7.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 2/7

1.

На 30 април 2008 г. Комисията прие предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (наричано по-долу: „предложението“) (3). Предложението беше изпратено до Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) за консултация в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 и беше получено от ЕНОЗД на 15 май 2008 г.

2.

Целта на предложението е да се направят редица съществени изменения на Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (4). В обяснителния си меморандум Комисията представя мотивите за преразглеждане на действащия регламент. Тя посочва „Европейската инициатива за прозрачност“ (5), призоваваща към по-голяма прозрачност, регламента за прилагане на Орхуската конвенция (6) към институциите и органите на Европейската общност, който взаимодейства с Регламент (ЕО) № 1049/2001 по отношение на документите с екологична информация, както и съдебната практика на Съда на Европейските общности и жалбите, по които се е произнесъл Европейският омбудсман, свързани с Регламент (ЕО) № 1049/2001.

3.

ЕНОЗД приветства факта, че към него се обръщат за консултация и препоръчва тази консултация да бъде упомената в съображенията на предложението, подобно на редица други законодателни текстове, по които ЕНОЗД е бил консултиран в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

4.

Вниманието на ЕНОЗД беше привлечено по-специално от факта, че предложението съдържа разпоредба, уреждаща деликатното съотношение между достъпа до документи и правата на личен живот и на защита на личните данни, а именно член 4, параграф 5 от предложението. Анализът на тази разпоредба ще бъде централна част от настоящото становище.

5.

Становището обаче няма да се ограничи до този анализ. Анализът ще бъде предшестван от бележки относно контекста на предложението и неговия обхват. След анализа на член 4, параграф 5 ще бъдат разгледани други въпроси като правото на достъп до личните данни съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001.

6.

Предложението беше предшествано от публична консултация. В обяснителния меморандум Комисията посочва, че е взела предвид мненията на мнозинството от участниците в публичната консултация.

7.

След приемане на предложението на 2 юни 2008 г. се проведе публично заседание в Европейския парламент, организирано от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Това беше моментът редица заинтересовани страни да изразят мнението си по предложението. ЕНОЗД също направи някои предварителни забележки. Тогава — в отговор на различните забележки — представителите на Европейската комисия изтъкнаха, че предложението отразява вижданията към момента, но че Комисията е готова да обсъди текста и да вземе под внимание приноса за подобряване на предложението, като не изключва алтернативи.

8.

ЕНОЗД гледа на този открит подход като на възможност и предвижда да обогати обсъждането с алтернативен текст на член 4, параграф 5 от предложението. Още повече, че такъв открит подход напълно отговаря на идеята за прозрачност: като насърчава доброто управление и осигурява участието на гражданското общество (вж. например член 15, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз).

9.

Въпреки неяснотата относно съдбата на Договора от Лисабон в момента на представяне на настоящото становище, не следва да се пренебрегва перспективата на правната рамка в съответствие с новия договор.

10.

Предложението е основано на член 255 от Договора за ЕО, който дава право на достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Когато влезе в сила Договорът от Лисабон, този член ще бъде заменен с член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Член 15 разширява правото на достъп до документи, като включва всички институции, органи, служби и агенции на Съюза. Той изменя член 255, inter alia, като въвежда общ принцип на откритост (член 15, параграф 1) и като задължава Европейския парламент и Съвета да осигуряват публикуването на документи, свързани със законодателните процедури.

11.

Предложението се отнася за всички документи в рамките на определението, посочено в предложения член 3, буква а). Определението е следното: „документ“ означава всякаква информация, която се съдържа на независимо какъв информационен носител (на хартиен носител или в електронна форма, звукозапис, видео- или аудио-визуален запис) и която е изготвена от институция и официално предадена на един или повече получатели или регистрирана по друг начин, или получена от институция; данните, които се съдържат в електронни системи за съхранение, обработка и извличане, представляват документи, ако могат да бъдат извлечени под формата на разпечатка или електронно копие посредством наличните средства за експлоатация на системата.

12.

Това определение е цитирано изцяло, защото повдига някои съществени въпроси по отношение на обхвата на регламента.

13.

Изходната точка на регламента е достъп до документи, а не достъп до информация като такава. Това е идеята, изложена в член 255 от Договора за ЕО. Договорът от Лисабон няма да доведе до съществена промяна. Новият договор единствено пояснява, че носителят на документите не е от решаващо значение. Въпреки това, както се посочва в решението на Първоинстанционния съд по делото WWF, „позоваване от страна на институциите на това, че дадени документи не съществуват, за да избегнат приложението на Регламент (ЕО) № 1049/2001, би противоречало на изискването за прозрачност, което произтича от него“ (7). Следователно според Съда съответните институции трябва, доколкото е възможно, по непроизволен и предвидим начин, да изготвят и съхраняват документация, свързана с техните дейности. В противен случай правото на достъп до документи може да не бъде упражнено по ефективен начин.

14.

На този фон, от една страна предложението ясно включва в понятието за документ „данните, които се съдържат в електронни системи за съхранение, обработка и извличане“, когато могат да бъдат извлечени. ЕНОЗД отбелязва, че това определение се доближава до определението за обработка на лични данни, изложено в Регламент (ЕО) № 45/2001, и увеличава възможното припокриване с Регламент (ЕО) № 1049/2001. Вероятно е молбите за достъп до обикновени списъци с имена и/или други лични данни да нараснат — също в светлината на развитието на средствата за използване на електронните системи — и следователно е още по-важно да се разгледат възможните области на напрежение между регламентите, както и отношенията с други налични правни инструменти като правото на достъп до личните данни (вж. по-долу точки 64-67).

15.

От друга страна, според предложението на Комисията даден документ „съществува“, само ако е бил изпратен на получатели или разпространен в рамките на институцията, или регистриран по друг начин. ЕНОЗД отбелязва, че далеч не е ясно в каква степен тази формулировка би ограничила обхвата на прилагането на регламента и следователно би се оказала в противоречие с принципите на откритост и участие на обществеността. За съжаление, обяснителният меморандум не съдържа достатъчно насоки в това отношение. Ето защо ЕНОЗД предлага да бъде изяснено понятието „документ“ в предложението на Комисията — в самата разпоредба или в съображение.

16.

Без да се навлиза в подробен анализ на възможните тълкувания на тези решаващи разпоредби, ЕНОЗД изтъква, че въпреки предложените от Комисията промени в понятието „документ“ продължава да съществува разлика в обхвата между Регламент (ЕО) № 1049/2001 и Регламент (ЕО) № 45/2001. Последният, според неговия член 3, параграф 2, се прилага само за „обработката на данни, която изцяло или частично се извършва чрез автоматични средства, както и за неавтоматичната обработка на лични данни, които съставляват част от архивираща система или са предназначени да бъдат част от архивираща система“. Регламент (ЕО) № 1049/2001 се прилага към всички документи, съхранявани от институция.

17.

Въпреки че ръчната обработка на лични данни става все по-маловажна, необходимо е да се има предвид, че в рамките на институциите и органите на Европейския съюз продължават да се използват досиета на хартиен носител. Ако досиетата на хартиен носител не са структурирани, те могат да не попадат изцяло в обхвата на Регламент (ЕО) № 45/2001. Подобни документи обаче могат да съдържат лични данни и трябва да се осигури, че посоченото в член 4, параграф 5 изключение може да се прилага и в такива случаи.

18.

Тази разлика в обхвата следва надлежно да бъде взета предвид, за да се осигури зачитането на законния интерес на субекта на данните. Това е допълнителна причина, поради която единствено „позоваването“ на Регламент (ЕО) № 45/2001 — както е обяснено по-долу (вж. точки 38-40) — не е задоволително, тъй като не предоставя насоки по отношение на онези случаи, в които лични данни, съдържащи се в документи, попадат извън обхвата на прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001.

19.

Предложеният член 4, параграф 5 се занимава със съотношението между достъпа до документи и правата на личен живот и на защита на личните данни, като заменя настоящия член 4, параграф 1, буква б, който беше широко критикуван като двусмислен относно точното съотношение между тези две основни права. Настоящият член също така беше оспорен пред Първоинстанционния съд (8). В момента има висяща жалба на основание прилагане на правото пред Съда на ЕО (9).

20.

В това отношение съществуват основателни причини член 4, параграф 1, буква б) да бъде заменен. ЕНОЗД разбира, че Комисията е използвала случая, за да предложи изменение на член 4, параграф 1, буква б). ЕНОЗД обаче не подкрепя предложената разпоредба, както е съставена от Комисията.

21.

На първо място, ЕНОЗД не е убеден, че е подходящо да се прави промяна в момент, когато има висящо обжалване пред Съда на ЕО. Обжалването засяга основни въпроси.

22.

На второ място и по-важно: предложението не предоставя подходящото решение. То се състои от общо правило (второто изречение от член 4, параграф 5), което:

Освен това, то се състои от конкретно правило (първото изречение на член 4, параграф 5), на което по принцип е дадено добро определение, но което има твърде ограничен обхват.

23.

ЕНОЗД напълно съзнава възможните взаимодействия — и възможни напрежения — между достъпа до документи и правата на личен живот и на защита на личните данни. В своя информационен документ относно публичния достъп до документи и защита на данните, публикуван през юли 2005 г., той направи внимателен анализ на въпросите, произтичащи от едновременното прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 Регламент (ЕО) № 45/2001.

24.

По-конкретно, ЕНОЗД изтъкна, че публичният достъп, от една страна, и личният живот и защитата на личните данни, от друга, са основни права, постановени в различни правни инструменти на европейско равнище, и представляват ключови елементи на „доброто управление“. Между тези права не съществува йерархия и в някои случаи едновременното прилагане на регламентите не дава ясен отговор. Съгласно информационния документ на ЕНОЗД решение може да се намери в изключението по отношение на личния живот, съдържащо се в настоящия член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1049/2001. Както е обяснено в информационния документ, разпоредбата налага три условия, всичките от които трябва да са спазени, за да се приложи изключението за публичен достъп:

25.

Основните положения в анализа на ЕНОЗД бяха потвърдени от Първоинстанционния съд по делото Bavarian Lager, при което от Първоинстанционния съд беше поискано да даде тълкуване на отношението между Регламент (ЕО) № 45/2001 и Регламент (ЕО) № 1049/2001, както и на съдържащото се в последния изключение относно защитата на личните данни. Главните елементи на това решение ще послужат за обосновка на настоящото становище. Комисията реши да подаде жалба срещу решението на Първоинстанционния съд. и в момента делото е висящо пред Съда на ЕО. Позицията на ЕНОЗД по делото пред Съда на ЕО е, че решението на Първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

26.

Ето защо е под въпрос дали моментът за изменение на разпоредбата относно съотношението между достъпа до документи и защитата на личните данни е подходящ, точно когато делото е висящо пред Съда на ЕО. Това дело не се отнася единствено до тълкуването на настоящата формулировка на член 4, параграф 1, буква б) (10), но също така повдига по-основни въпроси, свързани с баланса между изложените на риск основни права (11). При тези обстоятелства е по-добре да се изчака съдебното решение и регламентът да не се приема преди това.

27.

Предпочитанието да се изчака решението на Съда на ЕО е обосновано също и от същината на предложената разпоредба. В обяснителния си меморандум Комисията твърди, че предложените изменения имат също така за цел са отчетат решението на Първоинстанционния съд по делото Bavarian Lager. Изменението обаче не отразява позицията на Първоинстанционния съд.

28.

По-конкретно, ЕНОЗД отбелязва, че предложението на Комисията заличава всяко посочване на вредата за „личния живот и неприкосновеността“ на индивида като необходим праг за оправдаване на отказ на достъп до документи, съдържащи лични данни. По този начин предложението на Комисията значително променя постигнатия до този момент баланс от законодателя съгласно тълкуването на Първоинстанционния съд. Предложението прехвърля въпроса за достъпа до съдържащи лични данни документи от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Регламент (ЕО) № 45/2001.

29.

Важно е предложените изменения наистина да отчитат решението на Първоинстанциония съд и да не се отклоняват съществено от него, поне докато решението остава отправна точка в тази деликатна област. Решението на Първоинстанционния съд не само предоставя тълкуване на някои съответни разпоредби както на Регламент (ЕО) № 1049/2001, така и на Регламент (ЕО) № 45/2001, но също така определя точния баланс между правата, защитени от тези два регламента. ЕНОЗД подчертава колко е важно законодателят да запази този баланс, като същевременно изясни доколкото е възможно съответните разпоредби.

30.

В следващите параграфи на настоящото становище ЕНОЗД допълнително ще изясни защо — противно на изразеното от Комисията виждане — предложеният член 4, параграф 5 не отразява съдебната практика на Съда на ЕО.

31.

Второто изречение на член 4, параграф 5 гласи: „Другите лични данни се оповестяват в съответствие с условията, свързани със законната обработка на такива данни, установени в законодателството на ЕО относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни“.

32.

Тази разпоредба предполага, че органът, който взема решение по молба за публичен достъп, трябва да основе своето решение не на Регламент (ЕО) № 1049/2001, а на Регламент (ЕО) № 45/2001. Така разпоредбата съдържа така наречената „препращаща теория“ (12), съгласно определението на Комисията пред Първоинстанционния съд по делото Bavarian Lager.

33.

Тази теория беше отхвърлена от Съда на основание на настоящата формулировка на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1049/2001. Съдът обоснова отхвърлянето със следния текст: достъпът до документи се отказва, само ако това подронва личния живот или неприкосновеността на личността. Тази аргументация на Съда обаче не е само тълкуване на текст, но отразява резултата от балансирането между двете изложени на риск основни права: публичен достъп и защита на данните.

34.

Необходимостта от точен баланс между тези основни права — или „балансиран подход“, както обикновено се определя — е изтъкната също в редица документи, занимаващи се със сблъсъка между тези две права.Такъв е случаят например в Становище 5/2001 на работната група по член 29 (13), както и в информационния документ на ЕНОЗД. Подобен подход е приложен и при изготвянето на проект за конвенция на Съвета на Европа относно достъпа до официални документи, съгласно който договарящите се страни могат да ограничават правото на достъп до официални документи с цел защитата, inter alia, на „личния живот и други легитимни лични интереси“ (14).

35.

От друга страна, правото на публичен достъп трябва да се спазва, което във всеки случай означава, че:

36.

От друга страна, правото на защита на данните трябва да бъде зачитано:

37.

Подобен баланс не може да бъде гарантиран с обикновено позоваване на Регламент (ЕО) № 45/2001, който „има за цел да осигури защитата на свободите и на основните права на физическите лица, по-специално на техния личен живот, при обработката на лични данни“ (20). Това решение може и да зачита правото на защита на данните, но не зачита правото на публичен достъп.

38.

Регламент (ЕО) № 45/2001 не дава ясен отговор на въпроса кога дадена институция или орган на Общността трябва да вземе решение по молба за публичен достъп. На кратко (21), член 5 от регламента разрешава обработката на лични данни ако „е необходима за изпълнението на задача, която е в интерес на обществото“ или ако „е необходима за съобразяване със законно задължение, което се прилага спрямо контролиращия орган“. С други думи, законосъобразността на обработката не се определя от интереса на защита на данните, а от необходимостта да се обработят данни поради друг интерес (независимо дали е уреден като законово задължение или не). Това води до заключението, че тъй като необходимостта не се определя от член 5 от самия Регламент (ЕО) № 45/2001 (нито от друга разпоредба на същия регламент), законът, предназначен да пази другия интерес — в този случай правото на достъп до документи — следва да предоставя подходящи насоки.

39.

Според предложението обаче всички молби за достъп до документи, съдържащи лични данни — освен ако не е валидна конкретната разпоредба на първото изречение от член 4, параграф 5 — следва да бъдат оценявани на основата на позоваване на Регламент (ЕО) № 45/2001. Подобно позоваване няма да предостави необходимите насоки за балансиране на интересите. Това би имало нежелан резултат (ситуация „параграф 22“).

40.

Накрая, следва да се отбележи, че позоваването на Регламент (ЕО) № 45/2001 не намира решение на несъвместимостта между правото на публичен достъп и задължението да се удостоверява необходимостта от предаване на личните данни в съответствие с член 8, буква б) от Регламент (ЕО) № 45/2001. Както заяви Първоинстанционният съд по делото Bavarian Lager: „Всъщност ако се изисква от заявителя да докаже необходимия характер на прехвърлянето като допълнително условие, наложено от Регламент (ЕО) № 45/2001, то това изискване би противоречало на целта на Регламент (ЕО) № 1049/2001, а именно на възможно най-широк публичен достъп до съхраняваните от институциите документи“ (22).

41.

Първото изречение на член 4, параграф 5 от предложението гласи: „Имената, титлите и функциите на лицата, заемащи обществена длъжност, на държавните служители и на представителите на интереси във връзка с професионалните им дейности се оповестяват, освен ако, като се вземат предвид конкретните обстоятелства, оповестяването няма да се отрази неблагоприятно на съответните лица“. Това предоставя конкретно правило за определен вид данни, свързани с конкретна група хора.

42.

Като първа предварителна забележка ЕНОЗД отбелязва, че без съмнение първото изречение от член 4, параграф 5 зачита правото на публичен достъп. В ситуациите, обхванати от това изречение, обикновено ще бъде даден публичен достъп до документи. По мнение но ЕНОЗД разпоредбата зачита също правото на защита на данните. Тя обхваща ситуацията, с която се е занимал Първоинстанционният съд по делото Bavarian Lager, както и сравними ситуации. Както съдът заявява: в такива ситуации, оповестяването на имена не води до намеса в личния живот на лицата, нито пък лицата имат някакви основания да смятат, че могат да разчитат на поверителност (23).

43.

Като втора предварителна забележка може да се каже, че разпоредбата по принцип е добре съставена и отговаря на условието за правна сигурност. Разпоредбата определя различното качество, в което действат лицата, и ограничава личните данни, които могат да бъдат оповестени. Независимо от въпроса дали тези ограничения са подходящи, те са ясно определени. Те също така спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 45/2001. оповестяването на данните съставлява законна обработка — тъй като е основано на правно задължение, изложено в член 4, параграф 5 — и целта е ограничена, а именно предоставяне на публичен достъп.

44.

Що се отнася до ограничаване на обхвата ratione personae, определени данни за лицата, заемащи обществена длъжност, държавните служители и представителте на интереси трябва да се оповестяват. Изглежда, че разпоредбата просто цели да разреши последиците от решението на Първоинстанционния съд по делото Bavarian Lager. Възниква въпросът защо разпоредбата не се занимава с по-широка категория субекти на данни във връзка с техната професионална дейност. Аргументите в полза на предположението, че в това отношение личните данни обикновено следва да бъдат оповестявани, са например също така валидни по отношение на:

45.

Тези примери показват, че щеше да бъде полезно да се търси разпоредба с по-широк обхват, свързана с различни категории лица, от гледна точка на професионалната им дейност.

46.

Второ ограничение — ratione materiae — в първото изречение на член 4, параграф 5 от предложението е свързано с елементите на данни. Оповестяват се единствено имена, титли и функции. Това изключва данни, разкриващи елементи от личното положение на засегнатото лице, дори тези данни да не са определени като чувствителни по смисъла на член 10 от Регламент (ЕО) № 45/2001. Тук може да се посочат домашни адреси, телефонни номера и електронни адреси, или други данни — като например заплати и разходи — свързани със заемащи високи постове длъжностни лица или политици.

47.

Ограничението обаче изключва също елементи на данни, които нямат нищо общо с личното положение на засегнатото лице, като служебния адрес на засегнатото лице (физически и електронен), както и по-обща информация, свързана с функцията на лицето.

48.

По-основен проблем на подхода на предложението е фактът, че дадено име рядко съществува в документ само по себе си. Името обикновено е свързано с други данни за лицето. Например, делото Bavarian Lager се отнасяше за достъп до протокол от заседание. Може да се предположи, че в протокола са вписани не само имената на присъстващите на заседанието лица, но също и техните изявления по време на обсъждането. Подобни изявления понякога могат дори да бъдат определени като чувствителни данни по смисъла на член 10 от Регламент (ЕО) № 45/2001, ако например се изразява политическо мнение. Следователно не е сигурно, че отделните данни могат да бъдат разглеждани изолирано.

49.

Регламент (ЕО) № 1049/2001 сам по себе си следва да дава насоки на институциите и органите, които се занимават с молби за публичен достъп до съдържащи лични данни документи, като в същото време напълно спазват точния баланс между двете изложени на риск основни права.

50.

Според ЕНОЗД е необходимо допълнително обсъждане на въпроса как тези насоки да бъдат транспонирани в специфична правна разпоредба. Както показва миналото, този въпрос включва трудни и основни съображения. Разпоредбата следва да бъде съставена, колкото е възможно по-внимателно с допитване до всички заинтересовани страни.

51.

Като принос към обсъждането, ЕНОЗД предлага следната разпоредба относно публичния достъп до лични данни:

52.

Тази разпоредба може да се обясни по следния начин.

53.

Първата част на параграф 1 съдържа главното правило и отразява необходимостта от точен баланс между изложените на риск основни права. Изключението от правото на публичен достъп се прилага, само ако оповестяването ще навреди на личния живот или неприкосновеността на засегнатото лице. Разпоредбата се отнася за личния живот (зачитане на личния и семейния живот по смисъла на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 8 от Европейската конвенция за правата на човека), а не за защитата на данните (по смисъла на член 8 от Хартата).

54.

Правото на защита на личните данни обаче — уредено със система на контрол и баланс с цел защита на субекта на данните, вж. също точка 36 по-горе — е напълно взето предвид. Разпоредбата определя правното задължение за оповестяването на лични данни, както предвижда член 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 45/2001.

55.

Трябва да се отбележи, че Регламент (ЕО) № 45/2001 не забранява обработката на лични данни, доколкото е спазено правното основание за обработка в съответствие с член 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 45/2001. Прилагането на подобно правно основание в конкретен случай трябва да се разгледа в светлината на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд за правата на човека. В този контекст следва да има позоваване на решението на Съда на ЕО по делото Österreichischer Rundfunk  (24). Въвеждането на формулировката: „ако оповестяването би навредило на личния живот или неприкосновеността на засегнатото лице“ в параграф 1 на разпоредбата уточнява, че това именно е критерият, който определя дали се дава публичен достъп до лични данни.

56.

Терминът неприкосновеност беше включен и в настоящия текст на член 4, параграф 1, буква б) и се отнася до физическата неприкосновеност на лицето. Той може да има допълнителна стойност, например, в случаите, когато оповестяването на лични данни може да доведе до заплаха за физическата неприкосновеност на лицето без пряка връзка с неговия или нейния личен живот.

57.

Втората част на параграф 1 от предложената разпоредба цели да даде насоки на институцията или органа, които вземат решение по молба за публичен достъп. Разграничени са три ситуации, при които оповестяването на лични данни обикновено не води до вреда за субекта на данните.

58.

Параграф 2 отчита факта, че може да съществува по-висш интерес, изискващ публичен достъп. Обществеността може да не е в състояние да си състави осведомено мнение за законодателния процес или по-общо за функционирането на Европейските институции без достъп до определени данни. Може да се помисли например за (финансовите) отношения между дадена институция и определени лобистки групи. Тъй като този параграф съдържа изключение от изключението, допълнителни предпазни клаузи са предвидени. Институцията или органът трябва точно да определят прилагането на разпоредбата във всеки отделен случай.

59.

Параграф 3 задължава институцията или органа да разгледат възможността за частичен достъп — например, чрез заличаване на имена в документи — като допълнителен правен инструмент за осигуряване на точен баланс между изложените на риск основни права, който следва да се използва, само ако има основание за отказ.

60.

Накрая, ЕНОЗД подчертава, че това решение ще избегне ситуация в стил „параграф 22“, както е посочено в точка 39.

61.

От решението на Първоинстанционния съд по делото Bavarian Lager следва, че необходимостта от изясняване на отношението между публичния достъп и защитата на данните е спешна също и поради различните тълкувания, които могат в този контекст да бъдат дадени на член 8, буква б) от Регламент (ЕО) № 45/2001. Спорът, inter alia, по делото Bavarian Lager пред Първоинстанционния съд по отношение на значението на „удостовери необходимостта от предаване на данните“ в контекста на публичния достъп. Ако тази клауза бъде възприета буквално, тя би означавала, че заявителят на документ по силата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 ще трябва да доказва, че има убедителна причина за изискване на документа, което би било в противоречие с една от целите на регламента за публичния достъп, а именно възможно най-широк достъп до съхраняваните от институциите документи (25). С цел решаването на този проблем, Първоинстанционният съд постанови, че когато се прехвърлят лични данни, за да се изпълни правото на достъп до документи, заявителят не трябва да доказва необходимостта от оповестяване. Съдът по същия начин заяви, че прехвърлянето на данни, което не попада под изключението на член 4, параграф 1, буква б), не може да засегне легитимните интереси на субекта на данни (26).

62.

Това решение беше необходимо, за да се намери задоволителна степен на съгласуваност между двата регламента, но е оспорвано от Комисията в жалбата й пред Съда на ЕО. Комисията заявява, че „нито в Регламент (ЕО) № 45/2001, нито в Регламент (ЕО) № 1049/2001 обаче се съдържаразпоредба, която да изисква или да позволява неприлагането на този член (член 8, буква б)), за да позволи действието на норма от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (27)“.

63.

Според ЕНОЗД това напрежение може най-добре да намери решение чрез въвеждането на съображение в изменения Регламент (ЕО) № 1049/2001, кодифициращо решението на Първоинстанционния съд. Подобно съображение може да гласи: „Когато се прехвърлят лични данни, за да се изпълни правото на достъп до документи, заявителят не трябва да доказва необходимостта от оповестяване за целите на член 8, буква б) от Регламент (ЕО) № 45/2001“.

64.

Правото на достъп до документи, предвидено в Регламент (ЕО) № 1049/2001, трябва да бъде разграничено от член 13 от Регламент (ЕО) № 45/2001. Правото на достъп, предвидено в Регламент (ЕО) № 1049/2001, предоставя на всеки общо право на достъп относно документи с оглед гарантиране на прозрачността на обществените органи. Член 13 от Регламент (ЕО) № 45/2001 е по-ограничен що се отнася до ползващите правото на достъп, тъй като предоставя това право само на засегнато лице за информация, свързана с него/нея, особено с оглед субектите на данни да могат да контролират свързаната с тях информация. Освен това правото на достъп в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 45/2001 се посочва в член 8, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

65.

На този фон ЕНОЗД смята, че Регламент (ЕО) № 1049/2001 следва да изяснява, че съществуването на правото на достъп до документи не засяга правото на достъп до собствени лични данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

66.

Освен това ЕНОЗД препоръчва на законодателя да обмисли включването в изменения регламент на ex officio достъп до собствените лични данни на субекта на данните. Действително, на практика се случва хората да не знаят за съществуването на правото на достъп до техните собствени лични данни, както постановява член 13 от Регламент (ЕО) № 45/2001, и следователно искат достъп по силата на Регламент (ЕО) № 1049/2001. Достъпът до документа може да им бъде отказан, ако важи някое от изключенията в Регламент (ЕО) № 1049/2001, или може да бъде сметнато, че молбата за конкретен достъп не попада в обхвата на този регламент. В такъв случай, когато институцията или органът знае обосновката на подобна молба за достъп (т.е., достъп до собствените лични данни на молителя), институцията следва да бъде задължена да предостави достъп ex officio до личните данни на молителя.

67.

И двата аспекта могат да бъдат изяснени чрез въвеждане на точно определен текст в съображенията на изменения Регламент (ЕО) № 1049/2001, може би във връзка със съображение 11 от съществуващия регламент. Първо съображение (или част от съображение) може да постановява, че правото на публичен достъп до документи не засяга правото на достъп до лични данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001. Второ съображение (или част от съображение) може да включва понятието за достъп ex officio на заявител до неговите или нейните собствени лични данни. Когато лицето иска достъп до документи, свързани с него или нея, институцията следва по своя собствена инициатива да разгледа дали това лице има право на достъп в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

68.

Друг въпрос, който трябва да бъде взет предвид или по възможност изяснен в предложението на Комисията, е по-нататъшната употреба на лични данни, съдържащи се в публични документи. В действителност, когато е предоставен достъп до документи, използването на съдържащите се в него лични данни може да подлежи на действието на приложимите правила относно защитата на личните данни и по-специално на Регламент (ЕО) № 45/2001, както и на националните законодателства в изпълнение на Директива 95/46. Повторното използване, разпространението и по-нататъшната обработка на тези лични данни от заявителя, от институциите, предоставящи достъп, или трети страни, имащи достъп до документа, следва да се извършва в рамките на приложимото законодателство за защита на данните.

69.

Например, ако в резултат на молба за достъп бъде оповестен списък с имената и данните за контакт на лица, заемащи обществена длъжност, този списък не следва да се използва за провеждане на маркетингова кампания спрямо тези лица или за съставяне на техни психологически портрети, освен ако това не е в съответствие с приложимото законодателство за защита на данните.

70.

Следователно е препоръчително законодателят да използва случая, за да изтъкне тази връзка. Този подход би бил в съответствие с избора на законодателя в Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. Действително, впоследната директива пълното спазване на принципите, свързани със защитата на личните данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО, е едно от изрично посочените условия за повторна употреба на информацията в обществения сектор (28).

71.

От тази гледна точка ЕНОЗД предлага да се въведе съображение, което да гласи, че „когато се предоставя достъп до документи, по-нататъшното използване на съдържащите си в тях лични данни подлежи на приложимите правила за защита на личните данни и по-специално на националните законодателства за изпълнение на Директива 95/46/ЕО“.

72.

Вниманието на ЕНОЗД беше привлечено по-специално от факта, че предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията съдържа разпоредба, третираща деликатното отношение между достъпа до документи и правото на личен живот и на защита на личните данни — предложения член 4, параграф 5. Настоящото становище подкрепя в известна степен мотивите за замяна на настоящия член 4, параграф 1, буква б) с нова разпоредба, но не подкрепя самата разпоредба.

73.

Разпоредбата е критикувана по следните причини:

74.

Като принос към обсъждането ЕНОЗД предлага следната разпоредба относно публичния достъп до лични данни:

75.

Становището посочва няколко други момента, изискващи пояснения на регламента за публичek достъп, главно във връзка с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001. Поясненията могат да се осъществят чрез въвеждане на съображения или може би законодателни разпоредби относно следните теми: