22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/107

1.1.1

Комисията следва да бъде похвалена за всеки опит за установяване на по-голяма равнопоставеност на жените, както на пазара на труда, така и при създаването на възможности за жените, които желаят да бъдат служители, самостоятелно заети лица или предприемачи. От гледна точка на гражданското общество обаче, заглавието на настоящата преработена версия на директивата (1) е подвеждащо, тъй като в него не се обсъжда равнопоставеността между мъжете и жените по отношение на самостоятелната заетост, а ударението се поставя по-специално върху социално-осигурителните обезщетения при майчинство за самостоятелно заети жени, плащането на социални осигуровки на помагащите съпрузи и отпуска за полагане на грижи. Равнопоставеността трябва да се разглежда в рамките на цялостен подход, отчитащ нейното отражение върху други области, като например социалните права, равните възможности, правата на децата и на семействата.

1.1.2

Комисията следва да направи преглед на всяка от трите обособени области, разгледани в тази директива като отделни случаи, за да гарантира, че те са взети предвид в достатъчна степен в контекста на равнопоставеността. Въпреки че Комитетът разбира, че ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ е натоварена със задачата да се занимава с въпросите на социалната защита, Комитетът би желал да подчертае, че статутът на самостоятелно заетите лица не следва да бъде обсъждан в същия контекст като статута на служителите.

1.1.3

За да може действително да се намери решение на въпроса за правата, всяка предложена мярка или инструмент следва да бъдат практични и приложими. Предложените изменения на директивата несъмнено допринасят за подобряване на равнището на общностното право на ситуацията на жените, които имат едно дете и работят като самостоятелно заети или помагат в работата на съпрузите си, и следователно ще имат благоприятен ефект за техните деца. ЕИСК смята, че преработването на директивата е необходимо.

1.1.4

По-доброто прилагане на сегашното законодателство в областите, свързани с равнопоставеността между половете, би било по-продуктивно за премахване на неравнопоставеността, ако се прилага в по-голям брой случаи. Ето защо Комисията следва да установи какви са причините за неефективното му прилагане.

1.1.5

В опита си да увеличи броя на предприемачите, и по-специално на жените-предприемачи, ЕС трябва да вземе предвид ценностите, важни за онези, които желаят да започнат дейност като самостоятелно заети лица. Това, заедно с цялостната културна промяна в посока на насърчаване на дух на предприемачество в Европа, би определило в кои области дирекциите на Комисията следва да концентрират своите усилия.

1.1.6

Всяко увеличение на вноските за социално осигуряване или на административното бреме, не само за държавата, но и за предприятията, следва да се преценява внимателно.

1.1.7

Трябва да се зададе въпросът за произтичащите от преразглеждането на настоящата директива разходи за Европа. Оценката на въздействието, представена от Комисията, ясно показва, че ползата за държавите-членки е минимална.

1.2.1

Поради своето естество, самостоятелната заетост притежава много уникални черти и не е възможно самостоятелно заетите лица да бъдат разглеждани по същия начин като служителите, нито пък „самостоятелно заети лица“ да се счита за общ термин за предприемачите.

1.2.2

Комитетът разбира, че е трудно да си представим как би могло да се осъществи осигуряването на отпуск по майчинство за самостоятелно заети жени. Работата и отговорностите, свързани със самостоятелната заетост означават, че не е възможно да се вземе дълъг отпуск без сериозно планиране, финансова сигурност или подходящ персонал, който да управлява дейността. Всяко подобно отсъствие би могло да доведе до прекратяване на договори или загуба на клиенти, ако то не се управлява правилно, особено в случаи, където става дума за много малки предприятия.

1.2.3

Във всички предлагани мерки трябва да се отчита времето, необходимо за гарантиране на нормалното протичане на бременността, физическото възстановяване на майката след раждането, времето, необходимо за сближаване на майката и детето, както и благосъстоянието на детето.

1.2.4

За съжаление, Комисията не предлага никакви решения на която и да е от по-горните дилеми, като оставя правото на преценка на всяка отделна държава-членка. Повечето самостоятелно заети жени ще трябва да обучат някой друг, за да ги замества, да затворят предприятието или да продължат да работят по време на целия период на майчинство, каквото е положението при всички самостоятелно заети жени съгласно сегашното законодателство.

1.3.1

Като цяло в директивата не се разглеждат липсата на признаване на „помагащите съпрузи“, качествените и количествени аспекти на техния принос към стопанската дейност или политическите мерки за подкрепа на тези жени. В директивата не се предлагат мерки, които биха подобрили социалното или финансово положение или социалната защита на помагащите съпрузи.

1.3.2

Необходимо е да се зачитат правомощията на държавите-членки в тази област и те да бъдат оставени да разработят начини за включване на такива „работници“ в съществуващите системи на заетост и социално осигуряване, и чрез тях - в схеми за социална защита. Най-добрият начин, по който ЕС може да допринесе за напредъка в тази област, е да подкрепи обмена на информация и добри практики в рамките на открития метод на координация (ОМК) (2).

1.3.3

Комисията следва да извърши проучвания относно причините за неучастието на помагащите съпрузи в официалната икономика или в доброволните схеми за социална защита, както и относно трудностите в случаите, когато помагащите съпрузи са се разделили, но остават партньори в бизнеса.

2.1

Жените играят активна роля в обществото в социално и икономическо отношение – често без да получат признание, да бъдат възнаградени за това или без правен статут. ЕС трябва да постави ударението именно върху реализиране на Лисабонската стратегия и един от посочените за това начини е чрез увеличаване на участието на жените на пазара на труда и на броя на предприемачите, по-специално на жените-предприемачи.

2.2

Новата директива, за която се предлага да замени Директива 86/613/ЕИО, цели да отстрани пропуските в областта на самостоятелната заетост и подкрепата за помагащите съпрузи в рамките на семейните предприятия чрез:

3.1

Комисията следва да бъде похвалена за опитите си да създаде по-голяма равнопоставеност за жените, както на пазара на труда, така и при създаването на възможности за онези от тях, които желаят да бъдат служители, самостоятелно заети лица или предприемачи. Въпреки това, в случаите, в които се въвеждат промени, следва да се вземе предвид измерването на въздействието върху всички заинтересовани страни, от финансова гледна точка и по отношение на време и ресурси.

3.2

За да може действително да се намери решение на въпроса за правата, предложените мерки трябва да бъдат ясни, практични и приложими. За съжаление, настоящата директива изглежда не предлага значителни приложими или практически ползи, за да се намери решение за съществуващата неравнопоставеност. Освен това, предложението е объркващо, тъй като в него в рамките на един и същи документ, наред с трите отделни теми за обсъждане, се разглеждат и органите по въпросите на равнопоставеността.

3.3

В Европа съществува правна рамка, която забранява дискриминацията въз основа на пола чрез редица законодателни мерки. Въпреки това, всички европейски статистически данни показват, че жените продължават да бъдат по-ниско платени от мъжете и са в по-малка степен представени в политически план, на пазара на труда, на ниво ръководни постове и в качеството си на предприемачи. Във всички тези области е необходимо по-добро прилагане на сегашното законодателство и Комисията следва най-напред да направи преглед на неприлагането на сегашната рамка в областта на равнопоставеността.

3.4

В опита си да увеличи броя на предприемачите, и по-специално на жените-предприемачи, ЕС трябва да вземе предвид ценностите, които са важни за онези, които желаят да започнат дейност като самостоятелно заети лица (3). Предлагането на отпуск по майчинство може да няма отражение върху броя на жените, които обмислят да станат предприемачи. Собствените данни на Комисията показват намаляване на броя на новосъздадените предприятия, създадени както от мъже, така и от жени, и това се дължи на негативното отношение към самостоятелната заетост в Европа. Необходима е промяна в културата, за да настъпят значителни промени. Така например, новият „Small Business Act“ за Европа (4) би могъл да предложи по-сериозни мерки за оказване на подкрепа за жените-предприемачи.

3.5

Социалната защита е част от правомощията на държавите-членки. Понастоящем тази нова директива не се подкрепя от всички държави-членки и съществува опасност да стане неефективна на европейско равнище и да се окаже безсмислено упражнение. За да бъде действително ефективна, предложената директива се нуждае от значително подобрение чрез въвеждане на минимални стандарти за защита, и чрез прилагане във всички държави-членки. Като цяло, предложените мерки на Комисията са нормативни, като не отчитат разнообразието на схемите за социална защита на държавите-членки, както и принципите на по-доброто регулиране.

3.6

По принцип, малките предприятия и самостоятелно заетите лица, по-специално в областта на секторите на земеделието, занаятите и МСП, обикновено разполагат с ограничени финансови средства и всяко допълнително бреме може да се възприеме негативно, макар и социалната защита да може да осигури предпазна мрежа за потенциалните майки и помагащите съпрузи. Всяко увеличение на вноските за социално осигуряване или на административното бреме, не само за държавата, но и за предприятията, следва да се преценява внимателно.

3.7

Целта на новата директива е чрез предложените промени да разгледа въпросите, свързани с равнопоставеността; в нея обаче почти не се разглеждат отпускът за отглеждане на дете или отпускът по бащинство на самостоятелно заетите мъже.

3.8

В съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето (5), Комисията следва да проведе паралелна процедура, в рамките на която се разглежда въздействието на предложените мерки върху децата. Децата трябва да бъдат хранени адекватно и да се гарантира тяхното лично благосъстояние.

4.1

Комисията направи цялостна оценка на въздействието на тази директива, като се консултира с голям брой заинтересовани страни. След преглед на оценката на въздействието, ЕИСК счита, че има твърде много въпроси, на които не е даден отговор, особено относно реалната ефективност, яснотата и прилагането на предложената преработена версия.

4.2

Самостоятелната заетост може да се раздели на няколко категории: предприемачи, собственици на предприятия, лица на свободна практика, надомни работници и „фиктивно самостоятелно заети“, които в качеството си на самостоятелно заети работят като подизпълнители за първоначалните си работодатели. Въпреки това, важно е изборът на вида защита при майчинство да се остави на самостоятелно заетите лица и на помагащите съпрузи, понеже по този начин се зачита изборът на самостоятелност и независимост, които по дефиниция характеризират статута на самостоятелно заетите лица. Създаването на задължение за самостоятелно заетите жени да вземат отпуска за по-дълъг период от време няма да е съвместимо с доброто функциониране на техния бизнес и много често ще застрашава жизнеспособността на тяхното предприятие. Ето защо в сегашната директива следва да се избягва всякакво пряко споменаване на директивата относно отпуска по майчинство 92/85/ЕО. Следователно би било неправилно да се направи опит да се хармонизира системата за отпуск по майчинство за самостоятелно заети лица и помагащите съпрузи с тази за служителите.

4.3

Нужна е яснота за това по какъв начин държавите-членки ще уреждат отпуска по майчинство, описан в член 7, параграф 1, за лицата, които не са заети. Тези работници сами организират своята работа и могат изберат кога да вземат отпуск. Те не се нуждаят от право да „вземат отпуск“.

4.4

Освен това държавите-членки следва не само да обмислят изплащане на обезщетения, но и предлагане на помощ под формата на временно заместване. За самостоятелно заетите жени и помагащите съпрузи схемите за подкрепа чрез заместване са толкова важни, колкото и финансовите обезщетения. В директивата следва да се избягва определянето на приоритет за която и да е от тези форми на подпомагане. Заедно с това, следва да се определи нивото на достатъчното обезщетение на национално равнище, като се отчита обективната разлика между самостоятелно заетите лица и помагащите съпрузи.

4.5

Трябва да се обмислят последиците от член 7, параграф 4 в случая на помагащите съпрузи, който предвижда конкретна помощ за намиране на заместник по време на отпуската по майчинство. Не съществува подобно задължение по отношение на служители на пълно работно време в предприятие и осигуряването му за помагащите съпрузи би било сложно в административно отношение и би представлявало скъпоструващо бреме най-вече за малките предприятия, а също и за властите.

4.6

Нужна е яснота по отношение на член 7, параграф 2 за безусловното осигуряване на адекватно обезщетение за майчинство, за разлика от член 6, в който на помагащите съпрузи се отпускат социални помощи „при същите условия като самостоятелно заетите лица“ и от член 11, параграф 4 от Директивата относно бременните работнички, която позволява на държавите-членки да поставят някои условия за правото на обезщетения при майчинство.

4.7

Работното време на самостоятелно заетите като цяло обикновено надхвърля това на лицата със статут на служители, като към проблемите на самостоятелно заетите жени се добавят и тези, свързани с грижите за децата. В това отношение Комисията също не отправя препоръки относно възможностите за грижи за децата или за отговорностите на самостоятелно заетите за полагане на грижи. Всички държави-членки следва да подобрят достъпните висококачествени детски грижи, за да допринесат за подобряване на мерките за съчетаване на професионалния и личния живот за самостоятелно заетите и помагащите съпрузи по същия начин, по който това се прави за работниците.

4.8

Цялостната цел на директивата е да подобри равнопоставеността на половете за самостоятелно заетите лица и помагащите съпрузи. Освен това, Комисията се надява, че тази директива ще увеличи броя на самостоятелно заетите жени, ще предостави на помагащите съпрузи признат статут, ще увеличи броя на социално осигурените помагащи съпрузи и ще предостави на самостоятелно заетите лица и помагащите съпрузи ефективни средства за правна защита. Въпреки това,

4.9

Осемнадесет от 27-те държави-членки вече предлагат на помагащите съпрузи и самостоятелно заетите лица възможност да плащат доброволни вноски, за да получават обезщетения при майчинство. Обхватът на тази мярка трябва да бъде разширен, за да обхване всички държави-членки, като се гарантира, че е възможно да се предостави достъп до социална сигурност, ако една жена желае да участва в схемата. Неприемливо е държава-членка да дискриминира което и да е лице, заплащащо вноски, за да получи защита в рамките на държавния режим на социално осигуряване, независимо дали е служител или самостоятелно заето лице или нито едното, нито другото, какъвто е сегашният признат статут на помагащите съпрузи.

4.10

Член 6 би довел до създаването на изцяло нова категория социално осигуряване (нито служител, нито самостоятелно заето лице, нито доброволно осигуряващо се лице). Комитетът обаче счита, че не съществува основание за създаване на изцяло нова категория социално осигуряване или схеми за осигуряване при майчинство.

4.11

Помагащите съпрузи са част от „невидимата“ икономика, която дава своя принос за Европа и продължава да бъде скрита. Необходимо е да се проведе дискусия относно техния правен статут – в качеството им на самостоятелно заети лица или на служители. В сегашната директива, която не е преразглеждана от 1986 г. насам, се изисква „държавите-членки следва да проучат при какви условия може да се насърчава признаването на труда на съпрузите, цитирани в член 2, буква б) и, в резултат на това проучване, да обмислят и всички подходящи инициативи за насърчаване на това признаване“. Само няколко страни (6) са предприели действия във връзка с това задължение поради неясния правен статут и поради това тази директива не следва да бъде преработвана до установяването на статут, по който е постигнато съгласие. Щом бъде установен правният статут, е необходимо да се създаде механизъм за разпространение на информация, за да бъдат информирани помагащите съпрузи за техните права.

4.12

Комитетът разбира, че правната база се поставя под съмнение от няколко държави-членки – по-специално по отношение на обхвата на член 141 от Договора за ЕО и доколко той сам по себе си е достатъчен, особено във връзка с член 6 от директивата. Комитетът призовава Комисията да разгледа внимателно становището на правните служби на Съвета преди прилагането на предложената директива.

4.13

В случай, че това не бъде направено, без съмнение ще се стигне до изводи, подобни на онзи през 1994 г., когато Комисията прие доклад (7) относно прилагането на Директива 86/613/ЕИО, в който заключи, че „От чисто юридическа гледна точка изглежда, че Директива 86/613/ЕИО е приложена в държавите-членки. Въпреки това практическият резултат не е напълно задоволителен, ако бъде измерен спрямо основната цел на директивата, която беше общо подобрение на статута на помагащите съпрузи“. В доклада също се подчертава и липсата на цялостна политика относно ситуацията на помагащите съпрузи и се посочва, че „с оглед на признаването на работата, извършвана от съпруга (…), единственият начин, по който е вероятно да се постигне тази цел, е на самите съпрузи да бъдат предоставени социалноосигурителни права“.

4.14

В член 2 на преработената версия се прегрупират всички определения на термините, използвани в директивата. Определенията за „самостоятелно заети лица“ и „помагащи съпрузи“ са взети от член 2 на Директива 86/613/ЕИО. Определението на „помагащи съпрузи“ е изменено: добавени са думите „помагащи“ и „или партньорите, съжителстващи на семейни начала“. Целта на изменението е да обхване всички лица, признати за „партньори, съжителстващи на семейни начала“ от националното законодателство и редовно участващи в дейността на семейните предприятия, независимо от семейното им положение. За да бъде избегнато двусмислието, „партньор“ е заменено със „съдружник“ (8). Ако обаче помагащите съпрузи продължат да нямат собствен правен статут, участието им в предприятието би могло да се оспори в съда и те да не бъдат защитени в случай на смърт, раздяла или съдебен спор.

4.15

Отпускът за полагане на грижи за членове на семейството се споменава в преработената версия на директивата без връзка с практическите мерки за прилагането му. Това е неприемливо в една Европа със застаряващо население. Трябва да се вземат мерки, за да могат мъжете и жените да полагат грижи за възрастните си роднини, както и за зависимите от тях деца; това е от особено важно за семействата с деца с увреждания.

4.16

Комисията трябва да преразгледа дебата извън контекста на преработената версия на директивата поради все по-големия приоритет на въпроса за демографското развитие на Европа. Броят на работните дни, които ще бъдат загубени за икономиката поради отсъствието както на служители, така и на самостоятелно заети лица, може само да се увеличава при следващите поколения, ако не бъде проведен сериозен дебат относно грижите за възрастните и за децата.

4.17

По време на консултациите в Комитета с гражданското общество бе изтъкнато понятието „фиктивна самостоятелна заетост“. С оглед на все по-голямата загриженост по този въпрос, е необходимо по-задълбоченото му разглеждане от страна на съответните органи на ЕС. Комитетът изразява своята готовност да подкрепи Комисията в работата ѝ в тази област.

—

Становище на ЕИСК относно „Пригодност за заетост и предприемачество - ролята на гражданското общество и регионалните и местни органи от гледна точка на пола“, докладчик: г-н Pariza Castaños (ОВ C 256, 27.10.2007 г.);

—

Становище на ЕИСК относно „Предприемаческият дух и Лисабонската програма“, докладчик: г-жа Sharma, съдокладчик: г-н Olsson (ОВ C 44, 15.1.2008 г.);

—

Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на предприемаческия дух у жените в Евро-средиземноморския регион“, докладчик: г-жа Attard (ОВ C 256, 27.10.2007 г.);

—

Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на предприемаческите нагласи чрез образование и обучение“, докладчик: г-жа Jerneck (ОВ C 309, 16.12.2006 г.).