25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/69

A.

като има предвид, че ЕС и НАТО са създадени въз основа на общи ценности, като свобода, демокрация, права на човека и върховенство на закона и през цялото си съществуване са служили за предотвратяване на войни на територията на Европа; като има предвид, че след изборите за нов президент на САЩ, съществува все по-широк консенсус от двете страни на Атлантическия океан относно намаляващата полза от ядрените оръжия при настоящите заплахи и ново усещане за неотложност, що се отнася до необходимостта от съкращаване на размера на ядрените арсенали, в съответствие с ангажиментите, поети съгласно член VI от Договора за неразпространение на ядрено оръжие;

Б.

като има предвид, че съгласно Устава на ООН, Съветът за сигурност на ООН носи цялата отговорност за международния мир и сигурност; като има предвид, че Уставът на ООН предвижда правното основание за създаването на НАТО; като има предвид, че с подписването на Северноатлантическия договор страните–членки на НАТО са заявили тържествено вярата си в целите и принципите на Устава на ООН, като са поели ангажимент да се въздържат в своите международни отношения от заплахата или използването на сила по начин, противоречащ на целите на ООН;

В.

като има предвид, че държавите-членки на ЕС признават, че системата на ООН е основната рамка за международни отношения; като има предвид, че те запазват ангажираността си към запазването на мира и укрепването на международната сигурност, в съответствие с принципите на Устава на ООН, както и принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, а също така и към развитието и укрепването на демокрацията и правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи; като има предвид, че държавите-членки на ЕС са си поставили като приоритет предприемането на мерки за реформиране и укрепване на ООН, за да бъде тя в състояние да изпълнява своите задължения и да действа ефективно при осигуряването на решения за предизвикателства в световен мащаб, както и да реагира на ключови заплахи;

Г.

като има предвид, че НАТО представлява основен стълб на европейската военна сигурност, а Европейският съюз разполага с достатъчно потенциал да подкрепи неговите действия, така че укрепването на европейския капацитет за отбрана и задълбочаването на сътрудничеството ще бъде от полза и за двете организации;

Д.

като има предвид, че архитектурата на европейската сигурност включва също така Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и международни инструменти, като например Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европa;

Е.

като има предвид, че НАТО е междуправителствена организация, включваща демократични нации, в която съществува принципът „гражданите вземат решенията, а военните ги изпълняват“;

Ж.

като има предвид, че 94 % от населението на ЕС се състои от граждани на държави–членки на НАТО и 21 от общо 27-те държави-членки на ЕС са съюзници в НАТО, а 21 от общо 26-те съюзници в НАТО са държави-членки на ЕС, а Турция, дългогодишен съюзник в НАТО, е кандидат за членство в ЕС;

З.

като има предвид, че през 2007 г. и 2008 г. Европейският съвет взе важни решения в областта на ЕПСО с цел да подобри още повече оперативния си капацитет; като има предвид, че очакваното с голямо нетърпение влизане в сила на Договора от Лисабон ще доведе до сериозни нововъведения в областта на ЕПСО, спомагайки за по-високата степен на съгласуваност и ефикасност на европейското сътрудничество в тази област;

И.

като има предвид, че ЕС и НАТО трябва да подобрят своето сътрудничество, което следва да осигури възможност за максимализиране на активите на двете организации и ефективно сътрудничество, поставяйки край на институционалните противоречия;

Й.

като има предвид, че макар и в момента НАТО да е дискусионният форум и очакваният избор за съвместна военна операция, включваща европейските и американските съюзници, крайната отговорност за мира и сигурността се носи от ООН;

К.

като има предвид, че войските и оборудването, предназначени за мисии в рамките на ЕПСО, са в по-голяма или по-малка степен същите като предназначените за операции на НАТО;

Л.

като има предвид, че като цяло НАТО не участва в операциите в рамките на ЕПСО; като има предвид, че ЕС, при предприемането на такава операция, избира дали да прибегне до средствата и възможностите на НАТО чрез т.нар. спогодба „Берлин плюс“;

М.

като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и НАТО, което попада в рамката на спогодбата „Берлин плюс“, не работи задоволително до този момент поради нерешени проблеми, свързани с факта, че някои страни са членки на НАТО, но не са държави-членки на ЕС;

Н.

като има предвид, че извън спогодбата „Берлин плюс“ НАТО и ЕС следва да гарантират ефективно управление на кризи и да подобрят съвместната си работа, за да определят най-добрия възможен начин да се реагира на кризи, като например кризите в Афганистан и Косово;

О.

като има предвид, че отношенията ЕС–НАТО следва да бъдат усъвършенствани в още по-голяма степен от двете организации, като ЕС ангажира европейските държави–съюзници в НАТО, които не са държави-членки на ЕС, в бъдещи дейности в рамките на ЕПСО, а НАТО ангажира по-нататък държави-членки на ЕС, които не членуват в НАТО, в преговорите между ЕС и НАТО; като има предвид, че отношенията между ЕС и САЩ следва да бъдат укрепени;

П.

като има предвид, че макар и различаващи се, процесите на разширяване на НАТО и ЕС следва взаимно да се подкрепят, за да гарантират стабилност и просперитет в Европа;

Р.

като има предвид, че важен елемент от отношенията между ЕС и НАТО представлява подкрепата за националните усилия за създаване и развиване на военни възможности за управление на кризи чрез взаимна подкрепа, което, от своя страна, подпомага основната задача за териториална защита и съблюдаване на интересите за сигурност на страните-членки;

С.

като има предвид, че синергията между ЕС и НАТО по отношение на определени области на военния капацитет би могла да бъде подобрена чрез съвместни пилотни проекти;

Т.

като има предвид, че колективната отбрана на Европа се основава на съчетание от конвенционални и ядрени сили, които трябваше да се адаптират по-цялостно към променящата се ситуация по отношение на сигурността;

У.

като има предвид, че както ЕС, така и НАТО в момента извършват преоценка на съответните си стратегии за сигурност (ЕЕСС и Декларацията относно сигурността на НАТО);

Ф.

като има предвид, че Договорът от Лисабон ангажира граждански и военен капацитет от всички държави-членки за целите на ЕПСО, предвижда постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната между група от държави, поддържащи тази идея, задължава държавите непрекъснато да подобряват военния си капацитет, разширява ролята на Европейската агенция по отбраната, задължава държавите да оказват помощ на друга държава, над която е извършено нападение (без да се засяга неутралитетът на някои държави или членството на други в НАТО), допълва целите на ЕС (задачите от Петерсберг), като включва в тях борбата с тероризма, и в заключение настоява за взаимна солидарност в случай на терористична атака или природно бедствие;

1.

Всички политики на Европейския съюз трябва да бъдат в пълно съответствие с международното право;

2.

Подчертава, че причината за съществуване на Европейския съюз е изграждането на мир на неговата територия и извън границите му, чрез обвързване с ефективно многостранно сътрудничество и зачитане на буквата и духа на Устава на ООН; отбелязва, че ефективните стратегии за сигурност поддържат демокрацията и защитата на основните права; отбелязва, че в противоречие в с това неефективните стратегии за сигурност водят до ненужни човешки страдания; изразява позиция, че способността на ЕС да гради мир зависи от разработването на правилни стратегии за сигурност или политики за сигурност, включително възможността да се предприемат независими действия, както и ефикасни и взаимно допълващи се отношения с НАТО;

3.

Поради тази причина призовава ЕС да продължи да разполага мисии, като същевременно осигури по-рационално използване на ЕПСО, с цел предотвратяване на конфликти, насърчаване на стабилността и осигуряване на помощ, когато е необходимо, при условие че за това се постигне общо съгласие между държавите-членки на ЕС или в рамката на структурираното сътрудничество; счита, че има допълнителна необходимост от това ЕС и НАТО да разработят цялостен подход за управлението на кризи;

4.

Признава, че многообразието от интереси, присъщо на Съюз от 27 или повече държави-членки – с други думи, подобният на мозайка състав на ЕС – му придава уникален характер и възможност за намеса, посредничество и оказване на помощ в различни части на света; призовава сегашните инструменти на ЕС за управление на кризи да бъдат развити в още по-голяма степен и изразява надежда, че съществуващите военни възможности на държавите-членки на ЕС ще станат по-интегрирани, ефективни от гледна точка на разходите и ефикасни във военно отношение, тъй като само тогава Съюзът ще може да набере достатъчно сили да оползотвори уникалните си възможности в областта на предотвратяването и разрешаването на конфликти и допълването на своя широк спектър от механизми за управление на граждански кризи;

5.

Настоятелно пледира за повече солидарност между държавите-членки на ЕС при създаването на стратегии за обща сигурност и отбрана;

6.

Изразява убеждението, че силното и енергично евро-атлантическо партньорство е най-добрият гарант за сигурност и стабилност в цяла Европа и зачитане на принципите на демокрация, права на човека, върховенство на закона и добро управление;

7.

Изразява убеждението си, че демократичните свободи и принципите на правовата държава са отговорът на стремежите на хората по света; вярва, че никоя държава или нация по света не следва да бъде изключена от такава перспектива, защото всяко човешко същество има правото да живее в демократична и правова държава;

8.

Приветства актуализирането на ЕСС, като част от ангажимента на Европейския съюз за определяне и защита на европейските интереси в областта на сигурността, както и за укрепване на ефективното многостранно сътрудничество, снабдявайки по този начин Съюза със стратегия за справяне със заплахите на 21-ви век; отбелязва, че действителният, всеобхватен и демократичен консенсус между Европейския съюз и НАТО представлява съществен елемент от прилагането на тази стратегия, въз основа на консенсус по въпросите на сигурността между ЕС и САЩ, отразяващ общите им ценности, цели и приоритети, а именно върховенството на правата на човека и международното право;

9.

Подчертава, че това е още по-важно в светлината на последните събития в Кавказкия регион, новото развитие на подхода към НАТО в Европа, промяната в ръководството на САЩ и започването на работата по прегледа на стратегическата концепция на НАТО;

10.

Настоятелно призовава паралелните прегледи на стратегиите за сигурността на ЕС и НАТО да бъдат не само допълващи се, но и сходни, като всеки от тях придава подобаващото значение на потенциала на другия;

11.

Изразява становището, че както НАТО, така и ЕС следва да одобрят като своя дългосрочна обща цел ангажимента за изграждане на по-безопасен свят, в съзвучие с Устава на ООН, за жителите на своите държави-членки и като цяло, и следва също да бъдат активни в предотвратяването и реагирането на масови кръвопролития и регионални конфликти, които продължават да причиняват значителни човешки страдания;

12.

Поддържа мнението, че всички демокрации следва да бъдат единни в усилията си за изграждане на стабилност и мир под ръководството на ООН;

13.

Признава, че сигурността и развитието са взаимозависими и че не е ясно каква трябва да бъде последователността на действията за постигането на устойчиво развитие в зоните на конфликти; изтъква, че на практика всички инструменти се използват успоредно един с друг; поради това призовава Комисията да извърши допълнителни проучвания относно значението на определянето на последователността на намесата чрез военни и граждански операции в зони на конфликти и да включи заключенията си в своите политики в областта на сигурността и развитието;

14.

Признава важната роля на НАТО както в миналото, така и днес, в европейската архитектура на сигурност; отбелязва, че за мнозинството държави-членки на ЕС, които са също и съюзници в НАТО, Алиансът продължава да бъде основата на колективната отбрана, както и че запазването на трансатлантическия съюз продължава да бъде от полза за сигурността на Европа като цяло, независимо от становищата, заемани от нейните държави; ето защо възприема становището, че бъдещата колективна отбрана на ЕС трябва да бъде организирана по възможност в сътрудничество с НАТО; изразява позиция, че е необходимо САЩ и ЕС да активизират своите двустранни отношения и да разширят техния обхват, така че в него да се включат въпросите, свързани с мира и сигурността;

15.

Отбелязва, че в съвременния свят заплахите за сигурността все по-често се характеризират от явления, като международен тероризъм, разпространение на оръжия за масово унищожение, държави в упадък, конфликти, достигнали мъртва точка, организирана престъпност, кибернетични заплахи, влошаване на състоянието на околната среда и свързани с това заплахи за сигурността, природни и други бедствия, и че те изискват още по-тясно партньорство и концентриране върху укрепването на ключови капацитети на ЕС и НАТО и по-добра координация в областта на планирането, технологиите, оборудването и обучението;

16.

Подчертава нарастващото значение на ЕПСО, което ще помогне за усъвършенстване на способността на ЕС за посрещане на заплахите за сигурността на 21-ви век, по-специално чрез съвместни гражданско-военни операции и мерки за управление на кризи, вариращи от действия в областта на разузнаването за предотвратяване на кризи до реформи в сектора на сигурността, полицията и съдебната система, и военни действия;

17.

Изразява становището, че ЕС и НАТО биха могли да си окажат взаимна подкрепа чрез избягване на конкуренция и задълбочаване на сътрудничеството при операции за управление на кризи въз основа на практическо разделение на отговорностите; счита, че решението относно това коя организация да разположи своите военни сили следва да се основава на политическата воля, изразена от двете организации, на оперативните нужди и политическата легитимност в дадения регион, както и на тяхната способност да осигурят мир и стабилност; отбелязва, че при разработването на новата европейска стратегия за сигурност и на новата стратегическа концепция за НАТО сътрудничеството е от решаващо значение за постигане на тази цел;

18.

Застъпва становището, че ЕС трябва да развие собствения си капацитет в областта на сигурността и отбраната, което ще предостави възможност за по-добро поделяне на тежестта със съюзниците извън Европа и за предприемане на подходящи действия в отговор на онези заплахи и предизвикателства пред сигурността, които засягат единствено държавите-членки на ЕС;

19.

Призовава ЕС да разработи инструментите в рамките на своята стратегия за сигурност, които да обхващат целия спектър – от предотвратяване на дипломатически кризи и предоставяне на икономическа помощ и помощ за развитие до граждански капацитет в областта на стабилизирането и възстановяването, както и военните способи; освен това счита, че инструментите с незадължителна юридическа сила следва да се използват със стратегическа цел в съседните на ЕС страни;

20.

Отбелязва, че спогодбата „Берлин плюс“, която предоставя възможност на ЕС да използва средствата и капацитета на НАТО, трябва да се подобри, за да позволи на двете организации да се намесват и ефективно да оказват помощ при текущи кризи, които изискват многостранна гражданско-военна реакция; следователно счита за необходимо последващото развитие на отношенията между НАТО и ЕС, като се създадат постоянни съвместни структури за сътрудничество при зачитане на независимия характер и на двете организации и като се допускат за участие всички членки на НАТО и всички държави-членки на ЕС, които желаят да се включат;

21.

Призовава Турция да престане да възпрепятства сътрудничеството между ЕС и НАТО;

22.

Призовава ЕС, в процеса на изготвяне на Бяла книга относно европейската сигурност и отбрана, да извърши също така оценка на последователността на европейските външни операции, по-специално във връзка със сътрудничеството с други международни партньори в кризисни райони;

23.

Горещо приветства френската инициатива за официално връщане към военните структури на НАТО и усилията на френското председателство на Съвета на ЕС за по-нататъшно сближаване между ЕС и НАТО, в отговор на новите предизвикателства пред сигурността; приветства усилията на френското председателство, насочени към приемането на конкретни инициативи за обединяване на европейските възможности за отбрана; приветства, също така, новия положителен подход на САЩ към укрепването на военните възможности на ЕС;

24.

Призовава държавите-членки на двете организации да бъдат по-гъвкави, целенасочени и прагматични в осъществяването на партньорството между ЕС и НАТО; поради това подкрепя предложението на френското правителство за осъществяването на систематични контакти между генералните секретари на НАТО и на Съвета на ЕС, по-специално с цел да се избегне объркването, при което ЕС и НАТО действат заедно в различни мисии в името на една и съща обща цел на едно и също поле на действие, както в Косово и Афганистан;

25.

Подчертава, че благодарение на специфичното съчетание от налични инструменти ЕС е ключов партньор на НАТО; граждански операции, санкции, хуманитарна помощ, политика в областта на развитието и търговска политика, както и политически диалог; поради това призовава ЕС и НАТО, да удвоят своите усилия за създаването на рамка за интегрирано сътрудничество в очакване на ратифицирането на Договора от Лисабон;

26.

Признава жизненоважното значение на подобряването на обединяването на разузнавателните данни от страна на съюзниците в НАТО и партньорите на ЕС;

27.

Отбелязва, че гражданите на ЕС подкрепят мисии, насочени към облекчаване на човешките страдания в зони на конфликти; отбелязва, че гражданите не са достатъчно информирани за мисиите на ЕС и НАТО и тяхната цел; по тази причина призовава ЕС и НАТО да информират по-добре хората за своите мисии и ролята, които тези мисии изпълняват по отношение на изграждането на сигурност и стабилност по света;

28.

Отбелязва, че за да се укрепи двустранното сътрудничество, както НАТО, така и ЕС следва да се съсредоточат върху укрепването на основните си възможности, като подобрят оперативната съвместимост и съгласуват своите доктрини, планиране, технологии, оборудване и методи на обучение;

29.

Подкрепя създаването на постоянен оперативен щаб на ЕС, под ръководството на заместник-председателя на Комисията/върховен представител, като част от мандата на този щаб ще бъде планирането и провеждането на военни операции в рамките на ЕПСО;

30.

Подчертава, че опитът от операциите на ЕС показва, че наличието на постоянен капацитет за планиране и провеждане на операциите на ЕС би повишила ефективността и надеждността на тези операции на ЕС; припомня, че предвид гражданско-военните приоритети на ЕС такава структура няма да дублира която и да било друга съществуваща структура; припомня още, че основното предназначение на щаба на НАТО е военното планиране, докато ЕС притежава експертни познания в планирането и провеждането на граждански, военни и съвместни гражданско-военни операции, които никой от настоящите участници на световната арена не е в състояние да провежда успешно;

31.

Подчертава, че оперативният щаб на ЕС следва да допълни съществуващите командни структури на НАТО и не би подкопал трансатлантическото единство на НАТО;

32.

Предлага, със съгласието на НАТО, всяка държава-членка на ЕС, която е членка на НАТО, да определи състава на силите, които могат да бъдат разгърнати само при операции на ЕС, с цел да се предотврати блокирането на подобно разгръщане от членки на НАТО, които не са държави-членки на ЕС; счита, че следва да се избягва дублираното използване на тези сили;

33.

Поддържа становището, че ЕС и НАТО са изправени пред общото предизвикателство да черпят от едни и същи обединени национални ресурси от персонал и възможности; призовава ЕС и НАТО да гарантират, че тези ограничени ресурси се използват за осигуряване на най-подходящи възможности за справяне с трудните предизвикателства на деня, като се избягва дублирането на работата, а се насърчава съгласуваността; поддържа становището, че стратегическите самолети, конкретен пример на сравнително недостатъчни и скъпоструващи оперативни средства, следва да предоставят възможност за сътрудничество между държавите-членки на ЕС и на НАТО; призовава държавите-членки на ЕС да обединят, съвместно да използват и развиват военния капацитет, с цел избягване на загуби, създаване на икономии от мащаба и засилване на европейската технологична и промишлена база в областта на отбраната;

34.

Поддържа становището, че освен необходимостта от много по-ефективното използване на военните ресурси,по-добра и по-ефикасна координация на инвестициите в отбраната, в интерес на взаимодействието между държавите-членки на ЕС е от съществено значение за интересите на европейската сигурност; призовава за значително увеличаване на дела на общите разходи за всяка военна операция на НАТО и ЕС; отбелязва значителните различия в мащаба, както и в ефективността между разходите за отбрана на европейските държави-членки на НАТО, от една страна, и на САЩ, от друга; призовава ЕС да се ангажира с по-справедливо разпределение на тежестта в световен мащаб; също така призовава САЩ да демонстрира по-голяма готовност за консултации с европейските си съюзници по въпроси, свързани с мира и сигурността;

35.

Признава важния потенциален принос на Европейската агенция по отбраната, засилена чрез Договора от Лисабон, за ефективно по отношение на разходите снабдяване и подобрена оперативна съвместимост на въоръжаването;

36.

Настоява, че всички държави-членки на ЕС трябва да присъстват на съвместните заседания на ЕС и НАТО без дискриминация; подчертава, че единството на ценностите и споразуменията в областта на сигурността е основен фактор, гарантиращ мира, стабилността и просперитета в Европа;

37.

Предлага на съюзниците в НАТО, които са кандидати за членство в ЕС да бъдат включени в по-голяма степен в работата в рамките на ЕПСО и Европейската агенция за отбрана;

38.

Отбелязва колко е важно да бъде разгледан и разрешен проблемът със съвместимостта между държавите, които не са членки на ЕС, но са членки на НАТО, и държавите, които не са членки на НАТО, но са членки на ЕС, за да не се засегне сътрудничеството между ЕС и НАТО;

39.

Изразява съжаление по-специално относно факта, че турско-кипърският спор продължава да влияе лошо на развитието на сътрудничеството между ЕС и НАТО, при положение че, от една страна, Турция отказва да позволи на Кипър да участва в мисиите на ЕПСО, включващи разузнаване и ресурси на НАТО и че, от друга страна, в отговор Кипър отказва да позволи на Турция да участва в цялостното развитие на ЕПСО в степента, съответстваща на военната тежест и стратегическата важност на Турция за Европа и Атлантическия съюз;

40.

Насърчава Кипър, в качеството си на държава-членка на ЕС, да преразгледа политическата си позиция относно членството си в програмата „Партньорство за мир“ и призовава държавите-членки на НАТО да се въздържат от използване на правото си на вето с цел предотвратяване членството в НАТО на държави-членки на ЕС;

41.

Приветства факта, че на срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ, съюзниците отчетоха приноса на една по-силна и разполагаща с по-голям капацитет Европа, както и че Алиансът продължава да бъде отворен за по-нататъшно разширяване; отбелязва, че за държавите, участващи в Европейската политика за съседство на изток и с оглед на тяхното демократично и основано на принципите на правовата държава развитие, политиката на една европейска перспектива и следователно на проекта „Източно партньорство“ е от основно значение;

42.

Счита, че по отношение на бъдещото разширяване на НАТО, всяка кандидатура следва да се оценява самостоятелно въз основа заслуги; при все това, предвид европейските интереси в областта на сигурността, би бил против разширяването на организацията с цел включване на държава, в която членството не се ползва с подкрепата на населението или в която съществуват сериозни неразрешени териториални спорове със съседните ѝ държави;

43.

Отбелязва, че за много от съседните на ЕС държави, членството в НАТО и в ЕС представлява реалистична и съвместима цел, дори и само в дългосрочен план;

44.

Счита, че ЕС и НАТО трябва да поддържат реалистичен и открит диалог с Русия, включително по въпросите, свързани с правата на човека и правовата държава, регионалната сигурност, енергетиката, противоракетната отбрана, неразпространението на оръжия за масово унищожение, съкращаването на въоръжените сили и космическата политика; поддържа становището, че ако и когато Русия се превърне в истинска демокрация и се откаже от военната заплаха като форма на политически натиск върху съседите, нивото на сътрудничеството ѝ с ЕС би достигнало безпрецедентни измерения, които включват и перспективата за членство на Русия във всички евро-атлантически структури;

45.

С интерес очаква възможностите, свързани с предстоящата среща на високо равнище в Страсбург и Кел, по повод 60-та годишнина на НАТО, за обновяване на Алианса и укрепване на неговите отношения с Европейския съюз;

46.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите-членки на ЕС и на страните–членки на НАТО, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералните секретари на ООН, НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Съвета на Европа.