21.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Необходимост от прилагане на интегриран подход за обновяване на градската среда“ (проучвателно становище)

2011/C 21/01

Докладчик: г-н GRASSO

На 2 декември 2009 г. испанското министерство на жилищната политика от името на испанското председателство поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, проучвателно становище относно

Необходимост от прилагане на интегриран подход за обновяване на градската среда“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 май 2010 г.

На 463-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май 2010 г. (заседание от 26 май 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 87 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Градът вече се е превърнал в система, която пилее енергия, но той е и основният фактор за промяна на околната среда. Затова координираните действия на европейско равнище за по-решителното разработване на политики за обновяване на градската среда са едно от важните средства за борба с вредните емисии на CO2 и с изменението на климата.

1.2   ЕИСК би искал да бъде създадена стратегия от мерки на равнище град или агломерация, насочена към обновяване на западнали квартали по отношение на застрояването, урбанизацията, социалните и екологичните въпроси.

1.3   За съжаление инструментите на териториалното планиране се оказват все още неподходящи за този тип подход, тъй като градовете се отличават един от друг по своята територия, положение и урбанистични услуги и следователно не е възможно да се предложат недиференцирани решения. Ето защо ЕИСК предлага на ЕС да предвиди инструменти за намеса, основаващи се на системи от показатели за качество на градската среда, основани на прагове за социални и екологични затруднения, като същевременно изготви и показатели за обновяване на градската среда, с които може да се измери административната ефективност, степента на успех на мерките и равнището на удовлетворение на жителите.

1.4   Във връзка с това, като припомняме някои предложения, изготвени от ЕИСК в други становища, бихме искали с оглед на задълбочаването и разширяването на европейската дискусия относно устойчивите градове да се приеме идеята за учредяване на група на високо равнище на ЕС по въпросите на „градското развитие и устойчивостта“ (1).

1.5   За да започне „ново възраждане на градовете“, което се основава на интегриран модел на обновяване на градската среда и което поставя в центъра на вниманието демографските промени на населението, социалното сближаване, преразглеждането на икономическата база в градовете, преоценката на природното наследство, процесите на дематериализиране, енергийния град и биоразнообразието, ЕИСК смята, че е необходимо засилено сътрудничество между различните равнища на управление (Комисия, правителства, региони, местни власти), което обаче се характеризира с по-гъвкаво, по-свободно прилагане на принципа на субсидиарност, а не само с йерархична рамка на правомощията. За тази цел се приканва към насърчаване на тематични мрежи между градовете, които подпомагат прилагането на процеси на устойчиво обновяване на градската среда.

1.6   Повишаването на енергийната ефективност на сгради и инфраструктури трябва да бъде стратегически фактор на политическия ангажимент за обновяване на градската среда в ЕС заради ползите, които носи по отношение на намаляване на търсенето на енергия, и заради значителния брой нови работни места, които би създало в Европа. ЕИСК би искал ЕС да преследва тези цели благодарение на нарастващата интеграция със секторните програми, които се подготвят по отношение на иновационната политика на ЕС, транспортната политика на ЕС за периода 2010-2020 г. и плана SET (Стратегически план за енергийните технологии). Комитетът призовава също така за увеличаване на инвестициите, като с помощта на ЕИБ се увеличат финансовите инструменти, с които Съюзът разполага (Jessica, Jaspers и т.н.), както и за насърчаване на ефективни публично-частни партньорства.

1.7   ЕИСК би искал интеграцията между устойчивата транспортна система и енергийната система да стане основата на политиката за обновяване на градската среда. Освен това тази политика на интеграция би трябвало да бъде подкрепена чрез финансови средства на ЕС, предназначени за мрежи на устойчив транспорт и алтернативни енергийни политики, които са изключително необходими за обновяване на крайните квартали.

1.8   Комитетът би искал също така държавите-членки да възприемат стимулиращи данъчни политики, които да накарат гражданите да сътрудничат за постигане на целта за преобразуване на всяка сграда в града в генератор на енергия.

1.9   ЕИСК приканва да се насърчава културното развитие и предприемаческите действия, особено в сектора на малките и средните предприятия, които са в състояние да намерят новаторски решения за обновяване и за създаване на екологични работни места.

1.10   Освен това ЕИСК смята, че за да се насърчава по-голямо и отговорно участие на гражданите в прилагането на програми за интегрирано обновяване на градската среда, е нужно да се води диалог и да се провеждат консултации в общностите, живеещи в градските центрове, включително с жените и младежите и с лицата, изложени в най-голяма степен на риск от изключване. Необходимо е да се предприеме, в сътрудничество с мрежите, представляващи гражданите и отраслите, рекламна кампания на европейско равнище за конкретните възможности за икономии, произтичащи от производството на чиста енергия. Настоящата кампания не е достатъчно целенасочена и разполага с твърде ограничени ресурси.

1.11   За да се постигне конкурентоспособност с азиатските мегаполиси, политиките за обновяване на градската среда в европейските градове трябва да могат да обвързват традиционното преобразуване на физическите пространства с дематериализирането, постигано включително чрез телекомуникациите, като по този начин се запазва околната среда и се предотвратява възможността за пореден път градовете да поглъщат зелени територии.

1.12   Освен това ЕИСК смята, че е от стратегическо значение да се започне важен процес на обучение на ръководни кадри, за да се увеличат отговорността, творчеството и качеството в тяхната работа. Целта е да се повиши тяхната способност за избор при управлението на политики за обновяване и развитие на градската среда, съответстващи на целите за устойчив растеж, преследвани от ЕС. В същото време ЕИСК изтъква ползата от сътрудничеството с ГД „Регионална политика“ и би искал то да се засили. Комитетът смята също така, че е целесъобразно и необходимо да се засили оперативното ядро към ГД „Регионална политика“, което се занимава с градоустройствените политики, за да се ускорят процесите, свързани с прилагане на програмите за развитие, които Комисията възнамерява да следва.

2.   Въведение

2.1   През последните 10 години дебатът за градоустройствените политики значително се активизира в рамките на ЕС и Лайпцигската харта относно устойчивите европейски градове (май 2007 г.) е едно от най-важните доказателства за желанието на държавите-членки да постигнат съгласие по стратегии и общи принципи в политиката на развитие на градската среда. В съответствие с това испанското председателство на ЕС отделя голямо внимание на тази тема и отправи искане към ЕИСК и Комитета на регионите за анализ и принос към дебата в рамките на неформалната среща на европейските министри.

2.2   Анализът се отнася за няколко важни въпроса, които трябва да бъдат решени в градовете чрез политиките за обновяване на градската среда, за да се постигне, чрез интегриран подход, степен на устойчивост на градската среда, съответстваща на различните изисквания за:

енергийна ефективност на европейския сграден фонд, чиято амортизация е и източник на вредни емисии със сериозни щети за качеството на живот в градовете. По този начин се създава заетост и се насърчават иновациите и технологичното развитие;

по-силно социално сближаване чрез интегрирана програма за обновяване на западналите квартали с оглед на социалната интеграция, борбата с изключването, обучението и т.н.;

устойчивост на околната среда включително посредством обновяване на градската среда в западналите квартали, приспособяване на наличния сграден фонд към целите за енергийна ефективност, обитаемост и достъпност, с намерението да се избягва поглъщането на други зелени пространства.

3.   Интегрирано градоустройство

3.1   Опазването на околната среда на различните равнища в градовете и подобряването на качеството на живот на хората трябва да представлява една от важните оперативни цели на регионалните политики на държавите-членки и на ЕС.

3.2   С настоящото становище ЕИСК възнамерява да потвърди съгласието си относно необходимостта от разработване на интегрирани политики за обновяване на градската среда в перспективата, определена в документа за стратегическо планиране „ЕС 2020“ и в програмния документ на испанското председателство на Съвета на Европейския съюз (2).

3.2.1   Всъщност ЕИСК се придържа към съдържанието на документа за стратегията „ЕС 2020“ и изразява съгласие с оперативните насоки в него, дадени във връзка с това, че при политиките на обновяване трябва да се имат предвид няколко новаторски концепции:

подобряването на човешките ресурси, особено по отношение на: потребностите на възрастните; равнището на интеграция на новите имигранти; борбата с бедността, особено с детската бедност; нарастването на солидарността между поколенията;

растежа, основан на знанието;

развитието на творческо общество на участието;

развитието на конкурентна, взаимосвързана икономика, отчитаща социалните и екологичните аспекти на пазара.

3.2.2   ЕИСК смята, че програмният документ на испанското председателство е в унисон с тези концепции в областите, в които, в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, възнамерява да укрепи целта за гарантиране на всички хора на правото на гражданство и защита на основните права.

3.2.3   Тези цели водят до идеята за обновяване на градската среда, в която съществува силна взаимозависимост между качеството на пространствата и качеството на прием, т.е. обновяване, отворено за всички граждани, независимо от техния език, произход или религия.

4.   Някои проблеми на градската среда

4.1   В съответствие с принципите, посочени в гореспоменатите документи, идеята за обновяването трябва да се сравни със система от важни промени във формата и естеството на града (3):

разпространението на „urban sprawl“ или нерегламентираното разрастване на градовете със съпровождащите го високи степени на усвояване на земи и липсата на икономии от мащаба;

влошаването на функционалната структура на градовете с кризата на историческия център, на западналите крайни квартали и на индустриалните зони;

преобладаващият характер на решения за кризата, които по същество са консервативни, т.е. с малко фантазия и творчество, но преди всичко са твърде неподходящи за един глобализиран свят;

заменянето на системата на „функциите“ със системата на „контейнерите“, които би трябвало да се разглеждат като сложни и изключително уязвими места в недиференцирани градски територии;

загубата на смисъла на понятието „граница“, което запазва административния си характер, но загубва постепенно географския, символичния и политическия си смисъл;

ерозията на зелените зони, които заобикалят градовете, със сериозни загуби по отношение на биологичното разнообразие;

увеличаване на времето за пътуване до работното място, което се отразява отрицателно върху качеството на живот;

актуалната тенденция е градските зони, включително традиционните, да се оформят като затворени и специализирани пространства (чисто „жилищен“ квартал; тематични увеселителни паркове; образованието, ограничено в рамките на училищата и университетите; културата в музеите и театрите и т.н.). Затвореното пространство подчертава надмощието на личното пространство (както като начин на живот, така и като правна концепция и практика) в ущърб на потребностите на общността.

4.2   На логиката на затвореното пространство трябва да се противопостави логиката на безкрайното пространство, представлявано от нематериални отношения, в които идеята за време замества идеята за физическо разстояние.

4.3   Следователно обновяването на градската среда трябва да обвързва традиционното преобразуване на физическите пространства с дематериализирането, което се извършва в най-голяма степен чрез телекомуникациите. Всъщност проблемът, който трябва да бъде решен, е дилемата между съзнанието, което вече се води от логиката за вездесъщието, и тялото, което не може да бъде постоянно в движение и без корени, а изисква да бъде организирано в качествени места и пространства.

4.4   Следователно процесът на обновяване ще бъде резултат от синергията и интеграцията на три измерения на града:

—   градът „агора“: акцентът е върху човека с цялостна хармония между селищата и градското пространство, социалното сближаване и икономическото развитие;

—   глобалният и местен град: резултат от по-голямо равновесие между процесите на глобализация и способността да се извлече полза от местните ресурси и различните особености и отношения;

—   устойчивият град: би трябвало да може да реши самостоятелно проблемите, които той сам създава, без да ги прехвърля на друг или на бъдещите поколения.

5.   Цялостен модел за обновяване на градската среда

5.1   Комитетът би искал да започне „ново възраждане на градовете“  (4), което се характеризира с:

нарастване на социалното сближаване;

културно обновяване;

преглед на икономическата основа на града с цел преодоляване на настоящата рецесия;

преоценка на културното наследство благодарение на процесите на дематериализиране и увеличаване на биологичното разнообразие.

5.2   Една политика, основаваща се на концепцията за „ново възраждане на градовете“ повишава значението на Европейския план за икономическо възстановяване в регионите и градовете (EERP) (5), като интерпретира важната роля на местните власти в преодоляването на кризата като структурна даденост, с което ще се окаже въздействие не само върху икономическата криза, а и върху преоценката на всички ресурси на нашите общества.

5.3   По този начин би се оформил интегриран модел на обновяването на градската среда като пространствено измерение на „зеления нов курс“(green new deal)  (6), в който цялостната система на мерките по отношение на природните, физическите и човешките ресурси би трябвало да намери като важна опорна точка едно ново определение на богатството, основаващо се не само на натрупването, а преди всичко на икономията на ресурси и увеличаването на степента на благоденствие на гражданите (7).

Този модел предполага местните власти да имат водеща роля, което ще улесни активното участие на гражданите и икономическата сфера на собствената им територия, за да се ускори развитието на пазарите и на зелените технологии. Предложението за група на високо равнище за устойчиво развитие може да улесни насърчаването и разрастването на тематичните мрежи между градовете, включително средните и малките градове, с оглед постигането на тези цели.

6.   Цялостната система от мерки за обновяване на градската среда включва:

6.1   Човешки ресурси

6.1.1   Необходимо е целта на Лисабонската стратегия „да се изгради по-конкурентно общество благодарение на нарастването на знанията и на творчеството“ да се обвърже хармонично с целта на програмния документ „ЕС 2020“ в частта, в която се подчертава значението на насърчаването на процеси на сближаване чрез политики за подкрепа на най-слабите, особено възрастните хора, за повишаване равнището на интеграция, особено на нови имигранти, за борба с бедността, за увеличаване на солидарността между поколенията.

6.1.2   ЕС предостави културно и практическо пространство за:

развитието на процеса на изграждане на обществото (community building), за да се предостави достъп на всички заинтересовани страни до градоустройството: техническо-професионални организации (проектанти, архитекти, инженери и т.н.), предприемачески организации и организации в сферата на жилищното настаняване;

развитието на нови знания и на принципа за творчеството с насърчаване на нови форми на изследователска дейност, на образование, като се включват университетите и се стимулират форми на творческо планиране на градовете (8). Най-добрият начин за увеличаване на ефективността на тези нови възможности е да се насърчават форми на публично-частни партньорства.

6.1.3   Тези политики трябва да бъдат преосмислени, за да се:

насърчават практики на „добро управление“ на градовете, включително на крайградските и селските райони, с цел увеличаване освен на икономическото благосъстояние и на психологическото, духовното и социалното благоденствие;

създадат нови работни места, особено за младите хора и имигрантите, както и за преквалифициране на засегнатите от настоящата криза традиционни категории работници в производството и администрацията. В тази насока ЕИСК предлага да се насърчава създаването на „въглеродна армия“ (carbon army), ангажирана с устойчивото преустройство на градовете.

6.1.4   Демографските прогнози сочат, че през 2060 г. повече от половината от населението ще бъде над 48-годишна възраст, ще се утвърдят нови миграционни потоци, съставени предимно от млади хора, стремящи се към градовете, упадъкът на селските региони и регионите в неблагоприятно положение ще продължи. При този сценарий трябва да се имат предвид следните действия на местно равнище:

развитието на култура, която да създава синергии между предприемачи от публичния и частния сектор, да спомага за растежа на МСП и да стимулира градските общности, основаващи се на принципа на участие и творчеството;

развитието на механизми за укрепване на диалога и консултациите с градските общности, включващи жени, младежи и лица, за които съществува по-голям риск от изключване;

повишаването на жизнения стандарт благодарение на новаторски решения за създаване на устойчиви социални жилища, осигуряване на здравеопазване и образование.

6.1.5   Новите работни места, които биха възникнали със „зеления нов курс“ и с намаляването на емисиите, изискват политики за образование и популяризиране. Необходимо е да се положат усилия за:

улесняване на достъпа до информационните платформи на ЕС (за околната среда, ефективното използване на енергия, транспорта, икономиката …);

обвързване с програмата за общности на знанието и иновациите (ОЗИ) на Европейския технологичен институт (ЕТИ), за да се гарантира бързо прехвърляне на местно равнище на новите технологии;

разработване на силна стратегия за популяризиране на най-добрите практики относно интеграцията на зелените технологии в градските общности.

6.2   Природни ресурси

6.2.1   Превъзходството на природните ресурси над физическите отрежда централна роля на проучването на градския метаболизъм, за да се предприемат процеси на обновяване, основаващи се на икономия на суровини и на елиминиране на отпадъците.

6.2.2   Познанията за градския метаболизъм са важен инструмент за постигането на целите за подобряване на качеството на градската среда, определени в международните конвенции и насочени към опазването на околната среда (протокола от Киото, биологичното разнообразие, водите и др.) с оглед смекчаването на последиците от изменението на климата (9).

6.3   Физически ресурси

6.3.1   Обновяването на градската среда по отношение на настоящите процеси на преобразуване трябва все по-малко да се характеризира с откъслечни, предварително определени, ограничени мерки и да е ориентирано все повече към процеси на развитие на среда с многостранно предназначение, характеризираща се с качество и разнообразие на пространствата и с взаимодействие между различни елементи: еластичност, „деформируемост “ и способност за „приемане“.

6.3.2   ЕИСК смята, че обновяването на сгради и инфраструктури няма да може да избегне нарастващата тежест на екологичните ограничения, на процесите на интеграция, на растящата роля на взаимодействието.

6.4   Нематериални ресурси

6.4.1   Чрез програмата е-Европа (1999 г.), Лисабонската конвенция (2000 г.) и оперативните програми i-2010 Европейският съвет определя електронното общество като фактор за развитие от първостепенно значение за ЕС. Въз основа на това Съветът на ЕС възнамерява да насърчава проекти за ускоряване на процеса на развитие на общество, което е способно да се възползва от възможностите, които електрониката и интерактивността предоставят. За тази цел се определят мерки, за да се позволи на всички европейски граждани да навлязат в цифровата ера и да разполагат с интернет връзка с оглед създаването на открито, приобщаващо и допринасящо общество.

6.4.2   Следователно на града се предоставя задачата да привлече знания, да поднови системата на отношения между публичната администрация и гражданите, да стимулира преобразуването на средствата за производство (10).

6.4.3   Без съмнение инвестициите в технологични иновации в градската среда трябва да бъдат бързи и значителни, като се има предвид, че равнището на конкуренция, на което сме подложени от страна на Изтока, е много високо (11).

7.   Към „зелен нов курс“ за градовете

7.1   Въпросът за обновяването на градската среда е комплексен, но трябва да бъде включен в стратегия, за да бъде този процес ефективен.

7.2   Най-спешният въпрос вероятно се отнася за тясната връзка между обновяването на града, на неговата среда и проблема с икономическата криза. Според ЕИСК процесите на обновяване на градската среда трябва да се разглеждат в съответствие с принципите на зелената икономика и като възможност за европейски „зелен нов курс“ (12), чието осъществяване би могло да се състои в интеграцията на различните форми на градска морфология: биотичния град, материалния град, цифровия град – всички имащи за цел укрепването на солидарния град.

С оглед на това е необходимо да се преоцени ролята на природната среда като производител на стоки и услуги, които са от основно значение за човешкия живот.

8.   Биотичният град

8.1   Укрепване на екологичната мрежа

8.1.1   Комитетът определя като изключително важно проучването на града като екосистема и отчитането на стойността на природните инфраструктури като актив (например като източници на вода и чист въздух, защита срещу вятър, плодородие на почвите, опрашване), тъй като те трудно могат да бъдат заменени с технологични решения, освен с цената на много високи разходи и с ефективност, която не може да се сравни с тази на биотичните системи.

8.1.2   Изчислено е, че до 2050 г. Европа ще загуби още 11 % от природните ресурси, с които е разполагала през 2000 г. (13) Следователно публичните институции би трябвало да обърнат особено внимание на последиците от явлението и да увеличат инвестициите за опазване на екосистемите, като вземат предвид и градските екосистеми.

8.2   Производство на енергия от възобновяеми източници

8.2.1   Градът е стратегически елемент за развитието на енергията от възобновяеми източници. Всъщност подобряването и технологичното обновление на съоръженията за отопление и охлаждане, които съставляват 40-50 % от общото търсене на енергия, е в центъра на европейската политика 20-20-20 за подобряване на енергийните характеристики (намаляване на парниковите газове с 20 %, на потреблението на енергия с 20 %, увеличаване на потреблението на енергия от възобновяеми източници с 20 %).

8.2.2   Ръстът в добива на енергия от възобновяеми източници, заложен в плана SET (Стратегически план за енергийните технологии), е много важен заради отражението, което има върху заетостта. Следователно градските общности би трябвало първи да въведат новите технологии. За тази цел много целесъобразни са решенията на Съвета и на Парламента на ЕС за финансиране на плана SET.

9.   Материалният град

9.1   Увеличаване на енергийната ефективност на сградите

9.1.1   Увеличаването на енергийната ефективност на сградите и инфраструктурите е стратегически фактор за обновяването на градската среда в ЕС. Благодарение на новите технологии потенциалното увеличаване на ефективността е голямо и до 2050 г. търсенето на първична енергия може да бъде намалено с около 300 EJ, с годишно намаление в размер на 20-25 Gt CO2. Понастоящем в ЕС инвестициите в технологии за увеличаване на енергийната ефективност възлизат на около 60 милиарда евро годишно.

9.1.2   През 2005 г. проучване на Европейската комисия установи, че инвестициите, необходими за икономия на 20 % от енергията, биха довели до създаването на един милион работни места (пряко и непряко). Секторите, в които ще се съсредоточат икономиите, са осветлението на сградите, техническото оборудване на офисите, домашните електроуреди, комбинираното производство на енергия.

9.1.3   ЕИСК би искал целта да не се ограничава до икономията на енергия, а да е насочена към превръщането на всяка сграда в генератор на енергия („every building a power station“ – „всяка сграда – електроцентрала“).

9.1.4   Това ще изисква през следващите години значителни инвестиции в изследователска дейност и ще бъде насочено към преобразуване на начина за изграждане на града, като се оптимизира неговият метаболизъм благодарение на използването на новаторски материали и прилагането на все по-усъвършенствани логистични решения на строителните площадки.

9.1.5   Обновяването на сградния фонд изисква синергии във финансово отношение и политики на сътрудничество в световен мащаб, тъй като:

загубата на конкурентоспособността му би имала отрицателни последици за заетостта;

трябва да се конкурира с международни системи, особено със силно разрастващите се азиатски системи, поради което мерките за обновяване трябва да се разглеждат и като експортна база;

в този процес трябва да се включат европейските страни с по-ниски доходи;

не трябва да се отделя от проблема за социалните жилища, който засяга милиони европейски граждани.

9.2   Интегрирана система на инфрастуктурите

9.2.1   Документите на ЕС относно социалното сближаване подчертават значението на интеграцията между всички видове инфраструктура – концепция, която надхвърля гарантирането на добрите териториални връзки. За модернизиране на мрежите в Европа са предвидени инвестиции в размер на 600 милиона евро до 2020 г., от които 90 са предназначени за „интелигентните“ инфраструктури.

9.2.2   Концепцията за интегрираната инфраструктура също трябва да представлява важна цел на обновяването на градската среда и трябва да включва достъп до:

услуги като санитарно обслужване, образование и устойчива енергия, които благодарение на телекомуникационните мрежи стават интерактивни, какъвто е случаят с телемедицината и теледидактиката;

транспортните системи, чието устойчиво интегриране води до укрепване на железопътните връзки, на водните пътища, на достъпа до летищата, както и до развитие на мрежи на интермодалния транспорт, на усъвършенствани системи за управление на движението и до увеличаване на велосипедните и пешеходните алеи. Интегрираната транспортна система е в полза на урбанистична политика, насочена към предотвратяване на разпръснатото заселване с оглед намаляването на енергийните и социалните разходи на пътуването до работното място и на търговските сделки;

устойчивата транспортна система, съчетана с ефективна енергийна система, е основата на политиката за обновяване на градската среда на ЕС, която би трябвало приоритетно да финансира устойчиви транспортни мрежи и функционални енергийни мрежи в крайните квартали, които се нуждаят от обновяване;

енергийната мрежа. Ръстът в сектора на транспорта с електрическа тяга (вж. Директивата за енергията от възобновяеми източници), на телекомуникациите и на компютрите ще доведе до експоненциален растеж на потреблението на енергия. За тази цел е необходимо да разполагаме с интелигентни преносни мрежи, които ограничават до минимум разходите, увеличават ефективността, могат да се приспособяват спрямо развитието на потребностите и са в състояние да поемат излишъка в производството на слънчева енергия. Освен това трябва да се насърчава изграждането на градска мрежа за зареждане на електричество и водород, която се зарежда от местно произвеждани възобновяеми източници;

телематичните мрежи, особено широколентовия интернет, който вече е от съществено значение за предприятията и семействата.

10.   Цифровият град

10.1   Градските платформи с висока степен на интерактивност, които се изграждат понастоящем с телекомуникационните технологии от ново поколение, са предназначени за ускоряване на процесите на обновяване на градската среда и за въвеждане на новаторски фактори със значение за:

преодоляване на централната роля на пътните инфраструктури в полза на синергиите между пътища, GPS, компютър, като се създава мрежа, която позволява създаването на интерактивни логистични системи, свързването на жилищата със света, разширявайки по този начин тяхната роля и превръщайки ги във връзка с работното място, с мястото за отдих, за лечение и др.;

интегриране на предлагането на публични и частни услуги. Това създава предпоставка за процесите на преобразуване на „платформите“ на публичната администрация (разрешения за строителство, кадастър, данъци и др.), като ги прави достъпни по интерактивен начин за предприятията, домакинствата или за личните цифрови уреди на гражданите;

осъществяване на радикален напредък при предоставянето на здравни услуги, съпроводен със значително намаляване на разходите. Новите мрежови технологии, минимализирането на размера и преносимостта на апаратурата прави възможно наблюдението по домовете на най-важните жизнени функции и лечебните процедури по интернет;

намаляване на асиметрията в отношенията между граждани и специалисти (техници, медици, политици и др.), в резултат на което се променят традиционните структури на взаимоотношенията „отгоре-надолу“ към нови структури на сътрудничество;

активно наблюдение на целия цикъл на градския живот, с цел да се постигат съществени икономии в управлението на ресурсите на града.

11.   Солидарният град

11.1   Дотук разгледаните фактори са важни, но те са инструменти в един процес на обновяване на градската среда, чиято главна цел е нарастване на социалното сближаване при спазване на многократно споменавания основен принцип на нашето европейско общество.

11.2   Увеличаването на социалното сближаване изисква обновяване на управленските системи на всички равнища – от общностното до местното, за да се справим със сложността и разнообразието на отношенията, които характеризират нашето общество. Това променя връзката от отношения чрез подход на сътрудничество, намаляване на асиметриите, развитието на концепцията за лидерство.

11.3   Подходът на сътрудничество е основополагаща практика за устойчивото развитие, която има за цел да предостави възможността на всички заинтересовани страни да направят избор. Началото му беше поставено с възникването на гражданските форуми, като потенциалът му беше увеличен благодарение на развитието на интерактивните технологии. Този подход е синтезиран в мотото на американската Национална академия за публична администрация (National Academy of Public Administration): „Не ни питайте какво можем да направим за вас. Нека да се запитаме какво можем да направим заедно“ (14).

11.4   Намаляване на асиметриите: възможността за достъп в реално време до все по-ефективни системи от знания и възможността за водене на диалог в реално време намаляват дистанцията между този, който разполага със знания, и онзи, който преди ги използваше пасивно. Това променя отношенията между хората, но и значението на градските пространства, които се превръщат в катализатори на нови отношения (напр. амбулаториите/съоръженията за спешна помощ, които се изместват от болниците в метростанциите, в хипермаркетите и т.н.).

11.5   Развитие на концепцията за лидерство: деструктурирането на системите от взаимоотношения и разширяването на възможностите за сътрудничество изискват нови роли за публичните представители, които са призовани да проявяват едновременно способности на лидери и на посредници.

11.6   Съществените изменения в системата от взаимоотношения създава възможности за дълбоки промени в организационните модели, особено на местните администрации. Тази тенденция може да се дефинира като преход от действията, типични за стратегическите планове, към активиране на съвместните платформи, типични за управлението, водено от идеята за устойчивост. Моделът на платформата, който вече е изпробван от ЕС за организиране на производствените сектори и сферата на знанието, би трябвало да бъде разширен, с цел да се изгради гъста мрежа от отношения, която обединява всички заинтересовани страни от градските общности, като предоставя предимство на политиките на субсидиарност между слабите и силните общности. По този начин може да се говори за:

платформа „изграждане на обществото“, имаща за цел да обедини най-широкия спектър от заинтересовани страни и обединения на местните общности;

платформа „знание“: предназначена за разработване на новаторски политики за знания и изследователска дейност, както и за насърчаване на творческото обновяване на града;

платформа „технологии“: има за цел да предостави различните ноу-хау, жизнено необходими за активиране и управление на новаторските процеси;

платформа „ресурси“ за:

разработване на новаторски финансови инструменти, резултат от сътрудничеството между публичната и частната сфера, по примера на програмите Jessica и Jasper;

изпълнение на финансови политики, които оказват положително въздействие върху равнопоставеността, като облагодетелстват граждани с ниски доходи и ги включват като участници в комплексните стратегии на обновяване на градската среда;

разработване на счетоводни политики за определяне на икономическата стойност на стоките и услугите, която да отчита разходите за добиването на природни ресурси и унищожаването на отпадъци. Целта е да се въведе данъчна политика, насочена към предотвратяване на пилеенето на суровини. Произтичащите от това данъчни приходи би трябвало да бъдат използвани за инвестиции, предназначени за слабите социални слоеве.

Брюксел, 26 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 123.

(2)  Комисия на Европейските общности, Работен документ на Комисията за консултацията относно бъдещата стратегия „ЕС 2020“, Брюксел, 2009 г. и Ministerio de Asuntos Exteriores y Cooperación. Secretaría de Estado para la Unión Europea, Programme for the Spanish Presidency of the Council of the European Union 1 january - 30 june 2010: „Innovating Europe“, Imprenta Nacional Boletín Oficial del Estado, Мадрид, 2010 г.

(3)  Чудесно представяне на основните проблеми, свързани с трансформирането на градската среда, може да се намери в: Massimo Cacciari, La città („Градът“), Pazzini Stampatore Editore, Villa Verucchio (RN), 2004 г.

(4)  Richard Rogers, Toward an Urban Renaissance („Към възраждане на градовете“), Urban Task Force, Лондон, 2005 г. Може да бъде намерено на: www.urbantaskforce.org.

(5)  Европейски съюз – Комитет на регионите, „Европейският план за икономическо възстановяване в регионите и градовете“, Брюксел, 2008 г. Може да бъде намерен на: http://portal.cor.europa.eu/europe2020/Pages/Library.aspx.

(6)  Предложените документи са: A green new deal for Europe („Зелен нов курс за Европа“), предложен от Wuppertal Institut, Rethinking the Economic Recovery: A Global Green New Deal („Преосмисляне на икономическото възстановяване: Глобален зелен нов курс“) на Програмата на ООН за околната среда, A green new-deal („Зелен нов курс“) на английската „Нова икономическа фондация“ (New economic foundation), Toward a Transatlantic Green New Deal: Tackling the Climate and Economic Crises („Към трансатлантически зелен нов курс: справяне с климатичната и икономическата криза“) под редакцията на Worldwatch Institute за Heinrich Böll Foundation.

(7)  По този начин на местно равнище изцяло ще се приложат препоръките, съдържащи се в съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския Парламент „Отвъд БВП: измерване на напредъка в свят на промени“ (COM(2009) 433 окончателен), което може да бъде намерено на: http://www.beyond-gdp.eu/. Те се основават на доклада, изготвен от Stiglitz, Fitoussi и Sen, по искане на френското правителство и подпомаган от ЕС. Докладът може да бъде намерен на: http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/en/index.htm.

(8)  Jan Jacob Trip, Creative city development in the Lisbon strategy („Творческото развитие на градовете в Лисабонската стратегия“), TU Delft, 2009 г. Xavier Vives, Lluís Torrens, The strategies of european metropolitan areas in the context of the European Union enlargement („Стратегиите на европейските агломерации в контекста на разширяването на Европейския съюз“), Pla Estratègic Metropolità de Barcelona, 2005 г.

(9)  Rudolf de Groot, Function-analysis and valuation as a tool to assess land use conflicts in planning for sustainable, multi-functional landscapes („Функционален анализ и оценка като средство за оценка на конфликтите при използването на земите в планирането на устойчиви, многофункционални ландшафти“), Landscape and Urban Planning 75 (2006 г.), стр. 175-186.

(10)  World economic forum, The Lisbon review 2002-2006 („Преглед на Лисабонската стратегия 2002-2006 г.“), може да бъде намерен на: www.weforum.org/pdf/gcr/lisbonreview/report2006.pdf;

Европейска комисия: „i2010: информационното общество и медиите в служба на растежа и заетостта“, може да бъде намерено на:

http://europa.eu/legislation_summaries/employment_and_social_policy/job_creation_measures/c11328_it.htm;

Фондация „Ugo Bordoni“, Dossier EU i 2010 („Досие ЕС i 2010“), може да бъде намерено на: http://www.fub.it/osservatorio/dossieruei2010/liniziativai2010.

(11)  Примери за „u-city“ могат да бъдат намерени на:

 

MIT: http://web.mit.edu/cre/research/ncc/casestudies.html;

 

Milla digital: http://www.milladigital.org/ingles/home.php;

 

Токио: http://www.tokyo-ubinavi.jp/en/about.html;

 

Сингапур: http://www.itu.int/ubiquitous;

 

Хонг Конг: http://www.info.gov.hk/digital21/eng/strategy/2008/Foreword.htm;

 

Arabianranta (Хелзинки): https://www.taik.fi/en/about_taik/arabianranta_.html.

(12)  Тази част се основава на New economic foundation, A green new-deal („Нова икономическа основа, зелен нов курс“), London, 2009 г., може да бъде намерен на: www.neweconomics.org/projects/green-new-deal.

(13)  Европейска комисия The Economics of Ecosystems and Biodiversity („Икономика на екосистемите и биоразнообразие“) (TEEB). Може да бъде намерено на: http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/economics/.

(14)  Може да бъде намерен на: http://www.collaborationproject.org/display/home/Home.