5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/37

1.

Приветства задължителния характер, който Договорът от Лисабон придава на Хартата на основните права и приветства признаването на правата, свободите и принципите, установени с нея за всички граждани на ЕС и лица, пребиваващи на територията на ЕС; подчертава, че Парламентът се обвързва с ангажимента да гарантира пълното зачитане на Хартата;

2.

Приветства укрепването на представителната демокрация и демокрацията на участието чрез въвеждането, наред с другото, на т.нар. „гражданска инициатива“ (член 11 от Договора за ЕС, в редакцията му от Лисабон (ДЕС)), която позволява на граждани на Съюза, когато са най-малко един милион на брой и са граждани на значителен брой държави-членки, да приканят Комисията да представи предложение на законодателен акт;

3.

Приветства факта, че на защитата на околната среда е отделено видно място във всички политики на ЕС и че в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, има изрично позоваване на борбата срещу изменението на климата на международно равнище; подчертава, че Парламентът следва да продължи да напътства Европейския съюз да поеме водеща роля във всички политики, свързани с борбата срещу изменението на климата и глобалното затопляне;

4.

Приветства факта, че ДФЕС свързва изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие със защитата на основните права и правния ред в Европейския съюз и неговите държави-членки (член 67 от ДФЕС);

5.

Отбелязва особено целта за установяване на „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“ (член 3, параграф 3 от ДЕС), като свързва целта за доизграждане на вътрешния пазар с други цели;

6.

Подчертава със задоволство, че равенството между жените и мъжете вече е част от ценностите на Съюза (член 2 от ДЕС) и неговите цели (член 3, параграф 3 от ДЕС);

7.

Приветства факта, че съгласно член 208, параграф 1 от ДФЕС „политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите-членки се допълват и подсилват взаимно“, докато съгласно валидния понастоящем член 177, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност, „политиката на Общността в областта на сътрудничеството за развитие […] допълва политиките, провеждани от държавите-членки“; подчертава нарасналата отговорност на Парламента, при условие че Съюзът ще има по-голяма роля по отношение на инициативата при определянето на политиката, което следва да доведе до по-добра координация на донорите и по-добро разделение на труда, както и до по-голяма ефективност на помощта за „намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността“ в контекста на Целите на хилядолетието за развитие;

8.

Счита, че включването на териториалното сближаване като цел на Съюза (член 3 от ДЕС) допълва целите за икономическо и социално сближаване и че въвеждането на правно основание за съответните области ще увеличи правомощията на Парламента за оценка на териториалното въздействие на ключови политики на ЕС; с удоволствие отбелязва, че специалният статут на най-отдалечените региони е потвърден чрез членове 349 и 355 от ДФЕС;

9.

Приветства въвеждането на хоризонтални разпоредби относно насърчаването на висока степен на заетост, социалната закрила, борбата срещу социалното изключване, високото равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве, относно борбата срещу дискриминацията и относно защитата на околната среда, които разпоредби ще играят ролята на основни принципи при определянето и осъществяването на политиките на Европейския съюз (членове 9, 10 и 11 от ДФЕС);

10.

Също така приветства факта, че защитата на потребителите беше подкрепена до степен, която позволява тя да бъде заложена и изпълнявана в другите политики на Съюза и като всеобща задача съгласно член 12 от ДФЕС сега заема много по-видно място;

11.

Приветства разпоредбата за солидарност, съдържаща се в член 122 от ДФЕС, според която Съветът може да вземе решение относно подходящи мерки, ако възникнат сериозни затруднения при снабдяването с определени продукти, преди всичко в областта на енергетиката;

12.

Приветства факта, че член 214 от ДФЕС признава хуманитарната помощ като пълноценна политика на Съюза; счита, че част пета, дял III, глава 1 (Сътрудничество за развитие) и глава 3 (Хуманитарна помощ) от ДФЕС предоставят ясна правна основа за развитието и хуманитарната помощ, за които се прилага обикновената законодателна процедура;

13.

Приветства укрепването на силата на Европейския съюз в областта на гражданската защита, за да се оказва в отделни случаи съдействие и помощ на населението от трети страни (член 214 от ДФЕС);

14.

Подчертава, че разширяването на външната дейност на Съюза според Договора от Лисабон, включително наличието на ново правно основание и на правни инструменти, оказващи влияние върху свързаните с външната политика области (външна дейност и общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)/ Европейска политика за сигурност и отбрана), изисква установяването на нов междуинституционален баланс, който да гарантира адекватен демократичен контрол от страна на Парламента;

15.

Приветства факта, че въпросите в областта на енергетиката сега са поместени в отделен дял XXI от част трета от ДФЕС и че по този начин действията в тази област ще имат правно основание (член 194 от ДФЕС); при все това отбелязва, че докато по правило се следва обикновената законодателна процедура, решенията по енергийни въпроси остават в компетенцията на държавите-членки, като мерките с фискален характер продължават да изискват само консултация с Европейския парламент;

16.

Отбелязва със задоволство общите ценности на Съюза, и по-специално услугите от общ икономически интерес и приветства въвеждането на правно основание, което дава възможност за определяне на принципите и условията, при които се доставят услугите от общ икономически интерес в съответствие с обикновената законодателна процедура (член 14 от ДФЕС и Протокол № 26 относно услугите от общ интерес);

17.

Счита, че промените, въведени с Договора от Лисабон в областта на общата търговска политика (ОТП) (членове 206 и 207 от ДФЕС) допринасят като цяло за засилването на неговата демократична легитимност и ефективност, и по-специално чрез въвеждането на обикновената законодателна процедура и изискването за получаване на съгласие за всички споразумения; отбелязва, че всички въпроси, които попадат в обхвата на ОТП ще бъдат от изключителната компетентност на Съюза, което означава, че вече няма да има смесени търговски споразумения, сключени както от Съюза, така и от държавите-членки;

18.

Изразява своето задоволство от включването на разпоредба относно европейската космическа политика (член 189 от ДФЕС) и приветства предоставената на Парламента и Съвета възможност да приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, необходимите мерки за установяване на европейска космическа програма; счита, обаче, че думите „като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки“, които се съдържат в този член, може да създадат някои пречки за изпълнението на обща европейска космическа политика;

19.

Изтъква, че Договорът от Лисабон включва ново правно основание за съвместно вземане на решения по отношение на правата на интелектуалната собственост (член 118 от ДФЕС);

20.

Приветства разширяването на обхвата на действията на ЕС в областта на политиката за младежта, което насърчава участието на младите хора в демократичния живот на Европа (член 165 от ДФЕС);

21.

Приветства новото правно основание, предвидено в член 298 от ДФЕС, съгласно което „Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация“, с което се осигурява основата за регламент относно административна процедура на Съюза;

22.

Приветства засилването на правното основание за приемането на мерки на Европейския съюз в областта на предотвратяването и борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза (член 325 от ДФЕС); подчертава факта, че Договорът от Лисабон премахва условието, съдържащо се в настоящия член 280 от Договора за ЕО, че такива мерки „не засягат прилагането на националното наказателно право или националното правораздаване“;

23.

Изтъква, че новите разпоредби на Договора относно съдебното сътрудничество по гражданско- и наказателноправни въпроси съдържат правно основание за приемането на мерки за подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители (членове 81 и 82 от ДФЕС);

24.

Подчертава, че Договорът от Лисабон предвижда също възможността за учредяване на Европейска прокуратура с цел борба с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза (член 86 от ДФЕС);

25.

Приветства факта, че Договорът от Лисабон въвежда задължителни разпоредби за защита на правата на детето във вътрешните и външните цели на Европейския съюз (член 3, параграф 3, алинея 2 и член 5 от ДЕС);

26.

Приветства включването на туризма като нов дял в Договора от Лисабон (член 195 от ДФЕС), който предвижда, че Съюзът допълва действията на държавите-членки; освен това приветства разпоредбата, че приемането на законодателни предложения, които попадат в обхвата на този дял, ще се извършва в съответствие с обикновената законодателна процедура;

27.

Приветства факта, че Договорът от Лисабон включва спорта сред областите, за които е предвидено правно основание (член 165 от ДФЕС); по-специално подчертава, че Съюзът най-сетне може да предприеме действия за развитието на спорта и неговата европейска насока и може да вземе надлежно предвид специфичния характер на спорта при прилагането на други европейски политики;

28.

Приветства факта, че Договорът от Лисабон значително укрепва демократичната легитимност на Европейския съюз, като разширява правомощията на Парламента по отношение на съвместното вземане на решения;

29.

Приветства факта, че пространството на свобода, сигурност и правосъдие е напълно интегрирано в ДФЕС (членове 67-89), което формално слага край на третия стълб; приветства факта, че повечето решения в областта на гражданското правораздаване, убежището, имиграцията и визовите политики, както и в областта на правосъдието и полицейското сътрудничество по наказателноправни въпроси, ще се вземат в съответствие с обикновената законодателна процедура;

30.

Счита, че въвеждането на обикновената законодателна процедура в областта на общата селскостопанска политика (ОСП), подобрява демократичната отчетност на Европейския съюз, тъй като Европейският парламент ще участва равноправно в законодателния процес заедно със Съвета; подчертава, че процедурата на съвместно вземане на решения ще се прилага спрямо цялото законодателство в областта на селското стопанство съгласно член 43, параграф 2 от ДФЕС и това ще се прилага спрямо четирите основни хоризонтални текста в областта на селското стопанство (единната обща организация на пазара, регулирането на преките плащания, регулирането на развитието на селските райони и финансирането на ОСП); посочва още, че законодателството в областта на качеството, биологичното земеделие и дейностите по промоция също ще попадат в обхвата на член 43, параграф 2 от ДФЕС;

31.

Подчертава, че всяко правомощие на Съвета да приема мерки съгласно член 43, параграф 3 от ДФЕС е подчинено на предварителното приемане, в съответствие с обикновената законодателна процедура, на законодателен акт съгласно член 43, параграф 2 от ДФЕС, който определя условията и ограниченията, свързани с предоставените на Съвета правомощия; счита, че член 43, параграф 3 от ДФЕС не предоставя правно основание или автономно правомощие, които да позволяват приемането или изменението на актове на Съвета, които понастоящем са в сила в областта на ОСП; призовава Съвета да се въздържа от приемането на мерките, упоменати в член 43, параграф 3 от ДФЕС, без да се е консултирал с Парламента преди това;

32.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон въвежда сериозни промени в системата на вземане на решения за общата политика в областта на рибарството и също така ще повиши нейната демократична отчетност; приветства факта, че Парламентът и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат разпоредбите, необходими за постигането на целите на общата политика в областта на рибарството (член 43, параграф 2 от ДФЕС); счита в това отношение, че всички други въпроси, които не се отнасят до определянето на възможностите за риболов и разпределянето на квотите, и които формално са включени в регламента за годишния общ допустим улов и квотите, като например въпросите относно техническите мерки или риболовната дейност, а също така и включването на споразумения, приети в рамките на регионалните организации за управление на риболова (РОУР) на собствено правно основание, следва да се решават в съответствие с обикновената законодателна процедура;

33.

Приветства въвеждането на обикновената законодателна процедура за приемането на реда и условията за процедурата за многостранно наблюдение (член 121, параграф 6 от ДФЕС), което следва да засили икономическата координация;

34.

Счита, че задължението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да докладва относно паричната политика, е още по-голямо откакто ЕЦБ е призната за институция; приветства факта, че няколко разпоредби от Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ могат да се изменят след консултация с Парламента в съответствие с член 40.2 от този устав; потвърждава, че това не съставлява накърняване на независимостта на ЕЦБ в областта на паричната политика или приоритетите, посочени в Договора;

35.

Счита член 182 за напредък, поради факта, че за посочените в него многогодишна рамкова програма и изпълнение на Европейското изследователско пространство, ще се прилага обикновената законодателна процедура; при все това отбелязва, че споменатите в този член специфични програми ще се приемат в съответствие със специална законодателна процедура, която предвижда само консултация с Европейския парламент (член 182, параграф 4 от ДФЕС);

36.

Приветства факта, че по отношение на структурните фондове, Договорът от Лисабон поставя Европейския парламент наравно със Съвета, като заменя действащата процедура на одобрение с обикновената законодателна процедура; счита, че това е особено важно по отношение на структурните фондове за периода след 2013 г., поради това, че се увеличава прозрачността и нараства отчетността на тези фондове пред гражданите;

37.

Отбелязва, че законодателството за борба с дискриминацията, основава на различия в пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация ще бъде подчинено на специална законодателна процедура и ще изисква одобрението на Европейския парламент (член 19 от ДФЕС);

38.

Приветства факта, че обикновената законодателна процедура ще обхваща мерки, насочени към борбата срещу трафика на хора, по-специално на жени и деца, както и срещу сексуалната експлоатация (член 79, параграф 2 и член 83, параграф 1 от ДФЕС);

39.

Приветства разширяването на обхвата на вземането на решения с квалифицирано мнозинство в областта на образованието, включително на спорта (член 165, параграф 4 от ДФЕС);

40.

Приветства факта, че процедурата на съвместно вземане на решение ще се прилага отсега нататък по отношение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (член 336 от ДФЕС), тъй като това ще позволи на Парламента да участва равноправно със Съвета в хармонизирането на този Правилник;

41.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон направи бързи промени в областта на финансите на Съюза и по-специално по отношение на междуинституционалните отношения и процедурите за вземане на решения;

42.

Отбелязва, че Съветът и Парламентът трябва да се споразумеят, в рамките на техните правомощия, относно финансовата рамка на разходите, която става задължителна (член 312 от ДФЕС); приветства факта, че бюджетът в неговата цялост трябва да се приеме съвместно от Парламента и Съвета, в съответствие с многогодишната финансова рамка; приветства премахването на разграничението между задължителни и незадължителни разходи (член 314 от ДФЕС); приветства факта, че приемането на финансовия регламент е подчинено на обикновената законодателна процедура (член 322 от ДФЕС);

43.

Позовава се на резолюцията си от 7 май 2009 г. относно бюджетните аспекти на Договора от Лисабон (4);

44.

Приветства факта, че опростената процедура за преразглеждане по отношение на въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство и въвеждането на обикновената законодателна процедура за определени области от дял V на ДЕС или от ДФЕС, изисква одобрението на Парламента;

45.

Отбелязва въвеждането на „клауза за оттегляне от Съюза“ за държавите-членки (член 50 от ДЕС); подчертава, че споразумението, определящо условията за оттеглянето на държава-членка от Съюза, не може да бъде сключено без одобрение от страна на Европейския парламент;

46.

Приветства факта, че одобрението на Парламента ще се изисква във връзка с широка гама международни споразумения, подписвани от Съюза; подчертава своето намерение да изиска от Съвета, според случая, да не започва преговори по международни споразумения преди Парламентът да е заявил своята позиция и да позволи на Парламента, въз основа на доклад от компетентната комисия, да приема препоръки на всеки етап от преговорите, които да бъдат взети предвид преди приключването на преговорите;

47.

Настоятелно призовава всяко бъдещо „смесено“ споразумение, включващо както елементи на ОВППС, така и елементи извън нея, да се третира обикновено въз основа на единно правно основание, което да е пряко свързано с основния предмет на споразумението; отбелязва, че Парламентът ще разполага с правото да бъде консултиран, освен когато споразумението се отнася изключително до ОВППС;

48.

Приветства факта, че председателят на Комисията ще се избира от Европейския парламент по предложение на Европейския съвет, като се вземат предвид изборите за Европейски парламент; позовава се на резолюцията си от 7 май 2009 г. относно въздействието на Договора от Лисабон върху институционалния баланс на Европейския съюз (5);

49.

Приветства факта, че заместник-председателят на Комисията/Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите членове на Комисията колективно се подлагат на гласуване за одобрение от Европейския парламент и на вот на недоверие и са колективно отговорни пред Европейския парламент;

50.

Приветства новата процедура за назначаване на съдии и генерални адвокати в Съда и Общия съд по смисъла на член 255 от ДФЕС, съгласно който решението на националното правителство следва да се предшества от становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат, изготвяно от седемчленен експертен комитет, един от членовете на който се предлага от Европейския парламент;

51.

Подчертава нуждата от прозрачност и демократичен контрол при създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) в съответствие с член 27, параграф 3 от ДЕС и припомня правото си да бъде консултиран при нейното създаване; счита, че ЕСДВ следва да бъде административно прикрепена към Комисията;

52.

Очаква внасянето на по-голяма яснота по отношение на критериите за назначаване и оценяване на специалните представители на ЕС, включително определянето и целите на техните задачи, продължителността на мандата им и координирането и допълването им с бъдещите делегации на Съюза;

53.

Подчертава необходимостта от прозрачност и демократичен контрол във връзка с Европейската агенция по отбрана и нейните дейности, а именно чрез гарантиране на редовен обмен на информация между главния изпълнителен директор на ЕАО и водещата комисия в Европейския парламент;

54.

Приветства новата си консултативна роля съгласно член 40.2 от уставите на ЕСЦБ и на ЕЦБ във връзка с промяната на състава на Управителния съвет на ЕЦБ;

55.

Приветства факта, че агенциите Европол и Евроюст ще бъдат обект на по-голям парламентарен контрол (членове 85 и 88 от ДФЕС); затова вярва, че предвидената процедура на консултации за създаването на смесени предприятия в областта на научните изследвания и технологичното развитие (членове 187 и 188 от ДФЕС) не отразява духа на правните актове на Съюза при създаването на агенции;

56.

Призовава председателя на Европейския съвет да информира цялостно Парламента относно подготовката на заседанията на Европейския съвет и да докладва за резултатите от заседанията, по възможност в рамките на два работни дни (ако е необходимо на специално заседание на Парламента);

57.

Призовава председателя на ротационното председателство на Съвета да информира Парламента относно програмите на председателството и относно постигнатите резултати;

58.

Настоятелно призовава бъдещия заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да се споразумее с Парламента относно подходящи методи за предоставяне на Парламента на пълна информация и за провеждане на консултации с него относно външната дейност на Съюза, като се осигури надлежното участие на всички парламентарни комисии, които отговарят за областите, попадащи в компетенциите на върховния представител;

59.

Подчертава, че по отношение на воденето на преговори и сключването на международни споразумения, Комисията ще има законово задължение да информира Парламента относно напредъка на преговорите наравно със специалния комитет, определен от Съвета съгласно член 218 от ДФЕС; изисква информацията да бъде предоставяна в същия обем и по същото време, както се предоставя на съответния комитет към Съвета съгласно този член;

60.

Приветства новата роля на Парламента при предлагането на изменения на договорите; той ще се възползва от това си право и ще предложи нови идеи за бъдещето на Европа, когато нови предизвикателства изискват това;

61.

Приветства факта, че Парламентът ще има право на инициатива по отношение на предложения, засягащи неговия състав, при спазване на принципите, посочени в договорите (член 14 от ДЕС);

62.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон въвежда специална законодателна процедура за приемането на разпоредби относно задълженията и правомощията на временните анкетни комисии (член 226 от ДФЕС);

63.

Приветства предоставянето на нови права на националните парламенти по отношение на предварителния контрол по прилагането на принципа на субсидиарност в цялото законодателство на Съюза; счита, че засилването на контрола, осъществяван от националните парламенти по отношение на европейските политики, също ще повиши обществената информираност относно дейностите на Съюза;

64.

Подчертава, че новите прерогативи на националните парламенти трябва напълно да се зачитат от момента на влизане в сила на Договора от Лисабон;

65.

Приветства поетия от местните и регионални власти ангажимент за зачитане на принципа на субсидиарност; отбелязва правото на Комитета по регионите да предявява иск в Съда на Европейските общности в случаи на нарушение на принципа на субсидиарност (параграф втори от член 8 от Протокол № 2);

66.

Оценява напредъка, произтичащ от новите разпоредби относно законодателните актове и йерархията на нормите, и по-специално създаването на делегираните актове (член 290 от ДФЕС), което дава възможност да се делегира на Комисията правомощието да приема незаконодателни актове от общ характер или да изменя несъществени елементи от законодателен акт; изтъква, че целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането трябва да са ясно определени от Парламента и от Съвета в законодателния акт;

67.

Приветства по-специално разпоредбите на член 290, параграф 2 от ДФЕС, който предвижда Парламентът (и Съветът) да имат правото да оттеглят делегирането на правомощия и да представят възражения срещу индивидуални делегирани актове;

68.

Отбелязва, че ДФЕС, не предвижда правно основание за рамкови мерки за делегирани актове, но предлага институциите да се споразумеят относно стандартна формула за такова делегиране, която би могла редовно да бъде включвана от Комисията в проектите на законодателни актове; подчертава, че това ще запази свободата на законодателя;

69.

Призовава Комисията да поясни как възнамерява да тълкува Декларация 39, приложена към Заключителния акт на междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, отнасяща се до консултирането с експерти в областта на финансовите услуги и за това как възнамерява да прилага това тълкувание извън конкретните разпоредби на ДФЕС за делегираните актове;

70.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон отменя настоящия член 202 от Договора за ЕО относно изпълнителните правомощия и въвежда в член 291 от ДФЕС нова процедура, „актове за изпълнение“, с която се предвижда възможността за предоставяне на изпълнителни правомощия на Комисията в случаите „когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващи актове на Съюза“;

71.

Отбелязва, че член 291, параграф 3 от ДФЕС изисква Парламентът и Съветът предварително да приемат регламенти относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителни правомощия от страна на Комисията;

72.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон не съдържа вече основание за действащата понастоящем процедура по комитология, и висящите законодателни предложения, които не бъдат приети преди влизането му в сила, трябва да се изменят, така че да са изпълнени изискванията по членове 290 и 291 от ДФЕС;

73.

Счита, че за първоначалния период със Съвета може да бъде договорено временно решение, така че да не изникнат пречки в резултат на евентуална нормативна празнота и новият регламент да може да се приеме от законодателя след надлежно разглеждане на предложенията на Комисията;

74.

Призовава Комисията да изпрати на съзаконодателите всички висящи предложения, по отношение на които се прилагат нови правни основания и има промени в законодателните процедури;

75.

Изтъква, че Парламентът ще реши каква позиция ще заеме по отношение на вече приети становища по процедурите за консултация по въпроси, при които се преминава към обикновената законодателна процедура и дали това ще изисква потвърждаване на неговата предишна позиция или приемането на нова; подчертава, че потвърждаване на становища като позиция на Парламента на първо четене може да се гласува само след влизане в сила на Договора от Лисабон;

76.

Настоява за сключването на междуинституционално споразумение, изключващо възможността висящи законодателни предложения от „третия стълб“, които са свързани с основните права, да бъдат приемани до влизането в сила на Договора от Лисабон, така че по тези въпроси да е налице възможността за пълен съдебен контрол, докато мерките, които нямат въздействие или имат ограничено въздействие върху основните права да могат да се приемат и преди влизането му в сила;

77.

Призовава другите институции да започнат преговори за сключването на междуинституционално споразумение, което да включва:

78.

Изисква да се преразгледа междуинституционалното споразумение между Парламента и Съвета, определящо работните им отношения във връзка с външната политика, включително споделянето на поверителна информация на основание членове 14 и 36 от ДЕС и член 295 от ДФЕС;

79.

Призовава Съвета и Комисията да обсъдят договарянето на ново междуинституционално споразумение с Парламента, което да предостави на Парламента изрична дефиниция относно участието му на всеки етап от процеса на сключване на международно споразумение;

80.

Призовава за преразглеждане на междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление, като последица от новите разпоредби относно многогодишната финансова рамка (член 312 от ДФЕС) и относно финансовата регламентация (член 322 от ДФЕС);

81.

Счита, че е необходимо да се предприемат всички необходими стъпки за създаването на европейска информационна и комуникационна политика и разглежда съвместната политическа декларация на трите институции относно комуникацията като полезна първа стъпка към постигането на тази цел;

82.

Призовава Комисията да представи в най-кратък срок инициатива за изпълнение на „гражданската инициатива“, определяща ясни, прости и лесни за гражданите условия за упражняване на това тяхно гражданско право; позовава се на резолюцията си от 7 май 2009 г., с която иска от Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета предложение относно „гражданската инициатива“ (6);

83.

Призовава Комисията да приеме регламенти за изпълнение на член 298 от ДФЕС относно доброто администриране, което ще отговори на отдавна отправения призив от страна на Парламента и на Европейския омбудсман за обща административноправна система, уреждаща въпросите на европейската администрация;

84.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон позволява включването на Европейския фонд за развитие в бюджета на Съюза, което ще увеличи демократичната легитимност на важна част от политиката за развитие на ЕС;; призовава Съвета и Комисията да предприемат необходимите стъпки за бюджета на Европейския съюз при предстоящия средносрочен преглед 2008/2009 г.;

85.

Настойчиво препоръчва да се преразгледа и засили статута на Съюза в международни организации веднага след като Договорът от Лисабон влезе в сила и Съюзът стане правоприемник на Европейските общности;

86.

Призовава Съвета и Комисията да се споразумеят с Парламента относно стратегия, насочена към съгласуване на приетото законодателство с Хартата на основните права, както и със съдържащите се в договорите разпоредби относно политики като политиката срещу дискриминацията, за защита на търсещите убежище, за подобряване на прозрачността, за защита на данните, правата на малцинствата и правата на жертвите на престъпления и заподозрените;

87.

Призовава Съвета и Комисията да допринесат за подобряване на връзките между европейските и националните органи, особено в законодателната и съдебната област;

88.

Призовава Съвета и Комисията да осигурят условия за създаването на ефективна обща енергийна политика с цел ефикасно координиране на енергийните пазари на държавите-членки на ЕС и развитието на тези пазари, като същевременно се интегрират външни аспекти, фокусиращи се на енергийните източници и пътищата на енергийните доставки;

89.

Призовава Съвета, съвместно с Европейския парламент, да разгледа използването на разпоредбите на член 127, параграф 6 от ДФЕС, които позволяват на Съвета да възлага на Европейската централна банка специфични задачи, „свързани с надзора за благоразумие на кредитните институции и на други финансови институции, с изключение на застрахователните предприятия“;

90.

Обещава да приспособи своята вътрешна организация с оглед оптимизиране и рационализиране упражняването на новите правомощия, предоставени му от Договора;

91.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на парламентите на държавите-членки.