5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/60

А.

като има предвид, че правата на човека и тяхната защита се обуславят от признаването на достойнството на човешката личност; като има предвид, че в тази връзка следва да се припомнят встъпителните думи на Всеобщата декларация за правата на човека, съгласно която: „признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света“,

Б.

като има предвид, че справедливостта, свободата, демокрацията и правовата държава произтичат от истинското признаване на достойнството на човешката личност, и като има предвид, че това признаване е основата на всички права на човека,

В.

като има предвид, че в десетия годишен доклад на Европейския съюз за правата на човека (2008 г.), изготвен от Съвета и Комисията, се прави общ преглед на дейността на институциите на ЕС по отношение на правата на човека в и извън Европейския съюз,

Г.

като има предвид, че с настоящата резолюция се цели да се разгледа и оцени дейността на Комисията, Съвета и Парламента в областта на правата на човека и, в някои специфични случаи, да се направи конструктивна критика,

Д.

като има предвид, че досегашната дейност на Европейския съюз в областта на правата на човека в рамките на Общността има пряко отражение върху неговата репутация и върху неговата способност да провежда ефективна външна политика в областта на правата на човека,

Е.

като има предвид, че трябва да се положат усилия за отделяне на по-голямо внимание на спазването на основните права на човека, и по-специално на политическите права, при договарянето и прилагането на двустранни или регионални търговски споразумения, дори при споразумения, сключени с важни търговски партньори,

Ж.

като има предвид, че е необходимо да се съблюдават клаузите за правата на човека от споразуменията, сключени от ЕС и неговите партньори - трети държави,

З.

като има предвид, че политиките, които насърчават правата на човека, все още са изложени на заплахи в редица региони на света, тъй като нарушенията на правата на човека неизбежно вървят ръка за ръка с усилия от страна на техните извършители да ограничат въздействието на всяка една политика, която насърчава правата на човека, по-специално в държави, в които нарушенията на правата на човека са от ключово значение за задържането на власт на недемократични правителства,

1.

Счита, че е необходимо ЕС да пристъпи към осъществяване на последователна и съгласувана политика за оказване на подкрепа и насърчаване на правата на човека по света, и подчертава необходимостта от по-ефективно провеждане на тази политика;

2.

Отново изтъква своето убеждение, че за да се подобри насърчаването на правата на човека, общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (ОВППС) трябва да се укрепи, както и че е необходимо да се гарантира, че насърчаването на правата на човека като основна цел на ОВППС, както се посочва в член 11 от Договора за Европейски съюз, се прилага стриктно в диалога и институционалните взаимоотношения на ЕС с всички държави по света;

3.

Призовава Съвета и Комисията да положат повече усилия за подобряване на способността на Европейския съюз да предприема своевременни мерки в отговор на нарушения на правата на човека от трети държави; подчертава ключовата роля, изпълнявана от ЕС, в сферата на правата на човека в днешния свят и съответните повишени очаквания; призовава за обща линия на поведение на ЕС в областта на зачитането на правата на човека както във външната му политика, така и на територията на ЕС;

4.

Призовава за неизменна максимална бдителност по отношение на клаузите относно правата на човека в споразуменията, сключени от ЕС и негови партньори - трети държави, както и за систематичното включване на подобни клаузи в бъдещите споразумения; изтъква, че тъй като клаузата за правата на човека представлява основен елемент, тя следва да бъде приложима спрямо всички разпоредби на споразумението; отново призовава тази клауза да бъде систематично съпровождана от истински механизми за прилагане;

5.

Подчертава значението на годишния доклад на Европейския съюз за правата на човека за извършването на анализ и оценка на политиката на Европейския съюз в областта на правата на човека и отчита положителната роля на дейността на институциите на ЕС в тази сфера;

6.

Отново отправя искане за предоставяне на повече и по-добра информация за извършването на оценка на политиките и за предлагането на елементи и насоки за подобряване на общия подход, свеждане до минимум на всякакви противоречия и коригиране на приоритетите в рамките на тези политики за всяка страна поотделно, с цел да се приеме национална стратегия за правата на човека или поне глава относно правата на човека като част от документите относно националните стратегии; отново отправя своя призив за извършване на редовна периодична оценка на прилагането и резултатите от политиките, инструментите и инициативите на Европейския съюз в областта на правата на човека в трети държави; призовава Съвета и Комисията да разработят специфични, измерими показатели и критерии с цел да се оценява ефективността на тези политики;

7.

Приветства публичното представяне на доклада за 2008 г. от Съвета и Комисията на заседанието на парламентарната подкомисия по правата на човека, проведено на 4 ноември 2008 г., което съвпадна с 60-ата годишнина на Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г., както и неговото представяне в пленарната зала в деня, в който на Hu Jia от Китай беше връчена годишната награда Сахаров за свобода на мисълта;

8.

Отново призовава Съвета и Комисията да определят държавите, „които пораждат особена загриженост“, в които е особено трудно да се насърчават правата на човека, както и държавите, в които правата на човека се нарушават, и за тази цел да разработят критерии за оценяване на държавите по отношение на данните относно зачитането от тях на правата на човека, като по този начин се предостави възможност за установяване на специфични приоритети в рамките на отделните политики;

9.

Призовава Съвета и Комисията да положат повече усилия за разпространяването на своя годишен доклад относно правата на човека и да гарантират, че той достига до възможно най-широк кръг читатели; също призовава за провеждане на информационни кампании за осведомяване на обществеността, чиято цел е да популяризират ролята на ЕС в тази област;

10.

Призовава Съвета и Комисията да провеждат редовни проучвания на социалното въздействие и осведомеността по отношение на дейността на Съюза в областта на правата на човека;

11.

Счита, че докладът показва, че въпреки разследванията, проведени в някои държави-членки, ЕС не е извършил оценка на практиките на държавите-членки във връзка с политиката на борба с тероризма, осъществявана от правителството на САЩ по време на президентския мандат на Джордж Буш;

12.

В съответствие с резолюцията, приета единодушно от Конгреса на Перу през април 2008 г., призовава Съвета да разгледа включването на Movimiento Revolucionario Túpac Amaru (MRTA) (Революционно движение Тупак Амару – РДТА) в европейския списък на терористичните организации;

13.

Подчертава, че, от гледна точка на голяма част от международната общественост, политиката в областта на имиграцията представлява предизвикателство за репутацията на външната политика на ЕС в областта на правата на човека,

14.

Счита, че количествените и качествените подобрения в секретариата по правата на човека към Съвета биха позволили на Европейския съюз допълнително да популяризира своята роля за насърчаване и гарантиране на зачитането на правата на човека в рамките на външната си политика; очаква, че бъдещото назначаване на Върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност, който би изпълнявал също длъжността на заместник-председател на Комисията, би повишило значително последователността и ефективността на ЕС, ако Договорът от Лисабон влезе в сила;

15.

Счита, че е от съществено значение, като се има предвид значението на въпросите, свързани с правата на човека, в ситуации на конфликт и в постконфликтни ситуации всички специални представители на Европейския съюз в бъдеще да разполагат със специален мандат, който изрично да включва насърчаване и гарантиране на зачитането на правата на човека;

16.

Отново призовава Комисията да насърчи държавите-членки на Европейския съюз и трети държави, с които в момента се водят преговори за бъдещо членство или за укрепване на отношенията, да подпишат и да ратифицират всички ключови конвенции на ООН и Съвета на Европа в областта на правата на човека и факултативните протоколи към тях и да сътрудничат при международните процедури и механизми по отношение на правата на човека; по-специално призовава за сключването на рамково споразумение между Европейския съюз и Върховния комисар за бежанците на ООН (ВКБООН) с оглед насърчаването на ратифицирането и прилагането на конвенциите на ООН от всички държави-членки;

17.

Призовава Съвета и Комисията да продължат активните си усилия за постигане на всеобщо ратифициране на Римския статут и за приемане на необходимото национално законодателство за прилагането му на практика съобразно Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 година за Международния наказателен съд (МНС) (21) и Плана за действие от 2004 г. за последващи действия по общата позиция; отправя искане за разширяване на обхвата на тези усилия, така че в него да се включат ратифицирането и прилагането на Споразумението за привилегиите и имунитетите на МНС, което представлява важен оперативен инструмент за МНС; приветства факта, че с ратифицирането на Римския статут от страна на Мадагаскар, островите Кук и Суринам през 2008 г. общият брой на страните по конвенцията достигна 108 през юли 2008 г.; призовава Чешката република, която е единствената държава-членка на ЕС, която все още не е ратифицирала Римския статут, най-после да направи това в най-кратък срок (22); настоятелно приканва Румъния да анулира своето двустранно споразумение относно имунитета със Съединените американски щати;

18.

Изисква всички председателства на ЕС да повдигат въпроса относно значението на сътрудничеството с МНС на всички срещи на високо равнище на ЕС и при всеки диалог с трети държави, включително срещите на високо равнище ЕС-Русия и диалога ЕС-Китай, и настоятелно призовава всички държави-членки на ЕС да засилят сътрудничеството си със Съда и да сключат двустранни споразумения относно изпълнението на присъдите, както и относно защитата на свидетелите и жертвите; освен това признава Споразумението за сътрудничество и взаимопомощ между Европейския съюз и МНС и, на тази основа, призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да предоставят на Съда цялата необходима помощ, включително подкрепа на място, по текущите дела; в тази рамка приветства помощта от страна на Белгия и Португалия при задържането и предаването на Jean-Pierre Bemba на МНС през май 2008 г.;

19.

Призовава за бърза ратификация на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от Европейската общност и нейните държави-членки; настоява, че факултативният протокол към тази конвенция следва да се разглежда като неделима част от нея и призовава за едновременното присъединяване към конвенцията и протокола (23);

20.

Подчертава необходимостта от допълнително укрепване на активното участие на Европейския съюз и неговите държави-членки по отношение на правата на човека и въпросите на демокрацията във връзка с тяхното участие в различни международни форуми през 2009 г., включително в дейността на Съвета на ООН по правата на човека, на Общото събрание на ООН, на Съвета на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на Съвета на Европа;

21.

Приветства Конференцията на защитниците на правата на човека, финансирана чрез европейския инструмент за демокрация и права на човека, която се проведе в Европейския парламент в Брюксел на 7 и 8 октомври 2008 г., като важна междуинституционална инициатива от страна на Европейския парламент, Европейската комисия и Организацията на обединените нации, с която се отбеляза 60-ата годишнина на Всеобщата декларация за правата на човека;

22.

Приветства сътрудничеството между Европейския съюз и Съвета на Европа, което се осъществява в рамките на меморандума за разбирателство, подписан през май 2007 г.; приветства факта, че на 23 октомври 2007 г. и 10 март 2008 г. бяха проведени четиристранни срещи между председателството на ЕС, Комисията, генералния секретар на Съвета на Европа и председателя на Комитета на министрите на Съвета на Европа; потвърждава значението на допълнителното насърчаване на сътрудничеството в областта на правата на човека, на принципа на правовата държава и на плуралистичната демокрация, които представляват ценности, споделяни както от тези две организации, така и от всички държави-членки на ЕС;

23.

Приветства споразумението, подписано на 18 юни 2008 г. между Комисията и Съвета на Европа относно сътрудничеството в рамките на Агенцията на ЕС за основните права; изтъква, че споразумението включва разпоредби относно организирането на редовни заседания, обмена на информация и съгласуването на действията;

24.

Приветства факта, че Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси беше приета на дипломатическата конференция в Дъблин, която се проведе от 19 до 30 май 2008 г.; изразява загриженост във връзка с това, че не всички държави-членки на Европейския съюз подписаха договора на Конференцията за подписване в Осло на 3 декември 2008 г. и ги призовава да направят това във възможно най-кратък срок (24); отбелязва, че тази конвенция налага незабавна и безусловна забрана върху всички касетъчни боеприпаси, които причиняват неприемлива вреда на цивилни граждани;

25.

Приветства сътрудничеството на Сърбия при задържането и предаването на Радован Караджич на Международния трибунал за бивша Югославия; отбелязва със загриженост, че Ратко Младич и Горан Хаджич все още са на свобода и не са били изправени пред Международния трибунал за бивша Югославия; в тази връзка призовава сръбските органи на управление да гарантират, че ще оказват пълно съдействие на Международния трибунал за бивша Югославия, което следва да доведе до задържането и предаването на всички останали лица, срещу които са повдигнати обвинения, с цел да се проправи пътят за ратифицирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране;

26.

Настоятелно призовава всички държави-членки за пълно сътрудничество по механизмите на международното наказателно правосъдие и особено по отношение на предаването на бегълците на съда; с дълбока загриженост отбелязва, че Судан все още не е извършил задържането и предаването на МНС на Ahmad Muhammad Harun („Ahmad Harun“) и Ali Muhammad Ali Abd-Al-Rahman („Ali Kushayb“), в нарушение на задълженията си по резолюция 1593 (2005) на Съвета за сигурност на ООН; решително осъжда репресивните ответни мерки от страна на Судан след издаването от МНС на заповед за задържане на президента al-Bashir и изразява дълбока загриженост относно неотдавнашните репресии срещу защитници на правата на човека, довели до задържането през юни 2008 г. на Mohammed el-Sari, който беше осъден на 17 години лишаване от свобода заради сътрудничеството си с МНС; приветства освобождаването след задържането му под стража, продължило 2 месеца, на Hassan al-Turabi, лидер на основната опозиционна група – партия „Национален конгрес“, заради неговото изявление, с което призова президента al-Bashir да поеме политическа отговорност за престъпленията, извършени в Дарфур; накрая, припомня своята резолюция от 22 май 2008 г. относно Судан и Международния наказателен съд (МНС) (25) и отново призовава председателствата на ЕС и държавите-членки да изпълнят и да действат съгласно заявеното от тях становище в декларацията на ЕС от март 2008 г. и заключенията на Съвета от юни 2008 г. относно Судан, в които се заявява, че ЕС „изразява готовността си да обсъди мерки срещу лицата, отговорни за липсата на сътрудничество с Международния наказателен съд, ако не се спазва задължението по Резолюция 1593 на Съвета за сигурност на ООН за сътрудничество с Международния наказателен съд“;

27.

Приветства започването на 26 януари 2009 г. на първия съдебен процес в МНС срещу Thomas Lubanga от Демократична република Конго (ДРК) и отбелязва, че той е първият съдебен процес в историята на международното наказателно право, при който жертвите вземат активно участие в съдебното производство; в този контекст настоятелно призовава МНС да положи допълнителни усилия с оглед ангажирането на общности в държави в кризисно положение, намиращи се в процес на конструктивно взаимодействие с МНС, което цели да насърчи разбирателството и подкрепата за неговия мандат, да отговори на очакванията и да позволи на тези общности да следват и разбират международния наказателен съдебен процес; приветства сътрудничеството на ДРК при предаването на Thomas Lubanga, Germain Katanga и Mathieu Ngudjolo на МНС; въпреки това изразява съжаление относно факта, че заповедта на МНС за задържане на Bosco Ntaganda все още не е изпълнена, и призовава Съвета по общи въпроси и външни отношения на предстоящите си заседания да изиска незабавното задържане и предаване на Bosco Ntaganda на МНС; отбелязва със загриженост, че и без това критичното положение в Демократична република Конго неотдавна беше допълнително дестабилизирано от нови атаки на Божията армия на съпротивата, при които между 24 декември 2008 г. и 13 януари 2009 г. в северната част на Демократична република Конго бяха жестоко убити поне 620 цивилни лица и отвлечени повече от 160 деца; поради това подчертава необходимостта от спешното задържане на командирите на Божията армия на съпротивата, както беше изискано в резолюцията на Парламента от 21 октомври 2008 г. относно предявяването на обвинение и изправянето на Joseph Kony пред Международния наказателен съд (26); отбелязва със загриженост, че заповедите на МНС за арест на четирима членове на Божията армия за съпротива в Уганда все още не са изпълнени;

28.

Отбелязва със задоволство първите обещаващи изявления на новата администрация на САЩ относно МНС, в които се признава, че изглежда МНС се е превърнал във важен и надежден инструмент за подвеждането под отговорност на висшите ръководители, отговорни за извършените зверства в Конго, Уганда и Дарфур (27), и призовава САЩ да поднови подписването и да се ангажира още повече с МНС, по-специално като сътрудничи в ситуации, които са предмет на разследване или предварителен анализ от страна на МНС;

29.

Отново отбелязва със задоволство приемането от Общото събрание на Организацията на обединените нации на Декларацията за правата на коренното население, с която се създава рамка, в която държавите могат да защитават и насърчават правата на коренното население, без то да бъде изолирано или да бъде обект на дискриминация; следователно настоятелно приканва Комисията да следи за прилагането на декларацията, по-специално чрез европейския инструмент за демокрация и права на човека, като по-специално насърчава всички държави-членки незабавно да ратифицират Конвенция 169 на Международната организация на труда относно коренното население и племенните народи, която подкрепя принципите, заложени във въпросната декларация, чрез инструмент със задължителна юридическа сила; въпреки това приветства дейността на Комисията, насочена към коренното население, и приветства проекта, озаглавен „Насърчаване на правата на коренното население и на племенните народи чрез правни консултации, изграждане на капацитет и диалог“, който беше иницииран като проект, управляван съвместно от Европейската комисия и МОТ; отбелязва, че понастоящем, почти двадесет години след влизането в сила на Конвенцията на МОТ, само три държави-членки са я ратифицирали, а именно Дания, Нидерландия и Испания; поради това насърчава предприемането на инициативи за повишаване на осведомеността относно този важен правен инструмент и за увеличаване на неговата ефективност в цял свят, като се гарантира неговата ратификация от всички държави-членки;

30.

Отново отправя своя призив за разработване на европейска рамкова стратегия за ромите, като се има предвид специфичното социално положение на ромските общности в Европейския съюз, в страните кандидатки и в държавите, участващи в процеса на стабилизиране и асоцииране; отбелязва със задоволство организираната от Комисията първа среща на най-високо равнище между ЕС и ромските общности, която се проведе през септември 2008 г. под егидата както на председателя на Комисията, така и на френското председателство, и чиято цел беше да насърчи поемането на твърд ангажимент за преодоляване на конкретни проблеми и за създаване на механизми, чрез които да се гарантира по-добро осведомяване относно положението на ромите из цяла Европа;

31.

Приветства консенсуса, постигнат на 21 април 2009 г. по окончателния документ на Конференция за преглед на изпълнението на договореностите от Дърбан като продължение на Световната конференция срещу расизма , който наред с другото предоставя пълна защита на правото на свобода на изразяване, така както е определено съгласно международното право, потвърждава и засилва призива за закрила на правата на мигрантите и признава многобройните и утежнени форми на дискриминация; осъжда речта на президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад, която противоречи на духа и целите на конференцията, а именно победа в борбата срещу расизма; посреща със задоволство резултатите от проведените от 21 април до 2 май 2008 г. и от 6 до 17 октомври 2008 г. важни сесии на Съвета на ООН по правата на човека, който изигра ролята на подготвителен комитет по отношение на Конференцията за преглед на изпълнението на договореностите от Дърбан;

32.

Изразява своето разочарование от факта, че Съветът не зае водеща позиция и държавите-членки не успяха да постигнат споразумение по обща стратегия за Конференция за преглед на изпълнението на договореностите от Дърбан за борба срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързани с тях прояви на нетърпимост, проведена в Женева от 20 до 24 април 2009 г. (Дърбан II); изразява дълбоко съжаление относно липсата на единство и сътрудничество, по-специално на фона на очакваното активизиране на външната политика на ЕС съгласно новия договор; призовава Комисията и особено Съвета да разяснят на Парламента дали е била планирана стратегия на ЕС и какви усилия са били положени за постигане на обща позиция, както и да докладват за събитията по време на конференцията и за последиците, до които ще доведе Дърбан II;

33.

Приветства със задоволство втория Европейски форум относно правата на детето, организиран от Комисията през март 2008 г., на който вниманието се насочи към въпроса за механизмите за сигнализиране на изчезването на деца и към въпросите, свързани с бедността сред децата и социалната изолация, като специално внимание беше отделено на децата от ромски произход;

34.

Приветства честването през 2008 г. на Европейската година на междукултурния диалог, осъществено по инициатива на Комисията и посредством решения на Европейския парламент и Съвета; отново изтъква, че междукултурният диалог изпълнява все по-важна роля за насърчаване на европейската идентичност и европейското гражданство; настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да предложат стратегии за насърчаване на междукултурния диалог, да популяризират, в рамките на своите сфери на компетентност, целите на Алианса на цивилизациите и да продължат политическата си подкрепа за този алианс;

35.

Приветства дейността на Съвета на ООН по правата на човека и подчертава неговата ключова роля в рамките на цялостната структура на ООН, както и неговия потенциал за разработване на ценна рамка за многостранните действия на Европейския съюз в областта на правата на човека; отбелязва, че този нов орган следва да продължи своите усилия, за да спечели по-голямо доверие;

36.

Подчертава, че ролята на организациите на гражданското общество е от изключително значение за ефективността на Съвета на ООН по правата на човека;

37.

Приветства откриването на всеобщия периодичен преглед и първия кръг от този преглед, който се проведе през април и май 2008 г. и приключи с приемането на доклади за резултатите на пленарно заседание на Съвета на ООН по правата на човека през юни 2008 г.; отбелязва, че прилагането на първите два цикъла на новия инструмент беше доказателство за потенциала на всеобщия периодичен преглед и изразява вярата си, че прилагането на механизма за всеобщ периодичен преглед ще постигне допълнителни конкретни резултати и подобрения; призовава Съвета и Комисията да следят отблизо и да контролират действията, предприети в рамките на всеобщия периодичен преглед, и призовава Съвета да се консултира с Парламента по този въпрос;

38.

Отбелязва, че, както посочва годишния доклад, държавите-членки на ЕС са малцинство в Съвета на ООН по правата на човека; призовава институциите на ЕС и държавите-членки да предприемат съгласувани действия, за да преодолеят това положение, като по целесъобразност се обединят с държави и с недържавни субекти, които продължават да подкрепят всеобщия и неделим характер на правата на човека;

39.

В тази връзка призовава Съвета и Комисията да потвърдят своя ангажимент за сътрудничество с демократичните правителства от други регионални групи в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, с цел да подобрят шансовете за успех на инициативите, целящи прилагане на принципите, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека; призовава Комисията да изготви годишен доклад относно тенденциите при гласуване в ООН по въпроси във връзка с правата на човека, като анализира по какъв начин те са били повлияни от политиките на ЕС и неговите държави-членки, както и от политиките на други групировки;

40.

Призовава за задълбочаване на сътрудничеството между Съвета на Европа и Европейския съюз в областта на укрепването на правата на малцинствата и защитата на регионалните и малцинствените езици, като се използват правните инструменти за борба с дискриминацията с цел насърчаване на многообразието и толерантността;

41.

Потвърждава жизненото значение на специалните процедури и на мандатите по държави в рамките на Съвета на ООН по правата на човека; счита, че процесът на подновяване на мандатите трябва да бъде прозрачен; посреща със задоволство новия наръчник относно специалните процедури на ООН и подчертава, че следва да се продължат усилията за назначаване на независими кандидати с богат опит, които представляват по подходящ начин както географското разпределение, така и двата социални пола; отбелязва неотдавнашните промени в тематичните мандати и мандатите по държави; посреща със задоволство нововъведените тематични мандати, които обхващат съвременните форми на робство и достъпа до безопасна питейна вода и канализация; посреща със задоволство факта, че мандатът на специалния докладчик относно зачитането на правата на човека в Судан е удължен до юни 2009 г.;

42.

Приветства факта, че ЕС пое инициативата за провеждане на специална сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно Бирма през октомври 2007 г., която приключи с приемането на резолюция през юни 2008 г., в която се осъжда продължаващите систематични нарушения на правата на човека и вербуването на деца войници в Бирма и настоятелно се приканва правителството на Бирма незабавно и безусловно да освободи всички политически затворници;

43.

Счита, че въпреки забавянето на окончателното ратифициране на Договора от Лисабон, подготовката за създаването на новата Европейска служба за външна дейност следва да се използва активно с цел да се хармонизира подходът на мисиите на държавите-членки и на Комисията в чужбина в областта на правата на човека, като се поделят структурите и персонала с оглед на създаването на действителни „посолства на Европейския съюз“;

44.

Отбелязва стремежа на словенското и на френското председателство за окончателното изготвяне на насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека във връзка с правата на детето; очаква да получи в рамките на следващата година проекти на специфични мерки по прилагането, които да бъдат насочени към прилагането на всеобхватния и цялостен подход, предвиден в насоките;

45.

Счита, че следва да бъдат предприети мерки, за да се осигури, че въпросите във връзка с правата на човека се следят по-систематично от мисиите на ЕС, като например се назначат координатори по правата на човека и се включат насоки относно правата на човека и тяхното прилагане в програмите за обучение на персонала на мисиите на ЕС;

46.

Посреща със задоволство факта, че през втората половина на 2008 г. френското председателство определи проблематиката, свързана с положението на жените, като нов приоритет в рамките на дейността на ЕС в областта на правата на човека; подчертава, по-специално, необходимостта от предприемане на мерки във връзка с трагедията, която се крие зад явленията насилие срещу жени (включително практиката на женско обрязване) и убийства на жени (включително практиката на селективни аборти въз основа на пола);

47.

Предвид неуспеха на международната общност да постигне подобрение на положението в Зимбабве – катастрофа от гледна точка на правата на човека – призовава Съвета и държавите-членки да проучат причините, довели до това, да определят по-ефективни политики и да информират Парламента какви действия възнамеряват да предприемат, предвид обхвата на отношенията между ЕС и неговите държави-членки и много африкански държави, по-специално в южната част на Африка;

48.

Приветства приемането на 8 декември 2008 г. на нови насоки, с които се създава всестранна стратегия за активизиране на действията на ЕС за повишаване на сигурността на жените, особено в държави, засегнати от конфликти, както и в други държави; изразява съжаление, обаче, относно факта, че Парламентът не е взел по-активно участие в изготвянето на тези нови насоки и във връзка с това призовава за въвеждането в бъдеще на механизъм за консултиране с Парламента, както при изготвянето на нови насоки, така и при оценката и преразглеждането им;

49.

Обръща внимание в същото време на съществуващите пропуски при разработването на политиките и действията на Съюза, свързани с правата на жените; счита, че тези пропуски намират отражение в доклада на Съвета, дотолкова доколкото при оценката на различни специфични въпроси се предоставя недостатъчно подробна информация;

50.

Напомня за резолюцията за налагане на мораториум върху изпълнението на смъртното наказание (Резолюция 62/149), приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 18 декември 2007 г., в която се призовава за световен мораториум върху изпълнението на смъртното наказание; подчертава, че в края на резолюцията всички държави-членки на Организацията на обединените нации се призовават да въведат мораториум върху екзекуциите с оглед на премахването на смъртното наказание;

51.

Приветства Съвместната декларация срещу смъртното наказание, подписана на 10 октомври 2008 г. от председателите на Европейския парламент, Съвета и Комисията от името на ЕС и от председателя на Парламентарната асамблея, председателя на Комитета на министрите и генералния секретар на Съвета на Европа, по повод на Европейския ден срещу смъртното наказание, който се чества на 10 октомври всяка година; отново изтъква, че забраната на смъртното наказание е една от ключовите разпоредби на Хартата на основните права на Европейския съюз, в която член 2 изрично гласи: „Никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран.“

52.

Посреща със задоволство преразгледания и осъвременен текст на насоките на ЕС относно смъртното наказание; отново изтъква, че ЕС се противопоставя на смъртното наказание при всички обстоятелства и отново подчертава, че отмяната на смъртното наказание допринася за зачитането на човешкото достойнство и за постоянното развитие на правата на човека;

53.

Призовава председателството да насърчи Италия, Латвия, Полша и Испания, които са подписали, но все още не са ратифицирали Протокол № 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства, да направят това; в тази връзка признава, че насоките относно смъртното наказание могат да се прилагат по-съгласувано, ако държавите-членки подпишат и ратифицират подобни протоколи и конвенции;

54.

Приветства отстъплението на смъртното наказание, което през 2008 г. беше премахнато за всички престъпления от Руанда и Узбекистан; приветства проекта на наказателен кодекс на Иран, в който се забранява изпълнението на присъди чрез пребиване с камъни, и настоятелно призовава парламента на Иран да приключи работа по наказателния кодекс, като по този начин установи пълното премахване на пребиването с камъни; осъжда факта, че режимът в Иран все още постановява смъртни присъди и извършва екзекуции на ответници под 18-годишна възраст (по-специално такива, чието единствено „престъпление“ съгласно шериата е извършването на хомосексуални актове); подчертава, че Иран е единствената държава, в която през 2008 г. са извършени екзекуции на непълнолетни правонарушители; изразява дълбока загриженост относно факта, че в Иран предстои изпълнението на смъртните присъди на още поне 130 непълнолетни правонарушители; отново осъжда нарастващото прилагане на смъртното наказание от режима в Иран, което поставя страната на второ място след Китай в списъка на държавите с най-голям брой екзекуции; отбеляза, че в Гватемала не е била постановена нито една смъртна присъда; въпреки това изразява безпокойство относно възможността смъртното наказание отново да започне да се прилага; призовава правителството на Гватемала, напротив, реално да се ангажира с всеобщия мораториум върху смъртното наказание; приветства обаче решението на президента Колом от март 2008 г., което може да доведе до премахването на смъртното наказание в Гватемала; изразява загриженост относно запазването на смъртното наказание във вътрешното законодателство на Перу; отбелязва, че от 2007 г. насам всички смъртни присъди в Китай са били преразглеждани от Върховния съд на страната; въпреки това остава загрижен, че Китай все още извършва най-големия брой екзекуции в света; осъжда прилагането на смъртното наказание в Беларус, която е единствената държава в Европа, където продължава да се прилага смъртно наказание, и поради това действията й са в противоречие с европейските ценности;

55.

Настоятелно призовава всички държави-членки на ЕС, които до този момент не са подписали и/или ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на изтезанията (OPCAT), да направят това във възможно най-кратък срок;

56.

Изразява загриженост относно действителния ангажимент за спазване на правата на човека от страна на държави-членки на Европейския съюз, които отказват да подпишат посочената по-горе Международна конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване; приветства ратификацията на тази конвенция от страна на Аржентина през май 2008 г. и отправя искане към всички държави-членки на ЕС, които не са подписали и ратифицирали конвенцията, да го направят в кратък срок (28);

57.

Приветства преработената версия на насоките на ЕС срещу изтезанията, приета от Съвета през април 2001 г. и актуализирана през 2008 г., чиято цел е да предостави оперативен инструмент на ЕС, който да бъде използван при контакти с трети държави на всички равнища, както и по време на многостранни форуми по правата на човека, с оглед подкрепа и ускоряване на продължаващите усилия за предотвратяване и премахване на изтезанията и малтретирането по целия свят; отново заявява, че ЕС е поел твърд ангажимент в подкрепа на пълната забрана на изтезанията и жестокото, нечовешко и унизително отношение;

58.

Очаква Съветът и Комисията да засилят сътрудничеството със Съвета на Европа с цел създаване на европейска зона без изтезания и други форми на малтретиране, като ясен сигнал, че европейските държави са поели твърд ангажимент за изкореняването на тези практики първо в собствените си граници, с което да дадат пример на другите държави по света, където, за съжаление, такива практики все още съществуват;

59.

Приветства оценката на насоките на ЕС срещу изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание, която включва нови препоръки и мерки по прилагането, насочени към по-нататъшно укрепване на действията в тази област; отбелязва със задоволство включването на съдържащите се препоръки в проучването, озаглавено „Прилагане на насоките на Европейския съюз срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание“, представено на подкомисията по права на човека на Европейския парламент на 28 юни 2007 г. и на Работната група по правата на човека (COHOM) през декември 2007 г.; отбелязва със задоволство заключенията, направени в резултат на проучване прилагането на насоките; приветства мерките по прилагането, които целят да предоставят насоки в тази област на мисиите на ЕС и делегациите на Комисията; в този контекст приветства специфичните критерии за действие в конкретни случаи и изразява съжаление за липсата на мерки за предотвратяване прехвърлянето на лица в държава, където те могат да бъдат подложени на изтезания или други форми на нечовешко или унизително наказание; в това отношение отново настоятелно призовава ЕС да се придържа към нормите и стандартите, заложени в международните и регионалните инструменти относно изтезанията и малтретирането;

60.

Приветства Резолюция 62/148 относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание, на която ЕС е един от вносителите, приета от Общото събрание на ООН на 4 март 2008 г., като припомня, че защитата от изтезания и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание е основно право, което трябва да бъде спазвано независимо от обстоятелствата; отбелязва, че Мрежата на парламентарните комисии по правата на човека на Европейския съюз проведе второто си заседание на 25 юни 2008 г. в Европейския парламент, като постави специално ударение на борбата срещу изтезанията, в присъствието на специалния докладчик на ООН за изтезанията, Manfred Nowak;

61.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да продължат практиката на демарш пред всички международни партньори на Европейския съюз за ратифицирането и прилагането на международните конвенции за забрана на използването на изтезания и малтретиране, както и осигуряването на помощ за възстановяване на оцелелите от изтезания; призовава Съвета и Комисията да определят борбата срещу изтезанията и малтретирането като основен приоритет на политиката на ЕС в областта на правата на човека, по-специално чрез засилено прилагане на насоките на Европейския съюз и на всички други негови инструменти, като например европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), и чрез гаранции, че държавите-членки на ЕС се въздържат от приемането на дипломатически уверения от трети държави, в които е налице реален риск от подлагане на изтезания или малтретиране;

62.

Отбелязва значимостта на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета от 27 юни 2005 година относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание (29), който забранява износа и вноса на стоки, които не се използват за други практически цели, освен за целите на прилагане на смъртното наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, и който влезе в сила на 30 юли 2006 г.; настоятелно призовава Съвета и Комисията да извършат оценка на прилагането на регламента от държавите-членки и да проучат възможностите за разширяване на приложното му поле;

63.

Осъжда факта, че в Демократична република Конго има 1 350 000 разселени лица, включително 850 000 разселени лица в Северно Киву; подчертава отново нуждата от незабавно действие под формата на пълно разследване с цел изправяне пред съд на нарушителите, които са отговорни според изчисленията за убийствата на 150 души, извършени от Националния конгрес за народна защита (CNDP) и бойците на Май-Май в Киваня през ноември 2008 г.; призовава правителствата на Демократична република Конго и Руанда да се ангажират с пълна подкрепа за Мисията на Организацията на обединените нации в Демократична република Конго (MONUC) в региона, с цел осъществяване на мироопазващия й мандат, както и да работят в посока защита на цивилното население в региона от извършваните и понастоящем насилие и зверства; освен това изисква от Съвета и Комисията да подкрепят разследване във връзка със сериозните нарушения на международното хуманитарно право, които се извършват ежедневно, включително изнасилвания, извънсъдебни убийства и изтезания, както и нуждата от прилагане на силна стратегия на ЕС, която да спомогне за по-лесното предприемане на промени в региона;

64.

Изразява отново дълбока загриженост от унищожителната хуманитарна криза в Зимбабве, епидемията от холера и продължаващия отказ на режима на Мугабе да предприеме ефективни мерки срещу кризата; освен това призовава Съвета и Комисията да осъдят незабавно действията на режима на Мугабе и да потвърдят ангажимента си към населението на Зимбабве под формата на дългосрочна програма за хуманитарна помощ; освен това осъжда сплашванията и задържанията на защитниците на правата на човека и членовете на гражданското общество, като например Джестина Мукоко, от страна на режима на Мугабе, и призовава за изправяне пред съд на извършителите на тези деяния;

65.

Отново подчертава съществената необходимост от прилагането на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти; настоятелно призовава всички държави да приемат Ангажиментите от Париж от 2007 г. за закрила на децата срещу незаконно набиране или използване от въоръжени сили или въоръжени групировки;

66.

Приветства актуализираната версия на тези насоки, приета на 16 юни 2008 г., и отбелязва със задоволство, че ЕС е дал инструкции на своите посланици за разработване на индивидуални стратегии за 13-те приоритетни държави във връзка с прилагането на шестте нови тематични въпроса, посочени в насоките: набиране от въоръжени сили или групировки, убиване и осакатяване, атаки срещу училища и болници, блокиране на хуманитарен достъп, сексуално насилие и насилие въз основа на пола, нарушения и злоупотреби;

67.

Приветства приетите от Европейския съвет през юни 2008 г. заключения относно правата на детето, по-специално на децата, засегнати от въоръжени конфликти; отбелязва, че Европейският съвет призова Комисията и държавите-членки да продължат да осигуряват съгласуваност, взаимно допълване и координиране на политиките и програмите в областта на правата на човека, сигурността и развитието, за да се намери решение за краткосрочните, средносрочните и дългосрочните последици от въоръжените конфликти за децата по ефективен, устойчив и цялостен начин;

68.

Приветства приемането от ЕС през юни 2008 г. на ревизиран списък за проверка, който цели да интегрира защитата на децата, засегнати от въоръжени конфликти, в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана; отбелязва, че списъкът включва съществени подобрения, по-специално по отношение на изработването на дефиниция относно защитата на децата, специфично обучение във връзка с деца, засегнати от въоръжени конфликти, наблюдение и докладване, повишаване на прозрачността и осведомеността, възможност за използване на специфични експертни услуги на място и насърчаване на комуникацията между специалисти, участващи в мисии/операции, и Брюксел;

69.

Приветства инициативата на председателството относно децата, засегнати от въоръжени конфликти; отбелязва организирането от словенското председателство през април 2008 г. на конференция, озаглавена „Повишаване на въздействието на място - съвместни усилия на НПО и ЕС в тематичната област на деца, засегнати от въоръжени конфликти“;

70.

Отбелязва резолюцията относно децата и въоръжените конфликти, приета от Общото събрание на ООН на 22 февруари 2008 г., и доклада на специалния представител на генералния секретар на ООН; решително осъжда набирането и използването на деца във въоръжени конфликти в Чад и Ирак;

71.

Приветства Годишния доклад и заключенията на Работната група на Съвета за сигурност на ООН относно децата и въоръжените конфликти; решително осъжда тежките нарушения на правата на детето и продължаващото използване на деца във въоръжени конфликти в Шри Ланка, Бирма, Филипините, Сомалия, Конго и Бурунди;

72.

Приветства факта, че 16 държави-членки на ЕС (30) са подписали Женевската декларация относно въоръженото насилие и развитието, като по този начин общият брой на държавите, страни по декларацията, достигна 97; настоятелно призовава останалите 11 държави-членки на ЕС, които все още не са подписали Женевската декларация, да направят това във възможно най-кратък срок;

73.

Призовава тези държави-членки, които не са подписали и ратифицирали факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето (31), да направят това незабавно;

74.

Приветства факта, че през 2008 г. в рамките на тематичната програма, озаглавена „Инвестиране в хората“, Комисията отправи покана за представяне на предложения за проекти на неправителствени организации (НПО) във връзка с деца, засегнати от въоръжени конфликти и трафик на деца; призовава Комисията да продължи да отделя специално внимание на положението на децата, засегнати от въоръжени конфликти;

75.

Приветства Конференцията по въпросите на защитниците на правата на човека, проведена на 7-8 октомври 2008 г.; потвърждава ангажимента на ЕС за повишаване на сигурността за защитниците на правата на човека в тяхната борба за осъществяване на визията, заложена във Всеобщата декларация за правата на човека;

76.

Обръща внимание на тормоза и сексуалната експлоатация на милиони деца по света; призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да положат всички възможни усилия, за да предотвратят и да се борят срещу сексуалната експлоатация и сексуалния тормоз на деца, да защитават правата на децата, жертви на такава експлоатация и тормоз, и да насърчават националното и международното сътрудничество в борбата срещу сексуалната експлоатация и сексуалния тормоз на деца;

77.

Приветства Декларацията относно действията на Съвета на Европа за повишаване на сигурността за защитниците на правата на човека и насърчаване на тяхната дейност, приета от Комитета на министрите на 6 февруари 2008 г.;

78.

Приветства създаването от Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ (СДИПЧ) през 2006 г. на координационно звено за защитници на правата на човека, имащо за цел да наблюдава положението по отношение на правата на човека във всички държави от ОССЕ; настоятелно призовава институциите на ЕС да засилят подкрепата си спрямо защитниците на правата на човека, като създадат координационно звено в Европейския парламент, Съвета и Комисията с оглед по-доброто проследяване на отделните случаи и координацията с други международни и европейски организации;

79.

Приветства преработената версия на насоките на ЕС от 2008 г. относно защитниците на правата на човека; подчертава включването на разпоредби, които имат за цел подобряване на подкрепата и защитата на защитниците на правата на човека от страна на мисиите на ЕС, като например местни стратегии за прилагане на насоките, местни работни групи по правата на човека и организация най-малко веднъж годишно на срещи между защитници на правата на човека и дипломати; приветства същевременно включването на възможността за издаване на визи в спешни случаи и предоставяне на временно убежище на територията на държавите-членки на ЕС като мерки за своевременна помощ и защита на защитниците на правата на човека, които са изложени на опасност в трети държави;

80.

Отново призовава Съвета и държавите-членки да разгледат конкретно въпроса с издаването на визи при спешни случаи на защитници на правата на човека, като включат ясно позоваване на специфичното положение на защитниците на правата на човека в новия Кодекс на Общността относно визите и по този начин въведат специална ускорена процедура за издаване на визи, за което може да се използва опита на ирландското и испанското правителства в тази област; отбелязва дискусиите относно издаването на визи за временно преселване на защитници на правата на човека, които се намират в непосредствена опасност или се нуждаят от закрила, и призовава Работната група по правата на човека (COHOM) да предприеме по-нататъшни мерки по този въпрос; счита, че поверителният характер на постъпките на Европейския съюз в подкрепа на защитниците на правата на човека понякога е полезен, но изисква, въпреки тази поверителност, местните служители на Европейския съюз системно да предоставят цялата полезна информация, свързана с тези постъпки, на НПО на местно равнище, на защитниците на правата на човека, както и на техните семейства;

81.

Позовава се на заключенията на Съвета относно Беларус от 13 октомври 2008 г. и на изявлението на председателството от 30 септември 2008 г. относно парламентарните избори, проведени през този месец в Беларус; изразява съжаление, че изборите не са били на висотата на международните стандарти и не са съответствали на критериите за демократичност на ОССЕ; приветства освобождаването преди изборите на последния международно признат политически затворник, Аляксандр Казулин; въпреки това изразява загриженост, че най-малко 10 активисти продължават да изтърпяват наказания „ограничаване на свободата“, които им позволяват да бъдат единствено вкъщи и на работа; изразява силна загриженост относно положението на правата на човека в Беларус;

82.

Осъжда засилването на ограниченията, наложени на защитниците на правата на човека от китайското правителство преди Олимпийските игри, съгласно които им се забрани да осъществяват телефонни и интернет комуникации, проследяваха се техните действия и им бяха наложени различни степени на домашен арест и безпрецедентни контрол и наблюдение, в резултат на което много активисти решиха да отложат или прекратят дейността си до приключване на Олимпийските игри;

83.

Обръща специално внимание на значителното въздействие, което има правото на свободно изразяване в интернет върху затворените общества, и призовава ЕС да подкрепят кибер-дисидентите в света; следователно изисква от Съвета и Комисията да се справят с всички ограничения върху предоставянето на интернет и информационни обществени услуги от европейски дружества в трети държави, като част от политиката на ЕС за външна търговия, както и да разглеждат всички ненужни ограничения на предоставянето на тези услуги като търговски бариери;

84.

Изразява сериозно безпокойство, че през 2008 г. Иран е продължил да потиска независимите защитници на правата на човека и членове на гражданското общество, като отново са били извършени сериозни нарушения на правата на човека; осъжда произволния арест, изтезанията и лишаването от свобода на защитници на правата на човека заради тяхната дейност, по обвинение в „действия срещу националната сигурност“; изразява съжаление във връзка с настоящата политика на правителството, насочена срещу преподавателите и академичната общност, която ограничава достъпа на учащите до висше образование, като осъжда преследването и лишаването от свобода на студенти активисти;

85.

Изразява загриженост относно положението на правата на човека в Никарагуа и Венецуела, както и във връзка с нападенията и тормоза срещу редица организации за защита на правата на човека в тези държави; призовава правителствата на Никарагуа и Венецуела и органите на управление да предприемат действия в защита на демократичните права и свободи и правовата държава;

86.

Отново заявява позицията си във връзка с кубинските лауреати на наградата „Сахаров“, Oswaldo Payá Sardiñas и групата, известна под наименованието „Damas de Blanco“ („Дами в бяло“); счита за недопустимо, че държава, с която ЕС е възобновила политическия диалог по всички въпроси, в това число по правата на човека, отказва да разреши на Oswaldo Payá и Damas de Blanco да участват в церемонията по честването на 20-та годишнина на наградата; категорично отхвърля системното насилие и повтарящите се актове на тормоз, жертва на които са лауреатите на наградата „Сахаров“; в тази връзка призовава кубинското правителство незабавно да освободи всички политически затворници и лицата, лишени от свобода поради убежденията си, както и да признае правото на всички кубинци свободно да влизат в страната и да я напускат ;

87.

Отбелязва преработената версия на насоките, приета при френското председателство, за диалози по въпросите на правата на човека с трети държави; отново призовава Съвета и Комисията да пристъпят към цялостна оценка на тези насоки, основаваща се на задълбочена оценка на всеки диалог и на постигнатия резултат, като за тази цел разработят ясни показатели за въздействието на всеки диалог, както и критерии за започване, прекъсване и възобновяване на диалог; изтъква необходимостта да продължи провеждането на неофициалните междуинституционални срещи преди и след всеки диалог с цел по-добрия обмен на информация между институциите и, когато това е необходимо, по-добрата координация; в това отношение изтъква, че възприемането на стратегии за правата на човека за всяка държава поотделно ще помогне за подобряване последователността на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

88.

В този контекст отново подчертава предложенията, съдържащи се в посочената по-горе резолюция на Парламента от 6 септември 2007 г., относно провеждането на диалози и консултации с трети държави по въпросите на правата на човека;

89.

Изразява съжаление относно отлагането от страна на Китай на 11-тата среща на високо равнище между ЕС и Китай в резултат на посещението на Далай Лама в Европа; подчертава необходимостта от радикално засилване и преосмисляне на диалога по въпросите на правата на човека между Европейския съюз и Китай; изразява безпокойство относно сериозните нарушения на правата на човека в Китай и подчертава, че въпреки обещанията, направени от режима преди Олимпийските игри през август 2008 г., положението в страната в това отношение не се е подобрило; освен това посочва, че ограниченията на свободата на сдружаване, на изразяване и на вероизповедание са засилени допълнително; категорично осъжда репресивните мерки срещу тибетците, последвали вълната от протести, започнала на 10 март 2008 г., която премина през Тибет, и репресиите в Тибет от страна на правителството на Китай, които се увеличиха след протестите; призовава за подновяване на искрен диалог, ориентиран към постигане на резултати, между двете страни, който се основава на „Меморандума за истинска автономия на тибетския народ“; отбелява, че въпреки многократните уверения, предоставени от китайското правителство, относно намеренията му да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права, тази ратификация все още не е извършена; позовава се на резолюцията на Парламента от 17 януари 2008 г. за ареста на китайския дисидент Hu Jia (32), който получи наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2008 г.; призовава китайското правителство незабавно да освободи Hu Jia и да прекрати домашния арест на съпругата му Zeng Jinyan и на дъщеря му; осъжда вълната от репресии срещу подписалите „Харта '08“ - документ, призоваващ за демократични реформи в Китай и изискващ освобождаването на Liu Xiaobo, дисидент, задържан от 9 декември 2008 г.; изразява загриженост от това, че правната система продължава да е уязвима спрямо произволна и често политически мотивирана намеса, включително системата на държавни тайни, която възпрепятства прозрачността, необходима за развитието на добро управление и на система, в която преобладава принципът на правовата държава; в този контекст осъжда систематичното налагане на наказания на адвокатите, които се опитват да принудят китайската правна система да функционира в съответствие със собственото законодателство на Китай и правата на неговите граждани; отбелязва постоянното нарушаване на свободата на интернет в Китай и в тази връзка изисква от европейските предприятия, които предоставят хостинг услуги на интернет съдържание, да се въздържат от разкриване спрямо чужди длъжностни лица на информация, която лично идентифицира конкретен ползвател на въпросната хостинг услуга, освен когато това се прави с цел законосъобразно чуждо правоприлагане в съответствие с Всеобщата декларация на правата на човека;

90.

Изразява загриженост от прекъсването на диалога с Иран по въпросите на правата на човека през 2004 г. поради отсъствието на всякакъв напредък към подобряване на положението на правата на човека, както и поради липсата на сътрудничество от страна на Иран; призовава иранските органи да подновят диалога с цел да подкрепят всички заинтересовани страни от гражданското общество – поддръжници на демокрацията – и да укрепят, чрез мирни и ненасилствени средства, съществуващите процеси, които могат да засилят демократичните, институционалните и конституционните реформи, да гарантират устойчивост на реформите и да осигурят по-голямо участие на всички ирански защитници на правата на човека и представители на гражданското общество в процеса на определяне на политиката, като укрепят ролята им в общите политически обсъждания; изразява дълбока загриженост от факта, че през 2008 г. положението във връзка с правата на човека в Иран се е влошило, а ограниченията на свободата на изразяване и събрания са продължили да съществуват; в този контекст изразява дълбока загриженост от потъпкването на правата на журналисти, писатели, учени и активисти по въпросите на правата на жените и правата на човека; остава загрижен относно репресиите срещу етническите и религиозни малцинства в Иран; осъжда засилващото се прилагане на смъртното наказание в Иран, включително по отношение на непълнолетни лица;

91.

Изразява съжаление от липсата на резултати от консултациите между Европейския съюз и Русия по въпросите на правата на човека; изразява съжаление, че руските органи отказаха участие в която и да е от кръглите маси, проведени в подготовка на консултациите, в които участваха национални и международни НПО; отбелязва, че по време на консултациите Европейският съюз повдигна редица въпроси във връзка с правата на човека, като обърна особено внимание на свободата на изразяване и събрания, функционирането на гражданското общество, правата на малцинствата, борбата срещу расизма и ксенофобията и правата на децата и жените, както и на международните задължения относно правата на човека, поети от ЕС и Русия; изразява съжаление, въпреки това, че Европейският съюз не е успял да предизвика промяна на политиката в Русия, особено по отношение на безнаказаността и на независимостта на съдебната система, отношението към защитниците на правата на човека и политическите затворници, включително Михаил Ходорковски, независимостта на медиите и свободата на изразяване, отношението към етническите и религиозните малцинства, спазването на принципите на правовата държава и защитата на правата на човека във въоръжените сили, дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, както и други въпроси; позовава се на своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно срещата на високо равнище между ЕС и Русия, проведена на 26-27 юни 2008 г. в Ханти-Мансийск (33); отново изразява своята загриженост относно влошаващото се положение на защитниците на правата на човека и трудностите, с които се сблъскват НПО при регистрацията и извършването на дейността си; отново изразява своята загриженост относно Закона за борба с екстремизма, който би могъл да засегне свободното протичане на информационния поток и да доведе до по-нататъшно ограничаване от страна на руските органи на управление на правото на свободно изразяване на независимите журналисти и политическите опоненти; в съответствие с доклада за 2008 г. на Амнести Интернешънъл, изразява допълнителна загриженост относно продължаващото незачитане от страна на прокуратурата на правото на Михаил Ходорковски и неговия съдружник Платон Лебедев на справедлив процес съгласно международните стандарти, изразява дълбоко съжаление от отношението спрямо Василий Алексанян, бивш заместник-председател на „Юкос“, чийто отказ да предостави неверни свидетелски показания срещу Михаил Ходорковски доведе до това руските органи да позволят медицинското му състояние да се влоши в степен, която да предизвика смърт, и се присъединява към призива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа към руските органи на управление да „използват всички налични законни средства“ за осигуряване на освобождаването на Игор Сутягин и Валентин Данилов; приветства освобождаването на Михаил Трепашкин; изразява дълбоко съжаление, че мисията за наблюдение на избори на СДИПЧ на ОССЕ, натоварена с наблюдението на президентските избори в Русия през март 2008 г., е трябвало да бъде отменена поради ограниченията, наложени на мисията от руските органи на управление;

92.

Отбелязва съществуването на подкомисии по правата на човека, включващи държави по южното крайбрежие на Средиземно море (Мароко, Тунис, Ливан, Йордания, Египет, Израел и Палестинската автономна власт) в контекста на европейската политика на добросъседство и призовава Съвета и Комисията да създадат съвместни подкомисии по правата на човека с всички съседни държави; отново призовава членовете на Парламента да бъдат включени в подготовката на заседанията на тези подкомисии и да бъдат информирани за резултатите от тях; приветства допитването до гражданското общество, както преди, така и след това, от страна на делегацията на Комисията в съответната държава, както и от страна на съответните служби на Комисията в Брюксел; при все това поставя под въпрос ефективността и последователността на използваната методология и, по-специално, на критериите за оценка на дискусиите, провеждани в рамките на тези подкомисии; счита, че тези подкомисии следва да дадат възможност за специфичното проследяване на свързаните с правата на човека въпроси, включени в плана за действие, но подчертава, че дискусиите в областта на правата на човека определено не следва да се ограничават само до тези подкомисии и изтъква значимостта на координацията с други подкомисии, занимаващи се с въпроси, свързани с правата на човека, като например миграцията; подчертава необходимостта тези въпроси да бъдат включени в рамките на политическия диалог на най-високо равнище, така че да се повиши съгласуваността на политиката на ЕС в тази област; изразява убеждението си, че европейската политика на добросъседство, така както е формулирана и структурирана (план за действие, последващ доклад и подкомисии), би могла да даде реален тласък за насърчаването на правата на човека, при условие че Европейският съюз демонстрира истинска политическа воля за гарантиране на зачитането на върховенството на правата на човека по последователен, систематичен и всеобхватен начин; по тази причина счита, че зачитането на правата на човека и на демократичните принципи трябва да бъде предварително условие за укрепването на отношенията между Съюза и дадена трета държава; в контекста на сключването на рамково споразумение с Либия призовава Съвета и Комисията да отделят съответстващото внимание на диалога и сътрудничеството относно правата на човека;

93.

Решително осъжда неотдавнашната военна ескалация и по-нататъшното влошаване на хуманитарното положение в Газа, като същевременно изразява безрезервното си съчувствие към цивилното население в Южен Израел; настоятелно призовава всички страни да прилагат изцяло Резолюция 1860 (2009) на Съвета за сигурност на ООН с оглед гарантиране на трайно прекратяване на огъня; подчертава спешната необходимост от ефективно търсене на отговорност при случаи на нарушаване на международното хуманитарно право; в това отношение приветства решението на Съвета на ООН по правата на човека да назначи независима мисия за установяване на факти с оглед разследване на военни престъпления и сериозни нарушения на правата на човека, извършени от всички страни по време на неотдавнашния конфликт в Газа; настоятелно призовава всички страни да съдействат на следователите на ООН по въпросите на правата на човека; отбелязва ангажимента, поет от Съвета по външни отношение на 27 януари 2009 г. да следи отблизо това разследване и отправя искане към Комисията да вземе решение, в тесни консултации с държавите-членки, относно по-нататъшните действия, които да бъдат предприети, след като станат известни резултатите от разследването;

94.

Взема под внимание втория кръг на диалога по въпросите на правата на човека между ЕС и Узбекистан, който се проведе на 5 юни 2008 г.; отбелязва семинара относно свободата на медиите, проведен в Ташкент на 2 и 3 октомври 2008 г.; счита, обаче, че семинарът не е постигнал своята цел за осигуряване на открита дискусия по въпросите на нарушенията на правата на човека и свободата на медиите в Узбекистан, какъвто е бил първоначалният замисъл; отбелязва продължаващото отсъствие на независимо международно разследване на клането в Андиджан и липсата на подобрение на положението на правата на човека в Узбекистан; приветства освобождаването на двама защитници на правата на човека, Dilmurod Mukhiddinov и Mamarajab Nazarov; осъжда задържането на защитници на правата на човека и независими журналисти в затвора по политически мотивирани обвинения и настоятелно призовава узбекските органи да освободят всички защитници на правата на човека и другите политически затворници; отново изразява своята дълбока загриженост от лишаването от свобода на Salijon Abdurakhmanov, независим журналист, и Agzam Turgunov, активист в областта на правата на човека; отбелязва заключенията на Съвета от 13 октомври 2008 г. относно Узбекистан; призовава узбекските органи да приемат акредитацията на новия директор за Узбекистан на Хюмън Райтс Уоч и да позволят на тази организация и други международни организации и НПО да работят безпрепятствено; отправя искане към Узбекистан за предоставяне на пълно и ефективно съдействие на специалните докладчици на ООН за изтезанията и за свободата на изразяване и за отмяна на ограниченията за регистрацията и дейността на НПО в Узбекистан; отбелязва, че Съветът взе решение да не подновява ограниченията за пътуване по отношение на определени лица, посочени в Обща позиция 2007/734/ОВППС (34), чието прилагане беше спряно съгласно заключенията на Съвета от 15-16 октомври 2007 г. и 29 април 2008 г.; приветства факта, че Съветът въпреки това е взел решение да поднови за период от 12 месеца оръжейното ембарго, наложено от тази Обща позиция; приканва Съвета и Комисията да извършат преглед на цялостното положение на правата на човека в Узбекистан; отново отправя призив за незабавно освобождаване на политическите затворници; отбелязва декларацията от 17 декември 2008 г. на председателството на ЕС относно конкретни случаи;

95.

Приветства факта, че Европейският съюз и Туркменистан проведоха първия кръг на диалога по въпросите на правата на човека през юли 2008 г.; приветства повдигането на въпроса относно положението на правата на човека в Туркменистан, по-специално във връзка със свободата на мнение и събрания, независимостта на съдебната система и функционирането на гражданското общество; позовава се на своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно стратегия на ЕС за Централна Азия (35) и отново заявява, че, с оглед сключване на временно споразумение с ЕС, Туркменистан трябва да осъществи напредък в някои ключови области, включително чрез осигуряване на свободен и неограничен достъп за Международния комитет на Червения кръст, осъществяване на реформа в образователната система съгласно международните стандарти, безусловно освобождаване на всички лица, лишени от свобода по политически причини или заради убежденията си, премахване на всички пречки за пътуване, поставени от правителството, и разрешаване на всички НПО и органи, занимаващи се с правата на човека, свободно да осъществяват дейност в страната; призовава Съвета и Комисията преди подписването на временното споразумение недвусмислено да се обявят за конкретни подобрения в областта на правата на човека и, за тази цел, да приемат пътна карта с конкретни срокове за спазване;

96.

Подкрепя желанието на Съвета да установи диалог по въпросите на правата на човека с всяка от другите държави от Централна Азия; призовава диалогът да бъде ориентиран към постигане на резултати и изцяло съобразен с насоките на Европейския съюз за диалози по въпросите на правата на човека с трети държави, като гарантира участието на гражданското общество и на Европейския парламент; призовава установяването на диалога бъде съчетано с предоставяне на подходящи ресурси в рамките на секретариатите на Съвета и Комисията;

97.

Отбелязва значението на ангажиментите, поети както от Турция, така и от ЕС, в рамките на процеса по присъединяване на Турция във връзка с текущите реформи в областта на правата на човека в Турция; счита за положителна стъпка към свобода на словото в Турция решението на правителството да разреши излъчването на кюрдска телевизия; въпреки това изразява съжаление от факта, че все още е забранена употребата на кюрдския език в парламента и в политическите кампании; отново заявява, че са необходими допълнителни законодателни реформи, за да се гарантира зачитане и защита на малцинствата и пълна свобода на изразяване както в правото, така и на практика, в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; отбелязва със загриженост, че не е постигнат напредък по отношение на ратификацията на инструментите в областта на правата на човека, и по-специално на Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на изтезанията, на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и на Допълнителните протоколи № 4, 7 и 12 към ЕКПЧ;

98.

Настоятелно призовава новото правителство на Пакистан да предприеме подходящи стъпки към подобряване на положението на правата на човека в Пакистан; позовава се на искането на Амнести Интернешънъл, в което правителството на Пакистан настоятелно се призовава да възстанови на длъжност всички съдии, които са били незаконно отстранени от бившия президент Первез Мушараф през 2007 г.; приветства факта, че ЕС е изпратил независима мисия за наблюдение на изборите по време на общите парламентарни избори през февруари 2008 г.; отбелязва със задоволство, че изборите са протекли в конкурентна среда и са довели до повишаване на общественото доверие в демократичния процес; отбелязва, че ЕС е поел ангажимент да поддържа укрепването на демократичните институции и призовава Съвета и Комисията да подкрепят започнатото от съдебните и адвокатските колегии движение за демокрация, по-специално като отправят покани до някои от представителите му, включително г-н Choudhry; подчертава необходимостта правата на човека да се превърнат в един от основните приоритети на ЕС в рамките на продължаващия диалог с Пакистан;

99.

Приветства предложенията на Съвета за поставяне началото на диалог по въпросите на правата на човека с редица държави от Латинска Америка; подчертава, че тези диалози следва да вървят ръка за ръка с категорични, конкретни и реални изисквания по въпросите на правата на човека, които също така ще наложат задължения за институциите на ЕС в техните отношения със засегнатите държави; подчертава, че е желателно да бъдат включени и държавите от Централна Америка; отбелязва подписването на Международния пакт за граждански и политически права и на Международния пакт за икономически, социални и културни права от правителството на Куба през февруари 2008 г.; призовава за безрезервна ратификация на тези пактове; изисква от правителството на Куба да освободи всички политически затворници и да зачита правата, защитени от подписаните договори; отбелязва решението на Съвета от 20 юни 2008 г. за премахване на неофициалните санкции по отношение на Куба; отбелязва, че Съветът ще реши през 2009 г. дали да продължи политическия диалог с Куба, в зависимост от това дали са настъпили значителни подобрения в положението на правата на човека;

100.

Призовава Русия, в качеството й на окупационна сила в Грузия, да зачита правата на човека в Абхазия и Южна Осетия, включително правото на гражданите да се завърнат по домовете си; призовава всички страни да продължат да изпълняват задълженията си по силата на споразуменията от 12 август и 8 септември 2008 г.; отправя искане към всички засегнати правителства да продължат да предоставят подробни карти и информация за всички райони, засегнати от конфликта, в които са били изстреляни касетъчни бомби, така че да се улесни почистването на мунициите за касетъчни оръжия и тези райони да престанат да представляват опасност за цивилното население; счита, че и двете правителства следва да гарантират, че обществеността е осведомена посредством информационни кампании за опасността, която представляват невзривените устройства; призовава отговорните администрации да постигнат споразумение за разполагането на международни наблюдатели на правата на човека в Южна Осетия и Абхазия;

101.

Изразява загриженост от липсата на напредък в положението на правата на човека в Мианмар, и по-специално с оглед на предстоящите избори, насрочени за 2010 г.; осъжда наскоро извършените арести и постановените присъди в резултат на показни съдебни процеси на повече от сто членове на опозицията в Мианмар, както и получените от тях жестоки наказания; настоятелно призовава правителството на Мианмар незабавно да освободи всички политически затворници; счита, че Парламентът следва да изпрати в Мианмар мисия с голяма тежест с оглед на това, че настоящото положение на правата на човека все още не се подобрява въпреки всички санкции, както и че международният натиск върху режима в Мианмар трябва да се засили;

102.

Призовава председателството на Съвета да обърне специално внимание на държавите, предизвикващи особена тревога по отношение спазването на правата на човека;

103.

Приветства проявите и дискусиите, проведени в рамките на 2008 г. като Европейска година на междукултурния диалог, и отбелязва със задоволство инициативите, поети по време на двете председателства;

104.

Приветства десетия Форум на неправителствените организации в Европейския съюз относно правата на човека, организиран от френското председателство и Комисията, който се проведе на 10 декември 2008 г., на тема 60-та годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, по време на който беше отделено специално внимание на дискриминацията на жените;

105.

Призовава за по-активни усилия и по-решителни действия от страна на ЕС с оглед постигане на политическо разрешение на конфликта в Дарфур и улесняване на прилагането на цялостно мирно споразумение; подчертава необходимостта от прекратяване на безнаказаността и налагане на санкциите на Съвета за сигурност на ООН; приветства подкрепата на Европейския съюз за заповедите за задържане, издадени от МНС във връзка с Дарфур, които трябва да бъдат приведени в изпълнение в най-кратък срок;

106.

Приветства Резолюция 1834 на Съвета за сигурност на ООН от 24 септември 2008 г. за удължаване на мандата на мисията на ООН в Централно-африканската република и Чад до март 2009 г., както и намерението на световната организация да даде разрешение за разполагане на въоръжени сили на ООН, които да продължат мисията на силите на EUFOR в Чад и Централноафриканската република;

107.

Приветства факта, че Съветът съставя и редовно актуализира списъци с целеви държави, по отношение на които се полагат допълнителни съвместни усилия с оглед прилагането на насоките на Европейския съюз относно децата и въоръжените конфликти, относно смъртното наказание (така наречените „държави на кръстопът“), както и относно защитниците на правата на човека;

108.

Отново призовава всички свързани с правата на човека и демокрацията дискусии с трети държави, инструменти, документи и доклади, включително годишните доклади относно правата на човека, изрично да разглеждат въпросите на дискриминацията, включително във връзка с етническите, национални и езикови малцинства, религиозните свободи, в това число нетърпимост към която и да е религия и дискриминационни практики спрямо религиите на малцинствата, дискриминацията въз основа на кастов признак, защитата и укрепването на правата на коренното население, правата на жените, правата на децата, лицата с увреждания, включително лицата с умствени увреждания, както и лицата с всякакви сексуални ориентации и полова идентичност, като изцяло се ангажират техните организации както в Европейския съюз, така и в трети държави по целесъобразност;

109.

Отбелязва инициативата за Съюз за Средиземноморието, чието начало беше поставено от френското председателство, като едно ново предизвикателство, насочено към насърчаване на демокрацията и зачитането на правата на човека в района на Средиземно море; подчертава, че развитието на нови инициативи от Съюза за Средиземноморието не трябва да води до намаляване на вниманието и понижаване на приоритетното значение, което се отдава на насърчаването на необходимите реформи в областта на демокрацията и правата на човека в региона;

110.

Приветства факта, че приоритетите на Парламента са били взети предвид в програмните документи на ЕИДПЧ за 2007 и 2008 г.;

111.

Призовава за актуализиране на електронните сборници, които са предназначени да обхванат всички проекти на ЕИДПЧ, като ги организират по географски и тематичен признак;

112.

Отбелязва със задоволство демонстрирания интерес за представяне на проекти по новата цел за подкрепа на защитниците на правата на човека и възможността за предприемане на спешни действия в тяхна защита; отбелязва, че Комисията е извършила подбор на 11 бенефициента за изпълнение на тези проекти и очаква реалната дейност да започне в началото на 2009 г.;

113.

Отново призовава Комисията да извърши промени в числеността на персонала, определен за прилагането на ЕИДПЧ, както на централно равнище, така и в делегациите, така че да бъдат взети предвид особеностите и проблемите на този нов инструмент;

114.

Призовава Комисията да гарантира съгласуваност между политическите приоритети на Съюза и подкрепяните от него проекти и програми, по-специално във връзка с планирането на двустранни договорености с трети държави;

115.

Отбелязва със задоволство, че ЕС все по-често използва предоставянето на помощ и наблюдението на избори за утвърждаване на демокрацията в трети държави, като по този начин укрепва зачитането на правата на човека, основните свободи и принципа на правовата държава, както и че качеството и независимостта на тези мисии са общопризнати;

116.

Подчертава, че всеобхватната методология на ЕС, която обхваща целия изборен процес и включва както помощ, така и наблюдение на избори, се е оказала изключително успешна за Съюза, като го е превърнала във водеща международна организация за наблюдение на избори;

117.

Приветства първия наръчник за наблюдение на избори от ЕС, издаден през април 2008 г.; отбелязва със задоволство специалния раздел по въпросите на пола; отбелязва, че новият наръчник предоставя цялостен преглед на методологията, използвана от мисиите на ЕС за наблюдение на избори, и описание на начина на планиране, разполагане и осъществяване на мисиите, както и на начина на прилагане на международните стандарти за изготвяне на оценки и доклади;

118.

Призовава за повишено внимание по отношение на критериите за подбор на държави, за които се осигурява помощ/наблюдение на избори, както и на спазването на установените на международно равнище методология и правила, особено по отношение на независимия характер на мисията;

119.

Отново призовава за включването на избирателния процес, включително етапите преди и след изборите, в различните равнища на политически диалог със заинтересовани трети държави, с оглед гарантирането на последователността на политиките на ЕС и утвърждаването на основната роля на правата на човека и демокрацията;

120.

Призовава Комисията да продължи да наблюдава отблизо предоставянето на помощи по Общата система за преференции плюс (ОСП+) за държави, при които са забелязани сериозни пропуски при изпълнението на осемте конвенции на МОТ, свързани с основните стандарти на труд, нарушенията на граждански и политически права или използването на затворнически труд; настоява Комисията да разработи критерии за оттегляне на помощи по ОСП заради проблеми във връзка с правата на човека;

121.

Подчертава, че икономическите, социалните и културните права са толкова важни, колкото гражданските и политическите права; подчертава ангажимента на ЕС за подпомагане на постиженията на Целите на хилядолетието за развитие, както са изложени в заключенията от заседанията на Европейския съвет, проведени през декември 2007 г. и юни 2008 г.;

122.

Призовава ЕС да включи защитата на икономическите, социални и културни права в своите външни отношения с трети държави, като редовно ги поставя в дневния ред на диалозите по въпросите на правата на човека и при консултациите с трети държави и като настоява за изпълнение на Факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, по-специално с оглед на ефективното функциониране на процедурата за индивидуални оплаквания;

123.

Призовава Съвета и Комисията да гарантират съгласуването на икономическите, социални и културни права в рамките на политиките на ЕС по въпросите на развитието, външната търговия и правата на човека и, за тази цел, да създадат работна група с участие на различните служби по въпросите на икономическите, социалните и културните права;

124.

Подчертава, че правата на човека също така включват правото на прехрана, на подходящи жилищни условия, на образование, на вода и земя, на достойна работа и социална сигурност, на създаване на синдикати и че е от особено значение да се гарантира ползването на тези права от особено уязвимите групи, като например населението в най-слабо развитите държави, в постконфликтни и нововъзникващи държави, коренното население, бежанците поради изменението на климата, мигрантите и т.н.

125.

Призовава Комисията да положи специални усилия за гарантиране на правото на прехрана в условията на настоящата продоволствена и обща икономическа криза;

126.

Подчертава необходимостта от поощряване на социалната отговорност и от задължаване на транснационалните компании със седалища в държави-членки на ЕС да зачитат съответните разпоредби на МОТ при извършване на дейност в трети държави;

127.

Отбелязва със задоволство, че режимът на ОСП+, като обвързва правата на човека и международната търговия, насърчава устойчивото развитие и доброто управление и призовава за ефективно наблюдение на спазването на клаузата за съществения елемент;

128.

Отново призовава Съвета и Комисията да пренесат инициативите на ЕС на международно равнище с оглед борбата срещу преследването и дискриминацията, основани на сексуална ориентация и полова самоличност, например като насърчава приемането на резолюция по този въпрос на равнище на ООН и като оказва подкрепа на НПО и на заинтересовани участници, които поощряват равенството и недискриминацията;

129.

Очаква резолюциите и други ключови документи, свързани с правата на човека, да бъдат преведени на езика, който се говори в съответните региони;

130.

Приветства новаторската декларация, подкрепена от 66 държави, в това число от всички държави-членки на ЕС, представена на Общото събрание на ООН на 18 декември 2008 г., с която се потвърждава, че международната защита на правата на човека обхваща сексуалната ориентация и половата идентичност, и се утвърждава отново принципа за недискриминация, изискващ правата на човека да се прилагат еднакво по отношение на всички хора, независимо от тяхната сексуална ориентация или полова идентичност;

131.

Призовава Съвета да предприеме съществени мерки в съответствие с желанията и загрижеността, изразени в предишни съобщения на Парламента, по-специално във връзка с резолюциите по неотложни въпроси;

132.

Припомня на делегациите на Парламента, които посещават трети държави, че следва да включват систематично в дневния ред на своите посещения междупарламентарен дебат по въпросите на положението на правата на човека, както и срещи със защитници на правата на човека, с цел да получат сведения от първа ръка за положението на правата на човека в съответната държава и да предоставят на защитниците на правата на човека, по целесъобразност, възможност за международна изява и защита;

133.

Изразява своето убеждение, че само един укрепен орган по правата на човека в Парламента би спомогнал за насърчаването на последователна, ефективна, систематична и широкообхватна политика в областта на правата на човека в рамките на Парламента и по отношение на Съвета и Комисията, по-специално що се отнася до разпоредбите в областта на външната политика в Договора от Лисабон;

134.

Приветства създаването на мрежа на лауреатите на наградата „Сахаров“, оповестено по време на честването на 20-тата годишнина от нейното присъждане; счита, че следва бързо да бъдат взети решенията относно начина на нейното функциониране и да бъдат осигурени ресурсите, необходими за постигането на нейните цели; отново отправя своето искане всички лауреати на наградата „Сахаров“ и, по-специално Aung San Suu Kyi, Oswaldo José Payá Sardiñas, кубинската организация Damas de Blanco и Hu Jia, да получат достъп до европейските институции; осъжда отсъствието на каквито и да е значими стъпки в отговор на призивите на ЕС към китайските, бирманските и кубинските органи за зачитане на основните свободи, особено на свободата на изразяване и политическо сдружаване;

135.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на страните кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на правителствата на държавите и териториите, посочени в настоящата резолюция.