6.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/20

1.

На 2 юли 2008 г. Комисията прие предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (наричано оттук нататък „предложението“) (1). В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 Комисията изпрати предложението на ЕНОЗД за консултация.

2.

Целта на предложението е да се създаде общностна рамка за предоставянето на трансгранично здравно обслужване в границите на ЕС в случаите, когато пациентът получава здравните грижи, от които се нуждае, в друга държава-членка, различна от родната му страна. Това включва три основни области:

3.

Целите на тази рамка са две: да се внесе достатъчно яснота относно правата за възстановяване на разходи за здравно обслужване, предоставено в други държави-членки, и да се гарантира спазване на необходимите изисквания за качествено, безопасно и ефикасно здравеопазване при трансграничното здравно обслужване.

4.

Прилагането на схема за трансгранично здравно обслужване изисква обмен на съответните лични данни, свързани със здравословното състояние на пациентите (наричани оттук нататък „здравни данни“), между упълномощените организации и медицинските лица на различните държави-членки. Тези данни се считат за чувствителни и са обект на по-строгите правила за защита на данните, съгласно определението в член 8 от Директива 95/46/ЕО относно специални категории от данни.

5.

ЕНОЗД приветства факта, че с него е проведена консултация по този въпрос и че в преамбюла на предложението се прави позоваване на тази консултация, в съответствие с член 28 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

6.

Това е първият случай на проведена официална консултация с ЕНОЗД относно предложение за директива в областта на здравното обслужване. Ето защо в настоящото становище някои от бележките имат по-широк обхват, като разглеждат общи въпроси, свързани със защитата на лични данни в сектора на здравното обслужване, които биха могли да са приложими и за други правни инструменти (обвързващи или не).

7.

ЕНОЗД би искал от самото начало да изрази подкрепата си за инициативите, насочени към подобряване на условията за трансгранично здравно обслужване. Това предложение следва всъщност да бъде разглеждано в контекста на цялостната програма на ЕО за подобряване на здравето на гражданите в информационното общество. Други инициативи във връзка с това са предвидените от Комисията директива и съобщение относно даряване и трансплантация на човешки органи (2), препоръката относно оперативната съвместимост на електронните здравни досиета (3), както и предвиденото съобщение относно телемедицината (4). Все пак ЕНОЗД изразява загриженост от факта, че няма тясна връзка или взаимовръзка между тези инициативи по отношение на неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните, като по този начин се възпрепятства приемането на единен подход за защита на данните в областта на здравното обслужване, особено във връзка с използването на нови информационни и комуникационни технологии. Така например, макар съображение 10 от предложението за директива да съдържа изрично упоменаване на телемедицината, в настоящото предложение липсва позоваване на измерението, свързано със защитата на данните от съответното съобщение на Европейската комисия. Освен това, макар електронните здравни досиета да представляват възможност за трансгранично предаване на здравни данни, не се прави препратка към въпросите за неприкосновеността на личния живот, разгледани в съответната препоръка на Комисията (5). Това създава впечатлението, че все още няма ясно определена цялостна перспектива за неприкосновеността на личния живот в здравното обслужване, а в някои случаи тя липсва напълно.

8.

Това проличава и в настоящото предложение, в което ЕНОЗД със съжаление отбелязва, че последиците за защитата на данните не са разгледани по конкретен начин. Разбира се, налице са позовавания на защитата на данните, но те са предимно от общ характер и не отразяват адекватно специфичните потребности, свързани с неприкосновеността на личния живот и изискванията за трансгранично здравно обслужване.

9.

ЕНОЗД желае да подчертае, че прилагането на единен и стабилен подход към защитата на данните в рамките на предложените здравни инструменти не само ще гарантира на гражданите основното право на защита на техните данни, но и ще допринесе за по-нататъшното развитие на трансграничното здравно обслужване в ЕС.

10.

Целта на Европейската общност бе най-вече създаването на вътрешен пазар, обхващащ пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали. Възможността гражданите да се придвижват и установяват по-лесно в други държави-членки, различни от държавите на техния произход, повдигна въпроси, свързани със здравното обслужване. По тази причина, през 90-те години на миналия век в контекста на вътрешния пазар Съдът на Европейските общности бе изправен пред въпроси, свързани с възможността за възстановяване на медицински разходи, направени в друга държава-членка. Съдът на Европейските общности отчете, че свободата за предоставяне на услуги съгласно член 49 от Договора за ЕО включва свободата за придвижване на лицата в друга държава-членка с цел получаване на медицинско лечение (6). В резултат на това не може повече да има различно третиране на пациенти, които са искали да получат трансгранично здравно обслужване, в сравнение с начина, по който са третирани граждани, получили същото медицинско лечение в своите държави на произход, без да преминават границата.

11.

Тези решения на Съда са в основата на настоящото предложение. Предвид това, че съдебната практика на Съда се основава на отделни случаи, настоящото предложение има за цел да внесе повече яснота, с което да гарантира по-общо и ефективно прилагане на свободите за получаване и предоставяне на здравни услуги. Но, както вече стана дума, предложението е част и от по-амбициозна програма с цел подобряване на здравословното състояние на гражданите в информационното общество, в която ЕС вижда широка възможност за подобряване на трансграничното здравно обслужване чрез използването на информационни технологии.

12.

По очевидни причини определянето на правила за трансгранично здравно обслужване е деликатен въпрос. Той засяга деликатна сфера, в която държавите-членки са установили различни национални системи, разминаващи се например по отношение на осигуряването и възстановяването на разходи или по отношение на организацията на инфраструктурата на здравното обслужване, включително информационни мрежи и приложения в областта на здравното обслужване. Макар общностният законодателят в настоящото предложение да се съсредоточава единствено върху трансграничното здравно обслужване, правилата ще се отразят най-малкото на начина, по който са организирани националните здравни системи.

13.

Подобряването на условията за трансгранично здравно обслужване ще бъде в полза на гражданите. В същото време обаче за тях ще възникнат и определени рискове. Налага се разрешаването на много практически проблеми, които съпътстват трансграничното сътрудничество между хора от различни страни, които говорят различни езици. Тъй като доброто здраве е от изключително значение за всеки гражданин, следва да се изключи всякакъв риск от неправилно предаване на информация и от последваща неточност. От само себе си се подразбира, че подобряването на трансграничното здравно обслужване, съчетано с използването на постиженията в информационните технологии, има важни последици за защитата на личните данни. По-ефикасен и следователно засилен обмен на здравни данни, увеличаващата се дистанция между хората и съответните случаи, различните национални законодателства за прилагане на правилата за защита на данните, повдигат въпроси относно сигурността на данните и правната сигурност.

14.

Трябва да се подчертае, че здравните данни се считат за специална категория данни, които налагат по-висока защита. Съгласно наскоро направеното изявление на Европейския съд за правата на човека в контекста на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека: „Защитата на личните данни, по-специално на медицинските данни, е от основно значение за възможността дадено лице да упражнява правото си на зачитане на личния и семейния живот, съгласно предвиденото в член 8 от Конвенцията“ (7). Преди да се пристъпи към разясняване на определените в Директива 95/46/ЕО по-строги правила за обработване на здравни данни, ще бъдат казани няколко думи за понятието „здравни данни“.

15.

В Директива 95/46/ЕО не е включено изрично определение за здравни данни. Обикновено се прилага широко тълкувание, което често определя здравните данни като „лични данни, които имат ясна и тясна връзка с описанието на здравния статус на лицето“ (8). Във връзка с това здравните данни обикновено включват медицински данни (напр. лекарска консултация и предписания, експертизи, лабораторни тестове, рентгенови снимки и др.), както и административни и финансови данни, свързани със здравето (напр. документи, отнасящи се до постъпване в болница, номер на социалната осигуровка, определяне на час за преглед, фактури за предоставено здравно обслужване и др.). Следва да се отбележи, че терминът „медицински данни“ (9) понякога се използва и за обозначаване на данни, свързани със здравословното състояние, както и термина „данни за здравното обслужване“ (10). В рамките на настоящото становище ще бъде използвано понятието „здравни данни“.

16.

ISO 27799 предоставя полезно определение за „здравни данни“: „всяка информация, която се отнася до физическото или психическото здраве на дадено лице, или до предоставянето на здравна услуга на лицето, и която може да включва: a) информация за регистрацията на лицето с цел предоставяне на здравни услуги; б) информация за плащанията или правото за ползване на здравно обслужване по отношение на лицето; в) номер, символ или характеристика, дадени на лице с цел уникална идентификация за здравни цели; г) всякаква информация за лицето, събрана в хода на предоставянето на здравно обслужване на това лице; д) информация, извлечена от тестването или прегледа на част от тялото или на телесна субстанция; и е) идентификация на лице (работещо в сферата на здравното обслужване) в качеството му на доставчик на здравно обслужване на лицето“.

17.

ЕНОЗД е в голяма степен за приемането на специфично определение за термина „здравни данни“ в контекста на настоящото предложение, което би могло да се използва и в бъдеще в рамките на други свързани с областта правни текстове на ЕО (вж. Раздел III по-долу).

18.

Член 8 от Директива 95/46/ЕО посочва правилата за обработване на специални категории от данни. Тези правила са по-строги от правилата за обработване на други данни съгласно предвиденото в член 7 от Директива 95/46/ЕО. Това особено проличава от изричното посочване в член 8, параграф 1, че държавата-членка забранява обработването, inter alia, на данни, свързани със здравословното състояние. В последващите параграфи на този член се посочват няколко изключения от тази забрана, но те са в по-тесен смисъл в сравнение с основанията за обработване на обичайни данни съгласно член 7. Така например, забраната не се прилага, ако съответното физическо лице е дало изричното си съгласие за обработването на такива данни (член 8, параграф 2, буква a)), противно на изискването за недвусмислено съгласие в член 7, буква a) от Директива 95/46/ЕО. Освен това законодателството на дадена държава-членка може да определи, че в някои случаи забраната не може да бъде вдигната дори чрез съгласието на субекта на данните. Третият параграф от член 8 се отнася единствено за обработването на данни, свързани със здравословното състояние. В съответствие с този параграф забраната по първия параграф не се прилага, когато обработването на данни е необходимо за целите на профилактичната медицина, поставяне на медицинска диагноза, предоставяне на грижи или лечение, или за управлението на здравни служби, когато данните се обработват от медицинско лице, което, по силата на националното законодателство или на правила, установени от компетентни национални органи, е длъжно да спазва професионална тайна, или от друго лице, което е също обвързано с равностойно задължение за пазене на тайна.

19.

Член 8 от Директива 95/46/ЕО поставя по-голям акцент върху факта, че държавите-членки следва да осигурят подходящи или адекватни гаранции. Съгласно член 8, параграф 4 например, при условие, че съществуват подходящи гаранции, държавите-членки могат по съображения, свързани със значим обществен интерес, да определят други изключения, в допълнение към забраната за обработването на поверителни данни. Това най-общо подчертава отговорността на държавите-членки да отдадат специално внимание на обработването на чувствителни данни, като например данни, свързани със здравословното състояние.

20.

Държавите-членки следва да осъзнават в особена степен гореспоменатата отговорност, когато става дума за трансграничен обмен на здравни данни. Съгласно посоченото по-горе, трансграничният обмен на здравни данни увеличава риска от неточно или незаконно обработване на данни. Това очевидно може да има крайно негативни последици за субекта на данните. Както държавата-членка на осигуряване (там, където е осигурен пациентът), така и държавата-членка на лечение (където в действителност е предоставено трансграничното здравно обслужване) участват в този процес и следователно имат съвместна отговорност.

21.

В този контекст сигурността на здравните данни представлява важен въпрос. В цитирания по-горе скорошен случай Европейският съд за правата на човека отдаде специално значение на поверителността на здравните данни: „Зачитането на поверителността на здравните данни е изключително важен принцип в правните системи на всички договарящи се страни по Конвенцията. Особено важно е не само да се зачита усещането за неприкосновеност на личния живот на пациента, но и да се запази неговото доверие в лекарската професия и в здравните услуги по принцип“ (11).

22.

Правилата за защита на данните, съгласно Директива 95/46/ЕО, допълнително изискват от държавата-членка на осигуряване да предостави на пациента адекватна, коректна и актуална информация за прехвърлянето на неговите лични данни към друга държава-членка, както и да гарантира сигурното прехвърляне на данните към тази държава-членка. Държавата-членка на лечение също следва да обезпечи получаването на тези данни и да осигури съответно ниво на защита, когато данните са действително обработвани съгласно националното законодателство за защита на данните.

23.

ЕНОЗД изрази желание за ясно определение на съвместните отговорности на държавите-членки в предложението, като се вземе предвид и предаването на електронни данни, особено в контекста на нови приложения в областта на информационните и комуникационните технологии, както е посочено по-долу.

24.

Подобряването на трансграничния обмен на здравни данни се постига основно чрез използването на информационните технологии. Макар все още да е възможно извършването на обмен на данни на хартиен носител в схема за трансгранично здравно обслужване (напр. пациентът се придвижва в друга държава-членка и носи със себе си съответните здравни данни като лабораторни изследвания, лекарски консултации и др.), целта е вместо това да се използват електронни средства. Предаването на здравни данни по електронен път ще бъде подпомогнато от създаването (или от предстоящото създаване) в държавите-членки (в болници, клиники и др.) на информационни здравни системи, както и от използването на нови технологии като приложенията за електронни здравни досиета (функциониращи евентуално през интернет), и други инструменти като здравни карти на пациенти и лекари. Разбира се, също така е възможно използването на комбинирани хартиени и електронни формуляри за обмен на данни, в зависимост от здравните системи на на държавите-членки.

25.

Приложенията на електронното здравеопазване и телемедицината, които попадат в обхвата на предложението за директива, ще зависят изключително от обмена на електронни здравни данни (напр. жизненоважни параметри, образи и др.), обикновено съчетани с други съществуващи електронни здравни информационни системи, намиращи се в държавите-членки на лечение или осигуряване. Това включва системи, функциониращи на база пациент — лекар (напр. дистанционен преглед и диагноза), както и на база лекар — лекар (напр. телеконсултация между медицинските лица за експертно становище по конкретни здравни случаи). Други по-специфични здравни приложения, подпомагащи цялостното предоставяне на трансгранично здравно обслужване, също биха могли да зависят изцяло от електронния обмен на данни, напр. електронни рецепти (ePrescription) или електронни консултации (eReferral), което вече се прилага на национално равнище в някои държави-членки (12).

26.

Предвид гореспоменатите съображения, а така също и съществуващото многообразие от здравни системи на държавите-членки и интензивното развитие на приложения на електронното здравеопазване, възникват следните две основни сфери на загриженост по отношение на защитата на лични данни при трансграничното здравно обслужване: a) различните нива на сигурност, които могат да се прилагат от държавите-членки за защитата на личните данни (по отношение на техническите и организационни мерки) и б) включване на неприкосновеността на личния живот в приложенията на електронното здравеопазване, особено в нови разработки. Освен това, други аспекти като вторичното ползване на здравни данни, особено в областта на изготвянето на статистика, също може да изискват специално разглеждане. Тези въпроси са обект на допълнителен анализ в останалата част от настоящия раздел.

27.

Независимо от факта, че Директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО се прилагат по еднакъв начин в Европа, е възможно различно тълкуване и прилагане на някои елементи в различните страни, особено в области, където правните разпоредби са от общ характер и са от компетенцията на държавите-членки. В този смисъл основна загриженост представлява сигурността на обработването, т.е. мерките (технически и организационни), които държавите-членки предприемат, за да обезпечат сигурността на здравните данни.

28.

Макар строгото опазване на здравни данни да е отговорност на всички държави-членки, понастоящем няма общоприето определение за „подходящо“ ниво на сигурност за здравното обслужване в рамките на ЕС, което би могло да бъде прилагано в случай на трансгранично здравно обслужване. Така например, болница в дадена държава-членка може да бъде задължена по силата на национални регламенти за защита на данните да приеме специфични мерки за сигурност (като например определението за политика на сигурност и кодекс на поведение, специфични правила за наемане на външни изпълнители, изисквания за одит и др.), докато в други държави-членки ситуацията може да е различна. Тази непоследователност може да има последици върху транграничния обмен на данни, особено в електронен вид, предвид това, че сигурността на данните (от техническа и организационна гледна точка) не може да бъде гарантирана на същото равнище в различните държави-членки.

29.

Ето защо е необходимо по-нататъшно хармонизиране в тази област по отношение на определянето на общ набор от изисквания за сигурност за здравното обслужване, които следва да бъдат приети съвместно от доставчиците на здравно обслужване в държавите-членки. Тази необходимост определено съвпада с цялостната потребност от определяне на общи принципи в здравните системи на ЕС, съгласно посоченото в предложението.

30.

За тази цел следва да се възприеме по-общ подход, без да се налагат специфични технически решения на държавите-членки, но все пак като се създаде основа за взаимно признаване и приемане, напр. в областите на определяне на политика на сигурност, идентифициране и удостоверяване на пациенти и медицински лица и др. Като пътна карта в този случай могат да послужат съществуващите европейски и международни стандарти (напр. ISO и CEN) в областта на здравното обслужване и сигурността, както и утвърдени и правно основани технически понятия (напр. електронни подписи (13).

31.

ЕНОЗД подкрепя идеята за хармонизиране на сигурността в здравното обслужване на равнище ЕС и смята, че Комисията следва да предприеме съответни инициативи, вече в рамката на настоящото предложение (вж. раздел III по-долу).

32.

Неприкосновеността на личния живот и сигурността следва да бъдат част от проектирането и изпълнението на всяка здравна система, особено на приложенията на електронното здравеопазване, упоменати в настоящото предложение („защита на личния живот още при проектирането“). Това безспорно изискване беше вече подкрепено в други сходни политически документи (14) както от общ характер, така и отнасящи се конкретно до здравното обслужване (15).

33.

В рамките на обсъжданата в предложението оперативна съвместимост на електронното здравеопазване следва още веднъж да се акцентира върху понятието „защита на личния живот още при проектирането“ като основа за всички предвидени разработки. Това понятие се прилага на няколко различни равнища: организационно, семантично, техническо.

34.

ЕНОЗД смята, че електронните рецепти могат да послужат като начало за включването на изискванията за неприкосновеност на личния живот и сигурност на съвсем начален етап от разработката (вж. раздел III по-долу).

35.

Допълнително, в рамките на трансграничния обмен на здравни данни, може да бъде разгледан аспектът на вторичното ползване на здравни данни и по-специално използването на данни за статистически цели, както вече стана дума в настоящото предложение.

36.

Съгласно посоченото в точка 18 по-горе, член 8, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО предвижда възможността за вторично ползване на здравни данни. Това допълнително обработване обаче следва да се направи единствено по съображения, свързани със значим обществен интерес и при условие, че съществуват подходящи гаранции, определени от националното законодателство или по решение на надзорния орган (16). Освен това, в случай на обработване на статистически данни, което също е упоменато в Становището на ЕНОЗД относно предложението за регламент относно статистиката на Общността за общественото здраве и здравето и безопасността на работното място (17), възниква допълнителен риск от различното значение, което понятията „поверителност“ и „защита на данните“ могат да имат в приложението на законодателството за защита на данните, от една страна, и законодателството в областта на статистиката, от друга страна.

37.

ЕНОЗД би искал да подчертае горепосочените елементи в контекста на настоящото предложение. Следва да бъдат включени по-недвусмислени позовавания на изискванията за защита на данните по отношение на последващото използване на здравни данни (вж. раздел III по-долу).

38.

В различни части от документа предложението включва редица позовавания на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, по-конкретно:

39.

ЕНОЗД приветства факта, че защитата на данните е взета предвид при изготвянето на предложението и че се прави опит да се покаже цялостната необходимост от неприкосновеност на личния живот в контекста на трансграничното здравно обслужване. Съществуващите разпоредби на предложението за защита на данните обаче са или твърде общи, или разглеждат отговорностите на държавите-членки по доста избирателен и неструктуриран начин:

Освен това, както вече бе упоменато във въведението на настоящото становище, няма връзка и/или позоваване на аспектите на неприкосновеността на личния живот, които са обект на разглеждане в други правни инструменти на ЕО (обвързващи или не) в областта на здравното обслужване, особено по отношение на използването на нови приложения на информационните и комуникационните технологии (като телемедицина или електронни здравни досиета).

40.

Ето защо, макар неприкосновеността на личния живот да се посочва по принцип като изискване за трансгранично здравно обслужване, все още няма пълна яснота както по отношение на задълженията на държавите-членки, така и по отношение на особеностите, въведени чрез трансграничния характер на предоставянето на здравно обслужване (за разлика от националното предоставяне на здравно обслужване). По-специално:

41.

Освен това, член 18, който разглежда събирането на данни за статистически и мониторингови цели, предизвиква известна загриженост. В параграф 1 се говори за „статистически и други допълнителни данни“; освен това се говори за „мониторингови цели“ в множествено число и впоследствие се посочват областите, обект на тези мониторингови цели, а именно предоставянето на трансгранично здравно обслужване, естеството на предоставените грижи, доставчиците и пациентите, разходите и резултатите. В този и без друго вече достатъчно неясен контекст се прави общо позоваване на законодателството в областта на защитата на данните, но не се установяват специфични изисквания за последващото използване на данни, свързани със здравето, както е установено в член 8, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО. Освен това параграф 2 съдържа безусловното задължение големият обем данни да се предава на Комисията най-малко веднъж в годината. Тъй като липсва изрично упоменаване на оценка на необходимостта от такова предаване, очевидно самият общностен законодател вече е установил необходимостта от това предаване на Комисията.

42.

С цел адекватно разглеждане на посочените по-горе елементи ЕНОЗД представя редица препоръки под формата на пет основни стъпки за изменения, както е описано по-долу.

43.

В член 4 са определени основните понятия, използвани в предложението. ЕНОЗД силно препоръчва въвеждането в този член на определение за здравни данни. Следва да се прилага широко тълкувание на здравните данни, като описаното в раздел II от настоящото становище (точки 14 и 15).

44.

ЕНОЗД силно препоръчва и въвеждането в предложението на специфичен член относно защитата на данните, който би могъл да внесе яснота и разбиране относно цялото измерение на правото на неприкосновеност на личния живот. Този член следва а) да описва отговорностите на държавите-членки на осигуряване и на лечение, в това число — наред с другото — необходимостта от сигурност на обработването и б) да определи основните области за по-нататъшно развитие, т.е. хармонизиране на сигурността и интегриране на неприкосновеността на личния живот в електронното здравеопазване. Във връзка с тези въпроси могат да се предвидят специфични разпоредби (в рамките на предложения член), както е представено в стъпки 3 и 4 по-долу.

45.

След изменението в рамките на стъпка 2 ЕНОЗД препоръчва на Комисията да приеме механизъм за дефинирането на общоприето ниво на сигурност на здравните данни на национално равнище, като се отчитат съществуващите в областта технически стандарти. Това следва да намери отражение в предложението. Едно възможно прилагане би могло да бъде чрез използването на процедурата на комитети, както е вече описано в член 19, и което важи за други части на предложението. Освен това биха могли да се използват допълнителни инструменти за изготвянето на съответни насоки с участието на всички заинтересовани страни, като например работна група „Член 29“ и ЕНОЗД.

46.

Член 14 относно признаването на рецепти, издадени в друга държава-членка, предвижда разработването на общностен образец за рецепта и подпомагане на оперативната съвместимост на електронните рецепти. Тази мярка се приема чрез процедура на комитети, както е определено в член 19, параграф 2 от предложението.

47.

ЕНОЗД препоръчва, още на ниво основно семантично определяне, предложеният образец за електронна рецепта да включва принципите на неприкосновеност на личния живот и сигурност. Това следва да бъде изрично посочено в член 14, параграф 2, буква а). Още веднъж участието на съответните заинтересовани лица е от огромно значение. Във връзка с това ЕНОЗД би желал да бъде информиран и да участва в последващи действия по въпроса посредством предложената процедура на комитети.

48.

За да се избегнат недоразумения, ЕНОЗД би желал да се внесе яснота в понятието „други допълнителни данни“ в член 18, параграф 1. Членът следва допълнително да се измени, т.е. да посочва по-ясно изискванията за последващо използване на здравните данни, съгласно установеното в член 8, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО. Освен това съдържащото се в параграф 2 задължение за предаване на всички данни на Комисията следва да подлежи на оценка на необходимостта от такова предаване за законни цели, които да са надлежно уточнени предварително.

49.

ЕНОЗД би искал да изрази подкрепа за инициативите за подобряване на условията на трансгранично здравно обслужване. Същевременно ЕНОЗД изразява загриженост от факта, че инициативите, свързани със здравното обслужване в ЕО, не винаги са добре съгласувани по отношение на използването на информационните и комуникационните технологии, на правото на неприкосновеност на личния живот и сигурност, което затруднява възприемането на всеобщ подход за защита на данните в областта на здравното обслужване.

50.

ЕНОЗД приветства направеното в настоящото предложение позоваване на правото на неприкосновеност на личния живот. Същевременно, както е посочено в раздел III от настоящото становище, са необходими редица изменения, както с цел предоставяне на ясни изисквания за държавите-членки на лечение и на осигуряване, така и за подходящо разглеждане на измерението на защита на данните в трансграничното здравно обслужване: