22.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/42

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработване) за прилагане на Small Business Act (Акта за малките предприятия)“

COM(2009) 126 окончателен — 2009/0054 (COD)

(2010/C 255/07)

Докладчик: г-жа Ana BONTEA

На 1 юли 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработване) за прилагане на Small Business Act“

(Акта за малките предприятия)

COM(2009) 126 окончателен – 2009/0054 (COD)

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 ноември 2009 г. (докладчик: г-жа Ana BONTEA).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 17 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 145 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК оценява и подкрепя прилагането на Small Business Act (Акт за малките предприятия), както и предложението за директива, тъй като подобряването на законодателната рамка, която позволява да се съкратят сроковете за плащане и борбата със забавянето на плащанията, представляват особено важни и полезни мерки за прилагане.

1.2   Законодателните разпоредби, въпреки че са необходими и полезни, не са достатъчни за да се сложи край на забавянето на плащане; необходимо е да се предприемат множество и комплексни мерки и да се разшири сътрудничеството на всички равнища. Самите малки и средни предприятия, както и техните представителни организации, имат важна роля в този процес.

1.3   ЕИСК счита, че е необходимо да бъдат определени кратки срокове за изплащане на фактурите, задължителни за всички публични органи и институции на европейско, национално, регионално и местно равнище. ЕИСК приветства Европейската комисия за приетите мерки относно плащанията, които тя извършва чрез пряко управление, и изразява своята подкрепа за продължаване и развитие на тези разпоредби на всички равнища. Във връзка със сроковете, необходими за въвеждане на директивата, ЕИСК призовава властите да приложат незабавно принципите, за да се окаже ефикасна подкрепа на предприятията в сегашните условия на криза.

ЕИСК счита, че предложението за директива се нуждае от подобрения и предлага по-специално:

—

За обществените поръчки:

—

спешно да се установи правило, което да направи задължително плащането в срок най-много до 30 календарни дни, като се премахне дерогацията от това правило или поне тя се ограничи на максимум 60 календарни дни след датата на доставка, тъй като затрудненията на публичните органи при финансиране на дейностите им не могат в никакъв случай да бъдат по-големи от затрудненията на МСП;

—

по същия начин да се премахне или поне да се ограничи в приложното ѝ поле дерогацията до максимален срок от 30 дена след процедурата на получаване.

—

За всички търговски операции:

—

при забавяне на плащане да се въведе законово задължение за плащане на лихви, компенсации и минимални вътрешни разходи в случай, че в договорите липсват по-благоприятни за кредиторите клаузи;

—

да се усъвършенства нормативната уредба за очевидно неправомерните договорни клаузи и неоспорваните задължения;

—

при упражняване на тази свобода на договаряне да се съблюдават принципите на лоялна конкуренция и на търговската етика, като се ограничат злоупотребите с права.

1.4   Повтаряйки своите предишни предложения (1), ЕИСК подчертава, че за да се постигне напълно целта на директивата, е необходимо да се вземат мерки, които да осигурят по-широк достъп за МСП до обществените поръчки, за да могат те да се възползват в по-голяма степен от установените правила.

1.5   При въвеждането на директивата и при контрола на приетите мерки е много важно да се насърчават сътрудничеството и качественият социален диалог между публичните власти, социалните партньори и организациите на МСП.

1.6   Необходимо е да се избягва удължаване на сроковете за плащане или забавяне на самото плащане в случаите, когато обществените поръчки се възлагат на подизпълнители, или в отношенията на МСП с големите предприятия, включително големите вериги за търговия на дребно. В секторите, където има голям риск от неоснователно удължаване на периодите за плащане, националните власти, в зависимост от случая, биха могли да контролират сроковете за плащане или да ги определят, без да налагат на предприятията допълнителни задължения или разходи.

1.7   ЕИСК препоръчва на държавите-членки да засилят сътрудничеството и да предвидят общи действия за информиране и подкрепа на МСП в случай на забавяне на плащане в рамките на трансгранични търговски сделки.

1.8   На европейско равнище за МСП би било полезно да се създаде специализиран уебсайт с конкретна, предоставяна от всяка държава-членка информация на всички основни езици за въвеждането на Директивата, законовата рамка, приложимите процедури за събиране на вземания, включително арбитраж и медиация и друга полезна практическа информация. На национално равнище би трябвало да се насърчи широкото разпространение на тази информация чрез обслужване на едно гише и с помощта на организациите на МСП.

1.9   Мерките, с които се цели ускоряване на плащанията на публичните власти, са полезни и в областта на данъчното право (възстановяване на ДДС, възстановяване на данъци и др.) като се има предвид, че и в тази сфера в някои страни се констатират нежелателни практики довели до финансови блокажи.

1.10   ЕИСК подновява своето предишно предложение относно „създаването на консултативен съвет, отворен за всички заинтересовани страни, който би могъл да работи с подкрепата на Комитета“ (2).

2.   Въведение

2.1   Контекст и последствия от забавените плащания

2.1.1   В търговските операции в Европейския съюз:

—

в общия случай плащанията се отсрочват;

—

съществуват множество забавяния в изплащането на фактури, особено при обществените поръчки; където те достигат средно 67 дни (3) в сравнение с 57 дни в частния сектор;

—

в някои държави-членки се е развила „култура на забавено плащане“, превърнала се в широко разпространена практика с изключително сериозни икономически и социални последици, тъй като предизвиква един от всеки четири фалита, води до загуба на 450 000 работни места годишно и се задълбочава особено по време на криза (поради неподходящи практики в тази област през 2009 г. предприятията няма да могат да получат 270 милиарда евро или 2,4 % от БВП на ЕС в сравнение с 1,5 %, получени по плана за икономическо възстановяване (4));

—

забавянето на плащане се използва като заместител на банковите кредити;

—

в много случаи сроковете за плащане са неоправдано дълги и често са в резултат на привилегировано положение, като всичко това може да нанесе сериозни щети на малките, занаятчийските и дори на средните предприятия.

2.1.2   Слабата позиция на МСП в преговорите МСП се дължи на:

—

сегашното им ниво на конкурентоспособност и мястото им на пазара;

—

опасенията им да не влошат отношенията си с клиентите;

—

ограничените им възможности да бъдат конкурентоспособни по отношение на предлаганите на клиентите срокове за плащане;

—

недостига на опит и на човешки или материални ресурси, необходими за започване на законови процедури за събиране на задълженията, като тези трудности са още по-големи при трансграничните търговски сделки.

2.1.3   Забавените плащания:

—

водят до значителни допълнителни разходи за предприятията кредитори и усложняват тяхното финансово управление, тъй като се отразяват отрицателно върху потока на ликвидни средства, водят до натрупване на значителни допълнителни банкови разходи, намаляват възможностите за инвестиране и засилват несигурността на голям брой кредитиращи предприятия, основно на МСП. Това намалява сериозно тяхната конкурентоспособност, рентабилност и жизнеспособност, особено в периоди на ограничен и скъпо струващ достъп до финансови средства;

—

често водят до забавяне в следващите звена на веригата, а именно на плащанията на доставчици и работници (със значителни социални последици), на данъци, такси, вноски в националния бюджет и в бюджета на социалното осигуряване (с отрицателни последици върху събирането на държавните приходи). Те могат също така да блокират достъпа на предприятията до финансови средства (например забавеното плащане на данъци, такси и вноски в касите на социалното осигуряване поради несъбрани в определените срокове взимания по фактури ограничава достъпа до държавните помощи и до програмите, финансирани в рамките на структурните фондове);

—

водят до фалит на жизнеспособни при нормални условия предприятия, което може да предизвика поредица от фалити по цялата верига на снабдяване със значителни отрицателни социални и икономически последици;

—

обезкуражават икономическите оператори да участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки, вследствие на което се стига не само до нарушаване на конкуренцията и на функционирането на вътрешния пазар, но и до намаляване на капацитета на публичните власти да осигурят ефективно използване на публичните фондове и оптимална възвръщаемост на парите на данъкоплатците;

—

могат да благоприятстват корупцията (с цел ускоряване на плащането на фактурите по обществените поръчки) или възлагането на поръчки, надхвърлящи одобрените бюджетни ограничения;

—

имат отрицателно въздействие върху вътрешнообщностната търговия: повечето предприятия считат, че съществува много висок риск от забавяне на плащанията по вътрешнообщностните търговски сделки, което води до недоверие към тях и до нарастване на разходите по тях.

2.2   Правна рамка

2.2.1   На равнище Общност съществува само един нормативен документ: Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (5).

2.2.2   Регламенти (ЕО) № 44/2001 (6), 805/2004 (7), 1896/2006 (8) и 861/2007 (9) се прилагат по отношение на документа за откриване на производство за събиране на вземания, произтичащи от забавяне на плащане.

2.3   Цели на европейско равнище

2.3.1   Актът за малките предприятия (10) показа значението на МСП за конкурентоспособността на икономиката, подчертавайки необходимостта тези предприятия да имат реален достъп до финансиране и да използват по-ефективно предоставяните от единния пазар възможности.

2.3.2   В Европейския план за икономическо възстановяване (11) се подчертава, че достъпът на предприятията до достатъчни и достъпни източници на финансиране е предпоставка за инвестиции, растеж и създаване на работни места в условия на икономически спад и се приканват ЕС и държавите-членки да се погрижат публичните власти да плащат своите фактури в срок от един месец.

2.3.3   Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработване) има за цел да се подобри капацитетът за самофинансиране на европейските предприятия и да се улесни доброто функциониране на вътрешния пазар, като се премахнат пречките пред трансграничните търговски операции.

3.   Общи бележки

3.1   Комитетът дава положителна оценка на прилагането на Акта за малките предприятия и на предложението за директива, тъй като счита, че спешното подобряване на законодателната рамка за борба със забавените плащания представлява изключително важна и полезна мярка.

3.2   Комитетът подкрепя и бързото прилагане на Акта за малките предприятия чрез действия, предлагани на европейско равнище, и изразява своята особена подкрепа за „проекта за преразгледана директива относно сроковете за плащане, която би трябвало да въведе по-сериозни изисквания и санкции за публичните власти в случай на плащане след тридесет дни“ (12).

3.3   Като подкрепя тези мерки, Комитетът има предвид отрицателните, комплексни и мащабни последици от забавените плащания за предприятията, особено за МСП, както и за работниците и за вътрешнообщностните търговски сделки.

3.4   Освен че трябва да се води борба срещу забавените плащания е много важно да се съкратят и сроковете за плащане; заглавието на директивата би могло да бъде допълнено в този смисъл и съдържащите се в нея мерки могат да бъдат групирани в съответствие с двете цели.

3.5   Макар че законодателните мерки са необходими и полезни, те все пак са недостатъчни за слагане край на забавените плащания, като се имат предвид многобройните и комплексни причини за тях, преобладаващата практическа ситуация осем години след приемането на Директива 2000/35/ЕО, както и местните условия. ЕИСК приканва държавите-членки да се включат активно в разработването и прилагането на най-подходящи мерки за борба със забавянето на плащане, като подчертава значението на сътрудничеството и качествения социален диалог между властите, социалните партньори и организациите на МСП. Самите МСП играят важна роля в този процес; те трябва да положат по-големи усилия за информиране, за подобряване на вътрешните процедури и за въздействие върху длъжниците.

3.6   Комитетът смята, че мерките, които са подходящи и могат да имат положителен ефект са следните:

—

въвеждане при обществените поръчки на общо задължение за плащане в тридесетдневен срок. Тази мярка ще доведе до създаване на стандартни и прозрачни процедури, които ще ускорят сроковете за плащане;

—

установяване в полза на кредитора на правото да получава обезщетение в размер на най-малко 5 % от оставащата неизплатена сума, с цел възпиране на администрациите да забавят плащанията;

—

събиране на вътрешните административни разходи, направени от кредитора. Такова правило ще има възпиращо въздействие върху длъжниците, в допълнение към изплащането на законово регламентираните лихви;

—

премахване на предвижданата възможност да се изключват исканията за изплащане на лихви с размер под 5 евро, произтичащи от малки търговски сделки;

—

подобряване на нормативната уредба, отнасяща се до договорни клаузи, които са явно неправомерни, като се има предвид, че член 6 от предложението за директива внася важни елементи в тази област;

—

по-голяма прозрачност по отношение на правата и задълженията, установени с тази директива;

—

създаване на система за оценка и мониторинг, която ще позволи да се подобри информираността и участието на европейските институции и на всички заинтересовани участници.

3.7   Комитетът счита обаче, че предложението за директива трябва да бъде значително подобрено по отношение на съдържанието, така че от чисто практическа гледна точка повече предприятия да могат със сигурност да се възползват от съкращаването и спазването на сроковете за плащане, както и да бъде подобрена ефективността на възможностите за предявяване на иск спрямо длъжниците.

4.   Специфични бележки

4.1   Комитетът счита, че кратките и задължителни срокове за плащане трябва да се прилагат спрямо всички публични власти на европейско, национално, регионално и местно равнище.

4.1.1   От практическа гледна точка ще има значително положително въздействие от въвеждането на общо задължение за плащане при обществените поръчки в максимален срок от тридесет дни, както и от определянето на тридесетдневен срок за изпълнение на процедурите за получаване и проверка.

4.1.2   За всички публични власти и институции на европейско, национално, регионално и местно равнище би трябвало да бъдат въведени и спазвани кратките срокове за плащане и задължението за плащане на фактурите.

4.1.3   ЕИСК приветства Европейската комисия за определянето на нови, по-строги цели в областта на пряко управляваните от нея плащания, за намаляването на сроковете за предварително финансиране и за първоначални плащания, за опростяване на предварителните общи процедури за стартиране на проекти, както и за насърчаването на опростяването на контролните мерки. Комитетът изразява своята подкрепа за продължаване и по-нататъшно развитие на тези мерки на всички равнища. ЕИСК приканва националните органи да приемат спешни мерки за съкращаване и спазване на сроковете за плащане, като препоръчва да се прилагат наблюдаваните добри практики.

4.1.4   Комитетът счита обаче, че с член 5 от предложението за директива относно плащането по договори за обществени поръчки няма да бъдат осъществени похвалните очаквания и цели, които преследва Комисията. Той формулира следните предложения:

—

за да бъде логично и ясно за адресатите на това предложение за директива и за да се осъществи предложената цел „сроковете за плащане на обществени поръчки, по правило следва да бъдат ограничени най-много до 30 дни“ (13), е необходимо член 5 да въведе изрично задължението плащането на фактурите по обществените поръчки да става в срок не повече от 30 календарни дни и след това да се определи максималният срок на процедурата за получаване, както и да се предвидят съответни мерки при неспазване на тези правила, като се уточни, че те могат да имат кумулативен ефект;

—

комитетът изразява загриженост от факта, че публичните власти не прилагат правилно дерогацията, която позволява да се преговаря за удължаване на сроковете на плащане, в случаите, когато това е оправдано (член 5, параграф 4), като се има предвид, че не са предвидени обективни и точни критерии за оценка на представеното основание или на мотивите, които могат да бъдат приети като основание; публичните органи са едновременно арбитър и заинтересована страна, а затрудненията, които те могат да срещнат при осигуряване на финансирането на своите дейности в никакъв случай не трябва да бъдат по-сериозни от затрудненията, с които се сблъскват МСП. Поради това ЕИСК предлага тази дерогация да бъде премахната или поне ограничена, като се направи така, че сроковете за плащане в тези случаи да не надвишават 60 календарни дни от датата на доставка;

—

успоредно с това Комитетът предлага да се премахне или поне да се ограничи приложното поле на дерогацията, въведена с член 5, параграф 3, относно максималния срок от 30 дни, предвиден в процедурата за получаване.

4.1.5   Прилагането на принципа за свобода на договаряне съдържа някои особености, които следва да се вземат предвид:

—

В директивата няма разпоредби, отнасящи се до злоупотреби с права по отношение прилагането на свободата на договаряне. Комитетът предлага в рамките на прилагането на тази свобода да се имат предвид принципите за лоялна конкуренция и търговска етика. По тези въпроси ЕИСК се е произнасял и преди: „За да има лоялна конкуренция, държавите-членки следва да се приканят да предвидят правни разпоредби в областта на конкуренцията по отношение на борбата с нелоялните търговски практики, с цел да се направят неправомерни неравноправните клаузи за прекалено удължените срокове за плащане, надвишаващи средния продажбен цикъл (над 60 дни) и без законни основания“ (14).

—

В рамките на договорите за обществени поръчки се изискват гаранции за добро изпълнение само от предприемачите, като в същото време властите не дават подобни гаранции по отношение на плащането в определените срокове. Това положение трябва да бъде коригирано.

—

Принципът за свобода на договаряне не може да действа изцяло, когато става въпрос за определяне на сроковете за плащане и получаване в рамките на обществени поръчки, тъй като предприятията не разполагат с реални възможности да водят преговори с публичните власти.

—

Свободата на договаряне трябва да се упражнява по-скоро в посока на въвеждане на по-благоприятни за кредитора клаузи, отколкото на установяване на разпоредби, които противоречат на общите правила; ето защо се предлага в частта от изречението „освен ако е специално договорено и е надлежно обосновано друго“ (член 5, параграф 3), думата „друго“ да се замести с израза „по-благоприятно за кредитора“; това предложение се отнася също така и до член 4, параграф 1 относно обезщетението за разходите по събирането.

4.2   Създаване на правно задължение за длъжниците да изплащат лихви, обезщетения и да възстановяват минимални вътрешни разходи

4.2.1   Във Финландия и Швеция лихвите за забавените плащания могат да бъдат събирани автоматично, без да са необходими съдебни решения; тази практика трябва да се въведе навсякъде. Комитетът предлага да се въведе законово (правно) задължение за плащане на лихви, обезщетения и други възстановявания на минимални вътрешни разходи, като се прилага принципът за свобода на договаряне – в смисъл да се предвиди нормативна база за възможността да се договарят по-благоприятни за кредитора условия или суми, така че МСП да могат да упражняват това право без да им се налага да полагат големи усилия или да се колебаят да предприемат стъпки в тази посока поради слабата си позиция.

4.3   Отношения с професионалните организации

4.3.1   Необходимо е организациите на работодателите и на МСП да бъдат консултирани и включени при въвеждането на директивата и при прилагането и контрола на приетите мерки за намаляване и спазване на сроковете за плащане. Те трябва да бъдат подпомогнати да развият директни или онлайн информационни услуги, както и да предоставят съвети и съдействие на своите членове по отношение на забавените плащания и несправедливите клаузи.

4.3.2   Комитетът предлага в съдържанието на член 6, параграф 3 да се включи изрично изразът „организации на работодателите и на МСП“ относно средствата за действие, приложими за суспендиране на явно несправедливите клаузи, като привлича вниманието върху факта, че избраният термин („организации“) може да създаде проблеми при въвеждането на текста.

4.3.3   Тъй като организациите на работодателите и в частност онези на МСП могат също да дадат сериозен принос за изготвянето на доклада, посочен в член 10 от предложението за директива, тяхното виждане трябва да намери място в този доклад.

4.4   Комитетът счита, че е необходимо да се предвидят ефикасни и действащи процедури за предявяване на искове към длъжниците.

4.4.1   Комитетът подчертава, че за събиране на задълженията е изключително важно да се въведат прости, бързи и действащи процедури, които да бъдат достъпни за ръководителите на предприятия, особено на МСП, и настоява за получаване на изпълнително основание в срок не по-голям от 90 дни, в случаите, когато дълговете не се оспорват (член 9). Необходимо е също така да се подобрят процедурите, с които се цели установяване на наличието на явно несправедливи договорни клаузи.

5.   Други бележки и предложения

5.1   ЕИСК настоява за подобряване на нормативната уредба, отнасяща се до явно несправедливите договорни клаузи (член 6) и предлага то да бъде извършено като се дефинират квалифициращи ги определения, както и чрез добавяне към списъка на клаузите, които продължават да бъдат считани за явно несправедливи, на тези, които изключват изплащането на обезщетение за разходите по събиране на задълженията, клаузата за запазване на собственост и гаранцията за добро изпълнение на задължението за плащане.

5.2   Комитетът потвърждава отново своята позиция относно физическите лица, които от чисто правна гледна точка са извън приложното поле на директивата в сегашния ѝ вид, но са поставени при сходни условия в отношенията им с някои предприятия и с публичната администрация и приканва „Комисията да проведе проучвания по тези въпроси с цел да се определи целесъобразността от включване на някои аспекти на тези отношения с потребителите в новата директива или от изготвяне на специфични предложения“ (14).

5.3   ЕИСК предлага да се определи понятието „неоспорени дългове“ (член 9). Наличието на подписана от бенефициента фактура или на документ, който удостоверява получаването на стоките, би трябвало да направи оспорванията недопустими.

5.4   Комитетът обръща също така внимание и върху следните въпроси:

—

би било подходящо посоченото в член 1, параграф 2, буква б изключване от приложното поле на новата директива на договорите, сключени преди 8 август 2002 г., да бъде заличено и включено в член 11, параграф 4, в който се определя датата на въвеждането на директивата;

—

в определението на понятието „лихви“ (член 2, параграф 5) би трябвало да се предвиди възможност за договаряне за техния размер, в това число и с публичните власти;

—

за да се избегнат проблемите по въвеждането на текстовете е необходимо да се изброят подробно следните три категории договори за обществени поръчки: договори за доставки, договори за услуги и договори за строителни работи, или пък те да бъдат посочени под общото наименование „договори за обществени поръчки“ (член 5, параграфи 1, 2 и 6, пропускайки договорите за строителни работи);

—

замяната на формулировката „дата на получаване от длъжника на фактурата“ с „дата на предаване на фактурата на длъжника“ (член 3, параграф 2, буква б и член 5, параграф 2, буква б) би допринесло за опростяване на доказателствената тежест и за намаляване на разходите, свързани с пощенска пратка или с изготвянето на електронни фактури;

—

в член 4, параграф 1 би трябвало да се уточни дали понятието „дълг“ включва само стойността на продукта или обхваща и ДДС и другите разходи, например транспортните;

—

в член 5, параграф 5 относно правото на компенсация от 5 % от дължимата сума би трябвало да се уточни дали е възможна компенсация над този процент, когато съществуват доказателства в този смисъл.

5.5   Необходимо е да се избегне налагане на неоправдано дълги срокове на плащане и на забавяне на плащане в случай на:

—

подизпълнение на обществени поръчки (би следвало към подизпълнителите да се прилагат същите правила на плащане както за публичните власти);

—

доставки за големите вериги за търговия на дребно. Комитетът вече предложи да се въведе „доброволен етичен кодекс, който би могъл да бъде подкрепен с писмени договори“, за да се даде на МСП възможност за достъп до големите вериги за търговия на дребно с минимум гаранции (15), като в същото време не се допуска оказването на натиск от страна на големите вериги за търговия на дребно и/или големите доставчици.

5.6   Необходимо е поне през първите три години на прилагане на директивата посоченият в член 10 доклад да бъде изготвян и предоставян всяка година, с цел да се осъществи непрекъсната оценка на постигнатите резултати и да се улесни обменът на добри практики.

5.7   ЕИСК подкрепя използването и развитието на съществуващите добри практики в областта на борбата със забавянето на плащане и намаляване на сроковете за плащане:

—

Европейска комисия:

—

мерки за намаляване от 30 на 20 дни на сроковете за изплащане на първоначалното предварително финансиране по грантови финансирания и договори с ЕС (9,5 милиарда евро); при останалите плащания, които се управляват централизирано, целта е да се намалят сроковете на плащане от 45 на 30 дни (в случаите на субсидиране);

—

по-широко използване на фиксирани ставки и еднократни общи суми при грантовите финансирания и централно управляваните търговски договори;

—

опростяване на общите предварителни процедури за стартиране на проекти, което може да допринесе за ускоряване на плащанията: предлагат се мерки, които да осигурят на службите на Комисията възможност да публикуват покани за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки с двегодишен срок и да използват стандартни процедури за възлагане на обществени поръчки;

—

насърчаване опростяването на мерките за контрол там, където това е възможно.

—

Обединено кралство: публичните органи са се ангажирали да изплащат фактурите в срок до 10 дни;

—

Ирландия, Белгия, Полша, Португалия, Чешката република: правителствата се ангажират да намалят забавянето на плащанията, по-специално на публичните власти;

—

Белгия: федералното правителство създаде нов специфичен кредит „мост“ в рамките на федерален инвестиционен фонд за финансиране на забавените плащания на равнище всички публични власти, а не само на федералната държава;

—

Испания: за 2009 г. официалният кредитен институт Instituto de Crédito Oficial (ICO) създаде ликвидно улеснение от десет милиарда евро за преференциални заеми, които ще позволят на МСП и на самостоятелно заетите да попълнят своите нужди в тази област. Тези средства са подчинени на правила за съфинансиране, които изискват например 50 % от тях да произлизат от ICO и 50 % от другите кредитни институции. Освен това „улеснението за авансово плащане от местните власти“ гарантира събирането на плащанията по издадените от предприятията и самостоятелно заетите лица фактури за извършена работа и предоставени на местните власти услуги.

Брюксел, 17 декември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1)  ОВ С 224 от 30 август 2008 г.; ОВ С 182 от 4 август 2009 г.

(2)  ОВ С 407/50 от 28 декември 1998 г.

(3)  С големи различия в отделните държави-членки и огромни разлики между Севера и Юга.

(4)  Intrum Justitia, European Payment Index (Индекс на европейските разплащания) 2009 г.

(5)  ОВ L 200 от 8 август 2000 г.

(6)  ОВ L 12 от 16 януари 2001 г.

(7)  ОВ L 143 от 30 април 2004 г.

(8)  ОВ L 399 от 30 декември 2006 г.

(9)  ОВ L 199 от 31 юли 2007 г.

(10)  ОВ С 182/30 от 4 август 2009 г.

(11)  COM(2008) 800 окончателен.

(12)  COM(2008) 394 окончателен, ОВ C 182 от 4 август 2009 г., стр. 30

(13)  Преамбюл на предложението за директива, съображение 16.

(14)  ОВ C 407/50 от 28 декември 1998 г.

(15)  OВ C 175/57 от 28 юли 2009 г.