29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/50

—

споделя разбирането, че сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца, включително детската порнография, разглеждани в контекста на трафика на хора успоредно с други свързани с тях форми на експлоатация като просията, въвличането в мрежите на дребната престъпност или кражби на органи, съставляват сериозни нарушения на правата на човека и в частност са посегателство над човешкото достойнство и над правата на детето, следователно е необходимо ЕС да възприеме съвместен и безкомпромисен подход;

—

съзнава, че порнографските изображения на сексуално малтретиране на деца, както и други форми на сексуална експлоатация на деца се увеличават и разпростират посредством използването на нови технологии и че мерките за борба с това явление не са достатъчно бързи и ефективни. По тази причина трябва да се реагира адекватно на всички равнища, включително чрез обучение и развитие на уменията на служителите в съответните агенции на местно и регионално равнище за оказване на помощ при откриването и предотвратяването на тези дейности;

—

изразява съгласие с мнението, че наказанията трябва да бъдат ефективни, възпиращи и пропорционални на тежестта на престъплението, като целта е също да направят разследването и наказателното преследване по-ефективни и да подобрят правоприлагането в областта на международното право и международното юридическо сътрудничество;

—

подкрепя мнението, че такива тежки престъпления като сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, както и другите форми на експлоатация на деца, свързани с трафика на хора, изискват всеобхватен подход, включващ съдебното преследване на извършителите на престъпления, защитата на децата жертви и предотвратяването и наблюдението на това явление, включително информираност на обществеността и образователни мерки;

—

припомня, че трафикът на хора е проблем както на световно, така и на местно равнище; поради това е наложително местните агенции да бъдат на предната линия в тази борба. Политиките, насочени към прилагането на закона и наказателното преследване, могат да бъдат ефективни, само ако съществува работещо разширено партньорство, включващо всички равнища на управление, организациите на работодателите, частния сектор, синдикатите и НПО.

Докладчик

:

г-н Ján Oravec (SK/ЕНП), кмет на Štúrovo

1.

споделя разбирането, че сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца, включително детската порнография, разглеждани в контекста на трафика на хора успоредно с други свързани с тях форми на експлоатация като просията, въвличането в мрежите на дребната престъпност или кражби на органи, съставляват сериозни нарушения на правата на човека и в частност са посегателство над човешкото достойнство (член 1 от Хартата на основните права) и над правата на детето (член 24 от Хартата на основните права и Конвенцията от Ню Йорк за правата на детето), следователно е необходимо ЕС да възприеме съвместен и безкомпромисен подход;

2.

отново подчертава, че поради близостта си до гражданите местните и регионалните власти могат да бъдат първото място за контакт на жертвите на сексуално малтретиране. По-ефективното разпределение на ресурсите ще спомогне за по-цялостно политическо участие, наред със стратегиите за борба с това явление;

3.

съзнава, че порнографските изображения на сексуално малтретиране на деца, както и други форми на сексуална експлоатация на деца се увеличават и разпростират посредством използването на нови технологии и че мерките за борба с това явление не са достатъчно бързи и ефективни. По тази причина трябва да се реагира адекватно на всички равнища, включително чрез обучение и развитие на уменията на служителите в съответните агенции на местно и регионално равнище за оказване на помощ при откриването и предотвратяването на тези дейности;

4.

с Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета за борба срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, които имат сериозно трансгранично измерение, се сближават законодателствата на държавите-членки за инкриминиране на най-тежките форми на сексуално малтретиране и сексуална експлоатация на деца с цел разширяване на обхвата на националната съдебна компетентност и предоставяне на минимално подпомагане на жертвите – след, както и преди произнасянето на присъдата;

5.

смята, че Факултативният протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, и по-специално Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално посегателство, са ключови стъпки към укрепването на международното сътрудничество в тази област. Приканва държавите-членки да продължат по-активно усилията за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа;

6.

подкрепя мнението, че такива тежки престъпления като сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, както и другите форми на експлоатация на деца, свързани с трафика на хора, изискват всеобхватен подход, включващ съдебното преследване на извършителите на престъпления, защитата на децата жертви и предотвратяването и наблюдението на това явление, включително информираност на обществеността и образователни мерки. Всяка мярка за борба срещу тези престъпления трябва да се провежда с оглед на висшия интерес на детето и при зачитане на неговите права. Рамково решение 2004/68/ПВР трябва да бъде заменено с нов инструмент, който да предоставя всеобхватна правна рамка за постигането на тази цел и да защитава децата във всички държави-членки от престъпници от всички държави-членки;

7.

подкрепя мнението, че спрямо тежките форми на сексуално малтретиране и сексуална експлоатация на деца трябва да се прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Това се отнася по-специално до новите форми на сексуално малтретиране и експлоатация, при които се използват информационните технологии. Освен това определението за детска порнография трябва да се изясни и да се доближи до съдържащото се в международните инструменти определение. Трябва също да се хармонизира и процесуалното право, за да се гарантира, че престъпниците се третират по един и същи начин и най-вече за да се предотврати ненужно забавяне, което може да размие корекционното измерение на наказанието;

8.

трябва да се улеснят разследването на престъпления и повдигането на обвинение при наказателни производства, предвид трудността за децата жертви да съобщават за случаи на малтретиране и анонимността на извършителите на престъпления в киберпространството. Трябва да се определи ясен мандат за разследване с ясно определена материалноправна и териториална юрисдикция;

9.

счита, че за да допринасят ефективно за тази борба, общинската и местната полиция, които са най-запознати с местния контекст и могат да играят определяща роля в разкриването на тези престъпни дейности, трябва да имат възможност за достъп до базите данни, да бъдат обучавани да откриват подобен вид престъпни дейности и да разполагат със съответните правомощия;

10.

изразява съгласие, че правилата относно съдебната компетентност трябва да бъдат изменени така, че извършителите от ЕС на сексуално малтретиране или експлоатация на деца да подлежат на съдебно преследване, дори ако извършват престъпление извън границите на ЕС, по-специално в рамките на така наречения секс туризъм. Но ЕС трябва да упражни политическото и икономическото си влияние за създаването на подобна правна среда и в страните, които не са членки на ЕС;

11.

изразява съгласие с мнението, че жертвите трябва да имат лесен достъп до правна защита и да не страдат поради участието си в наказателно производство. Затова би трябвало редовно да се използват различните технологии за запис на свидетелски показания, особено на деца. Това ще намали необходимостта от провеждането на повторни разпити или пряк контакт между жертви и извършители;

12.

признава, че за предотвратяване и свеждане до минимум на повторното извършване на престъпление извършителите трябва винаги да бъдат подлагани на оценка на заплахата, която представляват, и на възможния риск от повторни сексуални престъпления срещу деца, и следва да им се осигури достъп до ефективни програми или мерки за интервенция на доброволен принцип, в които местните власти трябва да участват активно;

13.

предлага, когато това е обосновано от заплахата, която представляват, и възможните рискове от повторно извършване на престъпление, осъдените извършители да не се допускат, временно или постоянно, до упражняване на дейности, които предполагат редовен контакт с деца. Налагането на подобни забрани би трябвало да се улесни навсякъде в ЕС и местните и регионалните власти да бъдат включени ефективно в този процес;

14.

за да се води борба срещу детската порнография, особено в случаите, когато изходните материали не се намират в границите на ЕС, следва да се създадат механизми за блокиране на достъпа от територията на Съюза до страници в интернет, за които е установено, че съдържат или разпространяват детска порнография;

15.

съгласно принципите за субсидиарност и пропорционалност настоящото рамково решение се ограничава до необходимия минимум за постигането на тези цели на европейско равнище и не надхвърля това, което е необходимо за тази цел;

16.

отбелязва, че настоящото рамково решение зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно човешкото достойнство, забраната за изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание, правата на детето, правото на свобода и сигурност, свободата на изразяване и информация, защитата на личните данни, правото на ефективна защита и на справедлив съдебен процес, както и принципите на законност и пропорционалност между престъпления и наказания. По-конкретно, настоящото рамково решение се стреми да гарантира пълното зачитане на тези права. Настоящото рамково решение няма за цел да регламентира сексуални действия по взаимно съгласие между малолетни;

17.

припомня, че трафикът на хора е проблем както на световно, така и на местно равнище; поради това е наложително местните агенции да бъдат на предната линия в тази борба. Политиките, насочени към прилагането на закона и наказателното преследване, могат да бъдат ефективни, само ако съществува работещо разширено партньорство, включващо всички равнища на управление, организациите на работодателите, частния сектор, синдикатите и НПО;

18.

изразява съгласие с мнението, че трафикът на хора представлява тежко престъпление, извършвано често в рамките на организираната престъпност, и че то представлява грубо нарушение на човешките права. Поради това и тъй като смята, че това е една от приоритетните задачи на Съюза, подкрепя възприемането от ЕС на всеобхватен, единен и безкомпромисен подход към това явление;

19.

подкрепя поетия от Европейския съюз ангажимент за предотвратяване и борба срещу трафика на хора и за защита на правата на лицата, които са жертва на трафик. За тази цел бяха приети Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата с трафика на хора и Планът на ЕС за най-добри практики, стандарти и процедури за борба и предотвратяване на трафика на хора (2005/C 311/01);

20.

приветства факта, че с настоящото рамково решение се възприема интегриран и цялостен подход към борбата срещу трафика на хора. Основните му цели са по-сериозното предотвратяване и наказателно преследване и защитата на правата на жертвите на трафик. Поради възрастта си децата могат да се окажат в несигурно положение, по-уязвими са и следователно в по-голяма степен са изложени на риск да станат жертви на трафика на хора. Всички разпоредби от настоящото рамково решение трябва да се прилагат с оглед на висшия интерес на детето в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.;

21.

знае, че Протоколът на ООН от 2000 г. за предотвратяване, премахване и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора от 2005 г. са ключови стъпки в процеса на укрепване на международното сътрудничество срещу трафика на хора. За да се стимулира процесът на сближаване на законодателството, с настоящото рамково решение се приема широката дефиниция на престъплението, която се съдържа в гореспоменатите инструменти на ООН и Съвета на Европа. Дефиницията включва различните видове жертви – не само жени, но и деца и мъже, както и различните форми на експлоатация – не само сексуална, но и свързана с работа, просия, въвличане на деца в мрежи на дребната престъпност, а така също и трафика на хора с цел отнемане на телесни органи, който може да бъде свързан с трафика на органи и представлява тежки нарушения на човешкото достойнство и физическата цялост;

22.

изразява съгласие с мнението, че наказанията трябва да бъдат ефективни, възпиращи и пропорционални на тежестта на престъплението, като целта е също да направят разследването и наказателното преследване по-ефективни и да подобрят правоприлагането в областта на международното право и международното юридическо сътрудничество. Утежняващите обстоятелства трябва да отчитат необходимостта от защита, особено на жертвите в уязвимо положение, в това число на всички деца и възрастни, които са уязвими поради лични обстоятелства или поради физическите или психологичните последици от престъплението; във всеки случай са необходими както сътрудничество между всички съществуващи институции за защита на малолетни и действащи в областта на правата на човека, така и ефективно разследване от страна на правоприлагащите органи и ефективна юрисдикция;

23.

подкрепя мнението, че по силата на решение на компетентната инстанция жертвите на трафик трябва да са защитени от наказателно преследване и наказание за незаконни дейности, в които са участвали като пряка последица от факта, че са били подложени на някое от незаконните средства, използвани от трафикантите, като например нарушение на имиграционните закони, използване на подправени документи или престъпления, попадащи в обхвата на законодателството срещу проституцията. Но към преценката на обстоятелствата трябва да се подхожда последователно и внимателно. Допълнителна цел на тази защита е жертвите да бъдат насърчавани да свидетелстват в наказателни производства;

24.

макар че Рамковото решение на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателния процес на жертвите от престъпления (2001/220/ПВР) установява редица права на жертвите на трафик при наказателни производства, включително правото на защита и обезщетение, жертвите на трафика на хора също се намират в уязвимо положение и поради това по отношение на тях са необходими специални мерки. Такива жертви, които носят последствията от престъпните дейности, свързани с трафика на хора, включително отнемането на телесни органи, трябва да бъдат защитени от заплашване и от вторично виктимизиране, т.е. от допълнително виктимизиране или травми, свързани с начина, по който се провежда наказателното производство. Освен това е необходимо да бъдат създадени специални средства за гарантиране на ефективна защита и обезщетение;

25.

смята, че жертвите трябва да могат да упражняват ефективно своите права. Затова трябва да им бъде предоставена подходяща подкрепа – в някои случаи абсолютно задължително – преди, по време на и след наказателното производство. Настоящото рамково решение въвежда задължение държавите-членки да подпомагат всички жертви в степен, достатъчна за тяхното възстановяване и защита;

26.

е убеден, че трафикът на хора е свързан с големи финансови средства и натрупване на богатство от престъпници, участващи в тази незаконна дейност, и съзнава, че възстановяването от травмите, които децата преживяват, изисква намеса, превишаваща това, което обикновено се осигурява от институциите; насърчава държавите-членки да използват конфискувани активи от престъпниците за финансиране на допълнителни терапевтични и интеграционни услуги за децата;

27.

Докато Директива 2004/81/ЕО предвижда издаването на разрешително за пребиваване на жертвите на трафика на хора, които са граждани на трети държави, а Директива 2004/38/ЕО урежда упражняването на правото на свободно придвижване и пребиваване на територията на държавите-членки на гражданите на Съюза и техните семейства, в това число защита от експулсиране, настоящото рамково решение установява специфични защитни мерки за всички жертви на трафик на хора и не разглежда условията на тяхното пребиваване на територията на държавите-членки или други въпроси, попадащи в компетенциите на Общността;

28.

застъпва мнението, че в допълнение към мерките, предназначени за възрастните, всяка държава-членка трябва да осигури специални защитни мерки за децата, жертви на трафик;

29.

приветства инициативата, според която всяка държава-членка следва да създаде и/или засили съществуващите политики за предотвратяване на трафика на хора, включително посредством мерки за обезсърчаване на търсенето, което поощрява всички форми на експлоатация чрез научни изследвания, информация, популяризиране на проблема, образование, както и чрез медийни кампании на европейско равнище, чрез които да се популяризира всеобхватното определение за трафик и да се води борба с „вторичното виктимизиране“. В тези инициативи всяка държава-членка следва да възприеме подход, който да отчита спецификите на пола и правата на детето;

30.

[Директива 2009/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от … за установяване на минимални стандарти за санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава] предвижда санкции за работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, които, макар да не им е повдигнато обвинение или да не са осъждани за трафик на хора, използват труд или услуги, извършени от лице, за което знаят, че е жертва на трафик. Освен това държавите-членки трябва да разгледат възможността за налагането на санкции срещу ползвателите на всяка услуга, извършвана от лице, за което те знаят, че е жертва на трафик;

31.

изразява съгласие с предложението, според което е необходимо да се създадат национални системи за наблюдение, като национален орган за докладване или подобни механизми с цел събиране на информация и оценяване на тенденциите в трафика на хора, измерване на резултатите от политиката на борба с това явление и съветване на правителствата и парламентите относно вземането на мерки срещу трафика на хора;

32.

изтъква необходимостта от справяне с причините, поради които организирани групи успяват да осъществяват трафик на хора. Причините са основно отчаяние и често неустойчиво икономическо и социално положение в страните на произход. Много жертви са буквално набутвани в ръцете на организирани групи от перспективата за възможност да подобрят положението си. Групите експлоатират жертвите си за незаконна работа, проституция, просия, отнемане на органи или други незаконни дейности;

33.

отбелязва, че разкриването на тези престъпни дейности, откриването на причини за тях, както и следенето на обстановката могат да бъдат улеснени в голяма степен от приноса на общинската и местната полиция, които познават местната среда в най-големи подробности. За да направят това обаче, те трябва да разполагат с достъп до базите данни, да бъдат обучавани да откриват подобен вид престъпни дейности и да разполагат със съответните правомощия;

34.

категорично подкрепя мерките на Европейския съюз за предотвратяване на незаконната имиграция, тъй като незаконните имигранти са в действителност потенциални жертви на трафика на хора;

35.

признава, че тъй като целта на настоящото рамково решение, а именно борбата срещу трафика на хора, не може да се постигне в достатъчна степен от държавите-членки чрез самостоятелни действия, а поради причини, свързани с мащаба и въздействието, може да се постигне по-добре на европейско равнище, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз и определен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие с принципа за пропорционалност, определен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност, настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел;

36.

отбелязва, че настоящото рамково решение зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-конкретно в Хартата за основните права на Европейския съюз, по-специално човешкото достойнство, забраната на робството, принудителния труд и трафика на хора, забраната за изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание, правата на детето, правото на свобода и сигурност, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, защитата на личните данни, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието;

37.

признава, че лицата, жертва на трафик, са неминуемо травматизирани и белязани от преживяното и че местните и регионалните власти често носят отговорност за осигуряването на услуги, свързани с рехабилитация и повторно заселване. Тази роля следва да се признае и да се предоставят съответните средства за подпомагане на процеса.