[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 21.12.2009

COM(2009)690 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

Действие на Директива 98/34/ЕО в периода 2006—2008 г.

SEC(2009)1704

СЪДЪРЖАНИЕ

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ — ДЕЙСТВИЕ НА ДИРЕКТИВА 98/34/ЕО В ПЕРИОДА 2006—2008 Г. 1

Резюме.. 3

ЧАСТ І: СТАНДАРТИЗАЦИЯ 4

1. Увод 4

2. Процедура по информиране 4

2.1 Действие на процедурата в периода 2006—2008 г. 4

2.2 Заключение 4

3. Мандати 4

3.1 Действие на процеса на подаване на мандати в периода 2006—2008 г. 5

3.2 Тенденции при мандатите 5

3.3 Заключение 6

4. Официални възражения 6

4.1 Действие на процедурата в периода 2006—2008 г. 6

4.2 Заключение 7

ЧАСТ ІІ: ТЕХНИЧЕСКИ РЕГЛАМЕНТИ 8

1. Развитие в периода 2006—2008 г. 8

1.1 Процедурата по нотификация в условията на разширен вътрешен пазар 8

1.2 Използване на процедурата в контекста на инициативата за „по-добро законотворчество“ 8

1.2.1 Подобрения в управлението на процедурата „98/34“ 9

2. Приложение на процедурата „98/34“ 9

2.1 Ефективност: общ преглед 9

2.2 Използване на спешната процедура 11

2.3 Мерки след реакцията на Комисията 11

2.4 Диалог с държавите-членки 12

2.5 Нарушения на директивата 12

2.6 Заключение 12

Резюме

В настоящия доклад е подложено на анализ приложението в периода 2006—2008 г. на процедурите, предвидени в Директива 98/34/ЕО[1], в областта на стандартизацията и на техническите регламенти. В него се изтъква техният важен принос за прилагането на по-добро законотворчество и за функционирането на единния пазар.

Частта, посветена на стандартизацията, се състои от процедурата по информиране за стандартите, заявките от Европейската комисия до европейските организации по стандартизация (ЕОС[2]) за разработване на стандарти („мандати“) и официалните възражения срещу стандарти. Всяка една от тези дейности е доказано важна като елемент от функционирането на единния пазар. Процедурата по информиране привнесе прозрачност в стандартите и поощри националните органи по стандартизация (НОС) да продължат да предприемат инициативи за насърчаване на хармонизацията в европейски мащаб. Официалните възражения дадоха възможност на държавите-членки и на Комисията да се уверят, че стандартите отговарят на целите на регулирането, когато се използват за целите на законодателството от „новия подход“. Мандатите предоставиха средствата, чрез които се определят отношенията между службите на Комисията и органите по стандартизация, а така също и канавата, в рамките на която се осъществява взаимодействието между нивото на политиките и техническото му изражение.

В областта на техническите регламенти нотифицирането на Комисията за национални технически регламенти преди приемането им се оказа ефективен инструмент за предотвратяване на пречките пред търговията и за сътрудничество между Комисията и държавите-членки и между самите държави-членки, както и за подобряване на регулаторната рамка. Освен това в края на 2008 г. тази процедура показа, че допринася за предотвратяване на появата в рамките на вътрешния пазар на протекционистки мерки, които е възможно да бъдат предложени от държавите-членки в условията на съществуващата икономическа и финансова криза[3]. Процедурата по нотификация се оказа важен инструмент и за направляване на националната законодателна активност в нововъзникващите сектори и за усъвършенстване качеството на националните технически регламенти — с оглед повишаване на прозрачността, понятността и ефективността, — в области, които не са хармонизирани или са само частично хармонизирани. По-ясната правна рамка на всяка една държава-членка допринесе за намаляване на разходите на стопанските субекти за достъп до регламентите и за правилното им прилагане.

ЧАСТ І: СТАНДАРТИЗАЦИЯ

Увод

В настоящия раздел е описана стандартизационната част от директивата, обхващаща процедурата по информиране за стандартите, заявките на Комисията до европейските организации по стандартизация (ЕОС) за разработка на стандарти (мандати[4]) и официалните възражения срещу стандарти, основно по директивите от „новия подход“; освен това са представени статистически данни за периода 2006—2008 г. и анализ на приложението на разглежданата част от директивата.

Процедура по информиране

Процедурата в областта на стандартите има за цел да следи новите дейности по стандартизация, предприемани от националните органи по стандартизация (НОС). Разработени са системи, които основно позволяват на други органи да коментират, участват в работата или поискат предприемането на инициатива на европейско ниво (виж приложение 1).

2.1 Действие на процедурата в периода 2006—2008 г.

Процедурата продължава да се прилага успешно . От ежегодните доклади на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) се вижда, че средногодишният брой на нотифицираните национални мерки се запазва стабилен. В приложение 3 са представени данните от 1991 г. насам, които сочат увеличение на броя на нотифицираните мерки при всяко едно разширение.

Секторната разбивка на данните (приложение 4) показва, че нотифицираните национални мерки преобладават в строителния сектор. Други важни области са тези на хранителните продукти, качеството на водата и строежът и поддръжката на пътища.

Разпространяваната в рамките на тази процедура информация продължава да бъде повод за искания за допълнителни данни от службите на Комисията, както и за запитвания във връзка с периода на прекъсване (член 7), произтичащ от нотифицирани мерки или други източници.

2.2 Заключение

Процедурата по информиране продължава да играе важна роля, като поощрява националните органи по стандартизация да представят инициативите си на европейско ниво. Разширяването доведе до ръст на нотификациите от страна на новите държави-членки, като техният брой ще се стабилизира и дори ще спадне успоредно с по-пълното интегриране на тези страни в Съюза, подобно на тенденцията, отбелязана при по-старите държави-членки.

Мандати

„Мандатите“ за стандартизация са утвърден инструмент на Комисията, чрез който се получават технически спецификации в помощ на европейското законодателство и/или политика. Това са заявки до ЕОС за разработка на стандарти, в които се съдържа референтна рамка за самата разработка (виж приложение 1). Те са задължителни, когато законодателството се поддържа от стандарти, например в контекста на директивите от „новия подход“.

3.1 Действие на процеса на подаване на мандати в периода 2006—2008 г.

Общо 62 мандата са подадени до ЕОС. В сравнение с предходния период, броят на мандатите, отнасящи се до директивите от „новия подход“, бележи намаление.

Процесът по подаване на мандати работи добре. Неофициалните консултации, провеждани преди заседанието на Комитета, позволяват по принцип постигането на консенсус по всеки мандат още преди официалните консултации.

Заинтересованите от европейски стандарти организации, като Европейската асоциация за координиране на представителството на потребители при разработка на стандарти (ANEC), Европейската организация на гражданите за екологични стандарти (ECOS), Европейската организация на занаятчийските камари и малките и средните предприятия за стандартизация (NORMAPME) и Европейският синдикален институт (ETUI) бяха добре интегрирани в процеса до края на отчетния период. По този начин неофициалните консултации стават по-прозрачни.

През отчетния период продължи практиката след всички консултации по мандати Комитетът да бъде информиран за тяхното продължение с помощта на актуализиран списък.

3.2 Тенденции при мандатите

Обхватът на мандатите продължава да се разширява. Делът на мандатите, издадени в рамките на директивите от „новия подход“, възлиза на 38 %, който резултат е твърде сходен с отбелязания по отношение на последния отчетен период. Броят на мандатите в други области на политиката продължава да е голям (виж приложение 6), по-специално в областта на защитата на потребителите и на околната среда, но също така и в областта на транспорта и енергетиката.

Мандати в подкрепа на водещи пазари

От началото на инициативата за водещи пазари през 2007 г. досега са издадени два мандата. Тези мандати касаят биопродукти и свидетелстват доколко Комисията вярва в потенциалната роля на стандартите в тази важна област на политиката.

Стандарти в подкрепа на законодателството

Мандати бяха издадени в подкрепа на широк спектър от законодателни актове, доказвайки голямото значение, което се отдава на този модел. Някои примери включват: законодателството в областта на козметиката, ремонта и поддръжката на превозни средства, хранителните продукти, фуражите и общата безопасност на продуктите, както и в областта на околната среда. Броят на мандатите в подкрепа на нови сфери на европейските политики се удвои в сравнение с предишния отчетен период. Примери за това са мандатите за сигурност на веригата за доставки, достъпност на архитектурната среда или програмата за космическата индустрия.

Първият мандат в подкрепа на Директивата за екодизайна беше издаден в края на 2008 г. Това беше изтъкнато в Съобщението на Комисията относно интегрирането на аспекти на околната среда в европейските стандарти (COM (2004) 130 окончателен), където се подчертава ролята, която стандартите могат да играят при разработване на политиката на Комисията за защита на околната среда и устойчиво развитие.

Остава голям (общо около 35 %) броят на мандатите в подкрепа на законодателството извън „новия подход“ (виж приложение 5), което показва, че този модел е бил възприет от голям брой служби на Комисията.

През 2006 г. беше издаден мандат за връзката с центровете за обслужване на клиенти. Секторът на услугите е нова област на стандартизация, която бързо се разраства. Тази тенденция за използване на мандати в подкрепа на законодателство, необхванато от „новия подход“, и в нови области на политиката е отражение на ситуацията, при която европейските стандарти се използват все по-често в подкрепа на политиката за по-добро законотворчество. В Съобщението на Комисията от 2004 г. относно ролята на европейските стандарти в рамките на европейските политики и законодателство[5] тези практики получиха признание и бяха насърчени.

3.3 Заключение

Макар процесът на издаване на мандати да е ясно установен, следва да се полагат грижи, за да продължи да функционира гладко. За тази цел неофициалните консултации с всички заинтересовани страни, провеждани преди консултациите в рамките на Комитета, са от основно значение и следва да продължат да се провеждат.

С цел осигуряване на по-голяма прозрачност в работата на Комитета, от 2006 г. насам службите на Комисията канят заинтересованите от европейските стандарти организации (ANEC, ECOS, ETUI и NORMAPME), да участват в разширените му заседания.

За по-голяма прозрачност службите на Комисията ще разгледат възможността за организиране на писмена процедура, вдъхновена от форумите в Интернет. Целта ще бъде да се гарантира, че всички членове на Комитета ще могат да се запознаят с коментарите на останалите членове, като по този начин тези консултации ще станат подобни на провежданите по време на заседанията на комитета.

Процесът на издаване на мандати безусловно допринесе за разширяване на ролята на стандартизацията в нови области на законодателството и политиките на ЕС. Това се потвърждава и от факта, че определен брой нови законодателни актове на ЕС се позовават на директивата.

Официални възражения

В директивите от „новия подход“ се съдържат гаранции за случаите, когато даден хармонизиран стандарт не създава условия продуктите да отговарят на съществените изисквания на съответните директиви. В такива случаи държавите-членки или Комисията могат да подадат официално възражение срещу въпросния стандарт, по който се провеждат консултации с Комитета (виж приложение 1).

4.1 Действие на процедурата в периода 2006—2008 г.

Броят на възраженията, отправени от Комисията през отчетния период, е малък (11). Само в два случая беше решено да бъде запазена презумпцията за съответствие; в 9 случая тя изцяло или частично отпадна (виж приложение 7).

Като се вземат предвид обаче нотификациите на нови възражения, броят на официалните възражения нараства. Сред основните области са тези, регулирани от директивите относно машините, детските играчки и съоръженията под налягане.

В редица случаи проблеми, свързани със съвместимостта на стандартите, са обсъждани в рамките на Комитета и са били повод за искания за изменение на дадени хармонизирани стандарти без да е необходимо официално възражение.

4.2 Заключение

Макар че процесът от получаването на възражението до издаването на решението отнема доста време, процедурата в общи линии функционира задоволително.

По подобен на използвания при мандатите начин, и с цел по-голяма прозрачност, Комисията ще прави публично достояние в синтезиран вид решенията по официални възражения и ще предоставя на Комитета при всяко заседание актуализирана таблица с действията във връзка с официалните възражения.

ЧАСТ ІІ: ТЕХНИЧЕСКИ РЕГЛАМЕНТИ

Развитие в периода 2006—2008 г.

Процедурата по нотификация („процедурата“) позволява на Комисията и държавите-членки да проучат с превантивна цел техническите регламенти, които държавите-членки възнамеряват да приемат за продукти (промишлени, селскостопански и свързани с рибарството) и за услуги на информационното общество (виж приложение 8). Процедурата се прилага по опростен начин за държавите-членки на ЕАСТ, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и за Швейцария и Турция (виж приложение 11).

Основни предимства на процедурата

- Позволява идентифицирането на новопоявили се пречки пред вътрешния пазар още преди те да са оказали отрицателно въздействие, като по този начин се избягват дълги и скъпи процедури за нарушение.

- Позволява идентифицирането на евентуални протекционистки мерки, взети от държавите-членки при извънредни обстоятелства, като например икономическа или финансова криза.

- Позволява на държавите-членки да преценят степента на съвместимост на нотифицираните проекти със законодателството на Общността, включително и с директивите.

- Активното участие на държавите-членки при оценката на нотифицирани проекти през годините способства за установяването на ефективен диалог между тях и Комисията.

- Стопанските субекти могат да изложат мненията си и навреме да приспособят дейностите си към бъдещи технически регламенти. Това право на критичен преглед е широко използвано от стопанските субекти, което подпомага Комисията и националните органи при идентифицирането на евентуални пречки пред търговията.

1.1 Процедурата по нотификация в условията на разширен вътрешен пазар

Процедурата има значителен принос за гладкото функциониране на вътрешния пазар по време на разширяването на ЕС през 2004 г., при което бяха приети 10 „нови“ държави-членки. Наблюдаваните в това отношение през 2005 г. положителни резултати междувременно бяха потвърдени от получените от тези 10 държави-членки 122 нотификации през 2006 г., 131 нотификации през 2007 г. и 109 нотификации през 2008 г.

Освен това в обхвата на процедурата бяха включени и България и Румъния (ЕС-27). Двете нови държави-членки изградиха нужния административен капацитет, техническа структура и пакет от знания за прилагането на директивата. 33 проекта бяха нотифицирани между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2008 г.

С това директивата още веднъж доказа, че е ефективен инструмент за осигуряване на гладкото функциониране на вътрешния пазар както по отношение на продуктите, така и по отношение на услугите на информационното общество.

1.2 Използване на процедурата в контекста на инициативата за „по-добро законотворчество“

След плана за действие на Комисията за опростяване и подобряване на регулаторната среда, през отчетния период бяха предприети няколко инициативи в рамките на процедурата по нотификация. Държавите-членки бяха поканени да представят заедно с нотифицираните проекти проучвания на въздействието. Тези проучвания на въздействието подтикват държавите-членки да обмислят предварително най-подходящия инструмент, който да използват, и позволяват на Комисията да провери нуждата от предложените мерки, вземайки под внимание евентуалните пречки пред функционирането на вътрешния пазар.

Освен това, в съответствие с принципите на по-добро законотворчество Комисията активизира усилията си за гарантиране на яснота и последователност при нотифицираните проекти и за идентифициране на ненужно сложни или тежки процедури, които трябва да бъдат опростени, за да бъдат подпомогнати стопанските субекти, при едновременно гарантиране на висока степен на защита на общественото здраве, потребителите и околната среда.

Националните органи бяха насърчени да вземат под внимание по-специално следните аспекти:

- подбора на формулировки в проектите: яснота, последователност, прозрачност и правна сигурност при прилагането на текстовете;

- възможността за оценка на всички регламенти в даден сектор, като се публикуват консолидирани версии на текстовете на хартиен носител и в Интернет;

- идентифициране на процедури, които налагат ненужно сложна и обременителна административна тежест върху стопанските субекти, в частност при пускане на продукт на пазара.

- 1.2.1 Подобрения в управлението на процедурата „98/34“

Комисията проведе редица кампании с цел по-голяма прозрачност и по-активен диалог с националните органи. Функционирането на базата данни ТРИС („ Информационна система за технически регламенти “) е обект на непрекъснати подобрения, като най-късно в началото на 2010 г. ще бъде пусната нова версия, която ще съкрати времето за обработване на нотификациите и ще позволи връзка между ТРИС и национални бази данни. От 2007 г. насам Комисията преформулира точка 7 от съобщението за нотификация, за да внесе яснота по въпроса дали дадена нотификация, направена съгласно директивата, може в контекста на концепцията за „обслужване на едно гише“ да бъде считана за валидна по силата на друг законодателен акт на ЕС.

На електронен адрес http://ec.europa.eu/enterprise/tris Комисията предоставя достъп на обществеността до нотифицираните проекти на всеки от 23-те официални езика на ЕС, както и до основна информация относно протичането на самата процедура. Наблюдавано бе постоянно нарастване на броя на посещенията на сайта: от 2006 до 2008 г. броят на търсенията нарасна със 7,5 %, достигайки приблизително 140 000 търсения през 2008 г. (виж приложение 12).

Приложение на процедурата „98/34“

2.1 Ефективност: общ преглед

► Обем на нотификациите и участващи сектори

Между 2006 и 2008 г. общият брой на нотифицираните проекти (1 979) нарасна в сравнение с 1 782 за периода 2003—2005 г. Разширяването на ЕС (ЕС-27) допринесе за това нарастване. Бяха отбелязани някои слабости при изпълнението от страна на някои държавите-членки на ангажимента за нотифициране на проектите на технически регламенти (виж приложение 10.2).

Най-голям брой нотификации имаше от строителния сектор . Много тях бяха свързани с мерките, предприети от държавите-членки с цел по-добра енергийна ефективност на сградите. Следват нотификациите от сектора на земеделските продукти и храните . В този сектор мерките бяха свързани с хигиената на храните, съвместното съществуване на генетично модифицирани организми и конвенционални култури и състава и етикетирането на храните. Значително нарасна броят на нотификациите от секторите на далекосъобщенията и транспорта . Бяха получени няколко нотификации от сектора на хазартните игри (залози по Интернет), химическия сектор (опасни вещества и фитофармацевтични продукти) и сектора на опазване на околната среда (намаляване употребата на пластмасови торбички, отпадъци и качество на биогоривата) (виж приложения 10.1—10.3).

► Разгледани въпроси

В нехармонизираните области , които трябва да отговарят на разпоредбите на членове 28—30 (свободно движение на стоки) и членове 43 и 49 (право на установяване и свобода на предоставяне на услуги) от Договора за ЕО, реакциите на Комисията имаха за цел държавите-членки да бъдат предупредени за възможни препятствия пред търговията, които биха могли да бъдат породени от дадена ненужна мярка, която е несъразмерна по отношение на преследваната цел. Комисията продължи да кани държавите-членки да включват клаузи относно взаимното признаване във всеки проект на технически регламент.

В хармонизираните области реакциите имаха за цел да се гарантира, че националните мерки са необходими, обосновани и съвместими с вторичното право на ЕС.

- Нотификациите от областта на строителството бяха анализирани основно съгласно Директива 89/106/EИО относно строителните продукти и хармонизираните стандарти, приети в контекста на тази директива, както и съгласно Директива 2002/91/ЕО относно енергийните характеристики на сградите.

- Няколко държави-членки нотифицираха проекти относно съвместното съществуване на генетично модифицирани култури с конвенционални и органични култури, както и относно контрола срещу случайни замърсявания с ГМО . Тези текстове бяха анализирани в светлината на Директива 2001/18/ЕО (съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми), Регламент (ЕО) № 1829/2003 относно генетично модифицираните храни и фуражи и Регламент (ЕО) № 1830/2003 относно проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО и послужиха на другите държави-членки като примери за регулаторни решения.

- На 1 януари 2006 г. влязоха в сила Регламент № 852/2004 ( хигиена на храните), Регламент № 853/2004 (специфични хигиенни правила за храните от животински произход) и Регламент № 854/2004 (официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация). С тези регламенти на държавите-членки се разрешава да предприемат някои мерки на национално ниво, които бяха нотифицирани в рамките на процедурата „98/34“и бяха предмет на подробни становища и/или коментари.

- Няколко държави-членки нотифицираха проекти, отнасящи се до здравни претенции и етикетирането на храните , и добавките, оцветителите и консервантите, съдържащи се в тях.

- Също толкова многобройни бяха нотификациите от сектора на радиотехническия интерфейс — сектор, в който бързото технологично развитие доведе до национална нормативна уредба с все по-нарастваща сложност, която е вероятно да създаде пречки пред вътрешния пазар.

- Анализът на активната нормативна дейност на национално ниво в нехармонизирания сектор на хазартните игри открои определени аспекти на свободното движение в рамките на вътрешния пазар и националния обществен ред.

- Процедурата също така позволи намеса в сектори, в които беше предвидена хармонизация на общностно ниво и не допусна държавите-членки да въведат разминаващи се национални мерки.

► Реакции

Комисията издаде подробни становища във връзка със 179 нотификации, които съставляват 9,04 % от общия брой нотифицирани проекти през отчетния период (1 979). Тази цифра свидетелства за спад в сравнение с предишния отчетен период, което предполага, че в хода на законотворческия процес държавите-членки във все по-голяма степен отчитат общностното законодателство и вземат под внимание изискванията за ефективно функциониращ вътрешен пазар. От своя страна, държавите-членки издадоха 142 подробни становища. От направените през отчетния период 894 коментари, 418 са дело на Комисията, а 476 – на държавите членки (виж приложения 10.4 и 10.6).

В 22 случая Комисията покани съответната държава-членка да отложи приемането на нотифицираните технически регламенти за срок от една година от датата на тяхното получаване, за да не бъдат изложени на риск текущите действия по хармонизация на общностно ниво в конкретната област (виж приложение 10.5).

Освен това Комисията постави на вниманието на държавите-членки необходимостта да се осигури съвместимост с правилата от Споразумението относно техническите пречки пред търговията, когато съответните мерки се нотифицират също така на Световната търговска организация.

2.2 Използване на спешната процедура

В рамките на общия брой от 1 979 нотификации, държавите-членки са подали 49 заявления за прилагане на спешна процедура за нотифицирани проекти. Комисията потвърди стриктното си тълкуване на изискваните изключителни условия, като например сериозни и непредвидими обстоятелства, свързани със защитата на здравето и безопасността. В резултат на тази нейна позиция, спешната процедура беше отказвана в случаите, когато обосновката беше изцяло икономическа или произтичаше от опит да се навакса административно забавяне на национално ниво. Прилагането на спешната процедура беше счетено за обосновано в 14 случая (виж приложение 10.7).

2.3 Мерки след реакцията на Комисията

В периода 2006—2008 г. съотношението между броя отговори от държави-членки и обема на подробните становища на Комисията беше задоволително (средно 83,7 % за разглеждания период). Този процент е основният показател, използван за оценка на ангажираността на държавите-членки да спазват задълженията си съгласно процедурата. Комисията констатира, че отговорите в по-голямата си част са задоволителни (средно 64,3 % за разглеждания период). Редовният диалог между Комисията и съответните държави-членки допринесе за това състояние на нещата, като позволи много случаи да бъдат разрешени в рамките на година от нотификацията (виж приложение 10.8).

2.4 Диалог с държавите-членки

Редовните заседания на Комитета по стандартите и техническите регламенти позволиха обмен на мнения по въпроси от общ интерес, както и по конкретни аспекти на процедурата.

Дискусиите засягаха по-специално присъединяването на България и Румъния, достъпа на обществеността до документи във връзка с процедурата „98/34“ съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001[6], припокриването между процедурата и други нотификационни процедури на Общността („обслужване на едно гише“), развитието при управлението на базата данни ТРИС и задълженията на държавите-членки да отговарят на подробните становища и да съобщават окончателните текстове.

В няколко държави-членки също така бяха проведени семинари, които позволиха пряк диалог между Комисията и националните органи, участващи в процедурата, и помогнаха на последните да се запознаят с елементи на процедурата, които често са от сложно техническо естество. Наред с това през ноември 2008 г. беше проведена конференция по повод 25-годишнината от директивата. Това събитие предостави възможност да бъде направен преглед на резултатите от механизма „98/34“ и да бъдат обсъдени перспективите, включително как по-добре да бъде използван механизмът в полза на конкурентоспособността на предприятията, и по-специално на МСП. Конференцията представляваше също така възможност за стопанските субекти да изложат очакванията си, и по-специално желанието си да имат достъп до документите, обменяни в рамките на процедурата. На същия ден беше публикувана нова брошура на всички официални езици на ЕС, озаглавена „Предотвратяване на пречките пред търговията в рамките на вътрешния пазар — Директива 98/34/ЕО“, която беше широко разпространена в държавите-членки (ISBN 978-92-79-09847-5).

2.5 Нарушения на директивата

През разглеждания период броят на процедурите за нарушение (член 226 от Договора за ЕО), заведени срещу държави-членки за неспазване на задълженията, произтичащи от директивата остана нисък: четиринадесет през 2006 г., девет през 2007 г. и пет през 2008 г.

2.6 Заключение

В периода 2006—2008 г. ползата от процедурата се потвърди напълно от гледна точка на ефективност, прозрачност и административно сътрудничество. Фактът, че на фона на броя на нотифицираните проекти на технически регламенти броят на процедурите за нарушение остава минимален, показва, че правилното прилагане на законодателството на Общността може да бъде осигурено посредством превантивен подход и активно партньорство между Комисията и държавите-членки, както и между самите държави-членки.

Подходът на работа в мрежа и високото ниво на сътрудничество между Комисията и държавите-членки също гарантираха национални правила, които не създават технически пречки пред търговията и хармонизация на мерките на общностно ниво само там, където това е наистина необходимо, при стриктно прилагане на принципа на субсидиарността. В същото време, в някои области, където вече съществуват хармонизиращи мерки, процедурата позволи да се установи дали е необходимо тези мерки да бъдат допълнени или подсилени.

При прилагането на Директива 98/34 Комисията ще продължи да бъде бдителна по отношение на принципите на по-добро законотворчество и необходимостта да се поддържа благоприятна среда за конкурентоспособността на европейската икономика. По тази причина нотифицираните проекти ще продължат да бъдат достъпни в електронен формат, безплатно и на всички официални езици на ЕС. Освен това ще продължат усилията да бъде предоставена на стопанските субекти възможно най-ясна правна рамка, да бъде избягвано излишното усложняване и да бъдат предоставяни коментари с цел повишаване на конкурентоспособността на европейските предприятия във и извън ЕС, като се отчитат връзките между настоящата процедура и процедурата, установена със Споразумението относно техническите пречки пред търговията (СТПТ) в рамките на Световната търговска организация (СТО).

[1] Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204 от 21.7.1998 г.), изменена с Директива 98/48/ЕО (ОВ L 217 от 5.8.1998 г.).

[2] Европейски комитет по стандартизация (CEN), Европейски комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейски институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI).

[3] Съобщение на Комисията до Европейския съвет относно Европейски план за икономическо възстановяване , COM(2008) 800 окончателен от 26.11.2008 г.

[4] Мандатите са заявки, представляващи покана до европейските организации по стандартизация, която може да се приеме при определени условия.

[5] COM(2004) 674 окончателен от 18.10.2004 г.

[6] Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145/43, 31.5.2001 г.).