19.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 18/53

1.1

Основното заключение, което произтича от Зелената книга на Комисията относно реформата на общата политика в областта на рибарството, е, че в сегашния си вид ОПОР не успя да разреши проблемите, които бяха констатирани при предходната реформа през 2002 г. Направените промени не доведоха до видими резултати в толкова проблематични области като свръхкапацитета на риболовния флот или прекомерния риболов и спада в обема на улова. Новото предложение за реформа има за цел да коригира, както изтъква Комисията, частичността и поетапността на предишните реформи.

1.2

ЕИСК препоръчва предприетите мерки да послужат за защита на заетостта и териториалното сближаване, а стратегическите цели да позволят запазване на баланса между икономическия, социалния и екологичния стълб, за да гарантират и насърчат отговорно и устойчиво поведение на всички звена от веригата за доставка на риба.

1.3

Темите, които е целесъобразно да бъдат разгледани по-задълбочено в контекста на реформата на ОПОР и които са посочени в раздел „Специфични бележки“, са:

2.1

Съгласно член 3, параграф 1, буква г) от ДЕС „.Съюзът разполага с изключителна компетентност (…) за опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството“. През периода на определяне на политиките, които произтичат от провежданата посредством Зелената книга консултация, отчитането на мненията на правителствата и заинтересованите страни представлява ефикасно средство за ангажиране на всички участници с прилагането на определените правила.

2.2

От влизането в сила на Регламент (ЕО) 2371/2002 Комисията постепенно подобри някои аспекти на опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси посредством планове за управление и възстановяване и регламенти за контрол и прилагане. Освен това тя излезе с важни съобщения, а именно Съобщение COM(2007) 73, което се позовава на инструментите за управление, основаващи се на риболовни права, и в което се анализират сегашните национални системи и се разглеждат възможностите за подобряване на ефикасността им посредством използването на по-добри практики.

3.1.1.1

ЕИСК донякъде споделя направения от Комисията анализ и признава, че свръхкапацитетът на риболовния флот в Европа (особено ако се вземе предвид техническият прогрес) остава сериозна тенденция, която към днешна дата все още не е пречупена. Все пак не могат да се правят обобщения и трябва да се внесат някои нюанси в прекалено отрицателната равносметка, направена от Комисията, доколкото някои държави-членки намалиха в различна степен капацитета на флота си. Във всеки случай, заслужава си да се преразгледат наличните данни за актуалното състояние на флотите на държавите-членки.

3.1.1.2

ЕИСК изразява подкрепа за ограничаването на капацитета по законодателен път и набляга върху необходимостта от това мерките за управление и контрол да станат принудителни посредством съфинансирани от държавите-членки и ЕС планове за адаптиране. Следва да се даде предимство на намаляването на капацитет, което да постига баланс между възможностите за риболов и екологичните и социалните критерии. При постигането на този баланс следва да се считат за приоритетни корекциите, свързани с екологичните и социалните критерии, като например плавателните съдове, които използват неселективни съоръжения или които вредят на околната среда, които потребяват много енергия или които осигуряват малко работни места в сравнение с уловената риба. Всъщност идеята за еднократно финансиране за нарязване на скрап трябва внимателно да се обмисли. Нарязването на плавателни съдове за скрап има и социална цена, която трябва да се предвиди. Нарязването за скрап на риболовни кораби всъщност често пъти се свързва със загуба на работни места, като на наетите рибари не се предлага никаква алтернатива. ЕИСК не се противопоставя като цяло на предложеното от Комисията еднократно финансиране за нарязване на скрап и то би могло да бъде целесъобразно дотолкова, доколкото ползата от него не е само за корабособствениците, но и за наетите рибари, чиято заетост ще бъде застрашена. Всъщност общностното финансиране би трябвало да предвиди социални мерки, като помощ за квалификация и преквалификация, за да се предотврати нетната загуба на работни места. Въпреки това, ЕИСК подкрепя идеята секторът в най-скоро време да осигури своята икономическа жизнеспособност и да излезе от положението на зависимост от публичните субсидии, на които трябва да се разчита само временно, докато се отстранят структурните трудности в сектора.

3.1.1.3

ЕИСК признава, че използването на пазарни инструменти като прехвърляемите права за риболов може да бъде полезно за преодоляване на свръхкапацитета на флота. Въпреки че признава, че този вид управление доведе до намаляване на капацитета в някои страни и за някои конкретни видове риболов, Комитетът счита, че Комисията трябва да докаже обосноваността на подобна мярка и да предостави повече подробности за инициативите, които възнамерява да предприеме в областта на защитата и опазването, за да предотврати нежеланите последици за заетостта и устройството на територията с оглед на риска да се получи съсредоточаване на права за риболов в ръцете на малък брой големи предприятия в ущърб на по-скромните риболовни общности.

3.1.2.1

ЕИСК предупреждава, че съществува опасност от установяване на йерархична подчиненост между стратегическите цели за устойчиво развитие на рибарството и препоръчва да се използва балансиран подход, който в дългосрочен план отдава същото значение на икономическите, социалните и екологичните стълбове. ЕИСК желае да отбележи, че в Зелената книга, както и при реформата от 2002 г., не се обръща голямо внимание на социалното измерение на бъдещата ОПОР, което не е ясно включено в основните стратегически цели.

3.1.2.2

Постоянното подобряване на ресурсите и стабилизирането им на равнище устойчива експлоатация трябва да бъде съпътствано от изследвания за социално-икономическото въздействие, за да се насърчи провеждането на мерки за финансова подкрепа на сектора, предназначени от своя страна за заетостта, а предприятията да инвестират в иновации и развитие, както и в професионална квалификация. Също така е важно на рибарите да се гарантират прилични доходи през периода на възстановяване на запасите.

3.1.3.1

ЕИСК напълно подкрепя идеята да се преразгледа процесът на вземане на решения, за да се подобри проследяемостта на политиката, ефикасността и намаляването на разходите. Би трябвало да може да се прави разлика между основните принципи и цели, за които Съветът трябва да вземе решение съвместно с Европейския парламент, от една страна, и, от друга страна, тяхното осъществяване, което е делегирано на държавите-членки и на Комисията или на евентуални нови децентрализирани органи за вземане на решения, които представляват всички заинтересовани страни на местно равнище. Участието на местните и регионалните власти посредством децентрализирането на вземането на решения по технически въпроси (микроуправление) изглежда е стъпка в правилната посока. Като осъзнава, че споделените запаси и екосистеми обхващат огромни пространства, ЕИСК приветства идеята държавите-членки да осигуряват управлението на основните принципи и норми на ОПОР посредством тясно сътрудничество на равнище морски региони.

3.1.3.2

В крайна сметка, в процеса на вземане на решения следва да се използват максимално становищата, изработени от взаимно допълващите се консултативни органи, а именно - Консултативният комитет по рибарството и аквакултурите (ACFA) и регионалните консултативни съвети. Също би трябвало да се взимат под внимание инициативите и становищата на Комитета за секторен социален диалог в областта на морския риболов.

3.1.4.1

ЕИСК приветства идеята за възлагане на повече отговорности на участниците от сектора, което би могло да се реализира на практика под формата на осъществяване на режим на управление на ресурсите, основан на прехвърляеми права за риболов – индивидуални или колективни според местните условия, като при всяко положение се запази изложеното в параграф 3.1.1.3.

3.1.5.1

ЕИСК е на мнение, че системите за събиране на данни за целите на изпълнението на разпоредбите следва да се развият повече и да бъдат подкрепяни финансово. Риболовният сектор би могъл да бъде насърчен да играе първостепенна роля в тази система (вж. параграф 3.1.4. по-горе). Освен това, с оглед на ефикасността, осъществяването на механизмите за контрол би трябвало да се поделя между държавите-членки, Комисията и Агенцията на Общността за контрол на рибарството, като се ангажират в максимална степен заинтересованите страни. Всъщност Комитетът изразява подкрепа за създаването на режим, който би свързал ефективното осъществяване на отговорностите по отношение на контрола с достъпа до общностно финансиране, както е посочил в своето становище (1).

3.2.1

ЕИСК отбелязва темите за разсъждение, посочени в Зелената книга, за подобряване на управлението на риболовните дейности в ЕС и желае да направи следните общи бележки:

4.1.1

Дребномащабните крайбрежни флоти създават множество преки и косвени работни места и участват активно в структурирането и динамизирането на социално-икономическата тъкан по крайбрежието. При благоприятни условия те биха могли да защитят риболовните общности от социалните и икономическите последици на структурната криза. Поради това ЕИСК се изказва в подкрепа на диференциран подход към този сектор, без да се нарушава конкуренцията и като се отчитат специфичните му особености. Правата на достъп, правилото за 12-те морски мили и другите права за дребномащабните крайбрежни флоти следва да се разпределят и защитават по подходящ начин, по-конкретно чрез разпределянето на изключителна част от националните квоти. Все пак ЕИСК би желал да отбележи, че е необходимо да се постигне съгласие за критериите (мащаб, прекарано в морето време, разстояние от брега, връзка с местните общности и др.), които следва да се отчитат, за да се даде определение на този толкова разнообразен вид риболов, което би трябвало да се направи на подходящото равнище – местно, регионално или национално. Комитетът смята, че би било по-подходящо да се даде определение на тази концепция на национално или на местно равнище, отколкото да се наложи едно универсално определение на общностно ниво.

4.2.1

ЕИСК смята, че в най-общ план в Зелената книга не се отчитат в достатъчна степен социалните аспекти на ОПОР. Комисията се задоволява с това да изрази дълбокото си убеждение, че намаляването на заетостта, особено в сектора на улова, следва да се счита за неизбежно. Трябва да напомним, че през последните десет години заетостта в сектора на улова спадна с 30 % и, доколкото е известно, всяко изгубено работно място в този подотрасъл има крайно отрицателно въздействие върху заетостта на сушата (в преработвателните сектори и във всички свързани с тях дейности нагоре и надолу по веригата) – социалната равносметка може само да ни безпокои.

4.2.2

Според ЕИСК една реформирана ОПОР следва да разработи дългосрочна последователна стратегия, която да гарантира на сектора неговата социална устойчивост, за да се интегрират социалните въпроси хоризонтално в различните части на ОПОР. Комитетът желае да напомни тук няколко посоки на разсъждение в опит да се отстранят социалните предизвикателства, пред които е изправен секторът:

4.3.1

Както се подчертава в Зелената книга, риболовният сектор получава само малка част от платената от потребителя продажна цена. Сегашната организация на пазара не е задоволителна и рентабилността на сектора е много ниска. ЕИСК е на мнение, че трябва да се коригира това положение, при което се наблюдава, от една страна, фрагментиране на сектора на продажбата между множество много големи оператори и, от друга – силна концентрация на търговски центрове, които налагат определянето на цени на производителите. Към тези неточности във функционирането на пазара се прибавя твърде скромната политическа воля по отношение на прозрачността и проследяемостта в търговията с морски продукти. ЕИСК изтъква колко е важно да се спазват стандартите и да се следи за коректното идентифициране на всички продукти от риболов и аквакултура, както на Общността, така и при внос, като се избягва объркването на потребителите и по този начин се гарантира, че те разполагат с всички данни, които им позволяват да правят отговорни покупки. Накрая, ЕИСК изисква колкото се може повече средства да бъдат предоставени за контролиране на внасяните по суша, въздух и море замразени продукти, както и на изпълнението на стандартите за етикетиране (съгласно Регламента).

4.4.1

ОПОР зависи от други политики, които имат значително влияние върху риболовния сектор и които също не постигат очакваните резултати. Следва да се отбележи стратегията за морската среда, която беше предмет на Директива 2008/56/ЕО и чиято главна цел беше да се създаде уредба за общностно действие за европейската политика за морската среда, не само поради катастрофалните разливания на нефт, причинени от танкерите „Ерика“ и „Престиж“, но и поради градските разливи, както и поради все по-голямото строителство в крайбрежните зони и други устройствени решения, които променят тези зони.

4.4.2

Изменението на климата се отразява и върху морската среда чрез глобалното затопляне, замърсяването и изменението на морските течения, както и чрез фактори, които имат влияние върху възстановяването на рибните запаси и не позволяват биологичните паузи да доведат до очакваните резултати.

4.4.3

Тъй като екологичната политика е хоризонтална общностна политика, е уместно тя да бъде включена в ОПОР. ЕИСК припомня, че е необходимо всички европейски политики да бъдат интегрирани. В това отношение е ясно, че ОПОР може да намери своето място в един интегриран подход към защита на морската среда.

4.4.4

Изглежда подходящо да се определят индикатори, които да позволяват проверка на резултатите от защитата на морската среда (2). Те следва да бъдат проследявани на международно равнище посредством научно сътрудничество в рамките на Европейската агенция за околната среда или на Международния съвет за изследване на морето.

4.4.5

Информацията е съществен инструмент за защитата на морската среда и затова е важно да се анализират събираните данни на национално равнище. ЕИСК разбира необходимостта от това да се задълбочат изследванията в тази област и призовава за създаването на необходимите инструменти за укрепване на отношенията между научните среди и риболовния сектор, отговорните администрации и ЕС. Освен това признава важността на съобщението „Европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания“ (3) и смята, че ще е необходима финансова помощ за осъществяването ѝ, тъй като само средствата по рамковата програма Marco няма да са достатъчни.

4.4.6

ЕИСК смята, че за мореплавателските и морските изследвания е необходима не само бюджетна линия, но и следва да се насърчават младите изследователи да работят в тази област и да се създаде механизъм, с който да се централизират най-добрите практики, които могат да служат за водещи принципи за компетентните органи, и по-конкретно на Регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), така че да могат да възприемат практиките, които са най-полезни за даден морски регион. Понастоящем в някои държави-членки се полагат големи усилия за задълбочаване на практиките на устойчив риболов и процеса на възстановяване на морската среда.

4.5.1

От една обновена ОПОР се очаква да насърчава отговорния и устойчив риболов, и то отвъд водите под юрисдикцията на Общността. Като участва активно във вземането на решения в международните организации (ООН, ФАО) и Регионалните организации за управление на рибарството, ЕС играе важна роля, по-конкретно като прави по-ефикасен контрола на операциите в открито море, борбата срещу незаконния, недекларирания и нерегламентиран (ННН) риболов.

4.5.2

Във връзка с Регионалните организации за управление на рибарството ЕИСК счита, че ОПОР следва да насърчава устойчивото управление на риболовните дейности във всички тези организации, като се концентрира върху ключови аспекти като изпълнението, управлението на капацитета с наличните ресурси, укрепването на управлението посредством изготвяне на дългосрочни управленски програми и стратегии за запазване на екосистемите.

4.5.3

По отношение на споразуменията за партньорство в областта на рибарството (FPA), Комитетът изразява желание отпусканите финансови помощи и техническа подкрепа да допринасят за консолидиране на капацитета на страните партньорки в замислянето на една устойчива политика по риболова, като същевременно се засилват надзорът и контролът във водите на засегнатите региони. В това отношение властите в трети страни партньорки трябва да бъдат държани отговорни за съвестното оползотворяване на парите на европейските данъкоплатци чрез ефективен контрол на поставените в споразуменията цели. ЕИСК счита, че за по-ефективното управление на отпусканите помощи следва да се уточнява крайната им цел, като по този начин се гарантира, че отпусканите средства отиват по предназначение. Това би позволило да се подобрят социалните и трудовите условия в страните партньорки.

4.5.4

ЕИСК призовава да се прави разграничение между разходите за достъп за флотата за далечно плаване на ЕС, покривани от корабособствениците, и които представляват разумен процент от стойността на улова, и финансовото участие на Споразумението за партньорство в областта на рибарството, чиято цел е подпомагане на развитието. Тази помощ ще трябва да отчете значението на риболовния сектор за смекчаването на бедността.

4.5.5

ЕИСК призовава за нова структура на тези споразумения, в която да се включи надлежно социалното измерение. В дългосрочен план е необходимо да се постигне недискриминация между работниците от Общността и от трети страни по отношение на условията на труд, заплащане и достъп до квалификация. Също така, Комитетът изразява желание при наемането на рибари от страни извън Общността да се включат практики от социалния диалог и колективното трудово договаряне, за да се гарантират на екипажите справедливи условия на живот и на труд на борда на европейските плавателни съдове. Това искане придобива още по-голяма важност за Комитета в контекста на липсващи минимални специфични норми, определени от Международната организация на труда (МОТ), по въпроса за заплатите на моряците.

4.5.6

ЕИСК отбелязва, че социалната клауза, договорена между европейските социални партньори и включена в споразуменията, представлява напредък в признаването на правата на местните работници и истинската стойност на техния труд, но не е сигурно доколко е ефикасна. Необходимо е да се направи и оценка на изпълнението ѝ. Ето защо ЕИСК би желал тя да бъде по-добре дефинирана и правната ѝ стойност да бъде повишена.

4.6.1

ЕИСК е на мнение, че аквакултурата би трябвало да бъде интегрирана като отделен стълб в преразгледаната ОПОР, така че да се премахне сегашният застой в производството на аквакултура на европейско равнище. Следва да се насърчат мерки за повишаване на нейната конкурентоспособност, така че тя да възвърне икономическта си жизнеспособност, да създава качествени работни места при спазване на правилата за опазване на морската среда по отношение на качеството на местните води, екзотичните видове, устойчивостта на риболова, предназначен за преработка в рибно брашно и масло и др. Освен това е необходимо да се обърне особено внимание на качеството на производството ѝ, което би трябвало да се подчинява на правилата за наблюдение на пазара. Във всеки случай следва да се вземе предвид и становището на ЕИСК, което в момента се изготвя по темата (NAT/445).

4.6.2

ЕИСК счита, че трябва да се подобри имиджът на аквакултурата и рибарството, както и на преработените им продукти и затова препоръчва провеждането на информационни, комуникационни и обучителни кампании, насочени предимно към европейските потребители.