11.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/1

1.1

ЕИСК приветства радушно инициативата на френското председателство. Комитетът би искал също да се позове на препоръката на Съвета за насърчаване на мобилността на младите доброволци в Европа (1) от 20 ноември 2008 г. Поради голямото разнообразие от системи, свързани с активното участие на младите хора в гражданското общество обаче, най-добрият начин да се подходи към този въпрос е една европейска инициатива да се основава на рамка:

1.2

Активното участие в обществото, включително и в транснационален обмен, е от голяма полза за личностното развитие, особено на младите хора, както и за развитието на организираното гражданско общество в Европа. За доброволците това е уникална възможност за формално и неформално обучение и придобиване на социални и езикови умения. Това може да повиши тяхното съзнание за европейско гражданство и да засили намерението им да продължат своя ангажимент и в по-късен етап от живота си. Включването в схемата на други групи, например възрастните хора, им позволява да използват своя житейски опит. Това има положителен ефект върху тяхното здраве и качеството им на живот. Когато хора от различни възрастови групи извършват заедно доброволческа дейност, това може да доведе и до насърчаване на разбирателството между поколенията.

1.3

ЕИСК е на мнение, че Съюзът следва да си постави амбициозни цели за по-широко участие на хората в гражданското общество. Първоначална стъпка към това е да бъдат следвани препоръките на ЕИСК, представени в предходно негово становище (2).

1.4

Ето защо ЕИСК би приветствал факта държавите-членки да инициират сътрудничество между организаторите на доброволчески дейности, чрез което в съществуващите форми на доброволческа дейност би бил включен транснационален елемент.

1.5

ЕС би могъл да насърчи европейска гражданска инициатива (3), съчетаваща политики и дейности, свързани с програми за обмен, надхвърлящи сегашния акцент върху младежта. Една от целите би могла да бъде принос към европейската интеграция. ЕИСК счита за естествено Европейският съюз да предостави повече финансови ресурси на подобни програми. Това би трябвало да позволи първоначално да бъде удвоен сегашният брой на участниците в младежкия обмен, както и значително да бъде увеличен броят на участниците от другите възрастови групи.

1.6

ЕИСК счита, че е необходимо да бъдат включени в по-голяма степен лицата в неравностойно положение и по-специално младите хора с по-малко възможности.

1.7

От решаващо значение би било да се осигури по-добро сътрудничество между съществуващите национални и европейски програми, да се намали броят на техническите препятствия, както и на проблемите, свързани със здравното осигуряване и осигуряването в случай на злополука. За тази цел Европейският съюз би могъл да обмисли разработването на знак за качество за програми за обмен, съответстващи на стандартите за качество на ЕС. Качеството на доброволческата дейност, независимо под каква форма се осъществява тя, е важно и трябва да бъде гарантирано чрез подходящи средства.

1.8

ЕИСК счита, че е важно да се насърчи елемент на участие на трети страни като принос към работата на ЕС за постигане на целите на хилядолетието и за прилагане на европейската политика в областта на развитието и хуманитарната помощ.

1.9

ЕС трябва да направи оценка на тази област като инициира и подкрепя научни изследвания, а също така и да разработи нейните статистически компоненти.

1.10

Въпросите, свързани с осигуряването и безопасните условия на труд също трябва да намерят своето решение. Следва да бъде осигурена адекватна социална защита на доброволците по време на тяхната служба, но това не винаги е лесно осъществимо, ако разпоредбите относно социалното осигуряване на транснационалните доброволци в отделните държави се различават. Затова ЕИСК би насърчил Комисията да положи усилия за постигане на общо разбиране по тези въпроси и призовава държавите-членки и съответните институции да намерят решение на тези важни въпроси.

1.11

ЕИСК осъзнава, че тази тема се нуждае от продължение, например под формата на конференция. Тя следва да включва участие на всички национални органи, свързани с гражданската служба, Европейската комисия и неправителствени организации, работещи в сферата на младежта или на доброволческата служба, с цел да се насърчи разработването на рамка за Европейска гражданска инициатива.

2.1

ЕИСК приветства горещо инициативата на френското председателство и отправеното от него искане към ЕИСК за изготвяне на проучвателно становище относно Европейската гражданска служба.

2.2

Поради голямото разнообразие от системите, свързани с активното участие на младите хора в обществото обаче, независимо дали става дума за гражданска служба, доброволческа служба или други форми на участие, една европейска инициатива трябва да има ясна рамка и определение. ЕИСК счита, че най-добрият подход към този въпрос на европейско равнище е да се надхвърли мащабът на традиционната гражданска служба и една европейска инициатива да се основава на рамка, съдържаща следните елементи:

2.3

Тази инициатива би могла да бъде наречена „Европейска гражданска инициатива“ и да включва голямо разнообразие от традиции и практики в областта на доброволческите дейности, включително и гражданските служби в различните държави-членки.

2.4

Още в Договора за създаване на Европейската икономическа общност се съдържат разпоредби за обмен на млади работници, с цел насърчаване и задълбочаване на солидарността между народите в Европа.

2.5

В предходно становище на ЕИСК относно доброволческите дейности (4) се отправят редица препоръки, включително и:

2.6

ЕИСК счита, че независимо от постигнатия напредък много от отправените препоръки и предложения все още не са реализирани. С настоящото становище ЕИСК отново подчертава необходимостта от изпълнение на препоръките, отправени в предходното становище, както и от предприемането на по-амбициозни действия по отношение на специфична област на доброволческата дейност, а именно доброволческата служба.

2.7

ЕИСК счита, че съществува необходимост от по-висока степен на участие на гражданското общество в европейската интеграция. Амбициозният проект за „Европейска гражданска инициатива“, достъпна за всички възрастови групи, може да помогне за възстановяване на разклатеното доверие между обикновения гражданин и Европейския съюз. Насърчаването на активното гражданство допринася и за укрепване на принципите на Европейския съюз на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, равенство между мъжете и жените и недискриминация.

2.8

ЕИСК подчертава необходимостта от по-голямо, активно участие в обществото на всички и по-специално на младите хора и/или на хората в неравностойно положение, с цел укрепване на гражданското им чувство и чувството им за солидарност. Сътрудничеството между държавите-членки, Европейската комисия и ЕИСК в областта на гражданските служби също следва да бъде засилено.

2.9

В сегашния Договор правното основание за политиките за младежта, както и гражданските дейности е формулирано в членове 149 и 151, като се изключва хармонизация на законодателствата, но на ЕС се предоставя възможност за насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки и за стимулиране на младежкия обмен. Договорът от Лисабон разширява в известна степен обхвата на политиките за младежта, добавяйки участието на младите хора в демократичния живот в Европа.

2.10

Чрез Договора от Лисабон, след влизането му в сила, ще се създаде Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ като рамка за съвместен принос на младите европейци към операциите за хуманитарна помощ на Съюза.

2.11

Понастоящем доброволческите дейности се осъществяват най-вече чрез отворения метод на координация в рамките на политиките за младежта на Европейския съюз, които включват три приоритетни насоки:

2.12

Съществуват няколко причини за размисъл относно засилването на активното участие в обществото в Европа. Европейският съюз поема по-голяма отговорност от всеки друг континент за изпълнение на целите на хилядолетието. Той е един от най-големите донори в света. Ангажирането на европейските граждани в преодоляването на най-големите предизвикателства в света би допринесло не само за собственото развитие на отделните личности, но също така и за насърчаване на взаимното разбирателство, както и за създаването на необходимите мрежи в рамките на глобализирания свят.

2.13

В някои случаи националните граждански служби съществуват като алтернатива на военната служба. С премахването на общата военна повинност и все по-голямото професионализиране на армията в държавите-членки, броят на гражданските служби също намалява. От друга страна, развитието на младежките доброволчески служби би могло да бъде привлекателна алтернатива за включване на младите хора в обществения живот, дори и военната/обществената служба да се среща все по-рядко.

2.14

Доброволческата дейност и останалите граждански инициативи привличат все по-голямо внимание. През 2004 г., по покана на италианското председателство, представители на държавите-членки, на страните кандидатки и на Европейската комисия се събраха в Рим за първата Конференция, посветена на гражданските служби и младежта. В своите заключения италианското председателство на конференцията отправи между другото и следните препоръки:

3.1.1

Европейската доброволческа служба (ЕДС) е включена в програмата „Младежта в действие“. Доброволци на възраст между 18 и 30 години прекарват от два до дванадесет месеца в други страни. Те могат да се възползват от възможностите за специфично обучение, като натрупаният опит се признава официално чрез Youthpass. Между 1996 и 2006 г. в Европейската доброволческа служба са участвали 30 000 доброволци.

3.1.2

От 2009 г. в институционализираните форми на европейската доброволческа дейност ще бъдат включени и възрастните хора в рамките на програмата Grundtvig. Въпреки че мащабът на тези промени отначало ще бъде малък, струва си да се отбележи фактът, че Европейската комисия търси форми за подкрепа на доброволческата дейност, осъществявана от различни възрастови групи. Освен това, дейностите, осъществявани в рамките на програмата на ЕК „Европа за гражданите“, създават реална възможност за обмен на доброволци от различни страни и различни възрастови групи.

3.1.3

Хиляди организации, действащи в държавите от ЕС, от години работят на принципа на двустранното сътрудничество, в което обменът на доброволци е важен елемент. Това става децентрализирано, поради което няма данни за целия мащаб на явлението. Въпреки това, ако обаче се вземе предвид дори само обменът, който се осъществява от организации със структури навсякъде по света, става ясно, че в тях участва значителна част от европейците, и то предимно от младите.

3.14

ЕДС е изградена въз основа на определени основополагащи ценности и стандарти за качество, заложени в Хартата на ЕДС. С цел защита и утвърждаване на тези ценности и стандарти организациите, интересуващи се от изпращане или приемане на доброволци по ЕДС, както и от координация на проекти по ЕДС, трябва най-напред да бъдат акредитирани.

3.15

Европейската програма „Еразъм“ постигна изключителен успех в повишаването на мобилността на студентите от университетите, както и в своята подкрепа за сътрудничеството между висшите учебни заведения. Около 90 % от европейските университети участват в програмата „Еразъм“, а 1,9 милиона студенти са участвали в нея от началото ѝ през 1987 г. В бъдеще програмата цели да разшири допълнително обхвата на мерките в областта на мобилността, като целта е през 2012 г. броят на участвалите в нея студенти да достигне 3 милиона.

3.1.6

Програма „Леонардо да Винчи“ подкрепя мобилността на лица, преминаващи първоначално професионално образование или обучение, мобилността на служителите или на самостоятелно заетите лица, както и мобилността на специалисти в сферата на професионалното образование и обучение.

3.2.1

ЕИСК признава различните форми и традиции на гражданските служби и другите видове доброволческа дейност в държавите-членки, чиято цел е да насърчават активното гражданство, солидарността и социалното развитие и подчертава ролята и приноса на неправителствените организации, работещи активно в сферата на младежката заетост или на доброволческите дейности. Комитетът също така съзнава, че не съществува достатъчно информация, описваща програмите за гражданска служба или доброволческа дейност в отделните държави-членки.

3.2.2

В редица държави-членки като Германия, Италия и Франция вече са въведени различни форми на гражданска служба за младите хора (задължителна или доброволна). Някои други страни са в процес на въвеждане на подобна служба или обмислят въвеждането ѝ.

4.1.1

Следователно, ЕИСК би приветствал, ако държавите-членки с установени традиции и силен интерес в тази област инициират сътрудничество, при което в съществуващите форми на гражданска/обществена служба би могъл да се включи транснационален елемент.

4.1.2

ЕИСК споделя схващането, че липсата на координирани действия между различните национални схеми и недостатъчната информация ограничават възможностите на ЕДС и това е повод за загриженост. Комитетът също така приветства усилията за повишаване на авторитета на ЕДС, подобно на този на програмата „Еразъм“.

4.2.1

ЕИСК е на мнение, че ЕС следва да си постави амбициозни цели за по-широко участие на хората в гражданското общество. Една от първоначалните стъпки в това отношение би била да се изпълнят отправените в предходното становище на ЕИСК препоръки (вж. параграф 2.5).

4.2.2

ЕС следва да насърчи европейска гражданска инициатива, съчетаваща политики и дейности, свързани с програми за обмен, които не само поставят акцент върху младежта, но гарантират и по-силен европейски компонент; в рамките на своята служба доброволците, в идеалния случай, следва да работят извън територията на своите държави. Комитетът счита, че Европейският съюз би трябвало да предоставя повече финансови ресурси на подобни програми.

4.2.3

Първоначално ЕС би следвало да си постави за цел удвояване на сегашния брой на младежите, участващи в различни форми на обмен на доброволци. Тази цел би следвало да бъде достижима предвид факта, че в програма „Еразъм“ например в момента участват над 100 000 студенти, докато в другите програми за младежки обмен в Европа участват изключително малък брой младежи. В дългосрочен план тези програми следва да имат за цел да бъде достигнато равнището на участие в програма „Еразъм“.

4.2.4

ЕИСК счита, че е необходимо да се обърне по-голямо внимание на младите хора в неравностойно положение като целева група. Тази група би получила най-голяма полза от участието в гражданското общество, но често не разполага с необходимите финансови възможности или образователни квалификации, които биха ѝ предоставили достъп до него.

4.2.5

Подобна инициатива би следвало да обхване и други групи освен младите хора. Населението на Европа застарява, но едновременно с това възрастните хора са по-активни отколкото в миналото и желаят да играят по-видима роля в обществото. Включването в схемата и на други групи, например пенсионерите, би допринесло за концепцията за „активно остаряване“, както и би сближило нови групи хора от различни страни. Това би предоставило възможност на по-възрастните хора да участват в обществения живот, да допринесат със своя житейски опит, както и да се чувстват полезни и пълноценни. Това би имало и положителен ефект върху тяхното здраве и качеството им на живот. Когато младежи и възрастни хора извършват доброволческа дейност заедно, това може да доведе също и до по-добро разбирателство между поколенията, те могат да обменят опит помежду си и да си предоставят взаимно подкрепа.

4.2.6

Важно е да се гарантира по-добро сътрудничество между съществуващите национални и европейски програми. Това би намалило техническите препятствия, например липсата на взаимно признаване на опит, придобит в рамките на гражданската служба, и на квалификациите на младите хора, както и въпроси, свързани със здравното осигуряване и застраховка срещу злополука. За тази цел Европейският съюз следва да приеме знак за качество за програми за обмен, съответстващ на стандартите за качество на ЕС.

4.2.7

Днес подкрепата на държавите за насърчаване на разработването на програми и гарантирането на стандарти за качество е особено важна. Никоя отделна страна обаче не е в състояние сама да покрие всички разходи за доброволчески проекти. Особено по отношение на транснационалните дейности често се търсят допълнителни, частни източници на финансиране. Следователно, за насърчаване на обмена и изграждане на европейска гражданска инициатива е необходимо ЕС да увеличи значително своя бюджет за доброволчески дейности, включително за обмен, за да могат да се покриват например разходите за координация и да се създават стимули и кръстосано субсидиране между отделните страни. ЕИСК също така призовава държавите-членки да увеличат финансирането за този вид дейности.

4.2.8

Комитетът счита, че е важно насърчаването и на елемент на участие на трети страни, което би позволило на доброволците да могат да работят в чужбина, допринасяйки към усилията на ЕС за постигане на Целите на хилядолетието и прилагането на Европейската политика за развитие и хуманитарна помощ. Една инициатива, насърчаваща по-широка мрежа и по-голям брой контакти за обмен следва също така да бъде координирана с Европейския доброволен корпус за хуманитарна помощ, предвиден в Договора от Лисабон. Корпусът следва в дългосрочен план да включи и други групи, освен младите хора. В тази рамка е важно да се гарантира, че визовата политика на ЕС не представлява излишна пречка за подобен обмен.

4.2.9

Накрая, ЕС трябва да привлече внимание към тази област и да ѝ направи оценка посредством иницииране и подкрепа за научните изследвания, както и чрез разработване на необходимите статистически компоненти. Необходимо е сътрудничеството между съществуващите граждански служби да бъде допълнително обсъдено, както и да бъде проследено и наблюдавано в подходящата институционална рамка.

4.3.1

Европейската гражданска инициатива би допринесла и за укрепване на универсалните и европейските ценности на свобода, демокрация и зачитане на правата на човека, наред с основните свободи и с върховенството на закона. В допълнение, службата би следвало да си постави за цел развиването на социални умения, езикови умения и умения за изграждане на мрежи, изграждането и функционирането на Европейския съюз, както и придобиването и обмена на опит. Желанието за придобиване на знания или по-доброто разбиране на собствената личност и способности са основанията, които често са в основата на ангажирането на младите хора в доброволческа дейност и също може да допринесат, за да се отговори на изискванията на обществото на знанието.

4.3.2

ЕИСК счита, че съществува значителен потенциал за транснационално сътрудничество и обмен на доброволци в редица области (например социалното включване, потребностите на хората, децата и младежите, спорта, информацията, защитата на културното наследство, културата и изкуствата, околната среда, гражданската защита и т.н.), които могат да укрепят европейското измерение на гражданството.

4.3.3

ЕИСК счита, че европейската гражданска инициатива също би могла да укрепи сътрудничеството между държавите-членки, страните кандидатки и страните в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) по отношение на активното гражданство и чувството за солидарност.

4.3.4

Доброволците имат възможност да придобият важен неформален опит и знания, които се търсят на пазара на труда, както и да изградят мрежа от контакти. Те могат също така да придобият и ключови компетенции и знания в области като връзките с обществеността, комуникациите, личностното изразяване, социалните умения, управлението и професионалното обучение. По този начин доброволческата дейност може да формира важна част от биографията и професионалната кариера на съответното лице, като за тази цел обаче е необходимо да се гарантира признаването на доброволческата дейност на младите хора и на тяхното неформално обучение.

4.3.5

Съществуват и предизвикателства. Едно от тях е липсата на правен статут на доброволците. Националните рамки определят статута на доброволците и на организациите в отделните страни, както и, в по-малка степен, в чужбина. Не съществуват национални законодателни рамки за предоставяне на подобен статут, например на доброволците по ЕДС.

4.3.6

Въпросите, свързани с осигуряването и безопасните условия на труд също трябва да намерят своето разрешение. Адекватната социална защита на доброволците по време на тяхната служба трябва да бъде гарантирана, но не винаги е лесно осъществима на практика, ако разпоредбите относно социалното осигуряване на транснационалните доброволци в отделните държави се различават. Затова ЕИСК би насърчил Комисията да се стреми към постигане на общо разбиране по тези въпроси и настоява държавите-членки и съответните институции да намерят решение на тези важни въпроси.

4.3.7

Трябва да бъдат положени всички усилия за избягване на всякакъв потенциален конфликт по отношение на дефиницията за платена заетост и доброволческа дейност. Ето защо разликите между служители и доброволци, както и отговорностите на доброволците трябва евентуално да бъдат ясно дефинирани. Доброволческата дейност няма за цел да замени заетостта. Поради тази причина е важно и сътрудничеството със социалните партньори.

5.1

Организираното гражданско общество е основният сектор за доброволческа дейност. Голям брой организации на гражданското общество вече участват в дейностите по ЕДС и други европейски програми. Организациите на доброволци би следвало също да продължат да играят основна роля в рамките на програма за обмен с по-широк обхват.

5.2

Факт е, че организациите с нестопанска цел и доброволческите организации често представляват доставчици на разнообразни социални услуги в Европа. Същевременно в много случаи участието в граждански инициативи бележи спад. В този контекст една европейската гражданска инициатива би могла както да допринесе за повишаване на степента на участие на гражданите в организираното гражданско общество, така и да подобри възможностите за развитие на самите организации. Прегледът и обсъждането на ролята и позицията на организациите с нестопанска цел в обществото могат да доведат до промяна на специфичния принос на този тип организации и да повишат информираността относно добавената стойност, която те осигуряват на обществото.

5.3

Европейската гражданска инициатива би могла да допринесе и за изграждането на по-силно и жизнено гражданско общество. Това ще бъде от полза и за социалния капитал, що се отнася до доверието, по-малката степен на корупция и членството в доброволни сдружения.

5.4

Проблемът за акредитацията на организациите, както и въпросът за качеството на обмена често засягат организациите на гражданското общество. ЕИСК насърчава организираното гражданско общество в държавите-членки и на европейско равнище да работи съвместно за установяването на общи принципи по отношение на акредитацията и по-нататъшното разработване на допълнителни общи критерии за качество. В случаите, когато е целесъобразно, това би могло да бъде направено в рамките на сътрудничество с компетентните публични администрации.

5.5

ЕИСК осъзнава, че тази тема се нуждае от продължение, например под формата на конференция. Тя следва да включва участието на всички национални органи, свързани с гражданската служба, Европейската комисия и неправителствени организации, работещи в сферата на младежта или на доброволческата служба, с цел да се насърчи разработването на рамка за Европейска гражданска инициатива.