетат, че е възможно възникването на извънредно положение, те следва да се свържат с Комисията. При този процес надлежното спазване на поверителност е от изключителна важност. Ако Комисията определи, че съществува извънредно положение, тя следва надлежно да информира за това Европейския парламент и Съвета.

(22)

За да се подсигури ефикасен и ефективен надзор и балансирано отчитане на становищата на компетентните органи в различните държави-членки, Органът следва да може императивно да разрешава спорове между тези компетентни органи, включително в рамките на колегиуми на надзорните органи. Следва да бъде предоставена фаза на помиряване, по време на която компетентните органи могат да постигнат споразумение. Когато такова споразумение не е постигнато, Органът следва да изиска от засегнатите компетентни органи да предприемат конкретно действие или да се въздържат от всякакво действие, с цел въпросът да бъде разрешен и да се гарантира съответствие със законодателството на ЕС, със задължително действие за съответните компетентни органи. В случаите, когато съответното законодателство на ЕС дава право на преценка на компетентните органи на държавите-членки, решенията на ЕНО не могат да заменят оперативната самостоятелност на националните надзорни органи в съответствие с законодателството на Съюза. В случай на бездействие от страна на националните надзорни органи като крайна мярка Органът следва да разполага с правомощието да приема решения, насочени пряко към финансовите институции в области, в които правото на Общността е пряко приложимо към тях.

(22a)

Кризата показа, че само по себе си сътрудничеството между националните органи, чиято юрисдикция приключва на границите на собствената им държава, е очевидно достатъчно за контролирането на финансовите институции, които действат трансгранично.

(22б)

Освен това, настоящата система, която съчетава правото да се извършва дейност чрез клонове в друга страна, които остават под надзора на държавата на произход, принципът на упражняване на надзор от страната на произход и гарантирането на депозитите на национално равнище, не съставляват здрава основа за бъдещото регулиране и надзор на европейските трансгранични банки за операции на дребно (доклад „Търнър“).

(22в)

Както се заключава в доклада „Търнър“, за да бъде системата по-надеждна, се изискват или увеличени национални правомощия, което предполага по-малко отворен единен пазар, или по-висока степен на европейска интеграция. Решението на национално равнище предполага приемащата държава да може да задължи чуждестранните институции да извършват дейност единствено чрез дъщерни дружества, а не чрез клонове, и да упражнява надзор върху капитала и ликвидността на банките, които извършват дейност на нейна територия, което би довело до по-висока степен на протекционизъм. Решението на европейско равнище изисква засилване на ролята на Органа в колегиумите на надзорните органи и засилване на надзора на финансовите институции, които носят системен риск.

(23)

Колегиумите на надзорните органи играят важна роля за ефикасния, ефективния и последователен надзор на финансовите институции, които извършват трансгранични операции. Органът следва да играе водеща роля и да участва пълноправно в колегиумите на надзорните органи с оглед хармонизирането на работата и процеса на обмен на информация в колегиумите и насърчаването на сближаването и съгласуваността между колегиумите при прилагането на законодателството на Съюза. Както се посочва в доклада „дьо Ларозиер“, нарушаването на конкуренцията и регулаторният арбитраж, произтичащ от различията между надзорните практики, трябва да се избягват, тъй като те са в състояние да подкопаят финансовата стабилност — наред с другото, чрез насърчаване на прехвърлянето на финансова дейност в страни с не толкова строг надзор, като системата за надзор трябва да се възприема като справедлива и балансирана.

(23а)

Органът и националните надзорни органи следва да засилят надзора на финансовите институции, които отговарят на критериите за системен риск, тъй като техният фалит би могъл да застраши стабилността на финансовата система на ЕС и да нанесе щети на реалната икономика.

(23б)

Системният риск следва да се определи, като се вземат предвид международните стандарти, по-специално стандартите, определени от Съвета за финансова стабилност, Международния валутен фонд, Международната асоциация на застрахователните институции и Г-20. Взаимосвързаността, взаимозаменяемостта и съответният момент са най-често използваните критерии за определянето на системния риск.

(23в)

Следва да се създаде рамка във връзка с институции, намиращи се в критично положение, така че последните да бъдат стабилизирани или закрити, тъй като, както се посочва в доклада „дьо Ларозиер“, е станало ясно, че залогът при банкови кризи е висок за правителствата и обществото като цяло, като при подобни ситуации са застрашени финансовата стабилност и реалната икономика. Комисията следва да направи съответните предложения за създаването на нова рамка за управление на финансови кризи. Ключовите елементи на управлението на кризи са: общ набор от правила и инструменти за разрешаване на финансови проблеми (изпълнение и финансиране с цел разрешаване на кризи, свързани с големи, трансгранични и/или взаимосвързани институции).

(23г)

Следва да се създаде Европейски фонд за гарантиране на депозитите с цел гарантиране на споделената отговорност на трансграничните финансови институции, защитата на интересите на вложителите от ЕС и за свеждане до минимум на цената за данъкоплатците при системна финансова криза. Фонд на равнище ЕС изглежда е най-ефикасният начин за защита на интересите на вложителите и най-добрата защита срещу нарушаване на конкуренцията. Очевидно е обаче, че подхода на равнище ЕС неизбежно е по-сложен и някои държави-членки вече са започнали да проектират и дори да прилагат такива схеми. Следователно, като минимално изискване, Органът следва да гарантира наличието на хармонизиране на най-важните характеристики на националните схеми. Той следва също така да е в състояние да гарантира, че от финансовите институции се изисква да извършват плащания само към една схема.

(23д)

Европейският фонд за банкова стабилност следва да финансира планираната намеса за закриване или спасяване на финансови институции, изпаднали в затруднения, които могат да застрашат финансовата стабилност на вътрешния финансов пазар на Съюза. Фондът следва да се финансира чрез целесъобразни вноски от страна на финансовия сектор. Вноските във Фонда следва да заместят вноските в националните фондове с подобен характер.

(24)

Делегирането на задачи и отговорности може да бъде полезен инструмент за функционирането на мрежата от надзорни органи, с който да се ограничи дублирането на надзорни задачи, да се насърчи сътрудничеството, а по този начин и да се хармонизира надзорният процес, както и да се облекчат тежестите за финансовите институции, особено финансовите институции, които нямат измерение на равнището на Съюза . Следователно настоящият регламент следва да осигурява ясно правно основание за подобно делегиране. Делегирането на задачи означава, че задачите се извършват от друг надзорен орган, вместо отговорния орган, а отговорността за надзорните решения се носи от делегиращия орган. С делегирането на отговорности един национален надзорен орган, оправомощеният орган, следва да може да решава даден надзорен въпрос от ▐ името на Органа или на друг национален надзорен орган. Делегирането следва да бъде управлявано на принципа на предоставяне на надзорни компетенции на надзорен орган, който е в състояние да предприеме мерки по проблемния въпрос. Преразпределянето на отговорности би било уместно например от съображения за икономии от мащаба или обхвата, от гледна точка на последователността при осъществяването на групов надзор и от гледна точка на оптималното използване на техническия опит сред националните надзорни органи. Съответното законодателство на Европейския съюз може допълнително да конкретизира принципите за преразпределянето на отговорностите по споразумение. Органът следва да улеснява и следи с подходящи средства споразуменията за делегиране между националните надзорни органи. Той следва да бъде информиран относно напредъка по очакваните споразумения за делегиране и да може да изразява мнение, когато е уместно. Той следва да централизира публикуването на такива споразумения, за да се подсигури на всички заинтересовани страни навременна, прозрачна и лесно достъпна информация. Той следва да определи и разпространи най-добрите практики по отношение на делегирането и споразуменията за делегиране.

(25)	Органът следва активно да насърчава сближаването на надзорните практики в рамките на Европейския съюз с цел утвърждаване на обща култура на надзор.

(26)

Партньорските оценки са ефикасен и ефективен инструмент за насърчаване на съгласуваността в рамките на мрежата от финансови надзорни органи. Следователно Органът следва да разработи методологична рамка за подобни оценки и да ги извършва редовно. Оценките следва да се съсредоточат не само върху сближаването на надзорните практики, но също така и върху възможността надзорните органи да постигнат висококачествени резултати от надзора, както и върху независимостта на компетентните органи. Резултатите от партньорските оценки следва да се оповестяват, а най-добрите практики следва да се определят и също да се оповестяват.

(27)

Органът следва активно да насърчава координирани ответни надзорни действия от страна на Съюза , по специално за гарантиране правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на финансовата система в Европейския съюз . В допълнение към неговите правомощия за действия в извънредни ситуации, той следва да бъде упълномощен да изпълнява обща координационна функция в рамките на ЕСФН . Специален акцент в работата на Органа следва да бъде осигуряването на редовен информационен обмен между компетентните органи.

(28)

За да бъде запазена финансовата стабилност, е необходимо още на ранен етап да бъдат отчитани тенденциите, потенциалните рискове и слабости, проявяващи се на микропруденциално равнище, в трансграничен и междусекторен аспект. Органът следва да наблюдава и оценява такъв развой в сферата на своята компетенция и, когато е необходимо, да информира редовно или, ако се налага ad hoc, Европейския парламент, Съвета и Комисията, другите Европейски надзорни органи и ЕССР . Органът следва също така да инициира и координира провеждането на стрес-тестове на ниво на Съюза , за да бъде направена оценка на гъвкавостта на финансовите институции спрямо неблагоприятни пазарни развития, като подсигурява колкото се може по-последователна методология при извършването на такива тестове на национално равнище. С цел доброто изпълнение на своите задължения, Органът следва да извършва икономически анализи на пазарите и на въздействието на евентуалните пазарни тенденции.

(29)	Предвид глобализацията на финансовите услуги и нарасналото значение на международните стандарти, Органът следва да представлява Европейския съюз във връзка с диалога и сътрудничеството с надзорни органи в трети държави .

(30)	Органът следва да служи като независим съвещателен орган за Европейския парламент, Съвета и Комисията в рамките на своята компетентност. Той следва да може да предоставя своето становище при пруденциалната оценка на сливанията и придобиванията съгласно Директива 2006/48/ЕО.

(31)

За да изпълнява ефективно своите задължения, Органът следва да има правото да изисква цялата необходима информация, отнасяща се до пруденциалния надзор . За да се избегне дублиране при предоставянето на информация относно финансови институции, тази информация се предоставя принципно от националните надзорни органи, които са най-близо до финансовите пазари и институции, и вземат предвид вече съществуващата статистика . В същото време обаче, като последна мярка, Органът следва да може да отправя надлежно обосновано и мотивирано искане за информация пряко до дадена финансова институция ▐, когато националният компетентен орган не предоставя или не може да предостави своевременно подобна информация. Органите на държавите членки следва да бъдат задължени да подпомагат Органа при удовлетворяването на такива преки запитвания. Във връзка с това работата по изготвяне на общи формати на докладване е от съществено значение.

(31а)

Мерките за събиране на информация не следва да засягат правната рамка на Европейската статистическа система (ЕСС) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) в областта на статистиката. Следователно настоящият регламент не следва да засяга Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (26) и Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 година относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (27).

(32)

Тясното сътрудничество между Органа и ЕССР е от изключително значение за осигуряването на напълно ефективно функциониране на ЕССР и на последващи действия на неговите предупреждения и препоръки. Органът и ЕССР следва да обменят помежду си всякаква полезна информация. Данни, свързани с отделни предприятия, следва да бъдат предоставяни само при обосновано запитване. При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР до Органа или до национален надзорен орган, Органът следва да осигури съответно последващи действия.

(33)

▐ Органът следва да се консултира със заинтересованите страни относно регулаторните стандарти, указания и препоръки и да им предоставя достатъчна възможност да коментират предлаганите мерки. Преди да приеме проекти на регулаторни стандарти, указания или препоръки, Органът следва да извърши оценка на въздействието. За подобряване на ефективността следва да бъде създадена Група на участниците в банковия сектор, която представлява в равномерно съотношение кредитните и инвестиционните институции в Съюза ( представляващи различни по модел и размер финансови институции и дружества , включително институционални инвеститори и други финансови институции, които от своя страна също използват финансови услуги), МСП, професионалните съюзи, научните среди и потребителите и други ползватели на банкови услуги. Групата на участниците в банковия сектор следва да работи активно като посредник с други потребителски групи в областта на финансовите услуги, създадени от Комисията или съгласно законодателството на Съюза .

(33а)

Организациите с нестопанска цел са маргинализирани в рамките на разискванията относно бъдещето на финансовите услуги и в съответния процес на вземане на решения, за разлика от добре финансираните и влиятелни представители на сектора. Това неизгодно положение следва да бъде компенсирано с подходящо финансиране на техните представители в Групата на участниците в банковия сектор.

(34)

Държавите-членки носят основна отговорност за осигуряването на координирано управление на кризи и за запазването на финансовата стабилност при кризи, по-специално по отношение на стабилизирането на финансовите институции в затруднено положение и разрешаването на техните проблеми. Техните действия следва да бъдат тясно координирани с рамката и принципите на Икономическия и паричен съюз. Мерките, предприети от Органа в извънредни ситуации или при уреждане на разногласия, които влияят върху стабилността на финансовата институция, следва да не накърняват фискалните отговорности на държавите-членки. Следва да бъде създаден механизъм, чрез който държавите-членки да могат да се позовават на тази предпазна мярка и в крайна сметка да поискат решение от Съвета. Уместно е Съветът да има своята роля в тази насока, като се имат предвид по-специално отговорностите на държавата-членка в тази връзка.

(34а)

В срок от три години от влизането в сила на регламент за създаване на такъв механизъм, Комисията, въз основа на придобития опит, следва да определи ясни и надеждни насоки на равнището на Съюза относно това, кога държавите-членки следва да прилагат предпазната клауза. Използването на предпазната клауза от държавите-членки следва да се оценява в светлината на тези насоки.

(34б)

Без да се засягат конкретните отговорности на държавите-членки в кризисни ситуации, ако държава-членка реши да се позове на предпазната клауза, тя следва да информира Европейския парламент едновременно с Органа, Съвета и Комисията. Освен това, държавата-членка следва да представи причините за позоваване на предпазната клауза. Органът следва, в сътрудничество с Комисията, да определи следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети.

(35)

В процедурите по вземане на решение Органът следва да спазва правилата на Общността и общите принципи за правомерна процедура и прозрачност. Следва да бъде напълно спазвано правото на изслушване на адресатите на решенията на Органа. Актовете на Органа съставляват неотменна част от правото на Съюза .

(36)

Съветът на надзорните органи, който ще включва ръководителите на съответните компетентни органи от всяка държава-членка и ще бъде ръководен от председателя на Органа, следва да бъде основният орган за вземане на решения от Органа. Представителите на Комисията, на ЕССР , на Европейската централна банка, на Европейския надзорен орган (застраховане и пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (ценни книжа и пазари) следва да участват като наблюдатели. Членовете на Надзорния съвет следва да действат независимо и единствено в интерес на Съюза . За актове от общ характер, включително такива, свързани с приемането на регулаторни стандарти, указания и препоръки, както и по бюджетни въпроси, би било уместно да се прилагат правилата за квалифицираното мнозинство, както са определени в член 16 от ДФЕС , а за всички останали решения — обикновено мнозинство на членовете. Делата относно разрешаването на спорове между националните надзорни органи следва да бъдат разглеждани от специализирана работна група.

(36а)

Като общо правило, Съветът на надзорните органи следва да взема решенията си с обикновено мнозинство съгласно принципа един член—един глас. Въпреки това за актове, свързани с приемането на технически стандарти, указания и препоръки, както и по бюджетни въпроси, е уместно да се прилагат правилата за квалифицирано мнозинство, определени в Договора за Европейския съюз, в ДФЕС и в Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби, приложен към тези договори. Делата относно разрешаването на спорове между националните надзорни органи следва да бъдат разглеждани от специализирана, обективна, работна група, съставена от членове, които не са представители на компетентните органи, страна по спора, нито имат някакъв интерес във връзка с конфликта или преки връзки с въпросните компетентни органи. Съставът на работната група следва да бъде подходящо балансиран. Решението на работната група следва да бъде одобрено от Съвета на надзорните органи с обикновено мнозинство в съответствие с принципа един член—един глас. По отношение на решения, взети от консолидиращия надзорен орган, обаче, предложеното от работната група решение може да бъде отхвърлено от членове, представляващи блокиращо малцинство от гласовете съгласно определеното в член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и в член 3 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз и ДФЕС.

(37)

Управителният съвет, включващ Председател на Органа, представители на националните надзорни органи и на Комисията, следва да гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му задачи. Управителният съвет следва да разполага с необходимите пълномощия да предлага, наред с другото, годишната и многогодишната работна програма, да изпълнява някои бюджетни функции, да приема плана на Органите за политика спрямо персонала, да приема специални разпоредби относно правото на достъп до документи и да приема годишния доклад.

(38)

Органът следва да бъде представляван от председател, ангажиран на пълно работно време, който е избран от Европейския парламент след открит конкурс, администриран от Комисията, и изготвянето от нейна страна на списък с подбрани кандидати . Управлението на органа следва да бъде поверено на изпълнителен директор, който има право да участва в заседанията на Съвета на надзорните органи и на Управителния съвет без право на глас.

(39)

За да бъде подсигурена междусекторна последователност в действията на Европейските надзорни органи, тези органи следва тясно да координират действията си чрез Европейските надзорни органи (Съвместен комитет) („Съвместният комитет“) и да постигат общи позиции, когато това е целесъобразно. Съвместният комитет ▐ следва да координира функциите на трите Европейски надзорни органа във връзка с финансовите конгломерати . Когато е уместно, актовете, които попадат в компетенциите на Европейския надзорен орган ( застраховане и професионално пенсионно осигуряване ) или на Европейския надзорен орган (ценни книжа и пазари ) , следва да бъдат приемани успоредно с приемането им в съответните Европейски надзорни органи. Председателството на Съвместния комитет се поема на годишен ротационен принцип от председателите на трите Европейски надзорни органа. Председателят на Съвместния комитет следва да бъде заместник-председател на ЕССР. Съвместният комитет следва да има постоянен секретариат, чийто служители се командироват от трите Европейски надзорни органа, с цел да се позволи неофициален обмен на информация и разработване на общ културен подход между трите Европейски надзорни органа.

(40)

Необходимо е да се подсигури, че страните, засегнати от решенията на Органа, могат да предприемат необходимите коригиращи действия. За да се подсигури ефективна защита на правата на страните и от съображения за процедурно опростяване, когато Органът има правомощия за вземане на решение, страните следва да получат право на обжалване пред Апелативния съвет. С цел постигане на ефективност и последователност Апелативният съвет следва да бъде съвместен орган на трите Европейски надзорни органа, независим от техните административни и регулаторни структури. Решението на Апелативния съд следва да може да бъде обжалвано пред Първоинстанционния съд и Съда на Европейския съюз .

(41)

За да се гарантира неговата пълна автономност и независимост, Органът следва да получи независим бюджет с приходи предимно от задължителните вноски от националните надзорни органи и от общия бюджет на Европейския съюз. Условията на финансирането на Органа от Съюза следва да се определят в споразумение на бюджетния орган в съответствие с точка 47 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (28) (МИС). Бюджетната процедура на Съюза следва да се прилага ▐. Одитът на сметките следва да се извършва от Сметната палата. Целият бюджет следва да е подвластен на процедурата по освобождаване от отговорност.

(42)

Спрямо Органа следва да се прилага Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (29). Органът също така следва да се присъедини към Междуинституционното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (30).

(43)	За да се подсигурят открити и прозрачни условия за наемане и равноправно отношение към персонала, за всички служители на Органа следва да се прилага Правилникът за длъжностните лица и условията за работа на другите служители на Европейските общности (31).

(44)	От изключително значение е защитата на търговската тайна, както и на други видове поверителна информация. Поверителността на информацията, предоставяна на Органа и обменяна в мрежата, следва да подлежи на строги и ефективни правила за поверителност .

(45)

Защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни се урежда с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (32) и с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Европейския съюз и за свободното движение на такива данни (33), които са напълно приложими за обработването на лични данни за целите на настоящия регламент.

(46)	За да се подсигури прозрачност на работата на Органа, спрямо него следва да се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (34).

(47)	Държавите, които не са членки на Европейския съюз, следва да могат да участват в работата на Органа съгласно съответните договорености, които ще бъдат сключени от Съюза .

(48)

Тъй като целите на настоящия Регламент, и по-специално подобряването на функционирането на вътрешния пазар чрез подсигуряване на високо, ефективно и последователно равнище на пруденциално регулиране и надзор, защитата на вложителите и инвеститорите, защитата на целостта, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари, запазването на стабилността на финансовата система и засилването на международната надзорна координация, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради обхвата на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнище Съюз, Европейският съюз може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз . В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(49)

Органът поема всички действащи задачи и правомощия на Комитета на европейските банкови надзорници, като следователно Решение 2009/78/ЕО от 23 януари 2009 г. за създаване на Комитет на европейските банкови надзорници следва да се отмени, а Решение 716/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за създаване на програма на Общността за подкрепа на специфични дейности в областта на финансовите услуги, финансовото отчитане и одита (35) следва да бъде съответно изменено.

(50)	Уместно е да се определят срокове за прилагането на настоящия Регламент, за да се подсигури, че Органът е достатъчно подготвен да започне да функционира и да осигури плавен преход от Комитета на европейските банкови надзорници,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

СЪЗДАВАНЕ И ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ

Член 1

Създаване и обхват на дейността

1.   С настоящия регламент се създава Европейски надзорен орган (Европейски банков орган, „Органът“).

2.   Дейността на Органа попада в рамките на правомощията, предоставени от настоящия регламент, и в обхвата на Директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО, 2002/87/ЕО, Регламент (ЕО) № 1781/2006, Директива 94/19/ЕО и, доколкото тези актове са приложими за кредитните и финансови институции и компетентните органи, които упражняват контрол върху тях, в рамките на съответните части от Директива 2005/60/ЕО, 2002/65/ЕО, Директива 2007/64/ЕО и Директива 2009/110/ЕО , включително на всички директиви, регламенти и решения, основаващи се на тези правни актове, и на всеки друг правен акт на Съюза , по силата на който се възлагат задачи на Органа.

2а.     Органът предприема също действия в областта на дейност на кредитните институции, финансовите конгломерати, инвестиционните фирми, институциите за плащания и институциите за електронни пари, включително по въпроси на корпоративното управление, одитирането и финансовата отчетност, при условие че тези действия на Органа са необходими за гарантиране на ефективното и последователното прилагане на законодателството, посочено в параграф 2.

3.   С цел да се гарантира спазването на правото на Съюза разпоредбите на настоящия регламент не засягат правомощията на Комисията, по-специално правомощията съгласно член 258 от ДФЕС .

4.   Целта на Органа е да защитава обществените интереси като допринася за краткосрочната, средносрочната и дългосрочната стабилност и ефективност на финансовата система, за икономиката на Съюза и за неговите граждани и стопански субекти. Органът допринася за:

(i)	подобряването на функционирането на вътрешния пазар, в т.ч. по-специално добро , ефективно и последователно ниво на регулиране и надзор; ▐

(iii)

осигуряването на цялостност, прозрачност, ефикасност и нормално функциониране на финансовите пазари, ▐

(v)	засилването на международната координация на надзора,

(va)	предотвратяване на регулаторния арбитраж и допринасяне за постигането на равнопоставеност,

(vб)	гарантиране на съответното регулиране и надзор при вземането на кредити и други рискове и

(vв)	допринасяне за по-голямата защита на потребителите.

За тези цели Органът допринася за създаването на условия за последователно, ефективно и ефикасно прилагане на посочените в параграф 2 законодателни актове на Съюза , за засилване на сближаването на надзорните практики и за предоставяне на становища пред Европейския парламент, Съвета и Комисията и за провеждането на икономически анализ на пазарите с оглед насърчаване на постигането на целите на Органа .

При изпълнението на задачите, възложени по настоящия регламент, Органът обръща особено внимание на всеки системен риск, породен от финансовите институции, чиито фалит би могъл да засегне действието на финансовата система или на реалната икономика.

При изпълнение на задачите си Органът действа независимо и обективно и се ръководи единствено от интересите на Съюза.

Член 1a

Европейска система за финансов надзор

1.     Органът е част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Основната цел на ЕСФН е да гарантира, че правилата, приложими към финансовия сектор, се прилагат по подходящ начин предвид запазването на финансовата стабилност и съответно осигуряват доверие във финансовата система като цяло и достатъчна степен на защита за потребителите на финансови услуги.

2.     ЕСФН се състои от следното:

a)	Европейският съвет за системен риск (ЕССР), за целите и задачите, определени в Регламент (ЕС) № …/2010 (ЕССР) и в настоящия регламент;

б)

Органа;

в)	Европейски надзорен орган (ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП];

г)	Европейския надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО];

д)	Европейския надзорен орган (Съвместен комитет), за целите на извършването на задачите, посочени в членове от 40 до 43 („Съвместният комитет“);

е)	органите в държавите-членки, посочени в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП], Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО] и в настоящия регламент;

ж)	Комисията, за целите на изпълнение на задачите, посочени в членове 7 и 9.

3.     Органът редовно и тясно си сътрудничи с ЕССР, както и с ЕОЗППО и ЕОЦКП, посредством Съвместния комитет, като по този начин осигурява междусекторната последователност на работата и постигането на общи позиции в областта на надзора на финансовите конгломерати и други междусекторни въпроси.

4.     В съответствие с принципа на лоялното сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, участниците в ЕСФН си сътрудничат с доверие и пълно взаимно зачитане, като следят по-специално за обмена на подходяща и надеждна информация помежду си.

5.     Тези надзорни органи, които са страна по ЕСФН, са задължени да контролират финансовите институции, действащи в Съюза съгласно законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.

Член 1б

Отчетност пред Европейския парламент

Органите, посочени в член 1а, параграф 2, се отчитат пред Европейския парламент.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)

„финансови институции“ означава кредитни институции, както са определени в член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО, инвестиционни дружества, както са определени в член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2006/49/ЕО, и финансови конгломерати, както са определени в член 2, параграф 14 от Директива 2002/87/ЕО , като се има предвид, че по отношение на Директива 2005/60/ЕО „финансови институции“ означава кредитни институции и финансови институции, както са определени в член 3, параграфи 1 и 2 от въпросната директива ;

(2)

„компетентни органи“ означава: (i) компетентни органи, както са определени в Директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО и както са посочени в Директива 2009/110/ЕО ; ii) по отношение на Директиви 2002/65/ЕО и 2005/60/ЕО – органите, компетентни за осигуряване на спазването на изискванията на тези директиви, отнасящи се за кредитните и финансовите институции. (iii) по отношение на схемите за гарантиране на депозитите – органите, които управляват схемите за гарантиране на депозитите съгласно Директива 94/19/ЕО, или в случаите, когато дейността на схемите за гарантиране на депозитите се управлява от частно дружество — публичният орган, отговарящ за надзора на тези схеми съгласно Директива 94/19/ЕО .

Член 3

Правно положение

1.   Органът е орган на Съюза с юридическа правосубектност.

2.   Във всяка държава-членка Органът се ползва с най-широката правоспособност, предоставяна на юридически лица съгласно националното законодателство. По-специално, той може да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да е страна по съдебни производства.

3.   Органът се представлява от своя председател.

Член 4

Състав

Органът се състои от:

(1)	Съвет на надзорните органи, който изпълнява задачите, посочени в член 28;

(2)	Управителен съвет, който изпълнява задачите, посочени в член 32;

(3)	председател, който изпълнява задачите, посочени в член 33;

(4)	изпълнителен директор, който изпълнява задачите, посочени в член 38;

(5)	Апелативен съвет, както се посочва в член 44, който изпълнява задачите, определени в лен 46.

Член 5

Централно управление и седалище

Централното управление на Органа е разположено във Франкфурт.

Той може да разполага с представителства в най-важните финансови центрове на Европейския съюз.

ГЛАВА II

ЗАДАЧИ И ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНА

Член 6

Задачи и правомощия на Органа

1.   Органът има следните задачи:

a)

да допринася за установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики, по-специално чрез представянето на становища пред институциите на Съюза , както и чрез разработване на насоки, препоръки и проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение , които да се основават на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове ;

б)

да допринася за последователното прилагане на законодателните актове на Съюза , по-специално чрез принос към общата култура на надзор, като осигурява последователно, ефективно и работещо прилагане на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове , чрез предотвратяване на регулаторния арбитраж, чрез действия за посредничество и уреждане на разногласия между компетентните органи, чрез гарантиране на ефективен и последователен надзор на финансовите институции и на съгласуваното функциониране на колегиумите на надзорните органи и вземане на мерки , наред с другото, в извънредни ситуации;

в)	да стимулира и улеснява делегирането на задачи и задължения между компетентните органи;

г)	да си сътрудничи тясно с ЕССР, по-специално като предоставя на ЕССР необходимата информация за изпълнение на неговите задачи и като осигурява подходящи последващи действия в отговор на предупрежденията и препоръките на ЕССР;

д)	да организира и извършва сравнителен анализ на компетентните органи, включително да предоставя съвети, за да засили съгласуваността в резултатите от надзора;

е)	да наблюдават и оценяват пазарното развитие в областта на своята компетентност;

еа)	да провежда икономически анализи на пазарите с цел предоставяне на информация за изпълнението на функциите на Органа;

еб)	да насърчава защитата на вложителите и инвеститорите;

ев)

да допринася за управлението на кризи в трансграничните институции, които потенциално биха могли да представляват системен риск съгласно член 12б, като ръководи и изпълнява всички процедури за ранна намеса, разрешаване на проблема или обявяване в несъстоятелност на тези институции чрез своето звено за решаване на проблеми, както е предвидено в член 12в;

ж)	да изпълнява всякакви други конкретни задачи, предвидени в настоящия регламент или в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове ;

жа)	да упражнява надзор над финансови институции, които не подлежат на надзор от компетентните органи;

жб)	да публикува на своя уебсайт и редовно да актуализира информация, свързана с неговата сфера на дейност, по-специално в областта на неговата компетентност, относно регистрираните финансови институции, за да се гарантира леснодостъпна информация за обществеността;

жв)	да поеме, според целесъобразността, всички съществуващи и текущи задачи от Комитета на европейските банкови надзорници (CEBS);

2.   За да изпълни посочените в параграф 1 задачи, Органът разполага с правомощията, предвидени в настоящия регламент, и по-специално с правомощия:

а)	да разработва проекти за регулаторни технически стандарти в конкретните случаи, посочени в член 7;

аа)	да разработва проекти на изпълнителни технически стандарти в конкретните случаи, посочени в член 7д;

б)	да издава насоки и препоръки, както се посочва в член 8;

в)	да издава препоръки в конкретни случаи, както се посочва в член 9, параграф 3;

г)	да взема самостоятелни решения, насочени към компетентните органи, в конкретните случаи, посочени в членове 10 и 11;

д)	да взема самостоятелни решения, насочени към финансовите институции в конкретните случаи, посочени в член 9, параграф 6, член 10, параграф 3 и член 11, параграф 4;

е)	да издава становища за Европейския парламент, Съвета или Комисията, както се предвижда в член 19.

еа)	да събира необходимата информация относно финансовите институции, както е предвидено в член 20;

еб)	да разработва общи методики за оценка на въздействието от характеристиките и процесите за дистрибуция на продуктите върху финансовата позиция на дадена институция и върху защитата на потребителите;

ев)	да предоставя база данни за регистрираните финансови институции в областта на своите компетенции и в случаите, определени в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, на централно равнище;

ег)

да разработи регулаторен технически стандарт, с който да се установи минималната информация, която се предоставя на Органа относно транзакциите и участниците на пазара, и начина на координиране на събирането на информация, както и да се посочи как да бъдат свързани съществуващите национални бази данни, с цел да се гарантира непрекъснатия достъп на Органа до съответна и необходима информация, свързана с транзакциите и пазара;

3.   Органът упражнява изключителни надзорни правомощия над субекти от съюзен мащаб или с предмет на икономическа дейност в целия Съюз , възложени му по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове .

4.     С цел да упражнява изключителните си надзорни правомощия съгласно параграф 3 Органът разполага с подходящи правомощия да извършва разследване и да привежда разпоредбите в сила съгласно съответното законодателство, както и с правото да начислява такси. Органът работи в тясно сътрудничество с компетентните органи и използва техния опит и знания, средства и правомощия за изпълнение на задачите си.

Член 6a

Задачи, свързани със защитата на потребителите и финансовите дейности

1.     С цел да се подпомогне защитата на вложителите и инвеститорите Органът играе водеща роля в насърчаването на прозрачността, простотата и справедливостта на пазара на потребителски финансови продукти или услуги в рамките на единния пазар, включително чрез:

i)	събиране и анализ на данни и изготвяне на доклади относно потребителските тенденции,

ii)	извършване на преглед и координиране на инициативи за финансова грамотност и образование,

iii)	разработване на стандарти за обучение за индустрията,

iv)	принос към разработването на общи правила за разкриване на данни и

v)	оценка по-специално на достъпността, наличността и цената на кредитите за домакинствата и предприятията, особено за МСП .

2.     Органът извършва мониторинг на новите и вече съществуващите финансови дейности и може да приема насоки и препоръки с оглед насърчаването на сигурността и стабилността на пазарите и сближаването на регулаторните практики.

3.     Органът може също така да отправя предупреждения в случай че определена финансова дейност застрашава сериозно целите, определени в член 1, параграф 4.

4.     Органът създава, като неразделна част от Органа, комитет за финансови иновации, който да включва всички релевантни компетентни национални надзорни органи, с оглед да се постигне координиран подход към регулирането и надзора на новите или иновативните финансови дейности и да се предоставят консултации на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

5.     Органът може временно да забрани или ограничи определени видове финансови дейности, които застрашават правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансовата система в Европейския съюз или на част от нея, в случаите и при условията, определени в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, или ако това се налага при извънредна ситуация в съответствие с член 10 и при условията, определени в него.

Органът прави преглед на това решение на подходящи редовни интервали.

Органът може също така да направи оценка на необходимостта от забрана или ограничаване на определени видове финансови дейности и в случай че се установи такава необходимост, да информира Комисията с цел да се улесни приемането на забрана или ограничение.

Член 7

Регулаторни технически стандарти

1.    Европейският парламент и Съветът могат да делегират правомощия на Комисията да приема регулаторни технически стандарти съгласно член 290 от ДФЕС с цел да се гарантира последователно хармонизиране в областите, конкретно определени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове. Тези регулаторни стандарти са технически, не представляват стратегически или политически решения и тяхното съдържание се определя от законодателните актове, на които се основават. Проектите на регулаторни технически стандарти се разработват от Органа и се представят на Комисията за одобрение. В случай че Органът не представи на Комисията проект в срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Комисията може да приеме регулаторни технически стандарти.

2.    Преди да ги представи на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по регулаторните технически стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако тези консултации и анализи са непропорционални по отношение на обхвата и въздействието на въпросните регулаторни технически стандарти или по отношение на специфичната неотложност на въпроса. Органът също така иска становище или съвет от Групата на участниците в банковия сектор, посочена в член 22.

3.     При получаването на проекта на регулаторен технически стандарт от Органа Комисията го препраща незабавно на Европейския парламент и на Съвета.

4.     В срок от три месеца от получаването на проекта на регулаторен технически стандарт Комисията взема решение дали да го приеме. Проектът на регулаторен технически стандарт се приема под формата на регламенти или решения. Ако Комисията не възнамерява да приеме стандарта, тя информира Европейския парламент и Съвета и посочва основанията за това.

Член 7a

Неприемане или изменение на проекти на регулаторни стандарти

1.     В случай че Комисията възнамерява да не приеме проект на регулаторни технически стандарти или да го приеме частично или с изменения, тя връща на Органа проекта на регулаторни технически стандарти, като предлага обосновани изменения.

2.     В срок от 6 седмици Органът може да измени проекта на регулаторни технически стандарти на основата на предложените от Комисията изменения и да го представи отново на Комисията за приемане. Органът информира Европейския парламент, Съвета и Комисията относно своето решение.

3.     В случай че Органът не е съгласен с решението на Комисията да отхвърли или да измени неговото първоначално предложение, Европейският парламент или Съветът могат в срок от един месец да свикат ad hoc заседание на компетентната комисия на Европейския парламент или на Съвета с участието на отговорния член на ЕК и председателя на Органа, с цел представяне и разясняване на различията.

Член 7б

Делегиране

1.     Правомощията за приемане на регулаторни стандарти, посочени в член 7, се предоставят на Комисията за срок от четири години след влизането в сила на настоящия регламент. Комисията представя доклад относно делегираните правомощия най-късно 6 месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Срокът на делегиране на правомощията се удължава автоматично с идентични по продължителност периоди, освен ако Европейският парламент или Съветът оттеглят делегирането в съответствие с член 7в.

2.     Веднага щом приеме регулаторния стандарт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

3.     В доклада, посочен в член 35, параграф 2, председателят на Органа информира Европейския парламент и Съвета относно одобрените регулаторни стандарти, с които не са се съобразили компетентните органи.

Член 7в

Възражения срещу регулаторни стандарти

1.     Когато Комисията приема делегирани актове в области, конкретно определени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, се прилагат следните разпоредби:

a)	Европейският парламент или Съветът могат да направят възражение срещу делегиран акт в срок от три месеца от датата на уведомяване за регулаторния стандарт, приет от Комисията. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с още три месеца;

б)

делегираните актове се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и влизат в сила преди изтичането на този период, в случай че както Европейският парламент, така и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения. Ако до изтичането на този период нито Европейският парламент, нито Съветът не са направили възражение срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз;

в)	Ако Европейският парламент или Съветът направят възражение срещу делегиран акт, той не влиза в сила. В съответствие с член 296 от ДФЕС институцията, направила възражение, посочва причините за възражението срещу делегирания акт.

2.     Когато Комисията приема регулаторен стандарт, който е същият като проектът за регулаторния стандарт, представен от Органа, се прилагат параграф 1, букви а), б) и в), като срокът, в който Европейският парламент и Съветът могат да направят възражения, е един месец след изтичането на тримесечния период, посочен в член 7, параграф 4. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с още един месец;

3.     Веднага след като проектът бъде представен от Комисията, Европейският парламент и Съветът могат да приемат предварителна обусловена декларация, че няма да правят възражения, която влиза в сила в случай че Комисията приеме регулаторния технически стандарт, без да прави промени в проекта.

4.     Ако Европейският парламент или Съветът представят възражение срещу регулаторен стандарт, той не влиза в сила. В съответствие с член 296 от ДФЕС институцията, направила възражение, посочва причините за възражението срещу регулаторния технически стандарт.

Член 7г

Оттегляне на делегирането

1.     Делегирането на правомощията, посочени в член 7, може да бъде оттеглено от Европейския парламент или от Съвета.

2.     Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощия.

3.     Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да уведоми другата институция и Комисията в разумен срок, преди да вземе окончателното решение, като посочва правомощията по регулаторните технически стандарти, които могат да бъдат оттеглени.

Член 7д

Технически стандарти за изпълнение

1.     В случай че Европейският парламент и Съветът предоставят на Комисията правомощия за приемане на технически стандарти за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС, когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза в области, конкретно определени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, се прилагат следните разпоредби:

a)

когато в съответствие с посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове Органът изготвя проект на технически стандарти за изпълнение, който да представи на Комисията, тези стандарти са технически, не съдържат политически решения и се ограничават до определянето на условията за изпълнение на правно обвързващи актове на Съюза.

б)

в случай че Органът не представи на Комисията проект в срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове или посочен в искане на Комисията, адресирано до Органа в съответствие с член 19, Комисията може да приеме технически стандарт за изпълнение под формата на акт за изпълнение.

2.     Преди да ги представи на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по техническите стандарти за изпълнение и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако такива консултации и анализи са непропорционални по отношение на обхвата и въздействието на въпросните технически стандарти или по отношение на специфичната неотложност на въпроса.

Органът също така иска становище или съвет от Групата на участниците в банковия сектор, посочена в член 22.

3.     Органът представя на Комисията за одобрение своя проект за технически стандарт за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС и едновременно с това и на Европейския парламент и на Съвета.

4.     В срок от три месеца от получаването на проекта за технически стандарти за изпълнение Комисията взема решение, дали да одобри проекта за стандарти за изпълнение. Комисията може да удължи този срок с един месец. Комисията може да одобри проекта за стандарти само частично или да го измени, ако интересите на Съюза налагат това.

Във всички случаи, когато Комисията приема технически стандарти за изпълнение, които изменят проекта за стандарт за изпълнение, представен от Органа, тя информира Европейския парламент и Съвета.

5.     Стандартите се приемат от Комисията под формата на регламенти или решения и се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Насоки и препоръки

1.    С оглед на създаването на последователни, ефективни и работещи надзорни практики в рамките на Европейската система за финансов надзор и на осигуряването на общо, уеднаквено и последователно прилагане на законодателството на Съюза , Органът издава насоки и препоръки, насочени към компетентните органи или към финансовите институции.

1а.     Органът провежда по целесъобразност открити обществени консултации относно насоките и препоръките и анализира свързаните с това потенциални разходи и ползи. Органът също така иска по целесъобразност становище или съвет от Групата на участниците в банковия сектор, посочена в член 22. Такива консултации, анализи и становища и тези съвети са пропорционални на мащаба, естеството и въздействието на насоката или препоръката.

2.    Компетентните органи и финансовите институции полагат всички усилия за спазване на тези насоки и препоръки. В срок от два месеца от издаването на насока или препоръка всеки компетентен орган потвърждава своето намерение да спазва тази насока или препоръка. В случай че компетентен орган не възнамерява да ги спазва, той информира Органа, като излага причините за това. Органът публикува тези причини.

Ако компетентен орган не спази определена насока или препоръка, Органът оповестява това публично .

Органът може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините, посочени от компетентния орган, за неспазването на насока или препоръка. Компетентният орган получава предизвестие за това публикуване.

Ако това се изисква от съответната насока или препоръка, финансовите институции ежегодно докладват по ясен и подробен начин дали спазват тази насока или препоръка.

2а.     В своя годишен доклад за дейността, посочен в член 28, параграф 4а, Органът информира Европейския парламент, Съвета и Комисията относно издадените насоки и препоръки, като посочва компетентните органи, които не ги изпълняват, и описва как Органът възнамерява да гарантира следването в бъдеще на препоръките и насоките, които той издава.

Член 9

Нарушаване на правото на Съюза

1.   Ако даден компетентен орган не е приложил или е приложил по начин, който явно нарушава правото на Европейския съюз, посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, включително установените съгласно членове 7 и 7д регулаторни технически стандарти и технически стандарти за прилагане , по-специално като не е гарантирал, че дадена финансова институция отговаря на изискванията, предвидени в същото законодателство, Органът действа в съответствие с правомощията, посочени в параграфи 2, 3 и 6 на настоящия член.

2.   По искане от един или повече компетентни органи, от Европейския парламент, Съвета, Комисията или от Групата на участниците в банковия сектор или по своя собствена инициатива и след като уведоми за това съответния компетентен орган, Органът може да разследва предполагаемото нарушаване или неприлагане на правото на Съюза .

2а.    Без да се засягат предвидените в член 20 правомощия, компетентният орган незабавно предоставя на Органа цялата информация, която Органът счете за необходима за целите на разследването.

3.   Най-късно два месеца след началото на разследването, Органът може да отправи до съответния компетентен орган препоръка относно действието необходимо за спазване на правото на Съюза .

3а.    В рамките на десет работни дни след получаване на препоръката компетентният орган информира Органа за стъпките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Съюза .

4.   Ако компетентният орган не е приложил правото на Европейския съюз в рамките на един месец след получаване на препоръката на Органа, Комисията може, след като е била уведомена от Органа или по своя собствена инициатива, да представи официално становище , задължаващо компетентния орган да предприеме действието, необходимо за спазване на правото на Съюза. В официалното становище на Комисията се взема предвид препоръката на Органа.

Комисията представя такова официално становище не по-късно от три месеца след приемането на препоръката. Комисията може да удължи този срок с един месец.

▐

Органът и компетентните органи предоставят на Комисията цялата необходима информация.

5.   В рамките на десет работни дни от получаването на посоченото в параграф 4 официално становище компетентният орган информира Комисията и Органа относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с официалното становище на Комисията .

6.   Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 от ДФЕС , ако даден компетентен орган не се съобрази с посоченото в параграф 4 официално становище в срока, предвиден в него, и ако е необходимо да бъдат предприети навременни действия за коригиране на неспазването на законодателството ▐, за да се запазят или възстановят нормалните конкурентни условия на пазара или да се гарантира правилното функциониране и целостта на финансовата система, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове , се прилагат пряко по отношение на финансовите институции съгласно посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове , да приеме отделно решение, насочено към дадена финансова институция, с което да се изисква тя да предприеме необходимото действие за спазване на нейните задължения съгласно правото на Съюза , включително преустановяване на дейността.

Решението на Органа е в съответствие с представеното съгласно параграф 4 официално становище на Комисията.

7.   Решения, приети съгласно параграф 6, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи.

При предприемане на действие ▐ във връзка с въпроси , които са предмет на официално становище съгласно параграф 4 или на решение съгласно параграф 6, компетентните органи спазват официалното становище или решението в зависимост от случая .

7а.     В доклада, посочен в член 28, параграф 4а, Органът посочва кои компетентни органи и финансови институции не са изпълнили решенията, посочени в параграфи 4 и 6.

Член 10

Действия при извънредна ситуация

1.   В случай на неблагоприятно развитие, което може сериозно да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Европейския съюз или на част от нея, Органът активно подпомага и където се сметне за необходимо, координира всякакви действия, предприети от съответните национални компетентни надзорни органи .

За да може да изпълнява тази подпомагаща и координираща роля, Органът получава пълна информация за всички свързани с въпроса събития и получава покана да участва като наблюдател във всички свързани с въпроса срещи на съответните национални компетентни надзорни органи.

1а.     Комисията може, по своя инициатива или по искане на Европейския парламент, Съвета, ЕССР или Органа, да приеме решение, насочено към Органа, в което да определи съществуването на извънредна ситуация за целите на настоящия регламент. Комисията прави преглед на това решение ежемесечно и обявява прекратяването н извънредната ситуация веднага, щом това стане целесъобразно.

Ако Комисията определи съществуването на извънредна ситуация, тя информира за това надлежно и незабавно Европейския парламент и Съвета.

2.   Когато Комисията е приела решение съгласно параграф 1а и когато при изключителни обстоятелства са необходими координирани действия от страна на националните органи, за да се отговори на неблагоприятни събития, които могат да застрашат правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Европейския съюз или на част от нея , Органът може да приема отделни решения, изискващи от компетентните органи да предприемат необходимите действия в съответствие с посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове , за да отговорят на такива събития , като гарантират, че финансовите институции и компетентните органи изпълнят изискванията, предвидени в това законодателство.

3.   Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 от ДФЕС , ако даден компетентен орган не спази посоченото в параграф 2 решение на Органа в срока, предвиден в него, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове , се прилагат пряко по отношение на финансовите институции, да приеме отделно решение, насочено към дадена финансова институция, в което да се изисква тя да предприеме необходимото действие за спазване на нейните задължения съгласно това законодателство, включително преустановяване на дейността.

4.   Решения, приети съгласно параграф 3, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи.

Всякакво действие от страна на компетентните органи във връзка с факти, които са предмет на решение съгласно параграфи 2 или 3, трябва да съответства на тези решения.

Член 11

Уреждане на разногласия между компетентните органи

1.   Без да се засягат правомощията, предвидени в член 9, ако даден компетентен орган не е съгласен с процедура или същността на действие или липса на такова от страна на друг компетентен орган в областите, в които съгласно посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове се изисква сътрудничество, координация или съвместно вземане на решение от страна на компетентните органи от повече от една държава-членка, Органът, по собствена инициатива или по искане на един или повече от засегнатите компетентни органи, поема водеща роля за оказване на помощ на органите да постигнат съгласие в съответствие с процедурите, предвидени в параграфи 2 – 4 .

2.   Органът определя срок за помиряване между компетентните органи, като взема предвид съответните срокове, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове , както и сложността и спешния характер на въпроса. На този етап Органът действа като посредник.

3.   Ако в края на помирителната фаза засегнатите компетентни органи не са успели да постигнат съгласие, Органът , в съответствие с процедурата, посочена в член 29, параграф 1, трета алинея, взема решение за уреждане на спора, което има задължителен характер за съответните компетентни органи и изисква от тях да предприемат конкретно действие ▐ в съответствие с правото на Съюза .

4.   Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 от ДФЕС , ако даден компетентен орган не спази решението на Органа и по този начин не може да гарантира, че дадена финансова институция спазва изискванията, пряко приложими към нея по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове , Органът може да приеме отделно решение, насочено към дадена финансова институция, с което се изисква тя да предприеме необходимото действие за спазване на нейните задължения съгласно правото на Общността, включително преустановяване на дейността.

4а.     Решения, приети съгласно параграф 4, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи. Всяко действие от страна на компетентните органи във връзка с факти, които са предмет на решение съгласно параграфи 3 или 4, съответства на тези решения.

4б.     В доклада, посочен в член 28, параграф 4а, председателят посочва разногласията между компетентните органи, постигнатите споразумения и решението, взето за уреждане на тези разногласия.

Член 11a

Уреждане на разногласия между компетентните органи в различни сектори

В съответствие с процедурата, определена в член 11 и член 42, съвместният комитет урежда междусекторни разногласия, които могат да възникнат между един или повече компетентни органи съгласно определението в член 2, параграф 2 от настоящия регламент и от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО].

Член 12

Колегиуми на надзорните органи

1.   Органът допринася за насърчаването и наблюдението на ефективното , ефикасно и последователно функциониране на предвидените в Директива 2006/48/ЕО колегиуми на надзорните органи и работи за подобряване на съгласуваното прилагане на правото на Съюза от колегиумите на надзорните органи. Служителите на Органа имат възможност да участват във всякакви дейности, включително инспекции на място, провеждани съвместно от два или повече компетентни органа.

2.   Органът изпълнява водеща роля за колегиумите на надзорните органи, както счете за необходимо.

За тази цел Органът се разглежда като „компетентен орган“ по смисъла на съответното законодателство .

3.     Органът извършва най-малко следното:

a)	събира и обменя цялата информация, засягаща настоящи проблеми и извънредни ситуации, с цел да улесни работата на колегиумите на надзорните органи, и установява и управлява централна система, която да осигури на компетентните органи в колегиумите на надзорните органи достъп до посочената информация;

б)

инициира и координира провеждането на стрес-тестове в целия Съюз, за да бъде направена оценка на устойчивостта на финансовите институции – по-специално на посочените в член 12б – спрямо неблагоприятни пазарни събития, като подсигурява колкото е възможно по-последователна методология при извършването на такива тестове на национално равнище;

в)	планира и провежда дейности по надзор при настоящи проблеми и извънредни ситуации, включително оценка на рисковете, на които са изложени или могат да бъдат изложени финансовите институции; и

г)	упражнява надзор върху изпълняваните от компетентните органи задачи.

3а.     Органът може да установява регулаторни и стандарти и стандарти за изпълнение и да издава насоки и препоръки, приемани в съответствие с членове 7, 7д и 8, с цел хармонизиране на функционирането и добрите практики на надзор, приети от колегиумите на надзорните органи. Органите одобряват писмени договорености за функционирането на всеки колегиум, за да гарантират съгласуваното им функциониране.

3б.     Правно обвързващото предоставяне на посредническа роля следва да позволи на Органа да разрешава спорове между компетентни органи в съответствие с процедурата, посочена в член 11. Когато не може да бъде постигнато споразумение в рамките на съответния колегиум, Органът може да взема решения по отношение на надзора, които да се прилагат пряко към съответната институция.

Член 12a

Общи разпоредби

1.     Органът обръща особено внимание и предприема стъпки по отношение на рисковете от смущения във финансовите услуги, които i) са причинени от значителни нарушения във функционирането на част от финансовата система или цялата финансова система и ii) имат потенциал да доведат до сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика (системен риск). Всички видове финансови посредници, пазари и инфраструктури могат да бъдат системно важни в определена степен.

2.     Органът, в сътрудничество с Европейския съвет за системен риск, разработва общ набор от количествени и качествени показатели („индикативна таблица на риска“), която ще послужи за основа при определяне на надзорния рейтинг на трансграничните институции, посочени в член 12б. Рейтингът се преразглежда редовно, за да се отчетат материалните промени на рисковия профил на дадена институция. Надзорният рейтинг е ключов елемент за решението относно това, дали да се осъществи пряк надзор или намеса в институция в затруднено положение.

3.     Без да се засягат посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Органът предлага, доколкото е необходимо, допълнителни регулаторни стандарти и стандарти за изпълнение, както и насоки и препоръки за институциите, посочени в член 12б.

4.     Органът упражнява надзор върху трансграничните институции, които биха могли да представляват системен риск съгласно определението в член 12б. В тези случаи Органът действа посредством компетентните органи.

5.     Органът създава Звено за решаване на проблеми с мандат за прилагане на практика на ясно дефинирано управление и начин на действие при кризи, като се започне от ранната намеса до преодоляването на проблема и обявяването в несъстоятелност, и за ръководене на такива процедури.

Член 12б

Определяне на трансграничните институции, които биха могли да представляват системен риск

1.     Надзорният съвет, след консултация с ЕССР, може, в съответствие с процедурата, предвидена в член 29, параграф 1, да определи трансграничните институции, които поради възможността да породят системен риск се налага да бъдат поставени под пряк надзор от Органа или под контрола на Звеното за решаване на проблеми, както е посочено в член 12в.

2.     Критериите за определяне на тези институции са съобразени с критериите, установени от Съвета за финансова стабилност, Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания.

Член 12в

Звено за решаване на проблеми

1.     Звеното за разрешаване на проблеми запазва финансовата стабилност и свежда до минимум „заразния“ ефект от дестабилизацията на определените съгласно член 12б институции за останалата част от системата и за икономиката като цяло и ограничава цената за данъкоплатците, като зачита принципа на пропорционалност, йерархията на кредиторите и гарантира равно третиране в трансграничен аспект.

2.     Звеното за разрешаване на проблеми има правомощията да изпълнява задачите, посочени в параграф 1, за да оздрави институциите в затруднения или да взема решения относно ликвидацията на нежизнеспособни институции (от решаващо значение за ограничаване на моралния риск). Наред с други действия звеното би могло да изисква корекции в капитала или ликвидността, да адаптира бизнес микса, да подобрява процесите, да назначава или заменя ръководството, да препоръчва предоставяне на гаранции, отпускане на заем или помощ за ликвидност, цялостна или частична продажба, създаване на банка за редовни активи/банка за проблемни активи или на „мостова“ банка, замяна на дълг с дялов капитал (с подходящи намалявания на стойността на дълга) или да учредява временна публична собственост върху институцията.

3.     Звеното за решаване на проблеми включва експерти, назначени от Съвета на надзорните органи на Органа, притежаващи знания и експертен опит в реструктурирането, възстановяването и ликвидацията на финансови институции.

Член 12г

Европейски схеми за гарантиране на депозитите

1.     Органът допринася за укрепване на европейската система на националните схеми за гарантиране на депозитите (СГД), като действа съгласно предоставените му с настоящия регламент правомощия, за да се гарантира правилното изпълнение на Директива 94/19/ЕО, с цел да се осигури адекватното финансиране на националните схеми за гарантиране на депозитите с вноски от финансовите институции, включително от онези финансови институции, които са установени и приемат депозити на територията на ЕС, но главното им управление е извън Съюза, както е предвидено в Директива 94/19/ЕО, и осигурява високо равнище на защита за всички вложители в една хармонизирана рамка за целия Съюз, която не нарушава стабилизиращата защитна роля на схемите за взаимни гаранции, при условие че съответстват на стандартите на Европейския съюз.

2.     Член 8 относно правомощията на Органа да приема насоки и препоръки се прилага по отношение на схемите за гарантиране на депозитите.

3.     Комисията може да приеме регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, както е определено в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, в съответствие с процедурата, предвидена в членове 7 – 7г от настоящия регламент.

Член 12д

Европейския фонд за банкова стабилност

1.     Европейският фонд за банкова стабилност (Фондът) се създава с цел засилване на интернализирането на разходите на финансовата система и подпомагане при разрешаването на кризи за неплатежоспособни трансгранични финансови институции. Финансовите институции, които осъществяват дейност само в една държава-членка, могат да се присъединят към Фонда. Фондът приема подходящи мерки, за да избегне генерирането на морален риск поради наличността на помощ.

2.     Европейският фонд за банкова стабилност се финансира чрез директни вноски от всички финансови институции, посочени в член 12б, параграф 1. Тези вноски са пропорционални на равнището на риск и на вноските за системен риск, които всяка от тях внася, както и на колебанията във времето на общия риск, установена чрез тяхната индикативна таблица на риска. Равнищата на изискваните вноски отчитат по-общите икономически условия и необходимостта, финансовите институции да поддържат капитал, необходим съгласно други регулаторни и икономически изисквания.

3.     Европейският фонд за банкова стабилност се управлява от съвет, назначаван от Органа за период от пет години. Членовете на съвета се избират измежду служителите, предложени от националните органи. Фондът създава също така консултативен съвет, включващ нямащи право на глас представители на финансовите институции, участващи във Фонда. Съветът на Фонда може да предложи на Органа да възложи управлението на неговата ликвидност на институции с утвърдена репутация (като например ЕИБ), която се инвестира в сигурни и ликвидни инструменти.

4.     Когато средствата, набрани от вноските на банките, не са достатъчни, за да се посрещнат затрудненията, Фондът има възможност да увеличава средствата си чрез емисия на дълг или чрез други финансови средства.

Член 13

Делегиране на задачи и отговорности

1.   Компетентните органи могат да делегират задачи и отговорности на Органа или на други компетентни органи – със съгласието на оправомощения орган и при спазване на условията, изложени в настоящия член. Държавите-членки могат да определят специфични правила относно делегирането на отговорности, които трябва да бъдат спазвани, преди техните компетентни органи да сключат такива споразумения, и могат да ограничават обхвата на делегирането до това, което е необходимо за осъществяване на ефективен надзор над трансграничните финансови институции или групи.

2.   Органът стимулира и улеснява делегирането на задачи и задължения между компетентните органи, като определя задачите и задълженията, които могат да бъдат делегирани или изпълнявани съвместно, и като насърчава прилагането на най-добри практики.

2а.     Делегирането на отговорностите води до преразпределение на правомощията, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове. Процедурата, прилагането и административният и съдебен преглед, свързани с делегираните отговорности, се уреждат от правото на оправомощения орган.

3.   Компетентните органи информират Органа относно споразуменията за делегиране, които смятат да сключат. Споразуменията влизат в сила най-рано един месец, след като Органът е информиран за тях.

В рамките на един месец след като бъде информиран, Органът може да даде мнение по споразумението, което предстои да се сключи.

Органът публикува сключеното от компетентните органи споразумение за делегиране, по съответния начин, така че да се гарантира, че всички засегнати страни са подходящо информирани.

Член 14

Обща култура на надзор

1.   Органът играе активна роля в изграждането на обща европейска култура на надзор и съгласувани надзорни практики и в осигуряването на еднакви процедури и последователни подходи в целия Европейски съюз , като извършва поне следните дейности:

a)	предоставя становища на компетентните органи;

б)	насърчава ефективен двустранен и многостранен обмен на информация между компетентните органи, като съблюдава изцяло разпоредбите за поверителността и защитата на данни, предвидени в съответното законодателство на Общността;

в)	допринася за разработването на общи и висококачествени стандарти за надзор, включително стандарти за отчетност и международни счетоводни стандарти в съответствие с член 1, параграф 2а ;

г)	преглежда прилагането на приетите от Комисията съответни регулаторни стандарти и стандарти за прилагане , както и издадените от Органа насоки и препоръки и предлага изменения, когато е целесъобразно;

д)	установява секторни и междусекторни програми за обучение, улеснява обмена на персонал и насърчава компетентните органи да използват по-интензивно схемите за командироване на персонал и други инструменти.

2.   Органът може, ако е целесъобразно, да разработва нови практически инструменти и инструменти за сближаване, с цел насърчаване на общите надзорни подходи и практики.

Член 15

Сравнителен анализ на компетентните органи

1.   Органът периодично организира и извършва анализ чрез партньорски проверки на някои или на всички дейности на компетентните органи, за да подобри допълнително съгласуваността на резултатите от работата по надзора. За тази цел Органът разработва методи, позволяващи обективна оценка и сравнение между разглежданите органи. При извършване на партньорска проверка се вземат предвид съществуващата информация и оценки, които вече са били направени по отношение на въпросния компетентен орган.

2.   Партньорската проверка включва, без да се ограничава само до това, оценка на:

a)

адекватността на ресурсите и организацията на управлението на компетентния орган, като особено внимание се отделя на ефективното прилагане на регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за прилагане, посочени в членове 7 – 7д, както и на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове и на потенциала да се отговори на пазарното развитие;

б)

достигнатата степен на сближаване в прилагането на правото на Съюза и в надзорните практики, включително регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение , насоки и препоръки, приети съгласно членове 7 и 8, както и степента, до която чрез надзорните практики се постигат заложените в правото на Съюза цели;

в)	разработените от някои компетентни органи добри практики, които може да бъде полезно да бъдат възприети и от други компетентни органи ;

ва)	ефективността и степента на сближаване, постигнати по отношение на изпълнението на разпоредбите, приети при прилагането на правото на Съюза, включително административни мерки и санкции, наложени срещу отговорните лица в случаите на неизпълнение на тези разпоредби.

3.   Въз основа на сравнителния анализ Органът може да издаде насоки и препоръки съгласно член 8, насочени към компетентните органи. Органът взема предвид резултата от партньорската проверка при разработването на проекта за регулаторни технически стандарти или технически стандарти за изпълнение в съответствие с членове 7 – 7д. Компетентните органи се стремят да следват становището на Органа. Ако даден компетентен орган не следва становището, той съобщава на Органа причините за това.

Органът осигурява публичен достъп до най-добрите практики, установени в резултат от тези партньорски проверки. Освен това, резултатите от партньорските проверки могат да се оповестяват публично при съгласието на компетентния орган, който е бил обект на партньорска проверка.

Член 16

Координационни функции

Органът изпълнява обща координационна роля между компетентните органи, включително в случай на неблагоприятно развитие, което евентуално би могло да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на финансовата система в Съюза .

Органът насърчава координирания отговор на Съюза , inter alia чрез:

(1)	улесняване на обмена на информация между компетентните органи;

(2)	определяне на обхвата и когато е възможно и уместно, проверка на достоверността на информацията, която следва да бъде предоставена на съответните компетентни органи;

(3)	без да се засяга член 11, извършване на необвързващо посредничество по искане на компетентните органи или по своя собствена инициатива;

(4)	навременно уведомяване на ЕССР за евентуални извънредни ситуации ;

(4a)	предприемане на всички подходящи мерки в случай на събития, които могат да изложат на опасност функционирането на финансовите пазари, с оглед улесняване на координацията на действията, предприети от съответните компетентни органи;

(4б)

централизиране на информацията, получена от компетентните органи в съответствие с членове 12 и 20 като резултат от регулаторните задължения за докладване на институциите, осъществяващи дейност в повече от една държава-членка. Органът предоставя тази информация на другите съответни компетентни органи.

Член 17

Оценка на пазарното развитие

1.   Органът наблюдава и оценява пазарното развитие в областта на своята компетенция и при необходимост информира ЕОЗППО, ЕОЦКП , ЕССР, Европейския парламент, Съвета и Комисията за съответните пруденциални тенденции на микроикономическо равнище, възможните рискове и слабите места. В оценката си Органът включва икономически анализ на пазарите, на които осъществяват дейността си институциите, както и оценка на въздействието на потенциалното развитие на пазара върху тях.

1а.    Органът в сътрудничество с ЕССР инициира и координира оценка в целия Съюз на устойчивостта на финансовите институции по отношение на неблагоприятно пазарно развитие. За тази цел той разработва, а компетентните органи прилагат следното:

a)	общи методики за оценка на ефекта от икономическите сценарии върху финансовите позиции на дадена институция;

б)	общи подходи за комуникация на резултатите от тези оценки на устойчивостта на финансовите институции.

ба)	общи методики за оценка на въздействието на определени продукти или на процеса на разпределяне върху финансовото положение на дадена институция и върху информацията за вложителите, инвеститорите и потребителите.

2.   Без да се засягат задачите на ЕССР, предвидени в Регламент (ЕС) № …/ 2010 (ЕССР), Органът може поне веднъж годишно и по-често, ако се налага, да предоставя оценка на Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕССР относно тенденциите, възможните рискове и слабите места в областта на неговата компетенция.

Органът включва в тези оценки класификация на основните рискове и слаби места и при необходимост препоръчва превантивни или оздравителни действия.

3.   Органът гарантира подходящо отразяване на междусекторното развитие, рисковете и слабите места посредством тясно сътрудничество с ЕОЗППО и ЕОЦКП посредством Съвместния комитет .

Член 18

Международни отношения

1.    Без да се засягат компетенциите на институциите на Съюза и на държавите-членки , Органът може да установи контакти и да сключи административни споразумения с надзорни органи , международни организации и с администрациите на трети страни. Тези споразумения не създават правни задължения по отношение на Европейския съюз и неговите държави-членки и не възпрепятстват държавите-членки и техните компетентни органи да сключват двустранни и многостранни споразумения с трети страни.

2.    Органът оказва съдействие при изготвянето на решения по отношение на равностойността, които се отнасят до надзорните режими в трети държави, в съответствие с посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове .

3.     В доклада, посочен в член 28, параграф 4а, Органът представя административните споразумения, договорени с международни организации или с администрацията в трети страни, както и помощта, предоставена при подготовката на решенията за равностойност.

Член 19

Други задачи

1.   Органът може, по искане на Европейския парламент, Съвета, Комисията или по своя собствена инициатива, да предоставя становища на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по всички въпроси, свързани с областта на неговата компетентност.

1а.     В случай че Органът не е представил проект на регулаторен технически стандарт или технически стандарт за изпълнение в срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, или в случай че няма определен срок, Комисията може да направи искане за изготвяне на такъв проект и да определи срок за представянето му.

В зависимост от спешността на случая Комисията може да изиска определен проект на регулаторен технически стандарт или технически стандарт за изпълнение да бъде представен преди срока, определен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове. Комисията представя подходяща обосновка за такова искане.

2.   По отношение на пруденциалните оценки на сливания и придобивания, попадащи в приложното поле на Директива 2007/44/ЕО и за които съгласно тази директива се изисква консултация между компетентните органи от две или повече държави-членки , Органът може ▐ по молба на един от въпросните компетентни органи да представи или да публикува становище по пруденциалната оценка , освен по отношение на критериите, посочени в член 19а, параграф 1, буква д) от Директива 2006/48/ЕО. Становището се представя своевременно и във всеки случай преди края на периода за извършване на оценката в съответствие с Директива 2007/44/ЕО. По отношение на областите, за които Органът може да представя становище, се прилага член 20.

Член 20

Събиране на информация

1.   По искане на Органа компетентните органи ▐ на държавата-членка предоставят на Органа цялата информация, която му е необходима, за да изпълни възложените му с настоящия регламент задължения , при условие, че получателят има законен достъп до съответните данни и че искането за информация е необходимо във връзка с естеството на въпросните задължения .

1а.    Органът може също да изиска информацията да се предоставя периодично. Където е възможно, за тези искания се използват общи формати за докладване.

1б.     При надлежно обосновано искане от страна на компетентен орган на държава-членка Органът може да предоставя всякаква информация, необходима на компетентния орган за изпълнението на неговите задължения, в съответствие със задълженията за професионална тайна, установени в секторното законодателство и в член 56.

1в.     Преди да бъде изискана информация в съответствие с настоящия член и с цел да се избегне дублиране на задълженията за докладване, Органът първо взема предвид всяка съществуваща и свързана с въпроса статистика, изготвена, разпространена и разработена от Европейската статистическа система и Европейската система на централните банки.

2.   Ако информацията не е налична или компетентните органи ▐ не са предоставили навременен достъп до нея, Органът може да отправи надлежно обосновано и мотивирано искане до други надзорни органи, министерството на финансите, когато последното разполага с пруденциална информация, централната банка или статистическата служба на съответната държава-членка.

2а.     Ако информацията не е налична или не е предоставен навременен достъп до нея в съответствие с параграфи 1 или 2, Органът може да отправи надлежно обосновано и мотивирано искане пряко до съответните финансови институции. В обоснованото искане се обяснява за какво са необходими данните относно съответните отделни финансови институции.

Органът информира съответните компетентни органи за исканията в съответствие с параграф 2 и настоящия параграф .

По искане на Органа компетентните органи ▐ съдействат на Органа да получи цялата такава информация.

3.   Органът може да използва поверителната информация, получена съгласно настоящия член , само за целите на изпълнение на задълженията, възложени му с настоящия регламент.

Член 21

Отношения с ЕССР

1.   Органът си сътрудничи тясно и редовно с ЕССР.

2.   Органът ▐ редовно предоставя на ЕССР актуализирана информация, необходима за изпълнение на неговите задачи. Всякакви данни, необходими за изпълнение на неговите задачи, които не са в обобщена форма или общ формат, се предоставят незабавно на ЕССР при обосновано искане, както се посочва в член 15 от Регламент (ЕС) № …/ 2010 (ЕССР). Органът, в сътрудничество с ЕССР, установява подходящи вътрешни процедури за предаване на поверителна информация, по-специално по отношение на отделни финансови институции.

3.   Органът в съответствие с параграфи 4 и 5 осигурява правилните последващи действия в отговор на предупрежденията и препоръките на ЕССР, както се посочва в член [16] от Регламент (ЕС) № …/ 2010 (ЕССР).

4.   При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към Органа, той незабавно свиква среща на Съвета на надзорните органи и оценява последствията от това предупреждение или препоръка за изпълнението на своите задачи.

Той решава посредством съответната процедура за вземане на решение относно всички действия , които да бъдат предприети в съответствие с възложените му по силата на настоящия регламент правомощия, с които да се отстранят отбелязаните в предупрежденията и препоръките проблеми.

Ако Органът не предприеме действие в отговор на препоръка, той излага пред Европейския парламент, Съвета и ЕССР причините за това.

5.   При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към компетентните национални органи по надзора, Органът при необходимост използва правомощията, възложени му по силата на настоящия регламент, за да осигури навременни последващи действия.

Ако националният надзорен орган, към който е отправена препоръката, реши да не я спази, той уведомява Съвета на надзорните органи и обсъжда с него причините за въздържането си от действие.

Компетентният орган взема надлежно под внимание мнението на Съвета на надзорните органи, когато уведомява Европейския парламент, Съвета и ЕССР в съответствие с член [17] от Регламент (ЕС) № …/ 2010 (ЕССР).

6.   При изпълнение на предвидените в настоящия регламент задачи, Органът отдава изключително значение на предупрежденията и препоръките на ЕССР.

Член 22

Група на участниците в банковия сектор

1.    За улесняване на консултациите със заинтересовани страни в области, свързани със задачите на Органа, се създава Група на участниците в банковия сектор. Консултации с Групата на участниците в банковия сектор се провеждат относно действия, предприемани в съответствие с член 7 по отношение на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, и доколкото това не засяга отделни институции, с член 8 по отношение на насоки и препоръки. Ако се налага спешно да се предприемат действия и не е възможно да се проведе консултация, Групата на участниците в банковия сектор следва да бъде информирана възможно най-бързо.

Групата на участниците в банковия сектор заседава най-малко четири пъти годишно.

2.   Групата на участниците в банковия сектор се състои от 30 членове, представляващи в равномерно съотношение кредитните и инвестиционните институции , осъществяващи дейност на територията на Съюза, представители на техните служители, както и потребителите, ползвателите на банкови услуги и представителите на МСП. Най-малко петима от членовете са изтъкнати независими представители на академичните среди. Десет от членовете представляват финансовите институции, като трима от тях представляват кооперативни и спестовни банки.

▐

3.   Членовете на Групата на участниците в банковия сектор се назначават от Съвета на надзорните органи на Органа, след предложение от съответните заинтересовани страни. При вземане на решението Съветът на надзорните органи, доколкото е възможно, осигурява подходящо географско равновесие и равновесие по отношение на половата принадлежност, както и представителство на участниците от целия Европейски съюз .

▐

4.    Органът предоставя цялата необходима информация и осигурява съответстващото секретарско обслужване за Групата на участниците в банковия сектор. На членовете на Групата на участниците, представляващи организации с нестопанска цел, се предоставят подходящи компенсации за пътните разходи. Групата може да създава работни групи по технически въпроси. Мандатът на членовете на Групата на участниците в банковия сектор е две години и половина, след които се провежда нова процедура за подбор.

Членовете могат да участват в два последователни мандата.

5.   Групата на участниците в банковия сектор представя становища и съвети на Органа по всеки въпрос, свързан със задачите на Органа , с конкретен фокус върху задачите, посочени в членове 7 – 7д, 8, 14, 15 и 17 .

6.   Групата на участниците в банковия сектор приема свой процедурен правилник въз основа на решение с мнозинство от две-трети от членовете .

7.   Органът оповестява публично становищата и съветите на Групата на участниците в банковия сектор, както и резултатите от консултациите.

Член 23

Предпазни мерки

 

   ▐

2.   Ако държава-членка смята, че решение, прието съгласно член 10, параграф 2 или член 11, засяга пряко и в значителна степен нейните фискални задължения, в рамките на десет работни дни , след като Органът е нотифицирал компетентния орган за решението, тя уведомява Органа, Европейския парламент и Комисията ▐.

В тази нотификация държавата-членка обосновава причините за това и представя оценка на въздействието за това доколко решението засяга фискалните й отговорности.

2а.    В срок от един месец от нотификацията от страна на държавата-членка, Органът информира държавата-членка дали поддържа решението си или го изменя или отменя.

3.    Ако Органът поддържа или изменя решението си, Съветът взема решение дали решението на Органа да остане в сила или да бъде отменено. Решението за оставане в сила на решението на Органа се взема посредством обикновено мнозинство на членовете. Решението за отмяна на решението на Органа се взема посредством квалифицирано мнозинство на членовете му. В нито един от тези случаи не се взема под внимание гласа на заинтересованите членове.

3а.     В случай че Съветът не вземе решение в рамките на десет работни дни по силата на член 10 и в рамките на месец по силата на член 11, се счита, че решението на Органа остава в сила.

3б.     Когато решение, прието съгласно член 10, води до използването на фондове, учредени съгласно член 12г или 12д, държавите-членки не се обръщат към Съвета за подкрепа или отмяна на решение, взето от Органа.

Член 24

Процедури за вземане на решение

1.   Преди вземането на решенията, предвидени в настоящия регламент , Органът информира всеки посочен адресат за своето намерение да вземе решение, като определя срок, в който адресатът може да изрази своето виждане по въпроса, отчитайки неговия спешен характер , сложността му и възможните последствия. Това се прилага mutatis mutandis за препоръките, посочени в член 9, параграф 4.

2.   Решенията на Органа съдържат мотивите, на които се основават.

3.   Адресатите на решенията на Органа биват информирани относно правните мерки, с които разполагат по силата на настоящия регламент.

4.   Ако Органът вземе решение съгласно член 10, параграфи 2 и 3, той периодично преразглежда това решение на подходящ интервал от време.

5.   Решенията, които Органът взема съгласно членове 9, 10 и 11, се оповестяват публично и в тях се посочва съответният компетентен орган или финансова институция, излага се основното съдържание на решението, освен ако подобно оповестяване не е в конфликт със законния интерес на финансови институции за защита на техните търговски тайни или може сериозно да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Европейския съюз или на част от нея .

ГЛАВА III

ОРГАНИЗАЦИЯ

РАЗДЕЛ 1

СЪВЕТ НА НАДЗОРНИТЕ ОРГАНИ

Член 25

Състав

1.   Съветът на надзорните органи се състои от:

a)	председател, без право на глас;

б)	ръководителите на националните публични органи, отговарящи за надзора върху кредитните институции във всяка държава-членка , които се срещат лично най-малко два пъти годишно ;

в)	един представител на Комисията, без право на глас;

г)	един представител на Европейската централна банка, без право на глас;

д)	един представител на ЕССР, без право на глас;

е)	по един представител на всеки от другите два европейски надзорни органа, без право на глас.

1а.     Съветът на надзорните органи свиква редовно заседания с Групата на участниците в банковия сектор, най-малко два пъти годишно.

2.   Всеки компетентен орган отговаря за номинирането на високопоставен заместник от своя орган, който може да замести посочения в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорните органи, в случай че той е възпрепятстван да присъства на заседанията.

3.   Ако посоченият в параграф 1, буква б) орган не е централна банка, посоченият в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорните органи може да реши да доведе представител на централната банка на държавата-членка, който е без право на глас.

3а.     В държавите-членки, в които съществува повече от един орган, отговарящ за надзора в съответствие с настоящия регламент, тези органи се споразумяват да имат общ представител. Въпреки това, когато въпросът, който предстои да се обсъжда от Съвета на надзорните органи, не е в рамките на компетентност на националния орган, който се представлява от члена, посочен в параграф 1, буква б), този член може да доведе представител на съответния национален орган, който е без право на глас.

4.   За целите на действия в рамките на обхвата на Директива 94/19/ЕО посоченият в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорните органи може, когато е целесъобразно, да бъде придружен от представител на съответните органи, които администрират схемите за гарантиране на депозитите във всяка държава-членка, който ще бъде без право на глас.

5.   Съветът на надзорните органи може да реши да допуска наблюдатели.

Изпълнителният директор може да участва в срещите на Съвета на надзорните органи, без право на глас.

Член 26

Вътрешни комитети и групи

1.   Съветът на надзорните органи може да изгради вътрешни комитети или групи за конкретни задачи, възложени на Съвета на надзорните органи, и може да предвиди делегирането на някои ясно определени задачи и решения на вътрешните комитети или групи, на Управителния съвет или на председателя.

2.   За целите на член 11 Съветът на надзорните органи свиква независима група, която е с балансиран състав на членовете, за улесняване на безпристрастно разрешаване на разногласия, в състава на която влизат председателят и двама от членовете на съвета, които не са представители на компетентните органи, страни по разногласието , и които нямат никакъв интерес във връзка с конфликта или преки връзки с въпросните компетентни органи .

2а.     При спазване на член 11, параграф 2 групата предлага решение за окончателно приемане от Съвета на надзорните органи в съответствие с процедурата, изложена в член 29, параграф 1, трета алинея .

2б.     Съветът на надзорните органи приема процедурен правилник за групата, посочена в параграф 2.

Член 27

Независимост

1.    При изпълнението на възложените му с настоящия регламент задачи председателят и членовете на Съвета на надзорните органи с право на глас действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло и нито търсят, нито приемат указания от институции или органи на Съюза , от правителство на държава-членка или от друг публичен или частен субект.

2.     Държавите-членки, институциите на Съюза и който и да е друг публичен или частен орган не се опитват да въздействат върху членовете на Съвета на надзорните органи при изпълнението на техните задачи.

Член 28

Задачи

1.   Съветът на надзорните органи дава насоки за работата на Органа и отговаря за вземането на решенията, посочени в глава II.

2.   Съветът на надзорните органи приема становища, препоръки и решения и издава съвети, както се посочва в глава II.

3.   Съветът на надзорните органи назначава председателя.

4.   Всяка година преди 30 септември, по предложение от Управителния съвет, Съветът на надзорните органи приема работната програма на Органа за следващата година и я предава за информация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

Работната програма се приема, без това да противоречи на годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.

4а.     Съветът на надзорните органи, по предложение от Управителния съвет, приема годишния доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задълженията на председателя, въз основа на проектодоклада, посочен в член 38, параграф 7, и най-късно до 15 юни всяка година го представя на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и на Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.

5.   Съветът на надзорните органи приема многогодишната работна програма на Органа и я предава за информация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията

Многогодишната работна програма се приема, без това да противоречи на годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.

6.   Съветът на надзорните органи приема ▐ бюджета в съответствие с член 49.

7.   Съветът на надзорните органи упражнява дисциплинарен контрол над председателя и изпълнителния директор и може да ги отстрани от длъжност по силата съответно на член 33, параграф 5 или член 36, параграф 5.

Член 29

Вземане на решения

1.   Съветът на надзорните органи взема решения с обикновено мнозинство от членовете си в съответствие с принципа, че всеки член има право на един глас .

По отношение на актовете, посочени в членове 7 и 8, и мерките и решенията, приети съгласно глава VI, чрез дерогация от първа алинея Съветът на надзорните органи взема решения на основата на квалифицирано мнозинство от членовете си, както е определено в член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и в член 3 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.

По отношение на решения в съответствие с член 11, параграф 3, за решения, взети от консолидиращия надзорен орган, предложеното от работната група решение се смята за прието, ако бъде одобрено с обикновено мнозинство, освен ако не бъде отхвърлено от членове, представляващи блокиращо малцинство от гласовете съгласно определеното в член 16, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 3 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.

За всички останали решения съгласно член 11, параграф 3, предложеното от работната група решение се приема с обикновено мнозинство от членовете на Съвета на надзорните органи в съответствие с принципа, че всеки член има право на един глас .

2.   Заседанията на Съвета на надзорните органи се свикват от председателя по негова инициатива или по искане на една трета от членовете и се ръководят от председателя.

3.   Съветът на надзорните органи приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

4.   В процедурния правилник подробно се определят разпоредбите относно гласуването, включително, когато е целесъобразно, правилата за кворум. Членовете без право на глас и наблюдателите, с изключение на председателя и изпълнителния директор, не присъстват на обсъждания в рамките на Съвета на надзорните органи, свързани с отделни финансови институции, освен ако не е предвидено друго в член 61 или в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.

РАЗДЕЛ 2

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Член 30

Състав

1.   Управителният съвет се състои от председателя и шест други членове на Съвета на надзорните органи, избрани от и сред членовете с право на глас на Съвета на надзорните органи .

Всеки член, освен председателя има заместник, който може да замести члена на Управителния съвет, ако той е възпрепятстван да присъства на заседание.

Мандатът на членовете, избрани от Съвета на надзорните органи, е две години и половина. Той може да бъде продължен еднократно. Съставът на Управителния съвет е балансиран и пропорционален и отразява Европейския съюз като цяло. Мандатите се препокриват и се прилага подходящо споразумение за ротация.

2.   Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от присъстващите членове. Всеки член има право на един глас.

Изпълнителният директор и представителят на Комисията участват в заседанията на Управителния съвет без право на глас.

Представителят на Комисията има право на глас по въпросите, посочени в член 49.

Управителният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

3.   Заседанията на Управителния съвет се свикват от председателя по негова инициатива или по искане на поне една трета от членовете и се ръководят от председателя.

Управителният съвет заседава поне преди всяко заседание на Съвета на надзорните органи и толкова често, колкото прецени за необходимо . Управителният съвет заседава поне пет пъти в годината на ▐ сесия.

4.   Членовете на Управителния съвет могат да бъдат подпомагани от съветници или експерти при условията на процедурния правилник. Членовете без право на глас, с изключение на изпълнителния директор, не присъстват на обсъжданията в рамките на Управителния съвет, свързани с отделни финансови институции.

Член 31

Независимост

Членовете на Управителния съвет действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло , без да търсят, нито приемат указания от институции или органи на Съюза , от правителство на държава-членка или от друг публичен или частен орган.

Нито държавите-членки, институциите и органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган се опитват да оказва влияние върху членовете на Управителния съвет.

Член 32

Задачи

1.   Управителният съвет гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му в съответствие с настоящия регламент задачи.

2.   Управителният съвет предлага годишната и многогодишната работна програма, която да бъде приета от Съвета на надзорните органи.

3.   Управителният съвет упражнява бюджетните си правомощия в съответствие с членове 49 и 50.

4.   Управителният съвет приема плана за политиката на Органа относно персонала, както и необходимите правоприлагащи мерки от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности съгласно член 54, параграф 2 (наричан по-долу „Правилника за длъжностните лица“).

5.   Управителният съвет приема специалните разпоредби относно правото на достъп до документите на Органа в съответствие с член 58.

▐

6а.     Управителният съвет предлага за одобрение от Съвета на надзорните органи годишен доклад за дейността на Органа, включително за задълженията на председателя, въз основа на проекта за доклад, посочен в член 38, параграф 7, който да бъде представен на Европейския парламент.

7.   Управителният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

8.   Управителният съвет назначава и отстранява от длъжност членовете на Апелативния съвет в съответствие с член 44, параграф 3 и член 44, параграф 5.

РАЗДЕЛ 3

ПРЕДСЕДАТЕЛ

Член 33

Назначаване и задачи

1.   Органът се представлява от председателя, който е независим специалист на пълно работно време.

Председателят отговаря за подготовката на работата на Съвета на надзорните органи и председателства заседанията на Съвета на надзорните органи и на Управителния съвет.

2.   Председателят се назначава от Съвета на надзорните органи, след открита процедура за подбор , организирана и ръководена от Съвета на надзорните органи, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазари и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране.

Комисията представя на Европейския парламент списък от трима кандидати. След като проведе изслушвания на тези кандидати, Европейският парламент избира един от тях. Така избраният кандидат се назначава от Съвета на надзорните органи.

Съветът на надзорните органи избира също измежду своите членове заместник, който да изпълнява функциите на председателя в негово отсъствие. Този заместник не се избира сред членовете на Управителния съвет.

3.   Мандатът на председателя е пет години с възможност за еднократно подновяване.

4.   През деветте месеца преди края на петгодишния мандат на председателя, Съветът на надзорните органи оценява:

a)	резултатите, постигнати през първия мандат, и начина, по който са били постигнати;

б)	задълженията и изискванията към Органа за предстоящите години.

Съветът на надзорните органи, като взема предвид оценката, може да продължи мандата на председателя, при условие че той бъде одобрен от Европейския парламент.

5.   Председателят може да бъде отстранен от длъжност само ▐ от Европейския парламент вследствие решение на Съвета на надзорните органи .

Председателят не може да попречи на Съвета на надзорните органи да обсъжда въпроси, свързани с него, по-специално необходимостта от отстраняването му от длъжност, и няма да участва в свързаните с това обсъждания.

Член 34

Независимост

Без да се засяга ролята на Съвета на надзорните органи по отношение на задачите на председателя, последният нито търси, нито приема указания от институции или органи на Съюза, от правителство на държава-членка или от друг публичен или частен орган.

Държавите-членки, институциите на Съюза и всички други публични или частни органи не се опитват да оказват влияние върху председателя при изпълнението на неговите задачи.

В съответствие с Правилника за длъжностните лица, посочен в член 54, председателят, след като напусне своя пост, продължава да бъде обвързан от задължението да действа почтено и предпазливо по отношение на приемането на някои назначения или придобивки.

Член 35

Доклад

1.   Европейският парламент и Съветът могат да приканят председателя или неговия заместник, като изцяло зачитат независимостта му, да направи изявление. При всяка такава покана председателят прави изявление пред Европейския парламент и отговоря на всички въпроси, зададени от неговите членове .

2.   ▐ Председателят представя пред Европейския парламент, по искане на последния и най-малко петнадесет дни преди да направи изявлението, посочено в параграф 1, писмен доклад относно основните дейности на Органа .

2а.     Освен информацията, посочена в членове 7а-7д, 8, 9, 10, 11a и 18, докладът също така включва всякаква съответна информация, поискана от Европейския парламент за специални цели.

РАЗДЕЛ 4

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

Член 36

Назначаване

1.   Органът се ръководи от изпълнителен директор, който е независим специалист, работещ на пълно работно време.

2.   Изпълнителният директор се назначава от Съвета на надзорните органи след открита процедура за подбор, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазари и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране , след одобрение от Европейския парламент .

3.   Мандатът на изпълнителния директор е пет години с възможност за еднократно подновяване.

4.   През деветте месеца преди края на петгодишния мандат на изпълнителния директор, Съветът на надзорните органи извършва оценка на работата му.

При оценката Съветът на надзорните органи разглежда по-специално:

a)	резултатите, постигнати през първия мандат, и начина, по който са били постигнати;

б)	задълженията и изискванията към Органа за предстоящите години.

Съветът на надзорните органи, като взема предвид оценката, може еднократно да поднови мандата на изпълнителния директор.

5.   Изпълнителният директор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Съвета на надзорните органи.

Член 37

Независимост

1.    Без да се засягат съответните роли на Управителния съвет и на Съвета на надзорните органи във връзка със задачите на изпълнителния директор, последният нито търси, нито приема указания от правителство, орган, организация или лице извън Органа.

1а.     Държавите-членки, институциите на Съюза и всеки друг публичен или частен орган не се опитват да оказват влияние върху изпълнителния директор при изпълнението на неговите задачи.

В съответствие с Правилника за длъжностните лица, посочен в член 54, изпълнителният директор, след като напусне своя пост, продължава да бъде обвързан от задължението да действа почтено и предпазливо по отношение на приемането на някои назначения или придобивки.

Член 38

Задачи

1.   Изпълнителният директор отговаря за управлението на Органа и подготвя работата на Управителния съвет.

2.   Изпълнителният директор отговаря за прилагането на годишната работна програма на Органа под ръководството на Съвета на надзорните органи и под контрола на Управителния съвет.

3.   Изпълнителният директор предприема необходимите мерки, предимно приемането на вътрешни административни указания и публикуването на съобщения, за да гарантира функционирането на Органа в съответствие с настоящия регламент.

4.   Изпълнителният директор подготвя многогодишната работна програма, както се посочва в член 32, параграф 2.

5.   Всяка година в срок до 30 юни, изпълнителният директор подготвя работната програма за следващата година, както се посочва в член 32, параграф 2.

6.   Изпълнителният директор съставя предварителния проектобюджет на Органа в съответствие с член 49 и изпълнява бюджета на Органа в съответствие с член 50.

7.   Всяка година изпълнителният директор подготвя проект за ▐ доклад, който съдържа част, посветена на регулаторните и надзорните дейности на Органа, и част относно финансовите и административните въпроси.

8.   По отношение на персонала на Органа изпълнителният директор упражнява правомощията, изложени в член 54, и управлява персонала.

ГЛАВА IV

ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР (ЕСФН) ▐

РАЗДЕЛ 2

ЕВРОПЕЙСКИ НАДЗОРНИ ОРГАНИ (СЪВМЕСТЕН КОМИТЕТ)

Член 40

Създаване

1.    Създава се Съвместен комитет на европейските надзорни органи.

2.   Съвместният комитет служи като форум, чрез който Органът си сътрудничи редовно и тясно и осигурява междусекторната съгласуваност с другите европейски надзорни органи, по-специално по отношение на:

—	финансовите конгломерати;

—	счетоводството и одита;

—	микропруденциалните анализи на междусекторното развитие, рисковете и слабите места за финансовата стабилност;

—	инвестиционните продукти на дребно;

—	мерките за борба с изпирането на пари; както и

—	обмена на информация с ЕССР и развиването на взаимоотношения между Европейския комитет за системен риск и Европейските надзорни органи .

3.    Съвместният комитет разполага със свой персонал, осигурен от трите европейски надзорни органа, който действа в качеството на секретариат .Органът допринася с достатъчно ресурси за ▐ административни, инфраструктурни и оперативни разходи.

Член 40a

Надзор

В случай че финансова институция извършва дейност в различни сектори, Съвместният комитет разрешава споровете в съответствие с член 42.

Член 41

Състав

1.   Съвместният комитет се състои от председателите на европейските надзорни органи и, когато е целесъобразно, включва председателя на подкомитета, създаден съгласно член 43

2.   Към изпълнителния директор, представителя на Комисията и ЕССР, както и към подкомитета, посочен в член 43, се отправят покани да присъстват на заседанията на Съвместния комитет ▐ в качеството на наблюдатели.

3.   Председателстващият Съвместния комитет ▐ се назначава на годишна ротационна основа измежду председателите на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари. Председателстващият Съвместния комитет, назначен в съответствие с настоящия параграф, се назначава също така за заместник-председател на ЕССР.

4.   Съвместният комитет ▐ приема и публикува свой процедурен правилник. Правилата могат да предвиждат допълнителни участници в заседанията на Съвместния комитет.

Съвместният комитет ▐ заседава поне веднъж на всеки два месеца.

Член 42

Съвместни позиции и общи действия

В рамките на своите задачи по глава II и по-специално във връзка с прилагането на Директива 2002/87/ЕО, когато е целесъобразно, Органът постига съвместни позиции с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и с Европейския орган за ценните книжа и пазарите, в зависимост от случая.

Действия съгласно членове 7, 9, 10 или 11 от настоящия регламент във връзка с прилагането на Директива 2002/87/ЕО и на всеки друг законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2, който също попада в областта на компетентност на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване или на Европейския орган за ценни книжа и пазари, се приема едновременно от Органа и от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване или от Европейския орган за ценни книжа и пазари, в зависимост от случая.

Член 43

Подкомитети

1.    За целите на член 42 към Съвместния комитет ▐ се създава Подкомитет по финансовите конгломерати.

2.    Подкомитетът се състои от лицата, посочени в член 41, параграф 1, и един високопоставен представител от действащия състав на съответния компетентен орган от всяка държава-членка.

3.    Подкомитетът избира председател измежду членовете си, който е също и член на Съвместния комитет ▐.

4.    Съвместният комитет може да създаде други подкомитети.

РАЗДЕЛ 3

АПЕЛАТИВЕН СЪВЕТ

Член 44

Състав

1.   Апелативният съвет е съвместна структура на трите европейски надзорни органа .

2.   Апелативният съвет се състои от шест членове и шест заместници, които се ползват с изключително добро име и имат доказани знания и професионален опит , включително в областта на надзора, на достатъчно високо ниво в областта на банкирането, застраховането, пазарите на ценни книжа или други финансови услуги , с изключение на настоящи служители на компетентните органи или на други национални институции или институции на Съюза , участващи в дейностите на Органа. Съществен брой членове на Апелативния съвет разполагат с достатъчен юридически познания, за да предоставят експертна правна консултация при упражняване на правомощията на Органа.

Апелативният съвет определя своя председател.

Решенията на Апелативния съвет се приемат с мнозинство от поне четири от неговите шест членове. Когато обжалваното решение попада в обхвата на настоящия регламент, мнозинството от четири членове включва поне един от двамата членове на Апелативния съвет, които се назначават от Органа.

Апелативният съвет се свиква от председателя, когато е необходимо.

3.   Двама членове на Апелативния съвет и двама заместници се назначават от Управителния съвет на Органа от списък на подбрани кандидати, предложен от Комисията, след покана за изразяване на интерес, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, и след консултации със Съвета на надзорните органи.

Останалите членове се назначават в съответствие с Регламент (ЕС) № …/ 2010 [ЕОЗППО] и Регламент (ЕС) № …/ 2010 [ЕОЦКП].

4.   Мандатът на членовете на Апелативния съвет е пет години. Той може да бъде еднократно подновен.

5.   Член на Апелативния съвет, който е назначен от Управителния съвет на Органа, не може да бъде отстранен по време на мандата си, освен ако не е установено виновно извършване на сериозно нарушение, и Управителният съвет вземе решение за това след консултация със Съвета на надзорните органи.

6.   ▐ Европейският банков орган, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейският орган за ценни книжа и пазари осигуряват подходяща оперативна и секретарска подкрепа за Апелативния съвет чрез Съвместния комитет .

Член 45

Независимост и обективност

1.   Членовете на Апелативния съвет са независими при вземането на решенията си. Те не се обвързват с инструкции. Те не могат да извършват никакви други задължения в Органа, в неговия Управителен съвет или в неговия Съвет на надзорните органи.

2.   Членовете на Апелативния съвет не могат да вземат участие в никакви производства по обжалване, ако имат какъвто и да е личен интерес или ако преди това са участвали като представители на една от страните в производството, или ако са участвали при вземането на решението, което се обжалва.

3.   Ако на някое от основанията, посочени в параграфи 1 и 2, или на всякакво друго основание, даден член на Апелативния съвет счете, че негов колега не може да участва в производство по обжалване, той съответно уведомява за това Апелативния съвет.

4.   Всяка от страните в производството по обжалване може да направи искане за отвод на член на Апелативния съвет на всяко от основанията, посочени в параграфи 1 и 2, или при съмнение за пристрастност.

Искането за отвод не може да се основава на националността на членовете, нито е допустимо, ако страната в производството по обжалване, въпреки че ѝ е било известно основание за искане на отвод, е предприела процесуални действия, различни от искане за отвод на член от състава на Апелативния съвет.

5.   Апелативният съвет решава какво действие да бъде предприето в случаите, посочени в параграфи 1 и 2 без участието на съответния член.

За да се вземе такова решение, мястото на въпросния член се заема от неговия заместник в Апелативния съвет, освен ако последният не се намира в сходна ситуация. Ако случаят е такъв, председателят посочва заместващо лице измежду наличните заместници.

6.   Членовете на Апелативния съвет се ангажират да действат независимо в обществен интерес.

За целта те правят декларация за обвързване и декларация за интереси, като посочват или отсъствието на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост, или наличието на преки или косвени интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост.

Тези декларации се оповестяват публично и се правят писмено всяка година.

ГЛАВА V

КОРИГИРАЩИ МЕРКИ

Член 46

Обжалване

1.   Всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи, може да обжалва решение на Органа по членове 9, 10 и 11, както и всяко друго решение, взето от Органа в съответствие с посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, което е отправено до това лице, или решение, което, макар и под формата на адресирано към друго лице решение, го засяга пряко и лично.

2.   Обжалването, заедно с изложението на основанията за него, се подават писмено в Органа в срок от два месеца от деня, в който засегнатото лице е уведомено за взетото решение или, при липса на такова уведомяване, от деня на публикуване на решението на Органа.

Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от два месеца след нейното подаване.

3.   Жалба, подадена съгласно параграф 1, не спира изпълнението на решението.

Апелативният съвет обаче може да спре изпълнението на оспорваното решение, ако прецени, че обстоятелствата го налагат.

4.   Ако жалбата е допустима, Апелативният съвет проверява дали тя е основателна. Той поканва ▐ страните по производството по обжалване да представят в определен срок коментари във връзка с издадени от самия него уведомления или със съобщения от други страни по процедурата по обжалване. Страните по производството по обжалване имат право на устни изказвания.

5.   Апелативният съвет може да потвърди решението, взето от компетентния орган на Органа, или ▐ да предаде случая на компетентен орган на Органа. Решението на Апелативния съвет е обвързващо за компетентния орган , който приема изменено решение по случая .

6.   Апелативният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

7.   Решенията на Апелативния съвет се обосновават и се оповестяват публично от Органа.

Член 47

Искове пред Общия съд и Съда на Европейския съюз

1.   В съответствие с член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз пред Общия съд и Съда на Европейския съюз може да бъде заведен иск за оспорване на решение на Апелативния съвет или на Органа, в случаите когато няма право на обжалване пред Апелативния съвет.

1а.     Държавите-членки и институциите на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, могат да обжалват пряко пред Съда решения на Органа в съответствие с член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.   Ако Органът е задължен да предприеме действие и не изпълни задължението си, пред Общия съд или Съда на Европейския съюз може да бъде заведен иск за бездействие в съответствие с член 265 от Договора за функционирането на Европейския съюз .

3.   От Органа се изисква да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Общия съд или на Съда на Европейския съюз .

ГЛАВА VI

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 48

Бюджет на Органа

1.   Приходите на Органа, европейски орган в съответствие с член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, се състоят по-специално от всяка една от следните комбинации :

a)

задължителни вноски от националните публични органи , отговарящи за надзора на финансовите институции, които се правят в съответствие с формула въз основа на пропорционалната тежест на гласовете по член 3, параграф 3 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз;

б)	субсидия от Съюза , включена в общия бюджет на Европейския съюз (раздел Комисия); финансирането на Органа от Европейския съюз подлежи на одобрение от бюджетния орган съгласно точка 47 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление;

в)	всякакви такси, платени на Органа в случаите, посочени в съответните инструменти на правото на Съюза .

2.   Разходите на Органа включват най-малко разходите за персонал, възнаграждения, административни, инфраструктурни и оперативни разноски и разноски за професионално обучение .

3.   Приходите и разходите са балансирани.

4.   За всяка финансова година, която съответства на календарната година, се изготвя прогноза на всички приходи и разходи на Органа, която се представя в бюджета на Органа.

Член 49

Съставяне на бюджета

1.   До 15 февруари всяка година изпълнителният директор изготвя проект за прогноза на приходите и разходите за следващата финансова година и представя този предварителен проектобюджет на Управителния съвет и Съвета на надзорните органи , заедно с щатното разписание. Всяка година въз основа на предварителния проект, разработен от изпълнителния директор и одобрен от Управителния съвет , Съветът на надзорните органи изготвя прогноза на приходите и разходите на Органа за следващата финансова година. Тази прогноза, която включва проект за щатно разписание, се предоставя от Съвета на надзорните органи на Комисията до 31 март. Преди приемането на прогнозата, изготвеният от изпълнителния директор проект се одобрява от Управителния съвет .

2.   Комисията изпраща прогнозата на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу „бюджетен орган“) заедно с предварителния проект за общ бюджет на Европейския съюз.

3.   Въз основа на прогнозата Комисията включва в предварителния проект на общ бюджет на Европейския съюз предвижданията, които тя счита за необходими за щатното разписание и за размера на субсидиите, които ще се предоставят от общия бюджет на Европейския съюз в съответствие с членове 313 и 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз .

4.   Бюджетният орган приема проекта за щатно разписание на Органа. Бюджетният орган одобрява бюджетните кредити за субсидията, предназначена за Органа.

5.   Бюджетът на Органа се приема от Съвета на надзорните органи . Той става окончателен, след последното одобрение на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост той съответно се коригира.

6.   Управителният съвет незабавно нотифицира бюджетния орган за намерението си да осъществява какъвто и да е проект, който може да има значителни финансови последствия върху финансирането на неговия бюджет, и по-специално проекти, отнасящи се до собственост, като например вземането под наем или закупуването на сгради. Той информира Комисията за това. Когато клон на бюджетния орган възнамерява да предостави становище, той уведомява Органа за това свое намерение в срок от две седмици от получаването на информация за проекта. При липса на отговор Органът може да пристъпи към планираното действие.

6а.     През първата година от дейността на Органа, приключваща на 31 декември 2011 г., бюджетът се одобрява от членовете на комитета от ниво 3, след консултация с Комисията и след това се представя на Европейския парламент и Съвета за одобрение.

Член 50

Изпълнение и контрол на бюджета

1.   Изпълнителният директор действа като разпоредител с бюджетни кредити и изпълнява бюджета на Органа.

2.   В срок до 1 март след приключването на всяка финансова година, счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата междинни отчети, придружени от доклада за бюджетното и финансово управление за предходната финансова година. Счетоводителят на Органа също така изпраща отчета за бюджетното и финансово управление на членовете на Съвета на надзорните органи, на Европейския парламент и на Съвета до 31 март на следващата година.

След това счетоводителят на Комисията консолидира междинните отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (36) (наричан по-долу „Финансов регламент“).

3.   След получаване на забележките на Сметната палата относно междинните отчети на Органа в съответствие с разпоредбите на член 129 от Финансовия регламент, изпълнителният директор, действащ на своя собствена отговорност, изготвя окончателните отчети на Органа и ги предава за становище на Управителния съвет.

4.   Управителният съвет представя становище за окончателните финансови отчети на Органа.

5.   До 1 юли след приключването на финансовата година изпълнителният директор предава на членовете на Съвета на надзорните органи, на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата окончателните отчети, придружени от становището на Управителния съвет.

6.   Окончателният отчет се публикува.

7.   До 30 септември изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки. Той изпраща също копие от този отговор на Управителния съвет и на Комисията.

8.   Изпълнителният директор предоставя на Европейския парламент по искане на последния и по начина, предвиден в член 146, параграф 3 от Финансовия регламент, цялата необходима информация за безпрепятственото прилагане на процедурата по освобождаване от отговорност за съответната финансова година.

9.   До 15 май на година N + 2 Европейският парламент, по препоръка на Съвета, решаващ с квалифицирано мнозинство, освобождава от отговорност Органа за изпълнението на бюджета (включващ всички разходи и приходи на Органа) за финансовата година N.

Член 51

Финансов правилник

Финансовите правила, приложими към Органа, се приемат от Управителния съвет след консултация с Комисията. Тези правила не могат да се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията (37) освен ако това не се налага поради специфичните оперативни нужди за функционирането на Органа и само след предварителното съгласие на Комисията.

Член 52

Мерки за борба с измамите

1.   С цел борба с измамите, корупцията и с други незаконни дейности разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 се прилагат неограничено по отношение на Органа.

2.   Органът се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (38) и незабавно приема подходящите разпоредби, приложими по отношение на всички служители на Органа.

3.   В решенията относно финансирането и в споразуменията, както и в произтичащите от тях инструменти за прилагане изрично се предвижда, че Сметната палата и OLAF могат да извършват при необходимост проверки на място на бенефициерите на финансирането, отпускано от Органа, и на служителите, отговарящи за разпределението му.

ГЛАВА VII

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 53

Привилегии и имунитети

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага спрямо Органа и неговия персонал.

Член 54

Служители

1.   Правилникът за длъжностните лица, Условията за работа на другите служители и правилата, приети съвместно от институциите на Съюза с цел прилагане на условията, са в сила за Органа, включително за неговия изпълнителен директор и председател .

2.   Управителният съвет, съгласувано с Комисията, приема необходимите правоприлагащи мерки в съответствие с предвиденото в член 110 от Правилника за длъжностните лица.

3.   По отношение на своя персонал Органът упражнява правомощията, които са предоставени на назначаващия орган по силата на Правилника за длъжностните лица и на органа, упълномощен да сключва трудови договори, по силата на Условията за работа на други служители на Европейските общности.

4.   Управителният съвет приема разпоредби, позволяващи национални експерти от държавите-членки да бъдат командировани на работа в Органа.

Член 55

Отговорност на Органа

1.   В случай на извъндоговорна отговорност, Органът, в съответствие с общите принципи за правните системи на държавите-членки, обезщетява всяка вреда, причинена от него или от неговия персонал при изпълнението на техните задължения. Спорове относно обезщетяването на такива вреди са от компетентността на Съда.

2.   Личната финансова и дисциплинарна отговорност, която персоналът на Органа носи по отношение на Органа, се урежда от съответните разпоредби, приложими спрямо персонала на Органа.

Член 56

Задължение за професионална тайна

1.   Изискванията за професионална тайна съгласно член 339 от Договора за функционирането на Европейския съюз и съответните разпоредби в законодателството на Съюза се прилагат по отношение на членовете на Съвета на надзорните органи и Управителния съвет, изпълнителния директор и членовете на персонала на Органа, включително служители, временно командировани от държавите-членки и всички други лица, изпълняващи задачи за Органа с договорни правоотношения , дори след като са преустановили изпълнението на своите задължения.

В съответствие с Правилника за длъжностните лица, посочен в член 54, председателят, след като напусне своя пост, продължава да бъде обвързан от задължението да действа почтено и предпазливо по отношение на приемането на някои назначения или придобивки.

Нито държавите-членки, институциите и органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган се опитват да оказват влияние върху членовете на Органа.

2.   Без да се засягат случаите, предмет на наказателното право, всякаква поверителна информация, получена от посочените в параграф 1 лица при изпълнението на техните задълженията, не може да се разкрива на каквито и да е лица или органи, освен в обобщен формат или обща форма, която не позволява установяване на отделните финансови институции.

Освен това задължението съгласно параграф 1 и първа алинея на настоящия параграф не възпрепятства Органа и националните надзорни органи да използват информацията за привеждане в действие на законодателните актове , посочени в член 1, параграф 2, и по-специално във връзка с правни процедури за приемането на решения.

3.   Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват Органа да обменя информация с националните надзорни органи в съответствие с настоящия регламент и с друго общностно законодателство, приложимо по отношение на финансовите институции.

Тази информация се подчинява на условията за опазване на служебната тайна, посочени в параграфи 1 и 2. Органът предвижда в своите вътрешни процедурни правилници практическите разпоредби за изпълнението на правилата за поверителност, посочени в параграфи 1 и 2.

4.   Органът прилага Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (39).

Член 57

Защита на данните

Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите-членки, свързани с обработването от тях на лични данни съгласно Директива 95/46/ЕО или задълженията на Органа във връзка с обработването от него на лични данни съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001 при изпълнение на неговите отговорности.

Член 58

Достъп до документи

1.   По отношение на документи, държани от Органа, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001.

2.   До 31 май 2011 г. Управителният съвет приема практически мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001.

3.   Решенията, взети от Органа съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да подлежат на обжалване пред Омбудсмана или на производство пред Съда на Европейския съюз, след обжалване пред Апелативния съвет, при целесъобразност, в съответствие с условията, предвидени съответно в членове 228 и 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз .

Член 59

Езиков режим

1.   Разпоредбите на Регламент № 1 (40) на Съвета се прилагат по отношение на Органа.

2.   Управителният съвет решава относно вътрешния езиков режим на Органа.

3.   Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Органа, се предоставят от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз.

Член 60

Споразумение за седалището

Необходимите договорености относно установяването на Органа в държавата-членка, в която се намира седалището му, и относно съоръженията, които трябва да бъдат предоставени от тази държава-членка, както и специалните правила, приложими в тази държава-членка към изпълнителния директор, членовете на Управителния съвет, персонала на Органа и членовете на техните семейства, се установяват в споразумение за седалището между Органа и държавата-членка, което ще бъде сключено след получаване на одобрение от Управителния съвет.

Държавата-членка осигурява възможно най-добрите условия за доброто функциониране на Органа, включително многоезиково училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.

Член 61

Участие на трети държави

1.    Органът е отворен за участие в неговата работа на държави, които не са членове на Европейския съюз и които са сключили споразумения с Европейския съюз , съгласно които са приели и прилагат правото на Съюза в областта на компетентност на Органа, както се посочва в член 1, параграф 2.

1а.     Органът може да позволи участието на трети страни, които прилагат законодателство, признато за еквивалентно, в областите на компетентност на Органа, посочени в член 1, параграф 2, съгласно международните споразумения, сключени от Съюза в съответствие с член 216 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.    Съгласно съответните разпоредби на тези споразумения, следва да бъдат постигнати договорености, определящи по-специално естеството, обхвата и процедурните аспекти на участието на тези държави в работата на Органа, включително разпоредби относно финансовите вноски и персонала. В тях може да се предвижда тези страни да бъдат представени в качеството на наблюдател в Съвета на надзорните органи, като се гарантира, че те не присъстват на обсъждания, свързани с отделни финансови институции, освен при наличието на пряк интерес.

ГЛАВА VIII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 62

Подготвителни действия

-1.	В периода след влизането в сила на настоящия регламент и преди създаването на Органа, КЕБН действа в тясно сътрудничество с Комисията, за да се подготви за заместването на CEBS с Органа.

1.

След учредяването на Органа, Комисията отговаря за административното създаване и първоначалната административна дейност на Органа, докато Органът не назначи изпълнителен директор. За тази цел до встъпването в длъжност на изпълнителния директор след назначаването му от Съвета на надзорните органи в съответствие с член 36, Комисията може да назначи едно длъжностно лице, което временно да изпълнява функциите на изпълнителния директор. Този период се ограничава до момента, в който Органът разполага с оперативен капацитет, за да изпълнява своя бюджет.

2.

Временно изпълняващият длъжността изпълнителен директор може да разрешава всички плащания, извършвани с бюджетните кредити, предвидени в бюджета на Органа, след като тези плащания бъдат одобрени от Управителния съвет, и може да сключва договори, включително договори за наемане на персонал, след приемане на щатното разписание на Органа.

3.	Параграфи 1 и 2 не засягат правомощията на Съвета на надзорните органи и на Управителния съвет.

3а.

Органът се смята за законния приемник на CEBS. Всички активи и пасиви и всички предстоящи дейности на CEBS се прехвърлят автоматично на Органа. Независим одитор съставя отчет на активите и пасивите при закриването на CEBS. Този отчет се одитира и одобрява от членовете на CEBS и от Комисията преди да се извърши прехвърляне на активи и пасиви.

Член 63

Преходни разпоредби относно персонала

1.   Чрез дерогация от член 54, всички трудови договори и договорености за командироване , които са сключени от CEBS или от неговия секретариат и са в сила към датата на прилагане на настоящия регламент, се изпълняват до датата на тяхното изтичане. Техният срок не може да бъде удължаван.

2.   На всички служители с договори, посочени в параграф 1, се предлага възможност да сключат договори за временно наети служители по силата на член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на съответните степени, както е посочено в щатното разписание на Органа.

След влизането в сила на настоящия регламент органът, упълномощен да сключва договори, провежда вътрешна процедура за подбор, ограничена до служителите на CEBS или неговия секретариат, с цел да се провери компетентността, ефикасността и надеждността на лицата, които ще бъдат наети. Вътрешната процедура по подбор взема изцяло предвид уменията и опита, показани от отделните служители при упражняването на техните функции преди прехода.

3.   В зависимост от вида и нивото на изпълняваните функции, на одобрените кандидати се предлага договор за временно наети служители за срок, равен най-малко на оставащия срок по предходния договор.

4.   Съответното национално законодателство, свързано с трудовите договори, и другите приложими правни инструменти продължават да се прилагат спрямо служителите с предходни договори, които предпочитат да не се кандидатират за временно наети служители или на които не са предложени договори за временно наети служители в съответствие с параграф 2.

Член 63a

Национални разпоредби

Държавите-членки предвиждат разпоредбите, които са целесъобразни, за да гарантират ефективното прилагане на настоящия регламент.

Член 64

Изменения

Решение № 716/2009/ЕО се изменя, като се заличава CEBS от списъка на бенефициерите, определен в раздел Б от приложението към въпросното решение.

Член 65

Отмяна

Решение 2009/78/ЕО на Комисията за създаване на CEBS се отменя, считано от 1 януари 2011 г.

Член 66

Клауза за преглед

-1.	До … (41)Комисията представя на Европейския парламент и Съвета необходимите предложения за засилване на надзора на институциите, които могат да съставляват системен риск, посочени в член 12б и за създаване на нова рамка за управление на финансовата криза, включително договорености за финансиране.

1.

До … (42) и на всеки три години след това Комисията публикува общ доклад относно натрупания вследствие на дейността на Органа опит и процедурите, предвидени в настоящия регламент. В този доклад ▐ се оценява наред с другото: a) сближаването на надзорните практики, постигнато от компетентните органи; б) функционирането на колегиумите на надзорните органи; в) напредъкът, постигнат към сближаване в областта на предотвратяването, управлението и разрешаването на кризи, включително европейските механизми за финансиране; г) дали, по-специално в светлината на постигнатия напредък по отношение на темите, посочени в буква в), ролята на Органа при надзора на финансовите институции, които съставляват потенциален системен риск, следва да бъде укрепена и дали Органът следва да упражнява по-големи надзорни правомощия върху тези институции; д) прилагането на предпазната клауза, посочена в член 23.

1а.

В доклада, посочен в параграф 1, се разглежда също така: a) дали е целесъобразно да се продължава да се упражнява отделно надзор върху банковата дейност, застраховането, професионалното пенсионно осигуряване, ценните книжа и финансовите пазари; б) дали е целесъобразно пруденциалният надзор и надзорът върху търговската дейност да се осъществяват отделно или от един и същ надзорен орган; в) дали е целесъобразно да се опрости и укрепи архитектурата на ЕСФН с цел повишаване на съгласуваността между макро- и микроравнищата и между Европейските надзорни органи; г) дали развитието на ЕСФН съответства на развитието в световен мащаб; д) дали са налице достатъчно многообразие и високи постижения в рамките на ЕСФН; е) дали е налице достатъчна степен на отчетност и прозрачност във връзка с изискванията за публикуване. ж) дали е целесъобразно да се запази седалището на Органа във Франкфурт.

2.	Докладът и съответно всякакви съпътстващи предложения се препращат на Европейския парламент и на Съвета.

Член 67

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2011 г., с изключение на член 62 и член 63, параграфи 1 и 2, които се прилагат от датата на влизане в сила. Органът се учредява на датата на прилагане на настоящия регламент .