12.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 219/7

Инициатива на Кралство Белгия, Република България, Република Гърция, Кралство Дания, Република Естония, Кралство Испания, Република Латвия, Република Литва, Кралство Нидерландия, Румъния, Словашката република, Република Словения, Република Унгария, Френската република, Чешката република и Кралство Швеция за рамково Решение на Съвета 2009/…/ПВР от … относно трансфера на производства по наказателни дела

2009/C 219/03

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, по-специално член 31, параграф 1, буква а) и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на …,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1)

като има предвид, че:

(1)	Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Хагската програма за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз (2) изисква от държавите-членки да разгледат възможностите за концентриране на наказателното преследване при трансгранични многостранни съдебни дела в една държава-членка с цел да се повиши ефективността на наказателното преследване, като същевременно се гарантира добро правораздаване.

(3)	Евроюст бе създаден за да стимулира и подобрява координацията на разследванията и наказателното преследване между компетентните органи на държавите-членки.

(4)

Рамковото решение относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства (3) разглежда неблагоприятните последици от това няколко държави-членки да притежават наказателно-процесуална компетентност за провеждане на наказателни производства за едни и същи факти и спрямо едно и също лице. Това рамково решение установява процедура за обмен на информация и преки консултации, насочени към предотвратяване на нарушения на принципа „ne bis in idem“.

(5)

Необходимо е по-нататъшно развитие на съдебното сътрудничество между държавите-членки, за да се повиши ефективността на разследванията и наказателните преследвания. Общите правила за държавите-членки относно трансфера на производства са от съществено значение в борбата с трансграничните престъпления. Такива общи правила съдействат за предотвратяване на нарушенията на принципа „ne bis in idem“ и подпомагат работата на Евроюст. Освен това в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие следва да съществува обща правна рамка за трансфера на производства между държавите-членки.

(6)

Тринадесет държави-членки са ратифицирали и прилагат Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела от 15 май 1972 г. Останалите държави-членки не са ратифицирали тази конвенция. Част от тях разчитат, за да се позволи на други държави-членки да образуват производства, на механизма, установен в Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г., във връзка с Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (4) от 29 май 2000 г. Други използват двустранни споразумения или неформално сътрудничество.

(7)	През 1990 г. бе подписано споразумение между държавите-членки на Европейските общности относно трансфера на производства по наказателноправни въпроси. Това споразумение обаче не влезе в сила поради липса на ратификации.

(8)	Ето защо не е прилагана единна процедура относно сътрудничеството между държавите-членки във връзка с трансфера на производства.

(9)

Настоящото рамково решение следва да установи обща правна рамка за трансфера на наказателноправни производства между държавите-членки. Мерките, предвидени в рамковото решение следва да бъдат насочени към разширяване на сътрудничеството между компетентните органи на държавите-членки чрез инструмент, който повишава ефективността на наказателните производства и съдейства за добро правораздаване, като установява общи правила относно условията, при които наказателни производства, започнали в една държава-членка, могат да бъдат трансферирани в друга държава-членка.

(10)	Държавите-членки следва да определят компетентните органи по начин, който благоприятства прилагането на принципа за преки контакти между посочените органи.

(11)	За целите на прилагането на настоящото рамково решение една държава-членка може да придобие компетентност, когато тази компетентност е предоставена на държавата-членка от друга държава-членка.

(12)

Бяха приети няколко рамкови решения на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела за изпълнение на присъди в други държави-членки, по-специално Рамково решение 2005/214/ПВР от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (5), Рамково решение 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (6) и Рамково решение 2008/947/ПВР от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (7). Настоящото рамково решение следва да допълни разпоредбите на посочените рамкови решения и не следва да се тълкува като изключващо тяхното прилагане..

(13)

При прилагането на настоящото рамковото решение следва да се отчитат легитимните интереси на заподозрените лица и на пострадалите от престъплението. Никоя разпоредба от настоящото рамково решение обаче не следва да се тълкува като засягаща прерогативите на компетентинте съдебни органи да определят дали производството да бъде трансферирано.

(14)

Никоя разпоредба от настоящото рамково решение не следва да се тълкува като засягаща правото на гражданите да предявяват искането, че наказателното преследване спрямо тях следва да бъде извършено в техните национални или в други съдилища, ако такова право съществува съгласно националното законодателство.

(15)	Компетентните органи следва да бъдат насърчавани да се консултират взаимно, преди да поискат трансфер на производство и винаги, когато това се счита за подходящо, с цел улесняване на гладкото и ефективно прилагане на настоящото рамково решение.

(16)	Когато производство е трансферирано в съответствие с настоящото рамково решение, получаващият орган следва да прилага националното си право и производство.

(17)	Настоящото рамково решение не представлява правно основание за задържане на лица с цел физическият им трансфер в друга държава-членка, така че последната да може да образува производство срещу това лице.

(18)

Настоящото рамково решение зачита основните права и спазва принципите, признати в член 6 от Договора за Европейския съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално в глава VI от нея. Никоя разпоредба от настоящото рамково решение не следва да се тълкува като забраняваща отказа да се сътрудничи, когато са налице обективни причини да се счита, че производството е образувано с цел наказване на определено лице поради неговия пол, раса, религия, етнически произход, гражданство, език, политически убеждения или сексуална ориентация, или че положението на посоченото лице може да бъде застрашено поради някоя от тези причини,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел и приложно поле

Целта на настоящото рамково решение е да повиши ефективността на наказателните производства и да съдейства за доброто правораздаване в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, като установи общи правила, улесняващи трансфера на наказателни производства между компетентните органи на държавите-членки, при отчитане на легитимните интереси на заподозрените лица и на пострадалите.

Член 2

Основни права

Настоящото рамково решение не изменя задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, признати в член 6 от Договора за Европейски съюз.

Член 3

Определения

За целите на настоящото рамково решение:

а)	„престъпление“ означава акт, представляващ престъпление в съответствие с националното наказателно право;

б)	„трансфериращ орган“ означава орган, който е компетентен да поиска трансфер на производство;

в)	„получаващ орган“ означава орган, който е компетентен да получи искане за прехвърляне на производство;

Член 4

Определяне на компетентни органи

1. Всяка държава-членка информира генералния секретариат на Съвета кои съдебни органи според нейното национално право са компетентни да действат като трансфериращ орган и получаващ орган („компетентни органи“) съгласно настоящото рамково решение.

2. Държавите-членки могат да определят несъдебни органи в качеството на компетентни органи във връзка с вземането на решения съгласно настоящото рамково решение, при условие че такива органи са компетентни да вземат решения от сходно естество по силата на националното им право и производство.

3. Всяка държава-членка може, при необходимост поради организацията на своята вътрешна система, да определи един или повече централни органи, които да подпомагат компетентните органи при административното придвижване и получаване на исканията. Тя информира генералния секретариат на Съвета за това.

4. Генералният секретариат на Съвета предоставя на всички държави-членки и на Комисията получената информация.

Член 5

Компетентност

1. За целите на прилагането на настоящото рамково решение всяка държава-членка притежава компетентност да извършва наказателно преследване по своето национално право за всяко престъпление, за което е приложимо правото на друга държава-членка.

2. Компетентността, предоставена на държава-членка изключително по силата на параграф 1, може да бъде упражнявана само след искане за трансфер на производство.

Член 6

Отказ от провеждане на производство

Всяка държава-членка, която по силата на своето национално право притежава компетентност да извършва наказателно преследване за престъпление, може за целите на прилагането на настоящото рамково решение да се откаже или да се въздържи от образуване на производство срещу заподозряно лице, за да позволи трансфера на производството за това престъпление в друга държава-членка.

ГЛАВА 2

ТРАНСФЕР НА ПРОИЗВОДСТВА

Член 7

Критерии за искане за трансфер на производства

Когато едно лице е заподозряно в извършване на престъпление по правото на държава-членка, трансфериращият орган на тази държава-членка може да поиска от получаващия орган в друга държава-членка да поеме производството, ако това би съдействало за ефективното и добро правораздаване, и ако е изпълнен поне един от следните критерии:

а)	престъплението е било извършено, изцяло или частично, на територията на другата държава-членка или по-голямата част от последиците или съществена част от нанесените с престъплението вреди са настъпили на територията на другата държава-членка;

б)	заподозряното лице обичайно пребивава в другата държава-членка;

в)	съществена част от най-важния доказателствен материал се намира в другата държава-членка;

г)	има висящи дела срещу заподозряното лице в другата държава-членка;

д)	има висящи дела по отношение на същите или свързани факти, с участието и на други лица, по-специално по отношение на същата престъпна организация, в друга държава-членка;

е)	заподозряното лице изтърпява или му предстои да изтърпи присъда с лишаване от свобода в другата държава-членка;

ж)	съществува вероятност изпълнението на присъдата в другата държава-членка да подобри възможностите за социална реабилитация на осъденото лице или ако са налице други основания за по-подходящо изпълнение на присъдата в другата държава-членка; или

з)	пострадалият обичайно пребивава в другата държава-членка или има друг съществен интерес производството да бъде трансферирано.

Член 8

Информиране на заподозряното лице

Преди да отправи искане за транфер, трансфериращият орган, когато е целесъобразно и в съответствие с националното право, информира лицето, заподозряно в извършването на престъпление за планирания трансфер. Ако заподозряното лице представи становище по този трансфер, трансфериращият орган информира за това получаващия орган.

Член 9

Права на пострадалия

Преди да отправи искане за трансфер трансфериращият орган отчита надлежно интересите на пострадалия от престъплението и се грижи за това правата, които националното право предоставя на такова лице, да бъдат изцяло зачетени. Това включва по-конкретно правото на пострадалия да бъде информиран за планирания трансфер.

Член 10

Процедура за искане за трансфер на производства

1. Преди трансфериращият орган да отправи искане за трансфер на производство в съответствие с член 7, той може да информира и да се консултира с получаващия орган, по-специално що се отнася до това дали има вероятност получаващият орган да се позове на едно от основанията за отказ, посочени в член 12.

2. За да се консултира с получаващия орган в съответствие с параграф 1, трансфериращият орган предоставя на получаващия орган информация относно производствата и може да направи това в писмена форма, като използва стандартния формуляр в приложението..

3. Формулярът, посочен в параграф 2, се изпраща от трансфериращия орган директно на получаващия орган с всякакви средства, които позволяват писмено документиране при условия, които дават възможност на получаващия орган да установи неговата автентичност. Всички други официални съобщения също се осъществяват пряко между посочените органи.

4. Искането за трансфер се придружава от оригинал или от заверено копие на материалите по делото или на съответни части от тях, от други имащи отношение документи и от копие на съответното законодателство, или когато това не е възможно от посочване на съответното право. Ако не е проведена консултация в съответствие с процедурата, посочена в параграф 3, искането за трансфер се отправя в писмена форма посредством стандартния формуляр в приложението, в съответствие с процедурата, посочена в параграф 3.

5. Трансфериращият орган информира получаващия орган за всички процесуални действия или мерки, предприети в държавата-членка на трансфериращия орган след подаването на искането, които имат отношение към производството. Тази информация се придружава от съответните документи.

6. Трансфериращият орган може да оттегли искането за трансфер по всяко време преди решението на получаващия орган по член 13, параграф 1 за приемане на трансфера.

7. Ако получаващият орган не е известен на трансфериращия орган, последният отправя всички необходими запитвания, включително чрез точките за контакт на Европейската съдебна мрежа, за да получи данните на получаващия орган.

8. Ако органът, получил искането, не е компетентният орган съгласно член 4, той предава искането ex officio на компетентния орган и незабавно информира за това трансфериращия орган.

Член 11

Двойна наказуемост

Искането за трансфер на производство може да бъде изпълнено само ако деянието, стоящо в основата на искането за трансфер, е престъпление по правото на държавата-членка на получаващия орган.

Член 12

Основания за отказ

1. Получаващият орган на държава-членка може да откаже трансфер само:

а)	ако деянието не е престъпление по националното право на тази държава-членка в съответствие с член 11;

б)	ако предприемането на процесуални действия би било в противоречие с принципа „ne bis in idem“;

в)	ако заподозряното лице не носи наказателна отговорност за деянието заради своята възраст;

г)	ако в правото на тази държава-членка е предвиден имунитет или привилегия, които не позволяват да се предприемат действия;

д)	когато за наказателното преследване е изтекла давност в съответствие с правото на тази държава-членка;

е)	ако престъплението е обхванато от амнистия в съответствие с правото на тази държава-членка;

ж)	ако критериите, на които се основава искането по силата на член 7, букви а)—з), не се смятат за изпълнени.

2. Ако компетентността на държавата-членка, която е получила искането, се основава изключително на член 5, получаващият орган може наред с основанията за отказ, посочени в параграф 1, да откаже трансфер, ако не се смята, че трансферът ще допринесе за ефективното и добро правораздаване.

3. В случаите, посочени в параграф 1, буква ж), преди да вземе решение за отказ на трансфера, получаващият орган се свързва чрез подходящи средства с трансфериращия орган и при необходимост го приканва да му предостави незабавно цялата необходима допълнителна информация.

Член 13

Решение на получаващия орган

1. Когато е получено искане за трансфер на производство, получаващият орган без ненужно забавяне определя дали трансферът на производството ще бъде приет и, освен в случаите когато реши да се позове на едно от основанията за отказ по член 12, взема всички необходими мерки за съобразяване с искането съгласно своето национално право.

2. Получаващият орган незабавно информира трансфериращия орган за своето решение по начин, който позволява писмено документиране. Ако получаващият орган реши да откаже трансфер, той информира трансфериращия орган за мотивите за своето решение.

Член 14

Консултации между трансфериращия и получаващия орган

Трансфериращият и получаващият орган могат, когато това бъде счетено за подходящо, да се консултират взаимно с оглед на улесняване на гладкото и ефективно прилагане на настоящото рамково решение.

Член 15

Сътрудничество с Евроюст и Европейската съдебна мрежа

Всеки компетентен орган може на всеки етап от производството да поиска помощ от Евроюст или от Европейската съдебна мрежа.

ГЛАВА 3

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРЕХВЪРЛЯНЕТО

Член 16

Последици в държавата-членка на трансфериращия орган

1. Най-късно при получаване на нотификацията за приемане на трансфера от получаващия орган, производството относно факти, стоящи в основата на искането за трансфер, се спира или прекратява в държавата-членка на трансфериращия орган в съответствие с националното право, освен необходими разследвания, включително съдебна помощ за получаващия орган.

2. Трансфериращият орган може да образува или да възобновява производство, ако получаващият орган го информира за своето решение да прекрати производството, свързано с факти, стоящи в основата на искането.

3. Трансфериращият орган не може да образува или да възобновява производства, ако е бил информиран от получаващия орган за решение, взето в края на производството в държавата-членка на получаващия орган, ако това решение представлява пречка за по-нататъшното производство по силата на правото на тази държава-членка.

4. Настоящото рамково решение не засята правото на пострадалите да започват наказателно производство срещу дееца, ако такава възможност е предвидена в националното право.

Член 17

Последици в държавата-членка на получаващия орган

1. Трансферираните производства се уреждат от правото на държавата-членка, към която е извършен трансферът.

2. Когато това съответства на правото на държавата-членка на получаващия орган, всяко процесуално действие или действие на предварителното разследване, извършени в държавата-членка на трансфериращия орган или всяко действие, с което се прекъсва или спира давностен срок, имат същото действие в другата държава-членка, както ако са били законосъобразно извършени във или от органи на тази държава.

3. Когато получаващият орган е решил да приеме трансфера на производство, той може да приложи всички процесуални мерки, които са допустими по неговото национално право.

4. Ако производството е обусловено от подаване на тъжба в двете държави-членки, тъжбата, подадена в държавата-членка на трансфериращия орган има същото действие като това на жалба, подадена в другата държава-членка.

5. Когато само правото на държавата-членка на получаващия орган, изисква да бъде подадена тъжба или да бъдат използвани други средства за образуване на производство, тези формалности се извършват в рамките на сроковете, установени от правото на тази държава-членка. Другата държава-членка трябва да бъдат информирана за това. Срокът започва да тече от датата, на която получаващият орган е решил да приеме трансфера на производството.

6. В държавата-членка на получаващия орган предвиденото за извършеното престъпление наказание е това, което е установено в нейното право, освен ако това право не предвижда друго. Когато компетентността се основава изключително на член 5, наложеното в тази държава-членка наказание не може да бъде по-строго от наказанието, предвидено в правото на другата държава-членка.

ГЛАВА 4

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

Информация, която се предоставя от получаващия орган

Получаващият орган информира трансфериращия орган за прекратяването на производството или за всяко решение, взето при приключване на производството, включително дали това решение представлява пречка за по-нататъшно производство по правото на държавата-членка на получаващия орган или на друга информация от съществено значение. Той изпраща копие от писменото решение.

Член 19

Езици

1. Формулярът, поместен в приложението и съответните части от наказателното дело се превеждат на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка, на която са изпратени.

2. Всяка държава-членка може при приемането на настоящото рамково решение или по-късно, да посочи в декларация, депозирана в генералния секретариат на Съвета, че ще приема превод на един или повече други официални езици на институциите на Европейския съюз. Генералният секретариат на Съвета осигурява достъп на всички държави-членки и на Комисията до получената информация.

Член 20

Разходи

Разходите, произтичащи от прилагането на настоящото рамково решение се поемат от държавата-членка на получаващия орган с изключение на разходите, възникнали изключително на територията на другата държава-членка.

Член 21

Връзка с други споразумения и договорености

1. В отношенията между държавите-членки, които са обвързани от Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела от 15 май 1972 г., разпоредбите на настоящото рамково решение се прилагат вместо съответните разпоредби на тази конвенция от датата, посочена в член 22, параграф 1.

2. Държавите-членки могат да продължат да прилагат действащите двустранни или многостранни споразумения или договорености, доколкото те позволяват целите на настоящото рамково решение да бъдат разширени или подпомагат допълнителното опростяване или улесняване на трансфера на производството.

3. Държавите-членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или договорености след влизане в сила на настоящото рамково решение, доколкото такива споразумения или договорености позволяват разпоредбите на настоящото рамково решение да бъдат разширени или подпомагат допълнителното опростяване или улесняване на прехвърлянето на производството.

4. В срок до […] държавите-членки нотифицират Съвета и Комисията за споразумения и договорености, посочени в параграф 2, които те желаят да продължат да прилагат. Държавите-членки нотифицират също така Съвета и Комисията за всички споразумения или договорености, посочени в параграф 3, в срок до три месеца от подписването им.

Член 22

Изпълнение

1. Държавите-членки приемат необходимите мерки за да се съобразят с разпоредбите на настоящото рамково решение до […].

2. Държавите-членки предоставят на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, които транспонират в националните им законодателства задълженията, наложени им с настоящото рамково решение.

Член 23

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в …

За Съвета

Председател

…

(1) Становище от …

(2) ОВ C 53, 3.3.2005 г., стр. 1.

(3) Документ 8535/09.

(4) ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3.

(5) ОВ L 76, 22.3.2005 г., стр. 16

(6) ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 27.

(7) ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 102.

ПРИЛОЖЕНИЕ