„Изменението на климата вече оказва отрицателно и може би необратимо въздействие в много части на света. Ако парниковите газове продължават да се натрупват в атмосферата със сегашните темпове, през следващите години тези проблеми могат само да се задълбочат. Научните анализи на Междуправителствения комитет по изменение на климата и други авторитетни източници показват твърде ясно, че за задържането на повишението на температурата на безопасно равнище развитите страни трябва да намалят емисиите си на парникови газове с над 80 % до 2050 г. За да бъде реалистично постигането на подобно намаление в световен мащаб, е необходимо до 2020 г. намалението да бъде от порядъка на 25-40 %, както и полагането на значителни усилия от бързо развиващите се и развиващите се страни.

Предстоящата конференция в Копенхаген е жизненоважна. При успех на конференцията светът може да поеме по пътя към намаляване на емисиите през следващите години и стабилизиране на температурата на управляеми равнища. При неуспех светът може да продължи по все по-опасния път към ускорено повишаване на температурните равнища, което би довело до хуманитарни и екологични катастрофи.

1.   В този критичен момент Европейският икономически и социален комитет призовава правителствата, ръководителите и преговарящите да удвоят усилията си за постигане на общо и обвързващо споразумение, което да обедини всички държави и техните народи в общо усилие за намаляване на емисиите през следващите години и за опазване на околната среда в света, който е дом за нашето и за следващите поколения.

2.   Европейският съюз предложи да се ангажира с постигането на намаление от 30 % до 2020 г., ако останалите страни предприемат подобни усилия. Европа нееднократно призовава за подобна степен на ангажираност от други развити страни, както и за полагането на значителни усилия от нововъзникващите икономики, които бързо настигат или изпреварват развития свят в ролята на най-големи емитенти на парникови газове. Призоваваме за твърдо придържане към тази позиция.

3.   Дълбоко сме загрижени от факта, че в преговорите досега не е постигнат необходимият напредък. Както и да се развият последните етапи от преговорите, приканваме Европейския съюз да не се изкушава да използва евентуален неуспех в набирането на достатъчна подкрепа от останалите като извинение за ограничаване на своите амбиции или за намаляване на своя ангажимент до равнища, които в Копенхаген биха били най-малкото общо кратно. Това би имало лоши последствия както за Европа, така и за света. Дори ако все още няма общо съгласие относно равнището на европейските амбиции в Копенхаген, приканваме ЕС да се придържа към равнището на своите ангажименти и да се опита да изгради силна коалиция с други развити и развиващи се страни, които са готови да поемат също толкова амбициозен ангажимент, както и да предприеме необходимите мерки за постигането на това.

4.   Следва да продължим да осъществяваме индустриалните и социалните трансформации, необходими за постигането на целта за намаление от 30 % до 2020 г. като основен елемент на трансформирането на европейската икономика в нов, екологосъобразен и устойчив модел с ниски емисии на въглероден диоксид. Необходимо е да се положат безпрецедентни усилия в научноизследователската и развойната дейност в енергийния сектор, за да се предложат на гражданите, бизнеса и публичните власти надеждни технически алтернативи. В действията на политическо равнище екологичната криза вече не може да се отделя от социалната криза. Това следва да доведе до разработване на нов модел на производство и потребление. Следва да разглеждаме тази трансформация не като бреме, а като предизвикателство за пораждане на нова вълна от технологични и социални иновации, които ще бъдат най-добрата гаранция за устойчиви работни места, конкурентно предимство и социално благоденствие в бъдеще. Призоваваме тази цел да се постави в центъра на новата стратегия на Европейския съюз до 2020 г., която следва да включва основните цели на съществуващите стратегии за устойчиво развитие, за устойчив растеж и за климата и енергетиката.

5.   Развитието на изменението на климата поставя останалите развиващи се страни - и в частност най-слабо развитите - в критично положение. Въпреки че имат най-малък принос за причините за изменението на климата, най-бедните развиващи се страни в много случаи са сред най-тежко засегнатите от него. За да се постигне успех в Копенхаген, развитите страни трябва да поемат твърди ангажименти за значителни нови и допълнителни източници на финансиране, с които да подпомогнат развиващите се страни да преодолеят стоящите пред тях големи проблеми на приспособяването, както и своевременно да предприемат собствени мерки за смекчаване на последствията от изменението на климата.

Неотдавна Европейската комисия направи важни предложения за равнището на подкрепа, което Европа следва да предостави за това партньорство и за това как следва да се управлява тази подкрепа. Комитетът приканва ЕС бързо да придвижи тези предложения до етап, на който те могат да бъдат внесени в преговорите под формата на твърдо предложение и да бъдат използвани като средство за насърчаване на внасянето на подобни предложения от останалите развити страни.

6.   Изменението на климата засяга цялото гражданско общество. Предприятията, синдикатите и останалите организации на гражданското общество трябва да бъдат включени във всички усилия за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване към него. Като представители на организираното гражданското общество знаем, че в цяла Европа съществува нарастваща осведоменост за размера на предизвикателството, както и все по-голямо желание за посрещане на промените, които ще трябва да бъдат направени в нашите модели на производство и потребление и в начина ни на живот. Призоваваме нашите ръководители и преговарящи да проявят решителност докато ни водят по този път. Връщане назад не може да има.“