Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социалното приобщаване“

С писмо от 18 декември 2008 г. г-жа Cecilia Malmström, министър по европейските въпроси на Швеция, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, се обърна към Европейския икономически и социален комитет с искане да изготви проучвателно становище относно:

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 октомври 2009 г.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 130 гласа „за“, без гласове „против“ и с 4 гласа „въздържал се“.

1.1. В бъдещата стратегия на Европейския съюз за растеж и работни места следва да се обръща повече внимание на целите за социално сближаване, се казва в новия доклад по темата, представен на 29 септември 2009 г. от Европейската комисия. В доклада на Комитета за социална защита се посочва, че социалната защита сама по себе си не е достатъчна, за да предотврати бедността и изключването, и се отправя призив да се постави по-силен акцент върху цели като борбата срещу бедността при децата и насърчаването на мерки за активно приобщаване.

Първите жертви на изключването са главно бедните и нискоквалифицираните лица, мигрантите или етническите и културни малцинства, хората с увреждания, лицата, живеещи в изолация, в лоши жилищни условия или бездомните.

Макар и работата да не предлага възможност автоматично да се избегнат изключването и рискът от бедност, заетостта остава най-доброто средство за социално включване.

1.2. Шведското председателство има амбицията да води борба срещу отрицателните последствия от икономическата криза върху растежа и заетостта на европейско и национално равнище. То възнамерява да определи приоритетни действия за предприемане на мерки, насочени към пазара на труда, които да сведат до минимум безработицата, да намалят броя на изключените и да върнат на работа тези, които наскоро са я загубили. Същевременно председателството иска да постави основите за създаване на дългосрочни и устойчиви работни места.

1.3. Според наскоро приключилата Среща на върха на Г20 тази година, държавите-членки, включително и ЕС, са успели да създадат и запазят работни места, което означава максимално намаляване на въздействието на кризата за редица граждани на Съюза. Усилията на държавите-членки се съсредоточиха по-специално върху подкрепата за запазването на работните места и доходите на домакинствата.

1.4. Но предизвикателството, пред което е изправен ЕС, се състои в това, че много граждани в трудоспособна възраст нямат достъп до работа, дори и през неотдавнашния период на икономически растеж. Освен това някои граждани нямат достатъчни доходи, които да им позволят да преодолеят бедността. Може да се заключи, че въпреки решителните мерки в подкрепа на възстановяването, през последните 18 месеца тази група се е увеличила и социалното въздействие на рецесията все още не може да се усети напълно.

1.5. ЕИСК е убеден, че би трябвало да се обърне по-голямо внимание на тези, които са най-отдалечени от пазара на труда, по-специално чрез по-големи усилия за прилагане на общите принципи за активно приобщаване, приети от Съвета през декември 2008 г. Това са хора с ниска квалификация, които имат по-малък достъп до учене през целия живот и по-малко възможности за обучение, такива, които се грижат за други хора (предимно жени), хора, които се пенсионират по-рано, хора с увреждания, лица от малцинствата, мигранти и млади хора.

1.6. ЕИСК препоръчва използването на отворения метод на координация за набелязване на най-добри практики при прехода от образование или обучение към заетост и прехода от домакински или граждански дейности към заетост и за търсене на решения за отстраняване на структурните пречки пред пазара на труда и социалното участие като цяло.

1.7. ЕИСК съзнава, че социалните услуги и защита зависят в голяма степен от публичното финансиране, което редица държави-членки се стремят да намалят поради настоящата криза. Затова той се противопоставя на всяка инициатива, която би могла да засегне солидарността, върху която почива социалната защита, и която е особено полезна за Европа. Целесъобразно е да се изберат мерки, които запазват социалната защита, като същевременно улесняват прехода към заетост и нейното запазване.

1.8. ЕИСК признава значението на ученето и обучението през целия живот за повишаването на пригодността за заетост на гражданите и отбелязва парадокса, че по-малко образованите имат най-малък достъп до учене през целия живот. Затова ЕИСК настоятелно препоръчва ефективно предоставяне на възможности и достъп по отношение на ученето през целия живот за всички граждани.

1.9. ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно значението на координацията и сътрудничеството на национално и местно равнище, включително между публичните власти, социалните партньори и гражданското общество и то не само в областта на заетостта, но също и по отношение на жилищното настаняване, здравеопазването и териториалната интеграция.

2.1. Европейските икономики и общества са изправени пред редица предизвикателства като изменението на климата, технологичния напредък, глобализацията и застаряването на населението. Наред с положителното въздействие на засиленото участие в пазара на труда през последните десетилетия, се наблюдават също и постоянни равнища на общата бедност и бедността сред работещите, значителна фрагментираност на пазара на труда и незначителен напредък по отношение на дела на безработните домакинства. Като се има предвид, че качествените работни места представляват най-добрата защита срещу бедността и изключването, настоящото становище се съсредоточава предимно върху връзката между заетост и приобщаване.

2.2. Световната финансова криза, която обхвана реалната икономика, е последното предизвикателство. В резултат на намаленото търсене и по-строгите условия за финансиране (1) се наблюдава значително влошаване на пазара на труда. Сезонно коригираното равнище на безработица в ЕС-27 през март 2009 г. беше 8,3 % в сравнение с 6,7 % през март 2008 г.. Това представлява обрат в тенденцията по отношение на безработицата, тъй като през предходните години нейното равнище в ЕС-25 намаляваше - от 8,9 % през март 2005 г. до 8,4 % през март 2006 г. и 7,3 % през март 2007 г. Въпреки че положението в отделните страни е различно, всички държави-членки и повечето сектори са засегнати от дълбокия икономически спад в международен мащаб. Най-засегнати са Испания, Ирландия и балтийските страни, където процентът на безработицата се удвои, а в случая с балтийските страни почти се утрои. Съгласно прогнозите безработицата ще продължи да расте.

2.3. Настоящите пакети от парични облекчения и данъчни стимули, които бяха въведени в почти всички държави-членки за борба с тази последна криза, имат за цел преди всичко да стабилизират финансовите системи, да смекчат отрицателното социално въздействие и след това да допринесат за възстановяването на растежа. Отделните държави-членки имат твърде различен обхват на действие, но се наблюдава тенденция към значително съсредоточаване на вниманието към политиките за запазване на заетостта на работниците, насърчаване на реинтеграцията на трудовия пазар, подкрепа на доходите, защита на лицата с ипотечен кредит срещу отнемане на собствеността, насърчаване на достъпа до кредит, както и инвестиране в инфраструктури в социалната сфера и здравеопазването, с цел стимулиране на заетостта и подобряване на достъпа до услуги (2). Въпреки това, шведското председателство смята, че мерките за борба с кризата трябва да вървят ръка за ръка с необходимите структурни реформи, за да се решат другите предизвикателства пред ЕС (напр. демографските промени, глобализацията), тъй като преди настъпването на кризата твърде много граждани на ЕС, които са могли да излязат на пазара на труда, не са имали достъп до работа, въпреки относително положителните икономически резултати.

2.4. Шведското председателство иска акцентът да бъде поставен върху:

2.4.1. начина, по който държавите-членки съвместно да се справят с последиците от бързото покачване на равнището на безработицата в резултат от икономическата криза;

2.4.2. ефикасните реформи, които могат да повишат мобилността на пазара на труда, включително и мерките, които могат да бъдат предприети за улесняване на завръщането на хората на работа.

Целта е да се противодейства на краткосрочните последствия на кризата и да се предприемат действия, за да се гарантира, че държавите-членки ще постигнат дългосрочната цел за високи равнища на заетост в рамките на нова стратегия на ЕС за растеж и работни места.

3.1.1. Преходът и социалната мобилност винаги са били част от живота в Европа. Породените от глобализацията промени подчертават необходимостта от системи за икономическо и социално управление, които са активно насочени както към различните видове преход, така и към социалната мобилност. Обвързването на стратегиите за активиране, рехабилитация и реинтеграцията на пазара на труда със социалната защита следва да се разглежда като цел на тази политика. В специализирана литература се посочват най-малко пет вида преход (3): от образование/обучение към заетост, между различните форми на заетост, включително самостоятелна заетост, между заетост и домашни/граждански дейности, между заетост и увреждане, между заетост и пенсиониране. Целта следва да бъде да се убедят хората, че има полза от преходите, както и да се насърчават активно да търсят работа и същевременно да им се осигурява необходимата подкрепа и защита в материално отношение.

3.1.2. Особена загриженост представлява преходът от образование/обучение към заетост, тъй като редица млади хора бяха изключени в по-голяма степен от другите от пазара на труда през периода на растеж, а понастоящем са засегнати в по-голяма степен от финансовата и икономическата криза (4). Въпреки че днес степента на квалификация на младите хора е по-висока в сравнение с тази на предходните поколения, те навлизат по-късно на пазара на труда, срещат по-малка стабилност на заетостта и са изложени в по-голяма степен на сегментация на пазара на труда и на безработица. ЕИСК отбелязва и приветства акцента, който Комисията поставя върху „Помощ за младите хора сега“ (5), но си задава въпроса как ще бъдат оценявани и преразглеждани качествените обучения и стажове, за да се осигури тяхната целесъобразност и в бъдеще. Препоръките на ЕИСК за борба с безработицата сред младежите се съдържат в становището му от 12 юли 2007 г. относно „Заетост на приоритетни категории“ (6). ЕИСК припомня, че мигрантите, хората от етническите малцинства, самотните родители и лицата с ниска квалификация са изложени на по-висок риск от изключване от пазара на труда и от социално изключване.

3.1.3. Преходите между заетост и домакински и граждански дейности оказват голямо въздействие върху жените и възможностите, които им се предлагат по отношение на вида трудов договор или продължителността на периода, прекаран извън трудовия пазар. Затова ЕИСК препоръчва предприемането на мерки за гарантиране на укрепването на равенството между половете.

3.2. Разработване и изпълнение на интегрирана политика, адаптирани мерки и усъвършенствано управление

3.2.1. С натрупването на опит от политиките за преход все по-ясно се очертават някои характеристики на „добрата политика за преход“. Стимулите и подкрепата се оказват от решаващо значение. Политиките за преход на пазара на труда трябва да се разглеждат съвместно със стратегиите за приобщаване, особено когато става дума за лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, за които системно ще бъдат необходими допълнителни усилия. Комитетът подкрепя виждането (7), според което кризата налага все по-неотложно прилагането на всеобхватни стратегии за активно приобщаване, които да съчетават и балансират мерки, насочени към приобщаващи пазари на труда, достъп до качествени услуги и адекватен минимален доход.

3.2.2. Ето защо по отношение на значителна част от населението в трудоспособна възраст, което трябва да осъществи прехода към заетост, ЕИСК приветства препоръката на Комисията (8) за засилен ангажимент и по-добра координация на национално равнище. Но освен това ЕИСК препоръчва и персонализиране на действията. Това е от значение, тъй като за реформите е жизнено важно наличието на консултантски служби, които да са „близо“ до хората или „на място“ и предлагат пътища за развитие, които са разработени ако не за конкретни лица, то за определени групи. Проектите и организациите на социалната икономика често заемат предна позиция в подходите, насърчаващи пътища за подкрепа на включването в пазара на труда и създаване на нови работни места за хората, които са най-отдалечени от пазара на труда.

3.2.3. Освен това ЕИСК препоръчва в този контекст социалният диалог да се допълва с граждански диалог. Такъв диалог вече съществува под една или друга форма в някои държави-членки. Този подход ще даде възможност на организациите на гражданското общество, които разполагат с опит и познания и поддържат тесни връзки с уязвими групи - включително живеещите в бедност, децата, младежите, семействата в несигурно положение, имигрантите и етническите малцинства, хората с увреждания, възрастните хора, да бъдат включени като важни участници в изготвянето на политиките, насочени към засилване на социалното приобщаване в Европа. Проучванията показват, че важен елемент на добра практика са именно качеството и компетенциите, включително познанията и умението да се работи с групи в неравностойно положение, които притежават предоставящите услугите професионалисти и техните институции.

3.2.4. ЕИСК изразява съгласие с препоръката в Съобщението на Комисията (9), че за подобряване на шансовете на хората в неравностойно положение за успех на пазара на труда е необходимо подобряване на сътрудничеството между публичните органи, публичните и частните служби по заетостта, социалните служби, образователните служби за възрастни, социалните партньори и гражданското общество. Освен това ЕИСК изтъква необходимостта от координация между различните видове услуги като здравеопазване, образование и жилищно настаняване, тъй като това се оказва елемент от ключово значение в добрите практики.

3.3.1. В Лисабонската стратегия на ЕС се поставя особено ударение върху социалното приобщаване в ЕС. Тя определя като обща цел необходимостта от развитието на по-цялостна икономика, която да е в състояние да съчетава ефективността и създаването на повече и по-качествени работни места с високо равнище на социална защита и по-високо социално и икономическо сближаване. Това е основата на европейските икономически и социални модели. Стратегията на ЕС след 2010 г. ще трябва да разполага с ясна визия за основните предизвикателства, пред които е изправено обществото и преразгледани инструменти за секторите на заетостта и социалното приобщаване. ЕИСК е в процес на изготвяне на становище относно политиката след Лисабонската стратегия.

3.3.2. В Лисабонската стратегия се подчертава, че създаването на работни места зависи до голяма степен от активни политики по заетостта, стабилна макроикономическа рамка, инвестиции в умения, научни изследвания и инфраструктура, по-добро регулиране и насърчаване на предприемачеството и иновациите. Предвид непрекъснато влошаващото се положение на пазарите на труда в резултат на икономическия спад са необходими допълнителни действия, тъй като основните последици от рецесията са върху хората. Кризата ще доведе до дълбоки промени на европейските пазари на труда. На работниците и предприятията трябва да се предоставят необходимите средства, за да могат успешно да се приспособят към променящата се действителност: да се запазят работните места, да се повишат уменията на всички равнища, по-специално уменията на нискоквалифицираните работници, да бъдат върнати хората на работа и да се осигурят условия за създаване на нови работни места.

3.4. Концепция за действие за съчетаване на гъвкавост и сигурност по време на криза (10)

В рамките на една интегрирана стратегия за засилване на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда и за подкрепа на тези, които временно са извън него, ЕИСК смята, че:

3.4.1. Съчетаването на гъвкавост и сигурност е още по-важно и целесъобразно в настоящата трудна икономическа ситуация, характеризираща се с увеличаване на безработицата, бедност, сегментиране и неотложна необходимост за стимулиране на растежа, създаване на нови и по-качествени работни места и укрепване на социалното сближаване.

3.4.2. Осъществяването на съчетанието между гъвкавост и сигурност изисква от една страна съставни елементи, благоприятстващи социалната защита, и от друга – ясни работни стимули с отворен пазар на труда, даващ възможност за повишаване на квалификацията, който укрепва останалите съставни елементи в комбинация с политики за преодоляване на структурните пречки пред участието и насърчаване на създаването на работни места, включително и на качествени работни места. Това ще допринесе за намаляване на социалното изключване и опасността от изпадане в бедност чрез отваряне на пазара на труда за всички граждани и по-специално за уязвимите групи.

3.4.3. Общите принципи за съчетаване на гъвкавост и сигурност като способ за изпълнение на Европейската стратегия за заетост, съчетани с всеобхватни стратегии за активно приобщаване, насочени към най-отдалечените от пазара на труда лица, предоставят цялостна политическа стратегия за съгласуване на усилията за справяне с последиците от кризата по отношение на заетостта и в социалната област, както и за подготовка за икономически подем.

3.4.4. ЕИСК приветства споразумението на социалните партньори в ЕС да следят прилагането на общите европейски принципи за съчетаване на гъвкавост и сигурност и да възприемат извлечените поуки. ЕИСК е в процес на изготвяне на становище относно съчетаването на гъвкавост и сигурност, което представлява неговият принос в тази област (11). Освен това ЕИСК приканва държавите-членки да положат повече усилия за прилагането на общите принципи за активно приобщаване, а Комисията да следи редовно напредъка.

4. Политика за социална защита и социално приобщаване

4.1. Системите за социална защита представляват потенциално значително предимство по отношение на социалното приобщаване, тъй като признават статут извън пазара, предполагат положителни действия от страна на държавата и се борят посредством колективната солидарност с условията, които ограничават възможностите на отделните граждани и групите в неравностойно положение да живеят в условия, при които се зачита тяхното достойнство. Успехът на европейската социална държава, особено в борбата с неравенствата, е доказан в множество документи и отразява основната европейска ценност, призната в Хартата на основните права. Комитетът смята, че главните предизвикателства пред социалната защита днес се състоят в това да се гарантира удовлетворяването на основните нужди на хората, дори ако те се различават по своето приложение в отделните страни, както и улесняването на лесни преходи, както беше посочено по-горе. Необходимо е да се предприемат действия, за да се извлече полза от преходните периоди и да се подобри достъпът до заетост на специфични групи, изпитващи проблеми на пазара на труда, като същевременно се запази равнището на бюджетните приходи на държавите-членки: да се намалят несвързаните със заплатите разходи на работодателите при наемане на работа, чрез намаляване на административната тежест и се проучи потенциалът за създаване на работни места особено за нискоквалифицирани работници, да се намалят факторите, които противодействат на започването на работа, да се подобри структурата на данъците и надбавките, така че работата да стане финансово по-привлекателна, включително като се намали данъчното бреме върху доходите на втория член на домакинството; да се предоставят стимули за безработните да започнат собствен бизнес, (напр. посредством обучение по предприемачество или микрокредити), като се осигури достъп до необходимите услуги, позволяващи включване. На тези, които не са в състояние да работят, трябва да се осигури подходяща подкрепа на доходите.

4.2. Комитетът желае да подчертае, че силната конкуренция, която е резултат от глобализацията, и въздействието на икономическата криза засилват необходимостта от осигуряване на достатъчна социална защита срещу социални рискове, включително безработица и от укрепване на функцията на социалната защита като инвестиция в полза на икономическата конкурентоспособност и социално приобщаване. Не трябва да се допуска реформите да застрашат принципите на солидарност, които са в основата на социалната защита и от които Европа се възползва. От друга страна, ако промяната е жизненоважна, системите за социална защита не следва да ѝ се противопоставят, а да бъдат направлявани от последователна, дългосрочна и съгласувана политика на социални реформи, които да осигурят защита и подкрепа за преходите в краткосрочен и дългосрочен план.

Поради това е важно да се разгледат начини, чрез които различните елементи на социалната защита да допринасят по-ефективно за социалното и икономическо приобщаване. Във връзка с това ЕИСК насочва вниманието към следните въпроси:

4.3.1. Отчитане на демографския дисбаланс и промяна на семейството

4.3.1.1. Перспективата за застаряване на населението в повечето европейски страни поставя различни въпроси, свързани със социалното приобщаване. Много страни вече предприеха мерки. Проблемът, който се откроява най-ясно, но към който не винаги се подхожда достатъчно ефективно, е увеличаването на дела на населението в пенсионна възраст, както и необходимостта от здравни и социални услуги. ЕИСК приветства препоръката на Комисията (9) да се насърчи наемането на работа на по-възрастни работници, както и търсенето и създаването на работни места в сектора на грижите посредством данъчни облекчения или други стимули. ЕИСК смята, че по предложението на Комисията да не се поощряват схемите за ранно пенсиониране е необходима интензивна дискусия по отношение на рамковите условия, обхвата, политическа подкрепа и др., именно за да не се създават отново социални проблеми за възрастните хора. ЕИСК вече даде важни предложения в това отношение.

4.3.1.2. Допълнителен аспект, който допринася за демографското положение, е фактът, че много политики, по-специално политиките, свързани със семейството, не са достатъчно ефективни, за да дадат възможност на хората да удовлетворят желанието си за деца (12). ЕИСК желае по-специално да привлече вниманието на разработващите политиките специалисти към своето становище относно семейството и демографските промени (13). Всяка страна трябва да има семейна политика, която да зачита желанията на всеки гражданин (включително децата), да цени семейния живот, да се бори срещу тежките последици, особено за децата, от разпадането на семейството, насилието и бедността и социалното изключване и която да е близо до живота и желанията на гражданите. Поради това основен приоритет на всяка европейска страна следва да бъде една цялостна семейна политика, която да свързва доходите, заведенията за детски грижи, достъпа на родителите до качествени работни места на пълно работно време, равенството между половете, образованието, социалните и културните услуги, заетостта и инфраструктурите и планирането.

4.3.2. Оптимизиране на осигуровката за безработица и насърчаване на интеграцията

4.3.2.1. Осигуровката за безработица е важна социална придобивка, която осигурява сигурност на съкратените или безработни работници, особено в ситуация, в която икономическата криза и конкуренцията изискват непрекъснато преструктуриране. Ако осигуровката за безработица е значителна, може да представлява дори фактор за безпрепятственото функциониране на икономиката и улеснява мобилността на трудовата сила. В някои страни, обаче, осигуровката за безработица просто означава пасивно разпределение на обезщетения, без адекватна система за реинтеграция в пазара на труда (т.е. преход от незаетост към заетост) или за обучение, насочено към заемане на устойчиво работно място. Като общо правило, разходите за осигуряване за безработица трябва да бъдат по-динамични. Този подход би могъл да се основава, както е вече в редица страни, на индивидуални споразумения за връщане на работа, които са предварително условие за придобиване на право на обезщетения. Отговорността на властите при този сценарий е да предоставят адекватна подкрепа и да създадат системи за интегриране и обучение и достъп до други услуги, подпомагащи приобщаването. Превантивният елемент е също от значение. За тази цел е необходимо да се действа на ранен етап, като се изтъкне необходимостта от намиране на решение на проблема с бедността сред децата, наред с провеждането и занапред на ефективна политика на професионално усъвършенстване през целия живот, което може да доведе до известно преориентиране по отношение на образованието в даден момент от живота на всеки човек.

4.3.2.2. Преходът и интегрирането на пазара на труда са от значение също и за други групи, например, за жертвите на злополуки, инвалидизирани лица поради заболяване (преход от заетост към незаетост поради увреждане). Това поражда на първо място въпроса за заместващ доход и, второ – за завръщане към заетост или достъп до нея. Доходът е необходимо условие за водене на независим начин на живот, но той не е непременно достатъчно условие. В много случаи все още се отдава твърде малък приоритет на интегрирането на такива хора в трудовия живот въпреки наличието на правни разпоредби за тази цел. Често практическите механизми за професионална ориентация и подкрепа за намиране или подновяване на работа са тромави и неефективни. Нито изискванията за получаване на право на осигуряване, нито размерът на обезщетението не трябва да отказват съответните лица да преминат функционална или професионална рехабилитация или да започнат отново работа. Точно обратното - те трябва да ги насърчават да направят това. Въпреки това, реформите, които изместват ударението от пасивни към активни мерки, не следва да губят от поглед целите, определени в Европейския кодекс за социално осигуряване и протоколите към него. Концепцията за подходяща заетост следва да има за цел да гарантира, че безработните лица се насочват към такава заетост, при която техните умения и квалификация се използват по най- продуктивен и ефективен начин за благото на обществото като цяло. От друга страна на хората, които не са в състояние да работят, трябва да бъде осигурена подкрепа на доходите, достатъчна, за да могат да водят достоен живот.

5. Насърчаване на учене и обучение през целия живот

5.1. Държавите-членки използват значително различаващи се помежду си системи и равнища на професионално обучение и образование за хора, които са част от работната сила. Фактът, че допълнителното образование и обучение сред гражданите на ЕС е много неравномерно разпределено, като по-добре образованите имат много повече възможности за допълнително обучение и образование по време на професионалната си кариера в сравнение с тези, които са с по-ниско образование, представлява значително политическо предизвикателство в контекста на глобализацията и настоящия икономически спад. При положение че именно хората с най-ниско образование са изложени на най-голям риск от преместване на работното място и безработица, един от най-важните политически приоритети е да се гарантира по-добър достъп и по-широко участие в обучението и образованието на групите с най-ниско образование. Поради това ЕИСК настоява на всички граждани, особено на групите, страдащи в най-голяма степен от изключване, които искат да засилят възможностите си на пазара на труда, действително да бъде предоставено право на обучение.

5.2. Фактът, че промените в социалните, икономическите, политическите и технологични условия ще доведат до последователно адаптиране на уменията, също предполага, че трябва внимателно да се разгледа съдържанието на общото обучение, особено ако образованието и обучението трябва да съответстват в по-голяма степен на потребностите на пазарите на труда. Затова от съществено значение е 1) да се даде солидно основно образование на всички млади хора; 2) да се определят настоящите и бъдещите потребности, които трябва да се анализират на местно и/или национално равнище, за да бъдат отразени различията в отделните държави-членки, както и между тях. ЕИСК отбелязва инициативата на Комисията „Нови умения за нови работни места“ (14) и ще отговори по изчерпателен начин.

5.3. ЕИСК изразява съгласие с препоръката на Комисията, че професионалната кариера не следва да започва с опита от безработица. Поради това е изключително важно на всеки, който напуска училище, има желание и е способен, да се предлага възможност за по-нататъшно образование или да участва в схема на професионално обучение, както и да бъде решително насърчаван да се възползва от тези възможности. За повече подробности относно отговора на ЕИСК вж. становището на ЕИСК относно заетостта на приоритетните категории (15).

6. Жилището като фактор за социално приобщаване

6.1. Липсата на жилище е сред най-тежките форми на изключване. Редица държави-членки на Европейския съюз са ратифицирали международни договори и конвенции, в които се признава и защитава правото на жилище: Всеобщата декларация за правата на човека (член 25), Международния пакт за икономически, социални и културни права (член 11), Конвенцията за правата на детето (член 27), Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (членове 14 и 15), Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (член 8), Европейската социална харта (членове 15, 16, 19, 23, 30, 31) и Хартата за основните права на Европейския съюз (член 34, параграф 3).

6.2. В Европа жилищната криза засяга 70 милиона хора, които живеят в лоши жилищни условия, като от тях около 18 милиона са застрашени от принудително изваждане от жилищата им, а 3 милиона са бездомни. Този брой се увеличава непрекъснато поради световната финансова криза, в резултат на която около 2 милиона семейства в Европа загубиха своя дом, тъй като не бяха в състояние да плащат вноските по ипотечните кредити (16). Това трябва да се превърне в приоритет за държавите-членки, с цел да сведат до минимум въздействието за техните граждани, особено за най-уязвимите.

6.3. Загубата на жилище води до обратен ефект на социалното включване с очаквано увеличение на търсенето на приемливо жилище на достъпни цени, по-малки гаранции по отношение на договорите за наемане на жилище, по-голям риск от налагане на възбрана при ипотечни споразумения и по-голяма опасност от принудително изваждане от жилище. Засегнатите от тази ситуация ще бъдат младежите, възрастните, безработните, бедните и имигрантите, както и семействата със среден доход. ЕИСК твърдо настоява да бъде гарантирано равно третиране по отношение на жилището и да бъдат установени механизми за предотвратяване на принудително изваждане, по-специално що се отнася до различните уязвими групи.

ЕИСК приветства прилагането на отворения метод на координация като рамка за обмен на добри практики и избора на проблема с бездомниците и изключването, свързано с липсата на жилище, за тематична насоченост на Отворения метод на координация в социалната сфера през 2009 г. Той препоръчва допълнителното му развиване посредством укрепване на съществуващите финансови инструменти на ЕС по отношение на:

6.4.1. програми за осигуряване на приемливи жилища на достъпни цени.

6.4.2. програми, подкрепящи разработването на алтернативни решения на жилищно настаняване и експериментални проекти за нови видове социални жилища, при които се отчитат солидарността между поколенията, културното многообразие и въпросът за социалното изключване в партньорство с местните власти, гражданското общество и социалните инвеститори.

6.5. ЕИСК изразява съгласие с твърдението на Съвета и Комисията (17), че финансовото приобщаване е предпоставка за устойчив успех на пазара на жилища и е необходимо да се предоставя подходяща подкрепа и съвет на тези, които са изправени пред принудително изваждане или отнемане на жилището.

7. Териториалната политика като фактор за социално приобщаване

7.1. Политиките, насочени към предлагането на жилища, трябва да вземат под внимание и да се допълват от политиките, свързани с териториалните или географските райони. Всички дейности, свързани със социалното приобщаване, насочват вниманието към наличието на необлагодетелствани региони и населени места. В много случаи факторите, които са довели до тази ситуация, са от инфраструктурен характер - неефективно предоставяне на услуги, недостатъчни комунални услуги и други съоръжения, както и липса на работни места, и могат да доведат до влошаване на социалната ситуация или на околната среда. В новите познания се отделя голямо внимание на местното равнище, като се показва как проблемите и недостатъците могат да се натрупат и да доведат до там, че някои населени места да не са просто населявани от уязвими хора, но поради тази и други причини, самите те да станат уязвими. Липсата на капиталови инвестиции – местни, национални или чуждестранни, задълбочава неблагоприятната ситуация в тези райони.

7.2. Следователно политиката следва да има за цел да се избягват дисбаланси между районите или регионите и да се гарантира, че се отделя необходимото внимание на особено необлагодетелстваните райони. В това отношение местните инициативи могат да изиграят важна роля, както и тези, които са насочени към социално възраждане на обеднели или западнали населени места или жилищни райони. Въпросът не е само да се инвестира в материална инфраструктура, но и да се наблегне на възстановяването на социалната и общностната инфраструктура, както и на социалния капитал в тези райони.

7.3. Заетостта е от особено значение за преодоляване на неблагоприятното положения в някои райони. Работни места, които се предлагат на местно равнище, спомагат за намаляване на бедността, насърчават социалното приобщаване и увеличават самоуважението, увереността в собствените сили и възможностите на изключените от обществото хора. Те също позволяват да се увеличат финансовите и други ресурси, които съществуват на местно равнище. И обратно – достъпът до услуги е предпоставка за създаването на работни места на местно равнище. От голямо значение е участието на местните общности в тези и в друг вид инициативи, като развитието на микропредприятия, управлявани на местно равнище.

7.4. ЕИСК е убеден, че редом с традиционните области на политиката за социално включване, следва да се въведе нова политическа област или въпрос, будещ загриженост. Целта е да се създаде активно и интегрирано общество. До известна степен се наблюдава значително припокриване с дейностите на политическите структури (напр. по отношение на жилищата, нискоквалифицираните работници), но става въпрос за проблем, будещ загриженост, който изисква специфично решение с помощта на конкретна отделна политика.

7.5. ЕИСК приветства предложението на Комисията (18) за мобилизиране и ускоряване на финансирането посредством нов механизъм на ЕС за микрофинансиране за заетост, за развиване на микропредприятията и социалната икономика. ЕИСК е убеден, че териториалната политика трябва да бъде приоритет с участието на държавите-членки, социалните партньори, компетентните местни власти и местните общности, включително и социалната икономика.

8. Управляване на многообразието и на интеграцията на мигрантите

8.1. Културното многообразие широко се признава като характеристика на Европа, но управлението в европейските общества не винаги е мултикултурно. ЕИСК смята, че в обхвата на социалното приобщаване трябва да се разглежда и начинът, по който европейското общество се отнася към малцинствата (например към лицата от ромски произход (19)) и мигрантите. Съществуват различни начини, чрез които тази ситуация може да бъде проучена и подобрена.

8.2. Комитетът смята, че следва да се разгледа съчетаването на „плурализъм“ и „равенство“ като условия за социално приобщаване. За приемното общество, малцинствата и мигрантите може да е трудно взаимно да оценяват своите култури и ценности. ЕИСК препоръчва редица основни мерки. За приемащата страна те включват мерки за идентифициране на приноса на мигрантите, но и факторите, благоприятстващи дискриминацията, поставянето в неблагоприятно положение и изключването. А за малцинствата и мигрантите е необходимо да покажат желание да се адаптират към нормите и традициите на приемащата страна, без да се отказват от своята идентичност и културни корени. Повече подробности се съдържат в становището на ЕИСК относно „Приоритетните категории за заетост“ (15).

8.3. Следва да се подчертае и ролята на междукултурния диалог като част от гражданския диалог или като самостоятелен вид. Сред възможните политически цели на този вид дейност са:

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Вж. параграф 2.1 от становище на ЕИСК от 11.6.2009 г. относно „Резултати от срещата на върха по заетостта“, докладчик: г-н Greif.(ОВ C 306, 16.12.2009 г.).

(2) http://ec.europa.eu/social/keyDocuments.jsp? type =3 & policyArea =750 & subCategory =758 & country =0 & year =0 & advSearchKey = & mode = advancedSubmit&langId = en. Следващото изчерпателно актуализиране се очаква през ноември 2009 г.

(3) Schmid, G. (2002) Wege in eine neue Vollbeschäftigung, Übergangsarbeitsmärkte und aktivierende Arbeitsmarktpolitik, (Към нова пълна заетост. Пазарите на труда при преход и политиките за активиране в областта на заетостта). Frankfurt: Campus Verlag.

(5) Вж.: „Споделен ангажимент за заетост“ (COM(2009) 257 окончателен), стр. 9.

(6) Вж. параграф 5 от становището на ЕИСК от 12.7.2007 г. относно „Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)“, докладчик: г-н Greif (ОВ C 256, 27.10.2007 г.).

(7) Вж.: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do? uri = OJ:L:2008:307:0011:0014:BG:PDF.

(8) Вж.: „Споделен ангажимент за заетост“ (COM(2009) 257 окончателен), стр. 16.

(9) Вж.: „Споделен ангажимент за заетост“ (COM(2009) 257 окончателен), стр. 9.

(10) Вж. Проект за заключения на Съвета „Съчетаване на гъвкавост и сигурност по време на криза“, SOC 374 ECOFIN 407, 10388/09.

(11) Вж. становище на ЕИСК от 1.10.2009 г. относно „Как да се използва съчетаването на гъвкавост и сигурност по отношение на преструктурирането в контекста на световното развитие“, докладчик: г-н Salvatore, съдокладчик: г-н Calvet Chambon (ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 1).

(12) Вж. становище на ЕИСК относно „Труд и бедност: към безусловно необходим цялостен подход“, докладчик: г-жа Prud'homme.(ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 52).

(13) Становище на ЕИСК от 14.3.2007 г. относно „Семейство и демографско развитие“, докладчик: г-н Buffetaut (ОВ C 161, 13.7.2007 г., стр. 66).

(14) „Нови умения за нови работни места. Изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“, COM(2008) 868 окончателен.

(16) Вж.: http://www.habitants.org/noticias/inhabitants_of_europe/european_platform_on_the_right_to_housing_2009.

(17) Вж. съвместния доклад на Комисията и Съвета относно социалната защита и социалното приобщаване за 2009 г., 7309/09, Раздел 2, параграф 8.

(18) Вж.: „Споделен ангажимент за заетост“ (COM(2009) 257 окончателен), стр. 11.

(19) Становище на ЕИСК относно „Интеграция на малцинствата – роми“, докладчик: г-жа Sigmund, съдокладчик: г-жа M. Sharma. (ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 88.).