Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развитие на социалните плащания“

С писмо от 29 април 2010 г. г-жа Laurette ONKELINX, първи вицепремиер и министър на социалните въпроси и общественото здравеопазване, се обърна, от името на бъдещото белгийско председателство и съгласно член 304 от Договора за функционирането на ЕС, към Европейския икономически и социален комитет с искане да изготви проучвателно становище относно:

На 25 май 2010 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Xavier VERBOVEN за главен докладчик и да приеме настоящото становище с 66 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1.1 ЕИСК е доволен, че на въпроса за развитието на социалните помощи ще бъде посветена специална конференция в рамките на белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз. Комитетът признава, че социалната защита е важен инструмент за преразпределяне, социално сближаване и солидарност, който трябва да залегне в основата на изграждането на европейския проект. Основните социални права гарантират именно достъпа до подходящи социални доходи при появата на някои социални рискове или до социална помощ и до жилище за всички, които не разполагат с достатъчни средства. ЕИСК припомня, че на 30 ноември 2009 г. прие декларация, с която настоява Комисията да започне прилагането на Програма за социално действие (1), за да се гарантира, че основните социални права се третират наравно с правилата на конкуренцията и на икономическите свободи.

1.2 ЕИСК държи да подчертае ролята на социалната политика като продуктивен фактор. Той отново припомня, че когато са замислени по подходящ начин, социалните политики и политиките на пазара на труда способстват за насърчаване както на социалната справедливост, така и на икономическата ефективност и продуктивност. Основното в европейския социален модел се състои в сцеплението между икономическа ефективност и обществен напредък (2). Обединяването на гражданите под знамето на европейския проект ще зависи от ефективността на политиките, провеждани в тези различни области. От друга страна, не бива да се пренебрегва значението на социалната защита като стабилизиращ фактор за икономиката в благоприятен или неблагоприятен за нея период (3).

1.3 Настоящата икономическа и социална криза налага повече от всякога една амбициозна европейска стратегия с перспектива до 2020 г. Тази нова стратегия, която беше определена от Комисията (4) и одобрена от Европейския съвет на 17 юни 2010 г. и трябва да бъде формално приета през септември т.г. от Парламента, се отнася до четири области: знания и иновации, по-устойчива икономика, повишаване на заетостта и социално приобщаване. ЕИСК подкрепя това многопластово виждане в полза на един „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, но съжалява, че препоръките му от предишното му становище относно „Лисабонската стратегия след 2010 г.“ не са били последвани от конкретни действия по някои параграфи, в които се наблюдават празноти. Следва да се изработят по-специално „собствени насоки с измерими цели за равнопоставеност на жените и мъжете, в борбата срещу трудови отношения с недостатъчна социална сигурност, при прехода към икономика с ниски нива на въглеродни емисии, при борбата с бедността (включително бедността на работещи лица), както и за предотвратяване на социално изключване (напр. подобаващо подпомагане в случай на безработица или нетрудоспособност, както и при достъпа до обществени услуги)“ (5).

1.4 ЕИСК посреща със задоволство факта, че в стратегията „Европа 2020“ има една основна насока, посветена специално на социалното приобщаване и на борбата с бедността, наред с ангажимента поне 20 млн. души да не бъдат изложени на опасност от обедняване или изключване (6). И понеже 2010-а беше обявена за Европейска година за борба с бедността, трябва непременно да бъдат взети необходимите мерки, за да се помогне на заинтересованите лица да излязат от бедността.

1.5 Съветът смята, че най-доброто средство за преодоляване на изключването е да се осигури достъп до една устойчива, качествена и подобаващо възнаградена заетост. Би трябвало да се вземат мерки за структурно подобряване, за да се създаде приобщаващ пазар на труда (7). ЕИСК припомня, че на 9 декември 2009 г., в рамките на социалния диалог, беше подписано рамково споразумение за един приобщаващ пазар на труда. В него се споменава за волята на социалните партньори да насърчават приобщаващи пазари на труда, да използват максимално потенциала на работната сила в Европа, да се увеличи процентът на заетостта, да се подобри качеството на заетостта, вкл. професионалното обучение и развиването на знанията и уменията.

1.6 ЕИСК споделя гледната точка на Европейския парламент, изложена в неговата Резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (8), и по-специално първото виждане, като счита, че „активното приобщаване не трябва да заменя социалното приобщаване, тъй като уязвимите групи, неспособни да участват в пазара на труда, имат право на достоен живот и на пълноправно участие в обществения живот; ето защо е целесъобразно да бъдат осигурени минимални доходи и качествени, достъпни и постижими социални услуги, независимо от способността на дадено лице да участва в пазара на труда“.

1.7 ЕИСК припомня, че в становището си от 12 юли 1989 г. относно бедността (9) препоръча да се създаде „социален минимум, замислен едновременно като спасителна мрежа за бедните и като лост, необходим за социалната им реинтеграция“. Той изказва съжаление, че досега и това становище, и Препоръката на Съвета от 24 юни 1992 г. относно общите критерии за достатъчни средства и плащания в системите за социална защита (10) все още не са довели до подходящи последващи действия. Ето защо ЕИСК смята, че би трябвало да се предвиди постепенното въвеждане на гарантирани ресурси и плащания в рамките на социалната защита посредством един нов инструмент, който да отчита националните специфики и да подкрепя по-ефективно политиките на борба с бедността, провеждани от различните държави-членки. От тази гледна точка намаляването на бедността като цел, включена в рамките на стратегията „Европа 2020“, е значителен стимул.

1.8 Що се отнася до заместващите социални помощи, ЕИСК подчертава, че понастоящем не всички те са предмет на особено внимание в рамките на „отворения метод на координация“ (ОМК) във връзка със социалната защита. Посредством поставянето на цели и общи показатели, както и чрез обмена на добри практики, целта на въпросния метод е да реформира системите за социална защита в областта на борбата с бедността и социалното изключване, на пенсиите, здравните и дългосрочните грижи. От това произтича, че обезщетенията за безработица, нетрудоспособност, майчинство, както и обезщетенията, получавани от хора с увреждания, от жертви на трудови злополуки или на професионални заболявания, не се вземат предвид в този важен процес. ЕИСК препоръчва приложението на ОМК във връзка със социалната защита да се разшири и за всички заместващи доходите помощи. Той препоръчва по-специално въвеждането на мониторинг за проучване на подходящия размер на отпусканите помощи.

1.9 ЕИСК припомня, че модернизирането на нашите системи на социална защита минава през ефективното равновесие между стимулите за увеличаване предлагането на работна ръка и мерките за осигуряване на подходяща социална защита, като се гарантира ефективността на разходите, извършени в тази област. Що се отнася до първия аспект, той държи да уточни, че доходът не би трябвало да бъде единственият елемент, който трябва да се взема под внимание. Важна роля трябва да играят и други фактори като наличността, ефективността и качеството на детегледаческите услуги, на оборудванията за улеснение на хората с увреждания, на инфраструктурите за назначаване на търсещите работа, за държавно обучение, образование и здравеопазване (11). ЕИСК отново подчертава волята си за укрепване на ОМК чрез поставянето на измерими цели в областта на социалната защита, а именно що се отнася до коефициентите на заместване или на обхващане, но и на достъп до обществените услуги (12). От друга страна, Комитетът констатира, че повсеместното разпространение на системите за активизация не е предмет на особено внимание в рамките на ОМК в областта на социалната защита. Той препоръчва да се изготви доклад в рамките на Комитета за социална защита, за да се проучи дали тези механизми за активация са резултат от баланс между ценности като солидарността, отговорността и сближаването.

1.10 ЕИСК иска да подчертае колко съществена роля могат да играят представителите на гражданското общество и социалните партньори по всички въпроси, свързани с модернизирането на системите за социална защита, както и за укрепването на ОМК като демократичен процес.

2.1 Социалната защита е важен инструмент за преразпределяне и солидарност, чието организиране и финансиране е от компетентността на държавите-членки. Изградена по своеобразен начин във всяка държава-членка, тя се характеризира с голямо разнообразие от системи. Залегнала в основата на европейския проект, както свидетелстват член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (13) и член 34 от Хартата за основните права (14), тя признава и зачита:

2.2 Освен да гарантира прилични доходи на незаетите лица или в случай на някои социални рискове, социалната защита трябва също така да играе активна роля за обезпечаване на професионалните преходи, и по-специално за осигуряване на добра интеграция на пазара на труда.

2.3 Предвид последиците от финансовата криза от 2008 г. системите за социална защита не само способстваха за защита на европейците от най-тежките последици от финансовата криза, но изиграха и антициклична роля на икономически стабилизатор (15). При липсата на амбициозни политики за конвергенция тези системи биха могли да бъдат застрашени от конкурентни практики, развили се в някои държави-членки, за които намаляването на социалните разходи е лост за привличане на инвестиции от чуждестранни капитали. Този процес, който вече е реалност в областта на данъците и заплатите, има тенденция да се развива и в социално отношение (16).

2.4 Преди да започне прилагането на стратегия „Европа 2020“, трябва да се припомни, че само растежът на икономиката и на заетостта не може да гарантира едно по-добро социално сближаване. През последните десет години неравенствата често са се изостряли, а бедността и социалното изключване си остават основен проблем в повечето държави-членки на ЕС (17). Впрочем ЕИСК подчертава необходимостта от борба с тези явления чрез политики, които да не бъдат предимно реактивни и отнасящи се само до обезщетяването, а също така превантивни и проактивни, за да се предотвратяват ситуациите на бедност. Може да се спомене по-специално явлението „детска бедност“, което може да бъде определящо за цялостното развитие и за по-нататъшния житейски път на съответното лице.

2.5 Днес социалната защита изобщо и социалните помощи в частност се сблъскват с четири основни предизвикателства:

3. Подходящи помощи за заместване на доходите

3.1 Социалните помощи, предназначени да гарантират някакъв доход при безработица, пенсиониране, заболяване или увреждане, заемат първостепенно място в системите на социална защита. Независимо от начините им на финансиране, от принципите, които стоят в основата им (осигурителен или универсален), или от реда и условията им на отпускане, целта им е да гарантират стабилен и подходящ доход в случай на настъпване на социални рискове. В този смисъл те играят важна подсигурителна роля по отношение както на индивидите, така и на обществото въобще. Те трябва да се разглеждат не като бреме, а като продуктивна инвестиция, която е от полза за всички.

3.2 Значителните сътресения, сполетели европейските икономики и общества поради глобализацията, технологичните промени, появата на явлението „застаряване на населението“, а напоследък и икономическата криза, започнала през 2008 г., породиха дълбоки промени в системите на социална защита изобщо и на заместващите доходите помощи в частност. Целта на така наречените политики на модернизация, провеждани през последните двадесет години, е да оздравят публичните финанси на различните държави-членки и да осигурят икономически растеж, и по специално чрез висок процент на заетост. Това доведе до нарастване на ролята на социалните помощи като стимул за повишено участие в пазара на труда.

3.3 Комитетът съзнава, че равнището на защита, осигурено от тези помощи, зависи до голяма степен от публичното финансиране, което понастоящем е под голям натиск поради последиците от икономическата криза и проблемите от застаряването на населението. Той обаче държи да припомни, че се противопоставя „на всяка инициатива, която би компрометирала солидарността, на която почива социалната защита и която е толкова благотворна за Европа“ (18). Отпускането на помощи, които поддържат отчасти жизнения стандарт, е съществено, за да се гарантира по-добро разпределение на благата и доходите, както и по-добро социално сближаване. В същия дух Комитетът държи да подчертае значението на механизмите за адаптиране на помощите според еволюцията на жизнения стандарт. Пак поради тази причина Комитетът смята за необходимо в ОМК да се включи мониторинг за наблюдение на подходящия размер на отпусканите помощи.

3.4 ЕИСК настоява за разработване на Програма за социално действие, която би трябвало да се основава на положителното сътрудничество между държавите, „а не на конкурентна „надпревара до край“ по отношение на социалните права, социалната закрила и условията на труд“ (19).

3.5 Безработица: засилване на социалната защита като инвестиция в полза на икономическата конкурентоспособност и на социалната интеграция

3.5.1 Осигуряването срещу безработица е основно социално предимство, понеже целта му е всеки работещ да бъде застрахован срещу последиците от уволнение или от преструктуриране. Целта е да се гарантира подходящ и стабилен размер на доходите, който е първостепенно условие за подсигуряване на професионалната мобилност, а оттам и на връщането към трудова заетост (20).

3.5.2 Осигуряването срещу безработица не може да се ограничава само до отпускането на помощи, а трябва да бъде обвързано с подходящи, динамични мерки за подкрепа на една качествена заетост. Тези активни политики трябва да гарантират индивидуализирано съдействие и достъп до обучение за придобиване на квалификация (21). От друга страна, важна роля трябва да играят и други фактори като наличността, ефективността и качеството на детегледаческите услуги, на оборудванията за улеснение на хората с увреждания, на инфраструктурите за държавно образование и здравеопазване (22). Държавните власти би трябвало да осигурят прилагането на тези елементи, необходими за по-гъвкави професионални преходи.

3.5.3 От друга страна, ЕИСК смята, че е необходимо да се вземат мерки за структурно подобрение, за да се създаде един наистина приобщаващ пазар на труда (23). Във връзка с това трябва да се припомни, че на 9 декември 2009 г., в рамките на социалния диалог, беше подписано рамково споразумение за един приобщаващ пазар на труда. То свидетелства за волята на социалните партньори да насърчават приобщаващи пазари на труда, да използват максимално потенциала на работната сила в Европа, да се увеличава процентът на заетостта, да се подобрява качеството на заетостта, вкл. професионалното обучение и развиването на знанията и уменията.

3.5.4 Комитетът смята, че конвергенциите са необходими за рентабилизиране на труда, така че заетостта да бъде наистина по-привлекателен от финансова гледна точка избор. Нископлатените и нискоквалифицираните лица трябва да могат да получат достъп до доходна работа и да избегнат бедността и безработицата чрез прилагането на координирани политики в социално и фискално отношение и от гледна точка на заплатите (24).

3.5.5 Обезщетения за безработица, свързани с динамични политики на пазара на труда, позволяват да се стабилизира икономиката и да се насърчи активното приспособяване към промяната чрез подобряване на знанията и уменията и чрез ефективни инициативи в областта на търсенето на работа и преквалифицирането (25). Трябва обаче да се внимава дали в политиките за активизиране, провеждани понастоящем във всички държави-членки, съществува баланс между ценности като солидарността, отговорността и сближаването, и дали не крият опасност от допускане на неравенство, на различия между категориите работници и на затваряне в нетипични, нискоквалифицирани и/или нископлатени длъжности. Освен това следва да се проявява предпазливост по отношение на мерките, чрез които се цели критериите за допустимост да станат по-строги, предимно по време на икономическа криза, когато търсенето на работна ръка е намаляло. Опасността е животът на изключените хора да стане още по-несигурен, а това е голяма пречка за професионалната (ре)интеграция. Страничен ефект от тези политики на отстраняване може да бъде и причиняването на отлив към други сектори на социалната защита като социалната помощ или неработоспособност, а това не е желателно.

3.6 Пенсиите – адаптирани към проблема със застаряването

3.6.1 Тъй като броят на пенсионерите в Европа нараства, а относителният брой на лицата в работоспособна възраст намалява, Европейският съюз насърчи държавите-членки да започнат реформи на пенсионните си системи, за да съхранят адекватни и устойчиви пенсии. Тези реформи почиват върху следните основни точки: насърчаване на хората да работят по-дълго време, насърчаване на допълнителните пенсии, установяване на по-здрави връзки между социалните вноски и помощите, отчитане на нарастващото дълголетие при отпускането на помощите, подходящо финансиране на минималната пенсия, отпускане на кредити за периоди на лечение при изчисляването на пенсионните права и автоматизирани или полуавтоматизирани механизми за преразглеждане.

3.6.2 Процентът на риска от обедняване е особено висок сред хората на 65 и повече години (средно 20 % в 27-те държави-членки на ЕС, при 17 % за цялото население), най-вече сред жените (при които тези стойности достигат 22 %). Това поражда проблема за съобразяването на размера на пенсиите с доходите на останалата част от населението. Целта на пенсията е да гарантира на пенсионерите сигурен доход, който да замени доходите от времето на активния им живот, като се отчита предишният им жизнен стандарт. За бъдеще би трябвало да се вземат необходимите мерки за намаляване на разминаването в доходите, свързано с различните видове пенсии, между пенсионерите – мъже и жени – но и да се гарантира прилична защита от риска „старост“ за работещите с нетипични форми на заетост или с нестандартна кариера. Все още съществуващата на пазара на труда сегрегация между мъже и жени има важни последици за учредяване на придобитите права, а оттам и върху перспективите за пенсиониране при жените (26). Също така Комитетът държи да подчертае, че повсеместното разпространение на системите за минимални пенсии има важна роля за борбата с обедняването на най-възрастните. ЕИСК настоява Комитетът за социална закрила и ОМК да обърнат голямо внимание на този въпрос.

3.6.3 Публичните пенсионни системи са основният източник за пенсии за прослужено време и старост. При тези условия е необходимо да се направи всичко за осигуряване на финансовата им трайност и устойчивост. ЕИСК смята, че най-добрата гаранция за подходящо финансиране на тези публични системи е високото равнище на заетост и допълнителните мерки за финансиране, въведени от някои държави-членки. Тези системи почиват върху принципа на солидарността и изграждат връзки между представителите на едно и също и на различни поколения, а това е гарант за социално сближаване. Освен това те осигуряват права за пенсия в периоди на безработица и прекъсване на кариерата поради заболяване и по семейни причини. Финансовата им стабилност се прояви по време на финансовата криза от 2008 г.

3.6.4 Освен тези публични пенсионни схеми се развиха и допълнителни пенсионни схеми. Те могат да осигурят допълнителни ресурси за пенсионерите и в този смисъл трябва да обхванат и всички заети лица, но не биха могли да бъдат алтернативно решение на проблема за устойчивостта на публичните пенсионни системи, още по-малко да ги поставят под въпрос. В интерес на настоящите и бъдещите пенсионери развитието и въвеждането на тези допълнителни схеми би трябвало да отговарят на определени изисквания, а именно да се вписват в европейска регулативна рамка, разработена след съгласуване със социалните партньори. Те не би трябвало да бъдат само инвестиционни фондове, за да гарантират персонална пенсия, а да служат за покриване на пожизнения риск и за осигуряване на доходи за периодите на заболяване и дори на икономическа безработица или на отсъствие по семейни причини. Достъпът до тези допълнителни схеми би трябвало да бъде гарантиран за всички заети лица в отрасъла или в предприятието. Би трябвало да се прилага принципът за равно третиране на мъжете и жените. Социалните партньори трябва да бъдат обвързани с преговорите по тяхното въвеждане и с контрола върху управлението им. И накрая трябва да се насърчават инвестициите с положително въздействие върху заетостта и да се предотвратяват чисто спекулативните инвестиции.

3.7 Нетрудоспособността – важна спасителна мрежа за заетите лица, страдащи от заболяване или увреждане

3.7.1 Освен безработицата и пенсията, третата категория помощи за заместване на доходите са помощите при нетрудоспособност, увреждане, трудова злополука или професионално заболяване. Това поражда въпроса не само за подходящ заместващ доход, но и за завръщане към заетост или за достъп до нея. ЕИСК държи да припомни позицията си, изразена в предишното му становище относно социалната интеграция (27). Доходът е необходимо условие за водене на независим начин на живот, но той не е непременно достатъчно условие. В много случаи все още се отдава твърде малък приоритет на интегрирането на такива хора в трудовия живот въпреки наличието на правни разпоредби за тази цел. Често практическите механизми за професионална ориентация и подкрепа за намиране или подновяване на работа са тромави и неефективни.

3.7.2 На хората, които не са в състояние да работят, трябва да бъдат осигурени допълнителни доходи – достатъчни за гарантирането на достоен живот. В този смисъл отпуснатата помощ трябва да отчита не само поддържането на подходящ жизнен стандарт, но и конкретните разходи, на които лицето е изложено поради своето заболяване или увреждане. Тук важна роля могат да играят политиките, чиято цел е да гарантират достъпни и качествени здравни услуги, както и политиките за насърчаване на развитието на инфраструктури и социални услуги, провеждани в ситуации на зависимост, за да се гарантира достойно съществувание (срв. домашни здравни грижи и помощ, помощ за трето лице и др.).

4.1 Още в становището си от 12 юли 1989 г. относно бедността (28) ЕИСК препоръчваше да се създаде „социален минимум, замислен едновременно като спасителна мрежа за бедните и като лост, необходим за социалната им реинтеграция“. Това становище е цитирано в Препоръката на Съвета от 24 юни 1992 г. относно общите критерии, свързани с достатъчни ресурси и плащания в системите за социална защита (29), в която се препоръчва постепенното въвеждане на гарантирани ресурси в рамките на системите на социална защита в отделните държави-членки за срок от 5 години. Почти двадесет години по-късно, когато ЕС е посветил 2010 г. на борбата с бедността, трябва да отбележим, че тези искания и препоръки са останали само на книга. В препоръката си от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване (30) Комисията уточни, че препоръката от 1992 г. „продължава да е водещ акт в политиката на Общността във връзка с бедността и социалната изолация и не е загубила в ни най-малка степен значението си, макар да е необходимо да се направи повече с оглед на пълното ѝ прилагане“. Неотдавна, в рамките на Резолюцията от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (31), Парламентът „приканва държавите-членки да създадат подходящи допълнителни ресурси, за да се борят с бедността и социалното изключване“ и „изтъква необходимостта от избиране на подходящо равнище на допълнителни ресурси въз основа на препоръки 92/441/ЕИО и 2008/867/ЕО, което да бъде адекватно, прозрачно, достъпно за всички и способно да просъществува в дългосрочен план“.

4.2 Съгласно Препоръката на Съвета от 24 юни 1992 г. ЕИСК смята, че тази гаранция за ресурсите трябва да бъде фиксирана, като се отчита жизненият стандарт във всяка държава-членка. Това предполага прибягването до подходящи показатели като например средния доход, съществуващ в държавата-членка, статистиката за потреблението на домакинствата, законната минимална работна заплата, ако има такава, или равнището на цените. Освен това този минимален доход може да бъде адаптиран или допълван, за да отговаря на конкретни нужди. Имат се предвид основно помощите за жилище, политиките за гарантиране на достъп до качествени здравни услуги или справянето със ситуации на голяма зависимост – нещо, което вече се прилага в различни държави-членки. Комитетът подкрепя инициативата на Парламента (32) за изменение на Препоръката на Съвета от 1992 г. и уточнява, че „социалното подпомагане следва да осигурява подобаващ минимален доход за достоен живот, най-малкото на равнище над равнището „застрашени от бедност“ “. Трябва обаче да се внимава да не се получат взаимодействия между този гарантиран доход, обвързан или не с други странични помощи като надбавката за наем, и други социалноосигурителни плащания. Не трябва да се допуска лицата, които получават социалноосигурителни обезщетения, да се озоват в по-неблагоприятни ситуации, защото това очевидно би довело до нежелани последствия.

4.3 ЕИСК припомня, че въвеждането на минимален доход трябва да бъде предвидено в рамките на политиките за активно социално приобщаване и достъп до качествени социални услуги. От тази гледна точка той подкрепя позицията на Европейския парламент (33), който „предлага държавите-членки да подходят активно към разработването на политика за минимално заплащане в отговор на нарастващия брой на „работещи бедни лица“ и да превърнат работата в реална перспектива за лицата, отдалечени от пазара на труда“; Освен това Комитетът държи да подчертае, че не трябва да се пренебрегва положението на хората, чиято възраст, здравословно състояние или увреждане не им позволява да участват в пазара на труда. Той споделя виждането на Европейския парламент (34), че „активното приобщаване не трябва да замести социалното приобщаване“ и че „трябва да се осигурят минимален доход и достъпни и достижими висококачествени социални услуги, независимо от способността на лицето за вземане на участие на пазара на труда“.

4.3.1 ЕИСК е на мнение, че постепенното въвеждане на гарантирани ресурси е необходимо за постигането на целта – намаляване на бедността – залегнала в рамките на стратегията „Европа 2020“, и че то трябва да се обмисли посредством един нов инструмент, за да се подкрепят по-ефективно политиките на борба с бедността, провеждани в различните държави-членки.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(3) Европейска комисия, Комитет за социална закрила, „Съвместен доклад за социалната закрила и социалното приобщаване през 2010 г.“, ръкопис, февруари 2010 г.

(6) Европейски съвет, 17.6.2010 г., Заключения, EUCO 13/10.

(8) Европейски парламент, Резолюция от 6.5.2009 г., 2008/2335(INI).

(15) Европейска комисия, Комитет за социална закрила, „Растеж, заетост и социален напредък в ЕС – основни послания“, ръкопис, септември 2009 г.

(16) Klaus Busch, „World Economic Crisis and the Welfare State – Possible solutions to reduce the economic and social imbalances in the world economy, Europe and Germany“ („Световната икономическа криза и социалната държава – възможни решения за намаляване на икономическия и социалния дисбаланс в световната икономика, в Европа и Германия“), International Policy analysis, фондация „Фридрих Еберт“, февруари 2010 г.

(20) Florence Lefresne, „Regard comparatif sur l’indemnisation du chômage: la difficile sécurisation des parcours professionnelles“ („Сравнителен поглед към обезщетенията за безработица: нелекото подсигуряване на професионалните кариери“), Chronique internationale de l’IRES – no115, novembre 2008, p. 23.