[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 21.8.2009

COM(2009) 432 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Окончателна оценка на плана за действие „е-Европа 2005“ и на многогодишната програма (2003—2006 г.) за наблюдение на плана за действие „е-Европа 2005“, разпространение на добри практики и подобряване на мрежовата и информационната сигурност (MODINIS)

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Окончателна оценка на плана за действие „е-Европа 2005“ и на многогодишната програма (2003—2006 г.) за наблюдение на плана за действие „е-Европа 2005“, разпространение на добри практики и подобряване на мрежовата и информационната сигурност (MODINIS)

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение 3

2. История 3

2.1. План за действие „е-Европа 2005“ 3

2.2. MODINIS 3

2.3. i2010 4

3. Резултати от оценката 5

3.1. План за действие „е-Европа 2005“ 5

3.2. MODINIS 6

4. Заключение 8

Приложение 1 9

1. Значимост 9

2. Ефикасност и съгласуваност на „е-Европа“ 10

3. Въздействие и ефективност 10

Приложение 2 13

Ефикасност на MODINIS 13

Ефективност, въздействие и значимост на MODINIS 14

Препоръки 14

1. Въведение

Настоящото съобщение представя окончателната оценка на плана за действие „е-Европа 2005“ и на програмата MODINIS. В член 7, параграф 4 от решението за MODINIS (Решение № 2256/2003/ЕО) се казва, че в края на програмата „Комисията трябва да представи на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за оценка на постигнатите резултати по изпълнението на действията, посочени в програмата“.

Предвид на синергията между MODINIS и „е-Европа“ бе решено двете оценки да се извършат едновременно и съвместно да се докладва за резултатите от тях.

2. История

2.1. План за действие „е-Европа 2005“

Планът за действие „е-Европа“ (2000—2002 г.) бе приет от Европейския Съвет във Фейра (юни 2000 г.) като частта за информационното общество от Лисабонската стратегия за икономическо, социално и екологично обновяване. Той определя редица цели, изпълнението на които редовно бе наблюдавано чрез сравнителни показатели.

Но към края на 2002 г. не бяха много данните, показващи че успехът в разпространението на интернет в Европа действително е довел до нови работни места и услуги. Поради това на Европейския Съвет в Барселона (март 2002 г.) Комисията бе призована да изготви плана за действие „е-Европа“, който да набляга върху „масовото наличие и използване на широколентови мрежи в целия Европейски съюз към 2005 г., развитието на интернет протокола IPv6 и сигурността на мрежите и информацията, електронното правителство, електронното обучение, електронното здравеопазване и електронния бизнес“[1]. Планът за действие „е-Европа 2005“, явяващ се резултат от това, бе приет от Европейския Съвет в Севиля (юни 2002 г.).

2.2. MODINIS

Програмата MODINIS бе приета от Съвета и Европейския парламент през ноември 2003 г. като „ многогодишна програма за наблюдение на плана за действие „е-Европа 2005“, разпространение на добри практики и подобряване на мрежовата и информационната сигурност “. Тя последва PROMISE — програма, която на заключителния си етап предоставяше финансиране на плана за действие „е-Европа 2002“. MODINIS обхващаше период от три години (2003—2005 г.). Впоследствие тя бе удължена до 2006 г. включително, за да се осигури непрекъснатост преди въвеждането в действие на Програмата за подкрепа на политиката в областта на ИКТ (ППП-ИКТ) — част от Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), приета през 2006 г.

Целите на MODINIS са, както следва:

- наблюдение на напредъка на „е-Европа“;

- анализ на добрите практики по „е-Европа“ и разпространение на най-добри практики и информационни услуги;

- анализ на икономическите и социалните последици от информационното общество и;

- подготовка за създаването на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA).

Тези цели трябва да бъдат постигнати чрез:

- сравнителен анализ;

- изследвания;

- конференции и семинари;

- подкрепа за стратегически анализ и обсъждане главно чрез консултативната група „е-Европа“.

MODINIS бе осъществена чрез годишни работни програми, които бяха одобрявани от Управителния комитет на MODINIS.

Първата работна програма — за 2004 г. — разполагаше с бюджет от 12,8 милиона EUR (включително 5,1 милиона EUR, пренесени от 2003 година). Бюджетът на работните програми за 2005 и 2006 г. беше по 7,72 милиона EUR. Общият бюджет на MODINIS възлизаше на 28,2 милиона EUR.

С удължаването на MODINIS през 2006 г. бе осигурена подкрепа за първата година на инициативата i2010.

2.3. i2010

През юни 2005 г. Комисията прие инициативата „i2010: Европейско информационно общество за растеж и заетост“. Явяваща се наследник на „е-Европа“, i2010 представлява всеобхватна стратегия за прилагане на всички политически инструменти на ЕС за насърчаване на развитието на цифровата икономика. Тя се базира на политиката, регулирането, научноизследователската и иновационната дейност в областта на ИКТ, за да допринесе за постигане на целите на Лисабонската стратегия. Основните приоритети на тази политика са: а) спомагане за благоприятна и конкурентна среда за електронни съобщения и медийни услуги; б) засилване на научноизследователската и иновационната дейност в областта на ИКТ и; в) осигуряване на ползи за всички от едно всеобхватно информационно общество.

През последните три години бе постигнат голям напредък: въведена е нова регулаторна рамка за аудиовизуални медийни услуги; започна реформата в регулирането на електронните съобщения[2]; вече действа регулиране за създаване на единен пазар за трансгранично ползване на мобилни телефони; бяха приети инициативи за подкрепа на онлайн съдържанието в Европа[3]; лансирани са и се осъществяват важни нови инициативи за финансиране на научноизследователската и развойна дейност (НИРД); започнаха новаторски партньорства между обществения и частния сектор (инициативи за съвместни изследвания); предприети бяха водещи инициативи за интелигентни автомобили, европейски цифрови библиотеки и ИКТ за устойчивост, както и инициативи за електронно приобщаване, електронно правителство, т.е. предоставяне на административни услуги по електронен път, и електронно здравеопазване[4].

3. Резултати от оценката

Оценката на политическата рамка за плана за действие „е-Европа“ и свързаната с него програма за финансиране MODINIS бе извършена от януари 2006 г. до юли 2007 г. с помощта на оценители, на които бе възложена тази задача[5].

3.1. План за действие „е-Европа 2005“

Комисията приветства резултатите от независимата оценка[6] и нейните като цяло положителни констатации по отношение на значимостта, ефективността и въздействието на плана за действие „е-Европа 2005“.

По отношение на значимостта, въпросът се състоеше в това дали подходът на предоставяне на всеобхватна рамкова стратегия в една зряла и сложна област на политиката бе валиден и приложим.

Оценителите констатираха, че рамковият подход на стратегията е полезен и уместен. Те дори заключиха, че „е-Европа“ е бил от важно значение за установяване и поддържане на диалог между държави с големи различия в културното и институционалното устройство и в равнището на постижения, както и в програмите и приоритетите за информационното общество (ИО).

При оценката бяха установени въздействия от пет вида. Така „е-Европа“ може да бъде разглеждан като:

- платформа за упражняване на влияние;

- основен инициатор и двигател на националната политика в областта на ИО;

- ориентир за националната политика в областта на ИО;

- фактор за напредък в определени области на ИО;

- стимул за по-добро координиране на националната политика в областта на ИО.

Въздействия от тези видове бяха констатирани в различни съчетания в държавите-членки. Оценителите заключиха, че планът за действие „е-Европа 2005“ е важен фактор, спомогнал за оставането на ИКТ в политическия дневен ред по времето, когато интересът към тази тема намаляваше. Електронното правителство и електронното здравеопазване са два примера как благодарение на „е-Европа“ държавите-членки преследват конкретни цели с политическа подкрепа на високо равнище.

Счита се, че консултативната група „е-Европа“ е изиграла важна роля за обмена на опит и за нарасналото учене един от друг на европейско равнище. Тя спомогна държавите-членки да получат по-широк общ поглед върху поражданите от ИО проблеми и възприетите решения от други държави.

Оценителите считат обаче, че групата на заинтересованите страни в състава на консултативната група „е-Европа“ (т.нар. „втора секция“) не е изпълнила по задоволителен начин своята консултативна роля. Това бе група с предимно постоянен състав, която не бе в състояние да осигури необходимата компетентност по широкия кръг от въпроси, разглеждани в рамките на „е-Европа“.

Но тя изготви и важни доклади за цифровото разделение и електронното приобщаване, които проправиха пътя за важни политически инициативи по линия на i2010 като съобщението „Преодоляване на различията в широколентовия достъп“[7] и инициативата eInclusion за електронното приобщаване[8].

За преодоляване на установените от оценителите недостатъци, но при запазване на ползите от обединяването на експертни знания, втората секция бе заменена с механизъм ad hoc за консултации със заинтересованите страни.

3.2. MODINIS

Комисията приветства положителната оценка[9] за MODINIS като средство за изпълнение на плана за действие „е-Европа 2005“ и съгласуваността между политическата инициатива и програмата за финансиране. Оценителите считат, че MODINIS успешно осигурява европейска добавена стойност към дейностите на държавите-членки — по-специално чрез дейностите по сравнителен анализ, но също и чрез конференции и подготовката за ENISA.

Те констатираха обаче неяснота в отношенията между управителния комитет на MODINIS и консултативната група „е-Европа“ по-специално във връзка с разпределението на отговорностите и координацията между двата органа. Комисията приветства факта, че според оценителите този проблем е бил решен по време на продължението на MODINIS и създаването на групата на високо равнище по i2010.

Късното приемане на MODINIS и обстоятелството, че в рамките на първата работна програма трябваше да бъдат усвоени финансови средства, пренесени от 2003 г., породиха някои трудности в изпълнението на бюджета и забавяне на някои действия. Както обаче е установено от оценителите, изпълнението на бюджета през 2005 и 2006 г. бе много близо до 100 %.

Комисията приема констатациите от оценката, че резултатите от финансираните по линия на MODINIS изследвания не са били достатъчно разпространени и са оказали слабо забележимо въздействие. По време на извършване на оценката обаче много от изследванията не са били завършени. Завършените изследвания са широко достъпни, добре оповестени и дадоха важен принос за развитието на политиката: на конференции на високо равнище бяха представени изследвания относно използването на ИКТ в училищата и от общопрактикуващите лекари, а също и за електронното правителство. Заедно с други изследвания относно покритието с широколентов достъп и разходите за достъп те осигуряват аналитичния материал за годишните доклади по линия на i2010. Друг пример е изследването относно интерактивното онлайн съдържание[10], на което се основава съобщението на Комисията относно онлайн съдържанието[11].

В заключение Комисията приветства и взема под внимание препоръките, направени от оценителите относно програмата MODINIS (вж. приложение 2 за подробности). Тя счита, че препоръките са отразени при осъществяването на програмата ППП-ИКТ. Обхващаните от MODINIS действия сега са част от „Хоризонтални действия“ на ППП-ИКТ. Препоръките се отнасят до следните въпроси:

а) отношения с управителния комитет;

б) своевременно приемане на работните програми;

в) разработване на сравнителни показатели;

г) наблягане върху разпространението на най-добра практика.

Препоръките бяха отразени по следния начин:

а) Ролята на управителния комитет на ППП-ИКТ е да изразява становище по проекта на годишна работна програма в съответствие с член 47 от решението за приемане на ПКИ. Същевременно бяха положени значителни усилия за увеличаване и подобряване на комуникациите в рамките на комитета. Групата на високо равнище по i2010 обсъжда насоки и приоритети на политиката.

б) Приемането на първата работна програма по ППП-ИКТ бе забавено — отчасти поради късното приемане на решението за ПКИ (ноември 2006 г.). Освен това с ППП-ИКТ бяха въведени нови инструменти и цели, така че представители на държавите-членки в управителния комитет почувстваха необходимост от допълнително обсъждане, преди да представят становище относно работната програма. Това забавяне се отрази и на приемането на работната програма за 2008 г. От 2009 г. нататък се очаква работните програми да бъдат приемани малко след началото на съответната година.

в) Приетата през 2006 г. рамка по i2010 за сравнителен анализ служеше за направляване на цялата работа по сравнителния анализ в непрекъснато сътрудничество с държавите-членки главно чрез работната група на Евростат. Връзката с Лисабонския процес е осигурена чрез обвързване на показателите по i2010 с интегрираните насоки по отношение на ИКТ. Също така, показателите редовно се утвърждават от държавите-членки чрез публикуването на профили по държави в годишния доклад по линия на i2010.

г) Бе засилен обменът на добри практики както чрез основаващи се на интернет бази от данни с възможности за търсене в тях (www.epractice.eu), така и с разработването на тематични мрежи, финансирани по линия на ППП-ИКТ. Той бе разширен и в нови области като електронното приобщаване и цифровото разделение (http://www.broadband-europe.eu).

4. Заключение

Комисията счита, че докладът съдържа положителна оценка, като потвърждава както ефективността, така и полезността на плана за действие „е-Европа 2005“ и MODINIS — основната програма за неговото финансиране. Установени са някои слабости, но те не са оказали по-значително влияние върху цялостното изпълнение на програмата. Те бяха взети предвид в последващата инициатива — i2010 и един от основните инструменти за нейното финансиране (ППП-ИКТ).

Приложение 1

Окончателна оценка на плана за действие „е-Европа 2005“

Извадки от доклада за оценка [12]

Оценката на „е-Европа“ се отнася до три елемента:

- значимост на „е-Европа“;

- ефикасност и съгласуваност на „е-Европа“;

- потенциално въздействие на плана за действие „е-Европа“ и механизми за неговото осъществяване.

1. Значимост

По отношение на съдържанието значимостта на „е-Европа“ се определя по различен начин от различните участващи групи от заинтересовани страни (например политици, предприятия, академични институции и т.н.). Например фактът, че приоритетите на „е-Европа“ се разглеждат като значими от политиците в конкретна държава-членка, може да не отразява приоритетите на предприятията в тази държава.

По отношение на политическия подход, ключовият въпрос при оценката е дали рамковият подход на предоставяне на всеобхватна стратегия в една все по-зряла и по-сложна област на политиката е все още валиден и приложим.

Резултатите от оценката сочат, че:

планът за действие „е-Европа 2005“ бе от важно значение за установяване и поддържане на диалог между държави с големи различия в културното и институционалното устройство и в равнището на постижения, както и в програмите и приоритетите за информационното общество (ИО).

Държавите-членки изглеждат единни във виждането си за значимостта на „е-Европа“ като всеобхватна политическа рамка или поне като общ подход в рамките на Европа. Държавите-членки виждат тук необходимостта от обединяващ и координиращ форум например по проблемите на стандартизацията и регулирането, както и по други въпроси, свързани с оперативната съвместимост. Може да се каже обаче, че значимостта на „е-Европа“ на равнището на отделните държави-членки варира, въпреки че значимостта е висока за ЕС като цяло. Това се дължи на различната степен на развитие на ИКТ и на различните политически потребности, вследствие на което за някои държави-членки целите на „е-Европа“ не отговарят на общото равнище на развитие на информационното общество.

2. Ефикасност и съгласуваност на „е-Европа“

Ефикасността на „е-Европа“ бе оценена чрез разглеждане на функционирането на консултативната група „е-Европа“ и на съответните подгрупи.

Консултативната група „е-Европа“ изигра важна роля за обмена на опит и за нарасналото учене един от друг на европейско равнище. Срещите на консултативната група спомогнаха представителите на държавите-членки да получат по-широк общ поглед върху поражданите от ИО проблеми и възприетите решения от други държави.

Ролята досега на консултативната група за създаване на импулси по отношение на разработването на политически мерки в областта на информационното общество и за координиране на тези мерки изглежда обаче ограничена, което се дължи на различната степен на ангажираност на държавите-членки, както и на недостатъчното взаимодействие между членовете на групата. Изглежда, че консултативната група не функционира така, както е замислено — като лакмус за предложените от Комисията стратегии относно информационното общество. Изглежда, че това се дължи главно на недостатъчно високото равнище на участниците в групата по отношение на вземането на решения, така че те не са в състояние да представляват становището на своята държава.

Полезността на втората секция на консултативната група „е-Европа“ е доста съмнителна. Нейният мандат бе неясен от самото начало и нейната работа оказа ограничено влияние върху функционирането на „е-Европа“.

Втората секция на консултативната група „е-Европа“ бе формирана от различни експерти и заинтересовани страни от различни области на политиката, както и от сектори на промишлеността. За участниците в групата това изглежда да е бил обогатяващ форум за срещи, където е можело да се обменят мнения и да се изграждат нови мрежи. Изглежда обаче, че поради нейния твърде широк състав и липсата на ясен мандат при обсъжданията не е постигната необходимата степен на задълбоченост и компетентност, за да упражни тя действително влияние.

Основната част от работата е извършена в подгрупите. Двете подгрупи за електронното здравеопазване и електронното правителство работиха добре, осигурявайки обсъждане и консенсус по тези важни въпроси.

Въпреки това, създаването на много подгрупи и липсата на координация между тях доведе до загуба на прозрачност, както и до дублиране на работата. Освен това не е задоволителна координацията между работните групи по „е-Европа“ и работните групи в други генерални дирекции.

3. Въздействие и ефективност

В центъра на оценката на въздействието бе приносът на „е-Европа“ за осъществяваната в държавите-членки политика и стратегия по отношение на информационното общество, т.е. прякото въздействие. Стремежът беше обаче при оценката да се установят, където е възможно, и косвени въздействия върху оперативните програми и мерки.

„е-Европа“ доведе в някои случаи до преки действия в държавите-членки — било то по отношение на оперативните програми или подобряването на вътрешната координация.

Планът за действие „е-Европа 2005“ доведе до въздействия от различен вид в държавите-членки в зависимост от характеристиките на държавите и движещите сили в тях. При оценката бяха установени въздействия от пет вида:

- „е-Европа“ като платформа за упражняване на влияние;

- „е-Европа“ като основен инициатор и двигател на националната политика в областта на ИО;

- „е-Европа“ като ориентир за националната политика в областта на ИО;

- „е-Европа“ като фактор за напредък в определени области на ИО;

- „е-Европа“ като стимул за по-добро координиране на националната политика в областта на ИО.

В различните държави-членки може да се установят съчетания от въздействия от различни видове, което сочи, че „е-Европа“ като публична интервенция постигна успех в оказването на влияние по множество различни начини върху държавите-членки в областта на политиката по отношение на информационното общество. Оценката показа също така, че въздействието на „е-Европа“е двупосочно — „е-Европа“, определена като консолидирана европейска политика, понякога се влияе пряко от държави-членки, използващи механизмите за неговото изпълнение.

Планът за действие „е-Европа 2005“ бе важен фактор, спомогнал за оставането на ИКТ в политическия дневен ред по времето, когато интересът към тази тема намаляваше — отчасти поради (повторната) поява на въпроси, считани за по-важни.

В много случаи е налице постоянна борба за запазване на политическата подкрепа на високо равнище за политическа област, която обикновено не е на челно място в краткосрочния политически дневен ред на държавите-членки. Оценката показва тук, че чрез своите механизми за изпълнение като консултативната група, министерските конференции и дейностите по сравнителен анализ „е-Европа“ игра важна роля за запазване на подкрепата на високо равнище за инициативи в областта на ИКТ. Това може да бъде обяснено и с различните видове въздействия, като подкрепата на високо равнище е един от основните благоприятни фактори за много от тези видове. Следователно стимулирането на подкрепа на високо равнище в съчетание с разработването и разпространението на най-добра практика би могло да се разглежда като ефективен набор от инструменти за постигане на преследваните резултати от политически интервенции като например „е-Европа“ или i2010.

„е-Европа“ допринесе за преследването на общи политически цели в областта на информационното общество, както са конкретизирани те в плановете за действие по отношение на електронното правителство и електронното здравеопазване — и двата излизат извън рамките на обща декларация на интереси, като определят по-прецизно набор от цели.

Докато резултатите от оценката сочат, че „е-Европа“ е стимулирал подкрепа на високо равнище и следователно също и политически мерки на национално ниво по отношение на ИКТ, прегледът на съгласуваността на целите на политиката на държавите-членки за информационното общество с тези на плана за действие „е-Европа“ сочат също така, че ударението е било поставено върху развитието на политиките относно електронното правителство и електронното здравеопазване. Следва да се изтъкне приносът на сравнителния анализ по отношение на електронното правителство — дискусиите по показателите и списъкът с класирането по тях поне непрекъснато повдигаха тази тема в политическия дневен ред в държавите-членки.

Приложение 2

Окончателна оценка на MODINIS

Извадки от доклада за оценка [13]

Ефикасност на MODINIS

При оценката на ефикасността на MODINIS се наблегна върху управлението на програмата, усвояването на бюджета и ролята на управителния комитет на MODINIS, както и върху общата съгласуваност на работните програми с плана за действие „е-Европа 2005“.

В оценката се констатира, че ролята на управителния комитет е ограничена до функциите, определени в процедурата за управление. Отношенията между управителния комитет и консултативната група „е-Европа“ (КГЕ) обаче се характеризира с неясно разпределение на отговорностите и липса на координация. По-конкретно, съществува напрежение, породено от една страна от официалния правен статут на управителния комитет, а от друга страна — от ранга на членовете на консултативната група „е-Европа“.

При оценката бе установено, че ролята на управителния комитет на MODINIS е определена по-добре по линия на i2010. По-ясното разграничение между групата на високо равнище, финансирана от административния бюджет на Комисията, и дейностите по линия на MODINIS намалява предишното объркване как би следвало да си взаимодействат различните форуми за срещи, като отговорността за координацията е прехвърлена върху държавите-членки.

Що се отнася до усвояването на бюджетните средства, късното приемане на работната програма силно повлиява използването на финансовите средства за MODINIS през 2004 г. Усвояването на бюджета и заделянето на бюджетни кредити се подобряват през 2005 и 2006 г. Основната структура за приемане на работни програми и бюджети в рамките на Комисията понастоящем не позволява дейности, които да се осъществяват през цялата бюджетна година, поради непрекъснати закъснения в процеса на официално приемане на проектобюджета и програмата, за което се изразходва първото тримесечие. Тази ситуация се отразява неблагоприятно върху ефикасността на усвояване на бюджета и поражда рискове за графика и значимостта на дейностите по работните програми.

Също така, в работните програми се обръща малко внимание върху дейностите по комуникация и информационен обмен в съчетание с ниска степен на усвояване на бюджетните средства за тези дейности.

Въпреки това оценителите са на мнение, че работните програми на MODINIS са последователни и в съответствие с целите на MODINIS като програма за финансова подкрепа, която да улесни изпълнението на плана за действие „е-Европа 2005“.

Ефективност, въздействие и значимост на MODINIS

Като цяло може да се заключи, че въздействието на MODINIS варира за различните направления на действие и работни пакети. Констатира се, че с най-очевидно въздействие е сравнителният анализ, към който държавите-членки подходиха сериозно и в някои случаи той доведе до значително подобряване на постиженията. Сравнителният анализ е също така областта с най-забележимо участие на MODINIS, като програмата не само осигури финансирането на дейностите по сравнителния анализ, но и допринесе за разработването и адаптирането на показателите за i2010.

По отношение на трите други направления на действие, повечето от финансираните по линия на MODINIS дейности бяха полезни и породиха последващи дейности, какъвто беше случаят с конференциите или с подготовката за Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност. Конференциите се оказаха важни крайъгълни камъни в ключовите области на „е-Европа“ и породиха импулси за по-нататъшно развитие на политиката, а също така допринесоха за разработването на конкретни пътни карти и планове за действие. Единственият механизъм за изпълнение, за който се счита, че е с ограничено значение, са изследванията, финансирани по линия на MODINIS. Резултатите от тях не са широко разпространени и изглежда, че оказват слабо въздействие върху информационния обмен и натрупването на опит в държавите-членки. Може да се счита, че оказаното от MODINIS въздействие осигури финансирането и по този начин изпълнението на дейности в съответствие с целите на „е-Европа“.

Без съмнение програмата MODINIS бе уместна като механизъм за изпълнение на „е-Европа“, защото позволи разгръщането на паневропейски дейности, които държавите-членки сами не биха могли да осъществят или финансират. Така тя оказа важно влияние за осигуряване на европейска добавена стойност на дейностите, осъществени от държавите-членки.

Препоръки

Препоръчва се ролята на управителния комитет в бъдещи сходни програми да се ограничи до приемане на работните програми и разпределяне на бюджетните средства. Необходимо е обаче Комисията да подобри процеса на комуникации с комитета и да гарантира, че неговата роля е надлежно определена.

Необходимо е Комисията да намери начини за своевременно приемане на работните програми и работната програма да е в съответствие с бюджетната година, за да се улесни ефективното усвояване на бюджета.

Необходимо е сравнителните показатели непрекъснато да бъдат определяни наново и адаптирани съобразно развитието и възможното присъединяване на нови държави към Европейския съюз. Следва да продължат усилията за определяне на нови показатели. Трябва да се осигури съгласуваност и сътрудничество между различните работни групи, отговарящи за определяне на показателите, за да се избегне дублиране на усилията и се постигне максимално качество на показателите за i2010.

Обменът на добри практики следва да се засили по линия на i2010, тъй като появата на нови държави-членки и теми налага съвместни усилия за повишено учене един от друг и съгласуваност в рамките на Европейския съюз.

Разпространението на добри практики посредством конференции понастоящем изглежда незадоволително. В оценката се предлага да се заделят повече усилия и ресурси за разпространението на добри практики — например чрез основаващи се на интернет бази от данни с възможности за търсене в тях.

[1] Европейски съвет в Барселона. Заключения на председателството, параграф 40 (http://ue.eu.int/en/Info/eurocouncil/index.htm)

[2] http://ec.europa.eu/information_society/policy/ecomm/tomorrow/index_en.htm.

[3] COM(2007) 836, http://ec.europa.eu/avpolicy/other_actions/content_online/index_en.htm.

[4] COM(2007) 694, http://ec.europa.eu/information_society/activities/einclusion/index_en.htm.

[5] Rambøll Management и Technopolis

[6] Вж. приложение 1.

[7] COM (2006) 129

[8] COM (2007) 694

[9] Вж. приложение 2.

[10] http://ec.europa.eu/information_society/eeurope/i2010/docs/studies/interactive_content_ec2006.pdf

[11] COM(2007)836 окончателенhttp://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2007:0836:FIN:EN:PDF

[12] За пълния текст на доклада вж. на:http://ec.europa.eu/dgs/information_society/evaluation/data/pdf/studies/s2005_01/eEurope2005_final_report.pdf

[13] За пълния текст на доклада вж. на:http://ec.europa.eu/dgs/information_society/evaluation/data/pdf/studies/s2005_01/modinis_final_report.pdf