27.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 79/58

1.

подчертава в частност, че местните и регионалните власти ще продължат да играят водеща роля при прилагане на европейското законодателство по основни елементи на общата европейска система за убежище (ОЕСУ); и препотвърждава препоръките, които отправи в своето първо становище относно ОЕСУ, прието на 74-та пленарна сесия (CdR 177/2007 fin);

2.

откроява в настоящото второ становище относно ОЕСУ допълнителни специфични въпроси във връзка с Плана за политика в областта на убежището като цяло и наличните предложения за законодателни разпоредби в частност, като потвърждава първоначалните заключения;

3.

изразява загриженост, че в разглежданите в настоящото становище документи не се споменават в достатъчна степен местното и регионалното измерение. Включването на местното и регионалното измерение е необходимо както за ефективното прилагане на ОЕСУ II, така и във връзка със спазването на принципа на субсидиарност;

4.

приветства признанието, че в тази област на политиката хармонизирането трябва да е съчетано с подобряване на стандартите, но с известни резерви. По-специално Комитетът отбелязва, че това може да доведе до увеличаване на разходите за местните и регионалните власти;

5.

подчертава, че доколкото ОЕСУ се отнася до търсещите убежище и бежанците, тя трябва да продължи да се опира на принципите на Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. и не бива да се допуска нито да се прави намек за отстъпване от тези стандарти;

6.

приветства факта, че уеднаквяването на подходите към предоставянето на убежище и формите на субсидиарна закрила е основен елемент на Плана за политика и свързаното законодателство. Това развитие е важно, защото се признават ограниченията в определението за бежанец, както и факта, че е възможно много хора, които търсят международна закрила, да не са бежанци в тесния смисъл на понятието (например, хората, които бягат от природни бедствия). Приложимите правила и процедури за приемането, както и предоставеният статут би трябвало да гарантират еднакво отношение към тези лица;

7.

смята, че успешното хармонизиране е начин за облекчаване на непропорционалното натоварване на някои местни и регионални власти, породено от географското или граничното им разположение и от различията в националния подход. Когато условията и процедурите за прием или прилагането на критериите за признаване на международна закрила са по-строги в една държава-членка от друга (или се възприемат като такива), това може да допринесе за вторична миграция вътре в ЕС, която допълнително затруднява прилагането на ОЕСУ и може да увеличи ненужно натоварването на някои държави-членки и местни и регионални власти;

8.

подчертава, че основните причини за принудителната миграция са обстоятелства извън ЕС, а не вътрешни фактори;

9.

препоръчва там, където достъпът до жилищно настаняване, социални грижи, здравеопазване, образование и до пазара на труда се управлява от местните и регионалните власти, държавите-членки да признаят необходимостта от солидарност и споделяне на тежестта на поднационално равнище;

10.

смята, че за успешното осъществяване на политиката на европейско хармонизиране, местните и регионалните власти може да се нуждаят от допълнителна пряка европейска подкрепа или гаранции, че ще могат да се възползват в пропорционална степен от отпуснатите на държавите-членки средства;

11.

признава, че несъразмерната тежест в резултат на географско местоположение по границите на ЕС и на демографските характеристики може да попречи на ефективната хармонизация и затова изразява съгласие, че по-нататъшната хармонизация на националните стандарти чрез ОЕСУ трябва да се съчетае със засилено практическо сътрудничество, с цел свързаните с убежището отговорности да бъдат разпределени справедливо между държавите-членки и регионите;

12.

изразява загриженост, че в Плана за политика не се споменава дейността на Агенцията за външните граници на ЕС FRONTEX във връзка с хармонизирането или практическото сътрудничество. Като цяло по-голямото внимание, отделяно на правата на човека в предложенията за ОЕСУ, и по-специално на правата на уязвимите групи, следва да се отрази в правилата за дейността на FRONTEX;

13.

подчертава необходимостта от подобрения в комуникацията на местно и регионално равнище относно разликата между принудителната и доброволната миграция и между лицата, получаващи и лицата, търсещи международна закрила, за да се гарантира, че гражданите получават обосновани и положителни послания за бенефициерите на международна закрила;

14.

подкрепя подхода на съчетаване в тази директива на мерки, които обхващат стандарти за приемането както на лица, търсещи убежище, така и на лица, търсещи субсидиарна закрила;

15.

посочва, че при хармонизирането на стандартите за приемане, отпусканите на търсещите убежище социални помощи за жилищно настаняване, социални грижи, здравеопазване, образование и достъп до пазара на труда не трябва в никакъв случай да надвишават тези, отпускани на местното население;

16.

счита, че предложените гаранции за човешките права, включително специалните мерки за уязвимите хора, би трябвало да се прилагат към всички процедури, в т.ч. каквато и да е форма на екстратериториални процедури, като е предвидено в параграф 5.2.3 от Плана за политика. Последващите стъпки в тази посока трябва да бъдат внимателно обмислени, особено по отношение на тяхната законосъобразност, ефективност и целесъобразност;

17.

приветства със задоволство признанието в член 8, параграф 1, че лицата не могат да бъдат задържани единствено поради това, че търсят международна закрила, за което Комитетът призовава в параграф 16 от първото си становище относно ОЕСУ. Комитетът признава, че може да има основателни причини за задържане от страна на компетентните органи на някои лица, търсещи убежище, когато например съществува вероятността те да се укрият;

18.

изразява съгласие, че тези предложения могат да бъдат от полза както за търсещите убежище, така и за държавата-членка, въпреки че за някои държави-членки – особено такива с нарастваща безработица и тези, подложени на натиск поради географското им местоположение, те може да се окажат спорни. Комитетът приветства факта, че член 15, параграф 2 от преработената Директива относно условията на приемане изяснява също така, че „държавите-членки решават при какви условия се предоставя достъп до пазара на труда на лицето, търсещо убежище“;

19.

припомня своите позиции относно интеграционната политика, изразени в параграфи 34—38 на първото си становище относно ОЕСУ и привлича вниманието върху своето становище от 11 октомври 2007 г. относно „Прилагане на глобалния подход към въпроса за миграцията по границите на ЕС“ (CdR 64/2007 fin); заключенията на конференцията в Тенерифе през октомври 2007 г. относно „Ролята на регионите и градовете в управлението на миграционните потоци“, организирана съвместно от Комитета на регионите и правителството на Канарските острови; становището от 15 юни 2006 г. относно „Защитата на малцинствата и политиките за борба срещу дискриминацията в разширена Европа“ (CdR 53/2006), в което се обсъжда интеграционната политика; становището от 12 февруари 2009 г. относно „Местните и регионалните власти в авангарда на интеграционните политики“ (CdR 212/2008); както и заключенията на семинара в Атина през октомври 2008 г. относно „Ролята на градовете и регионите за интеграцията на имигрантите“, организиран от Комитета на регионите и Местния съюз на общините и общностите в област Атика;

20.

потвърждава отново препоръката, отправена в параграф 4 от първото си становище относно ОЕСУ, че европейското законодателство следва да изисква държавите-членки да изградят мрежа от регионални органи на управление с цел съзнателно интегриране на бежанците;

21.

смята, че е проблематично да се определи валидността на разпоредбите за социално подпомагане по отношение на кандидатите за убежище и предлага вместо това да се обмислят единни общоевропейски минимални стандарти с цел гарантиране на предоставянето на основни услуги;

22.

признава, че разпоредбите относно материалните условия са от особено значение за местните и регионалните власти, които имат значима роля в изпълненението на жилищните, социалните, здравните и образователните политики. Там, където държавите-членки преценяват как да приложат тези стандарти, те следва да уверят местните и регионалните власти, че ще получат пропорционална финансова подкрепа за областите, в които им се възлагат допълнителни задължения;

23.

счита, че е необходимо обучение за служителите на органите на местните и регионалните власти, които според предложените разпоредби следва да извършват проверка на средствата, с които разполагат лицата, търсещи закрила, за да се гарантира, че от търсещите международна закрила лица няма да се иска напразно да поемат разходите за материалните условия на приемане или здравеопазване;

24.

изразява отново дълбоката си загриженост за уязвимите лица (параграфи 29—33 на първото си становище за ОЕСУ) и приветства предприетите стъпки за решаване на този проблем. Комитетът обръща особено внимание на здравните нужди на лицата, търсещи международна закрила, при наличие на наранявания, недохранване и психологически травми. Тъй като здравните услуги често пъти се предоставят на местно или регионално равнище, трябва да се проучи, установи и облекчи натоварването на отделните региони;

25.

хармонизирането на режима за кандидатите, на които е отказана международна закрила също ще намали вторичната миграция. Трябва обаче да се предвидят действия за насърчаване на въпросните лица, търсещи международна закрила, да си заминат доброволно. Тези действия не бива да засягат необходимата медицинска или социална помощ, оказвана на хората в тази категория;

26.

подчертава, че никога не трябва да се прибягва към принудително лишаване от средства и отказ на здравни грижи в рамките на политиките за имиграция и предоставяне на убежище при отвеждане на лицата, търсещи международна закрила;

27.

приветства факта, че Директивата за приемане и останалите преразгледани инструменти на ОЕСУ II сега вече предоставят ясно определение за „малолетен“, а именно „гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години“. Комитетът одобрява и това, че всеки от инструментите създава допълнителни гаранции за малолетните. Въпреки това, докато лицата, определени като малолетни, ще се възползват от тези стандарти, то защитата е недостатъчна за онези лица, търсещи международна закрила, чиято възраст се оспорва от държавите-членки, които приемат това лице, обработват неговата молба и вземат решение, или прилагат дъблинските критерии;

28.

отбелязва, че материалните условия на приемане ще бъдат първият елемент от ОЕСУ, с който ще се сблъскат лицата, търсещи международна закрила. Затова е жизненоважно, когато възрастта на лица, търсещи международна закрила, се оспорва, те да бъдат считани за малолетни, докато се докаже обратното (при надлежно зачитане на правата и безопасността на другите лица, търсещи международна закрила); важно е към тях да се подхожда винаги хуманно и да се зачита тяхното достойнство и да се прилагат законовите гаранции за определяне на възрастта, по-специално когато се прибягва до медицински преглед. Ако възрастта на едно лице се определи погрешно на този етап, тогава на дете, търсещо международна закрила, може неправомерно да бъде отказана повишената защита, която законодателството на ОЕСУ II се стреми да гарантира на малолетните;

29.

признава изключителния натиск, на който са подложени някои местни и регионални власти за предоставянето на услуги на непридружавани малолетни или на голям брой малолетни и препоръчва на тези власти да бъдат предоставяни подходящи ресурси;

30.

отбелязва, че този регламент е от особена важност за регионите, тъй като съгласно Дъблинската система търсещите убежище могат да бъдат прехвърлени към първата държава от ЕС, в която са пристигнали, което оказва натиск върху някои държави и региони по външните граници на ЕС и основните пропускателни пунктове;

31.

подкрепя целта за подобряване на ефективността на системата, но единствено когато тя е в съответствие с прилагането на хармонизираните стандарти и процедури за приемане и признаване. Това гарантира, че държавите-членки, които прехвърлят граждани на трети страни към друга държава-членка, не нарушават собствените си задължения съгласно международното право за защита на правата на човека, включително и правото на зачитане на семейния живот, висшия интерес на детето, както и забраната за принудително отвеждане, в т.ч. и непряко принудително отвеждане, съгласно член 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 33 от Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. и член 3 от Конвенцията на ООН против изтезанията от 1984 г. Разпоредбите на предложения регламент би трябвало да влязат в сила едва след като бъдат напълно приложени преразгледаните Директиви относно условията на приемане, процедурата за статут на бежанец и признаването;

32.

приветства член 6 относно защитата на правата на непридружаваните малолетни, който частично разглежда опасенията, изразени в параграфи 29—33 от първото становище на Комитета относно ОЕСУ. Следва да се въведат ефективни предпазни мерки за други уязвими лица като бременни жени и хора с увреждания. С регламента трябва да се преодолеят съществуващите недостатъци по отношение на запазването на единството на семейството;

33.

приветства факта, че в член 27 се признава, че лицата не могат да бъдат задържани единствено поради това, че търсят международна закрила, за което Комитетът призовава в параграф 16 от първото си становище относно ОЕСУ;

34.

одобрява процедурата, предложена в член 31 за суспендиране на разпоредбите, съдържащи се в този регламент, когато държава-членка е изправена пред особено неотложна ситуация, която оказва особено голям натиск върху нейния капацитет на приемане;

35.

предлага да се утвърди официално средство за комуникация между регионите и Европейската комисия, за установяването на ситуации, които могат да наложат прилагането на правото на суспендиране на разпоредбите съгласно член 31, параграф 2, когато условията в дадена държава-членка като цяло не отговарят на стандарта за подкрепящите доказателства, изисквани по член 31, параграф 1. Въпреки това, с цел да се предотврати прекомерното прибягване до тези разпоредби, Комисията би трябвало да наблюдава внимателно положението и да преценява дали става въпрос за наистина неотложна ситуация или за неспазване на Директивата относно минималните норми за приемане на лица, търсещи убежище и на Директива 2005/85/ЕО, което води до процедура за нарушение съгласно член 226 от ДЕО;

36.

приветства признаването на необходимостта от съчетаване на хармонизирането на стандартите на процедурата с подобряване на стандартите при обработването на молбите за международна закрила. Това благоприятства намаляването на времето, необходимо за вземане на решение. Дългите срокове за преценка могат да имат отрицателно въздействие върху здравето и психологическото състояние, което може да доведе до значително използване на местни и регионални ресурси. Дори когато решението се взима като част от национална (а не регионална) схема, забавянията могат да доведат до ненужно натоварване на местните и регионалните власти, там където се помещават центрове за изслушване или съдилища;

37.

приветства признаването на необходимостта от съчетаване на хармонизирането на стандартите за признаване с подобряване на стандартите. Предвид хуманитарния контекст на законодателството по въпросите на бежанците, трябва да се отдаде приоритет на решаването на проблема с непоследователността при признаването на бежанците пред решаването на проблема с вторичната миграция, причинена от различните социални услуги и политики за достъп до пазара на труда. Особено сериозни са последиците от несправедливо отказана международна закрила;

38.

приветства по-силния акцент върху субсидиарната закрила. Комитетът приветства вниманието, отделено в параграф 3.3 от Плана за политика, в частност върху подобренията в прилагането на т.нар. „възможност за бягство вътре в страната“. Тази „възможност“ не бива никога да се използва за прикриване на връщане;

39.

признава, че подобряването на качеството на взиманите решения по предоставянето на убежище и субсидиарна закрила, което включва споделяне на най-добри практики при тълкуването на съществуващото и предложеното законодателство, ще намали броя на обжалванията (който в някои държави е много висок). То би могло да допринесе за по-голям брой на доброволни завръщания на кандидати, на които е отказана международна закрила. Успех и в двете области би намалил степента на диспропорционалния натиск, оказван на регионите, за предоставяне на подкрепа на лицата, на които не се предоставя национална подкрепа;

40.

подчертава, че съгласно международното право, разселените лица имат право да търсят международна закрила, дори и ако са влезли в ЕС незаконно и затова настоява начинът на влизане в ЕС да не се използва срещу търсещите международна закрила, особено жертвите на трафик на хора;

41.

отбелязва, че „достоверността“ не представлява част от международното или европейското определение за бежанец, но въпреки това много молби за международна закрила се отхвърлят поради основания, свързани с нея. Търсещите международна закрила, на които тя е отказана, могат да се нуждаят в значителна степен от подкрепата на местните и регионалните власти преди да напуснат ЕС и затова е от съществено значение молбите да не се отхвърлят неправилно по причини, свързани с достоверността;

42.

препоръчва в преработената директива относно признаването да се установи по-ясно, че разпоредбите относно достоверността (понастоящем член 4, параграф 5) допълват определението за бежанец: те очертават обстоятелствата, в които недоказаните твърдения на едно лице могат да бъдат приети като доказателство и могат да допринесат за изпълнението на стандарта, според който трябва да се представят доказателства за обосноваване на необходимост от международна защита;

43.

подчертава необходимостта от изграждане на мрежи на местно и регионално равнище за обмен на информация и най-добри практики по въпроси на политиката на предоставяне на убежище и от предоставяне на подходяща финансова подкрепа за дейностите на мрежите;

44.

приветства решението да се създаде Европейска служба за подкрепа в областта на убежището и смята, че тя активно ще допринесе за подобряването на международните стандарти и за по-голяма последователност в подхода;

45.

смята, че Комитетът на регионите би трябвало да бъде включен в параграф 17 на предложения регламент сред „други общностни органи“ (член 49);

46.

подчертава значението на извършването на изследвания и сравнителни проучвания за подобряване на емпиричната база на политиката и практиката и изтъква, че местните и регионалните правителства ще играят ключова роля в тази връзка. Местните и регионалните власти следва да бъдат споменати във връзка с „обмен на информация и добри практики“ (член 3) и „събиране и обмен на информация“ (член 11);

47.

би искал да има повече яснота по предложената регулаторна рамка и показателите за измерване на ефективността при развитието на политиката и предоставянето на услуги;

48.

препоръчва да се разработването на програми за финансиране, достъпни за местните и регионалните власти, за да се повиши информираността на обществеността по въпросите на убежището в сфери, където това може да подобри осведомеността и интеграцията на общността. В Консултативния форум следва да участват местни и регионални власти и Комитетът на регионите;

49.

освен това препоръчва Европейска служба за подкрепа в областта на убежището да играе основна роля в изграждането на отношения с трети страни, НПО и международни организации;

50.

подчертава категорично приноса на местните и регионалните власти за постигане на високи стандарти на практическо управление на въпроси, свързани с търсещите убежище и бежанците. В допълнение, от съществено значение за насърчаване на програмите за международна закрила е да се развие обучението на служителите по границите, в центрове за приемане и за презаселване;

51.

изразява дълбока загриженост поради факта, че местните и регионалните органи на управление не са представени в управителния съвет на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и препоръчва укрепването на административните структури на тази служба, посредством включването на представители на КР и извършването на редовни консултации;

52.

отбелязва, че докато солидарността между държавите-членки се признава като ключов елемент в предложенията, в частност що се отнася да измененията на Регламента Дъблин II, предложенията оставят значителни възможности на държавите-членки да прилагат политиките по своя преценка. Важно е да се признае, че съществува необходимост от споделяне на тежестта и от солидарност както между държавите-членки, така и вътре в тях;

53.

изразява още веднъж своето задоволство от практическата подкрепа, предоставена на държавите-членки от Европейския фонд за бежанците и Европейския фонд за връщане, изразено от Комитета в параграф 46 на първия му доклад за ОЕСУ. Тези фондове ще бъдат изключително важни за успешното прилагане на директивите за условията на приемане и за процедурата за статут на бежанец. Комитетът би искал да получи уверение, че местните и регионалните власти ще имат пряк достъп до тези фондове и ще участват в мониторинга на разпределението на подкрепата чрез тях;

54.

приветства по принцип възможността за съвместно разглеждане в ЕС на конкретни случаи, при положение че се зачитат в голяма степен правата на човека и се спазва принципът на отделно разглеждане на всеки отделен случай;

55.

отбелязва значението на доброволното презаселване и приветства предложенията за подобрения. Комитетът би искал да получи потвърждение, че ще бъдат създадени механизми за консултации с местните и регионалните власти по този въпрос, като се има предвид тяхната важна роля за успешното интегриране на бежанците и другите бенефициери на международна закрила. Комитетът отбелязва, че ако се управлява добре, доброволното презаселване ще позволи на регионите да се възползват от конструктивно направляваната миграция;

56.

приветства съобщенията на Комисията и смята, че тази инициатива ще засили солидарността по отношение на практиката в областта на презаселването, както и подобряване на стандартите сред държавите-членки особено по отношение на ролята на местните власти при приемането, презаселването и интегрирането на презаселените лица;

57.

особено приветства развитието на Експертната група по презаселването и подчертава важната роля на местните и регионалните власти в процеса на приемане и презаселване, както и признаването на техния принос за идентифициране на нуждите, годишните приоритети и обмена на добри практики като експертен опит на заинтересованите страни в рамките на тази група;

58.

изисква да бъдат предоставени достатъчни ресурси от средствата, предложени от Европейската комисия за подкрепа на презаселените лица на местните и регионалните власти, които трябва да играят ключова роля в успешното прилагане на програмите на ЕС за презаселване.