Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно телемедицината в полза на пациентите, системите на здравеопазването и обществото“

На 4 ноември 2008 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно телемедицината в полза на пациентите, системите на здравеопазването и обществото“

Специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 26 юни 2009 г. (докладчик: г-н BOUIS).

На 455-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 юли 2009 г. (заседание от 15 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 160 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.1. ЕИСК посреща с интерес съобщението на Комисията, което подкрепя и насърчава държавите-членки да интегрират телемедицината в своите здравни политики.

1.2. ЕИСК подкрепя стремежа на Комисията за изграждане на доверие в телемедицината и нейното приемане, повишаване на правната яснота в тази област, решаване на техническите проблеми и улесняване на развитието на пазара при спазване на принципа на субсидиарност. Държавите-членки продължават да носят отговорността за своите политики в областта на общественото здраве и за развитието на телемедицината, в зависимост от своя инвестиционен капацитет.

1.3. Според ЕИСК здравните власти, специалистите и пациентите следва да се информират по-добре. Необходимо е последователно да им се предоставя достоверна информация относно оценката на съотношението разходи/ефективност.

1.4. ЕИСК ще следи внимателно за това научноизследователската и развойна дейност в тези области да гарантира напълно безопасността на използването, опростената ергономика и по-ниските разходи, свързани с придобиването и използването. Той отбелязва желанието на Комисията да подкрепи пилотен проект за мащабно теленаблюдение.

1.5. ЕИСК отбелязва трудностите в развитието на телемедицината въпреки факта, че при някои ясно определени условия тя може да допринесе за подобряване на системата на здравеопазване, което би било от полза за пациентите, практикуващите лекари и институтите за социално осигуряване. ЕИСК счита, че е необходимо да се пристъпи към определяне на нейното приложно поле и да ѝ се даде солидно правно основание.

1.6. ЕИСК смята за целесъобразно да се използват опростени определения на медицинските действия, които влизат в обхвата на телемедицината, с цел да се гарантира конфиденциалността и да се положат усилия за постигане на най-високото ниво на безопасност за пациентите.

1.7. ЕИСК приветства желанието за създаване през 2009 г. на европейска платформа, която да помага на държавите-членки да обменят информация относно националните правни рамки.

1.8. Според ЕИСК при медицинско действие, при което телемедицината се използва като допълнителна техника, трябва да се спазват правата и задълженията, свързани с всяко медицинско действие, но също така трябва да се отчитат задълженията, свързани със специфичния характер на това медицинско действие, като информация относно техническите средства за предаване на данни и опазване на тяхната сигурност.

1.9. За ЕИСК е очевидно, че широколентовият достъп (1) с еднакво качество във всички страни и всеобщата свързаност са основни предпоставки за развитието на телемедицината. Снабдяването на регионите, най-вече на селските райони и на най-отдалечените райони, с цифрово оборудване следва да бъде засилено, за да се гарантира равнопоставен достъп на гражданите до здравни грижи.

1.10. ЕИСК подкрепя желанието на Комисията да издаде документ за политическата стратегия на основата на съществуващите стандарти или на стандартите, които се изготвят понастоящем, с цел да се гарантира оперативната съвместимост, качеството и сигурността на системите.

1.11. Според ЕИСК освен техническите и организационните аспекти е необходимо да се развие обменът на добри клинични практики в сферата на телемедицината.

1.12. ЕИСК приветства предложението за определяне на три равнища на действие през следващите години.

1.13. На равнището на държавите-членки е необходимо да се обърне по-специално внимание на класификацията на медицинските действия, на свързаните с тях разходи и на нивата, на които тези разходи се възстановяват.

1.14. По отношение на страните, които ще получат подкрепа от ЕС, е необходимо да се приложат инструменти за управление и оценка на техническите аспекти и ефикасността на телемедицината.

1.15. По отношение на мерките, които Комисията е предприела, Комитетът счита, че тя би трябвало да подкрепи програми за информиране и обучение относно използването на новите технологии, предназначени за здравните специалисти и за широката публика, с цел да се успокоят страховете на потребителите и да се повиши доверието им.

1.16. ЕИСК изразява съжаление, че не се обръща специално внимание на аспектите, свързани с обучението на практикуващите лекари. Необходим е структуриран проект за обучение в университета и по време на трудовия стаж. Едно такова обучение обаче не трябва да се превръща в обучаване на „телелекари“, а да обучава всички лекари на телемедицина.

1.17. ЕИСК призовава Комисията и държавите-членки да спазват стриктно препоръките, формулирани в настоящото съобщение и предложения график.

1.18. ЕИСК счита, че организациите, които представят пациентите, потребителите и здравните специалисти, трябва да бъдат привлечени към определянето на условията на разработване на тези нови технологии. ЕИСК счита, че е важно да участва в анализа на различните етапи на изпълнението на поетите ангажименти.

1.19. Според ЕИСК развитието на телемедицината в услуга на пациентите, на системите за полагане на грижи и на обществото следва да се възприема в рамките на общото развитие на здравните системи и политики.

2.1.1. „Телемедицината“ (2), т.е. дистанционното предоставяне на здравни услуги, може да допринесе за подобряване на качеството на живот на пациентите и здравните специалисти и да отговори на предизвикателствата, с които се сблъскват системите на здравеопазване (застаряване на населението, разпространение на хроничните заболявания, домашно лечение, болни, живеещи в отдалечени райони или с ограничена мобилност, медицинска демография, неравномерно териториално разпределение на предлагането на грижи и др.).

2.1.2. Освен за подобряването на здравните грижи и ефективността на системите на здравеопазване телемедицината може да допринесе и за икономиката на Европейския съюз благодарение на динамичността на този сектор (по-специално МСП). Използването на телемедицината обаче е все още ограничено и пазарът продължава да е фрагментиран.

2.2.1. Съобщението подкрепя и насърчава държавите-членки да интегрират телемедицината в своите здравни политики, като посочва пречките пред нейното използване, оказва помощ за тяхното преодоляване и предоставя доказателства, които могат да предизвикат интерес към тези услуги по такъв начин, че те да бъдат приети от медицинската общност и пациентите.

2.2.2. Предвид факта, че за организирането, финансирането и предоставянето на здравни грижи на първо място носят отговорност държавите-членки и че само те имат капацитет да превърнат телемедицината в реалност, при спазване на принципа на субсидиарност, Комисията определя действията, които трябва да бъдат предприети от държавите-членки, от нея самата и от заинтересованите страни.

3.1. ЕИСК отбелязва обхвата на съобщението на Комисията, но желае да припомни ползата от информатизация на медицинските досиета и посочва, че този въпрос е тясно свързан с развитието на телемедицината.

ЕИСК приветства развитието на телемедицината като начин да се отговори на първостепенната цел - гарантиране на всеобщ равнопоставен достъп до качествени грижи. Той отбелязва предвидимото въздействие върху системите на здравеопазване и професионалните практики и счита, че е необходимо да се проявява по-голяма бдителност по отношение на риска от комерсиализация.

3.2.1. Развитието на телемедицината е лост за разпространяване на колегиалните практики на практикуващите лекари и мрежовата организация на грижите, както и фактор за повишаване на качеството на грижите и подобряване на достъпа до тях, но все пак тези промени трябва да бъдат прогнозирани и придружени от обсъждане на организацията, приоритизирането и възлагането на задачите, а също така и на протоколирането на практиките.

ЕИСК оценява предложените три равнища на действие и изказва съображения във връзка с този въпрос.

3.3.1. Изграждане на доверие в телемедицинските услуги и тяхното приемане

3.3.1.1. Според ЕИСК трябва да се предостави повече информация на лицата, които отговарят за общественото здравеопазване, на специалистите и на пациентите, както и на съответните организации, като се създадат дискусионни форуми. Това задължение за информиране трябва да се изпълнява посредством подчертаването на доказателства за ефективността на телемедицината. Във връзка с това трябва да бъда предоставена убедителна информация относно оценката на съотношението разходи/ефективност. Следва да се припомни, че развитието и продължителността на използването на телемедицината зависят от равнището на възстановяване на разходите за тези услуги и от остатъка, който се поема от пациентите.

3.3.1.2. ЕИСК отбелязва, че МСП в сектора не разполагат с достатъчен финансов капацитет за научноизследователска и развойна дейност. При това положение намесата на публичния сектор и на публично-частните партньорства е инструмент за широко разпространение на системите за теленаблюдение. По отношение на материалната база, ЕИСК ще следи разработването ѝ да даде възможност за гарантиране на нейната безопасност, опростена ергономика и по-ниски разходи за придобиване и използване. Разработването не може да бъде предоставено единствено на производителите.

3.3.1.3. ЕИСК подчертава, че развитието на телемедицината и по-специално на теленаблюдението поставя нови етични проблеми поради промяната в отношенията между пациенти и лекари. За да се приемат тези техники, които не могат да заменят контактите между хората, ЕИСК счита, че е необходимо да се определят ясно отношенията между лицата, които предоставят грижи, и тези, които получават грижи, с оглед на пациентите, които търсят човешка топлина, разбираеми, точни и успокояващи обяснения.

3.3.1.4. Според ЕИСК е от основно значение да се демократизира използването на техническите инструменти, за да се даде възможност на пациентите да запазят контрола върху своя живот и своите решения.

3.3.1.5. Освен това медицинският персонал, който общува с пациентите по телефона или посредством персонален компютър, трябва да премине през обучение по психология, за да направи по-човешка връзката от разстояние и да смекчава липсата на физическо присъствие, което досега беше основата на особената връзка между лекуващия лекар и пациента.

3.3.1.6. ЕИСК отбелязва с интерес желанието на Комисията в рамките на своята програма „За конкурентоспособност и иновации“ да подкрепи пилотен проект за мащабно теленаблюдение с участието на финансиращите органи и подчертава факта, че държавите-членки носят отговорността за оценката на своите потребности и своите приоритети в областта на телемедицината до края на 2009 г.

3.3.1.7. ЕИСК одобрява също така финансирането на програми като „Интелигентна заобикаляща среда“ (ИЗС) (3), която е въведена в съответствие с член 169 от Договора и насърчава държавите-членки да участват в нея.

3.3.2.1. ЕИСК отбелязва, че телемедицината се развива трудно, въпреки че при някои ясно определени условия тя би могла да допринесе за подобряване на системата на здравеопазване, което е от полза за пациентите, практикуващите лекари и институтите за социално осигуряване: тя представлява ефикасно средство за оптимизиране на качеството на грижите посредством бързия обмен и допринася за подобряване на ефективното използване на „медицинското време“. ЕИСК смята, че е необходимо да се определи нейното приложно поле и да ѝ се предостави задоволителна правна основа.

3.3.2.2. ЕИСК смята за целесъобразно да се придържа към опростени определения на медицинските действия, които влизат в обхвата на телемедицината, като:

По отношение на тези медицински действия, от първостепенно значение е да се внесе по-голяма правна яснота, да се гарантира укрепване на системите за защита на данните и най-високо ниво на безопасност на пациентите, както при събиране на данните, така и при тяхното съхранение и използване.

3.3.2.3. След като установи, че определенията на медицинските действия и техните правни и съдебни последствия, както и последствията, свързани с възстановяването на разходите, се различават в различните държави-членки, ЕИСК припомня, че ползвателите на здравни грижи са свободни да се консултират и да получават медицинско лечение в друга държава-членка, независимо от начина, по който се предоставя тази услуга (4), като това включва и телемедицината.

3.3.2.4. ЕИСК припомня своя интерес към установяването на система за обжалване в случай на нанасяне на щети и на ясни ред и условия за уреждане на споровете, в това число на транснационално равнище, което следва да доведе до широко разпространение на системата за задължително осигуряване за всички здравни специалисти.

3.3.2.5. ЕИСК приветства желанието за създаване през 2009 г. на европейска платформа, която да помага на държавите-членки да обменят информация относно националните правни рамки и техните евентуални промени, свързани с телемедицината.

3.3.2.6. Според ЕИСК телемедицината не може и не бива да замества традиционната медицина. Тя е допълваща и има ограничени възможности поради факта, че липсват клинични прегледи. Тя трябва да спазва правата и задълженията, свързани с всяко медицинско действие. Освен това трябва да се обърне по-специално внимание на следните фактори:

По-специално осъществяването на телемедицински действия трябва да съдържа информация относно приложените технически средства за предаване на данните.

3.3.3. Решаването на техническите проблеми и улесняването на развитието на пазара

Според ЕИСК широколентовият достъп (1), необходим за гарантиране на максимална сигурност, и всеобщата свързаност обуславят развитието на телемедицината. Доверието на практикуващите лекари и на пациентите в тази практика всъщност зависи от гарантирането на сигурността на прилаганите технологии и на лесното им използване.

3.3.3.1.1. Обезпечаването на регионите, най-вече на селските райони и най-отдалечените райони, с цифрово оборудване следва да бъде засилено, тъй като за телемедицината е необходима ефикасна мрежа, още повече че населението в подобни райони ще бъде особено повлияно.

3.3.3.1.2. За здравните специалисти липсата на широколентов достъп води до недопустимо удължаване на времето за отговор и пречи на предаването на папки с голям обем; влошаването на качеството на определени информации може да предизвика сериозни медицински рискове.

3.3.3.2. ЕИСК подкрепя желанието на Комисията да издаде в сътрудничество с държавите-членки документ за политическата стратегия относно гарантирането на оперативната съвместимост, качеството и безопасността на системите за теленаблюдение на базата на съществуващите стандарти или на стандартите, които се изготвят понастоящем на европейско равнище. Тъй като тези технологии са в процес на постоянно развитие, ЕИСК счита, че само редовните проверки на надеждността на хардуера могат да укрепят доверието.

3.4. Според ЕИСК, ако развитието на тези технологии представлява възможност за икономиката като цяло, въздействието върху нестабилното финансиране на системите на здравеопазване трябва да бъде оценено и би било целесъобразно да се отпуснат общностни помощи в сферата на научната и развойна дейност. Комитетът счита, че програмата в полза на „ИКТ дейности в подкрепа на достойното остаряване“ (5) за в бъдеще би трябвало да бъде насочена към специфичните особености на телемедицината.

Тъй като поради факта, че си остава пълноценно медицинско действие, телемедицината не бива да се разглежда единствено като подобласт на електронната търговия, ЕИСК приветства предложението, насочено към обозначаване на три равнища на действие през идните години.

На равнището на държавите-членки ЕИСК подчертава вниманието, което трябва да бъде обърнато върху класификацията на действията и възстановяването на свързаните с тях разходи. На практика не всички осигурителни системи са включили телемедицината като медицинско действие и проявяват предпазливост по отношение на съответните условия, при които тя се предписва.

4.1.1.1. Предвид разходите за инвестиции очевидно е необходимо здравните институции и/или органите, които отговарят за здравната политика, да потърсят в рамките на платформата за обмен между множеството заинтересовани страни възможности за намиране на финансови средства и определяне на техните източници. Въпреки това ЕИСК изразява безпокойство, че има риск здравноосигурителните вноски на болните, предназначени за заплащане на положените за тях грижи, да се увеличат значително под предлог на новите разпоредби.

По отношение на държавите-членки, които ще получат подкрепа от ЕС, ЕИСК установява, че предвид разнообразието от регламенти, практики и традиции в тези страни, е необходимо през 2009 г. да бъде публикуван анализ на общностна правна рамка, която може да бъде приложена в областта на телемедицинските услуги.

4.1.2.1. Според ЕИСК би било целесъобразно освен този анализ с помощта на ЕС да бъдат създадени и други инструменти за управление и оценка. Също така би било необходимо да се определят стратегически и последователни цели за гарантиране на видимостта, от която се нуждаят лицата, отговарящи за взимане на политическите решения. Тази видимост зависи от медицинско-икономическата оценка, съобразена с демографските предизвикателства и с предизвикателствата на развитието на системите на здравеопазване в интерес на пациентите.

По отношение на действията, които Комисията трябва да предприеме, ЕИСК счита, че за да се отговори на страховете на потребителите и свързаните с това проблеми на доверието, Комисията следва да подкрепи педагогически програми, насочени към запознаване на пациентите с новите технологиитеи инструменти, още повече че в много от случаите пациентите са възрастни хора.

ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не обръща специално внимание на аспектите, свързани с обучението на практикуващите лекари, с цел запознаването им с новите условия за упражняване на тяхната професия. Непрекъснатостта и координирането на грижите изискват също овладяването на нови инструменти за водене на диалог с пациентите.

4.1.3.1.1. ЕИСК счита, че в телемедицината, както и в много други области, обучението, адаптирано към всяка категория здравни специалисти, трябва да се разглежда като един от основните инструменти за осъществяване на промяната. Съществува необходимост от структуриран проект за образование в университета и по време на трудовия стаж, насочен към оптимизиране на използването на телемедицината за повишаване на качеството на грижите. Това предполага също редовно информиране на широката общественост.

4.1.3.1.2. ЕИСК отбелязва също, че интерактивният и интерпрофесионалният характер на използване на тези нови технологии представлява сам по себе си педагогически инструмент, благоприятстващ самостоятелното изучаване в рамките на партньорска работа, която ще се развива.

4.1.4. Според ЕИСК в областта на технологичните изследвания и развитието на хардуера и софтуера, както и по отношение на икономическите аспекти, свързани с предоставянето на оборудване и възстановяването на разходите, а също и по отношение на възприемането на телемедицината и доверието в нея, е необходимо тя да се разглежда като пълноценна медицинска практика, а не като мода или заменител. Желателно е да се предвиди хармонизиране и хомологизиране, за да се улеснят обменът между здравните специалисти и участието на пациентите посредством създаването на дружелюбна среда.

5.1. Културната еволюция, каквато се явява телемедицинската практика, изисква подходящи комуникации. Тази еволюция може да бъде придружена от развитието на нови професии.

5.2. Според ЕИСК развитието на телемедицината трябва да се възприема в рамките на развитие на здравните системи и политики.

5.3. Ползвателите на системата на здравеопазването се призовават да вземат по-голямо участие в грижите за своето здраве. Организациите, които представят пациентите, и тези на здравните специалисти ще трябва да бъдат включени в определянето на начините за развитие и финансиране на тези нови технологии.

5.4. ЕИСК счита, че е важно да участва в анализа на етапите на изпълнение на поетите ангажименти: освен за оперативното развитие на телемедицината и за средствата, които са на разположение, става въпрос за равнопоставен достъп на гражданите до грижите.

Брюксел, 15 юли 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(2) Телемедицината обхваща различни услуги, като телерентгенология, телепатология, теледерматология, телеконсултации, теленаблюдение, телеофталмология, с изключение на телехирургията. В съобщението обаче информационните/здравните портали, информатизираните здравни досиета, електронното предаване на рецепти и насочването на пациентите към специалисти не се разглеждат като телемедицински услуги.