Становище на Комитета на регионите относно „Принос към устойчивото развитие: ролята на справедливата търговия и неправителствените системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията“

1. приветства изрично Съобщението на Комисията от 5 май 2009 г.„Принос към устойчивото развитие: ролята на справедливата търговия и неправителствените системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията“. В своето съобщение Комисията хвърля светлина върху сегашното състояние на справедливата търговия и на други неправителствени (т.е. частни) системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията;

2. отбелязва, че през последните години пазарът на продуктите, свързани със справедливата търговия отбеляза бърз растеж. Понастоящем потребителите в ЕС закупуват сертифицирани за съответствие с принципите на справедливата търговия продукти на стойност приблизително 1,5 милиарда евро годишно, което е 70 пъти повече в сравнение с 1999 г., когато Комисията представи първото си съобщение относно този въпрос;

3. счита за абсолютно необходимо да се даде ясно определение на справедливата търговия, за да се избегне ситуация, при която добронамерените потребители се сблъскват с многобройни маркировки и сертифициране, които твърдят че представляват продукти, произведени при справедливи, безупречни от етична гледна точка, алтернативни условия. Съобщението на Комисията от 5 май 2009 г. се позовава на критериите за справедлива търговия, определени от Движението за справедлива търговия и препотвърдени в Резолюцията на Европейския парламент относно справедливата търговия и развитието от 6 юни 2006 г. Понятието „справедлива търговия“ се използва в съответствие със стандартите, установени от международните организации, отговорни за определянето на стандартите и оценката на съответствието в Алианса ISEAL, така както те се прилагат от организациите за справедлива търговия;

4. отбелязва с внимание, че през 2008 г. степента на познаване на маркировки за съответствие с принципите на справедливата търговия в Обединеното кралство е над 70 % (в сравнение с 12 % през 2000 г.), а във Франция 74 % през 2005 г. (спрямо 9 % през 2000 г.). В Германия в проучване, проведено през 2009 г., маркировката за съответствие на продуктите с принципите на справедливата търговия зае първо място като марка за устойчивост сред 407 марки и организации с нестопанска цел;

5. изразява задоволство, че в края на 2007 г. обемът на световните продажби на стоки, сертифицирани за съответствие с принципите на справедливата търговия, надхвърли 2,3 милиарда евро (тази сума е значително по-ниска от данните за продажбите на биологични храни и все още представлява по-малко от 1 % от общия обем на търговията). Европа е основен център на справедливата търговия: между 60 % и 70 % от световните продажби се осъществяват тук; при това има съществени различия между най-бързо разрастващия се пазар (Швеция) и наскоро присъединилите се държави-членки, в които тази концепция е все още сравнително непозната.

6. подчертава, че една от най-типичните характеристики на справедливата търговия и на останалите системи за гарантиране на устойчивост е, че тук принципно става дума за един доброволен динамичен механизъм, който се развива в съответствие със съзнанието и търсенето от страна на обществото и потребителите;

7. подчертава схващането на Комисията, според което йерархизирането или регламентирането на критериите, свързани с частните системи за гарантиране на устойчивост в търговията не би допринесло за целите на устойчивото развитие. Напротив, това би ограничило динамиката на частните инициативи в този сектор и би могло да представлява пречка пред по-нататъшното развитие на справедливата търговия;

8. настоява маркировката за съответствие на продуктите с принципите на справедливата търговия да гарантира при условия на пълна обществена прозрачност, че всеки етап от производствената верига съответства на ясни критерии;

9. отбелязва, че устойчивото развитие може да бъде насърчено чрез системи, които свързват елементи от областта на околната среда, социалната област и икономиката. За гладкото функциониране на даден пазар е важно потребителите и производителите да имат достъп до надеждна информация за тези системи. Полезно е да има независими марки и сертифициране, на които потребителите могат да имат доверие и които се наблюдават от независими органи;

10. приветства категорично насоките за обществени поръчки на ЕС от 2004 г. Те са основата на много от законите за обществените поръчки в държавите-членки и позволяват при възлагането на обществени поръчки да бъдат включвани социални и свързани с околната среда критерии;

11. отбелязва, че публичните власти изразходват средства в размер от 16 % от БВП на Европейския съюз и поради това представляват стратегически ключов пазар. Отчитането на устойчивото развитие и справедливата търговия при обществените поръчки позволява на местните и регионалните власти да дадат решителен принос не само за средносрочната и дългосрочната рентабилност и ефективност на своите услуги, но и за социалната справедливост и устойчивото развитие;

12. подчертава, че продуктите, свързани със справедливата търговия, предлагат подходящи възможности на потребителите и на обществените поръчки, чрез покупателната си способност да допринасят за съответствието между целите, свързани с търговската политика и тези, свързани с политиката на развитие;

13. подчертава, че местните и регионалните власти отговарят за значителна част от разходите за обществени поръчки. Поради тази важна роля те трябва да бъдат включени в насърчаването на мерки, свързани с устойчивото развитие и справедливата търговия в цяла Европа. Местните и регионалните власти трябва да вземат предвид не само икономическите, техническите или правните аспекти на справедливата търговия, но и нейните политически аспекти;

14. е отбелязвал в миналото, че действащите разпоредби по отношение на обществените поръчки са доста сложни и много от местните и регионалните власти срещат трудности при правилното им прилагане. Ето защо приканва Комисията в бъдеще да определи ясни и подробни насоки за обществените поръчки в социалната област, които могат да бъдат използвани от местните и регионалните власти при възлагането на обществени поръчки за продукти, свързани със справедливата търговия;

15. отбелязва с интерес, че за да подкрепи възлагащите органи при прилагането на по-устойчивото възлагане на обществени поръчки), Комисията прие наскоро Съобщение относно обществените поръчки, насочени към една по-добра околна среда (в допълнение към Наръчника ѝ за екологични обществени поръчки), а понастоящем подготвя публикуването на паралелен наръчник за „социални“ обществени поръчки. Взети заедно, тези два документа представляват цялостни насоки за устойчиво (екологично и социално) възлагане на обществени поръчки;

16. приветства оповестяването на втори наръчник и призовава Комисията да осигури скорошното му публикуване предвид бързото развитие в тази област;

17. предлага самият той да действа като мултипликатор за разпространението на съответните насоки, като използва своята мрежа от контакти и едновременно с това си сътрудничи и с Европейската комисия, за да се осъществява обмен на информация между местните и регионалните власти. Местните и регионалните власти (особено онези със подобни изисквания) биха могли да създадат собствени мрежи за най-добри практики при използването на продуктите, свързани със справедливата търговия;

18. поставя въпроса, дали един проект за взаимен обмен на информация би се оказал полезен. Европейската комисия и КР реализират понастоящем „борса за децентрализирано сътрудничество“, за да улеснят и координират по-ефективно разработването на мерки за децентрализирано сътрудничество между местните и регионалните власти в ЕС и техните партньори в развиващите се страни. Борсата за децентрализирано сътрудничество ще представлява онлайн-услуга, която служи за свързване на нуждите и исканията за подпомагане със съответния проявен интерес или представени оферти. Членовете на КР се приканват да използват този електронен инструмент (предвиден за 2010 г.), за да публикуват съответните данни. По този начин се улеснява значително обменът на информация между участващите в сътрудничеството за развитие европейски местни и регионални власти и се дава възможност за координация между проектите на местните и регионалните власти в ЕС и в развиващите се страни;

19. в този смисъл проектите за децентрализирано сътрудничество биха могли да се използват за разработване на продукти, свързани със справедливата търговия, събиране на изследвания на въздействието и подкрепа за дребните производители от южните страни;

20. освен че насърчава прилагането на принципите на справедливата търговия в обществените поръчки, насочва вниманието към потенциалните ползи от насърчаването на възлагането на обществени поръчки от частния сектор в съответствие със стандартите за справедлива търговия. Насърчава в този смисъл местните и регионалните власти да разработват инициативи за стимулиране на справедливата търговия в обществените поръчки за предприятията, под формата на състезания, вдъхновени от вече съществуващи конкурси като „Столици на справедливата търговия“ (Fair trade Capitals) и „Градове на справедливата търговия“(Fair Trade Towns);

21. приветства ангажимента на Комисията с оглед на потенциалния принос на справедливата търговия и на други системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията и готовността за подпомагане на подобни системи и в бъдеще;

22. счита за абсолютно необходим добрия баланс между желанието за търговия, инвестиции и икономически растеж като част от дневния ред, основан на либерализацията и глобализацията, от една страна, и, от друга, зачитането на принципите на устойчивото развитие, необходимостта от прозрачни, справедливи условия за търговия и ясното признаване от страна на по-богатите индустриални държави на неотложните проблеми на по-слабо развитите страни при търговските преговори. Различни организации в областта на справедливата търговия са убедени, че ако бъде осъществявана по справедлив и отговорен начин, търговията може да бъде ефективен инструмент за насърчаване на устойчивото развитие и намаляване на бедността. Постигането на тази цел изисква обаче основна промяна в осъществяването на търговската политика. Преобладаващият понастоящем подход, основан на пазара, няма да може да отстрани съществуващия дисбаланс в преговорните позиции на мултинационалните компании и дребните производители. Единствено систематичното включване на маргинализираните дребни производители от бедните страни в осъществяването на търговската политика може да допринесе за премахване на произтичащата от сегашната система за търговия несправедливост;

23. изразява задоволство, че като цяло Комисията е подкрепила финансово справедливата търговия и други устойчиви, свързани с търговията дейности чрез своите инструменти на сътрудничеството за развитие. Между 2007 и 2008 г. за различни дейности бяха предоставени 19,466 милиона евро. Те бяха свързани най-вече с мерките за повишаване на осведомеността в Европейския съюз. През 2008 и 2009 г. за тази цел бяха съответно предоставени допълнителни средства в размер на 1 милион евро;

24. призовава обаче Комисията поради бурното развитие в областта на справедливата търговия в някои държави-членки да провери дали не би трябвало да бъдат отпуснати допълнителни средства за държавите-членки, които все още не са ангажирани до такава степен;

25. подкрепя намерението на Комисията да започне оценка на въздействието и да положи усилия за подобряване на прозрачността на пазара и освен това да обърне повишено внимание на оценката на трудностите при прилагането на системите и при получаването на сертифициране. То би могло да бъде допълнително подкрепено чрез подобни мерки от страна на държавите-членки на ЕС, например чрез финансирането на проучвания за въздействието на справедливата търговия;

Ангажимент на местните и регионалните власти в областта на политиката за развитие

26. приветства категорично признаването на значителната роля на местните и регионалните власти в търговската политика в областта на търговията с продукти на справедливата търговия. Ангажиментът на местните и регионалните власти към политиката за развитие не е нов. Много европейски региони, както и местни и регионални власти от години осъществяват заедно с партньорите си в развиващите се страни проекти, свързани със справедливата търговия. Партньорствата трябва да се основават на взаимното доверие между партньорите и прозрачността във взаимоотношенията. Сключените в духа на справедливата търговия договори трябва да зачитат принципите на равното третиране, взаимното признание и пропорционалността;

27. отбелязва освен това, че в контекста на децентрализацията местните и регионалните власти подхождат все по-професионално към справедливата търговия. Местните и регионалните власти разполагат с ценни познания в области, които са от съществено значение за развиващите се страни и за постигането на Целите за развитие на хилядолетието. Поради това те трябва да се разглеждат като важни участници в политиката, свързана със справедливата търговия;

28. приветства желанието на Комисията да запази неправителствения характер на справедливата търговия и на подобните ѝ системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията в целия ЕС. Регулирането от страна на публичния сектор би могло да наруши развитието и съответно функционирането на динамичните частни системи;

29. счита обаче, че в областта на обществените поръчки са необходими някои законови стандарти за възлагане на обществени поръчки, за да се предостави възможност за участие на доставчиците на продуктите, търгувани в съответствие с принципите на справедливата търговия;

30. изразява задоволство от развитието на справедливата търговия и от нарастващата готовност на общините и регионите в Европа за въвеждане на екологично-социални критерии за обществените поръчки. Тази готовност придобива допълнително значение в контекста на сегашната финансова и икономическа криза. Когато бе поставено началото на справедливата търговия през 70-те години, основна роля в нея играеше критиката към несправедливите структури за световна търговия.. Започнала първоначално като движение, насочено към повишаване на осведомеността, днес справедливата търговия привлича вниманието в по-тесния смисъл на търговската политика най-вече чрез увеличаването на продажбите;

31. напомня, че децентрализираните структури, свързани с европейската дейност за повишаване на осведомеността, както и организациите за защита на потребителите следва да бъдат включвани систематично в определянето целите на политиката за развитие като важни партньори в справедливата търговия. Във връзка с това следва да се насърчава разглеждането на въпроса за несправедливите структури за световна търговия, по-специално на европейската търговска и селскостопанска политика, чрез възможността отделната личност да закупува продукти, свързани със справедливата търговия. Дейността за повишаване на осведомеността продължава да бъде инструмент за противодействие на бедността, изоставането в развитието, експлоатацията, глада и унищожаването на околната среда;

32. отбелязва със задоволство, че в последните години местните и регионалните власти в Европейския съюз са се изградили и доказали като най-близкото до гражданите равнище в областта на справедливата търговия и справедливото възлагане на обществени поръчки. „Градовете на справедливата търговия“ и „Университетите за справедлива търговия“ значително улесниха участието за хиляди хора и създадоха конкретни възможности те да се застъпват за справедливата търговия. „Градове на справедливата търговия“ съществуват във Великобритания от 2001 г., а от 2008 г. насам и в Германия. Великобритания впрочем заема второ място в света по потребление, свързано със справедливата търговия на глава от населението. Съществуват повече от 700 градове на справедливата търговия в 12 държави-членки на ЕС и много повече кандидати за титлата „Град на справедливата търговия“;

33. обръща внимание на необходимостта от укрепване на силата на потребителите чрез дейността за информиране и повишаване на осведомеността с участие на местната и надрегионалната преса, а във все по-голяма степен и на електронните медии. Сътрудничеството с организациите за защита на потребителите създава допълнителен потенциал;

34. приветства неотдавнашната инициатива на Службата в подкрепа на справедливата търговия (Fair Trade Advocacy Office) членовете на Европейския парламент да бъдат призовани да поемат тържествено обещание за подкрепа на справедливата търговия и на маргинализираните производители и бедните работници от Юга. Комитетът счита, че подобни инициативи биха могли да обхванат и други равнища на управление;

35. подчертава, че предизвикателствата на глобализацията отдавна са достигнали до общините и регионите в Европа. За да може да се реагира по подходящ начин „на място“ и с насоченост към бъдещето, е нужно повишаване на квалификацията, професионализиране и свързване в мрежа на участниците на общинско, регионално и национално равнище. В Европа тази дейност все още е съвсем в началото си и се нуждае спешно от систематично разработване;

36. отбелязва с интерес, че например в Германия от 2001 г. насам е създадено бюро за подкрепа на инициативата „Общините в единен свят“, което междувременно си сътрудничи с 2 600 германски общини, а често и с техните международни партньори (също и градове-партньори). Поддържано от федералното правителство, повечето федерални провинции, сдруженията на общините и представителната асоциация на НПО, бюрото допринесе значително за засилване на ангажимента на германските общини в областта на политиката на развитие за насърчаване на справедливата търговия и на екологично-социалните обществени поръчки;

37. предлага да отправят препоръки към местните и регионалните власти, първо, за да се укрепи и свърже в мрежа техният потенциал чрез систематично стимулиране във връзка с нарастващите глобални предизвикателства, устойчивото развитие за преодоляване на бедността и борбата с унищожаването на околната среда и второ, за да се улесни по-специално обменът между старите и новите държави-членки на ЕС. Обменът на информация следва да се насърчава чрез Портала на КР за децентрализирано сътрудничество, като целта е да се споделя опит и да се създаде бенчмаркинг, за да се помогне на страните от Южна и Източна Европа да развият идеи относно подкрепата си за справедливата търговия в контекста на техните стратегии за устойчиво развитие и адаптиране към изменението на климата;

38. счита посочените в Съобщението средства за подпомагане в размер на 19 милиона евро и планираното им увеличение с един милион за укрепване на справедливата търговия за забележително начало, но посочва, че в бъдеще поради мащаба на проблемите, но и поради предлагащите се шансове за укрепване на съществуващия потенциал ще бъдат необходими допълнителни средства;

39. посочва, че местните и регионалните власти могат също да допринесат съвсем пряко за успеха на справедливата търговия, като

Разработване на европейска стратегия за справедлива търговия

40. предлага за насърчаване на справедливата търговия и на екологично-социални обществени поръчки да се разработи обща „Европейска стратегия за справедлива търговия на местните и регионалните власти“, придружена от програма за действие, която да отговаря на екологични и социални критерии. Подобна стратегия би могла да бъде разработена чрез семинари и конференции след подготовка на национално и междурегионално равнище, с включване на засегнатите и заинтересованите страни – политици, представители на правителството, неправителствени организации и на частния сектор;

41. счита, че Стратегията би могла да бъде приета на организирана от КР или от съответното председателство конференция, както и обсъдена и представена в Брюксел в рамките на създадените от КР и приети с ентусиазъм „Дни на отворените врати“;

42. с оглед на сегашната финансова и икономическа криза и на заплахата от климатична катастрофа изразява намерение чрез подобни действия да насочи поглед и да привлече и ключови участници от южните страни и да поддържа съзнанието за последиците от глобализацията. Укрепването на структурите, свързани със справедливата търговия и значението на екологичните и социални обществени поръчки на общинско и регионално равнище е също толкова значимо както и по-интензивното свързване в мрежа с партньорите в страните-производители;

43. посочва, че като цяло положителното въздействие на справедливата търговия и екологичните и социални обществени поръчки засега се концентрира най-вече върху селскостопански продукти на малки земеделски производители от т.нар. развиващи се страни. В бъдеще се открива възможност за разширяване на гамата от продукти и услуги, свързани със справедливата търговия чрез приемане на опит и критерии, както и за тяхното по-нататъшното развитие с цел укрепване на правната сигурност. Трябва да се цели и подкрепи по-нататъшното развитие на връзката между производители и крайни потребители. Под разширена гама от продукти се имат предвид занаятчийски и промишлени продукти от всички държави на произход, както и предоставянето на услуги, свързани със справедливата търговия, като например „справедлив туризъм“. По-нататъшното развитие на структурите е свързано най-вече с оценката на спазването на екологичните и социални критерии и минималните стандарти на МОТ, както и с въпроси, свързани с транспорта и продажбите;

44. обръща внимание на факта, че при досегашното разглеждане на въпроса директивите на Комисията от 2008 г. относно укрепване на правата на хората с увреждания не са взети предвид в достатъчна степен. Опитът от международните партньорства на общинско равнище показва, че са налице насърчителни резултати при по-засиленото включване на хората с увреждания в справедливата търговия и екологичните и социалните обществени поръчки. Комитетът предлага тази тема да бъде разгледана и обсъдена по-задълбочено в рамките на предложената стратегия и в процеса на подготовка на национално и междурегионално равнище;

45. дава си сметка, че справедливата търговия представлява по-малко от 1 % от общия обем на търговията в Европа. От друга страна водещите страни с дял повече от 10 % като Швейцария, Великобритания, скандинавските държави, Нидерландия, Австрия и Люксембург дават пример за засиленото ѝ разпространение, по-специално в Южна и Източна Европа. Сътрудничеството между неправителствените организации, общините и местната икономика, което често е отлично, доведе до разработването заедно с партньорите от южните страни на впечатляващи високоотговорни модели за цяла Европа. Те са стимул за всички общини и региони в Европа, които по този начин могат също така да допринесат значително за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (MDG) до 2015 г.

Брюксел, 10 февруари 2010 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO