17.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/50

1.1

ЕИСК подкрепя решимостта на Европейския съюз по отношение на предотвратяването и борбата с трафика на хора, както и за защита на правата на пострадалите от такъв трафик и приветства цялостния, интегриран подход на предложението за директива.

1.2

Трафикът на хора е грубо погазване на правата на човека, престъпление с множество аспекти, които трябва да се вземат предвид. Предложеното в директивата определение обхваща различни типове жертви и форми на експлоатация, включително просия и експлоатация за престъпна дейност - две нови области, обхванати от предложението за директива. Определението включва и трафика с цел отнемане на органи, изключително тежко посегателство върху физическата цялост и правата на човека. ЕИСК категорично подкрепя широкия обхват на определението за престъпления, свързани с трафик на хора.

1.3

ЕИСК подкрепя мнението, че санкциите за престъпления, свързани с трафик на хора, трябва да бъдат съизмерими с изключително тежкия характер на тези престъпления. Затова препоръчва да се приемат по-строги наказания и санкции в съчетание с изземване на активите, придобити чрез незаконна дейност. Разследването на случаи на трафик на хора трябва да включва финансово разследване. Задължително е наказанията и санкциите да се хармонизират между държавите-членки.

1.4

Освен да се определят санкции за извършителите, в борбата с това грубо погазване правата на човека е изключително важно да се гарантира, че присъдите се изпълняват, щом бъдат произнесени от съда. ЕИСК препоръчва в случаите на трафик на хора да няма възможност за намаляване на санкциите или за освобождаване от затвора преди изтичане на определения в присъдата период.

1.5

ЕИСК подкрепя разбирането, че жертвите на трафик са в уязвимо положение и че трябва да бъдат защитени от повторна виктимизация и понататъшно травмиране по време на съдебното производство. Във връзка с това ЕИСК препоръчва да се редактира текста на член 7 от директивата, който понастоящем гласи „Държавите-членки предвиждат възможност жертвите на трафик да не бъдат наказателно преследвани или да не бъдат наказвани“, като думата „възможност“ се замени с по-силен термин, така че да бъде правило, а не изключение, да не се извършва наказателно преследване и да не се налагат наказания.

1.6

ЕИСК предлага поради особеното положение, в което се намират, на жертвите на трафик да се предоставя безплатна, качествена правна помощ веднага щом се установи, че дадено лице е жертва на трафик.

1.7

Когато става дума за малолетни и непълнолетни, помощта и подкрепата следва да са насочени преди всичко към събиране на децата със семействата им, при условие че последните не са участвали в трафика.

1.8

С цел постигане на успешна пълна реинтеграция на жертвите на трафик и, за да се избегне повторен трафик при връщането им, на жертвите на трафик следва да се предложи срок за размисъл (1), през който освен медицинска помощ да им се предложи образование и/или професионално обучение.

1.9

Когато става дума за трафик на хора, трябва да се прилага и принципът на неотблъскване, който гарантира, че жертвите не се изпращат обратно в страната на произход, ако животът или свободата им могат да бъдат застрашени.

1.10

ЕИСК споделя възгледа, че последващите действия и решения по отношение на трафика на хора трябва да включват мерки за предотвратяване. В това отношение са необходими задълбочени познания и анализ на причините за трафика, за да бъде борбата срещу тези фактори успешна и оттам да се намалят случаите на трафик на хора.

1.11

Трафикът на хора представлява едновременно световен и местен проблем. ЕИСК смята, че политиките за правоприлагане и наказателно преследване могат да бъдат ефективни само ако съществува разширено партньорство, което включва НПО, организациите на работодателите, частния сектор, синдикатите и всички равнища на управление. Трябва да се създаде среда на нетърпимост спрямо лицата, извършващи трафик на хора.

1.12

Гражданското общество също играе първостепенна роля в усилията за борба с трафика. ЕИСК приветства факта, че директивата предвижда сътрудничество с организациите на гражданското общество. Изключително важно е те да участват във всеки етап от този процес – от идентифицирането на жертвите до предоставянето на помощ. Организациите на гражданското общество могат да играят жизненоважна роля в социалната реинтеграция на потенциалните жертви и следователно могат да допринесат косвено за превенцията и за предотвратяване на последваща виктимизация и участие в трафик на хора.

1.13

ЕИСК подкрепя твърдението, че липсват сравними данни за трафика на хора. Следователно е необходимо в държавите-членки да се събират надеждни данни за този проблем посредством хармонизиран подход и чрез създаване на национални органи за докладване.

1.14

Определянето на национални органи за докладване по проблема следва да стане правило, а мандатът им да бъде ясно определен. Според директивата държавите-членки имат право да създадат национални органи за докладване или други механизми от този тип. ЕИСК смята, че би трябвало да се посочи само един вид институция и този национален орган във всяка държава-членка да координира политиките и действията на регионално равнище и с други държави-членки, така че да се избягват сериозни разминавания между държавите-членки на ЕС.

1.15

ЕИСК очаква с интерес да види, че се предприемат последователни, задоволителни и решителни действия в резултат от постигнатото между държавите-членки споразумение за назначаване на Европейски координатор за борбата с трафика на хора на равнище ЕС.

—

стъпки, които да постигнат съизмеримост на наказанието с тежкия характер на престъплението;

—

по-широкообхватно и по-обвързващо правило за извънтериториалната компетентност, което задължава държавите-членки да преследват свои граждани или лица с постоянно местожителство в страната, които са извършили престъпление, свързано с трафик на хора, извън територията на държавата-членка;

—

по-широк обхват на разпоредбата относно неприлагане на наказания по отношение на жертвите за тяхното участие в престъпни дейности, независимо от вида на незаконните средства, които са били използвани от трафикантите, в съответствие с Протокола от Палермо;

—

по-добра помощ за жертвите, по-специално медицинското лечение, както и мерки за защита;

—

гарантирана защита в страната на произход, ако жертвите бъдат върнати там;

—

специални мерки за закрила за деца, жени и други уязвими групи, които са жертви на трафика на хора; и

—

най-вече, фактът, че включването на разпоредби с подобно съдържание в достиженията на правото на ЕС демонстрира преимуществата на налагането на по-строги ограничения от правния ред на ЕС, а именно незабавното влизане в сила и мониторинг на прилагането.

3.1

ЕИСК подкрепя решимостта на Европейския съюз по отношение предотвратяването и борбата с трафика на хора, както и за защита на правата на пострадалите от такъв трафик. Целта на предложението за директива е да се установят минимални правила за санкции, приложими спрямо престъпленията, свързани с трафик на хора, да се увеличат усилията за предотвратяване на това явление, както и да се защитят жертвите.

3.2

ЕИСК приветства цялостния, интегриран подход на директивата. Тъй като трафикът на хора е съвременна форма на робство и извънредно доходен бизнес за организираната престъпност, а също и предвид факта, че случаите на трафик в Европа се увеличават (по оценка на Европол за 2009 г.), е важно подходът на ЕС в тази област да има за главен ориентир правата на човека, да бъде изчерпателен, насочен към външните отношения, политиките за връщане и реинтеграция, социалните дейности, социалното включване, миграцията и убежището.

3.3

ЕИСК отбелязва, че в директивата са предвидени мерки за борба с някои наскоро появили се промени в явлението трафик на хора и следователно определението за трафик на хора, което тя дава, е в съответствие с международно договорените стандарти, заложени в Протокола на ООН за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, и Конвенцията на Съвета на Европа срещу трафика на хора.

3.4

Преамбюлът на директивата съдържа ясни уточнения във връзка с обхвата на понятието „особено уязвими лица“. Тъй като децата са по-уязвими и изложени на по-голям риск да станат жертви на трафик, на тази категория жертви следва да се обърне по-специално внимание. ЕИСК счита, че трябва да се обръща първостепенно внимание на висшия интерес на детето в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и Хартата на ЕС за основните права.

3.5

Въпреки това е важно определението за „трафик на хора“ да обхваща всички видове жертви, включително жени и мъже, като по този начин се признава възможността да изпаднат в уязвимо положение.

3.6

Разгледани са всички аспекти на това престъпление. Определението за трафик на хора обхваща различни типове жертви и форми на експлоатация, включително просия и експлоатация за престъпна дейност, които са две нови области, обхванати от предложението за директива. Определението включва и трафик с цел отнемане на органи, изключително тежко посегателство върху физическата цялост и правата на човека. ЕИСК твърдо подкрепя широкия обхват на определението за престъпления, свързани с трафик на хора.

3.7

ЕИСК смята, че държавите-членки би трябвало да включат в своите законодателства по-широко определение на трафика (а освен това да използват по-широкообхватни термини в борбата срещу трафика), за да осигурят рамка за решаване на този сложен и търпящ развитие проблем в неговите различни форми. Например, трябва да се вземат предвид и възможните форми на престъпление с помощта на интернет и информационните технологии като цяло.

3.8

Настоящата директива, в която ясно са определени степени на наказанията и санкциите, е решителна стъпка напред. Целта на документа е да гарантира хармонизирането между държавите-членки на степените на налаганите санкции.

3.9

ЕИСК осъзнава трудностите в процеса на подготовка на текста на директивата, свързани с установяването на единна максимална тежест на наказанията. Въпреки това е важно тези наказания да бъдат хармонизирани, тъй като между държавите-членки има съществени различия: от три до двадесет години лишаване от свобода за престъпления от общ характер и от десет години лишаване от свобода до доживотен затвор при утежняващи вината обстоятелства. Въпреки различията между отделните наказателните системи и политики ЕИСК счита, че на нарасналия брой на такива престъпления трябва да се отговори чрез политика на сурови, безкомпромисни наказания и твърдо инкриминиране.

3.10

Въз основа на наличните към настоящия момент данни се смята, че всяка година няколко стотици хиляди души стават жертва на трафик към или в ЕС. Освен това през 2008 г. броят на случаите на трафик на хора, по които Евроюст е започнал разследвания, се увеличи с над 10 % спрямо 2007 г. Понастоящем такъв трафик съществува под една или друга форма във всички 27 държави-членки и разпространението му се увеличава.

3.11

Степента на наказанията и санкциите за онези, които извличат полза от трафика на хора, следва да е достатъчно строга, за да отразява тежкия характер на престъплението и да има възпиращо действие. Следователно предложените наказания могат да бъдат преразгледани и увеличени, тъй като ЕИСК счита, че лишаването от свобода за пет години не отразява тежкия характер на това престъпление. По-строги санкции биха обслужили по-добре интересите на директивата. Наказанията, свързани с утежняващи вината обстоятелства, следва да бъдат съответно коригирани. Към престъпления от тази категория не би следвало да се прилага практиката на намаляване на присъдите за лишаване от свобода заради добро поведение или при честване на национални празници.

3.12

Гарантирането на изпълнението на присъдите е друг аспект, който трябва да е от първостепенна важност за държавите-членки. Предвид тежкия характер на престъпленията не би трябвало да се приема практиката на намаляване на присъдите за лишаване от свобода и освобождаване от местата за лишаване от свобода преди завършване на целия период, определен в присъдата.

3.13

В допълнение към наказанията, предвидени в директивата, държавите-членки следва да включат и други санкции под формата на изземване на активи, което би нанесло съкрушителен удар върху икономическите интереси, които са основна движеща сила за тези престъпления (2), забрана за напускане на страната и ограничаване на някои граждански и политически права. Разследването на трафика на хора следва да включва и разследване на финансови операции.

3.14

ЕИСК подкрепя разбирането, че жертвите на трафик са в уязвимо положение и следва да бъдат защитени от повторна виктимизация и понататъшно травмиране по време на съдебното производство. Също така те трябва да могат да упражняват правата си ефективно и да получават помощта и подкрепата, от която се нуждаят.

3.15

ЕИСК е напълно съгласен, че жертвите на трафика на хора следва да бъдат защитени от наказателно преследване и наказание за престъпни дейности, отнасящи се до обстоятелства от техния живот, при които те са били обект на трафик (например използване на фалшиви документи, проституция, или незаконна имиграция и др.). Такава защита е необходима, за да се предотврати повторна виктимизация и да се насърчат жертвите да свидетелстват по време на наказателното производство. Член 7 гласи: „Държавите-членки предвиждат възможност жертвите на трафик да не бъдат наказателно преследвани или да не бъдат наказвани …“. ЕИСК препоръчва думата „възможност“ да се замени с по-силен термин, така че да бъде правило, а не изключение, да не се извършва наказателно преследване и да не се налагат наказания.

3.16

Жертвите на трафик следва да бъдат защитени от повторна виктимизация и понататъшно травмиране по време на наказателното производство. Затова на всички жертви на трафик трябва да се предоставя възможността да дават показания зад параван или в отделена стая, така че да не трябва да се изправят лице в лице с извършителите на трафика, което би могло да причини стрес или страх.

3.17

ЕИСК смята, че на жертвите на трафик следва се предоставя безплатна, качествена правна помощ веднага щом се установи, че дадено лице е жертва на трафик. Такава помощ е и в интерес на държавата, тъй като така се гарантира, че на жертвата е предложена необходимата защита на възможно най-ранен етап, и се осигурява доброволното участие в разследването и наказателното производство.

3.18

ЕИСК счита, че е от основно значение да се спомене отново принципа на неотблъскване, който гарантира, че жертвите не се изпращат обратно в страната на произход, ако животът или свободата им могат да бъдат застрашени.

3.19

ЕИСК смята, че предложеното в директивата правило за извънтериториална компетентност може да създаде конфликт при упражняването на компетентност при наказателни производства.

3.20

Помощта и подкрепата за деца, жертви на трафик, следва да е насочена преди всичко към събиране на децата със семействата им, при условие че последните не са участвали в трафика.

3.21

За пълна реинтеграция и за да се избегне повторен трафик при връщането им, на жертвите на трафик следва да се предложи срок за размисъл (3), през който освен медицинска помощ да им се предложи образование и/или професионално обучение. Срокът за размисъл не бива да бъде обвързан с даването на показания от жертвите срещу извършителите, нито с доброволното им връщане в страната на произход.

3.22

ЕИСК споделя възгледа, че последващите действия и решения по отношение трафика на хора трябва да включват мерки за предотвратяване, защита и помощ за жертвите, както и по-задълбочено сътрудничество между всички заинтересовани страни.

3.23

Държавите-членки следва да вземат под внимание първопричините за трафика на хора, които се коренят в бедността и неравенствата при прилагането на принципа на правовата държава в световен мащаб. Небалансираното разпределение на богатствата, липсата на образование, дискриминацията, лошото управление, високите равнища на безработица, лошо работещите правораздавателни системи, въоръжените конфликти и корупцията създават благоприятна среда за трафик на хора. Борбата с тези фактори следва също да доведе до намаляване разпространението на трафика на хора.

3.24

Въпреки че в даденото в директивата определение на юридическото лице, от което може да се потърси отговорност за престъпления, свързани с трафика на хора, не се включват държавни или публични органи при упражняването на държавната власт, е важно държавите да полагат всички необходими усилия за разкриване и премахване на участието или съучастието на публичната власт в трафика на хора. Длъжностни лица, които участват в такива незаконни или криминални дейности, следва да бъдат наказателно преследвани и осъдени без изключение.

3.25

Държавите-членки трябва да вземат под внимание и факта, че трафикът на хора също се управлява от принципа на търсене и предлагане. В този смисъл трябва да се предприемат стъпки, за да се намали търсенето, като по този начин ще се спомогне и за намаляване на трафика на хора. Ако държавите-членки предприемат подходящите мерки, за да намалят търсенето, свързано с всички форми на експлоатация, както и мерки за свеждане до минимум на риска хората да стават жертви на трафик, това ще бъде огромна стъпка към намаляване на разпространението на този вид престъпност.

3.26

Трафикът на хора представлява едновременно световен и местен проблем. ЕИСК смята, че политиките за правоприлагане и наказателно преследване могат да бъдат ефективни, само ако съществува разширено партньорство, което включва НПО, организациите на работодателите, частния сектор, синдикатите и всички равнища на управление. Трябва да се създаде среда на нетърпимост спрямо лицата, извършващи трафик на хора.

3.27

Според директивата действията, които държавите-членки е необходимо да предприемат, включват информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, изследователски и образователни програми, когато е уместно — в сътрудничество с организации на гражданското общество, за да се намали рискът хората, и особено децата, да станат жертви на трафик на хора. ЕИСК смята, че единичните кампании са недостатъчни и предлага на европейско равнище да се провежда непрекъсната образователна кампания.

3.28

ЕИСК приветства факта, че директивата предвижда сътрудничество с организациите на гражданското общество. Изключително важно е те да участват във всеки етап от този процес – от идентифицирането на жертвите до предоставянето на помощ.

3.29

Организациите на гражданското общество могат да играят жизненоважна роля в социалната реинтеграция на потенциалните жертви и следователно могат да допринесат косвено за превенцията, както и за предотвратяване на последваща виктимизация и участие в трафик. За предоставяне на помощ държавите-членки трябва да си сътрудничат тясно с НПО. Съвместно с НПО държавите-членки могат да подкрепят развитието на информационни „горещи линии“ и други ресурси за рисковите групи, жертвите на трафик, и техните семейства.

3.30

ЕИСК подчертава факта, че Европейската комисия (4) отправи целева покана за представяне на предложения по специфичната програма „Предотвратяване и борба с престъпността“, като част от Общата програма за сигурност и гарантиране на свободите. Целта е да се доизгради политиката на ЕС за борба с трафика на хора и да доведе до подобряване на незаконодателните мерки в тази област. Във връзка с това приоритетите за 2010 г. включват: предотвратяване, защита на жертвите, наказателно преследване и разследване на извършителите, механизми за координация и сътрудничество, както и събиране на надеждни данни. Бюджетът по програмата е 4 милиона евро, с които е предвидено да се финансират 12 проекта. Това е добро начало, но НПО, които се борят с трафика на хора, се нуждаят от много подкрепа и държавите-членки следва решително да подпомогнат организациите на гражданското общество.

3.31

ЕИСК смята, че саморегулирането (като напр. етични кодекси), практиките за справедлива търговия и управлението на снабдителната верига в индустрията биха могли да гарантират, че хората, жертва на трафик, не са насилвани да работят и по този начин не участват в производството на стоки и предоставянето на услуги от компаниите. Подходящи методи за предотвратяването на трафика са насоките за добри практики при наемане на работа на работници мигранти и двустранно сътрудничество между изпращащата и приемащата страна при извършване на мониторинг над наемането на работа и условията на труд на работниците мигранти.

3.32

Тъй като мерките за противодействие на трафика не могат да се ограничат до приемане на законодателни инструменти, а трябва да се прилагат и допълнителни незаконодателни мерки като събиране и предаване на данни, сътрудничество, развитие на партньорства и обмен на добри практики, ЕИСК подчертава, че е необходим единен и последователен подход на европейско равнище.

3.33

ЕИСК подкрепя твърдението, че липсват сравними данни за трафика на хора. Следователно е необходимо в държавите-членки да се събират надеждни данни за този проблем посредством хармонизиран подход и чрез създаване на национални органи за докладване.

3.34

Определянето на национални органи за докладване по проблема следва да стане правило, а мандатът им да бъде ясно определен. Според директивата държавите-членки имат право да създадат национални органи за докладване или други механизми от този тип. ЕИСК смята, че би трябвало да се посочи само един вид институция и този национален орган във всяка държава-членка да координира политиките и действията на регионално равнище и с други държави-членки, така че да се избягват сериозни разминавания между държавите-членки на ЕС.

3.35

Въпреки че проблемът с трафика на хора е част от много споразумения между Европейския съюз и трети страни (например Стратегическото партньорство между Африка и Европейския съюз и Източното партньорство, а също фигурира сред приоритетите на споразуменията за стабилизиране и асоцииране, сключени между ЕС и Западните Балкани), ЕИСК смята, че борбата с него следва да стане приоритетна задача на работата по тези споразумения. Трябва да се активизира сключването на такива споразумения между ЕС и други страни.

3.36

ЕИСК очаква с интерес да види, че се предприемат последователни, задоволителни и решителни действия в резултат от постигнатото между държавите-членки споразумение за назначаване на европейски координатор за борбата с трафика на хора на равнището на ЕС.