17.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/69

1.1

Първоначално Споразумението от Копенхаген породи голямо разочарование, тъй като не бе постигнато общо споразумение за целите и мерките за борба с изменението на климата. Но ако разгледаме текста по-отблизо, ще забележим известен напредък не само по отношение на целта за недопускане на по-голямо увеличаване на температурите от 2 °C в сравнение с прединдустриалната епоха, но и защото дава възможност за постигане на развитие по въпросите както за трансфера на технологии и финансирането на развиващите се страни, така и за по-специфичните споразумения за земеползването и горското стопанство. Заключенията в споразумението трябва да бъдат доразвити през следващите кръгове на преговорите в Канкун и Южна Африка.

1.2

Все пак това трудно би могло да се разглежда като успех за дипломацията на Европейския съюз. Ето защо той трябва да се замисли за преориентиране на дипломатическата си стратегия. Създаването на новата дипломатическа служба в резултат от приемането на Договора от Лисабон може да промени политическия пейзаж в Комисията. Независимо от всичко, едностранният ангажимент за намаляване на емисиите ни с 20 % и дори с 30 % до 2020 г. нямаше очаквания ефект и не доведе до постигане на споразумение със задължителен характер. Работата е там, че имаме изключително прагматични партньори, които се съмняват във всякакви декларации по принцип, зад които проличават евентуални нормативни уредби и ограничения, въпреки че в крайна сметка принципната цел за ограничаване на увеличаването на температурите до 2 °C беше приета.

1.3

Европейският съюз не постигна голям успех и не успя да окаже влияние на преговорите в Копенхаген, отчасти защото на този етап амбициите му бяха твърде големи за много други страни и отчасти поради известен скептицизъм сред другите относно постижимостта на европейските цели. Сега ЕС би трябвало да се съсредоточи върху конкретните начини на постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии, които сам си е поставил, заедно с (и като част от) съживяването на своята икономика. Осезаем успех в тази двойна задача би укрепил неговата благонадеждност и влияние в международните преговори.

Оставайки верен на взетите решения, по-конкретно по отношение на пакета „енергетика-климат“, Европейският съюз следва:

1.4

В подкрепа на дипломатическите си усилия Европейският съюз следва също така да мобилизира организираното гражданско общество, за да убеди общественото мнение в необходимостта от това нашето общество да еволюира към по-малко разхищаване на природни ресурси, към по-значимо използване на възобновяемите източници и към по-отговорно гражданско поведение.

2.1

Резултатите от срещата на върха в Копенхаген породиха различни и дори противоположни реакции.

2.2

За някои държави и участници в дебата споразумението от Копенхаген е първата окуражителна стъпка, понеже беше подкрепено от редица държави като Китай, Индия и САЩ. Те подкрепиха целта да не се допусне увеличаване на температурите с повече от 2 °C в сравнение с прединдустриалната епоха. Други обаче са силно разочаровани от споразумението, тъй като в него не се посочва конкретно какви мерки трябва да се вземат за постигането на тази цел, нито как да се разпределят отговорностите между различните страни.

2.3

Разочарование буди и отразената в споразумението степен на амбиция и ангажираност на отделните страни. Доказателство за това е фактът, че доброволните национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове, които бяха представени впоследствие в отговор на споразумението, също не са достатъчни спрямо това, което ще бъде необходимо, за да не се допуска увеличаване на температурите с над 2 °C и са под очакванията на ЕС и другите участници за постигане на споразумение по тези цели.

2.4

Тази конференция беше очевидно дипломатическо разочарование за Европейския съюз и по-конкретно за Комисията. По-специално, обявяването на едностранен ангажимент за намаляване с 20 % и дори 30 % на нашите емисии на CO2 до 2020 г. не постигна желания дипломатически ефект, а именно - да се насърчат останалите развити страни да поемат подобни ангажименти и да се постигнат по-конкретни ангажименти от страна на развиващите се страни. Ето защо трябва да се анализират причините за провала на дипломатическата стратегия на Европейския съюз и да се помисли как да бъде преориентирана, за да стане по-ефективна.

3.1

Въпреки сложните отношения между САЩ и Китай споразумението от Копенхаген като че ли всъщност е транспозиция на споразумението между САЩ и страните от групата BASIC (Бразилия, ЮАР, Индия, Китай).

3.2

Налагат се различни изводи:

Ако Европейският съюз в стремежа си да служи за пример явно съвсем не е убедил останалия свят в обосноваността на своя подход, то е, защото разчиташе твърде много на абстрактни изчисления на целите, свързани с намаляването, изисквани от всеки един, както и на все още несъвършената система за търговия с въглеродни емисии и все още не е направил достатъчно в практическо отношение, за да докаже изпълнимостта на такива цели, като инвестира достатъчно в научните изследвания, иновациите и трансформационните технологии, които биха довели до появата на нова икономика с ниски въглеродни емисии и с по-голяма енергийна ефективност за тях самите и за другите. Можем да се надяваме, че стратегията „Европа 2020“ ще бъде полезен инструмент в това отношение. Трябва да сме в състояние да докажем, че бързият напредък към създаването на икономика с ниски въглеродни емисии в Европа е практически успех, който ще ни осигурява все по-голямо конкурентно предимство, освен ако другите не действат по същия начин. Това ще окаже много по-силно стимулиращо въздействие в целия свят, отколкото потискащите разговори за очевидно невъзможните за постигане амбициозни цели, тежестите, свързани с изпълнението им, и моралното значение на споделянето на тези тежести.

3.3

При това положение не следва да храним силни надежди в международен план за постигане на окончателно споразумение по всички въпроси преди края на 2011 г. Би било по-добре да няма окончателно споразумение, отколкото да има споразумение, съдържащо неадекватни цели, което би насърчило чувството на самодоволство пред нарастващата заплаха, свързана с изменението на климата. Би било по-целесъобразно подобни недостатъчни цели да се представят като временна или преходна мярка, която все пак е по-добре от нищо, докато на по-късен етап се постигне по-добро споразумение с по-амбициозни цели, когато някои от водещите страни и групи постигнат по-значителен напредък в създаването на икономика с ниски въглеродни емисии и са в състояние да поемат по-уверено по-амбициозни и адекватни цели и да окажат натиск върху другите страни да направят същото.

3.4

Междувременно не следва да се допуска вероятността за продължителна липса на общо споразумение да пречи на международната общност да напредва постепенно по пътя на конкретните преговори и да дава тласък на отрасловите споразумения относно горите, енергийната ефективност, трансфера на технологии, финансовото участие или сътрудничеството в областта на електромобилите, например. Споразумението от Осло от май т.г. относно тропическите гори в резултат на проведена международна конференция за климата и горите е добър пример за успешен подход. Той доведе до формиране на партньорство между девет страни донори – Норвегия, САЩ, Франция, Германия, Швеция, Обединеното кралство, Дания, Япония, Австралия – с Европейския съюз и около четиридесет богати на гори страни. Целта на това ново партньорство е незабавното задействане на финансов механизъм, предназначен да подпомага държавите, които опазват горите си. За периода 2010-2012 г. бяха поети финансови ангажименти в размер на 4 млрд. долара. По този начин механизмът за намаляване на емисиите, дължащи се на обезлесяване и деградацията на горите (REDD), получи нов тласък.

3.5

Този подход би могъл да се обобщи с фразата „По-малко думи, повече дела“. Нужна е и една по-скромна нагласа – не по отношение на целите, а на начина им на представяне.

3.6

Споразумението от Копенхаген трябва да се прилага такова, каквото е и като отправна точка за създаване на една обща динамика, без да се стига до идеологизиране. Напротив – трябва да се предлагат конкретни проекти и да се събират групи държави, готови да работят по даден проект. По този начин бихме могли да се опитаме да не допуснем превръщането на споразуменията от Киото в свещен мит, въпреки че трябва да имаме предвид желанието на редица развиващи се страни да запазят ключовите елементи на подхода от Киото.

3.7

Ключов е въпросът не само за нововъзникващите икономики, но и за бедните държави. Не можем да ги оставим да си мислят, че целта на борбата с изменението на климата е да бъдат поставени под попечителство. Основните насоки от плана „справедливост-климат“ трябва да бъдат запазени, за да покажат богатите страни своята ангажираност и добра воля.

3.8

Във връзка с това, финансовото споразумение от Копенхаген би трябвало да се спазва, като бързо се заделят нови финансови средства. Вноската на ЕС беше определена на 2,4 млрд. евро годишно за периода 2010-2012 г. Така че това финансиране трябва да бъде осигурено в най-кратки срокове. Що се отнася до САЩ, ясно е, че те ще изпълнят финансовите си ангажименти, само ако Китай и Индия предприемат действия, по-конкретно във връзка със системата за измерване, контрол и проверка.

4.1

През изминалите 20 години международните обсъждания на изменението на климата се ползваха от научната дейност на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), обединяващ водещи научни работници от всички приложими области и от всички части на света за разглеждане и оценяване на доказателствата за причиненото от човека изменение на климата и неговото въздействие. Последователните оценки на МКИК с течение на годините показаха постепенно нарастване на степента на научната увереност и консенсуса относно реалностите на причиненото от човека изменение на климата и последиците от него.

4.2

За съжаление в част от последните дейности на МКИК се наблюдават процедурни недостатъци, които бяха забелязани от медиите и професионалните скептици, които се опитаха да разпространят съмнения по отношение на доказателствата и призивите за действия на ранен етап във връзка с изменението на климата по време на конференцията в Копенхаген. Очевидно е, че МКИК следва да подобри своите процедури, за да гарантира, че работата му е напълно прозрачна и че всички доказателства и заключения са разгледани задълбочено от партньорите, както се препоръчва в неотдавнашния доклад на международния Междуакадемичен съвет.

4.3

Нито един от прегледите на работата на МКИК не е поставил под съмнение основните заключения на междуправителствения комитет и въпреки процедурните грешки изглежда, че консенсусът сред международната научна общност по отношение на реалността във връзка с изменението на климата и причините за него постоянно нараства. Правителства от различни части на света остават убедени в тази основна причина и се ангажираха чрез Споразумението от Копенхаген с постигането на целта световното увеличение на температурата да се задържи под 2 °C. ЕИСК твърдо подкрепя това заключение и този израз на политическа воля.

4.4

С Копенхагенското споразумение се установява също така рамка за регистриране на национални ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове и планове за тяхното постигане. От конференцията в Копенхаген насам много страни представиха подробна информация за настоящите си планове и ангажименти. Това е полезно, тъй като дава знак, че в много части от света се предприемат или предлагат някакви действия. Но поетите досега ангажименти няма да насочат света по пътя на задържане на повишението на температурата под 2 °C. Дори и по-амбициозните настоящи обещания на развитите страни биха довели до намаление едва с 18 % до 2020 г., което е значително под прогнозата на МКИК, че дотогава ще е необходимо намаление с 25-40 %. ЕИСК счита, че ЕС следва да подходи към международните преговори от позицията, че настоящите национални ангажименти могат да се разглеждат единствено като отправна точка и следва да се опита при възможност да изясни и да засили ангажиментите.

4.5

В известна степен съществува риск процесът на ООН, така както протича досега, да зацикли на едно място. Несъмнено в краткосрочен план важно значение могат да имат други инстанции или системи за многостранни преговори: Г-20, многостранни споразумения и пр. могат да дадат нов тласък на преговорите на ООН и да предложат по-здрава и реалистична основа за преговори. Не става въпрос за това, те да заменят ООН, а да послужат за подготовката на споразуменията, скрепени с печата на ООН. Тук става дума за постигане на конкретни споразумения, които да намерят израз във фактите и политиките, макар че дори тези споразумения биха обхванали само един от аспектите на въпросите, свързани с изменението на климата или с иновациите в областта на чистата или нисковъглеродната енергия. В този контекст ЕС би могъл да играе ключова роля, като гарантира прозрачността на преговорите и като развие активна дипломация, насочена към развиващите се страни и към малките нации.

4.6

В това отношение трябва внимателно да се следи конкретното изпълнение на ангажиментите, поети от държавите в рамките на споразумението от Копенхаген, на китайския петилетен план и на евентуална нова нормативна уредба в САЩ.

4.7

Това трябва да накара ЕС да преразгледа своето отношение, по-специално във връзка с впечатлението, което създава, а именно, че се стреми да наложи на останалите обвързващо споразумение от същото естество като това, което сам си е наложил. Впрочем можем да си задаваме въпроси за естеството на подобно споразумение. Изразът „обвързващо споразумение“ предполага възможността да се прибягва до принуда за неговото спазване – очевидно е, че не разполагаме със средства за тази цел и че нашите партньори не го желаят. Сигурно би било по-уместно да се говори за споразумение, съдържащо конкретни и контролируеми задължения.

4.8

Очевидно редица богати държави все още не са склонни да приемат обвързващо споразумение относно общи цели. При един постепенен подход те вероятно биха счели за по-приемливо да се говори за конкретни и контролируеми задължения.

4.9

Несъмнено трябва да се мине през по-конкретни и технически отраслови споразумения - споразумения за сътрудничество в сферата на научните изследвания и, разбира се, споразумения в областта на трансфера на технологии и помощта за по-слаборазвитите страни, като се зачита техният суверенитет, но и като се гарантира целесъобразното използване на фондовете и на отпуснатите помощи.

5.1

Първо, Европа трябва да уреди собствените си неуредици и да покаже как бързият преход към устойчиво общество с ниски въглеродни емисии може да бъде икономически успех. Понастоящем съществува опасност от забавяне на програмите за разширяване на използването на възобновяеми източници на енергия и за насърчаване на енергийната ефективност във всички сектори, както и от загуба на позиции на нашите новаторски нови отрасли в тези сектори за сметка на чуждестранните конкуренти, които получават големи стимули в Китай, Южна Корея и други страни. Европа има нужда от по-енергични мерки за осигуряване на нашите ключови отрасли с ниски въглеродни емисии със стимулите и инвестициите, от които се нуждаят, за да запазят конкурентната си позиция в света. На този сектор следва да се предостави специална подкрепа при прилагането на стратегията 2020 и националните програми за възстановяване.

5.2

Комисарят по изменението на климата и министрите на околната среда на Германия, Франция и Обединеното кралство препоръчаха ЕС първоначално да се ангажира с ранно повишаване на целта си по отношение на емисиите на CO2 до 2020 г. до намаление с 30 % вместо сегашния ангажимент за намаление с 20 %, най-вече за да се генерира политическа воля и ангажимент за предприемане на необходимите мерки и осъществяване на необходимите инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. Според ЕИСК фактът, че поради икономическата криза емисиите в ЕС значително намаляха, сам по себе си не е достатъчна причина да се стремим към по-значително намаляване на емисиите, тъй като те могат отново да се увеличат, когато икономиката се възстанови. Въпреки това ЕИСК би подкрепил това намаляване с 30 %, ако социално-икономическите условия го позволяват, без това да засегне конкурентоспособността и при условие че този ход наистина е съчетан с необходимите за постигането на целта мерки и инвестиции. ЕС се нуждае преди всичко от доверие. Целите за намаляването на емисиите на CO2 следва да бъдат както амбициозни, така и осъществими.

5.3

На международната сцена изглежда важно да се осъществи интензивна подготвителна работа в структура като Г-20, която обединява страните, отговорни за 90 % от емисиите на парникови газове, за да се намери основа за предварително споразумение. След това дипломатическите достижения отново ще бъдат включени в работата на ООН. Ето защо този подход трябва да бъде прозрачен и да привлича по оптимален начин най-слаборазвитите страни.

5.4

След това в рамките на ООН следва да се потърси не толкова сложен процес на преговори. Както е известно, преговорите в Копенхаген бяха твърде сложни и протичаха в шест сесии, често успоредно.

5.5

Следва непременно да се придържаме към опростена структура на преговорите и при нужда да изоставим позоваването на протокола от Киото, който при всички положения обхваща едва 30 % от емисиите. Разбира се, това би трябвало да бъде представено и обяснено дипломатично, без да се създава впечатлението, че страните, отговорни за най-много емисии, се стремят към освобождаване от всякакви задължения, като ги налагат на други държави.

5.6

Би трябвало да се съсредоточим върху основните въпроси: ограничаване и намаляване на емисиите с помощта на ясни цели, на научно-техническа и финансова помощ за най-слаборазвитите страни, проследяване на сключените споразумения, в частност въпроса за горите, като се избягва ограждането в сложни юридически системи, които биха могли да отблъснат някои страни и да провалят преговорите.

5.7

ЕИСК изразява съгласие и с конкретните цели на преговорите, определени в параграфи 3.2 и 3.3 от Съобщението на Комисията за създаване на стабилна и прозрачна рамка за отчитане на емисиите и резултатите, мобилизиране на бързо първоначално финансиране в близко бъдеще, осигуряване на дългосрочно финансиране за развиващите се страни, разширяване и укрепване на международния пазар за търговия с емисии и реформиране на Механизма за чисто развитие, който понастоящем не успява да постигне целите си по задоволителен начин.

5.8

В съобщението относно „Международната политика в областта на климата след конференцията от Копенхаген“ обаче се съдържат по-уместни и реалистични предложения. Комисията правилно изтъква необходимостта от привеждане в действие на Споразумението от Копенхаген. Тя подчертава „устойчивата“ ориентация на стратегията „Европа 2020“, която определя устойчивия растеж като приоритет, стоящ в сърцевината на виждането за една по-ефективна Европа по отношение на ресурсите, разкриваща нови зелени работни места и даваща мощен тласък на енергийната ефективност и сигурност.

5.9

Тя подчертава и необходимостта от напредък по определянето на система за проследяване, контрол и проверка, но се знае, че в това отношение възникнаха големи трудности по време на преговорите, в частност с Китай. Ето защо следва да се намери ясна и прозрачна рамка, която да не накърнява чувството за национална независимост и достойнство. Европейският съюз би могъл да играе роля, като предложи на заинтересованите трети страни методи за използване на инструменти за измерване и контрол.

5.10

Непосредствените финансови разпоредби, предвидени в Споразумението от Копенхаген, трябва да бъдат приведени в действие колкото се може по-скоро. Това би било най-доброто средство развитите държави да демонстрират добра воля спрямо развиващите се страни, като при нужда се опират върху вече съществуващи инициативи.

5.11

Що се отнася до дългосрочното финансиране, Комисията смята, че ще може да мобилизира различни видове ресурси, формирани от:

Предвид всичко това и въпреки трудностите, поддържането и спазването на финансовите ни ангажименти също е залог за доверие в очите на третите страни, и по-специално - на най-бедните. Остава обаче труднорешимият въпрос за инструмента, чрез който да се изразходват тези средства, за оценката на целесъобразността на проектите и за извеждането им до успешен край.

5.12

Освен това е необходимо да се положат повече усилия за изследвания и развойна дейност в областта на възобновяемите енергийни източници и насърчаването на енергийната ефективност, дори и само поради намаляването на течните или газообразните изкопаеми горива (нефт и газ). Целта е да се получи по-добро разпределение на ресурсите, за да се постигне по-голяма ефективност, така че да се докаже, че зад политическите декларации и правните норми са мобилизирани необходимите за дейността средства. Особено обезпокоително е, че толкова важни за бъдещето проекти като „Galileo“ и ITER срещат хронични затруднения с финансирането.

5.13

В подкрепа на дипломатическите си усилия Европейският съюз следва също така да мобилизира организираното гражданско общество, за да може да убеди общественото мнение в необходимостта от това нашето общество да еволюира към по-малко разхищаване на природни ресурси, към по-значимо използване на възобновяемите източници и към по-отговорно гражданско поведение.