Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на информация в наказателните производства“

На 29 септември 2010 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на информация в наказателните производства“

На 20 октомври 2010 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 467-ата си пленарна сесия, проведена на 8 и 9 декември 2010 г. (заседание от 8 декември 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет определи г-н Pezzini за главен докладчик и прие настоящото становище със 161 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.1 ЕИСК одобрява извършената от Комисията работа, насочена към създаване на цялостен законодателен пакет, с цел да се гарантира общ набор от процесуални права в наказателните производства в държавите-членки.

1.2 Правото на редовно предоставяна и точна информация е част от правната традиция на Съюза и поради пътуванията в ЕС на гражданите на държавите-членки то се превръща във все по-важно.

1.3 Все повече граждани на страни, които не са членки на ЕС, влизат в Съюза и също трябва да могат да установят, от една страна, правната култура на Съюза, а от друга, яснотата на процедурите, показващи уважение към човека, дори и той да е субект на наказателно производство.

1.4 ЕИСК счита, че сближаването на националните законодателства, което стои в основата на директивата, трябва да се превърне в крайъгълен камък на съдебното сътрудничество, включително и с цел да се изтъкне „Хартата на основните права“, която беше включена в Договора за ЕС (ДФЕС и ДЕС).

1.5 Според ЕИСК защитата на основните права на лицата посредством общи и одобрени от всички процедури безспорно представлява силен елемент на сближаване и укрепване на свободното движение в ЕС.

2.1 За да се гарантира основното право на „справедлив“ наказателен процес, отговарящ на принципите на правовата държава, ЕС поде специфично действие, насочено към засилване на процесуалните права на заподозрените лица или на обвиняемите в рамките на наказателното производство.

2.2 Действието изразява също така и укрепване на правата, свързани със защитата. Това съвместно действие следва да се разглежда много сериозно, особено с цел повишаване на доверието в европейското пространството на правосъдие, както и превръщането в действащ на принципа на взаимното признаване на съдебните решения.

2.3 Наистина, в резултат на премахването на вътрешните граници и все по-честото упражняване на правото на свободно движение и пребиваване все повече лица са субекти на наказателни производства в държава-членка, различна от държавата-членка, в която са установени.

2.4 С Резолюция 2009/C295/01 на Съвета от 30 ноември 2009 г., в която се припомнят:

се предлага, най-общо, гарантирането, на последователни етапи, на пълното прилагане и последователното зачитане на „правото на справедлив процес“.

2.4.1 Това се извършва съгласно принципа, изрично посочен в член 6 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който е възприет като обща основа за защита на правата на заподозрените лица или на обвиняемите в рамките на наказателното производство.

2.5 Освен това правото на справедлив процес и правото на защита са установени с член 47 и член 48 от Хартата за основните права на Европейския съюз (1)

2.6 По-специално в пътната карта от шест точки, приета с вече споменатата резолюция на Съвета, като приоритетни са посочени следните мерки:

3.1 На 27 юли 2010 г. съгласно мандата, получен с посочената резолюция на Съвета, Комисията изготви предложението за директива COM(2010) 392 окончателен относно „правото на информация в наказателните производства“.

3.2 С предложението за директива се цели точно прилагане на мярка Б от споменатата пътна карта чрез въвеждането на общи минимални стандарти относно правото на информация в наказателните производства на територията на ЕС.

3.3 Вследствие на това законодателството възлага на прокуратурата задължението не само тя да предостави на заподозряното лице необходимата информация, но също и да положи необходимите усилия тази информация действително да бъде предоставена на вниманието на защитата.

3.4 Между другото, тези положителни и разумни мерки би трябвало на практика да доведат до намаляване на сроковете и разходите за правосъдието, благодарение на избягването на съдебни грешки и намаляването на броя на обжалванията.

3.5 Следователно по този начин би могло да се отбележи един вид положително „компенсиране“ на допълнителните, макар и ограничени, икономически тежести, до което несъмнено ще се стигне при въвеждането и конкретното прилагане на мерките за информиране.

4.1 Съображение (18): Изразът „Информацията относно правата следва да се предостави … своевременно при започването на наказателното производство“ може да изглежда противоречив, затова би било полезно да се конкретизира точният момент, в който трябва да се предостави устната или писмена информация относно обвинението.

4.2 Съображение (19): В първото изречение изразът „информация относно процесуалните им права от непосредствено значение“ изглежда неопределен, поради което би било целесъобразно да се уточнят по-добре характерът и обхватът на съответните процесуални права, които са от значение, с цел, по-специално, да се гарантира ефективността на защитата.

4.3 Съображение (21): В последното изречение изразът „когато излага на сериозен риск … вътрешната сигурност на държавата-членка“ може да изглежда сам по себе си неясен. Същевременно прилагателното „сериозен“ би трябвало да се разглежда като неотменен елемент, за да се избегне възможността държавите-членки да използват гарантирането на „вътрешна сигурност“ като претекст за извършване на преценка от „политически“ характер.

4.4 Съображение (22): с оглед на прозрачността обхватът на израза „механизъм за проверка дали заподозряното лице“ би могъл да бъде по-добре уточнен като след „механизъм за проверка“ се добави „посредством официален акт“.

4.5 Член 3, параграф 1: полезно би било думата „своевременно“ да се замени с израза „още от първия акт в рамките на производството“.

4.6 Член 3, параграф 2, последно тире: изразът „правото на своевременно явяване“ следва да се замени с израза „правото на възможно най-бързо явяване“, съгласно формулировката, възприета в член 5, параграф 3 от ЕКПЧ (Бел. пр.: в превода на български език на ЕКПЧ вместо „възможно най-бързо“ отново е употребена думата „своевременно“, затова тук предаваме идеята на докладчика).

4.7 Член 4, параграф 1: думата „своевременно“ би могла успешно да се замени с „още от първия акт в рамките на поризводството“.

4.8 Член 6: предвид факта, че директивата се отнася за правото на информация относно обвинението не само по време на съдебния процес, но и във фазата на досъдебното производство, в разпоредбата би трябвало да се уточни, че информацията относно обвинението следва да се предоставя и по отношение на актовете на криминалната полиция, поне в случаите на делегиране от страна на съдебните органи и когато първоначалното обвинение е предявено.

4.9 Член 6, параграф 1 следва да се редактира по следния начин: „Държавите-членки осигуряват на всяко заподозряно лице или обвиняем достатъчно информация относно обвинението и мотивите за него, за да се гарантира справедливостта на наказателното производство“ – така ще бъде възприета идеята на ЕКПЧ (член 6, параграф 3, буква а)), в която изрично се споменават причините за обвинението.

4.10 Член 6, параграф 2: думата „своевременно“ следва да се замени с „възможно най-бързо“, за да бъде възприета идеята на ЕКПЧ, по чието тълкуване вече има достатъчно съдебна практика.

4.11 Член 6, параграф 3, буква а): Вместо „… на обстоятелствата, при които е извършено престъплението“ трябва да се каже „… на обстоятелствата, при които е извършено предполагаемото престъпление“, тъй като към момента на предявяване на обвинението не е установено дали едно престъпление е извършено в действителност. Подобно заключение е възможно единствено след произнасяне на присъдата.

4.12 Член 6, параграф 3, буква a): изразът „включително времето, мястото и степента на участие“ би станал по-ясен, ако думата „степен“ се замени с „действителната роля“.

4.13 Член 6, параграф 3: добавят се три нови подточки със следното съдържание:

4.14 Член 7, параграф 2: Въвеждането на тайна, въз основа на която може да бъде отказан достъпът до определени документи след приключване на разследването, би трябвало да попречи на предоставянето на прекалено големи права за преценка на съдебните органи, като се има предвид, че по принцип след приключване на разследването процедурните актове стават достъпни.

4.15 Член 7, параграф 3: Във всички езикови версии на директивата следва да се запази позоваването на „предварителното производство“, като се избягва изразът „подготвителен етап“ („fase istruttoria“) предвид факта, че в много съдебни системи тази фаза вече не съществува.

Брюксел, 8 декември 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Член 5, параграф 2 (право на свобода и сигурност) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) гласи, че „на всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват“.

В следващия член 6, параграф 3 (право на справедлив съдебен процес) се посочва, че „Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има минимум следните права: а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език; b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита; е) да ползува безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.“

Същите гаранции за справедлив съдебен процес са ясно установени с член 111 на италианската Конституция, както се посочва в Конституционния закон № 2/1999 г.