[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 28.5.2009

COM(2009) 234 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно политиката за качество на селскостопанските продукти {SEC(2009) 670}{SEC(2009) 671}

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно политиката за качество на селскостопанските продукти

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение 4

2. Актуални мерки по отношение на качеството на селскостопанските продукти 4

3. Разработване на политика 5

4. Мерки относно качеството на селскостопанските продукти в ЕС 7

4.1. Изисквания към селскостопанското производство в ЕС 7

4.2. Търговски стандарти 8

4.3. Географски указания 10

4.4. Биологично земеделие 12

4.5. Традиционни специалитети 13

5. Разработване на политическа рамка на ЕС за качеството 13

5.1. Съгласуваност на новите схеми на ЕС 13

5.2. Насоки за частни и национални схеми за сертифициране на хранителни продукти 14

6. Заключение 15

1. Въведение

Покупката на храни и напитки, произведени в ЕС, е покупка на качество, избрано сред богатото разнообразие от продукти, отразяващи различни традиции и региони на Общността. Потребителите по света са наясно с това — селскостопанските и хранителните продукти на ЕС имат репутацията на висококачествени изделия, благодарение на десетилетия и дори столетия тежък труд, инвестиции, иновации и специално внимание, отделяно на високото качество.

Тази традиция на високото качество действа по няколко начина. Основен фактор е, че всички земеделски стопани в ЕС са задължени чрез закон да спазват едни от най-строгите изисквания към земеделско производство в света. Последните засягат, наред с други теми, опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и употребата на пестициди и ветеринарни продукти. Освен спазването на тези „основни“ изисквания земеделските стопани и производителите на хранителни продукти използват своя опит и въображение, за да придадат на продуктите си различни, индивидуални качества, които се ценят от потребителите.

Повелята за качество е част от стратегията на ЕС за сектора на селскостопанските и хранителните продукти на световния пазар. ЕС продължава да е важен производител на основни стоки, но лъвският дял (две трети от стойността) от неговия годишен износ на селскостопански и хранителни продукти на обща стойност около 70 милиарда EUR се пада на „крайни продукти“ като месо, млечни продукти, вино и растителни масла.

Този подход ще трябва да бъде доразвит в сектора на селскостопанските и хранителните продукти, за да бъде запазена неговата конкурентоспособност и доходност. Както земеделските стопани, така и производителите на храни ще трябва да направят две неща, за да постигнат това: първо, да предлагат продукти с качества, които потребителите търсят; и второ, да информират ясно потребителите за качествата на своите продукти.

2. Актуални мерки по отношение на качеството на селскостопанските продукти

Една съществена цел на политиката за качеството на селскостопанските продукти е да информира купувачите и потребителите за характеристиките на продуктите и производството[1]. Ако купувачите и потребителите нямат точна, полезна и гарантирано вярна информация за характеристиките и свойствата, от тях не може да се очаква да плащат една справедлива цена.

Политиката за качеството на селскостопанските продукти претърпя развитие с течение на времето. Този процес обаче беше нехомогенен, като инструментите и секторите се развиваха независимо един от друг. Обединяването на различните инструменти в една по-съгласувана система и разработването на обща политика биха допринесли за още по-добри резултати. Това бъдещо развитие трябва да бъде достатъчно гъвкаво, да вземе предвид частните и национални схеми, доминиращи пазара, и да гарантира обновяване. Цялостната ситуация е представена на фигура 1.

Схемите могат да бъдат или от тип „ сертифициращи “, или от тип „ етикетиращи “. Сертифициращите схеми са най-подходящи при сложни мерки, които обикновено са определени в подробна спецификация и се проверяват периодично (например ежегодно) от сертифициращ орган. Етикетиращите схеми са най-подходящи за постигането на сравнително прости цели, които се определят обикновено от самите производители и подлежат на официални проверки.

Както сертифицирането, така и етикетирането показват, че продуктът отговаря на основните стандарти . И двата вида схеми могат да бъдат използвани също за посочване на допълнителни качества , надхвърлящи изискванията на основните стандарти, независимо дали са характеристики на продуктите или на производството.

[pic]

Фигура 1: Търговски стандарти и схеми за сертифициране на качеството и гаранцията

3. Разработване на политика

Едно изслушване на заинтересованите страни[2] през 2006 г. постави началото на консултации по разработването на политиката за качество на селскостопанските продукти, като в последствие на 5—6 февруари 2007 г. бе проведена конференция[3] в Брюксел. Комисията стартира също политически прегледи на схемите за географски указания за селскостопански и хранителни продукти и за гарантирани традиционни специалитети. Тази дейност доведе до консултации по Зелената книга[4] и конференция на високо равнище за качеството на селскостопанските продукти[5], проведена в Прага на 12—13 март 2009 г.

В основните си реакции заинтересованите страни демонстрираха силна подкрепа за основните схеми за качество ( географски указания и биологично земеделие ) и търговските стандарти на ЕС, но призоваха също за опростяване и рационализиране. Земеделски стопани, производители и потребители настояваха за по-широка употреба на указания за мястото на отглеждане . От друга страна, преработващият сектор и търговията предупредиха, че може да се окаже трудно да се проследи произходът на съставните части на преработени продукти. Имаше ясни послания в полза на единния пазар и на опростяването на схемите на всички нива — ЕС, частно и национално. Някои заинтересовани страни, особено от преработващия сектор, предупредиха, че разработването на несъгласувани схеми може да доведе до объркване на пазара.

В светлината на тези консултации и на проверката на настоящите мерки Комисията установи три основни въпроса, които трябва да бъдат решени при разработването на политика за качеството на селскостопанските продукти, а именно:

- Информация: да се подобри комуникацията за качествата на селскостопански продукти между земеделски стопани, купувачи и потребители;

- Съгласуваност: да се повиши съгласуваността на инструментите на ЕС в областта на политиката за качество на селскостопанските продукти;

- Сложност: да се улеснят земеделските стопани, купувачите и потребителите при използването и разбирането на различни схеми и термини от етикетирането.

Стратегическите направления, посочени в настоящото съобщение, ще формират ядрото на дискусията на Комисията за бъдещата политика. Политиката за качество на селскостопанските продукти следва да дава принос за постигането на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП). По-специално, устойчивостта на системите за селскостопанско производство следва да продължи да бъде подобрявана чрез политиката за качеството, а гражданите и потребителите следва да бъдат информирани по-добре за характеристиките на производство на продуктите на такива системи.

Въз основа на посоченото се предлага да бъде избран структурен подход за разработването на политика за качеството на селскостопанските продукти (вж. фигура 2), състоящ се от:

- разработване на насоки за добра работа на схеми за сертифициране по отношение на мерки от тип „сертифициращи“, както и гарантиране на съгласуваност на всяка нова схема на ЕС[6].

- разработване на търговски стандарти на ЕС в рамките на единната организация за общия пазар по отношение на мерки от тип „етикетиращи“.

Освен това съществуващите схеми и търговски стандарти на ЕС следва да бъдат опростени и изяснени навсякъде, където това е възможно.

[pic]

Фигура 2: Структура за разработване на схеми за сертифициране на качеството и гаранцията и на търговски стандарти

4. Мерки относно качеството на селскостопанските продукти в ЕС

4.1. Изисквания към селскостопанското производство в ЕС

В Зелената книга бе поставен въпросът по какъв начин земеделските стопани могат да покажат най-добре, че производството им отговаря на основните изисквания на ЕС като правилата за опазване на околната среда, стандартите за хуманно отношение към животните и строгия контрол за използване на пестициди и ветеринарно-санитарни продукти. Бяха предложени две възможности: етикет или логотип за „Изисквания на ЕС“ или задължителен етикет с указание на мястото на отглеждане.

На всички продукти (произведени или внесени в ЕС), произведени в земеделски стопанства съгласно минималните изисквания на ЕС, би могъл да бъде поставен етикет „Изисквания на ЕС“. В отговорите на въпросите от Зелената книга преобладаващото мнозинство от потребители, земеделски стопани, преработватели, търговци на дребно и други се изказа против въвеждането на такъв етикет.

От друга страна, много от отговорилите подкрепиха по-широката употреба на етикети с указание на мястото на отглеждане като средство за предоставяне на полезна основна информация за селскостопанските продукти. Тази идея се развива в следващия раздел за търговските стандарти.

4.2. Търговски стандарти

Търговските стандарти и директивите за продукти съдържат технически описания на селскостопански продукти, техния състав, характеристики и използваните производствени методи. Съществува специален търговски режим и за продукти на рибната промишленост. Тези стандарти са приети не само от ЕС, но и от многостранни органи[7]. В търговските стандарти се съдържат четири вида информация (вж. каре 1).

1. ЗАПАЗЕНИ ТЕРМИНИ: | Примери: Яйца от „отглеждане на открито”; яйца от „подово отглеждане“, „първо студено пресовано“ маслиново масло от тип „virgin“ и „extra-virgin“, пенливо вино по традиционен метод |

2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОДУКТИ: | Примери: Плодове: екстра, първо качество, второ качество Яйца: големи, средни, малки |

3. ИДЕНТИЧНОСТ НА ПРОДУКТА: | Примери: определения за масло, плодов сок, шоколад, вино, маслинено масло „extra-virgin“ |

4. ЕТИКЕТИРАНЕ ЗА ПРОИЗХОД или МЯСТО НА ОТГЛЕЖДАНЕ: | Примери: Плодове и зеленчуци: място на събиране на реколтата маслиново масло: място на събиране и пресоване на реколтата |

Каре 1: Видове търговски стандарти

В своите отговори на въпросите на Зелената книга, земеделските стопани, производителите, преработвателите и търговците на едро и на дребно подкрепиха търговските стандарти, посочвайки, че те са необходими, за да могат продавачите да демонстрират качеството на предлаганата продукция, а купувачите да се информират за купуваните стоки. Имаше обаче и призиви за опростяване. Търговските стандарти на ЕС бяха критикувани за това, че са твърде подробни в предписанията си, разчитайки на задължителни правила, в случаи когато биха били достатъчни доброволни ангажименти, и за това, че са твърде тромави, за да се приспособяват бързо към променящите се пазарни условия.

Много от отговорилите на въпросите, поставени в Зелената книга, пожелаха разработването на „незадължителни запазени термини“[8], за да се определи например кои продукти могат да бъдат наречени „планински“ и кои „нисковъглеродни“. Освен това потребители и земеделски стопани призоваха за по-широка употреба на етикети с указание на „мястото на отглеждане“ (вж. каре 2).

Комисията възнамерява да обърне внимание на следните аспекти на търговските стандарти:

- необходимост от общ основен стандарт :

Задължителни правила могат да бъдат определени в общ основен търговски стандарт . Това ще обхване случаите, при които доброволният подход би могъл да наруши единния пазар или е необходимо задължително етикетиране, за да се предостави на потребителите основна информация за продуктите.

- етикетиране с указание на мястото на отглеждане :

В отговор на изразеното от много потребители и земеделски стопани желание за етикетиране, указващо мястото на отглеждане на селскостопанския продукт, Комисията ще разгледа подходящи възможности за етикетиране в рамките на търговските стандарти за селскостопански продукти, като вземе предвид спецификата на някои сектори, особено по отношение на преработените селскостопански продукти.

Етикетиране с указание на мястото на отглеждане В отговор на въпроса дали е необходимо да се предоставя информация за произхода или мястото на отглеждане, голяма част потребителите (над 60 %) заявяват, че това е важно. Преработвателите и търговците на едро и на дребно са по-скептични и посочват съществените проблеми по отношение на многокомпонентни продукти и други преработени продукти, например млечни продукти[9]. Задължително етикетиране за указване на страната на произход и/или мястото на отглеждане е въведено в Австралия (за всички селскостопански и хранителни продукти) и в САЩ (за определени сектори на селскостопанското производство), както и в други страни. В ЕС задължително етикетиране за мястото на отглеждане се отнася за говеждо и телешко месо, плодове и зеленчуци, яйца, птиче месо, вино, мед, маслиново масло (от 2009 г.) и биологични продукти на ЕС (от 2010 г.) Етикетирането на произхода се отнася също и за продукти от аквакултури. |

Каре 2: Необходимост от етикетиране на мястото на отглеждане

- незадължителни запазени термини:

Незадължителни запазени термини следва да се използват, когато е необходимо да се формулира информация за потребителя относно качествата на продукта (напр. „първо студено пресовано“ маслиново масло от тип „virgin“ и „extra-virgin“). Комисията ще проучи възможностите да се използва Европейският комитет по стандартизация (CEN) за определяне на подробни правила от този вид като алтернатива на евентуално регулиране по пътя на европейското законодателство.

В допълнение Комисията ще проучи доколко е осъществимо определянето на специфични запазени термини за „продукт на планинско земеделие“ и „традиционен продукт“ (вж. също раздел 4.5 по-долу).

Един от пътищата за разработване на по-ефективни търговски стандарти е да се приканят самите заинтересовани страни да разработят правилата. При разработването на промишлени стандарти това вече беше направено от Европейския комитет по стандартизация (вж. каре 3).

Европейски комитет по стандартизация (CEN) CEN е частна организация, в която членуват 30 национални организации от държавите-членки на ЕС и на Европейската асоциация за свободна търговия. Действията на CEN са резултат от колективните действия на заинтересованите страни, производителите, ползвателите, научноизследователските организации, поделенията на държавната администрация и потребителите. CEN разработва доброволни европейски стандарти (ENs), които се приемат като единен общ стандарт от всички 30 страни. Европейските стандарти подпомагат създаването на Европейски вътрешен пазар за стоки и услуги и международната търговия. |

Каре 3: CEN

- международни стандарти:

Комисията ще продължи активно да използва и участва в разработването на международни стандарти.

4.3. Географски указания

Географските указания са обозначения, определящи продукти[10], като произхождащи от дадена област, при което качеството, репутацията или други характеристики са в тясна връзка с географския произход[11]. Схемите за географски указания осигуряват защитата на правата за интелектуална собственост върху продукти, описани с помощта на регистрирани географски указания, и подпомагат също така предлагането на продукти на пазара, основно като предоставят информация за съвместимостта им със системата за географски указания. Схемите повишават репутацията на продуктите в очите на потребителите и позволяват лоялна конкуренция между производителите.

Съществуват три схеми (за вина, за спиртни напитки и за селскостопански и хранителни продукти) и два инструмента — защитено наименование за произход (ЗНП) и защитено географско указание (ЗГУ).

Отговорите на Зелената книга и проведените консултации със заинтересовани страни показаха широка подкрепа за системата за географски указания на ЕС и интерес към подобряване на защитата на географските указания на ЕС в страните извън ЕС. Системите за географски указания обаче се нуждаят от преразглеждане и опростяване. Заинтересованите страни посочиха необходимостта от запазване на репутацията на продуктите и гарантиране на използването на подходящи методи на отглеждане, както и ред проблеми и възможни подобрения в работата на настоящите схеми. Необходима е по-голяма яснота за отношенията между различните видове интелектуална собственост и при използването на родови понятия. Процедурите за регистриране са твърде продължителни.

Представители на производителите на продукти с географски указания призоваха за предоставяне на по-големи права и за по-добър контрол върху тяхното използване, например за управление на производството (с помощта на квоти)[12] и контролиране на използването на географските указания върху опаковките на преработваните продукти.

Според Комисията необходимостта от опростяване, по-голяма яснота и рационализиране налага законодателна реформа, независимо че системата за географски указания по същество е добра и носи предимства на потребители и производители. Вярно е също, че не всички регистрирани географски указания имат репутация и търговски потенциал извън националните граници. Затова Комисията ще подготви почвата за евентуално преработване на законодателството за географските указания в следните направления:

- Опростяване: следва да се разгледат още веднъж възможностите за сливане на трите системи — за вина, спиртни напитки и селскостопански и хранителни продукти — в единна регулаторна структура, като същевременно се запази спецификата на всяка система. Следва да се проучат нови възможности за опростяване: възможно е съществуващите инструменти за ЗНП и ЗГУ да се слеят и да се прилагат за различни нива на защита в ЕС. Всяка нова система следва да запази връзката с областта на производство, колективния характер на географските указания и да гарантира признаването в ЕС. Тя следва да продължи политиката, насочена към подобряване на репутацията на географските указания сред потребителите, и да гарантира ефикасно правоприлагане и насърчаване на една надеждна система за географски указания.

- Изясняване на правата върху интелектуалната собственост, по-специално на връзката между различни видове интелектуална собственост;

- Родови понятия (т.е. имена, които са се превърнали в нарицателни за селскостопански или хранителни продукти): Комисията ще проучи дали е необходимо някакво изясняване, по-специално за определянето на родови понятия и за обхвата на защитата на регистрирани географски указания за някои родови понятия;

- Информация, ако е необходимо, за мястото на отглеждане на суровини, когато то е различно от мястото, посочено в географското указание;

- Възможно включване на различни оператори от веригата за доставка (като вносители и разпространители) в обхвата на изискванията за сертифициране, какъвто е случаят с биологичните продукти.

За някои въпроси Комисията стигна до извода, че е необходимо да бъдат разработени насоки за:

- използване на географски указания като рекламирани съставни части на етикетите на преработени продукти;

- насърчаване на групи производители да включат критерии за устойчивост на земеделието в спецификациите на продукта.

В международен контекст системата за географски указания има утвърдено място в ЕС и много страни извън ЕС. При някои от търговските партньори обаче не съществува специфично законодателство или наименованията от ЕС в голяма степен не са защитени в рамките на системата на страната извън ЕС. Комисията предлага:

- да се търси възможност за подобряване на защитата в страни извън ЕС чрез подобряване на споразумението на СТО, както и чрез двустранни споразумения с търговски партньори;

- да се включат географските указания в обхвата на „Търговското споразумение за борба с фалшифицирането“ и в предмета на дейност на бъдещата „Европейска обсерватория за фалшификатите и пиратството“;

- защитата на географски указания от страни извън ЕС, които са защитени понастоящем в ЕС от двустранни споразумения, да се осъществи по принцип с помощта на официален регистър (официални регистри) на ЕС.

И накрая, Комисията цели да съкрати процеса чрез рационализиране на административните процедури: въпреки значителното съкращаване на периода на регистрация след 2006 г. Комисията възнамерява да намали закъсненията, като приключва по-бързо анализите си и достига по-бързо до крайното решение, отчасти като отхвърля още в началната фаза явно непълни заявления, съблюдавайки напълно действащите разпоредби.

4.4. Биологично земеделие

От 1991 година същността и добавената стойност на етикетите „ органично “, „ биологично “, „ екологично “, „ еко “ и „ био “ са защитени в ЕС. Биологичното земеделие е определено в законодателството на ЕС и на международно ниво в насоки към Codex Alimentarius . Това означава, че потребителите могат да са сигурни в качеството на биологичните продукти, и подпомага също търговията в рамките на единния пазар и със страни извън ЕС.

Законодателството на ЕС относно биологичните продукти беше преработено[13] през 2007 г. в рамките на Плана за действие за биологични продукти от 2004 г. Нивото на сегментиране на пазара в съответствие с националните граници обаче продължава да е проблем в ЕС, отчасти поради липсата на взаимно признаване между частните схеми за биологично етикетиране и разпространението на биологични логотипи.

Комисията предвижда следните разработки в областта на политиката за биологичното земеделие:

- в момента се разработва нов логотип на ЕС за биологично земеделие. Той ще бъде задължителен от 2010 г. за всички селскостопански продукти, отглеждани в ЕС, и трябва да помогне за преодоляването на бариерите пред търговията с биологични продукти на единния пазар;

- доклад за прилагането на новото законодателство ще бъде представен на Съвета и на Парламента през 2011 г.;

- за да оживи търговията с биологични продукти, Комисията ще се стреми към спогодби за взаимно признаване на стандартите за биологично земеделие със страни извън ЕС и ще даде своя принос за създаването на насоки за биологично земеделие към Codex Alimentarius .

4.5. Традиционни специалитети

Схемата на ЕС за регистриране на „гарантирани традиционни специалитети“ беше създадена с цел защита на имената на традиционните продукти. При наличието обаче на едва 20 регистрации от 1992 г. насам е очевидно, че тя не е успяла да разгърне потенциала си. Независимо от лошия старт, отговорите на заинтересованите страни в рамките на проведените консултации показват наличието на подкрепа за настоящата схема.

Комисията предлага да се проучи доколко е приложимо въвеждането на термина „традиционен продукт“ като запазен термин, определен съгласно търговските стандарти (вж. раздел 4.2 по-горе), като същевременно се изостави настоящата схема.

5. Разработване на политическа рамка на ЕС за качеството

5.1. Съгласуваност на новите схеми на ЕС

В допълнение към съществуващите схеми на ЕС за качеството Комисията разглежда възможност за разработване на рамка за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и ще разшири обхвата на екомаркировката върху храните и фуражите при положителни резултати от оценката на осъществимостта. Съветът поиска от Комисията да потърси варианти за етикетиране в сложната област на въглеродния отпечатък (емисиите на въглероден двуокис). Заинтересованите страни предложиха нови схеми на ЕС, засягащи по-специално околната среда, например в областта на продуктите от земеделие с висока природна стойност.

Комисията възнамерява да осигури съгласуваност на бъдещите схеми и инициативи за качество на земеделските продукти в ЕС, като активно оценява, в сътрудничество с всички съответни служби, добавената стойност на всяка нова схема от рода на споменатите по-горе, както и доколко тя е препоръчителна.

5.2. Насоки за частни и национални схеми за сертифициране на хранителни продукти

Частните и национални схеми за сертифициране на хранителни продукти имат потенциал да предоставят на потребителите и купувачите необходимата им информация за свойствата на селскостопанските продукти и характеристиките на отглеждането.

Приемането от пазара изглежда ще продължи да бъде основен критерий за успеха или неуспеха на частните схеми, чието развитие ще зависи от степента, в която удовлетворяват потребителското търсене, от сумите, които са склонни да плащат потребителите за сертифицирани продукти, и от цената за участие на земеделски стопани и производители в схемата.

Някои заинтересовани страни посочиха, че частните схеми могат да имат и недостатъци: заплахи за единния пазар, въпроси във връзка с прозрачността на схемите (и надеждността на твърденията), особено за схеми, сертифициращи изпълнението на базови изисквания, възможностите за заблуждаване на потребителите, тенденцията схемите да се приемат погрешно за официални стандарти, затрудненията за земеделските стопани (особено когато трябва да участват в множество схеми) и въздействието върху международната търговия[14], по-специално тази с развиващите се страни (вж. каре 4).

Развиващи се страни Частните схеми за сертифициране могат да изиграят ролята на катализатор при осигуряването на достъп на развиващите се страни до пазара на ЕС. В положителен аспект частните схеми представляват една възможност за развиващите се страни да намерят общ език по веригата за доставка и да спечелят доверието на потребителите в ЕС с качеството на своите хранителни продукти. Необходимостта да отговарят на стандартите може да бъде стимул за модернизацията на веригите за доставка на развиващите се страни в областта на износа. Посочва се също, че увеличеният интерес към приемането на „добри практики“ в селското стопанство и производството на храни може да бъде от полза и за местното население, производителите и околната среда. От друга страна, постигането на изискванията на частните схеми може да се окаже трудна задача за някои производители в някои развиващи се страни. Предвид разходите за осигуряване на съвместимост, помощта от страна на международни донори играе важна роля за осигуряване на участието на малки и средни предприятия и на дребни земеделски стопани от развиващите се страни. |

Каре 4. Схеми за сертифициране на качеството на храни в международен план

В положителен план Комисията отбелязва, че проблемът с объркването на потребителите в следствие на различните схеми със сходни цели е предмет на дейността на инициативи от рода на Кодекса за добра практика[15] на ISEAL, чиято цел е да бъде международен пример за създаването на надеждни доброволни социални и екологични стандарти. Освен това поддръжниците на съществуващите схеми твърдят, че вече са предприети съществени стъпки към хармонизирането им.

С оглед на това развитие и на коментарите на заинтересуваните страни в отговор на въпросите, повдигнати в Зелената книга, Комисията не подкрепя на този етап идеята за законодателство за частните и националните схеми за сертифициране. Като признава частния статут на схемите, Комисията предвижда да разработи насоки за добри практики на работа на схемите по отношение на качеството на селскостопанските продукти. Насоките ще бъдат разработени след консултации със заинтересованите страни.

6. Заключение

Стратегическите действия, разгледани в настоящото съобщение, предлагат една логична рамка за бъдещата политика за качеството на селскостопанските продукти. Коментарите на другите институции и заинтересованите страни ще допринесат за бъдещото уточняване и изясняване на тези предложения.

Като вземе предвид коментарите на другите страни по настоящото съобщение, както и резултатите от бъдещи анализи, когато такива са необходими, Комисията ще:

- разработи насоки за схемите за сертифициране на качеството на селскостопанските продукти след консултации с Консултативната група по качеството;

- подготви почвата за евентуални законодателни инициативи в областта на географските указания, гарантираните традиционни специалитети и търговските стандарти, включително и незадължителните запазени термини;

- проучи възможностите за използване на институцията за определяне на стандарти CEN;

- подобри признаването на схемите на ЕС за качество в страни извън ЕС.

Този принципен подход и практическите стъпки следва да подобрят в средносрочен план комуникацията между земеделските стопани, купувачите и потребителите относно качеството на селскостопанските продукти, да уеднаквят правилата за качеството на селскостопанските продукти в ЕС и да опростят схемите и етикетирането.

[1] „Качествата“ на селскостопанските продукти включват както „характеристиките на продукта“ (физически, химически, микробиологични и органолептични свойства — размер, търговски вид, вкус, външен вид, съставки и т.н.), така и „характеристиките на производството“ (начин на производство, начин на отглеждане на животните, използвани техники на обработка, място на отглеждане и обработка на продуктите и т.н.).

[2] 11—12.5.2006 г., Брюксел, http://foodqualityschemes.jrc.ec.europa.eu/en/documents/ReportSTKHHearing_final.pdf

[3] http://ec.europa.eu/agriculture/events/qualityconference/index_en.htm

[4] Зелена книга относно качество на селскостопанските продукти: стандарти за продуктите, изисквания към отглеждането и схеми за качество — COM(2008)641, 15.10.2008 г.

[5] За заключенията на конференцията вж. документ на Съвета, Брюксел, 18 март 2009 г., № 7696/09, AGRI 114, http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/09/st07/st07696.en09.pdf

[6] Коментарите на заинтересованите страни се отнасяха по-конкретно до въвеждането на екомаркировката и възможното застъпване на тази схема със съществуващата схема за биологично земеделие. Комисията ще проучи този въпрос. Освен това Комисията работи по съобщения относно маркировки за лоялна търговия и за хуманно отношение към животните и предвижда въвеждането на минимални критерии за маркировка на устойчив риболов на доброволна основа.

[7] напр. Комисията по Codex Alimentarius и Икономическата комисия за Европа към ООН (ООН/ИКЕ).

[8] Използването на „незадължителните“ запазени термини е доброволно в търговската практика или върху етикетите, но когато такъв термин се използва, продуктът трябва да отговаря на даденото определение.

[9] „Мястото на отглеждане“ по смисъла на търговските стандарти е мястото на събиране на реколтата от зърнени продукти, раждане и отглеждане на животни, мястото на доене на млекодайни крави и т.н. В случаите на преработени продукти „произход“ може да се отнася до мястото на последната съществена промяна и да не е непременно свързано с „мястото на отглеждане“ на селскостопанските продукти. Хоризонталното регулиране на етикетирането на произхода и потеклото за всички хранителни продукти е включено в предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предоставянето на информация за храните на потребителите — COM(2008) 40. Това предложение се обсъжда в Европейския парламент и в Съвета.

[10] В системата за географски указания са включени също и рибни продукти.

[11] Както е определено в член 22, параграф 1 от споразумението ТРИПС на СТО.

[12] Комисията ще подготви доклад за въздействието на преустановяването на системата на млечни квоти върху производството и предлагането на пазара на сирена, обхванати от системата за географски указания.

[13] Inter alia, разпоредбите сега покриват селското стопанство.

[14] Дискусиите относно частните стандарти продължават в Комитета на СТО по санитарните и фитосанитарните мерки.

[15] Алиансът ISEAL определя и записва най-добрите практики на международно ниво за разработване и прилагане на социални и екологични стандарти.