6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/65

А.

като има предвид, че Договорът от Лисабон, в който териториалното сближаване е посочено като една от основните цели на Европейския съюз заедно с икономическото и социално сближаване, все още не е ратифициран от всички държави-членки;

Б.

като има предвид, че концепцията за териториално сближаване е присъствала в политиката на сближаване от самото й начало и е в центъра на разработването й; като има предвид, че Договорът от Лисабон и Зелената книга правят тази концепция по-видима и явно изразена;

В.

като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС остава градивен елемент от процеса на европейска интеграция и една от най-успешните политики на ЕС, като улеснява сближаването между региони с все по-големи различия и насърчава растежа и заетостта, като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС е най-видимият, осезаем и количествено измерим израз на европейската солидарност и равнопоставеност и че териториалното сближаване като неделима част от политиката на сближаване на ЕС се основава на същите принципи;

Г.

като има предвид, че въпреки постигнатия значителен напредък по отношение на сближаването в Европейския съюз последните доклади за сближаването сочат тенденция към влошаващи се териториални различия между регионите на ЕС, например по отношение на достъпността, в частност за регионите на ЕС, които са в неравностойно структурно положение, а също и на регионално равнище и в рамките на териториите на ЕС, което може да доведе до пространствена изолираност и да задълбочи различията в равнището на благосъстояние на регионите на ЕС;

Д.

като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС вече успя да създаде някои важни синергии с други политики на ЕС с цел увеличаване на въздействието им по места и в полза на гражданите, както и че синергиите между политиката на сближаване и научноизследователската и иновационна дейност или Лисабонската стратегия, и синергиите на трансгранично равнище доведоха до осезаеми положителни резултати, които трябва да бъдат затвърдени и разширени;

1.

Потвърждава основните заключения от публичното обсъждане на бъдещето на политиката на сближаване на ЕС, изложени в петия доклад за напредъка; изразява задоволство от големия интерес, проявен по отношение на този дебат от различните заинтересовани лица в областта на регионалната политика и по-специално местните и регионалните власти;

2.

Приветства факта, че тези заключения до голяма степен съответстват на становищата, изразени в неговата резолюция относно четвъртия доклад за напредъка; припомня, че тази резолюция представлява първият принос на Парламента към обществения дебат;

3.

Отбелязва, че становищата, изразени в неговата резолюция относно четвъртия доклад за напредъка включват следните препоръки: първо, че всякакви опити за нова национализация следва да бъдат отхвърлени и следва да се поеме ангажимент за единна, гъвкава политика на Общността, способна да се приспособява към най-подходящата степен на намеса, която да е и в състояние да се справи с общи предизвикателства като глобализацията, изменението на климата, демографските промени (включително застаряване, миграция и обезлюдяване), бедност и доставка на енергия; второ, силно убеждение, че политиката на сближаване на ЕС следва да включва всички региони на ЕС, включително регионите със специални географски характеристики, и да носи добавена стойност за всеки; трето, че съществува необходимост от определяне на приоритети за използването на структурните политики и дейности на ЕС и подкрепа, под резерва, за целевото отпускане на средства; и четвърто, че съществува необходимост от синергии и интегриран подход между различните секторни политики, за да се постигне оптимален резултат за практическия растеж и развитие по места;

4.

Вярва, че териториалното сближаване е от централно значение за постигането на целите, преследвани от политиката на сближаване на ЕС, като укрепва едновременно икономическото и социалното сближаване; подчертава, че териториалното сближаване допринася ефективно за преодоляване на различията в развитието между, а също и в рамките на държавите-членки и регионите; затова счита, че бъдещата реформа на регионалната политика на ЕС следва да включва заключенията от дебата по Зелената книга;

5.

Приветства приемането на Зелената книга в отговор на дългогодишното искане на Европейския парламент; напълно подкрепя решението да се пристъпи към анализ на „териториалното сближаване“, което отдавна е в центъра на всеки дебат по регионалната политика, въпреки че Договорът от Лисабон още не е ратифициран;

6.

Счита обаче, че Зелената книга не е достатъчно амбициозна, защото не успява да предложи ясно определение на или цел за териториално сближаване и не развива значително схващането за това ново понятие, така че то ефективно да допринася за намаляване на различията между регионите; също така изразява съжаление, че Зелената книга не обяснява как териториалното сближаване ще се интегрира в съществуващата рамка на политиката на сближаване или с какви методологически средства или ресурси то ще бъде трансформирано от рамка на принципи в оперативни механизми, които да бъдат прилагани на място през следващия период на планиране;

7.

Приветства анализа в Зелената книга, определящ три ключови понятия, които следва да заемат централно място в развитието на териториалното сближаване: концентрация, свързване на териториите и сътрудничество; счита, че тези понятия могат да допринесат за намирането на решение на някои основни препятствия пред хармоничното, балансирано и устойчиво развитие на Европейския съюз, като например негативните последици, свързани с концентрацията на икономическа дейност, в частност в определени национални и регионални столични градове, неравенството по отношение на достъпа до пазари и услуги в резултат от разстоянията или концентрацията, липсата на инфраструктура, и разделението, наложено не само от границите между държавите-членки, но и от границите между регионите;

8.

Счита, че Зелената книга не отчита подобаващо ангажиментите, поети в Териториалния дневен ред и Хартата от Лайпциг, които придават на териториалното сближаване стратегическа и оперативна визия, и по-конкретно принципа на полицентризъм или новото партньорство между градските и селските райони; счита, че тези цели следва да заемат централно място в дебата относно териториалното сближаване;

9.

Приветства започването на публично обсъждане по въпросите на териториалното сближаване, както се изисква в Зелената книга; счита, че успехът на всяко едно публично обсъждане е пряко свързан с възможно най-широкото участие на различните заинтересовани лица и гражданското общество; призовава компетентните национални, регионални и местни власти да разпространяват съответната информация, в най-кратки срокове, за да се повиши информираността за значението на това ново понятие;

10.

Счита координирането на секторните политики на ЕС, които имат силно териториално въздействие, за ключово в развитието на териториалното сближаване и засилването на икономическото и социалното сближаване; затова съжалява, че съответният анализ в Зелената книга се ограничава само до изброяване на тези политики на ЕС, без да предлага начини за подобряване на синергиите между тях или поне методи, чрез които фактически да се измерва териториалното им въздействие;

11.

Съгласен е с подхода в Зелената книга или в публичния дебат да не се включва никакво споменаване на евентуални бюджетни и финансови последици от териториалното сближаване; счита, че подобен анализ би бил преждевременен, докато самото понятие не бъде ясно дефинирано и разбрано от всички заинтересовани лица; счита обаче, че всяко обсъждане на този въпрос е неразделна част от целия процес на договаряне и планиране на бъдещата политика на сближаване на ЕС; отправя искане резултатът от дебата да послужи като основа за следващата финансова рамка;

12.

Счита, че наличието на силна и добре финансирана регионална политика на ЕС е неотменимо условие за справяне с последователните вълни на разширяване и постигане на социално, икономическо и териториално сближаване в един разширен Европейски съюз;

13.

Възприема позицията на Зелената книга, че териториалното сближаване, основано на принципа на равни възможности, е свързано с осигуряването на полицентрично развитие на Европейския съюз като цяло, както и балансирано и устойчиво развитие на места с различни характеристики и особености, като се запазва тяхното многообразие; подкрепя становището, че териториалното сближаване следва да гарантира, че гражданите са способни пълноценно да усвояват и да развиват преимуществата и потенциала на своите региони; акцентира върху факта, че териториалното сближаване е хоризонтално понятие, което поддържа развитието на Европейския съюз; изразява твърдо убеждение, че териториалното сближаване следва ефективно да допринася за преодоляване на различията между и в рамките на регионите на Европейския съюз, като по този начин предотвратява перспективата за асиметричност; заявява, че териториалното сближаване има както сухоземно, така и морско измерение;

14.

Счита, че териториалното сближаване е понятие, което води до осезаема добавена стойност за икономическото и социално сближаване и до решение за нарастващите предизвикателства пред регионите на ЕС; подчертава, че трите компонента на сближаването (икономическо, социално и териториално) следва да бъдат взаимно допълващи се и подкрепящи се при едновременното запазване на различни цели в рамките на единна интегрирана концепция; затова счита, че между тези съставни части не трябва да има йерархия или замяна; подчертава, че териториалното сближаване следва да бъде включено в съществуващата рамка, без това да води до секторно фрагментиране на политиката на сближаване на ЕС;

15.

Приветства заключенията на доклада ESPON за сценарии за бъдещо развитие на Европа до 2030 г., които предоставят осезаема информация в подкрепа на дебата по политиките за формата на ЕС и националните политики и създават подходящи инструменти, за да се отговори на новите предизвикателства, които имат съществено местно или регионално въздействие, като демографските промени, концентрацията в градовете, миграционните движения и изменението на климата, и да се развиват оптимални условия за качествен живот на техните граждани;

16.

Изтъква, че една от главните цели на териториалното сближаване е да гарантира, че напредъкът и растежът, постигани в конкретен регион, осигуряват полза за целия регион и на територията на Европейския съюз; счита в тази връзка, че центровете за отлични постижения и клъстерите за научна дейност и иновации могат да бъдат един от начините за осигуряване на икономическия успех, научните открития, технологичните нововъведения, заетостта и регионалното развитие и призовава за укрепване на взаимодействието и преноса на знания между тези центрове, университетите, бизнес организациите и отделните предприятия, включително най-малките; призовава Комисията да представи оценка на въздействието на клъстерите и центровете за усъвършенстване върху съседните райони;

17.

Подчертава, че концепцията за териториално сближаване обхваща също така сближаване в рамките на самите територии и предлага да се даде приоритет на всички политики, които насърчават реалното полицентрично развитие на териториите, така че да се намали натискът върху столичните градове и да се насърчи появата на второстепенни центрове; отбелязва, че това следва също да бъде начин за преодоляване на отрицателните последици от концентрацията за градовете като пренаселеност, замърсяване, социално изключване и бедност или последващата безконтролна урбанизация, които засягат качеството на живот на гражданите, живеещи там; счита, че в тази връзка не бива да се пренебрегва подкрепата за селските райони и важната роля на малките и средните по големина градове, разположени в селски райони;

18.

Подчертава жизненоважния принос на вътрешния пазар за икономическото, социално и териториално сближаване; подчертава значението на обществените услуги във връзка с устойчивото икономическо и социално развитие, както и необходимостта от социално и регионално справедлив достъп до услугите от общ интерес, в частност обществените образователни и здравни услуги; подчертава в тази връзка, че гарантирането на „справедлив достъп“ не включва само географското разстояние, но и наличието и достъпността на тези услуги в контекста на принципа на субсидиарност и законодателството на ЕО в областта на конкуренцията, че отговорността за определянето, организирането, финансирането и наблюдението на услугите от общ интерес принадлежи на националните, регионалните и местните органи; счита обаче, че в дебата за териториалното сближаване следва да бъде включен и размисъл относно справедливия достъп на гражданите до услуги;

19.

Отбелязва, че в Зелената книга се потвърждават значителните предизвикателства за развитието на три вида региони със специфични географски характеристики: планински региони, острови и слабо населени региони; без да омаловажава значителната роля, която може да играе териториалното сближаване за разрешаването на проблемите на тези региони, изразява становището, че териториалното сближаване не следва да бъде политика, насочена единствено към регионите с географски недостатъци; счита обаче, че следва да се обърне специално внимание на това как да се компенсират недостатъците им и да им се даде възможност да превърнат регионалния потенциал в предимства и реални възможности и да стимулират развитието, което е от жизнено значение за Европейския съюз като цяло;

20.

Отбелязва също, че и други региони са изправени пред специфични предизвикателства за политиката в смисъл на икономическо и социално развитие, достъпност и конкурентоспособност; в тези предизвикателства са включени най-отдалечените региони съгласно член 299, параграф 2 от Договора за ЕО, граничните региони, крайбрежните региони, както и регионите, засегнати от обезлюдяване; счита в частност, че специфичната характеристика „отдалеченост“ следва да бъде призната като особена географска характеристика, която налага специално внимание в политиката за тези региони; отбелязва специфичните предизвикателства за развитието, пред които са изправени малките островни държави-членки Кипър и Малта;

21.

Изразява убеждението, че териториалното сближаване не следва да се свежда само до резултатите от регионалната политика на ЕС на територията на Европейския съюз, но и да се съсредоточи върху териториалното измерение на други секторни политики на ЕС със силно териториално въздействие; в контекста на териториалното сближаване подчертава значението от усъвършенстване на синергията между различните политики на ЕС за съгласуване и постигане на максимален резултат от териториалното им въздействие по места; при все това отбелязва, че всички политики на ЕС ще запазят независимостта си и че процесът не включва подчиняването на една политика на друга;

22.

Очаква публичното обсъждане да доведе до ясно и достатъчно гъвкаво определение на териториалното сближаване, по което да има общо съгласие и което да се споделя и разбира от всички заинтересовани лица на място, и което да внесе яснота и прозрачност предвид тази концепция; в тази връзка отбелязва представеното от френското председателство на Съвета предложение за определение; счита обаче, че териториалното сближаване трябва да бъде подчинено на принципа на субсидиарност във всички области; изразява също убеждението, че с цел по-добро определяне и разбиране на териториалното сближаване следва да се установят и общи определения и понятия като „територия“, „селски район“ и „планински район“;

23.

Счита, че редица елементи следва да заемат централно място за бъдещото определение на териториално сближаване, включително концепцията, че териториалното сближаване излиза извън рамките на икономическото и социално сближаване и че неговият хоризонтален характер и интегриран подход насърчават действия между териториите и границите; изразява убеждението, че териториалното сближаване цели намаляване на различията между държавите-членки и регионите и следва да гарантира хармоничното и устойчивото развитие на географските области с различни характеристики и специфични особености, като прави оценка на това как сближаването на ЕС и другите секторни политики могат да бъдат приспособени най-добре към положението им; подчертава, че всяко бъдещо определение следва ясно да посочи, че териториалното сближаване следва решително да се съсредоточава върху доброто управление, също предвид партньорството между заинтересованите лица от публичните и частните среди и от гражданското общество, като осигурява на гражданите на Съюза справедливи възможности по отношение на условията и качеството на живот;

24.

Настоятелно призовава Комисията да пристъпи към публикуването на Бяла книга за териториално сближаване след приключване на процеса на обсъждането му; изразява убеждението, че Бялата книга ще бъде основно средство за ясно определяне и консолидиране на понятието териториално сближаване и неговата добавена стойност за политиката на сближаване и че ще предложи конкретни разпоредби и политически действия, за да спомогне за решаването на увеличаващите се проблеми, пред които са изправени регионите на ЕС, което впоследствие следва да бъде включено в законодателния пакет за структурните фондове за периода след 2013 г. и свързаната финансова рамка; изразява убеждението, че в Бялата книга следва да бъде включен и текст относно евентуални бюджетни и финансови последици от териториалното сближаване;

25.

Приветства публикуването на Доклад за регионите 2020 г. на Комисията; призовава Комисията да включи заключенията и анализите от този работен документ в своята Бяла книга за териториално сближаване, по-специално във връзка с описанието на икономическото, социално и териториално сближаване;

26.

Счита, че трите понятия в основата на анализа на териториалното сближаване в Зелената книга – концентрация, свързване на териториите и сътрудничество – се нуждаят от по-нататъшно развитие и превръщане в конкретни политически възможности; настоятелно призовава Комисията да обясни как тези понятия ще бъдат включени в законодателната рамка след 2013 г.;

27.

Призовава за съществено укрепване на целта за европейско териториално сътрудничество през следващия програмен период; убеден е, че тази цел добавя стойност към Европейския съюз, не на последно място благодарение на прякото участие на регионалните и местните власти в планирането и изпълнението на съответните програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество; при все това счита, че това не следва да бъде в ущърб на другите две цели; за целта подчертава също значимостта на интегрираното развитие на морските басейни, както и трансграничното измерение и съответните оперативни програми на политиката за европейско съседство, което е особено важно предвид бъдещите разширявания на ЕС;

28.

Застъпва становището, че териториалното сближаване следва да се развива като хоризонтален принцип, който подкрепя всички политики и действия на ЕС; изразява убеждението, че развитието на принципите на устойчиво развитие и защита на околната среда следва да служи като пример за това как да се включи териториалното сближаване в бъдещото развитие на всички съответни политики на ЕС, тъй като то трябва да бъде включено във всички области на политиката, свързани със сближаването; все пак счита, че хоризонталното измерение на териториалното сближаване не трябва да го свежда до една обща и абстрактна рамка на ценности; призовава Европейския сюъз да предприеме необходимите инициативи да превърне териториалното сближаване в законодателни предложения и предложения за политики;

29.

Припомня, че е важно да се включат равенството между половете, равните възможности и специалните нужди на лицата с увреждания и възрастните граждани на всеки етап от изпълнението и оценката на политиката на ЕС на сближаване;

30.

Подчертава необходимостта в контекста на териториалното сближаване да се създадат допълнителни качествени показатели с цел по-добро разработване и прилагане на съответните политики по места, като се отчитат различните териториални особености; поради това призовава Комисията да извърши в най-кратки срокове необходимите проучвания и да развие възможността за определяне на нови и надеждни показатели и начина, по който те да бъдат включени в системата за оценяване на различията между регионите;

31.

Отбелязва, че БВП беше единственият критерий за определяне на допустимостта на регионите по цел 1 („Сближаване“), докато за регионите, които са допустими по целите „Регионална конкурентоспособност“ и „Заетост“, вече могат да се използват други показатели; подчертава своето притеснение от факта, че безспорното повишаване на сближаването между страните често прикрива растящия брой различия между и в рамките на регионите и въз основа на това подчертава необходимостта от задълбочено разглеждане на основанието БВП да бъде основният критерий за допустимост във връзка със структурните фондове;

32.

Счита, че проблемът с вътрешнорегионалните различия в рамките на регионите от NUTS II може да се наблюдава по-добре на равнище NUTS III; по тази причина призовава Комисията да провери степента, в която проблемът с вътрешните разлики в развитието на областите от NUTS II може в бъдеще да бъде превъзмогнат, включително посредством определяне на подпомагани области на равнище NUTS III; подчертава, в контекста на териториалното сближаване, че е важно за държавите-членки да определят кое териториално звено съответства на подходящото равнище на намеса при разработването и прилагането на програмите в рамките на структурните фондове; препоръчва за тази цел да се извършва пространствен анализ на цялата територия на ЕС в началото на всеки програмен период;

33.

Изразява убеждението, че с цел по-добра съгласуваност на териториалното въздействие на секторните политики на ЕС, са необходими по-добро разбиране и оценка на тези въздействия; по тази причина настоятелно призовава Комисията да предприеме оценка на териториалното въздействие на тези политики, а съществуващите механизми за оценка на въздействието като например стратегическата оценка на околната среда да се прилагат и за териториалните аспекти;призовава също Комисията да представи конкретни начини за създаването на синергии между териториалните и секторните политики и да извърши оценка на приноса на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг за териториалното сближаване;

34.

Отново отправя своето отдавна изразено искане за развитие на цялостна стратегия на ЕС за регионите със специфични географски характеристики, която ще им позволи да се справят по-добре с проблемите и предизвикателствата, пред които се изправят; изразява убеждението, че стратегията на ЕС следва да изтъкне териториалното измерение на политиката на сближаване и да търси начини за приспособяването на политиките на ЕС към конкретните потребности и предимства на тези територии; подчертава, че прилагането на такава стратегия е съществено условие за икономическото и социално развитие на тези територии; изразява убеждението, че разработването на нови показатели с цел по-добре да се опишат положението и проблемите на място е от голямо значение за успешното прилагане на стратегията на ЕС в тази област;

35.

При все това подчертава, че разработването на допълнителни показатели и осъществяването на териториални оценки не следва да водят до по-голяма бюрокрация или допълнително забавяне на изпълнението на новите политики и действия в подкрепа на териториалното сближаване; подчертава необходимостта от преки резултати от включването на териториалното сближаване в следващия пакет от програми за структурните фондове;

36.

Припомня важната роля на малките и средни предприятия (МСП), микро-предприятията, както и на занаятчийските предприятия в икономическото, социално и териториално сближаване и изтъква значението им за насърчаване на конкуренцията и заетостта в тези региони; по тази причина отново приканва Комисията да извърши специален анализ на въздействието и ефективността на структурните фондове и политиките на ЕС, насочени към МСП в регионите, а също и на административните и финансови затруднения, с които тези МСП се сблъскват;

37.

Освен това призовава Комисията, държавите-членки и регионите да провеждат активна политика, която подкрепя новаторството и конкурентоспособността на предприятията и дава възможност за взаимно сътрудничество между предприятията, публичния сектор, училищата и университетите, и да гарантират, че организациите, представляващи МСП, могат да участват пряко в определянето на териториалните политики;

38.

Настоятелно призовава държавите-членки да увеличат усилията си за постигане на целите по дял четвърти от първата програма за действие за изпълнението на Териториалния дневен ред на Европейския съюз за събиране на знания за териториалното сближаване и устойчивото пространствено планиране, разкриване на перспективи и анализ на въздействието, и потвърждава главната роля на ESPON в този процес;

39.

Отбелязва, че изменението на климата има важни последици за териториалното сближаване; отправя искане към Комисията да извърши анализ на отрицателните последици от изменението на климата върху различните региони, като се има предвид, че се очаква различно въздействие в рамките на Европейския съюз; счита, че териториалното сближаване следва надлежно да взема предвид целите, свързани с изменението на климата, и да насърчава моделите на устойчиво развитие на териториите на ЕС; потвърждава обаче, че борбата с изменението на климата следва да бъде широко застъпена и в други политики на Общността;

40.

Отбелязва с голяма заинтересованост, че за пръв път в петия доклад за напредъка се споменават конкретно „преходните региони“, разположени между „конвергентните региони“ и „регионите с развита конкуренция и заетост“; потвърждава необходимостта да се разглеждат отделно онези региони, които в момента са разпръснати между двете Цели като „постепенно навлизащи“ и „постепенно излизащи“; в контекста на териториалното сближаване призовава Комисията да установи по-изчерпателна система за постъпателна преходна помощ за регионите, които скоро ще надхвърлят прага от 75 % от БВП, за да им се даде по-ясен статут и повече сигурност в развитието им; счита, че е необходимо също да се установи преходна система за държавите-членки, които се оттеглят от Кохезионния фонд;

41.

Счита, че възприемането на цялостен подход ще има по-голям шанс за успех, ако регионалните и местните органи, както и заинтересованите лица, включително икономическите и социални партньори в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (5), които могат да осигурят цялостно схващане и разбиране за потребностите и особеностите на определена територия, участват от началото в разработването и изпълнението на стратегиите за развитие на всяка територия; призовава Комисията да определи насоки в помощ на държавите-членки, както и на регионалните и местни органи за прилагане на интегрирания подход по най-ефикасен начин, и да установят ефективни партньорства при разработването на бъдещи стратегии за съответните територии;

42.

Признава, че териториалното сближаване следва да доведе до подобрено провеждане на политиката на сближаване; изразява съгласие с виждането, че за различните проблеми са необходими различни териториални мащаби и че следователно установяването на действителни партньорства между всички страни, участващи на европейско, национално, регионално и местно равнище в регионалното и местно развитие, е предварително условие за процеса на разработване на териториалното сближаване и призовава Комисията и държавите-членки да положат всички възможни усилия за развитието на такова териториално управление на много равнища; счита, че териториалното сближаване следва да се съсредоточи върху установяването на подходящото териториално равнище за прилагане на всяка политика или мярка по начин, който е възможно най-близо до гражданите;

43.

Изтъква, че политиките на ЕС, и по-специално политиката на сближаване, превърнаха управлението от една често централизирана система във все по-интегрирана система на много равнища; призовава заинтересованите лица, публичните органи и гражданите да установят официална система на териториално управление, основана на интегриран многосекторен, териториален подход „от основата към върха“ с цел да се отговори съгласувано и ефективно на единната потребност на гражданите или ползвателите в област, отговаряща на тази потребност; в тази връзка припомня успешните инициативи на ЕС като URBAN I и URBAN II за градските райони и LEADER в селските райони;

44.

Припомня, че проблемите при изпълнението на структурната политика се дължат отчасти на прекомерната строгост и сложност на процедурите и че следователно трябва да се обърне внимание на опростяването на тези процедури и ясното разделение на отговорностите и компетенциите между Европейския Съюз, държавите-членки и регионалните и местни власти; счита, че териториалното управление ще бъде силно зависимо от установяването на такива ясни правила; отново призовава Комисията да представи в най-кратък срок пакет от конкретни предложения в този смисъл;

45.

Препоръчва предвид засилващото се значение, което териториалното сближаване придоби в контекста не само на регионалната политика, но и на други секторни политики на ЕС, неформалните структури, които отдавна управляват териториалното сближаване и пространственото планиране в Съвета да бъдат заменени от официални министерски срещи, на които да присъстват министрите на регионалната политика в Европейския съюз; изразява убеждението, че едно такова институционално развитие в Съвета би осигурило по-добър поток от информация, както и бързото развитие на политиката на териториално сближаване;

46.

Настоятелно призовава държавите-членки да започнат да обмислят как по-добре да консолидират и прилагат концепцията за териториално сближаване в своите национални програми и политики; в този контекст счита, че основните принципи на полицентрично развитие и партньорство между градските и селските райони, както и цялостното изпълнение на Натура 2000 следва вече да са включени в тяхното регионално планиране;

47.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията.