—

достиженията на правото на ЕС в областта на правосъдието, свободата и сигурността са се увеличили значително, потвърждавайки избора на държавите-членки за широко включване на институциите на Европейския съюз в определянето на политиката в тази област с цел гарантиране на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Съюза,

—

според периодичните проучвания, провеждани от Евробарометър, при мнозинството от гражданите на Съюза се затвърждава чувството, че действията на равнище ЕС имат добавена стойност в сравнение с тези, предприемани само на национално равнище, и две трети от гражданите на ЕС подкрепят действията на равнище ЕС, които насърчават и защитават основните права (включително правата на децата), както и борбата срещу организираната престъпност и тероризма, а само 18 % смятат, че действията на равнище ЕС не са допринесли с нещо повече;

—

продължаващата юридическа слабост и сложност на процеса на вземане на решения в ЕС, особено в области като полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, при който липсва подходящ демократичен и съдебен контрол на равнище ЕС,

—

нежеланието на мнозинството държави-членки да засилят политиките си, свързани с основните и гражданските права; в същото време изглежда от все по-съществено значение усилията да не се съсредоточават единствено върху трансгранични случаи, за да се избегнат двойни стандарти в една и съща държава-членка,

—

непрестанната необходимост от допълнително развитие и правилно прилагане на общата имиграционна политика и политика за предоставяне на убежище на ЕС, която изостава по отношение на одобрения в Хагската програма и Европейския пакт за имиграцията и убежището график,

—

трудностите, пред които е изправена Комисията при осигуряването на навременното и правилно прилагане на голяма част от наскоро приетото общностно законодателство, успоредно със справянето с огромния обем кореспонденция, жалби и растящ брой искове, свързани с нарушения,

—

необходимостта от по-широко участие на Европейския парламент и националните парламенти в оценката на реалното въздействие на законодателството на ЕС на местно равнище,

—

все още недостатъчно развитата мрежа на представители на гражданското общество и заинтересованите лица във всяко политика в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП), тук е уместно да се отбележи, че едва наскоро министрите на правосъдието на държавите-членки решиха да изградят мрежа, с цел взаимно укрепване на националното законодателство и че следва това да се направи и за другите области на ПССП,

—

факта, че сътрудничеството се развива бавно дори между агенциите на ЕС и риска положението да се усложни още повече с увеличаването на броя на други органи с оперативни задачи на равнище ЕС;

—

продължаващата предпазлива позиция, възприета от Съвета и от Комисията след приемането на резолюцията на Парламента от 25 септември 2008 г. относно годишния дебат относно постигнатия през 2007 г. напредък по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (членове 2 и 39 от Договора за ЕС) (1) и по време на пленарните разисквания през декември 2008 г. относно защитата на основните права в Европейския съюз и напредъка, постигнат в областта на ПССП,

—

подкрепата от националните парламенти за по-широко интерпарламентарно сътрудничество, особено в областта на ПССП, демонстрирана с техния принос към общите дебати и по конкретни поводи като преразглеждането на правилата на ЕС за прозрачността, Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма (2), новото законодателство на ЕС относно досиетата на пътниците (3), изпълнението на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (4), оценката на Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г., определяща минимални стандарти за приемането на лица, търсещи убежище (5) и по прилагането на съдебно сътрудничество по наказателноправни и гражданскоправни въпроси;

—

създаде една по-съгласувана, прозрачна и стабилна от правна гледна точка рамка,

—

засили защитата на основните права като даде юридически обвързваща сила на Хартата на основните права на Европейския съюз (по-нататък наричана „Хартата“) и позволи на ЕС да се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

—

даде правомощия на гражданите на Съюза и на гражданското общество, като ги включи в законодателния процес и им предостави по-широк достъп до Съда на Европейските общности,

—

включи Европейския парламент и националните парламенти в оценката на политиките на ЕС и по този начин повиши отчетността на европейската администрация и националните администрации;

а)

официално да включат новоизбрания Европейски парламент в приемането на следващата многогодишна програма по ПССП за периода 2010-2014 г., тъй като тази програма, след влизането в сила на Договора от Лисабон следва да бъде изпълнявана основно от Съвета и Парламента по процедурата на съвместно вземане на решения; като се има предвид, че такава многогодишна програма не трябва да се ограничава само до предложенията, съдържащи се в докладите на групите „Бъдеще“ на Съвета, следва да бъдат включени и националните парламенти, тъй като те следва да играят основна роля при определянето на приоритетите и изпълнението им на национално равнище;

б)

да насочат вниманието си към бъдещата многогодишна програма и преди всичко към подобряването на основните и гражданските права, съгласно наскоро направените препоръки на Парламента в неговата резолюция от 14 януари 2009 г. относно положението във връзка с основните права в Европейския съюз през 2004 - 2008 г. (6), чрез развиване на целите и принципите посочени в Хартата, провъзгласена от институциите в Ница през 2000 г. и повторно провъзгласена в Страсбург на 12 декември 2007 г.;

а)

спешно да предприеме инициативи за подобряване на защитата на гражданските права като защитата на данните, правото на дипломатическа и консулска защита и на свобода на движението и пребиваването;

б)

да разработи механизъм за гарантиране на по-широко гражданско участие в определянето на съдържанието на понятието гражданство на Съюза чрез разработването на механизми за консултации и подкрепа на мрежи от заинтересовани страни;

в)

да представи завършена програма от мерки на равнище ЕС за засилване на процесуалните права на обвиняемите и необходимите гаранции в досъдебната и следсъдебната фаза, особено в случаите, засягащи лица, които не са граждани на съответната държава, и в по-общ план да разшири наблюдението на наказателното правосъдие в ЕС и мерките за сигурност по отношение на защитата на гражданските права;

г)

редовно да събира и разпространява всички актуални неутрални данни, свързани с развитието на основните политики по ПССП като миграционните потоци, развитието на организираната престъпност и в частност на тероризма (вж. Оценка на заплахата от организирана престъпност в ЕС за 2008 г. (ОСТА) и Доклада за ситуацията и тенденциите във връзка с тероризма в ЕС за 2008 г. (TE-SAT) на Европол);

д)

да представи възможно най-скоро очакваните правни инструменти относно други категории работници от трети страни по процедурата „Синя карта на ЕС“ като сезонни работници, служители по вътрешно-корпоративен трансфер и платени стажанти, както и относно мандата на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX); по-специално, да гарантира, че FRONTEX разполага с необходимите ресурси за постигане на целите си и да информира подробно Парламента относно преговорите за сключване на споразумения с трети държави в областта на имиграцията;

е)

да установи Европейска политика за вътрешна сигурност, която да допълва националните планове за сигурност, така че гражданите на Съюза и националните парламенти да имат ясна представа за добавената стойност на дейността на равнище ЕС; по-специално да укрепи политиката на ЕС по отношение на борбата срещу определени видове организирана престъпност като престъпността в кибернетичното пространство, трафика на хора, сексуалната експлоатация на деца и корупцията, чрез предприемане на ефективни действия и използване на всички налични инструменти за сътрудничество за постигане на измерими резултати, включително чрез действия с оглед приемането на законодателен инструмент относно конфискуването на финансовите активи и имуществото на международни престъпни организации и повторното използване на тези активи и имоти за социални цели;

ж)

да продължи да прилага принципа на взаимното признаване на съдебните актове в областта както на гражданското, така и на наказателното правораздаване на всички етапи на съдебното производство, и по-специално в областта на наказателното правораздаване, с цел осигуряване на общоевропейска система на признаване и взаимна приемливост на доказателствата, при пълно зачитане на основните права;

з)

да допълни развитието на взаимното признаване чрез поредица от мерки за укрепване на взаимното доверие, по-специално чрез сближаване на наказателното материално и процесуално право и на процесуалните права, подобряване на взаимната оценка на функционирането на правораздавателните системи и подобряване начините на укрепване на взаимното доверие сред юристите, а именно подобряване на правното обучение и подкрепа на създаването на мрежи;

и)

да изгради прозрачна и ефективна външна стратегия на ЕС в областта на ПССП, основаваща се на убедителна политика, особено в областите, в които Общността има изключителна компетентност, например по споразуменията за обратно приемане, защитата на външните граници и визовата политика (както в случая с програмата на САЩ за отмяна на визовия режим);

й)

да приканва Съвета да се консултира с Парламента редовно, дори в случаите на международни споразумения за съдебно и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, тъй като настоящият отказ на Съвета да прави това противоречи на принципа на лоялното сътрудничество и демократичната отчетност на ЕС; призовава по-специално Комисията да представи критерии за развитие на правилна политика на ЕС по отношение на споразуменията с трети държави за правна взаимопомощ или екстрадиция при наказателни дела, отчитайки принципа на недискриминация между гражданите на ЕС и гражданите на съответните трети държави;

к)

да въведе конкретно законодателство за предоставяне на дипломатическа и консулска защита на всички граждани на Съюза, независимо от това дали въпросната държава-членка е представена на територията на третата държава или не;

л)

да представи нови предложения с цел изпълнение на решенията на Съда на Европейските общности относно защитата на основните права при замразяването на активи на физически и юридически лица, също и с оглед на решенията на Съда на Европейските общности по отношение на лицата, посочени в приложението към Решението на Съвета за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 г. относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (7);

м)

да укрепи взаимното доверие и солидарността между администрациите на държавите-членки, като:

н)

да засили координацията и допълването между съществуващи и бъдещи агенции на ЕС като Европол, Евроюст, Фронтекс и CEPOL, тъй като тези органи следва да преодолеят ембрионалното си и неуверено сътрудничество и да установят по-тесни връзки със съответните национални служби като постигат по-високи стандарти на ефективност и сигурност и увеличават прозрачността си и отчетността си пред Европейския парламент и националните парламенти;

о)

да продължи непрекъснато да развива и укрепва общата политика на Съюза в областта на управлението на границите, като поставя акцент върху необходимостта от определяне, възможно най-бързо, на глобална структура на стратегията на ЕС по отношение на границите, както и върху начина, по който всички свързани програми и проекти следва да си взаимодействат и функционират като едно цяло, с оглед оптимизиране на тяхната взаимовръзка и недопускане на дублиране или непоследователност;

—

резолюцията от 2 април 2009 г. относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство (9),

—

резолюцията от 27 септември 2007 г. за изпълнението на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (10),

—

резолюцията от 10 март 2009 г. относно следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз и аналогичен опит в трети страни (11), и

—

резолюцията от 10 март 2009 г. относно бъдещето на Общата европейска система за предоставяне на убежище (12);