1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/98

A.

като има предвид, че международната икономика и световните пазари успяха да постигнат безпрецедентен и исторически уникален растеж през последните 25 години, с производствен капацитет, който създаде благоденствие за много повече хора, отколкото когато и да е преди това, като този капацитет се нуждае от адаптиране при ситуация на икономически спад, последван от намаляващо търсене;

Б.

като има предвид, че финансовата и икономическата криза се влошава с всеки изминал ден, приближавайки все повече Европейския съюз и неговите съседни държави към задълбочена социална и политическа криза, като предизвикателство за европейската солидарност, при установеното до момента отсъствие на силни и ефективни действия от страна на обществеността;

В.

като има предвид, че основните предизвикателства в процеса на противодействие на спада в международната и европейската икономика сега са липсата на доверие във финансовите и капиталовите пазари, както и нарастващата безработица;

Г.

като има предвид, че безпрецедентният мащаб на текущата финансова криза и дълбочината на произтичащия икономически спад налагат добре обмислена преработка на рамката за регулиране и управление на финансовите пазари, на равнището на ЕС и на международно равнище, с цел да се предотвратят бъдещи проблеми в международната икономика и възникването на проблеми от същия вид на финансовите пазари, и да се засили устойчивостта на икономиката на ЕС към промените;

Д.

като има предвид, че неуспехът на финансови институции от основно значение подкопава кредитните пазари, спира потока на капитали, инвестициите и търговията и понижава цените и стойностите, при което подрива стабилността и капиталовите активи, необходими на финансовите институции за предоставяне на кредити, а на дружествата - за обезпечаване на собственото им финансиране;

Е.

като има предвид, че причини и основания за текущата финансова криза се оказаха хлабавата парична политика и политически мотивираното завишено жилищно кредитиране, както и макроикономическите дисбаланси в миналото, основно между САЩ и нововъзникващите икономики, като Китай; подчертава необходимостта от допълнително развитие на конкурентоспособността на ЕС и инвестициите в инфраструктура и изследвания, както и в нови дружества и нови пазари;

Ж.

като има предвид, че основните приоритети за политиците на ЕС при осигуряването на икономическо възстановяване следва да бъдат възстановяването на функционирането на финансовите и капиталовите пазари и гарантирането на трудовата заетост, чрез което става възможно подпомагането на икономиката на ЕС в нейното завръщане към растеж, инвестиции и нови работни места;

З.

като има предвид, че настоящата рецесия следва да се използва като възможност за насърчаване на „зелени“ инвестиции и създаване на „зелени“ работни места с оглед постигане на дългосрочните цели на стратегията от Лисабон и Гьотеборг и на пакета за климата и енергетиката;

И.

като има предвид, че осигуряването на икономическо възстановяване налага координирани действия в рамките на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията и държавните помощи, както и стабилност на финансовите пазари и пазарите на труда, без при това да се нарушава конкуренцията между дружествата или да се създава дисбаланс между държавите-членки, в полза на осигуряването на стабилност и конкурентоспособност на икономиката на ЕС;

Й.

като има предвид, че последиците от финансовата криза за реалната икономика обуславят извънредна икономическа ситуация, която налага своевременни, целенасочени, временни и пропорционални мерки и решения с оглед намиране на изход от безпрецедентното положение в областта на икономиката и трудовата заетост в световен мащаб, и като има предвид, че публичната интервенция, макар и неизбежна, нарушава присъщите роли на частния и публичния сектор при по-нормални обстоятелства;

К.

като има предвид, че недостатъците на съществуващата финансова регулаторна рамка са вече взети под внимание от Парламента в рамките на негови позиции относно законодателни предложения и в негови резолюции;

Л.

като има предвид, че последните данни, предоставени от Общността относно перспективите за 2009 г., показват бързо влошаване на икономическите условия в целия Европейски съюз, и като има предвид, че Европейският съюз и държавите-членки сега носят окончателната отговорност за гарантирането на макроикономическа стабилност, устойчив растеж и трудова заетост;

М.

като има предвид, че финансовата криза разкри дилемата между необходимостта от упражняване на регулаторни правомощия в областта на икономическата политика на равнището на ЕС - от една страна, и факта, че плановете за икономическо стимулиране попадат в сферата на компетентност на органите на държавите-членки - от друга;

Н.

като има предвид, че краткосрочните действия, предприети от отделни държави-членки, изискват широкообхватна координация на ЕС за гарантиране на постигането на общ мултиплициращ ефект - от една страна, и за предотвратяване на ефекта на разпространение, нарушаване на пазарната ситуация и излишно дублиране на усилия - от друга;

О.

като има предвид, че краткосрочните действия трябва да са в синхрон с и да подкрепят дългосрочните цели за превръщане на Европейския съюз в най-конкурентната икономика, основана на знанието, без да се подкопава бъдещото доверие и увереност и като се гарантира макроикономическа стабилност;

П.

като има предвид, че различната възможност на държавите-членки за прилагане на програми за възстановяване следва да бъде взета предвид; като има предвид, че следва да се развие значим подход на допълване на равнището на ЕС, който да поставя силен акцент върху съвкупността от политически мерки за оказване на взаимна подкрепа в сферата на икономическите, екологичните и социалните политики, както и на политиките в областта на заетостта;

Р.

като има предвид, че членството в еврозоната засили икономическата стабилност в съответните държави-членки; като има предвид, че освен отговорна намеса от страна на правителствата за справяне с икономическия спад, в такива времена на икономическа рецесия гражданите очакват силни ответни действия от страна на Европейския съюз въз основа на разпоредби и социално и регионално сближаване, при спазване на правилата и принципите, гарантиращи силна и стабилна единна валута;

С.

като има предвид, че е изключително важно да се възстанови доверието, с цел да се позволи правилното функциониране на финансовите пазари и така да се ограничи отрицателното въздействие на финансовата криза върху реалната икономика;

Т.

като има предвид, че държавите-членки, които наскоро се присъединиха към Европейския съюз и които не са част от еврозоната, са сериозно засегнати от спекулация срещу техните валути, изтичането на капитали и замразяването на международните кредитни пазари;

1.

Приветства инициативата на Комисията за реализиране на Европейски план за икономическо възстановяване (план за възстановяване) в отговор на сериозния икономически спад в настоящия момент; отбелязва, че общностното измерение на това предложение възлиза на 15 % от бюджета за програмата за възстановяване, която трябва да се изпълни незабавно;

2.

Подчертава, че най-важният приоритет на плана за възстановяване трябва да бъде стимулирането на икономиката и конкурентоспособността на Европейския съюз, за да се гарантират възможностите и сигурността на гражданите и да се избегне увеличаването на безработицата; счита, че планът за възстановяване трябва да спре икономическия упадък като даде възможност на финансовите пазари отново да функционират правилно, улесни инвестициите и подобри възможностите за растеж и заетост, като същевременно укрепва икономиката на ЕС и пазара на труда и подобрява рамковите условия за растеж и създаване на работни места;

3.

Очаква от Комисията ясни и стабилни насоки за установяване на подобрен координиран подход сред всички държави-членки, при управлението на настоящата дълбока финансова криза, с оглед запазване на възможно най-голям брой работни места и заетост в Европа;

4.

Настоява цялата финансова помощ да бъде своевременна, целенасочена и временна; предупреждава относно възможно стесняване на кредитите и пропадане на политиката на ЕС в областта на конкуренцията; настоятелно приканва към възстановяване, при първа възможност, на пазарите, функциониращи в условия на лоялна конкуренция, съобразно установеното в Договорите; отбелязва със загриженост бързото нарастване на публичния дълг и бюджетния дефицит; наред с това, призовава за завръщане към стабилни държавни финанси колкото е възможно по-скоро, както е предвидено в преработения Пакт за стабилност и растеж (преработен ПСР), за да се избегне прехвърлянето на прекомерна тежест върху бъдещите поколения;

5.

Подчертава, че временните изключения и отклонения от политиката на Общността в областта на конкуренцията трябва да бъдат отменени, а нормалните условия трябва да бъдат възстановени в рамките на ясно определен срок;

6.

Подчертава, че планът за възстановяване трябва да служи на целта за постигане на справедливо международно споразумение, което да замени Протокола от Киото през 2012 г., и че това споразумение, наред с другото, трябва да предоставя на по-бедните държави възможност за преодоляване на бедността, без да се увеличава глобалното затопляне, като се подпомага финансирането на мащабни инвестиции в адаптирането към измененията на климата и във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефикасност;

7.

Отбелязва със загриженост бързото нарастване на публичния дълг и бюджетния дефицит; изразява загриженост, че публичният дълг може да се превърне в прекомерна тежест за бъдещите поколения;

8.

Въпреки че отчита необходимостта от приспособяване към конкурентна в световен мащаб среда и от връщане на европейската икономика към растеж като значима обща цел, призовава към това Европейският съюз да увеличи усилията си за инвестиране в изграждането на умения, обучението и създаването на устойчиви работни места, гарантирането на трудовата заетост и предотвратяването на масова безработица, при гарантиране на конструктивни данъчни политики, което би следвало да спомогне за определянето на мащаба и елементите на плана за възстановяване; очаква постигането на споразумение на пролетното заседание на Европейския съвет през 2009 г. относно ясни насоки и конкретни мерки за запазване на заетостта и създаване на възможности за намиране на работа;

9.

Препоръчва, като съществена предпоставка за ефективност, координацията на националните планове за възстановяване да допуска възможността всяка програма да отговаря на специфичните потребности на съответната държава, като същевременно взема под внимание общия интерес, общите стратегии, определени от гледна точка на борбата с изменението на климата, и осигуряването на възможно най-голям мултиплициращ ефект, особено в областта на заетостта;

10.

Препоръчва нови хоризонтални инициативи на равнището на ЕС, като се има предвид, че различният капацитет на национално равнище и възможностите за бюджетни маневри могат да доведат до много несиметрични резултати в Европейския съюз; припомня обаче отговорността на всяка държава-членка за упражняването на фискална дисциплина, осъществяването на инвестиции и на структурни реформи;

11.

Отправя категорично предупреждение относно опасността прилаганите решения да се превърнат в сбор от всички национални политики, със свързаните с това потенциални конфликти и разходи, които да подкопаят единния пазар и икономическия и паричен съюз и да отслабят позициите на Европейския съюз в световен план;

12.

Подкрепя ангажимента на Комисията към преработения ПСР и отбелязва нейната воля за използване на всички възможности за гъвкавост като средство за провеждане на антициклични политики за справяне с икономическата рецесия, което е предвидено в пакта, с цел да се позволи на държавите-членки да предприемат подходящи ответни действия по отношение на икономическата криза, и по-специално да преценят дали краткосрочните инвестиционни решения са съвместими със средносрочните бюджетни цели и дали водят към устойчив растеж и постигане на дългосрочните цели на Лисабонската стратегия;

13.

Подчертава, че e наложително държавите-членки да продължат да следват преработения ПСР с цел, от една страна, да се справят ефективно с настоящите извънредни обстоятелства и, от друга страна, да гарантират наличието на твърд ангажимент за възстановяване на обичайната бюджетна дисциплина веднага щом икономиката се възстанови, като засилят механизмите за противодействие на цикличността на Пакта;

14.

Приветства краткосрочните мерки, приети с цел възстановяване на доверието във финансовата система; припомня, че тези спешни мерки са недостатъчни за разрешаване на някои от основните проблеми, станали източник на кризата, а именно дисбалансите в световен мащаб, поемането на крайни рискове, заемането на средства с инвестиционни цели и стимулирането на действия, ориентирани към краткосрочни печалби; припомня необходимостта от преразглеждане на системите за възнаграждения като възможен източник на финансова нестабилност;

15.

Призовава за координирани действия между държавите-членки, допускащи общи и изрични национални банкови гаранции за покриване на задължения, с изключение на собствения капитал, с цел намаляване на несигурността на кредитните пазари и улесняване на функционирането на тези пазари;

16.

Приканва държавите-членки и по-специално тези, които са част от еврозоната, да разгледат възможността за голям европейски заем, гарантиран съвместно от държавите-членки;

17.

Потвърждава, че гарантирането на спестяванията и предоставянето на кредит на физически лица и предприятия, включително малки и средни предприятия (МСП), са най-важната обосновка за настоящата извънредна публична интервенция във финансовата система; припомня на правителствата на държавите-членки тяхната отговорност и отчетност пред националните парламенти при използването на публични средства за спасителни планове и настоятелно препоръчва въвеждането и координирането на равнището на ЕС на набор от подходящи мерки за надзор и, по целесъобразност, санкции, за да се гарантира постигането на тези цели;

18.

Подчертава значението на това да се гарантира, че информацията за намаляване на централните лихвени проценти се предоставя на кредитополучателите;

19.

Припомня необходимостта регулаторите и компетентните органи на държавите-членки да направят задълбочена проверка на банковите дейности и дейността на банкерите през последните месеци, както и да установят дали банковият срив се дължи в някаква степен на осъдителни и дори престъпни деяния, и да гарантират, че публичната намеса и решенията в областта на паричната политика от гледна точка на лихвените проценти са били в състояние да предизвикат обрат в ограничението на кредитите;

20.

Счита, че трябва да се осъществява строг контрол върху спасителните пакети, предназначени за финансовите институции, за да се гарантира равнопоставеност по отношение на равнището на платежоспособност, очакваните ползи, ликвидността на междубанковия пазар, развитието на човешките ресурси и доверието на клиентите - частни лица или предприемачи;

21.

Счита, че набор от условия следва да съпътства плановете за спасяване на банковия сектор по отношение на паричните стимули, кредитирането, условията за предоставяне на кредит, преструктурирането на сектора и защитата на социалните системи;

22.

Счита, че следва да се насърчава развитието на микрокредитирането, което е признато като ефикасен инструмент със силен мултиплициращ ефект, по-специално чрез превръщането му в изискване за търговските банки, ползвали публично подпомагане;

23.

Настоятелно призовава за приоритетно разглеждане на въпроса за възстановяването на нормалните равнища на кредитиране от банките при разглеждането на всеки нов вид регулаторна среда, по-специално в интерес на възстановяването на процеса на секюритизация като основен за събирането на финансови средства за ипотеки, заеми за покупка на автомобил и финансиране на кредитни карти;

24.

Призовава Комисията да представи ясен анализ на въздействието на спасителния пакет върху конкурентоспособността на финансовия сектор и функционирането на междубанковия пазар; призовава Комисията да създаде интердисциплинарни екипи с участието на експерти от следните генерални дирекции на Комисията: „Конкуренция“, „Икономически и финансови въпроси“ и „Вътрешен пазар и услуги“, трите надзорни комитета на ниво 3 и Европейската система на централните банки с цел обединяване на познания и ноу-хау и гарантиране на балансирани, безпристрастни, висококачествени и своевременни решения във всички държави-членки;

25.

Счита, че въпреки че Европейската централна банка (ЕЦБ) няма официален мандат за осъществяване на надзор, съществува необходимост от засилване на участието й в наблюдението на финансовата стабилност в еврозоната, по-специално по отношение на надзора върху банковия сектор в целия ЕС; в тази връзка препоръчва ангажирането на ЕЦБ с пруденциалния надзор върху важни за системата финансови институции на макроравнище в целия ЕС, въз основа на член 105, параграф 6 от Договора;

26.

Изразява съжаление за липсата на ясно дефинирани инструменти и политики на ЕС за цялостно и своевременно справяне с несиметричните въздействия на финансовата криза в държавите-членки в рамките на и извън еврозоната;

27.

Изразява отново призива си към Комисията да анализира последиците от поведението на банките, прехвърлили активите си от най-наскоро присъединилите се държави-членки след приемане на спасителни планове от страна на други държави-членки, и да разгледа внимателно спекулативните действия (късите продажби) по отношение на валутите на най-наскоро присъединилите се държави-членки; приканва Комисията да представи резултатите от този анализ на групата de Larosière и на компетентната комисия на Парламента;

28.

Насърчава Комисията и държавите-членки незабавно да разгледат проблема с банковите гаранции с оглед на това да се гарантира, че схеми със сходен характер ще предотвратят банкови фалити в рамките на целия ЕС, като по този начин се направи възможно съживяването на междубанковото кредитиране, което е необходимо условие за прекратяване на банковата криза и за създаване на възможности за отпускане на нови кредити за реалната икономика, увеличаване на инвестициите и потреблението, и по този начин - проправяне на път за излизане от икономическата криза;

29.

Настоятелно призовава групата de Larosière да вземе под внимание препоръките, представени в предходни резолюции на Парламента във връзка с надзора върху финансовия пазар; настоятелно приканва Комисията да приеме неговите предложения за създаване на стабилна и ефективна структура на регулиране и надзор, което може да предотврати или ограничи неблагоприятните последици от бъдещи кризи; призовава Съвета да отчете надлежно позицията, която може да изрази Парламента относно тези заключения, преди да ги подкрепи;

30.

Признава препоръките на групата на de Larosière и подчертава, че много от тях са били отправени като призив от Парламента през последните години; приветства намерението на Комисията да използва своето право на инициатива и да предприеме действия за да разреши най-неотложните проблеми, свързани с финансовата криза, и призовава настоятелно Комисията да започне процеса възможно най-скоро; призовава пролетното заседание на Европейския съвет през 2009 г. да даде сериозен политически тласък и да състави пътна карта за всички правни инициативи, за да гарантира тяхното навременно приемане съвместно с Парламента;

31.

Потвърждава, че по-голямата прозрачност и по-доброто управление на риска, както и координираният надзор, стоят в основата на повечето от решенията, свързани с предотвратяването на бъдещи кризи, и че регулаторната реформа трябва да бъде всеобхватна, като се прилага спрямо всички участници и транзакции на финансовите пазари; изтъква факта, че глобалният характер на финансовите пазари обуславя международна координация на реформите; подчертава, че регулаторните инициативи трябва да целят да създадат прозрачност, устойчивост, стабилност и повишена отговорност на участниците във финансовия пазар; припомня на Комисията нейното задължение да отговори на исканията на Парламента във връзка с хедж фондовете и фондовете за частно участие;

32.

Счита, че агенциите за кредитен рейтинг следва да предоставят липсващата информация и да разкриват факторите, свързани с несигурност, и конфликтите на интереси; настоява върху необходимостта от преразглеждане и подобряване на политиките в областта на счетоводството, с цел да бъдат избегнати проциклични ефекти;

33.

Предлага да направи внимателна оценка на това дали бъдещи действия, целящи доброто регулиране на финансовия сектор, по-специално пруденциалният надзор върху регулаторната рамка на макроравнище, могат да направят икономическото възстановяване и нововъведенията в областта на финансовите продукти трудни или невъзможни и да намалят привлекателността на финансовите пазари на ЕС, като отклонят финансови потоци и предприятия към трети пазари; припомня, че е в негов интерес да остане първият финансов пазар в света;

34.

Приканва Комисията и държавите-членки да използват всички средства на тяхно разположение, за да подкрепят предприятията в ЕС, по-специално МСП, да насърчат създаването на работни места и повишат доверието на инвеститорите, работодателите, работниците и потребителите в ЕС;

35.

Категорично препоръчва неотложното гарантиране на задоволителен, лесен и достатъчно сигурен достъп до кредит в целия ЕС за МСП, гражданите и секторите, в които устойчивото бъдеще е застрашено поради кризата, в частност поради липсата на кредитиране; призовава Комисията да гарантира обмен на най-добри практики в това отношение;

36.

Подчертава, че в настоящите условия, при които МСП са изправени пред сериозни проблеми, свързани с паричните потоци, и ограничен достъп до кредити, публичните органи и частните клиенти следва да спазват максимален срок от 30 дни за извършването на плащания за МСП; призовава Комисията да вземе предвид този въпрос при преразглеждането на директивата за забавените плащания (7);

37.

Призовава за пълно изпълнение и ускорено въвеждане - както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, на препоръките на Парламента във връзка със съобщението на Комисията, озаглавено „Мисли първо за малките!“, „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394);

38.

Призовава ефективно да се даде ход на широка европейска инициатива за създаване на работни места - от една страна, като се гарантира възможността за учредяване на предприятие където и да е в рамките на Европейския съюз в тридневен срок и без да се заплащат такси, както и възможността за уреждане на формалностите във връзка с наемането на първите служители на „едно гише“ и - от друга страна, като се усъвършенстват плановете за повишаване на активността, по-конкретно за нискоквалифицирани лица, чрез предоставяне на индивидуални консултации, интензивно обучение или преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците, програми за професионално обучение, субсидирани работни места, както и субсидии за започване на дейността на самостоятелно заети лица и на предприятия; наред с това, изразява подкрепа за предвиждането на средства от Европейския социален фонд от Комисията за извършването на плащания с цел насърчаване на развитието и приспособяването на умения;

39.

Настоятелно препоръчва инициативата на ЕС за създаване на работни места да предвижда ранна намеса в момента на действителна загуба на работни места, не на последно място, за да се намали рискът от изключване от пазара на труда; счита, че такава намеса ще изисква значителни инвестиции в обучение, включително увеличаване на броя на доставчиците на обучение, като вниманието се съсредоточи върху по-доброто координиране на програмите за обучение и реинтеграция на пазара на труда, и че следва да се използват не само краткосрочни мерки, а също така да е налице стремеж към постигане на висока степен на квалификация, за да се повишат цялостните равнища на квалификация в Европейския съюз и да се отговори на променящите се потребности на действащата икономика;

40.

Приветства предложенията на Комисията и призивите на държавите-членки за приемане на нови разпоредби, с оглед адаптиране на регламентите относно Европейския социален фонд, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и Европейския фонд за регионално развитие, включително опростяването на процедурите и разширяването на кръга на нормативно признатите разходи, за да се постигнат по-ефективно целите за осигуряване на трудова заетост и социална интеграция, като се продължи подпомагането на заетостта в ключовите сектори на икономиката и се гарантира, че при предоставянето на такава помощ укрепването на социалното и териториалното сближаване остава приоритет, за да се избегне асиметрично развитие в рамките на Европейския съюз; изразява надежда за ускоряване на отпускането на средства, насочени към предоставяне на подкрепа за заетостта, и за преориентиране на програмите на ЕС към подпомагане на най-уязвимите групи в обществото, включително чрез програми за гарантиране на достойни условия на живот и достъп до висококачествени услуги от общ интерес;

41.

Призовава държавите-членки да инвестират в сектора на социалната икономика, който може да допринесе за растежа, тъй като притежава значителен потенциал от гледна точка на създаването на висококачествени работни места и укрепването на социалното и териториалното сближаване;

42.

Подчертава важността на това да се прилагат общи принципи за гъвкава сигурност, като в същото време се гарантира адекватна социална закрила за всички, по-конкретно системи за социална сигурност, осигуряващи подходяща защита при зачитане на националните традиции;

43.

Приканва Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да продължи редовно да следи развитието на ситуацията на пазара на труда на ЕС и въздействието на кризата върху този пазар и да вземе подходящи мерки за насочване на икономиките на Европейския съюз по пътя на устойчивото развитие;

44.

Подчертава необходимостта от гарантиране на достатъчно добър жизнен стандарт за всички граждани на ЕС и призовава към предприемането на подходящи спешни мерки; призовава към адаптиране на социалните политики с цел справяне с рецесията, като се оказва подкрепа за активната политика в областта на пазара на труда и на социалното сближаване и като се отдели особено внимание на най-уязвимите членове на обществото;

45.

Призовава Комисията незабавно да направи оценка на рисковете от рецесия за промишлените отрасли в цяла Европа, за да може при необходимост да се намеси на равнището на ЕС; при все това подчертава, че някои от проблемите на отраслите в ЕС може да не са предизвикани единствено от финансовата криза; изразява следователно становище, че мерките, предвиждащи държавни помощи, следва да бъдат внимателно насочени, за да не надхвърлят целта за компенсиране на последиците от финансовата криза, като те трябва да са съпроводени от най-строги условия на преструктуриране, инвестиции в нововъведения и устойчивост;

46.

Предупреждава срещу неуместното смекчаване на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, тъй като това може да отслаби вътрешния пазар; изразява загриженост поради факта, че националните отговори на икономическия спад могат да доведат до протекционизъм и нарушаване на конкуренцията, които в дългосрочна перспектива биха подкопали сериозно икономическия просперитет на гражданите на Съюза;

47.

Призовава за оценяване на мерките, съдържащи се в националните планове за възстановяване, по отношение на непосредственото им въздействие върху покупателната способност;

48.

Призова Съвета да одобри предложението, с което на всички държави-членки се предоставя възможност да прилагат намалена ставка на ДДС за енергийно ефективни стоки и услуги, трудоемки и предоставяни на местно равнище услуги; като се вземе предвид тяхното потенциално въздействие като стимул за трудовата заетост и търсенето;

49.

Подчертава добавената стойност на програмата за трансевропейски транспортни мрежи (TEN-T) за изпълнението на Лисабонската стратегия, на целите на Европейския съюз в областта на изменението на климата, както и за по-голямо социално, икономическо и териториално сближаване, при същевременно предоставяне от нейна страна на своевременна подкрепа за поддържане на съвкупното търсене в Европейския съюз; изтъква значението на 30-те приоритетни проекта по TEN-T – особено трансграничните коридори – за възстановяване на икономиката и създаване на възможност за увеличаване на търсенето на по-добра и екологосъобразна транспортна интермодалност; призовава Комисията и държавите-членки да разработят нови методи за финансиране на транспортните инфраструктури и да увеличат значително бюджета за проектите по TEN-T в бъдещите Финансови рамки и в плана за възстановяване;

50.

Изисква от държавите-членки да разгледат възможността за намаляване на облагането на трудовите възнаграждения при по-ниските доходи с цел повишаване на покупателната способност и насърчаване на търсенето на продукти на дребно;

51.

Подчертава значението на целите за териториално сближаване в рамките на предложените мерки за насърчаване, като се има предвид явното несиметрично въздействие на кризата в рамките на европейската територия;

52.

Призовава Комисията надлежно да обърне внимание, особено с оглед на текущата криза, на въздействието на хоризонталните политики върху различията между постиганото в различните райони на еврозоната, както е изтъкнато в нейното съобщение относно ИПС@10;

53.

Призовава за развитие на подходящи механизми за гарантиране, че ускореното сближаване на не толкова динамичните райони се основава на стратегически цели като постигането на по-екологосъобразна икономика и подходящо участие в Лисабонската стратегия, по-специално чрез подкрепа за нововъведенията, МСП и инициативите на микроикономическо равнище;

54.

Приветства всички предложения на Комисията за опростяване и ускоряване на достъпа до наличните инструменти за сближаване, както и за ускоряване на изпълнението на проекти, по-конкретно чрез предварително предоставяне на средства, временно повишаване на процента на общностното финансиране, подобряване на техническата помощ и за ускоряване на процедурите на плащане;

55.

Призовава за усъвършенстването на инструменти и политики за възстановяване - както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите-членки, които да могат да насърчават търсенето и доверието в рамките на Европейския съюз, в съответствие с общ набор от приоритети съобразно Лисабонската стратегия, сред които са: инвестициите в образованието, инфраструктурата, научноизследователската и развойна дейност, придобиването на умения и обучението през целия живот, енергийната ефективност и екологосъобразните технологии, широколентовите мрежи, градският транспорт, творческите области на индустрията и услугите, здравните услуги и услугите, предназначени за деца и възрастни хора;

56.

Приветства предложението на Комисията да изтегли от 2010 г. към 2009 г. 500 милиона евро за инвестиции в транспортни инфраструктури; при все това подчертава необходимостта от това Комисията и държавите-членки да включат градския транспорт и приоритетните проекти по TEN-T сред проектите за допълнителните пет милиарда евро, които трябва да бъдат мобилизирани в съответствие с плана за възстановяване; счита, че проектите по TEN-T, които се намират в напреднал етап на изпълнение, следва в най-голяма степен да се ползват от наличието на повече бюджетни кредити;

57.

Подчертава, че при настоящите изключително тежки обстоятелства достъпът до средства на ЕС е необходим за държавите-членки, които наскоро се присъединиха към Европейския съюз и които не са част от еврозоната; тези средства биха представлявали необходимия бюджетен стимул за държавите, които не разполагат с възможностите за маневри на държавите-членки, които са част от еврозоната, или защото изпитват голям бюджетен дефицит или дефицит по текущата сметка;

58.

Подчертава, че кризата има крайно негативни икономически и социални последици в много от новите държави-членки, като представлява сериозен риск за растежа и стабилността и може да доведе до увеличаване на бедността; наред с това, очаква появата на ефект на разпространение, който ще засегне еврото и икономиките от еврозоната; във връзка с това, призовава за общ за цялата Общност и координиран подход за целите на общностната солидарност и изпълнението на колективния ангажимент в това отношение; призовава Комисията да прегледа и укрепи всички инструменти за стабилизиране на засегнатите държави-членки, включително за стабилизиране на валутните курсове, с оглед на изпълнението на бързи и ефикасни защитни разпоредби и пакети с мерки за реагиране;

59.

Призовава Комисията да разгледа евентуални мерки за подобряване на енергийната сигурност чрез ускорено развитие на вътрешна газопреносна мрежа на Европейския съюз, която ще гарантира сигурността на доставките;

60.

Счита, че силната политика на публични инвестиции, насочени към създаване на „нисковъглеродна икономика“ е от изключително значение за справяне с икономическата рецесия;

61.

В това отношение призовава държавите-членки да предприемат реформи в данъчните си режими, за да се гарантира, че определени сектори, като земеделие, транспорт и енергетика, които сериозно въздействат върху околната среда, реализират устойчиви показатели;

62.

Категорично подкрепя провеждането на набор от политики за градските зони, които да съчетават енергийната ефективност на транспорта и на сградите със създаването на работни места;

63.

Подчертава необходимостта от полагане на безпрецедентни координирани усилия за сериозни инвестиции в областта на енергетиката, околната среда и инфраструктурата, с цел подпомагане на устойчивото развитие, допринасяне за създаването на качествени работни места и гарантиране на социалното сближаване; следователно счита, че е по-вероятно усилията, които се изискват от населението, да бъдат възприети положително, ако се разглеждат, от една страна, като справедливи, а от друга страна, като гарантиращи трудовата заетост и социалната интеграция;

64.

Призовава за инициативи на ЕС в областта на образованието и обучението, както и на достъпа до рисков капитал, инструменти за кредитиране и микрокредитиране, с цел насърчаване на растежа и сближаването в рамките на целия Европейски съюз;

65.

Подчертава необходимостта от намаляване на бюрократичната тежест върху инвестиционните проекти, съфинансирани от частни дружества; в тази връзка призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки за ускоряване и улесняване на инвестициите;

66.

Подчертава, че при справянето с крайно наболелите проблеми, предизвикани от икономическата криза, не трябва да губим от поглед дългосрочната стратегия и възможността за постигане на някои дълго отлагани цели, а именно:

67.

Призовава към по-добра съгласуваност между настоящия план за възстановяване на равнището на държавите-членки, целите и приоритетите на Лисабонската стратегия, интегрираните политически насоки и националните програми за реформа, както и използването на инструменти за гъвкавост, предоставени от преработения ПСР;

68.

Отбелязва като основна дилема в текущата криза, че инструментите на европейската икономическа политика все още не са развити в степен, която да позволи успешното справяне с предстоящите предизвикателства; в тази връзка изисква преглед и актуализиране на основните инструменти на политиката в периода преди заседанието на Европейския съвет през пролетта на 2010 г., по-специално на интегрираните политически насоки;

69.

Призовава за насоки от страна на Комисията относно националните програми за реформа в контекста на прогнозите й за растеж;

70.

Призовава към развитието на подходящи, подробни критерии и стандарти за внимателно наблюдение и редовно оценяване на ефективността на плановете за възстановяване от страна на Комисията, по-специално по отношение на действителността на обявените инвестиции, като се вземе под внимание, че пълният мащаб на кризата и необходимите мерки за справяне с нея все още не могат да бъдат напълно оценени;

71.

Призовава всички заинтересовани страни - Парламента, Съвета и Комисията, както и социалните партньори на равнището на ЕС и на национално равнище - да работят съвместно въз основа на следните предложения по време на пролетното заседание на Европейския съвет през март 2009 г.:

72.

Призовава за незабавно разглеждане от страна на Парламента, Съвета, Комисията и Европейската инвестиционна банка на ползите, които биха произтекли от създаването на Европейски суверенен дългов фонд, чиито разходи по обслужването на дълговете биха били по-ниски от тези за еквивалентния сбор от националните дългове и койтоби имал временен характер и след известен период от време би бил прехвърлен към националните дългове;

73.

Счита, че участието на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е изключително важно и че голям дял от отпусканите кредити, посочени в плана за възстановяване, попадат в рамките на нейните правомощия; приветства споразумението на държавите-членки за увеличаване на капитала за ЕИБ; припомня, че някои от интервенциите на ЕИБ също изискват подкрепа от бюджета на ЕС, но че това понастоящем не е предвидено в плана за възстановяване; счита, че това може да бъде осъществено чрез съчетаване на безвъзмездни средства и заеми или под формата на общи инструменти за споделяне на риска, като например Финансовия инструмент за споделяне на риска (RSFF) и Инструмента за гарантиране на заеми за проекти по трансевропейски транспортни мрежи (LGTT); във втория случай, от ЕИБ може да се изиска да участва със собствени резерви, което би увеличило „ефекта на лоста“; подчертава ролята на ЕИБ за рефинансиране на МСП, търговските банки, включително съществуващите структури на ПЧП; в тази връзка припомня, че съществува необходимост от развитие на критерии за финансиране, които включват фактор за екологосъобразност;

74.

Припомня, че Планът за възстановяване и последващите мерки, предложени от Комисията на 28 януари 2009 г., съдържат принос на Общността, оценен на 30 000 000 000 EUR, които следва да се разпределят в следните сектори: 5 000 000 000 EUR за трансевропейски енергийни връзки и високоскоростен интернет посредством преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2007-2013 г. и мерки за прегледа на състоянието на Общата селскостопанска политика; авансови плащания по структурните фондове и Кохезионния фонд; няколко инициативи в областта на научните изследвания и иновациите като европейската инициатива за „зелени“ автомобили, инициативата за фабрики на бъдещето и инициативата за енергийноефективни сгради; увеличение на предварителното финансиране за проектите за трансевропейски транспортни мрежи на най-напреднал етап, както и за инициативи в полза на малките и средни предприятия (МСП) или общностната програма за иновации и за финансиране, което вече е предоставено посредством текущи или нови заеми и средства от ЕИБ;

75.

Подчертава, че настоящата криза не следва да бъде използвана като претекст за отлагане на изключително необходимото пренасочване на финансирането към „зелени“ инвестиции, а по-скоро следва да бъде използвана като допълнителен стимул за ускоряване на това пренасочване, и отново заявява в този контекст значението на планираното за 2009 г. преразглеждане на бюджета, което следва да не бъде ограничено до теоретична визия за това как би трябвало да изглежда бюджетът след 2013 г., а да включва предложения за промяна на планирането по време на средносрочния преглед на многогодишните програми, с цел да се отговори на настоящата криза, като се насърчава устойчивото развитие и се вземат предвид предизвикателствата, свързани с изменението на климата;

76.

Подчертава, че някои от предложените в Плана за възстановяване елементи са твърде неясно формулирани; изисква от Комисията да предостави незабавно на двете направления на бюджетния орган всички уточнения, необходими за вземането на решение; също така подчертава, че няколко от включените в Плана за възстановяване елементи изискват промяната на съществуващите многогодишни програми; припомня във връзка с това, че такива промени трябва да се извършват при пълно зачитане на правомощията на Парламента;

77.

Подчертава, че поради това съществува риск изпълнението на Плана за възстановяване във вида, в който е предложен от Комисията, да отнеме известно време и настоятелно призовава всички заинтересовани институции да приемат възможно най-бързо необходимите решения, като се има предвид изключително трудното икономическо положение, в което понастоящем се намира Европейският съюз;

78.

Подчертава, че по-голямата част от общностните мерки, предложени от Комисията, се основават на бюджетно преразпределение на вече програмирани суми, а не на мобилизация на нови бюджетни ресурси; изисква от Комисията да направи необходимите заключения от крайно неблагоприятната икономическа прогноза, която тя публикува през януари 2009 г., и да преоцени своите бюджетни предложения предвид новите прогнози;

79.

Приветства Плана за възстановяване и свързаните с него инициативи и припомня, че всички нови разходи, които не са предвидени в бюджета за 2009 г., трябва да се финансират с нови финансови средства, за да не се изложи на опасност МФР за 2007-2013 г., договорена между двете направления на бюджетния орган; припомня, в тази връзка, възможностите, които предоставят разпоредбите на Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. (МИС), включително точки 21 и 23 от него;

80.

Подчертава, че Планът за възстановяване предлага координирани действия на много равнища за укрепване на икономиките в Европа; отново изразява готовността на Парламента да влезе в преговори със Съвета във връзка с предложеното от Комисията преразглеждане на МФР за периода 2007-2013 г. на стойност 5 000 000 000 EUR и за всяка друга промяна на инструменти, която би имала отражение върху бюджета; счита, че преговорите следва да се съсредоточат върху разширяване на обхвата на проектите, които получават подпомагане в рамките на настоящото преразглеждане на бюджета, в съответствие с приоритетите на държавите-членки;

81.

Признава водещата роля на ЕИБ и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по отношение на приноса им за финансиране на инвестиции и за разширяване на достъпа на предприятията до финансиране (в частност за МСП); посочва, че вноските от бюджета на ЕС в операциите на ЕИБ имат потенциал да създадат значителен „ефект на лоста“ за инвестициите и желае да се проучи по какъв начин бюджетът на ЕС би могъл да допринесе допълнително за постигане на такова въздействие и че във всеки случай те следва да бъдат съпътствани от Меморандум за разбирателство между Парламента, Съвета и Комисията, и ЕИБ относно приоритетите за инвестиции, който гарантира насочването им към действително устойчиви проекти; изразява загриженост относно нарастващата тенденция в рамките на Съвета и на Комисията да възлагат на ЕИБ и на ЕБВР многобройни допълнителни задачи, без преди това да са били осигурени всички необходими гаранции в икономически и финансов план по отношение на капацитета на ЕИБ и на ЕБВР да ги изпълнят успешно; отбелязва, че Комисията предлага да се увеличат финансовите инструменти, управлявани от ЕИБ в съответствие с МФР за периода 2007-2013 г.; изисква от Комисията да представи първа оценка относно вече предприетите в това отношение дейности и да предложи решения във връзка с бюджетните и нормативни затруднения, срещнати при изпълнението на действия като JASMINE, JASPERS и JEREMIE;

82.

Очаква Комисията да уточни своите намерения относно бъдещите действия, особено относно евентуален принос от бюджета на ЕС за засилване на тези инструменти; призовава Комисията да информира двете направления на бюджетния орган в каква степен новите инструменти, предоставяни на ЕИБ за бъдещи инициативи, ще изискват участие от бюджета на Съюза; освен това отбелязва, че увеличението на задачите, поверени на ЕИБ и на ЕБВР, повдига важни въпроси относно демократичния контрол над финансираните проекти, когато се касае за средства от бюджета на ЕС;

83.

Изразява съжаление поради факта, че предложението на Комисията за инвестиране в проекти за трансевропейски енергийни връзки и инфраструктури за широколентов достъп остава напразно поради липсата на съгласие в рамките на Съвета, противно на изразеното през декември 2008 г. желание на Европейския съвет; счита, че бюджетът на ЕС следва да бъде използван, за да се подпомогне преодоляването на икономическата криза посредством подходящите инструменти, предвидени в МИС, и приканва Съвета да започне разговори с Парламента във възможно най-кратък срок; счита, че могат да се използват само резервите, които са потвърдени, а не въз основа на прогнозираните потребности в бъдещи бюджетни години; припомня, че процедурата по преразпределение може да възпрепятства настоящите политики; счита средносрочния преглед за последна и закъсняла възможност за отговор на икономическата криза; посочва, че планът за възстановяване, ако бъде одобрен, ще има значителни последици за бюджета за 2009 г.; припомня на Комисията, че нейното предложение е примерно и зависи от одобрението на законодателя; изисква допълнителни подробности относно етапа на разработване на всеки проект, с цел да се гарантира бързо изпълнение, както и отражение на въздействието му в краткосрочен план върху заетостта и растежа в цялата икономика на ЕС и изисква конкретни цифри относно изпълнението, особено по отношение на финансовото програмиране; посочва, че разходите на ЕС за енергийни проекти, които по настоящата финансова рамка на ЕС трябва да бъдат ограничени, следва да бъдат съсредоточени върху проекти, които могат да стартират бързо и които спомагат за изпълнението на целите за 2020 г. на политиките на Европейския съюз в областта на изменението на климата, по-специално проекти за икономия на енергия и енергийна ефективност, както и инвестиции в мрежи за възобновяема енергия;

84.

Припомня съвместната декларация, по която беше постигнато споразумение на заседанието по съгласуване на 21 ноември 2008 г., относно „Прилагане на политиката за сближаване“, която подчертава ползите за икономиката от ускоряване на изпълнението на структурните фондове и Кохезионния фонд, и относно „бюджетните кредити за плащания“, която подкрепя финансирането на нови инициативи, особено във връзка с икономическата криза; отбелязва, че размерът на допълнителните авансови плащания, предвидени през 2009 г. въз основа на предложението на Комисията относно финансовото управление на ЕСФ, ЕФРР и Кохезионния фонд, е 6 300 000 000 EUR и че други предложени промени във финансовото управление на фондовете могат да ускорят междинните плащания;

85.

Изисква от Комисията да продължи да информира бюджетния орган и да изясни дали очакванията за плащания в рамките на финансовото управление на фондовете ще са в съответствие с графика на плащанията, предвиден от бюджетния орган за 2009 г., а именно - дали равнището на плащанията, договорени от Парламента и Съвета, ще е достатъчно за финансиране на настоящи или бъдещи инициативи;

86.

Припомня, че всяка промяна в равнището на плащанията, която Комисията ще предложи, трябва да бъде включена в коригиращ бюджет, който следва да бъде приет от двете направления на бюджетния орган;

87.

Подчертава добавената стойност на програмата TEN-T за изпълнението на Лисабонската стратегия, на целите на Европейския съюз в областта на изменението на климата, както и за по-голямо социално, икономическо и териториално сближаване, при същевременно предоставяне от нейна страна на своевременна подкрепа за поддържане на съвкупното търсене в Европейския съюз; в тази връзка приветства предложението на Комисията да изтегли от 2010 г. към 2009 г. инвестиции в транспортни инфраструктури на стойност 500 000 000 EUR;

88.

Призовава Комисията при представянето на списъка с конкретни проекти, кандидатстващи за финансиране от бюджета на ЕС, и съгласно исканията, отправени през декември 2008 г. от Европейския съвет, да отчете необходимостта от засилване на конкурентоспособността на икономиката на ЕС в дългосрочна перспектива, като придвижи вече одобрените и планирани инфраструктурни проекти;

89.

Препоръчва гъвкав подход към структурата на разходите на бюджета на ЕС и предоставянето на неангажирани бюджетни кредити или бюджетни кредити, които не се предвиждат на годишна основа, за приоритети, определени в рамка на сближаване; призовава, отново, за неотложното укрепване на бюджета на ЕС, като се направи нова оценка на неговия размер и структура на разходите;

90.

Настоятелно насърчава Европейският съюз да играе водеща роля в международни форуми, в частност във Форума за финансова стабилност (FSF) и Международния валутен фонд (МВФ), както и по време на предстоящите срещи на държавите от Г-20; счита, че е особено важно да се засили многостранното наблюдение на валутните зони, както и регулирането на финансовите пазари; припомня, че в контекста на свободно движение на капитали в световен мащаб, сближаването е от ключово значение за постигането на истинска равнопоставеност на участниците и за всеобхватна регулаторна и надзорна рамка;

91.

Припомня значението на следващата среща на високо равнище на Г-20, която предстои да се проведе в Лондон на 2 април 2009 г., като се очаква, че на тази среща декларациите ще бъдат превърнати в решения; припомня значението на постигането на споразумение за точен график за действие с цел ориентиране на процеса към резултати; настоятелно подчертава обстоятелството, че е необходимо постигане на съгласие не само по финансовите съображения, но че държавните и правителствени ръководители на държавите-членки следва да разгледат и въпроса за това как да бъде коригиран глобалният дисбаланс и да постигнат съгласие за координиране на различни, наскоро приети планове за възстановяване , като се отчита проблема с безработицата; подкрепя използването на препоръките на групата de Larosière за основа при определянето на позицията на ЕС относно бъдещата финансова архитектура; призовава Съвета и Комисията да изискат становище от Парламента, преди да се споразумеят относно преговорна позиция за срещата на високо равнище;

92.

Категорично подкрепя решението на европейските членове на Г-20 за предприемане на решителни действия срещу т.нар. зони на „данъчен рай“ и данъчни системи, които не оказват съдействие, чрез договаряне във възможно най-кратки срокове на инструментариум от санкции, който да бъде одобрен на срещата на върха в Лондон; препоръчва ЕС да приеме на свое собствено равнище подходящо законодателство, което да ограничава връзките с такива данъчни системи; подчертава значението на обединените глобални усилия при решаването на този проблем;

93.

Силно препоръчва да бъде направена надлежна оценка на въздействието на международните транзакции върху реалната икономика в целия Европейски съюз, особено по отношение на търговията, изменението на климата и финансите; подкрепя засиления международен диалог с най-значимите „валутни блокове“, с цел да бъдат избегнати последиците от валутни манипулации и несигурност за реалната икономика;

94.

Призовава Съвета и Комисията да засилят консултацията и да насърчават отношенията на сътрудничество с търговските партньори на Европейския съюз, по-специално с новоназначената администрация на САЩ;

95.

Счита, че текущата криза не бива да освобождава Европейския съюз от отговорностите му по отношение на насърчаването на международното развитие и борбата срещу бедността в световен мащаб; предупреждава, че е необходимо да се избегне опасността от връщане към протекционистки политики; подчертава, че усилията за възстановяване в световен мащаб биха могли да бъдат сериозно подпомогнати от своевременното приключване на кръга преговори от Доха;

96.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския икономически и социален комитет и председателя на Еврогрупата.