26.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/22

Публикация на заявление съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни

2009/C 232/12

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006. Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

„CASTAÑA DE GALICIA“

ЕО №: ES-PGI-0005-0609-21.06.2007

ЗГУ ( X ) ЗНП ( )

1. Наименование:

„Castaña de Galicia“

2. Държава-членка или трета държава:

Испания

3. Описание на земеделския или хранителния продукт:

3.1. Вид продукт (съгласно класификацията в приложение II):

Клас 1.6

Плодове, зеленчуци и житни растения, пресни или преработени.

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1:

Защитеното географско указание „Castaña de Galicia“, се отнася за плодовете на местния галицийски култивар на европейския кестен (Castanea sativa, Mill.), предназначени за консумация от човека и продавани в прясно или замразено състояние.

Тези култивари са се формирали от съвкупността на екотипове с местен произход в резултат от извършваните през вековете селекции от земеделците с цел подобряване на продуктивността и качеството, като освен това са отлично описани и идентифицирани посредством морфология и генетична специфика в сравнение с тези от други райони на производство в Испания, Португалия и Франция. Тези култивари се считат за незаменимо богатство от фитогенни ресурси за запазване на биологичното и генетично разнообразие, получавайки названието „сортове за съхранение“ съгласно даденото от закона определение.

Така, чрез запазване на традиционните техники за отглеждане на кестена в Галиция, е станало възможно селектирането на една хомогенна съвкупност от автохтонни култивари, на която се дължи понастоящем известността и репутация на галицийския кестен.

Основните отличителни характеристики на „Castaña de Galicia“ са:

—	тънък перикарп с лъскав кафяв цвят,

—	семенна обвивка (мембрана), която леко прониква в ядката и се отделя лесно при белене,

—	сладък вкус и твърда текстура без брашнена консистенция,

—	между 50 и 60 % съдържание на влага в плода след откъсване,

—	като цяло, брой плодове в една външна обвивка равен или по-малък от 3,

—	средно процентно съдържание на въглехидрати 59,5 % (в суха материя), най-висока стойност спрямо всички останали райони на производство на територията на Испания,

—	много ниски средни стойности в проценти на разпукване (4,5 %) и срастване на ядката с обвивката (2,1 %). Галицийските кестени имат най-ниска обща стойност на двата параметъра в сравнение с тези в останалите райони на производство в Испания.

След като са представени средните стойности, определящи галицийския кестен, по-долу са описани необходимите характеристики, които следва да се запазят в плода със ЗГУ „Castaña de Galicia“ след неговото откъсване:

—	минимална влажност 50 % и максимална влажност 60 %,

—	максимален процент на срастване на ядката с обвивката: 12 %,

—	минимален процент въглехидрати: 55 %,

—	максимален брой плодове за килограм, не повече от 120 за пресния продукт и 200 за замразения продукт.

Във всяка опаковка от кестени със ЗГУ „Castaña de Galicia“ се допускат максимум 5 % плодове, неотговарящи на изискванията.

Процесът на замразяване съдейства най-вече за удължаване срока на съхранение на продукта, без да става дума в буквалния смисъл за процес на преработка, така че и пресните, и замразените продукти да притежават същите физични, химични и органолептични характеристики, споменати по-горе.

3.3. Суровини (само за преработени продукти):

—

3.4. Фураж (само за продукти от животински произход):

—

3.5. Специфични етапи в производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район:

С изключение на самото култивиране, няма специфични процеси, които да бъда реализирани в опpe-делената територия.

3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.:

Кестените със ЗГУ „Castaña de Galicia“ се продават в опаковки от мрежа, рафия или зебло за пресния продукт и в опаковки за храни от материали, разрешени от действащото законодателство в областта на храните — за замразения продукт. В двата случая общоприетите разфасовки са от 500 g, 1 kg, 2,5 kg, 5 kg, 10 kg, 15 kg, 20 kg и 25 kg, като освен това се запазва възможността за други начини на опаковане без да се компрометира качеството на продукта.

3.7. Специфични правила за етикетиране:

Върху опаковките на кестените, продавани със защитеното географско указание „Castaña de Galicia“, трябва да е поставен съответният търговски етикет на всеки производител/опаковчик и специален етикет на ЗГУ с буквено-цифрен код и съответна номерация, дадени от контролния орган, и с официалното лого на защитеното географско указание.

Обозначението за защитено географско указание „Castaña de Galicia“ трябва задължително да бъде поставено както върху търговския етикет, така и върху специалния етикет на ЗГУ.

Върху етикетите на преработените продукти (като пюре от кестени, крем от кестени, кестени в сироп, кестени в алкохол, захаросани кестени, бомбони със захаросани кестени и др.), може да се посочи, че използваните за тяхното производство кестени са със ЗГУ „Castaña de Galicia“, при условие че суровината отговаря на изискванията на продуктовата спецификация.

4. Определяне на географския район:

Географският район на защитеното географско указание „Castaña de Galicia“ обхваща тази част от територията на автономна област Галиция, намираща се между Dorsal Gallega на запад и Sierra del Xistral на север.

Така, от административна гледна точка, зоната за култивиране обхваща:

—	провинция A Coruña: окръг Terra de Melide и общините Arzúa и Boimorto (окръг Arzúa),

—	цялата провинция Lugo, с изключение на общините O Vicedo, Viveiro, Xove и Cervo (окръг Mariña Occidental), Burela и Foz (окръг Mariña Central), и Barreiros и Ribadeo (окръг Mariña Oriental),

—	всички общини от провинция Ourense,

—	провинция Pontevedra: окръзи Tabeirós-Terra de Montes и Deza, общините Cotobade, A Lama и Campo Lameiro (окръг Pontevedra) и община Cuntis (окръг Caldas).

Така установеният район на производство отговаря на оптимални валежни, топлинни, температурни, хипсометрични и почвени условия за отглеждането на качествен кестен.

5. Връзка с географския район:

5.1. Специфична характеристика на географския район:

В определения географски район се наблюдават благоприятни климатични условия, допринасящи за доброто култивиране и повишеното качество на галицийския кестен, като умерени температури по време на развитието и зреенето на плода и околна влажност, позволяваща висок процент съдържание на влага в плода — характеристики, осигуряващи високото качество на продукта.

Следва подробно описание на специфичните характеристики на географската зона на ЗГУ в пряка връзка с разглежданите параметри, считани за оптимални за кестена:

—

Валежи: районът на производство се характеризира с високо ниво на валежите с годишни стойности от 1 000 mm, където обаче настъпва известен период на засушаване през лятото, който приключва до месец септември, като тези две обстоятелства благоприятстват качеството на кестените. Крайбрежните зони на Галиция остават извън този район, тъй като там стойностите са по-високи от препоръчителните за отглеждането на кестена,

—	температура: в областта се измерват средни годишни температури между 6 и 14 °C в границите на препоръчителните интервали за кестена (3—16 °C), с високи летни температури, благоприятстващи зреенето и развитието на плодовете,

—

съотношение на температури и валежи: в средноизточната част на Галиция се наблюдава по-благоприятно съотношение на температури и валежи за кестена — вид, който се развива по-добре в райони с определена, но в никакъв случай прекалена, околна влажност, която би благоприятствала развитието на болести като мастилена болест и рак по кестена.

—	хипсометрия: определеният район съвпада с височините, на които кестенът демонстрира най-добра адаптивност (на височина от 400—900 m, без да надхвърля 1 200 m),

—	почви и литология: по-голямата част от повърхността се състои от почви, развили се върху гранитнии и метаморфни скали (шифери и шисти), с глинеста, богати на органична материя, с ниско pH и ниско съдържание на активен варовик, считани за най-подходящи за отглеждането на кестена.

Отглеждането на кестена има голяма екологична стойност и е отлично адаптирано към почвено-климатичните условия, преобладаващи в планинските и среднопланинските райони във вътрешността на Галиция, където тази земеделска алтернатива се оказва най-конкурентна. Самата историческа еволюция на разпределяне използването на територията (в полза на бързорастящите дървесни видове и на култури като царевица или картофи), сама по себе си се е превърнала в още един фактор, допринасящ за очертаване границите на определената територия.

5.2. Специфична характеристика на продукта:

Освен от спецификата, осигурена от подходяшите почвени и климатични условия в зоната на отглеждане, спомената в предходната точка и водеща в последствие до едно оптимално развитие на плодовете, производството на галицийските кестени зависи и от интензивната работа по селекцията, извършвана през вековете от галицийските земеделци в кестеновите гори (кестенови гори се наричат насажденията, съставени от еднакви или близки по възраст дървета, при които се използват едни и същи културни практики). По този начин, чрез практиките на традиционно култивиране и грижа, човешкият фактор е изиграл ролята на двигател на една постоянна селекция на видовете (по отношениена от продуктивността и качеството), за да формира поредица автохтонни екотипове, които са се превърнали в това, което днес е качественият галицийски кестен. Съвкупността от тези фактори е допринесла за славата и престижа, които този кестен притежава днес.

В наши дни моделът за производство чрез кестеновите гори е все още действащ и, освен че демонстрира връзката с културата и традицията на производството на кестени в Галиция, също така има съществената роля на източник на растителен материал за нови специфични кестенови насаждения, податливи на съвременни техники на отглеждане.

Сред характеристиките, на които се дължи качествената специфика на галицийския кестен спрямо кестените от други области на производство, могат да бъдат разграничени следните:

—	тънка семенна обвивка, която улеснява до голяма степен беленето на плода,

—	нисък процент на срастване на ядката с обвивката, което, както и предната точка, улеснява беленето на плода,

—	висок процент на съдържание на влага, много ценен параметър както за консумацията в прясно състояние на кестените, така и в преработеното им състояние,

—	нисък процент на разпукване, което значително намалява брака при сортирането,

—	много висок процент на съдържание на нишесте, което придава наситен сладък вкус на кестена при неговото трансформиране в захари (с естествена хидролиза при зреенето и хидролиза, предизвикана от термичните процеси).

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или специфичното качество, репутацията или други особености на продукта (за ЗГУ):

Кестенът като див вид вирее в Галиция още от плейстоцена, но облагородяването и въвеждането му като култура започва по време на римското владичество. По-късно, през Средновековието, благодарение на духовенството и благородниците настъпва нов тласък в развитието на кестена, като неговото култивиране се разраства в тясна връзка с развитието на лозарството.

Още от древността се е извършвала селекция и разпространение на разновидностите на местните висококачествени екотипове на кестена, даващ като цяло добра възможност за смесеното му използване като дървен материал и плодоносно дърво. От друга страна, голямата разпръснатост на населението, която исторически характеризира Галиция, заемайки практически цялата територия (крайбрежни зони, централни плата, долини и планинински райони), е благоприятствала селекцията на многобройни видове с различна пригодност към средата, комбинирайки отлична приспособимост към почвено-климатичните условия, нисък процент срастване на ядката с обвивката, достатъчна големина, ниска степен на разпукване, и др.

Оптималното приспособяване на кестена към условията на околната среда в очертаната територия (специфична характеристика на географския район) само по себе си гарантира високо качество на продукта, тъй като оттам произтича логическата връзка между доброто развитие на дървесния вид и добиването на качествени плодове. Освен това умерените температури по време на развитието и зреенето на кестените, както и високата влажност на околната среда в зоната на производство гарантират високия процент съдържание на влага в плода, много ценен фактор както за консумацията му в прясно състояние, така и за употребата му като основна суровина за приготвянето на преработени продукти.

От друга страна, начинът на стопанисване на кестеновите гори по традиция представлява основния модел на производство на кестени в Галиция. На този продуктивен хабитат се дължи постепенно извършваната селекция и облагородяването на кестена от земеделците по отношение на продуктивност и качество, като е създадена съвкупност от местни екотипове, отговорни за съвременните автохтонни култивари, и които са в основата на качеството, репутацията и славата на галицийския кестен.

Престижът на галицийските кестени се изразява в добрата им позиция на пазара при продажбата на кестени на испанския пазар е обичайно галицийските кестени да са специално разграничени от кестените с друг произход, което е доказателство за репутацията им. Измежду библиографските препратки, на които се основава историческата репутация на галицийския кестен, могат да бъдат цитирани следните:

—

многобройната документация, запазена в галицийските манастири по отношение на значението на кестена в Галиция през Средновековието. Тази документация се споменава в различни произведения, сред които могат да се отбележат „El priorato benedictino de San Vicenzo de Pombeiro y su colección diplomática en la Edad Media“ и „El monasterio de S. Clodio do Ribeiro en la Edad Media: Estudio y Documentos“ от M. Lucas Álvarez y P. Lucas Domínguez или „Colección Diplomática do mosteiro cisterciense de Sta. María de Oseira“ от M. Romaní Martínez,

—	-коментарът във връзка с качеството на кестените от Галиция на Александър Дюма в романа му „De París a Cádiz“, написан през 1847 г.,

—	ролята на продавачите на кестени като един от най-важните елементи на галицийският аграрен пейзаж, описана от Abel Bouhier в неговото произведение „La Galice. Essai geographique d'analyse et d'interpretation d'un vieux complexe agraire“,

—	многобройните препратки към празника magosto (популярен празник на много места в Галиция, чийто главен герой е кестенът), като например описаното от Manuel Murguía в неговото произведение „Historia de Galicia“ (1865 г.),

—	гастрономическото участие на галицийския кестен в рецепти като описаните от Manuel Puga y Parga (1874—1917 г.) в книгата му „La Cocina Práctica“(1905 г.) или в многобройните ястия, описани от Álvaro Cunqueiro в „La Cocina Gallega“(1973 г.).

Непряко доказателство за широкото разпространение, репутацията и престижа на галицийските кестени се съдържа в анализа на честотата на препратките в Интернет, свързани с галицийкия кестен и кестените от друг произход. Така например търсене с Google на 20 ноември 2008 г. на зададена фраза „castaña/s gallega/s“ и нейния галицийски еквивалент (castaña/s galega/s) дава общо 5 600 резултата, докато със зададена фраза „castaña/s española/s“ не се достигат и 200 резултата, като за кестени от друг произход (Asturias, Andalucía o Extremadura) в никой от случаите също не се достига до намиране на двадесет връзки.

Препратка към публикуваната спецификация:

Наредба от 3 ноември 2006 г., с която се взема решение за заявление за регистриране на защитено географско указание „Castaña de Galicia“.

Официален вестник на Галисия, номер 219 от 14 ноември 2006 г.

http://dxosi.xunta.es:90/Doc/Dog2006.nsf/FichaContenido/234BE?OpenDocument