25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/54

A.

като има предвид, че ясното определяне на общите интереси на ЕС е от съществено значение за постигане на целите на външната дейност на ЕС и по-специално на неговата обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС);

Б.

като има предвид, че винаги когато Европейският съюз е говорил в един глас, той е имал значителен авторитет, постигал е осезаеми резултати и е упражнявал съществено влияние върху хода на събитията – влияние, което е съизмеримо с неговата икономическа мощ;

В.

като има предвид, че ОВППС, която сега разчита на голям кръг от консолидирани оперативни средства, навлиза в нов етап, белязан с повишено внимание върху стратегическото мислене и ясно подредените по приоритети действия;

Г.

като има предвид, че за да подобри ефективността и последователността на своите действия на световната сцена ЕС се нуждае преди всичко от инструментите на външната политика, предвидени в Договора от Лисабон; като има предвид, че въпреки всичко трябва да бъдат използвани всички практически възможности, предлагани от съществуващите договори, съчетани със силна обща политическа воля, за да се засили институционалната съгласуваност на външните действия на ЕС;

Д.

като има предвид, че Съветът и Комисията вече са предприели инициативи, целящи насърчаването на по-голяма синергия и съгласуваност между тях; като има предвид, че Европейският парламент следва да предприеме подобни усилия, за да се избегне вътрешната разпокъсаност в областта на външните отношения;

1.

Заявява отново, че ОВППС трябва да се гради и ръководи от ценностите, споделяни от Европейския съюз и неговите държави-членки, и по-специално демокрацията, правовата държава и зачитането на достойнството на човешката личност, правата на човека и основните свободи, както и насърчаването на мира и ефективните многостранни отношения;

2.

Подчертава, че ЕС трябва да използва ОВППС, за да се бори за общите интереси на неговите граждани, включително тяхното право да живеят в мир и сигурност в условията на чиста околна среда и да имат разнообразен достъп до жизненоважни ресурси като енергията;

3.

Твърдо е убеден, че Европейският съюз може да оказва въздействие само ако говори с един глас, разполага с подходящите инструменти, допълнително засили своето сътрудничество с ООН и притежава силната демократична легитимност, която се осигурява от информиран контрол, упражняван от Европейския парламент и националните парламенти, действащи на техните съответни нива и в съответствие с техните мандати; в тази връзка счита, че членовете на комисиите по външни отношения и отбрана на националните парламенти трябва да бъдат канени от Европейския парламент да се срещат с него редовно, за да разглеждат, въз основа на подходящи аналитични способи и методологии, основите развития на ОВППС; счита, че следва да се положат нови усилия, за да се повиши осведомеността на гражданите на ЕС по отношение на ОВППС;

4.

Счита също така, че Европейският парламент следва да преразгледа своята структура и организация, с цел обединяване и по-добро използване на целия експертен опит в областта на ОВПСС, за да допринесе по-ефективно и последователно за развитието на по-стратегическа и демократична ОВПСС;

5.

Изразява съжаление от факта, че бюджетът на ОВППС е твърде недостатъчен и припомня, че за да бъде надеждна и да отговаря на очакванията на гражданите на ЕС, за ОВППС трябва да бъдат отделени ресурси, съответстващи на нейните общи и конкретни цели;

6.

Приветства редовното провеждане на редовни консултативни срещи между Европейския парламент и председателството на Съвета в областта на ОВППС, както е предвидено в горепосоченото междуинституционално споразумение; независимо от това подчертава, че тези срещи следва да се разбират като възможност за размяна на мнения относно предстоящите потребности, прогнозираните действия в областта на ОВППС и средносрочните и дългосрочните стратегии на ЕС в трети държави;

7.

Би приветствал получаването на повече информация от Съвета относно дейностите, финансирани от бюджета на Съвета или чрез механизма ATHENA, и по-специално във връзка с това как тези средства допълват средствата за действията в областта на ОВППС в рамките на бюджета на ЕС;

8.

Отправя искане бюджета за ОВППС да бъде напълно прозрачен за бюджетния орган и органа, който взема решение за освобождаване от отговорност; отново изразява загриженост по отношение на преноса на неизразходени средства по глава ОВППС и призовава Комисията да информира своевременно Парламента за вътрешните прехвърляния на средства, тъй като по-специално по-голямата част от съответните мисии на ОВППС, и особено мисията от наблюдатели на ЕС в Грузия или мисията EULEX в Косово, са с деликатен политически характер и са ориентирани към добре известни на обществото кризи;

9.

Отбелязва със задоволство, че за пръв път докладът на Съвета систематично се позовава на резолюциите, приети от Парламента; изразява съжаление обаче, че Съветът не участва в съдържателен диалог върху представените от Парламента мнения, нито пък се позовава на тези резолюции в оперативни документи, като например съвместни действия или общи позиции;

10.

Счита, че вместо да се задоволява с представяне на изчерпателен списък на извършените дейности, годишният доклад на Съвета следва да дава възможност за установяване на диалог с Парламента, насочен към разработване на по-стратегически подход към ОВППС, който се основава на определяне на основните предизвикателства и установяване на приоритетите и целите за бъдещите действия;

11.

Поради това настоятелно призовава Съветът да преразгледа общата обосновка и конкретния формат на доклада, за да гарантира, че той включва задълбочена оценка на политиката на ЕС спрямо трети държави или регионални блокове и реакцията на ЕС при хуманитарни кризи и кризи, свързани със сигурността, както и конкретни предложения за бъдещи действия;

12.

Счита, че следващите месеци ще предоставят уникална възможност на ЕС да разработи нов трансатлантически дневен ред с новата администрация на САЩ, който обхваща стратегически въпроси от общ интерес, като например ново по-приобщаващо и по-ефективно световно управление, основано на по-силни многостранни организации, финансовата криза, създаването на нов набор от евро-атлантически институции и на задълбочен и всеобхватен трансатлантически пазар, мерки за борба с изменението на климата, енергийната сигурност, насърчаването на траен мир в Близкия Изток, положението в Иран, Ирак и Афганистан, борбата с тероризма и организираната престъпност, неразпространението на ядрени оръжия и разоръжаване и Целите на хилядолетието за развитие;

13.

Счита, че ОВППС следва да продължи да набляга на поддържането на човешките права, насърчаването на мира и сигурността в съседните на Европа страни и на световно равнище, подкрепата на ефективните многостранни отношения и зачитането на международното право, борбата с тероризма, неразпространението на оръжията за масово унищожаване и разоръжаването, изменението на климата и енергийната сигурност, тъй като тези въпроси са най-големите предизвикателства за нашата планета и по този начин са пряко свързани с тревогите на гражданите на ЕС;

14.

Във връзка с отвличането и убийството на заложници от ислямски терористи, подчертава необходимостта от засилено сътрудничество и координация на антитерористичните политики на държавите-членки на ЕС, САЩ и НАТО, с цел подобряване на ефективността на спасителни операции, започнати с оглед спасяване на заложници;

15.

Призовава Съвета решително да следва препоръките на Парламента за изготвянето на обща европейска външна политика в областта на енергетиката, по-специално като насърчава съгласуваността на равнище ЕС при преговорите с енергийните доставчици и транзитните държави и защитата на общите интереси на ЕС, като развие ефективна дипломация по въпросите на енергетиката и по-ефикасни механизми за реагиране при кризисни ситуации и, на последно място, като гарантира разнообразяване на енергийните доставки и устойчивото им използване, както и насърчаването на развиването на възобновяеми енергийни източници;

16.

Приветства факта, че извършваната в момента редакция на ЕСС отчита новите предизвикателства във връзка със сигурността, като например енергийната сигурност, изменението на климата и сигурността на киберпространството, и цели да повиши качеството на изпълнение на самата стратегия; в този контекст отбелязва дебатът по инициатива на Съвета, Европейския парламент и националните парламенти на държавите-членки относно бъдещето на европейската сигурност; подчертава, че далеч от идеята да преследват радикално нова архитектура, тези дискусии, включващи ЕС, Русия, Съединените щати и държави, членуващи н Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които не са членки на ЕС, следва да градят върху постиженията и ценностите на Европейския съюз, както е посочено в член 11 от Договора за Европейски съюз и заложено в Заключителния акт от Хелзинки и Хартата от Париж;

17.

Счита също така, че войната в Грузия потвърждава необходимостта от по-нататъшно развитие, в рамките на редакцията на ЕСС, на превантивната дипломация на ЕС, съчетана с подходящи инструменти за предотвратяване на кризи, включително Инструмента за стабилност, планове за извънредни ситуации и надеждно дългосрочно финансиране, както и необходимостта от пълноценно използване на възможностите и опита на ЕС в управлението на бедствия и кризи;

18.

Припомня, че консолидирането на Косово след определянето на неговия статут е от съществено значение за постигането на стабилност в Западните Балкани; затова приветства постигнатия консенсус в Съвета за сигурност на ООН на 26 ноември 2008 г., който позволи разполагането на EULEX в Косово и настоятелно призовава Съвета, в сътрудничество с мисията за Временна администрация на ООН в Косово (UNMIK), да установи ясни работни отношения и плавно предаване между двете мисии в духа на принципите на правовата държава; призовава EULEX да достави бързи резултати в областта на борбата срещу организираната престъпност и наказателното преследване на обвинените във военни престъпления; освен това изразява подкрепата си за работата на специалния представител на Европейския съюз в Косово и го насърчава да продължава да изпълнява мандата си и да насърчава дух на прагматично сътрудничество между властите в Прищина и тези в Белград, за благото на сръбските общности, живеещи в Косово;

19.

Потвърждава, че целта на ЕС в Босна и Херцеговина остава да гарантира една стабилна, мирна и мултиетническа държава, която необратимо върви по пътя към членство в ЕС; насърчава политическите лидери на Босна и Херцеговина да изпълняват постигнатото на 8 ноември 2008 г. споразумение, с цел бързо да се разгледат оставащите цели и условията, определени от Съвета по прилагане на мирното споразумение за прехода от Службата на върховния представител към службата на Специалния представител на ЕС в средата на 2009 г.; изразява своята загриженост за възможното оттегляне от страна на международната общност от Босна и Херцеговина; счита всъщност, че международното участие може да приключи само при пълно споразумение с босненските власти и едва след превръщането на Босна и Херцеговина в стабилна държава с добре функциониращи институции;

20.

Заявява отново своето убеждение, че стимулите за извършване на реформи за страните партньори в европейската политика на добросъседство трябва да се засилят и счита, че кризата в Южен Кавказ неотдавна ясно е показала необходимостта от по-силно присъствие на ЕС в неговите източни съседи; поради това подкрепя подхода на Комисията, залегнал в нейното съобщение от 3 декември 2008 г., относно източно партньорство (СОМ(2008)0823), което цели създаване на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия, прогресивно премахване на всички пречки за свободното движение на хора (включително безвизови пътувания), и сътрудничество във всички аспекти на сигурността, и по-специално на енергийна сигурност; счита, че източното партньорство и черноморското сътрудничество следва взаимно да се подкрепят, за да се създаде зона на мир, сигурност, стабилност и зачитане на териториалната цялост; счита, че партньорството следва да бъде съчетано с удвояване на финансовата помощ от ЕС и със силно политическо измерение, от което неразделна част следва да бъде EURONEST — предложената съвместна парламентарна асамблея, съставена от членове на Европейския парламент и парламентите на страните в съседство;

21.

Подкрепя решението на Съвета да се свърже отново с властите на Беларус, като в същото време продължи диалога с всички демократични сили в страната, при условие че властите на Беларус откликнат позитивно на това предложение като постигнат реален напредък по отношение на спазването на демократичните ценности, правовата държава, правата на човека и основните свободи; счита, че на тази основа трябва да се развие постепенно сътрудничество, основано на строги условия, като по този начин Беларус постепенно се приобщи към източното партньорство; настоява Комисията и Съвета без допълнително забавяне да предприемат ефективни стъпки за улесняване на визовите процедури за гражданите на Беларус, включително намаляване на разходите за тяхното влизане в Шенгенското пространство;

22.

Изразява похвала на френското председателство на Съвета, което осигури това Европейският съюз да играе ключова роля за прекратяването на войната в Грузия; призовава ЕС и по-специално неговия специален представител за кризата в Грузия да поддържа принципа за териториалната цялост на Грузия и зачитането на малцинствата, като в същото време положи усилия за постигане на решение, което предвижда ефективни механизми за връщане на разселените в страната хора и бежанците, както и за ефективно наблюдение на сигурността в региона;

23.

Настоятелно призовава Съвета да настоява за пълно прилагане на споразумението за прекратяване на огъня и да гарантира предоставянето на пълен достъп на наблюдателите на ЕС до всички райони, засегнати от конфликта, в съответствие с мандата на мисията за наблюдение на ЕС; отдава голямо значение на това, да бъде редовно и пълно информиран за докладите, изготвяни от тази мисия;

24.

Счита, че ЕС следва да следи отблизо и да се ангажира с приноса за решаването на други потенциални конфликти в тази част от съседните на ЕС страни, включително чрез установяване на контакти и отворени канали за комуникация с всички заинтересовани регионални участници; в тази връзка подчертава, че следва да се изгради близко сътрудничество с Турция;

25.

Счита, че партньорството на ЕС с Русия трябва да се основава на съгласувана стратегия и ясен ангажимент и от двете страни да действат при пълно спазване на международното право и на техните двустранни и многостранни споразумения; в съответствие със заключенията на Председателството на Европейския съвет от 1 септември и 15-16 октомври 2008 г. подчертава, че Русия трябва да спазва ангажиментите, които е поела по споразуменията от 12 август и 8 септември 2008 г.; поради това изразява своето убеждение, че съгласието от страна на Русия да позволи на международните наблюдатели да наблюдават ситуацията в Южна Осетия и Абхазия и нейното пълно съобразяване с условията на плана, съдържащ 6 точки, са необходими за нормализиране на отношенията между ЕС и Русия; също така счита, че не е възможно стратегическо партньорство, ако ценностите демокрация, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава не се споделят и зачитат изцяло; призовава Съвета да постави тези ценности в центъра на настоящите преговори за ново споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия;

26.

Изразява съжаление от влошаването на положението в Близкия Изток и тежката загуба на живота на цивилни лица, причинена от въоръжения конфликт в ивицата Газа, допълнено с липсата на значителен напредък в мирния процес; предупреждава за изтичането на крайния срок, договорен на конференцията в Анаполис и е убеден, че засиленото трансатлантическо сътрудничество може да добави стойност към процеса от Анаполис; счита, че Европейският съюз следва да приеме решителна и явна политическа роля в региона, съответстваща на предоставените от него финансови ресурси, и по-специално да разгледа драматичната хуманитарна криза в ивицата Газа; призовава Съвета да положи усилия за постигане на постоянно прекратяване на огъня в ивицата Газа, в съответствие с Резолюция 1860 (2009) на Съвета за сигурност на ООН, така че да се позволи започването на мирните преговори между Израел и палестинския народ, в координация с другите регионални партньори; настоятелно призовава да се обмислят всички средства за насърчаване на траен мир в региона, включително разполагането на мисия на ЕПСО (Европейска политика за сигурност и отбрана);

27.

Приветства намерението на Съвета да поднови мандата на полицейската мисия на ЕС в палестинските територии и вярва, че все още е необходима по-силна подкрепа за развитието на правовата държава и полицейския капацитет; освен това отбелязва решението на Съвета за удължаване на мандата на Мисията на ЕС в Рафа за помощ по граничните въпроси и неговата решимост и готовност повторно да активира тази мисия; счита, че тази решимост трябва да доведе до конкретни инициативи за възстановяване на свободата на движение в палестинските територии;

28.

Изразява задоволство от постигнатия напредък по време на Евро-средиземноморската министерска среща на върха в Марсилия от 3 - 4 ноември 2008 г. за допълнителното определяне на институционалната рамка на Съюза за Средиземноморието; счита, че целите, свързани с правата на човека, мирът, сигурността и развитието в средиземноморския регион не могат да се преследват поотделно; подчертава, че политическият и културният диалог, икономическите отношения, управлението на миграционните потоци, политиките на околната среда и сигурността, включително борбата срещу тероризма, трябва да съставляват съществена част от евро-средиземноморския дневен ред; призовава Комисията и Съвета да включат значителна и подходяща роля за Турция в Съюза за Средиземноморието; счита, че е от съществено значение Евро-средиземноморската парламентарна асамблея да може да се интегрира в структурата на Съюза за Средиземноморието като негово парламентарно измерение;

29.

Счита, че ЕС следва да засили ангажимента си към Ирак и, в сътрудничество с иракското правителство и ООН, да подкрепя процеса на развитие на демократичните институции, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, както и ускоряването на процеса на помирение не само в рамките на Ирак, но също така и между Ирак и неговите съседи; приветства удължаването на Мисията на ЕС за интегрирано върховенство на закона за Ирак (EUJUST LEX) и напредъка, постигнат при подготовката на първото по рода си споразумение за търговия и сътрудничество между ЕС и Ирак;

30.

Призовава ЕС да развие по-ефективни и всеобхватни отношения с Иран, които, освен разрешаване на ядрения въпрос, следва да обхващат и сътрудничеството в областта на търговията и енергетиката, регионалната стабилност, и на последно, но не по значимост място — доброто управление и зачитането на правата на човека;

31.

Счита, че ЕС следва да насърчи нов подход към Афганистан и следва да се координира с новата администрация на САЩ с оглед откриването на възможност за преговори между правителството на Афганистан и тези, които са готови да приемат конституцията и да се откажат от насилието; отбелязва, че помощта следва да се съсредоточава в по-голяма степен върху принципа на правовата държава, доброто управление, предоставянето на основни услуги (с особено внимание върху здравеопазването) и икономическото развитие и развитието на селските райони, включително чрез популяризирането на реални алтернативи на производството на опиум;

32.

Изразява загриженост относно влошаването на ситуацията със сигурността в Афганистан; отново насочва вниманието към спешната необходимост от преодоляване на институционалните пречки и подобряване на сътрудничеството между ЕС и НАТО с оглед на улесняване на дейността на полицейската мисия на ЕС в Афганистан (EUPOL); счита, че ЕС и САЩ следва по-добре да координират техните съответни инициативи в областта на полицейската реформа; приветства ангажимента на държавите-членки за увеличаване на състава на EUPOL и призовава за неговото бързо разполагане; изразява убеденост, че успехът на операцията е от изключително значение за бъдещето на трансатлантическия съюз и че като се има това предвид всички държави-членки следва да поемат по-сериозен ангажимент във връзка със сигурността в Афганистан;

33.

Призовава Съвета да разшири дневния ред, свързан с Африка, така че да обхваща по-широк набор от политики, отколкото в момента и да го превърне в приоритет за външни действия на ЕС;

34.

Счита, че подкрепата на ЕС за ООН в източната част на Чад остава от съществено значение, като част от общорегионалното решение за Дарфур; отбелязва, че мисията на силите на Европейския съюз в Чад (EUFOR Чад) ще бъде прекратена съгласно планираното и ще предаде своите операции на мисия, ръководена от ООН; призовава Съвета да улесни безпроблемния преход и по един координиран начин да обмисли как ЕС би могъл да подпомогне понастоящем свръхнатоварената Служба на ООН за мироопазващи операции при разполагането на мисията на ООН;

35.

Изразява сериозна загриженост относно потресаващата хуманитарна ситуация в Сомалия; призовава ЕС да обмисли как може да помогне на ООН, в близко сътрудничество с Африканския съюз, за бързото справяне с това предизвикателство в областта на сигурността, в политическата и хуманитарната област; привлича вниманието към нарастващата заплаха от пиратство край бреговете на Сомалия и в тази връзка приветства решението на ЕС да предприеме морска операция по линия на ЕПСО;

36.

Изразява загриженост относно ескалацията на насилие и конфликт в Демократична република Конго, което може да доведе до сериозна хуманитарна криза; призовава всички страни, включително правителствените войски, да прекратят безразборното насилие и нарушенията на правата на човека, включващи цивилното население, да се включат отново в мирните преговори, които започнаха в Гома и Найроби, и да приемат програмата, одобрена от Народното събрание на Демократична република Конго; счита, че ангажиментът на ЕС в Демократична република Конго трябва да надхвърли техническата помощ, оказвана от Мисията на ЕС за реформа на сектора за сигурност (EUSEC RD Конго) и Полицейската мисия на ЕС (EUPOL RD Конго) в Демократична република Конго и трябва да доведе до предоставянето на реална подкрепа за мироопазващата мисия на ООН, която до момента се оказа неспособна да спре насилието;

37.

Приветства значителното намаляване на напрежението в района на Тайванския пролив и настоящия диалог между Пекин и Тайпей относно двустранно взаимодействие и значимото участие на Тайван в международни организации; силно подкрепя декларацията на Съвета от 19 септември 2008 г., която отново заявява неговата подкрепа за участието на Тайван в специализирани многостранни форуми, включително предоставянето на статут на наблюдател, когато членството на Тайван не е възможно;

38.

Отбелязва факта, че икономическите отношения между ЕС и Китай бележат постоянен ръст и че контактите между техните граждани нараснаха като обхват и мащаб; в същото време остава сериозно загрижен от липсата на готовност от страна на китайските органи да се занимаят с многобройните нарушения на правата на човека и да гарантират, че хората в Китай се ползват от основни права и свободи; в този контекст изразява дълбокото си разочарование по повод аргументите, с китайските органи обосноваха решението си да отложат 11-та среща на върха между ЕС и Китай; отбелязва, че новата среща на върха между ЕС и Китай е планирана за първата половина на 2009 г. и изразява надежда дотогава да бъде постигнат напредък във всички области на сътрудничество;

39.

Изразява съжаление относно решението на китайските органи да прекратят преговорите с представителите на Далай лама и им припомня задълженията, поети след трагичните събития от март 2008 г. преди Олимпийските игри; отново призовава Съвета да назначи специален пратеник по въпросите на Тибет, за да следи отблизо положението и да улесни възобновяването на диалога между страните;

40.

Припомня предложението, направено в своята резолюция от 15 ноември 2001 г. относно глобално партньорство и обща стратегия за отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка (6), повторено след това в резолюциите му съответно от 27 април 2006 г. (7) и 24 април 2008 г. (8), приети с оглед срещата на високо равнище EU-LAC (Латинска Америка и Карибите), проведена съответно във Виена и Лима, за изработване на Евро-латиноамериканска харта за мир и сигурност, която, въз основа на Хартата на ООН, ще даде възможност за съвместни политически, стратегически действия и такива, свързани със сигурността; призовава Съвета и Комисията да предприемат активни стъпки за реализацията на тази амбициозна цел;

41.

Приветства усилията за сключване на споразумения за би-регионално асоцииране с Латинска Америка - нов тип споразумения, който за пръв път ще бъдат сключени от ЕС;

42.

Възлага на своя председател на предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на НАТО, на изпълняващия длъжността председател на ОССЕ, на председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ, на председателя на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.