25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/42

А.

като има предвид, че правото на гражданите на ЕС да се установяват или да предоставят услуги навсякъде в ЕС е основна свобода на единния пазар, която включва правото на упражняване на професия в качеството на самостоятелно заето или заето лице в държава-членка, различна от тази на получаване на професионалната квалификация;

Б.

като има предвид, че съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Договора за ЕО премахването между държавите-членки на пречките за свободно движение на хора и услуги е една от дейностите на Общността;

B.

като има предвид, че по-голямата мобилност на хора и услуги между държавите-членки и между регионите е основен елемент за постигането на целите от Програмата от Лисабон за растеж и заетост и може да повиши производителността посредством нови перспективи, идеи и умения;

Г.

като има предвид, че мобилността в ЕС остава слаба – едва 4 % от работната сила някога са живели и работили в друга държава-членка и приблизително 2 % в момента живеят и работят в друга държава-членка (7);

Д.

като има предвид, че все още съществуват съществени пречки за хората, които искат да работят в друга държава-членка и че 20 % от получените от SOLVIT жалби през 2007 г. касаят признаването на професионалните квалификации, изисквани за упражняването на регламентирана професия;

E.

като има предвид, че Комисията образува производства за установяване на нарушение съгласно член 226 от Договора за ЕО срещу няколко държави-членки за това, че не са я уведомили за приетите мерки за транспониране на Директива 2005/36/ЕО;

Ж.

като има предвид, че в съображение 32 от Директива 2005/36/ЕО се посочва, че „въвеждането на европейско равнище на професионални карти от професионалните сдружения или организации има потенциал да улесни мобилността на специалистите, по-специално посредством ускоряване на обмена на информация между приемащата държава-членка и държавата-членка по произход. Тези професионални карти следва да позволят осъществяване на наблюдение върху професионалното развитие на специалистите, които се установяват в различни държави-членки. Тези карти могат, при пълно спазване на разпоредбите, отнасящи се до защитата на личните данни, да съдържат информация относно професионалните квалификации на специалиста (данни за завършения университет или учебно заведение, придобитите квалификации, професионалния стаж), законосъобразното му установяване, наложените санкции, свързани с професионалната му дейност, и информация за компетентния орган“;

З.

като има предвид, че в гореспоменатата си резолюция относно влиянието и последиците от изключването на здравните услуги от Директивата за услугите на вътрешния пазар Парламентът изисква „създаването на европейска карта, която да осигурява достъп до информация относно квалификацията на здравните работници и тя да бъде достъпна за пациентите“;

1.

Насърчава всички инициативи, които имат за цел да улеснят презграничната мобилност като средство за ефективно функциониране на услугите и пазарите на труда, както и като средство за насърчаване на икономическия растеж в ЕС;

2.

Подчертава отговорността на ЕС за допълнително улесняване на географската и професионалната мобилност чрез повишаване на прозрачността при признаването и съпоставимостта на квалификациите, както и при гарантирането на сигурността на пациентите и на потребителите;

3.

Подчертава обаче необходимостта от по-ефективен и координиран подход от страна на Комисията при инициативи, които целят да улеснят и стимулират мобилността на специалисти между държавите-членки като Европас (Европейска автобиография), EURES (портал за трудова мобилност) и Европейската квалификационна рамка (ЕКР), както и между различните асоциирани мрежи, финансирани или съфинансирани от Общността, които се отнасят до тези въпроси, като например SOLVIT, IMI, EUROGUIDANCE и ENIC/NARIC;

4.

Подчертава съвместната отговорност на гражданското общество, включително работодателите, професионалните съюзи и организации, както и на отговорните органи, за улесняване и подобряване на мобилността в рамките на вътрешния пазар;

5.

Настоятелно призовава онези държави-членки, които изостават с транспонирането на Директива 2005/36/ЕО, което трябваше да приключи до 20 октомври 2007 г., да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби;

6.

Призовава Комисията да предприеме действия срещу онези държави-членки, които все още не са транспонирали Директива 2005/36/ЕО;

7.

Призовава Комисията да направи оценка на въздействието на прилагането на член 7 от Директива 2005/36/ЕО върху мобилността в доклада, който ще изготви съгласно член 60, параграф 2 от тази директива;

8.

Настоятелно призовава държавите-членки да се стремят към по-хармонизиран подход за признаване на квалификациите и уменията, към опростяване на съответните административни процеси и към намаляване на извършените от специалистите разходи;

9.

Счита, че за повечето професии трябва да бъде установена добавената стойност на европейската професионална карта в допълнение към съществуващите мерки, които целят да улеснят и стимулират мобилността;

10.

Отбелязва, че при някои регламентирани и хармонизирани професии, като адвокати и здравни специалисти, европейските професионални карти съществуват или са в процес на разработване, но, че за други нехармонизирани или по-слабо хармонизирани професии въвеждането на професионални карти изглежда трудно, тъй като регламентирането варира в различните държави-членки и данните за квалификациите трябва първо да бъдат потвърдени и взаимно признати;

11.

Посочва, че европейската професионална карта би могла да е от полза дори за нерегламентираните и нехармонизираните професии, тъй като тя би имала информационна роля, особено за работодателите и потребителите, какъвто би бил случаят с повечето свободни професии;

12.

Приканва Комисията да направи преглед на различните инициативи за създаване на професионални карти и да докладва пред Парламента, като представи представителен списък;

13.

Призовава Комисията да проучи инициативите, за да се установи дали европейската професионална карта, освен другите мерки, би могла:

счита, че допълнителните стъпки в публичния сектор следва да включват добре дефинирано описание на видовете професии и конкретни потребности, на които картата следва да отговаря;

14.

Счита, че всяка професионална карта, в случай че има достатъчна необходимост от създаване на такава, следва да бъде възможно най-опростена, разбираема и либерална, като се избягват нови административни тежести, както и че чрез нея би могъл да се създаде „общ език“ за квалификациите за определени професии;

15.

Настоятелно призовава европейската професионална карта да не оказва неблагоприятен ефект върху трансграничната мобилност и да се използва единствено като доказателство за правото на движение без да бъде условие за такова движение; подчертава, че специфичните групи следва да не се изключват от предлагане на своите услуги в други държави-членки, както и че картата следва да не създава нови пречки особено за хора с по-малко или не толкова специализирани квалификации;

16.

Подчертава, че използването на една или повече европейски професионални карти следва да допуска разнообразие, например за съгласуване на различията между професиите или различията между държавите-членки; счита, че, по целесъобразност, самите професии следва да финансират създаването и въвеждането на европейска професионална карта;

17.

Подчертава, че в случай че съответната професионална група вече разполага с национална професионална карта, от практически съображения следва функциите на националната карта да се интегрират в европейската професионална карта;

18.

Подчертава, че информацията, която се съдържа в европейската професионална карта следва да бъде надеждна, както и да бъде потвърдена и актуализирана от компетентните национални органи; счита, че, по целесъобразност, информацията, съдържаща се в автобиографиите на Европас би могла също да бъде включена в европейската професионална карта;

19.

Подчертава, че достъпът до съдържащите се в картата данни следва да отговаря на най-високите стандарти за защита на личния живот;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.