6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/52

А.

като има предвид, че според данните на Световната здравна организация (СЗО) между 100 и 140 милиона жени и момичета в света са били подложени на генитално осакатяване и че според данните на СЗО и на Фонда на ООН за населението (UNFPA) всяка година между 2 и 3 милиона жени са потенциално изложени на риск от такава практика, която води до тежки увреждания;

Б.

като има предвид, че всяка година около 180 000 жени, емигрирали в Европа, биват подлагани на генитално осакатяване или са изложени на такъв риск;

В.

като има предвид, че според СЗО тези практики са разпространени в най-малко 28 африкански страни и в някои страни в Азия и Близкия Изток;

Г.

като има предвид, че насилието срещу жените, включително женското генитално осакатяване, води началото си от социални структури, основани върху неравенството между половете и върху неуравновесени отношения на сила, доминация, и контрол, при които социалният и семеен натиск е в основата на нарушаването на едно основно право, като зачитането на неприкосновеността на личността;

Д.

като има предвид, че гениталното осакатяване на момичетата заслужава най-категорично осъждане и представлява явно нарушение на международните и националните норми за защита на децата и правата им;

Е.

като има предвид, че СЗО е идентифицирала четири типа генитално осакатяване на жени, които варират от клитородектомия (частично или цялостно отстраняване на клитора), ексцизия (отстраняване на клитора и малките срамни устни), която обхваща около 85 % от случаите на генитално осакатяване на жени, до най-крайната форма инфибулация (пълно отстраняване на клитора и малките срамни устни, както и на вътрешните части на големите срамни устни и съшиване на вулвата, като се оставя само тесен вагинален отвор) и други видове (набождане, пробождане или разрязване на клитора или срамните устни);

Ж.

като има предвид, че всяко генитално осакатяване на жените, в каквато и да е степен, представлява насилствен акт спрямо жените и означава нарушаване на основните им права, и по-конкретно правото на лична и физическа неприкосновеност и на психическо здраве, както и на сексуалните и репродуктивните им права; и че това нарушаване в никакъв случай не може да бъде оправдано със зачитането на различни културни традиции и церемонии по посвещаване;

З.

като има предвид, че в Европа около 500 000 жени са пострадали от генитално осакатяване и като има предвид, че това обрязване е обичайна практика в семействата на имигранти и бежанци и че за тази цел момичетата дори биват изпращани в техните родни страни;

И.

като има предвид, че гениталното осакатяване причинява пагубни необратими краткосрочни и дългосрочни последици за психическото и физическото здраве на засегнатите жени и момичета, като представлява сериозно посегателство срещу тяхната личност и телесна неприкосновеност; и че в някои случаи води дори до смърт; като има предвид, че използването на примитивни инструменти и липсата на антисептични предпазни мерки имат вредни вторични последствия, като например болки при полови контакти и раждане, органите остават необратимо увредени и могат да настъпят усложнения, като например кръвоизливи, шокови състояния, инфекции, предаване на вируса на СПИН, тетанус, доброкачествени тумори и сериозни усложнения по време на бременността и раждането;

Й.

като има предвид, че женското генитално осакатяване, което е нарушение на правата на жените и момичетата, както те са утвърдени в множество международни конвенции, и което е забранено в наказателното право на държавите-членки и е в нарушение на принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз;

К.

като има предвид, своята резолюцията от 16 януари 2008 г. също така настоятелно призовава държавите-членки да приемат специфични разпоредби относно гениталното осакатяване на жени, които да правят възможно възбуждането на наказателно преследване срещу лица, които извършват подобни процедури върху деца;

Л.

като има предвид, че Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените изисква от държавите-страни по нея да вземат необходимите мерки, за да изменят или забранят съществуващите норми, обичаи и практики, представляващи дискриминация срещу жените и да предприемат всички необходими мерки, за да изменят социалните и културни модели за поведение на мъжете и жените с цел да се постигне премахване на предразсъдъците и на обичайните и всякакви други практики, основаващи се на идеята за малоценността или превъзходството на който и да е от половете или на стереотипи за функциите на мъжете и жените;

М.

като има предвид, че Конвенцията за правата на детето, приета през 1989 г., изисква от държавите-страни по конвенцията да зачитат залегналите в нея права и гарантират прилагането ѝ по отношение на всяко дете, в рамките на тяхната юрисдикция, независимо от пола му, и да приемат всички възможни ефикасни и подходящи мерки, за да премахнат традиционните практики, които са в ущърб на здравето на децата;

Н.

като има предвид, че Африканската харта за правата и благосъстоянието на детето препоръчва на държавите, които са я подписали, да премахнат социалните и културни практики, които имат вредни последици за благосъстоянието, достойнството, нормалното израстване и развитие на детето;

О.

като има предвид, че параграф 18 от Декларацията и програмата за действие от Виена, одобрени през юни 1993 г., гласи, че човешките права на жените и на момичетата са неотменна, съставна и неделима част от универсалните права на човека;

П.

като има предвид, че в член 2 от Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жени от 1993 г. изрично се посочва гениталното осакатяване на жени и други традиционни практики, целящи нараняването на жени;

Р.

като има предвид, че член 4 от Декларацията предвижда, че държавите са задължени да осъждат насилието срещу жени и че не могат да се позовават на обичаи, традиции или религиозни съображения, за да избегнат задължението да го премахнат;

С.

като има предвид, че в Програматаа за действие на Международната конференция на ООН по въпросите на населението и развитието, проведена в Кайро през 1994 г., се предвижда правителствата да изкоренят съществуващите практики на генитално осакатяване, навсякъде, където такива съществуват и да окажат подкрепа на неправителствените организации и религиозните институции, които се борят за премахването на тези практики;

Т.

като има предвид, че в Платформата за действие, приета на Четвъртата конференция на ООН в Пекин, правителствата се призовават да засилят законите си, да реформират институциите и да насърчават стандартите и практиките, целящи да бъде премахната дискриминацията срещу жените, която, наред с другото, се проявява чрез генитално осакатяване на жени;

У.

като има предвид, че Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС (Споразумение от Котону) се основава върху подобни универсални принципи и съдържа разпоредби срещу гениталното осакатяване на жени (член 9 относно основните елементи на споразумението, включително зачитането на правата на човека, и членове 25 и 31 съответно относно социалното развитие и относно въпросите, свързани с половете);

Ф.

като има предвид, че в доклада, приет от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 3 май 2001 г., се призовава за забраната на практиката на генитално осакатяване на жени, което се разглежда като нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека; като напомня, че не трябва да се позволява защитата на културните особености и традиции да надделява над зачитането на основните права и че трябва да бъдат обявени за незаконни практиките, които представляват изтезания;

Х.

като има предвид, че в рамките на общата европейска политика в областта на имиграцията и предоставянето на убежище Съветът и Комисията признават, че гениталното осакатяване на жени съставлява нарушение на правата на човека; като има предвид, че нарастващ брой искания за убежище от родители са основани на заплахите, на които те са подложени в своите страни поради отказа им да се съгласят техните деца да бъдат подложени на генитално осакатяване;

Ц.

като има предвид, че за съжаление, предоставянето на родителите на статус на търсещи убежище не гарантира, че детето им ще избегне риска от гениталното осакатяване, което в някои случаи се извършва след като семейството е вече установено в приемаща държава в Европейския съюз;

Ч.

като има предвид, че в изявлението от 5 февруари 2008 г. на членовете на Европейската комисия Ferrero-Waldner и Michel изрично се отрича гениталното осакатяване, като то се определя като неприемливо, независимо от това дали е извършвано в Европейския съюз или в държави извън него, и се подчертава, че нарушаването на правата на жените не може в никой случай да бъде оправдано в името на културен релативизъм или традиции;

Ш.

като има предвид, че националните центрове и институции за млади хора и семейства могат да предложат на семействата своевременна помощ с цел предприемане на превантивни действия срещу извършването на генитално осакатяване на жени;

1.

Решително осъжда гениталното осакатяване на жени като нарушение на основните права на човека и като изключително жестоко нарушаване на личната неприкосновеност на жените и момичетата и следователно го счита за тежко престъпление в очите на обществото;

2.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят всеобхватна стратегия и планове за действие с цел забрана на гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз и, за тази цел, да предоставят необходимите средства под формата на закони и административни разпоредби, системи за предотвратяване, образователни и социални мерки и по-специално посредством широкото разпространение на информация относно съществуващите механизми за защита, които са на разположение на уязвимите групи, така че реалните и потенциални жертви да бъдат надлежно защитени;

3.

Настоява върху необходимостта да бъде проучвано поотделно всяко заявление за убежище, което е било направено въз основа на твърдението на родителите, че те са изложени на опасност в своята държава на произход, тъй като не са дали съгласието си тяхното дете да бъде подложено на женско генитално осакатяване, както и да се гарантира, че тези заявления са подкрепени от солидни доказателства, които отчитат качеството на заявлението, личността и надеждността на лицето, търсещо убежище, и дали мотивите за заявлението са истински;

4.

Настоява жените и момичетата, на които е предоставено убежище в ЕС поради заплахата от женско генитално осакатяване да бъдат преглеждани редовно, като превантивна мярка, от здравни органи и/или от лекари, за да бъдат защитени от всяка заплаха за последващо извършване на женско генитално осакатяване в ЕС; счита, че тази мярка няма по никакъв начин да бъде дискриминационна спрямо тези жени и момичета, но че ще гарантира забраната на женското генитално осакатяване в ЕС;

5.

Призовава тази цялостна стратегия да бъде придружена от образователни програми, както и от кампании на национално и международно равнище за повишаване на осведомеността;

6.

Подкрепя инициативата на Европол да координира среща между европейските полицейски служби за засилване на борбата срещу гениталното осакатяване на жени, за разрешаване на проблемите, свързани с ниския процент на съобщаване и с трудностите при събирането на доказателства и свидетелски показания, както и за ефективно преследване на лицата, които носят отговорност за тези престъпления; за тази цел призовава държавите-членки да проучат възможността за въвеждане на допълнителни мерки за защита на жертвите, след като те заявят готовността си за съдействие;

7.

Посочва, че споменатите в горепосочения протокол от Мапуто мерки за преодоляване на вредните практики, като например гениталното осакатяване, обхващат следното: повишаване на осведомеността в обществото чрез информация, формално и неформално образование и кампании, забрана за всякакъв вид женско генитално осакатяване, включително извършването на интервенцията от медицински персонал, чрез законодателство и санкции, подкрепа на засегнатите лица чрез здравни услуги, правна защита, грижи за душевното здраве и образование и закрила на жените, които са потенциални жертви на вредни практики или други форми на насилие, злоупотреби и нетърпимост;

8.

Изисква от държавите-членки да уточнят броя на жените, които са били подложени на генитално осакатяване, както и на жените, изложени на риск, във всяка държава-членка, като имат предвид, че за много държави все още няма налични данни, нито хармонизирано събиране на данни;

9.

Приканва да се създаде „европейски здравен протокол“ за контрол и база данни относно явлението, която да се използва за статистически цели и за целеви информационни действия, насочени към засегнатите имигрантски общности;

10.

Призовава държавите-членки да подготвят научни данни, които биха могли да се използват в помощ на СЗО в нейните действия в подкрепа на премахването на гениталното осакатяване на жени на територията на Европа и във всички останали континенти;

11.

Призовава Комисията, в преговорите за сътрудничество и в споразуменията с въпросните държави, да включва клауза за изкореняване на гениталното осакатяване на жени;

12.

Приканва да се създаде сборник с добри практики на различни равнища и анализ на тяхното въздействие (по възможност чрез проектите, финансирани по ДАФНЕ III, и постигнатите от тях резултати), както и осигуряване на широко разпространение на съответните данни и възможност за използване на практическия и теоретичен експертен опит;

13.

Посочва, че националните центрове и институции играят решаваща роля за идентифициране на жертвите и за предприемане на предпазни мерки срещу практикуването на генитално осакатяване на жени;

14.

Призовава да се укрепят съществуващите европейски мрежи за превенция спрямо вредни традиционни практики, например като се предвидят курсове за обучение за неправителствени организации, териториални асоциации с нестопанска цел и секторни оператори, както и да се насърчава изграждането на такива мрежи;

15.

Оценява високо значителния принос на множество международни и национални неправителствени организации (НПО), на научноизследователски институции, на Европейската мрежа за превенция на женското генитално осакатяване в Европа и на ангажираните с това лица, които благодарение на финансирането от страна на агенциите на ООН и на програмата ДАФНЕ, наред с други източници, изпълняват разнообразни проекти, насочени към повишаване на осведомеността, превенция и премахване на женското генитално осакатяване; посочва, че създаването на мрежи от неправителствени организации и организации, базирани в различни общности на национално, регионално и международно равнище, несъмнено е от основно значение за успешното изкореняване на женското генитално осакатяване и за обмена на информация и опит;

16.

Посочва, че член 10 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (8) уточнява, че аспектите, свързани с пола, могат да бъдат взети предвид, но че те сами по себе си не водят до прилагане на член 10;

17.

Приканва да се осигури участието на Агенцията на Европейския съюз за основните права и на Европейския институт за равенство на половете, посредством съответните многогодишни и/или годишни работни програми за борба срещу гениталното осакатяване на жени; вярва, че тези агенции могат да извършват приоритетна дейност в областта на изследванията и/или за повишаване на осведомеността, което би могло да доведе до по-добро познаване на европейско равнище на явлението генитално осакатяване;

18.

Счита за необходимо организирането на форуми за диалог в засегнатите държави, реформирането на традиционните правни норми, включването на темата за гениталното осакатяване на жените като учебен предмет и насърчаването на сътрудничеството с необрязани лица;

19.

Призовава Европейския съюз и държавите-членки да си сътрудничат, в името на правата на човека, на неприкосновеността на личността, на свободата на съвестта и правото на здраве, за хармонизиране на съществуващото законодателство и за разработване на специфично законодателство в тази област, ако се установи, че съществуващото законодателство не е подходящо;

20.

Изисква от държавите-членки да прилагат съществуващите законодателни разпоредби по отношение на гениталното осакатяване на жени или да ги включат в законодателните разпоредби, които наказват тежки телесни повреди, когато тези практики биват извършвани на територията на Европейския съюз, като дават предимство на превенцията и на борбата с това явление чрез неговото адекватно познаване от страна на професионално ангажираните лица (измежду които социални работници, преподаватели, полицейски служители, професионалисти в областта на здравеопазването), така че те да са в състояние да го разпознават, както и да положат усилия за постигане на възможно най-висока степен на хармонизация на действащите закони във всички 27 държави-членки;

21.

Призовава държавите-членки да въведат разпоредби, в съответствие с които общопрактикуващите лекари, лекарите и здравните екипи в болничните заведения се задължават да докладват на здравните и/или на полицейските органи относно случаи на генитално осакатяване на жени;

22.

Призовава държавите-членки или да разработят специално законодателство относно гениталното осакатяване на жени, или в рамките на съществуващото законодателство да преследват по наказателно правен път всяко лице, което извършва генитално осакатяване;

23.

Изисква Европейският съюз и държавите-членки да преследват, осъждат и санкционират извършването на тези практики чрез прилагане на всеобхватна стратегия, която взема предвид нормативното, здравното и социалното измерение на проблема, както и интеграцията на имигрантското население; изисква, по-специално, съответните директиви относно имиграцията да разглеждат извършването на генитално осакатяване като престъпление, както и да бъдат предвидени подходящи санкции срещу лицата, които са виновни в извършването на такова престъпление, ако тези практики биват извършвани на територията на Европейския съюз;

24.

Настоятелно призовава за създаване на постоянни технически комисии за хармонизация и контакт между държавите-членки и между държавите-членки и африканските институции; счита, че съставът на тези комисии следва да включва специалисти по темата и представители на водещи европейски и африкански женски организации;

25.

Призовава за категорично отхвърляне на практикуването на „убождане на клитора“ и на всеки вид медикализация, предлагани като компромисно решение между обрязването на клитора и зачитането на традиции, които определят идентичността, тъй като те единствено биха означавали оправдаване и приемане на практиката на женското генитално осакатяване на територията на Европейския съюз; подчертава отново абсолютното и решително осъждане на гениталното осакатяване на жени, тъй като не съществуват никакви причини - социални, икономически, етнически или здравни, които да оправдават тази практика;

26.

Призовава за премахване на гениталното осакатяване на жените посредством политики, които подкрепят и интегрират жените и семейните единици, в чиито традиции се практикува генитално осакатяване, с цел, при стриктно прилагане на закона и зачитане на основните права на човека, на правото на сексуално самоопределение, да бъде гарантирана закрилата на жените от всяка форма на насилие и злоупотреби;

27.

Заявява, че привежданите от множество общности доводи в подкрепа на запазването на някои традиционни практики, вредни за здравето на жените и момичетата, нямат научно основание, нито религиозен произход или основание;

28.

Призовава държавите-членки:

29.

Призовава държавите-членки да осъществят превантивна стратегия за социално действие, насочена към защита на непълнолетните, която да не стигматизира имигрантските общности, посредством обществени програми и социални услуги, целящи както предотвратяването на тези практики чрез обучение, образование и повишаване осведомеността на рисковите общности, така и подпомагане на жертвите, пострадали от тези практики, с психологическа и медицинска помощ, включително при необходимост безплатно лечение за възстановяване; призовава държавите-членки също така да отчитат, че заплахата или рискът едно непълнолетно момиче да претърпи женско генитално осакатяване могат да оправдаят намесата на обществената администрация, както предвиждат нормите за защита на децата;

30.

Призовава държавите-членки да разработят указания и наредби за работещите в областта на здравеопазването и на образованието и за социалните работници с цел информиране и обучение на бащите и майките - по почтителен начин и при необходимост с преводачи - за огромните рискове от женското генитално осакатяване и за обстоятелството, че подобни практики представляват престъпление в държавите-членки; също така ги призовава да финансират и да сътрудничат на мрежите и неправителствените организации, които се занимават с образование, повишаване на осведомеността и посредничество по отношение на женското генитално осакатяване в тесен контакт със семействата и общностите;

31.

Призовава държавите-членки да разпространяват точна и разбираема информация за неграмотното население, в частност посредством консулствата на държавите-членки при получаването на визи; счита, че имиграционните служби при влизане в приемащата държава също така следва да разпространяват информация за законовите причини за забраната, така че семействата да могат да разберат, че забраната на един традиционен акт по никакъв начин не е агресия срещу културата, а представлява правна защита на жените и момичетата; счита че семействата трябва да са информирани за наказателните последици, които могат да включват влизане в затвора, ако осакатяването бъде доказано;

32.

Изисква подобряване на правното положение на жените и момичетата в държавите, в които се практикува сексуално осакатяване, с цел засилване на увереността на жените в собствените сили, на собствената инициатива и на собствената отговорност;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.