8.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/82

А.

като има предвид, че употребата на наноматериали и нанотехнологии (по-нататък наричани „наноматериали“) обещава значителен напредък с многобройни ползи в неизброими приложения за потребители, за пациенти и за околната среда, тъй като наноматериалите могат да предоставят различни или нови свойства в сравнение със същото вещество или материал в нормалната му форма;

Б.

като има предвид, че напредъкът по отношение на наноматериалите вероятно ще окаже значително въздействие върху решенията за политиките в областта на общественото здраве, заетостта, здравословните и безопасни условия на труд, информационното общество, енергетиката, транспорта, сигурността и космическото пространство;

В.

като има предвид, че въпреки приемането на конкретна европейска стратегия за нанотехнологиите и съответното отпускане на приблизително 3 500 000 000 EUR за научноизследователска дейност в областта на нанонауките за Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.) (РП7), Европейският съюз изостава в сравнение с настоящите си основни конкуренти като САЩ, Япония и Южна Корея, които предоставят над половината от инвестициите и държат две трети от регистрираните патенти в света;

Г.

като има предвид, че наноматериалите от друга страна потенциално създават значителни нови рискове поради миниатюрния си размер, като например увеличена реактивност и мобилност, което е възможно да води до увеличена токсичност в комбинация с неограничен достъп до човешкото тяло, и което е възможно да включва съвсем различни механизми на взаимодействие с физиологията на човека и на видовете от околната среда;

Д.

като има предвид, че безопасното развитие на наноматериалите може да допринесе значително за конкурентоспособността на икономиката на Европейския съюз и за постигането на целите на Лисабонската стратегия;

Е.

като има предвид, че настоящата дискусия относно наноматериалите се характеризира със съществена липса на знания и информация, водеща до разногласие, което започва на равнище на дефинициите:

Ж.

като има предвид, че в момента няма напълно разработен набор от хармонизирани дефиниции, въпреки че няколко международни стандарта са налице или в процес на разработване, които дават определение на „наномащаб“ като „имащ един или повече размери от порядъка на 100 nm или по-малко“, като често се прави разлика между:

З.

като има предвид, че няма ясна информация за реалната употреба на наноматериали в потребителските продукти, например:

И.

като има предвид, че за предоставянето на надеждна информация относно употребата на наноматериали са необходими ясни изисквания за уведомяване относно употребата на наноматериали, информация за потребителите, както и цялостно прилагане на Директива 2006/114/ЕО;

Й.

като има предвид, че в представяния за потенциалните ползи от нанотехнологиите се прогнозира почти неограничено разнообразие от бъдещи приложения за наноматериалите, но не се предоставя надеждна информация относно тяхното използване понастоящем;

К.

като има предвид, че се води важен дебат относно възможността да се оцени безопасността на наноматериалите; като има предвид, че научните комитети и агенции на Европейския съюз посочват сериозни слабости не само в ключови данни, но дори и в методите за получаване на подобни данни; като има предвид, че по тази причина е необходимо Европейският съюз да инвестира повече средства за подходящото оценяване на наноматериалите с цел преодоляване на недостига на знания и разработване и прилагане възможно най-бързо и в сътрудничество със своите агенции и международни партньори на методи за оценка и подходяща и хармонизирана метрология и номенклатура;

Л.

като има предвид, че НКВИНЗР идентифицира някои специфични опасности за здравето, както и токсични ефекти върху организмите от околната среда за някои наноматериали; като има предвид, че освен това НКВИНЗР констатира липсата като цяло на висококачествени данни за експозицията на хора и околна среда, като стигна до заключението, че знанията за методологията както за оценката на експозицията, така и за идентифицирането на опасностите, се нуждаят от допълнително развитие, потвърждение и стандартизация;

М.

като има предвид, че настоящото финансиране на изследванията по отношение на въздействието на наноматериалите върху околната среда, здравето и безопасността, предвидено в Седмата рамкова програма, е твърде малко; като има предвид, че освен това критериите за оценка за възлагане на научноизследователски проекти за оценка на безопасността на наноматериалите по Седмата рамкова програма са прекалено рестриктивни (т. е. с тясна иновационна насоченост) и следователно не насърчават достатъчно бързото разработване на научни методи за оценка на наноматериалите; като има предвид, че е от съществено значение отпускането на достатъчно средства за научни изследвания в областта на безопасното разработване и използване на наноматериалите;

Н.

като има предвид, че знанията за потенциалното въздействие на наноматериалите върху здравето и околната среда значително изостават от темповете на развитие на пазара, с оглед на много бързото развитие в областта на наноматериалите, като по този начин повдигат основни въпроси във връзка със способността на действащата нормативна уредба да уреди материята относно нововъзникващите технологии, като например наноматериалите, в „реално време“;

О.

като има предвид, че в своята резолюция от 28 септември 2006 г. относно нанонауките и нанотехнологиите Парламентът призова за проучване на ефектите от наночастиците, които не са лесно разтворими или биоразградими, в съответствие с принципа на предпазливост, преди подобни частици да се пускат в производство и на пазара;

П.

като има предвид, че горепосоченото съобщение на Комисията, озаглавено „Наноматериалите от гледна точка на регулаторната уредба“, има по-скоро ограничена стойност поради липсата на информация за специфичните свойства на наноматериалите, тяхното използване понастоящем и потенциалните рискове и ползи, и следователно то не отчита предизвикателствата пред законодателството и политиките в резултат на специфичното естество на наноматериалите, което води само до общ преглед на законодателството, като този факт показва, че понастоящем в общностното законодателство няма специфични разпоредби относно наноматериалите;

Р.

като има предвид, че наноматериалите следва да бъдат обхванати от многостранна, обособена и подлежаща на адаптация законодателна рамка, основана на принципа на предпазливост (20), на принципа на отговорност на производителя, както и на принципа „замърсителят плаща“ с цел да се гарантира безопасното производство, използване и депониране на наноматериалите преди технологията да бъде пусната на пазара, като същевременно се избягва системното прибягване до общ мораториум или липсата на разграничаване по отношение на различните приложения на наноматериалите;

С.

като има предвид, че почти неограниченото приложение на нанотехнологиите в най-различни сектори като електрониката, текстилната промишленост, биомедицината, продуктите за лична хигиена, почистващите продукти, хранителната промишленост или енергетиката обуславя невъзможността от установяване на единна нормативна рамка на равнище Общност;

Т.

като има предвид, че в контекста на REACH, вече е постигнато съгласие относно необходимостта от допълнителни насоки и консултации относно наноматериалите, по-специално относно идентификацията на веществата, както и от приспособяване на методите за оценка на риска; като има предвид, че при по-щателен преглед REACH разкрива няколко допълнителни слабости по отношение на наноматериалите;

У.

като има предвид, че има вероятност при липсата на специфични разпоредби относно наноматериалите законодателството в областта на отпадъците да не се прилага правилно;

Ф.

като има предвид, че наноматериалите през целия си жизнен цикъл пораждат големи предизвикателства пред здравословните и безопасни условия на труд, тъй като много от работниците в производствената верига са изложени на въздействието на тези материали, без да е известно дали прилаганите процедури за безопасност и мерки за защита са адекватни и ефективни; отбелязва, че броят и разнообразните категории работници, изложени на въздействието на наноматериалите, се очаква да расте в бъдеще;

Х.

като има предвид съществените изменения относно наноматериалите, приети при споразумение на първо четене между Съвета и Европейския парламент във връзка с преработката на директивата за козметичните продукти (21) и съответно съществените изменения, приети от Европейския парламент на първо четене относно преразглеждането на регламента за новите храни (22), подчертава необходимостта от изменение на съответното общностно законодателство с цел да се обърне подходящо внимание на наноматериалите;

Ц.

като има предвид, че настоящото разискване относно наноматериалите от гледна точка на регулаторната уредба е до голяма степен ограничено на експертно ниво, въпреки че наноматериалите имат потенциал да доведат до широкообхватна социална промяна, която изисква широкообхватни публични консултации;

Ч.

като има предвид, че широкото прилагане на патенти за наноматериали, прекомерно високата стойност на процеса по патентоване и липсата на улеснения за достъп до патентите за най-малките предприятия, както и за малките и средни предприятия биха могли да задушат по-нататъшния процес на иновации;

Ш.

като има предвид, че вероятната конвергенция на нанотехнологиите с биотехнологиите, биологията, когнитивните науки и информационните технологии повдига сериозни въпроси, свързани с етиката, безопасността, сигурността и зачитането на основни права, които трябва да бъдат анализирани чрез ново становище на Европейската група по етика в науката и новите технологии;

Щ.

като има предвид, че етичният кодекс е важен инструмент за безопасна, интегрирана и отговорна научноизследователска дейност в областта на наноматериалите; като има предвид, че етичният кодекс трябва да бъде приет и спазван от всички производители, които възнамеряват да произвеждат или пускат на пазара стоки;

АА.

като има предвид, че при преразглеждането на цялото съответно законодателство на Общността следва да се прилага принципът „няма данни, няма пазар“ по отношение на наноматериалите;

1.

Изразява убеденост, че използването на наноматериали следва да отговаря на действителните потребности на гражданите и че ползите от тях следва да бъдат реализирани по безопасен и отговорен начин в рамките на ясна нормативна уредба и политическа рамка (законодателни и други разпоредби), които изрично се отнасят до съществуващите и предполагаемите приложения на наноматериалите, както и до самото естество на потенциалните проблеми, свързани със здравето, околната среда и безопасността;

2.

Изразява съжаление относно липсата на подходяща оценка на фактическото прилагане на общите разпоредби на правото на Общността в светлината на реалното естество на наноматериалите;

3.

Изразява несъгласие, преди да има подходяща оценка на действащото законодателство на Общността и при липсата на каквито и да било специфични разпоредби относно наноматериалите в него, със заключенията на Комисията, че а) действащото законодателство покрива по принцип съответните рискове, свързани с наноматериалите и б) защитата на здравето, безопасността и околната среда трябва да се повиши главно чрез подобряване на прилагането на действащото законодателство, когато поради липса на подходящи данни и методи за оценка на рисковете, свързани с наноматериалите, Комисията на практика не е в състояние да се справи с рисковете, свързани с тях;

4.

Счита, че концепцията за „сигурен, отговорен и интегриран подход“ към нанотехнологиите, препоръчан от Европейския съюз, е застрашена от липсата на информация относно използването и безопасността на наноматериалите, които вече са на пазара, особено относно приложенията в чувствителни области с пряка експозиция на потребителите;

5.

Призовава Комисията да преразгледа всички приложими законодателни актове в рамките на две години с цел да гарантира безопасността за всички приложения на наноматериали в продукти с потенциално въздействие върху здравето, околната среда или безопасността през техния жизнен цикъл, и да гарантира, че законодателните разпоредби и инструменти за прилагане отразяват особените свойства на наноматериалите, на които работниците, потребителите и/или околната среда може да бъдат изложени;

6.

Подчертава, че подобно преразглеждане е необходимо не само за адекватна защита на човешкото здраве и околната среда, но и за да даде сигурност и предсказуемост на стопанските субекти, както и увереност на обществеността;

7.

Призовава за въвеждане на изчерпателно и научнообосновано определение на наноматериалите в общностното законодателство, като част от специфични изменения относно наноматериалите в съответното хоризонтално и секторно законодателство;

8.

Призовава Комисията да насърчава приемането на хармонизирано определение на наноматериалите на международно равнище и съответно да приспособи приложимата европейска законодателна рамка;

9.

Счита за особено важно наноматериалите да бъдат изрично разгледани в рамките на приложното поле най-малко на законодателството в областта на химикалите (REACH и биоциди), храните (хранителни продукти, хранителни добавки, храни и фуражи от генетично модифицирани организми), съответното законодателство в областта на защитата на работниците, както и законодателството относно качеството на въздуха, качеството на водата и отпадъците;

10.

Призовава за прилагане на „задължение за наблюдение“ за производители, които желаят да пуснат наноматериали на пазара; призова също така тези производители да се придържат към Европейския етичен кодекс за отговорна научноизследователска дейност в областта на нанонауките и нанотехнологиите;

11.

Призовава по-конкретно Комисията да оцени необходимостта от преразглеждане на REACH относно, наред с другото:

12.

Призовава по-конкретно Комисията да оцени необходимостта от преразглеждане на законодателството в областта на отпадъците относно, наред с другото:

13.

Призовава по-конкретно Комисията да оцени необходимостта от преразглеждане на нормите за допустими емисии и стандартите за качество на околната среда в законодателните актове за въздуха и водите с цел допълване на измерванията, основани на масата, с показатели, основани на брой частици и/или повърхност, за да се обърне подходящо внимание на наноматериалите;

14.

Подчертава значението на Комисията и/или държавите-членки за гарантиране на цялостно съблюдаване и прилагане на принципите на общностното законодателство в областта на здравето и безопасността на работниците във връзка с боравенето с наноматериали, включително адекватно обучение на специалисти по здравословни и безопасни условия на труд с цел предотвратяване на потенциално вредната експозиция на наноматериали;

15.

Призовава по-конкретно Комисията да оцени необходимостта от преразглеждане на законодателството в областта на защитата на работниците относно, наред с другото:

16.

Призовава Комисията да състави преди юни 2011 г. списък с различните видове наноматериали и тяхната употреба на европейския пазар, като същевременно се пази обоснованата търговска тайна, като например рецепти, както и да предостави обществен достъп до въпросния списък; освен това, призовава Комисията същевременно да докладва относно безопасността на тези наноматериали;

17.

Отново призовава за предоставянето на информация на потребителите относно използването на наноматериали в потребителските продукти: всички съставки, присъстващи под формата на наноматериали във вещества, смеси или изделия следва да бъдат ясно обозначени при етикетирането на продукта (например в списъка на съставките, наименованието на подобни съставки следва да е съпроводено от думата „нано“ в скоби);

18.

Призовава за цялостно прилагане на Директива 2006/114/ЕО, за да се гарантира, че няма заблуждаваща реклама по отношение на наноматериалите;

19.

Призовава за спешно разработване на адекватни протоколи за изпитвания и метрологични стандарти, за да се оцени опасността от наноматериалите и експозицията на работници, потребители и околната среда на наноматериали в продължение на целия им жизнен цикъл, включително в случай на инциденти, чрез използване на мултидисциплинарен подход;

20.

Призовава за значително увеличение на финансирането на научноизследователската дейност относно аспектите на наноматериалите във връзка с околната среда, здравето и безопасността през целия им жизнен цикъл, например чрез създаването на специален европейски фонд в рамките на Седмата рамкова програма; освен това, конкретно призовава Комисията да преразгледа критериите за оценка по Седмата рамкова програма, така че последната да привлича и финансира значително повече научноизследователска дейност с цел подобряване на научната методология за оценка на наноматериалите;

21.

Призовава Комисията да насърчава координацията и обмена между държавите-членки по отношение на научноизследователската и развойната дейност, оценката на риска, разработването на насоки и регулацията на наноматериалите, като се използват съществуващите механизми (например подгрупата по наноматериалите на компетентните органи по REACH) или чрез създаване на допълнителни такива, ако е необходимо;

22.

Призовава Комисията и държавите-членки да предложат във възможно най-кратък срок създаването на постоянна независима европейска мрежа за наблюдение на нанотехнологиите и наноматериалите, както и на програма за фундаментални и приложни изследвания относно методите на това наблюдение (по-специално в метрологията, откриването, токсикологията и епидемиологията);

23.

Изисква Комисията и държавите-членки да поставят началото на публичен дебат в целия ЕС относно нанотехнологиите и наноматериалите, както и относно наноматериалите от гледна точка на регулаторната уредба;

24.

Признава, че е наложително да се премахнат бариерите по отношение на достъпа до патенти по-специално за най-малките, малките и средните предприятия и призовава същевременно патентните права да бъдат ограничени до специфични приложения или производствени методи за наноматериали и да бъдат разширявани с цел обхващане на самите наноматериали само по изключение, за да се избегне задушаването на процеса на иновации;

25.

Счита, че е необходимо да се разработят своевременно строги насоки в областта на етиката и особено по отношение на наномедицината, изискващи зачитане на личния живот, свободно и информирано съгласие и определяне на границите за извънтерапевтичната намеса в човешкия организъм, като се насърчава развитието на тази обещаваща интердисциплинарна област, която прилага авангардни технологии като молекулярните снимки и молекулярната диагностика, които могат да донесат впечатляващи ползи за ранната диагностика и за разумното и рентабилно лечение на множество заболявания; приканва Европейската група по етика в областта на науката и новите технологии да изработи становище по този въпрос въз основа на своето Становище № 21 от 17 януари 2007 г. относно „Етични аспекти на наномедицината“ и при отчитане на становищата по въпросите на етиката, представени от националните органи по етика на държавите-членки на ЕС, както и на работата, предприета от международни организации като ЮНЕСКО;

26.

Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на социалното измерение в развитието на нанотехнологиите; освен това счита, че активното участие на засегнатите социални партньори трябва да се гарантира на възможно най-ранен етап;

27.

Призовава Комисията да оцени необходимостта от преразглеждане на законодателството с цел да се вземат под внимание наноматериалите, които се създават като неволен страничен продукт на горивни процеси, по рентабилен начин;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.