22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/123


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет: Зелена книга за териториално сближаване: Да превърнем териториалното многообразие в предимство“

COM(2008) 616 окончателен

2009/C 228/24

На 6 октомври 2008 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет: Зелена книга за териториално сближаване: Да превърнем териториалното многообразие в предимство

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 март 2009 г. (докладчик: г-н OLSSON).

На 452-ата си пленарна сесия, проведена на 24 и 25 март 2009 г. (заседание от 25.3.2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 88 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1.   Контекст

1.1   Още при създаването му, на Европейския съюз беше възложена задачата да гарантира хармоничното развитие на икономиките чрез намаляване на различията, съществуващи между различните региони (1).

1.2   Тази задача, която беше останала в сянка през първите десетилетия от съществуването на европейския проект, придоби голямо значение с реформата от 1988 г., започната от Жак Делор след приемането на Единния европейски акт, с който специално беше създадена политиката за икономическо и социално сближаване.

1.3   Договорът от Амстердам, подписан през 1997 г., свързва социалното и териториално сближаване с услугите от общ икономически интерес в изразяването на европейските ценности (2).

1.3.1   В Договора от Амстердам се уточнява, че „Общността цели да намали различията между равнищата на развитие на различните региони и изоставането на регионите или островите в най-неблагоприятно положение, в това число и селските райони“.

1.4   Ако процедурата по ратифициране на Договора от Лисабон приключи, на Европейския съюз ще бъде възложена нова цел: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване (3).

1.5   Специално внимание ще бъде отделено на „селските райони, на районите, в които протича индустриален преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони“ (4).

1.6   През май 2007 г. на неформалната среща на министрите, отговарящи за градското развитие и териториалното сближаване, беше приета Териториалната програма. В този документ 27-те държави-членки се ангажират да си сътрудничат заедно с Комисията и другите европейски институции „за насърчаване на полицентричното териториално развитие на ЕС и по-доброто използване на наличните в регионите ресурси“ (5). Те изготвят и своя работна програма за периода до 2011 г.

2.   Общи бележки

2.1   На 6 октомври 2008 г. Комисията публикува „Зелена книга за териториално сближаване: Да превърнем териториалното многообразие в предимство“ (6). В началото на този кратък документ тя представя икономическото и социалното сближаване от териториална гледна точка; след това определя предимствата и предизвикателствата на европейското териториално многообразие във връзка с три основни политически отговора – концентрация, свързване и сътрудничество, към които се прибавят специфични географски характеристики, като например планинският характер на регионите, островното положение и слабата населеност. Комисията препоръчва оптималният подход за постигане на целта за териториално сближаване да съчетава подобряването на координацията на секторните политики с разширяването на партньорството между отделните равнища.

2.1.1   Консултацията завършва със списък от 15 въпроса, групирани в 6 теми. ЕИСК ще следва реда на поставените въпроси, като все пак отбелязва, че всеки въпрос е предшестван от изречение, което понякога заслужава да бъде обсъдено.

2.1.2   Зелената книга дава възможност на ЕИСК да внесе яснота по своите разсъждения относно териториалното сближаване, като се базира на специфичната роля, която му е възложена от договорите, както и на състава и експертността на своите членове.

2.1.3   Ето защо, за да обогати дебата, ЕИСК ще се постарае по-скоро да го допълни, отколкото да подкрепи разсъжденията, представени от другите институции на Общността.

2.1.4   Трябва да се отбележи, че териториалното измерение на действията на Общността и на секторните политики и териториалният подход на политиката на икономическо и социално сближаване бяха разгледани в няколко становища на ЕИСК, което е неоценим източник на вдъхновение.

2.1.5   Според ЕИСК териториалното сближаване трябва да бъде обща цел, за която допринасят всички географски равнища, при зачитане на принципа на субсидиарност, но която може да бъде ефективно постигната, само ако всички равнища поемат отговорността си по съгласуван и допълващ се начин.

2.2   ЕИСК следва да играе съществена роля за благоприятстване на по-голямото сближаване и участие на организираното гражданско общество в европейския проект и в настоящия случай, за да улесни прилагането на политиките и действията, които насърчават териториалното сближаване. Комитетът подчертава, че демокрацията на участието, призната като компонент на демократичните принципи за функциониране на Съюза (7), е неотменимо условие за осъществяването й.

2.2.1   В действителност тенденцията към увеличаване на икономическите и социалните различия, които често се проявяват с натрупване върху някои територии, е рисков политически фактор, който не бива да се пренебрегва. Това увеличаване може да засили недоверието на гражданите към техните управляващи по принцип и в частност към европейския проект.

2.2.2   И обратно, териториалното сближаване може да даде възможност социалният капитал да бъде запазен или развит. В действителност богатството на отношенията между членовете на една група или общност на местно равнище, което е залог за динамизъм и иновации в социален, икономически, политически и културен план, до голяма степен зависи от хармоничните условия за живот и от възможностите за обмен с другите територии.

2.3   ЕИСК особено настоява за подход, тясно свързан с гражданите, с техните нужди и очаквания. Условията за живот на хората, по-специално хората в най-неблагоприятно положение, трябва да са в центъра на вниманието и да са основна цел на териториалното сближаване. Социалният прогрес, в съчетание с икономическото развитие, е основата за намаляването на съществуващите различия, както между гражданите, така и между териториите.

2.4   ЕИСК смята, че човекът и гражданството трябва да бъдат в центъра на политиките и действията на Общността, ЕИСК настоява за прилагането на Хартата на основните права като абсолютно необходим инструмент на териториалното сближаване.

2.4.1   ЕИСК счита, че териториалното сближаване трябва да се опира на нов договор с гражданите и организираното гражданско общество, даващ възможност за взаимодействие между процедурите за участие отдолу нагоре, включвайки също така гражданския диалог и инициативите на Европейския съюз.

2.4.2   В резултат на това препоръчва при разработването на секторните политики да се прилага принципът „Мисли първо за малките“, така че да бъдат отчетени потребностите на гражданите и социално-икономическите участници на най-малкото териториално равнище.

2.5   ЕИСК е инициатор на европейски социален модел, основан върху общи европейски ценности и цели, които включват икономическо развитие и социален прогрес. Социалната и икономическата политика са взаимозависими; те взаимно се укрепват и най-често се проявяват конкретно на дадена територия.

2.5.1   ЕИСК припомня, че понятието „териториално сближаване“ е вписано в Договора за Европейския съюз вече повече от десет години, заедно с услугите от общ икономически интерес. Ето защо той приканва Комисията да направи възможно най-скоро правна, юриспруденциална и икономическа равносметка за прилагането на този член от влизането в сила на договора от Амстердам.

2.5.2   ЕИСК обръща внимание върху факта, че понятието „територия“ е не само географско; то съдържа и измерение на идентичността. Ето защо териториалното сближаване е свързано с чувството за принадлежност, като включва всички компоненти на личния и колективния живот.

2.5.3   Според някои, територията поражда положително чувство и е източник на гордост, когато става дума за дадено село, град или регион с героично минало или със забележително природно богатство, или пък е известна със своята културна или икономическа динамика. Според други, напротив, тя поражда негативно чувство, свързано с натрупването на недостатъци, с дадено място на икономическо неблагополучие, на лишения и социално насилие, когато става дума например за градски квартали в неблагоприятно положение.

2.5.4   Следователно действието в полза на териториалното сближаване трябва да бъде едновременно многоизмерно и многопосочно; с него понякога се цели улесняване и подкрепяне на положителните аспекти, а понякога - коригиране и предотвратяване на отрицателните.

2.6   ЕИСК счита, че трябва да се даде конкретна форма на целта за териториално сближаване и тя да се направи практически приложима, като се определи ясно една пътна карта. В действителност в миналото техниката на „пътната карта“ винаги се е оказвала изключително ефикасна, например цел 92 за единния пазар, етапите на Икономическия и паричен съюз или преговорите за присъединяване с държавите от Централна и Източна Европа. Ето защо по отношение на консултацията Комитетът препоръчва да бъде направен график, както и предложения, свързани с инструментите и методите на действие.

2.6.1   По този въпрос ЕИСК държи да припомни, че настоящият европейски бюджет не позволява да се гарантира правилно икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европа (8). От друга страна, изразява съжаление, че прекалено често утежненият и усложнен характер на процедурите затруднява достъпа до финансиране на крайните потребители – граждани и предприятия.

2.6.2   ЕИСК приема положително Зелената книга като още една стъпка по пътя към европейската интеграция и приветства започването на такъв дебат. Комитетът признава, че има опасност тази нова цел да създаде материални пречки и да предизвика политически резерви. ЕИСК обаче изразява съжаление, че този документ дава твърде малко информация относно вече съществуващите действия за координация и сътрудничество и че не отива достатъчно далеч в предлагането за насоки за действие.

3.   Отговор на въпросите

3.1   Кое е най-доброто определение за териториалното сближаване?

3.1.1

ЕИСК изразява съжаление, че в Зелената книга Комисията не е представила вече направените по този въпрос разсъждения, докато в своите доклади за сближаването тя е предложила определения.

3.1.2

Комитетът споделя направения от Комисията анализ в третия й доклад за сближаването, а именно „По отношение на политиката целта е достигане на по-балансирано развитие чрез намаляване на съществуващите различия, преодоляване на териториалните неравновесия и съгласуване едновременно на секторните политики, които имат териториално въздействие и на регионалната политика. Важно е също така да се подобри интеграцията и да се насърчава сътрудничеството между регионите“ и „независимо от срещаните трудности, ключовото условие за териториалното сближаване е равен достъп до базовите съоръжения, до услугите от първа необходимост и до знанието – за всеки човек, където и да живее той.“

3.1.3

Опирайки се на предходните си становища, ЕИСК счита също така, че териториалното сближаване трябва да даде възможност да се възприеме глобална визия за европейската територия (9). Комитетът счита, че балансираното и устойчивото развитие на териториите на ЕС (10) трябва да служи за подобряване на конкурентоспособността, икономическото и социалното сближаване и икономическата ефективност на основата на знанието (11) заедно с целите за солидарност и социална справедливост (12).

3.1.4

ЕИСК счита, че териториалното сближаване ще бъде възприето от гражданите само когато то придобие конкретно значение за тях и когато те участват в определението и прилагането му. В заключение ЕИСК дава приоритет на определение на териториалното сближаване, в което се изтъкват „ползите“ от гледна точка на гражданите и на социално-икономическите участници по места: териториалното сближаване трябва да гарантира равни възможности и справедливи условия за живот за всички европейци навсякъде.

3.2   Какви нови елементи може да внесе териториалното сближаване в сегашната практика на Европейския съюз в областта на икономическото и социалното сближаване?

3.2.1

ЕИСК счита, че териториалното сближаване изтъква необходимостта икономическото и социалното сближаване да бъде гарантирано в синергия. В настоящия контекст, характерен с редуване на кризи – финансова, икономическа, продоволствена, жилищна, климатична и т.н. – то предупреждава да не се допуска моделът за развитие, който използвахме през последните 50 години.

3.2.2

ЕИСК е на мнение, че трите измерения – социално, икономическо и териториално – трябва да бъдат насърчавани едновременно, като се стимулира въвеждането на по-устойчив модел за развитие.

3.2.3

Комитетът припомня, че в Третия доклад за сближаването Комисията очерта три аспекта за една политика на териториално сближаване, в която никой от тях няма предимство пред другите два: първият е коригиращ и цели „намаляването на съществуващите различия“, вторият е превантивен с „подобряване на съгласуваността на секторните политики, които имат териториално въздействие“ и третият е насърчаващ със „засилване на териториалната интеграция чрез насърчаване на сътрудничеството“.

3.2.4

Според ЕИСК това триединство е разумно, но все пак държи да подчертае, че териториалното сближаване в никакъв случай не може да се сведе до добавянето на един раздел към сегашната политика на икономическо и социално сближаване. В действителност всички политики трябва да бъдат включени в рамките на една териториална стратегия, която следва да бъде определена на европейско, национално, регионално и дори на местно равнище (13).

3.2.5

Що се отнася до структурните политики на Съюза (така, както са определени в Зелената книга), Комитетът подкрепя една по-добра интеграция между фондовете, като се стигне далеч отвъд необходимата координация.

3.3   Мащаб и обхват на териториалното действие

3.3.1

ЕИСК изразява учудване, че Комисията представя управлението на няколко равнища само като евентуалност или възможност, докато той счита, че то е необходимост, доказала своята ефективност и постепенно превърнала се в принцип на управление в Европейския съюз.

3.3.2

Комитетът подкрепя предложението за интегриран подход, но счита – както е посочено по-горе – че този подход трябва да се изразява в конкретни мерки, като например интеграцията на фондовете, свързани със структурните политики на Съюза. Изразявайки съжаление, ЕИСК подчертава, че сегашната практика отстъпва много в сравнение с предходните периоди за планиране. Утежняването на счетоводните, финансовите и одитните правила доведе до увеличаване на административните проверки, които са източник на по-сложни процедури за крайните бенефициери.

3.4   Може ли Европейският съюз да благоприятства териториалното сближаване? По какъв начин той може да допринесе за това, като същевременно спазва принципа на субсидиарност?

3.4.1

Според ЕИСК крайъгълният камък на едно ефикасно осъществяване на териториалното сближаване е преди всичко в определянето на подходящи системи за управление, за да може след това да се премине към интегрирано управление на сложни ситуации, които да отчитат съвкупността от следните елементи:

различните териториални равнища, засегнати от действията и вземането на решения;

различните центрове за вземане на решения, които имат собствени специфични особености и приоритетни цели.

3.4.2

Един подход отдолу нагоре, който се основава на ангажирани граждани, благоприятства интеграцията на общностните и националните политики именно защото организираното гражданско общество нормално би трябвало да има цялостен подход към политиките и действията, за разлика от властите, отговарящи за секторните политики на национално и европейско равнище. Този подход е в пълно съответствие със субсидиарността във всичките ѝ форми.

3.4.3

ЕИСК потвърждава отново своето искане за точен график, представящ подробно целите и действията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план (14) и включващ вече започнатите или планираните срокове и действия от страна на институциите и заинтересованите страни, по-специално на европейско и национално равнище.

3.5   В каква степен териториалният мащаб на политическата намеса трябва да бъде адаптиран към естеството на разглежданите проблеми?

3.5.1

Според ЕИСК едно от най-конкретните и най-приоритетни проявления на териториалното сближаване е гаранцията за достъп до УОИИ и до СУОИ  (15) на всички европейски граждани, независимо къде живеят или работят. По-конкретно става дума за една област, която изисква съгласуване на политиките и ефективно управление на няколко равнища. Сегашната ситуация далеч не е задоволителна, особено за най-уязвимите територии и за техните обитатели или икономически и социални участници.

3.5.2

ЕИСК потвърждава искането си да бъдат определени на равнище Общност „общи стандарти за всички услуги от общ интерес (икономически и неикономически), включително и за социалните услуги от общ интерес, които да бъдат определени в приета по процедурата за съвместно взимане на решения рамкова директива, като по този начин се създаде общностна рамка, отразяваща специфичните им характеристики“ (16).

3.6   Регионите с особени географски характеристики трябва ли да са обект на специфични мерки? Ако да, то какви?

3.6.1

С цел установяване на „истинска равнопоставеност между териториите“ ЕИСК препоръчва приемането на конкретна политика за регионите с трайно неблагоприятни условия, включително най-отдалечените региони, базирана на принципите за трайност (мерки, предвидими в дългосрочна перспектива), „позитивна дискриминация“ (по отношение на бюджетните ресурси и някои правни дерогации от общите принципи) и пропорционалност (обхватът на мярката и нейното въздействие трябва да бъдат съобразени с конкретния случай), за да се отчита многообразието на ситуациите (17).

3.6.2

В тези региони, които изискват допълнителни усилия по отношение на планиране на развитието и подготовката на финансови проекти, ролята на ЕС не трябва да се изразява в заместване на местните и регионалните власти и социално-икономическите партньори, а в енергично насърчаване към съгласуване и сътрудничество.

3.7   По-добро сътрудничество

3.7.1

ЕИСК счита, че сътрудничеството е една от основите на европейския социален модел и е необходим инструмент за интеграция.

3.7.2

Комитетът счита, че териториалното сътрудничество среща пречки поради колебанието на публичните власти на различни равнища да сътрудничат и да споделят своите умения. ЕС следва да насърчава култура на сътрудничество в регионите, като улеснява и опростява използването на съществуващите инструменти като партньорството.

3.7.3

ЕИСК признава приноса на първите две части от целта за териториално, трансгранично и транснационално сътрудничество. Комитетът подчертава обаче важността на междурегионалното сътрудничество – забравено в Зелената книга от Европейската комисия, което само по себе си е важен инструмент за обмен на опит и на добри практики между несъседни, споделящи едни и същи цели територии.

3.8   Каква роля може да играе Комисията, за да благоприятства и подкрепя териториалното сътрудничество?

3.8.1

ЕИСК счита, че териториалното сближаване трябва да бъде възможност за участниците и хората, принадлежащи към териториите в най-неблагоприятно положение, да провеждат своя собствена стратегия за развитие, а не само да се поставят в положение на зависимост и очакване по отношение на евентуално финансово компенсиране. За да бъдат насърчавани да изтъкват своите предимства и да изграждат свои проекти, те трябва да имат достъп до специфичните мрежи за иновации и за обмен на добри практики, заедно с други, дошли от други територии участници, които споделят същите географски, климатични или демографски предизвикателства.

3.8.2

Ето защо ЕИСК призовава Комисията да наблегне в по-голяма степен върху териториалната, социалната и политическата иновация в програмата за междурегионално сътрудничество INTERREG IV C, да засили сътрудничеството в насока 4 на FEADER, посветена на Програмата LEADER и да въведе някои изменения с цел улесняване на използването на наличните суми.

3.9   Необходими ли са нови форми на териториално сътрудничество?

3.9.1

ЕИСК подкрепя въвеждането (отново) на инициативни програми на равнище на Общността след междинното преразглеждане на структурните политики. Премахването на URBAN, EQUAL, Interprise и други такива програми, които са доказали ефикасността си, беше загуба за тематичното териториално сътрудничество, както и за социалната иновация, доколкото тази роля не беше включена в основната дейност на фондовете, нито другаде.

3.9.2

ЕИСК подчертава, че за някои региони, които имат специфично географско положение, поради близостта им с други големи региони на света, като най-отдалечените региони в Карибско море или в Индийския океан и регионите от източната граница на Съюза, обичайните форми на териториално сътрудничество следва да бъдат пригодени.

3.10   Необходимо ли е създаването на нови законодателни инструменти и средства за управление за улесняване на сътрудничеството и във външните гранични региони?

3.10.1

ЕИСК категорично подкрепя създаването на Европейски групи за териториално сътрудничество (ЕГТС). Той призовава да бъдат адаптирани националните правни рамки, за да се даде възможност за използването им в целия ЕС. Тъй като тяхното въвеждане едва започва, ЕИСК счита, че е твърде рано да се прави равносметка за това и да се предвидят други нови инструменти. Тези действия биха могли да бъдат включени в предложения по-горе пътен лист.

3.11   По-добра координация

3.11.1

ЕИСК счита, че подобряването на териториалното сближаване минава през стратегически подход за развитие на териториите чрез по-голяма съгласуваност на действията, тъй като нито една политика не може сама да премахне всички териториални различия, предизвикани от секторните политики, както и свободното движение на тенденциите на сегашния модел за развитие.

3.12   По какъв начин може да бъде подобрена координацията между териториалните и секторните политики?

3.12.1

ЕИСК подчертава, че всички европейски политики трябва да насърчават целта на социалното сближаване, както и по-балансираното икономическо развитие в териториите (18).

3.12.2

Териториалното сближаване изисква осъществяването на предварителни арбитражи, засягащи всички секторни политики и управлението на няколко равнища на управление, от местно до равнище ЕС.

3.13   При изготвянето на кои секторни политики би било полезно да се обърне по-голямо внимание на последиците върху териториите? Какви инструменти биха могли да бъдат изготвени в това отношение?

3.13.1

По подобие на Европейският парламент, Комитетът счита, че е необходим интегриран подход на общностните политики, като се включи териториалното измерение особено в политиката по отношение на транспорта, околната среда, земеделието, конкуренцията и научните изследвания.

3.13.2

Поради голямото му значение за европейското територия, ЕИСК препоръчва дебатът относно бъдещето на общата селскостопанска политика, в неговото икономическо, социално, екологично и пейзажно измерение, да отчете целите на териториалното сближаване.

3.13.3

Законодателството, политиките и програмите на Европейския съюз би трябвало да бъдат анализирани от гледна точка на техните последици върху териториалното сближаване. Особено голяма е отговорността на Комисията за оценката на въздействието, която би трябвало да включва всички заинтересовани участници. Би трябвало да бъдат създадени качествени критерии за необходимия анализ и оценка (19).

3.14   По какъв начин може да бъде засилена съгласуваността на териториалните политики?

3.14.1

ЕИСК препоръчва засилване на това съгласуване и предлага на Съвета на министрите да прилагат отворения метод на координация (20) за териториалното сближаване заедно с точни насоки, последвани от стандартизация, партньорски проверки, обмен на добри практики и показатели, както и участието на всички заинтересовани страни. Комитетът препоръчва управлението на няколко равнища и междусекторната координация да бъдат признати сред основните насоки на този метод, когато той бъде приложен.

3.14.2

Въвеждането на отворения метод на координация би могло също така да фигурира в предложения по-горе пътен лист.

3.15   Как може да се благоприятства допълняемостта на общностните и националните политики с цел подобряване на териториалното сближаване?

3.15.1

ЕИСК подчертава постигнатия от държавите-членки напредък по време на неформалните заседания на министрите, отговарящи за градското развитие и териториалното сближаване в Лайпциг, на Азорските острови и в Марсилия. Комитетът препоръчва да се започне доброволна координация на националните политики и интеграцията на секторните политики в съответствие с ангажиментите на „Териториалната програма“ и да се насърчават регионалните и местните общности да прилагат подобни практики на своето равнище. Той припомня, че при липсата на ясни правомощия, културното и природното наследство са основна цел за европейската територия, която изисква координиран подход.

3.16   Нови териториални партньорства

3.16.1

ЕИСК счита, че едно по-широко участие на заинтересованите страни – при изготвянето и прилагането на политиките – е необходимо условие за териториалното сближаване.

3.16.2

Социалният диалог трябва да бъде един от основните стълбове на териториалното управление. За да се активизира участието на социалните партньори, ЕИСК препоръчва Комисията да подчертае значението и да насърчава социалния диалог на териториално равнище.

3.16.3

ЕИСК приветства позицията на съответните министри, които в Първата програма за действие (21) подчертаха своето „убеждение, че управлението на няколко равнища е основен инструмент за гарантиране на балансирано устройство на територията в ЕС“ и решиха „да заседават заедно с група, съставена от заинтересовани участници и от местните и регионални власти, за да обсъдят прилагането на приоритетите, представени в Териториалната програма“.

3.17   Необходимо ли е за териториалното сближаване участието на нови действащи лица – например представители на социалната икономика, на местни заинтересовани страни, на сдружения в обществена полза или на НПО – в изготвянето на политиките?

3.17.1

Териториалните пактове за развитие предлагат интересен подход, тъй като многообразието от ситуации и конкретни предизвикателства налага мобилизиране на инструменти и на различни умения, по-специално всички заинтересовани страни и на първо място социалните партньори, социалната икономика и НПО, работещи в социалната сфера, в областта на околната среда, местното развитие, равенството между мъжете и жените и обучението през целия живот.

3.17.2

С оглед на преструктуриранията, предизвикани от финансовата и икономическата криза, е още по-важно и дори спешно да бъдат въведени такива пактове в съответните територии.

3.17.3

ЕИСК подкрепя изразената от КР идея, че партньорствата между местните и регионалните власти, от една страна, и организациите от социалната икономика, от друга страна, могат да бъдат важен инструмент за ефективното социално-икономическо развитие на селата, градовете и регионите и други териториални равнища и за насърчаването на териториалното сближаване. Този подход на партньорство следва да се разшири и обхване всички нови заинтересовани участници от гражданското общество.

3.17.4

ЕИСК обръща внимание на важността на социалната икономика, в чиято сфера работят 10 % от европейските предприятия. Той подчертава ролята ѝ в сближаването и устойчивото развитие в смисъл, че тя определя заетостта върху територията, динамизира селските райони, създава социален капитал и участва в процеса на секторно и териториално преструктуриране (22).

3.18   По какъв начин може да бъде постигнато желаното равнище на участие?

3.18.1

ЕИСК счита, че добре структурираните консултации могат да доведат до плодотворни партньорства с неправителствени участници и социалните партньори във всички звена от веригата на териториалното сближаване (определяне, проследяване и оценка) (23).

3.18.2

Доброто управление на няколко равнища предполага и партньорства с организираното гражданско общество, представително на регионално и местно равнище. Чрез своята дейност тези организации биха могли да допринесат за разработването на модел за участие на гражданското общество в проектирането и прилагането на политиките, което засилва териториалното сближаване (24).

3.18.3

Следователно би било необходимо да се позволи на организираното гражданско общество, представително на регионално и местно равнище, да участва отговорно и прозрачно в определянето и прилагането на политиките и дейностите на териториалното сближаване (25).

3.19   Подобряване на разбирането за териториалното сближаване

3.19.1

ЕИСК подчертава, че, за да се подобри разбирането на гражданите за териториалното сближаване, е важно да се организира постоянен дебат на всички равнища, с цел да бъдат посрещнати бъдещите предизвикателства и стратегическият избор в териториалното сближаване. Целта на този дебат би трябвало да подпомогне създаването на нов консенсус относно териториалното сближаване, което се основава на общия ангажимент на всички заинтересовани страни, по-специално на организациите на гражданското общество.

3.20   Какви количествени и качествени показатели трябва да бъдат въведени на равнище Съюз, за да се гарантира проследяването на характеристиките и тенденциите на териториалното сближаване?

3.20.1

ЕИСК e на мнение, че е необходимо да бъдат създадени нови показатели за „благосъстояние“, които да не са вече стриктно свързани с БВП/БНП, а да позволяват да се покаже напредъкът по отношение на качеството на живот на съответното териториално равнище (26).

3.20.2

Комитетът счита, че е неотложно да бъдат създадени нови критерии за оценка, за да се изготви нова харта за европейско сближаване с цел да се определи допустимостта на регионите на Общността при разпределянето на помощите, тъй като само критерият БВП/жител е източник на дискриминация, свързана с прилагането на структурните политики. Равнищата на квалификация на човешките ресурси, неравенството по отношение на доходите, инфраструктурните дефицити, включващи степента на достъп до услугите от общ интерес и обхвата на социалната защита, дистанцията по отношение на движещия център на европейската икономика с демографска структура и др. също са важни фактори, които трябва да бъдат взети под внимание (27). Евростат, ESPON и техните национални кореспонденти би трябвало да работят за утвърждаването на по-пълен и по-точен статистически инструментариум. Тези критерии за оценка и статистическият инструментариум ще послужат като основа за показателите в предложения по-горе отворен метод на координация.

3.20.3

Трябва също така да се вземат предвид методите и да се разпространяват добрите практики, създадени от самите региони (28).

Брюксел, 25 март 2009 година

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Преамбюл на Римския договор.

(2)  Бъдещ член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(3)  Бъдещ член 3.3 от Договора за Европейския съюз.

(4)  Бъдещ член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(5)  Към по-конкурентоспособна и устойчива Европа с различни региони, Териториална програма на Европейския съюз, Неформална среща на министрите, отговарящи за градското развитие и териториалното сближаване, Лайпциг, 25 май 2007 г.

(6)  COM(2008) 616 окончателен.

(7)  Бъдещ член 11 от Договора за Европейския съюз.

(8)  Становище на ЕИСК относно „Четвърти доклад за икономическото и социално сближаване“, ОВ C 120 от 16.5.2008, стр. 73, параграф 2.1

(9)  Становище на ЕИСК относно „Териториалната програма“, ОВ C 168 от 20.7.2007 г., стр. 16.

(10)  Становище на ЕИСК относно „Втори стълб на ОСП: перспективите за адаптиране на политиката за развитие – Последиците от Конференцията от Залцбург“, ОВ C 302 от 7.12.2004 г., стр. 53, параграф 2.4.

(11)  Становище на ЕИСК относно „Индустриални промени и икономическото, социално и териториално сближаване“, ОВ C 302 от 7.12.2004 г., стр. 41, параграф 1.3.

(12)  Становище на ЕИСК относно „Схема за развитие на общностното пространство (СРОП)“, ОВ C 407 от 28.12.1998 г., параграф 2.5.

(13)  Становище на ЕИСК „Териториалната програма“, ОВ C 168 от 20.7.2007, стр. 16.

(14)  Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно тематична стратегия за градско развитие “ОВ C 318 от 23.12.2006, стр. 86, параграф 2.3.7.

(15)  Съответно услуги от общ икономически интерес и социални услуги от общ интерес.

(16)  Становище на ЕИСК относно „Четвърти доклад за икономическото и социално сближаване“, ОВ C 120 от 16.5.2008 г., стр. 73, параграф 3.4.

(17)  Становище на ЕИСК „Как да се гарантира по-голяма интеграция на регионите с трайно неблагоприятни природни и структурни условия“, ОВ C 221 от 8.9.2005 г., стр. 141.

(18)  Становище на ЕИСК относно „Териториалната програма“, ОВ C 168 от 20.7.2007, стр. 16, параграф 7.2.

(19)  Становище на ЕИСК „За нова европейска програма за социално действие“, ОВ C 27 от 3.2.2009 г., стр. 99 (ЅОС/295).

(20)  Становище на ЕИСК относно „Териториалната програма“, ОВ C 168 от 20.7.2007, стр. 16.

(21)  „Първа програма за действие за прилагане на Териториалната програма на Европейския съюз“, 23 ноември 2007 г.

(22)  Виж Доклад относно социалната икономика на Европейския парламент (докладчик: Patrizia Toia, 2008/2250 (INI) и „Социалната икономика в Европейския съюз“, публикуван от ЕИСК през 2007 г.

(23)  Становище на ЕИСК относно „Партньорство за прилагането на структурните фондове“, ОВ C 10 от 14.1.2004 г., стр. 2; Становище относно „Управление и партньорство на национално и регионално равнище и основа за проекти в областта на регионалната политика“, ОВ C, параграф 1.9 и 1.10. (ECO/228).

(24)  Становище на ЕИСК относно „Управление и партньорство на национално и регионално равнище и основа за проекти в областта на регионалната политика“, ОВ C …, параграф 1.2. (ECO/228).

(25)  Инициативата ТСО (териториална социална отговорност), създадено от REVES (Европейска мрежа на регионите и градовете на социалната икономика), е модел за активно участие.

(26)  Становище на ЕИСК „За нова европейска програма за социално действие“, ОВ C 27 от 3.2.2009 г., стр. 99, параграф 7.11.1.

(27)  Становище на ЕИСК относно „Въздействието и последиците от структурните политики върху сближаването в Европейския съюз“, ОВ C 93 от 27.4.2007 г., стр. 6, параграф 1.3.

(28)  Например инициативата за ТСО (териториална социална отговорност), създадена от REVES (Европейска мрежа на регионите и градовете на социалната икономика).