20.6.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 155/10

Известие на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции

(2008/C 155/02)

Това известие заменя известието на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 71, 11.3.2000 г., стр. 14).

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Контекст

Това известие актуализира подхода на Комисията спрямо държавните помощи, предоставени под формата на гаранции, и цели да даде по-подробни насоки на държавите-членки относно принципите, на които Комисията възнамерява да се основе при тълкуване на членове 87 и 88 и тяхното прилагане към държавните гаранции. В момента тези принципи се съдържат в Известие на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (1). Натрупаният опит в прилагането на това известие от 2000 г. насам показва, че политиката на Комисията в тази област трябва да се преразгледа. В тази връзка Комисията би желала да припомни скорошната си практика в различни специфични решения (2) във връзка с нуждата да се извърши индивидуална оценка на риска от загубите, свързани с всяка гаранция в случая на схеми. Комисията възнамерява да направи своята политика в тази област максимално прозрачна, така че решения й да са предвидими и да се осигури равно третиране. По-специално, Комисията желае да предостави на малките и средни предприятия (по-нататък наричани „МСП“) и на държавите-членки сигурност, определяйки предварително за дадено предприятие и въз основа на финансовия му рейтинг минималната сума, която следва да бъде изразходвана за държавна гаранция, за да се счита, че не представлява помощ, попадаща в обхвата на член 87, параграф 1 от Договора. Аналогично, всяка изразходвана сума, надхвърляща това равнище, би могла да се смята за елемент на помощ.

1.2. Видове гаранции

В най-честата си форма гаранциите са свързани със заем или с друго финансово задължение, което се договаря между заемополучателя и заемодателя. Те могат да бъдат предоставени като индивидуални гаранции или в рамките на гаранционни схеми.

Въпреки това могат да съществуват различни форми на гаранции в зависимост от тяхното правно основание, от типа транзакция, която покриват, от тяхната продължителност и т.н. Без списъкът да е изчерпателен, могат да се определят следните видове гаранции:

—	общи гаранции, т.е. гаранции, предоставени на предприятията като такива, за разлика от гаранции, свързани със специфична транзакция, която може да бъде заем, капиталови инвестиции и др.,

—	гаранции, предоставени от специфичен инструмент, за разлика от гаранции, свързани със статута на самото предприятие,

—	гаранции, предоставени директно, или контрагаранции, предоставени на гаранта от първо ниво,

—

неограничени гаранции, за разлика от гаранции, които са ограничени по отношение на своя размер и/или ограничени във времето. Комисията също така приема за помощ под формата на гаранции по-благоприятните условия на финансиране, получени от предприятия, чиято правна форма изключва фалит или други процедури по несъстоятелност или предвижда изрична държавна гаранция или покритие на загубите от държавата. Същото се отнася за придобиването от държавата на участие в предприятие, ако е допустима неограничена отговорност вместо обичайната ограничена отговорност,

—

гаранции, ясно произтичащи от договорни отношения (като например официални договори, гаранционни писма) или друг източник на правото, за разлика от гаранции, чиято форма е по-малко ясна (като допълнителни писма, устно поемане на задължения), вероятно с различни степени на сигурност, която може да бъде предоставена от тези гаранции.

Особено в последния случай липсата на подходящо правно и счетоводно документиране често води до много трудно проследяване. Това се отнася както за бенефициера, така и за държавата или публичното образувание, което предоставя гаранцията, и като резултат — и за информацията, налична за трети страни.

1.3. Структура и обхват на известието

За целите на настоящото известие:

а)	„гаранционна схема“ означава инструмент, въз основа на който, без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, могат да се предоставят гаранции на предприятия, като се спазват някои условия за продължителност, размер, основна транзакция, вид или размер на предприятията (като МСП);

б)	„индивидуална гаранция“ означава гаранция, предоставена на предприятие, която не е част от гаранционна схема.

Раздели 3 и 4 от това известие са предназначени да бъдат пряко приложими към гаранции, свързани със специфични финансови транзакции като например заеми. Комисията смята, че поради тяхната честота и факта, че обикновено могат да бъдат количествено измерени, това са случаите, където е най-належащо гаранциите да бъдат определени като представляващи държавна помощ или не.

Поради това, че в повечето случаи покритата от гаранцията транзакция е заем, по-нататък известието ще използва „заемополучател“, за да обозначи основния бенефициер на гаранцията и „заемодател“, за да обозначи образуванието, чиито риск е намален с държавната гаранция. Употребата на тези два специфични термина също така цели да улесни разбирането на обосновката на текста, тъй като основният принцип на заема е добре известен. Въпреки това, горепосоченото не означава, че раздели 3 и 4 се прилагат само към гаранция по заеми. Те се прилагат към всички гаранции, при които се осъществява подобен трансфер на риск, като например капиталова инвестиция, при условие че е взет предвид съответният рисков профил (включително възможната липса на обезпечение).

Известието се прилага за всички икономически сектори, включително селското стопанство, рибарството и транспорта, без да се засягат специфичните правила, свързани с гаранциите в съответния сектор.

Това известие не се прилага за гаранции за експортни кредити.

1.4. Други видове гаранции

Когато някои форми на гаранции (вж. точка 1.2) включват трансфер на риска към гаранта и когато те не показват една или повече от специфичните характеристики, посочени в точка 1.3, например застрахователни гаранции, ще трябва да се извърши анализ на всеки случай поотделно, за което ще се прилагат, ако е необходимо, приложимите раздели или методологии, описани в това известие.

1.5. Неутралност

Това известие се прилага, без да се засяга член 295 от Договора и следователно не накърнява правилата в държавите-членки относно системата за собственост. Комисията е неутрална по отношение на публичната или частната собственост.

По-специално, самият факт, че собствеността на дадено предприятие е основно публична, не е достатъчен сам по себе си, за да представлява държавна гаранция, при условие че не са налице експлицитни или имплицитни елементи на гаранция.

2. ПРИЛОЖИМОСТ НА ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 1

2.1. Общи бележки

Член 87, параграф 1 от Договора за ЕО постановява, че всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез държавни ресурси, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар.

Тези общи критерии се отнасят еднакво и към гаранциите. Що се отнася до други форми на потенциални помощи, предоставяните пряко гаранции от държавата чрез централни, регионални и местни органи, както и предоставяните държавни гаранции чрез държавни ресурси чрез други контролирани от държавата образувания, като например предприятия и които спадат към публичните органи (3), могат да представляват държавна помощ.

За да се избегнат всякакви съмнения, трябва да се поясни понятието държавни ресурси по отношение на държавните гаранции. Ползата от държавна гаранция е, че рискът, свързан с гаранцията, се поема от държавата. Такова поемане на риск от държавата нормално би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия. Когато държавата се отказва от цялата или от част от премията, е налице полза за предприятието и изтичане на ресурси от държавата. Следователно, дори и никакви плащания да не са извършени от държавата по дадена гаранция, може въпреки това да е налице държавна помощ съгласно член 87, параграф 1 от Договора. Помощта е предоставена в момента, в който е дадена гаранцията, а не в момента, в който гаранцията е задействана, или в момента, в който се правят плащания съгласно условията на гаранцията. Дали дадена гаранция представлява държавна помощ или не, и, ако да, какъв може да бъде размерът на държавната помощ, трябва да се оцени в момента на предоставяне на гаранцията.

В този контекст Комисията посочва, че анализът съгласно правилата за държавни помощи не изключва съвместимостта на дадена мярка с други разпоредби на Договора.

2.2. Помощ за заемополучателя

Обикновено бенефициерът на помощта е заемополучателят. Както е посочено в точка 2.1, поемането на риск обикновено би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия. Когато заемополучателят не трябва да плаща премията или плаща ниска премия, той получава предимство. В сравнение със ситуация, в която няма гаранция, държавната гаранция позволява на заемополучателя да получи по-добри финансови условия за заем, отколкото обичайно съществуващите на финансовите пазари. Обикновено благодарение на държавната гаранция заемополучателят може да има по-ниски лихви и/или да му се налага да предостави по-ниски обезпечения. В някои случаи заемополучателят без държавна гаранция не би могъл да намери финансова институция, която е готова да му даде заем при каквито и да било условия. Така държавните гаранции могат да улеснят създаването на нов бизнес и да позволят на някои предприятия да съберат пари, за да започнат нови дейности. Държавната гаранция може също да помогне на предприятие пред фалит да остане действащо вместо да бъде изключено от пазара или преструктурирано, с което вероятно би се нарушила конкуренцията.

2.3. Помощ за заемодателя

2.3.1.

Дори ако обикновено бенефициерът на помощта е заемополучателят, не може да се изключи, че при определени условия заемодателят също ще се облагодетелства пряко от помощта. По-конкретно, например ако държавната гаранция е дадена ex post по отношение на заем или друго вече поето финансово задължение, без условията на този заем или финансово задължение да са били коригирани, или ако даден гарантиран заем се използва за изплащането на друг, негарантиран заем към същата кредитна институция, то тогава може да е налице помощ за заемодателя, доколкото се повишава сигурността на заемите. Когато гаранцията съдържа помощ за заемодателя, трябва да се обърне внимание на факта, че такава помощ може да представлява оперативна помощ.

2.3.2.

Гаранциите се различават от другите мерки за държавна помощ, като например безвъзмездни помощи или освобождаване от данъци, по това, че при гаранциите държавата също участва в правоотношение със заемодателя. Следователно, трябва да се отчитат евентуалните последствия за трети страни от неправомерно предоставена държавната помощ. В случая на държавни гаранции по заеми това се отнася основно към кредитиращите финансови институции. В случай на гаранции за облигации, издадени за получаване на финансиране за предприятия, това засяга финансовите институции, свързани с издаване на облигациите. Въпросът дали незаконността на помощта влияе върху правоотношенията между държавата и трети страни е проблем, който трябва да се проучи съгласно националното право. Националните съдилища може да се наложи да проучат дали националното право не позволява зачитането на договори за гаранции и Комисията смята, че в тази оценка те трябва да отчитат нарушаването на правото на Общността. Съответно заемодателите може да имат интерес при всяко предоставяне на гаранция да проверят като стандартна превантивна мярка дали правилата на Общността относно държавните помощи са били спазени. Държавата-членка трябва да е в състояние да предостави номер на делото, издаден от Комисията, за индивидуален случай или за схема и при възможност неповерителна версия на решението на Комисията заедно със съответните препратки към Официален вестник на Европейския съюз. От своя страна Комисията ще направи всичко възможно, за да предостави по прозрачен начин информация относно случаите и схемите, одобрени от нея.

3. УСЛОВИЯ, ИЗКЛЮЧВАЩИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПОМОЩ

3.1. Общи съображения

Ако индивидуална гаранция или гаранционна схема, в която участва държавата, не предоставя предимство на предприятие, тя не представлява държавна помощ.

В този контекст, за да се определи дали е предоставено предимство чрез гаранция или чрез гаранционна схема, Съдът е потвърдил в своите скорошни решения (4), че Комисията трябва да основе своята оценка върху принципа за инвеститор, опериращ при пазарна икономика (по-нататък наричан „принципът на инвеститор при пазарна икономика“). Следователно, трябва да се отчетат ефективните възможности за предприятието-бенефициер да получи същите финансови ресурси, ако ги поиска от капиталовия пазар. Не е намесена държавна помощ, където нов източник на финансиране е достъпен при условия, които биха били приемливи за частен оператор при нормални условия на пазарна икономика (5).

За да се улесни преценката за това дали принципът на инвеститор при пазарна икономика е спазен за дадена гаранция, Комисията определя в този раздел няколко достатъчни условия за липса на помощ. Индивидуалните гаранции са обхванати в точка 3.2 с по-опростен вариант за МСП в точка 3.3. Гаранционните схеми са обхванати в точка 3.4 с по-опростен вариант за МСП в точка 3.5.

3.2. Индивидуални гаранции

По отношение на индивидуалните държавни гаранции Комисията смята, че изпълнението на всички условия, които следват, ще бъде достатъчно, за да се изключи съществуването на държавна помощ.

а)

Заемополучателят не е във финансово затруднение.

За определяне на това дали заемополучателят е във финансово затруднение следва да се прилага дефиницията, посочена в Насоките за помощи за оздравяване и преструктуриране (6). МСП, които са регистрирани от по-малко от три години, за този период не се смятат за предприятия в затруднено положение за целите на настоящото известие.

б)	Размерът на гаранцията може да бъде надлежно изчислен в момента на предоставянето. Това означава, че гаранцията трябва да е свързана със специфична финансова транзакция за определена максимална сума и да е ограничена във времето.

в)

Гаранцията не покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от заема или от друго финансово задължение; това ограничение не важи за гаранции, които покриват обезпечения за дълг (7).

Комисията смята, че ако дадено финансово задължение се покрива изцяло от държавна гаранция, заемодателят има по-малък стимул да оцени правилно, да обезопаси и сведе до минимум риска, свързан с кредитирането и по-конкретно да оценява правилно кредитоспособността на заемополучателя. Държавният гарант не винаги би поел такава оценка на риска поради липса на средства. Тази липса на заинтересованост рискът от неизплащане на заема да бъде сведен до минимум би могла да насърчи заемодателите да сключват договори за заем, свързани с по-висок от нормалния търговски риск, което би довело до увеличаване на високорисковите гаранции в държавния портфейл.

Това ограничение от 80 % не се прилага за публични гаранции, предоставени за финансиране на дружество, чиято единствена дейност е извършването на надлежно възложени услуги от общ икономически интерес (8), когато тази гаранция е предоставена от публичния орган, който е възложил дейността. Ограничението от 80 % се прилага, ако съответното дружество предоставя други услугаи от общ икономически интерес или други стопански дейности.

За да се гарантира, че заемодателят споделя ефективно част от риска, трябва да се обърне нужното внимание на следните аспекти:

—	когато размерът на заема или на финансовото задължение с времето намалее, защото например заемът започне да се връща, гарантираният размер трябва пропорционално да намалее, така че във всеки момент гаранцията да не покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от заема или финансовото задължение,

—

загубите трябва да бъдат поемани пропорционално и по един и същ начин от заемодателя и гаранта. По същия начин нетните събрани суми (т.е. приходите без разходите за обработване на исковете), получени от събирането на дълга срещу обезпеченията, дадени от заемополучателя, трябва да съкращават пропорционално загубите, понесени от заемодателя и гаранта. Гаранциите за първата загуба, при които загубите се приписват на гаранта и чак тогава на заемодателя, ще се разглеждат като включващи евентуално помощ.

Ако държава-членка желае да предостави гаранция над прага от 80 % и твърди, че тя не представлява помощ, тя трябва надлежно да мотивира твърдението си, например въз основа на уреждането на цялата транзакция, и да уведоми за нея Комисията, така че да може да се извърши правилна оценка на гаранцията от гледна точка на евентуалния й характер на държавна помощ.

г)

За гаранцията е платена цена, ориентирана спрямо пазара.

Както е посочено в точка 2.1, поемането на риск обикновено би трябвало да бъде възнаградено с подходяща премия върху гарантираната или насрещно гарантираната сума. Когато цената, платена за гаранцията, е поне колкото съответната база за сравнение на премията за гаранция, която може да се намери на финансовите пазари, гаранцията не съдържа помощ.

Ако на финансовите пазари не може да бъде намерена съответстваща база за сравнение на премията за гаранция, общият финансов разход за гарантирания заем, включително лихвения процент по заема и премията за гаранция, трябва да бъде сравнен с пазарната цена за подобен негарантиран заем.

В двата случая, за да се определи съответната пазарна цена, трябва да се отчетат характеристиките на гаранцията и на съответния заем. Това включва: размерът и продължителността на транзакцията; обезпечението, предоставено от заемополучателя, и друг предишен опит, влияещ върху оценката на процента за възстановяване; вероятността от просрочване на задълженията на заемополучателя вследствие на финансовото му състояние, сектора му на дейност и възможности; както и други икономически условия. Този анализ трябва особено да подпомогне класирането на заемополучателя посредством степента на риска. Това класиране може да бъде извършено от международно призната рейтингова агенция или, където има такова, чрез вътрешно класиране от банката, предоставяща съответния заем. Комисията обръща внимание на връзката между рейтинг и степента на просрочване, установена от финансовите институции, чиито документи са обществено достъпни (9). За да се оцени дали премията съответства на пазарните цени, държавата-членка може да извърши сравнение на цените, платени от предприятия, които са класирани по подобен начин на пазара.

Следователно Комисията няма да приеме определянето на премията по гаранцията да става въз основа на един размер, за който се счита, че съответства на общ индустриален стандарт.

3.3. Оценка на индивидуалните гаранции за МСП

Като изключение, ако заемополучателят е МСП (10), Комисията може чрез дерогация от точка 3.2, буква г) да приеме по-опростена оценка дали дадена гаранция по заем включва помощ. В този случай и ако всички останали условия, посочени в точка 3.2, букви а), б) и в), са спазени, дадена държавна гаранция не би се считала, че представлява помощ, ако към ефективно гарантираната от държавата сума се прилага годишна минимална премия („safe harbour premium“ (11)), основана на рейтинга на заемополучателя (12).

Качество на кредита	Standard & Poor's	Fitch	Moody's	Годишна минимална премия
Най-високо качество	AAA	AAA	Aaa	0,4 %
Много силен капацитет на плащане	AA +	AA +	Aa 1
	AA	AA	Aa 2	0,4 %
	AA –	AA –	Aa 3
Силен капацитет на плащане	A +	A +	A 1
	A	A	A 2	0,55 %
	A –	A –	A 3
Задоволителен капацитет на плащане	BBB +	BBB +	Baa 1
	BBB	BBB	Baa 2	0,8 %
	BBB –	BBB –	Baa 3
Капацитетът на плащане е податлив към неблагоприятни условия	BB +	BB +	Ba 1
	BB	BB	Ba 2	2,0 %
	BB –	BB –	Ba 3
Капацитетът на плащане е вероятно да бъде отслабен от неблагоприятни условия	B +	B +	B 1	3,8 %
	B	B	B 2
	B –	B –	B 3	6,3 %
Капацитет на плащане е зависим от устойчиви благоприятни условия	CCC +	CCC +	Caa 1	Не може да бъде предоставена годишна премия в защитената област
	CCC	CCC	Caa 2
	CCC –	CCC –	Caa 3
	CC	CC
		C
Във или почти в просрочване на задълженията	SD	DDD	Ca	Не може да бъде предоставена годишна премия в защитената област
	D	DD	C
		D

Годишните минимални премии се прилагат към сумата, гарантирана или вторично гарантирана ефективно от държавата в началото на всяка съответна година. Те трябва да се приемат като приложим минимум спрямо дружество, чийто кредитен рейтинг е най-малко равен на този, посочен в таблицата (13).

В случай на единствена предварителна премия за гаранция, гаранцията по заема се приема, че не съдържа помощ, ако е най-малкото равна на настоящата стойност на бъдещите премии за гаранция, както е посочено по-горе, като използваният сконтов процент е съответната референтна ставка (14).

Както е подчертано в по-горната таблица, дружествата с рейтинг, съответстващ на или по-лош от CCC/Caa, не могат да се ползват от тази опростена методология.

За МСП, които нямат кредитно минало или рейтинг, основан на балансов подход, като някои дружества със специална цел или новообразувани предприятия, премията в защитената област е определена на 3,8 %, но не може да бъде по-ниска от премията, която би била приложима за дружеството/ата-майка/и.

Тези маржове могат да бъдат преразглеждани периодично с цел да вземат под внимание състоянието на пазара.

3.4. Гаранционни схеми

По отношение на схемите за държавни гаранции Комисията смята, че изпълнението на всички условия, които следват, ще изключи съществуването на държавна помощ:

а)	схемата не важи за заемополучатели във финансово затруднение (вж. подробностите в точка 3.2, буква а));

б)	размерът на гаранциите може да бъде надлежно изчислен в момента на предоставянето им. Това означава, че гаранциите трябва да са свързани с определени финансови транзакции за определена максимална сума и да са ограничени във времето;

в)	гаранциите не покриват повече от 80 % от неизплатения остатък от всеки заем или от друго финансово задължение (вж. подробностите и изключенията в точка 3.2, буква в));

г)

условията на схемата се основават на реалистична оценка на риска, така че платените от бенефициерите премии я правят по всяка вероятност самофинансираща се. Според Комисията самофинансирането на схемата и правилното отчитане на риска са показатели за това, че гаранционните премии, които се налагат по тази схема, съответстват на пазарните цени.

Това налага рискът на всяка нова гаранция да бъде оценяван въз основа на всички релевантни фактори (качество на заемополучателя, обезпечения, продължителност на гаранцията и др.). Въз основа на този анализ на риска трябва да се определят рискови класове (15), гаранцията трябва да бъде класирана в един от тези рискови класове и трябва да се наложи съответната премия върху гарантираната или насрещно гарантираната сума;

д)

за да е налице подходяща и прогресивна оценка на аспекта на самофинансиране на схемата, съразмерността на равнището на премиите трябва да бъде преразглеждана поне веднъж годишно въз основа на ефективния процент на загубите по схемата за икономически разумен срок и да бъдат съответно коригирани премиите, ако е налице риск схемата да не може повече да се самофинансира. Тази корекция може да се отнася към всички съществуващи и бъдещи гаранции или само към последните;

е)

за да бъдат считани за съответстващи на пазарните цени, наложените премии трябва да покриват нормалните рискове, свързани с предоставяне на гаранцията, административните разходи по схемата и годишно заплащане на подходящ капитал, дори и ако последният не е изобщо или е само частично учреден.

Административните разходи трябва да включват поне специфичната първоначална оценка на риска, както и разходите за наблюдение и управление на риска, свързани с предоставянето и управлението на гаранцията.

По отношение на заплащането на капитала Комисията отбелязва, че обичайните гаранти са подчинени на правила за изискване за капитал и в съответствие с тези правила те са принудени да учредят собствен капитал, за да не обявят банкрут, когато има изменения в годишните загуби, свързани с гаранциите. Обикновено схемите за държавни гаранции не са подчинени на тези правила и следователно не е необходимо да създават такива резерви. С други думи всеки път, когато загубите, произтичащи от гаранциите, надхвърлят приходите от премиите по гаранциите, дефицитът се покрива от държавния бюджет. Тази държавна гаранция за схемата поставя последната в по-благоприятна ситуация от обикновения гарант. За да се предотврати това несъответствие и да се компенсира държавата за риска, който поема, Комисията смята, че премиите по гаранциите трябва да покриват изплащането на подходящ капитал.

Комисията смята, че този капитал трябва да отговаря на 8 % (16) от неизплатените гаранции. За гаранции, предоставени на предприятия с рейтинг AAA/AA- (Aaa/Aa3), размерът на капитала, който трябва да бъде заплатен, може да се намали на 2 % от неизплатените гаранции. Същевременно за гаранции, предоставени на предприятия с рейтинг A+/A- (A1/A3), размерът на капитала, който трябва да бъде заплатен, може да се намали на 4 % от неизплатените гаранции.

Нормалното заплащане на капитал се състои от рискова премия, евентуално увеличена с безрисков лихвен процент.

Във всички случаи рисковата премия трябва да бъде изплатена на държавата за подходящия размер капитал. Въз основа на практиката Комисията смята, че нормалната рискова премия за собствен капитал възлиза на най-малко 400 базисни пункта и че такава рискова премия трябва да бъде включена в гаранционната премия, заплащана от бенефициерите (17).

Ако, както при повечето схеми за държавни гаранции, капиталът не е предоставен на схемата и следователно няма вноска в наличност от държавата, не е нужно да се взема предвид безрисковият лихвен процент. От друга страна, ако капиталът е ефективно предоставен от държавата, държавата трябва да понесе разходи за вземане на заем, а схемата ще спечели от парите в наличност чрез вероятното им инвестиране. Затова безрисковият лихвен процент трябва да бъде изплатен на държавата за предоставената сума. Нещо повече, този разход все пак трябва да се приспадне от финансовия приход на схемата и не е задължително да окаже въздействие върху гаранционните премии (18). Комисията смята, че печалбата от 10-годишната държавна облигация може да се използва като подходящ заместител на безрисков лихвен процент, взет като нормална възвръщаемост на капитала;

ж)	за да се гарантира прозрачност, схемата трябва да съдържа условията, при които бъдещите гаранции ще бъдат предоставени, като например допустими за финансиране дружества в зависимост от рейтинга им и, където е приложимо, сектора и размера, максималната сума и продължителността на гаранциите.

3.5. Оценка на гаранционните схеми за МСП

Предвид специфичното положение на МСП и с цел да се улесни техният достъп до финансиране, особено с ползване на гаранционни схеми, за тези предприятия съществуват две конкретни възможности:

—	използване на годишни минимални премии, определени за индивидуални гаранции за МСП,

—	оценка на гаранционни схеми, като се допусне кандидатстването на единични премии и се избегне необходимостта от индивидуални рейтинги на МСП получатели.

Условията за използване на двете правила за определени по-долу:

Използване на годишните минимални премии в гаранционните схеми за МСП

В съответствие с това, което е предложено с цел опростяване във връзка с индивидуалните гаранции, гаранционните схеми в полза на МСП могат също по принцип да бъдат считани за самофинансиращи се и да не представляват държавни помощи, ако се прилагат годишните минимални премии, определени в точка 3.3 и основани на рейтингите на предприятията (19). Останалите условия, определени в точка 3.4, букви а), б) и в), както и в точка 3.4, буква ж), пак трябва да бъдат изпълнени, а. условията, опредени в точка 3.4, букви г), д) и е), се смятат за изпълнени при използването на годишните минимални премии, определени в точка 3.3.

Използване на единични премии в гаранционните схеми за МСП

Комисията е осведомена, че извършването на индивидуална оценка на риска на всеки заемополучател е скъп процес, който може да не е подходящ, когато дадена схема покрива голям брой малки заеми, за които схемата представлява инструмент за споделяне на риска.

Следователно, когато дадена схема се отнася само до гаранции за МСП и гарантираната сума не превишава прага от 2,5 милиона EUR за дружество в тази схема, Комисията, чрез дерогация от точка 3.4, буква г), може да приеме единна годишна премия за гаранцията за всички заемополучатели. Въпреки това, за да не бъдат разглеждани гаранциите, предоставени по такава схема, като представляващи държавни помощи, схемата трябва да остане самофинансираща се и всички останали условия, посочени в точка 3.4, букви а), б) и в), както и в точка 3.4, букви д), г) и ж) пак трябва да бъдат изпълнени.

3.6. Без автоматично класифициране като държавна помощ

Неспазването на което и да било от условията, посочени в точки 3.2-3.5, не означава, че гаранцията или гаранционната схема е автоматично разглеждана като държавна помощ. Ако има съмнение дали планирана гаранция или гаранционна схема представлява държавна помощ, за нея трябва да бъде уведомена Комисията.

4. ГАРАНЦИИ С ЕЛЕМЕНТ НА ПОМОЩ

4.1. Общи положения

Когато индивидуална гаранция или гаранционна схема не е в съответствие с принципа на инвеститор в пазарна икономика, тя трябва да се счита за държавна помощ. Следователно, е необходимо да се определи количествено елементът на държавна помощ, за да се провери дали помощта може да се обяви за съвместима съгласно специфичното освобождаване за държавна помощ. По принцип, елементът на държавна помощ ще се определя като разликата между подходящата пазарна цена на гаранцията, предоставена индивидуално или чрез схема, и реалната цена, платена за тази мярка.

Получените годишни брутни еквиваленти в наличност трябват да бъдат дисконтирани с техния настоящ размер, използвайки референтната ставка, и след това добавени, за да се получи общият еквивалент на помощта.

При изчислението на елемента на помощ при гаранция Комисията ще отдели специално внимание на следните елементи:

а)

дали при индивидуални гаранции заемополучателят се намира във финансово затруднение; при гаранционни схеми, дали критериите за допустимост на схемата предвиждат изключване на такива предприятия (вж. подробностите в точка 3.2, буква а)).

Комисията отбелязва, че за предприятия в затруднение пазарен гарант би изискал висока премия в момента на предоставяне на гаранцията, в зависимост от очаквания процент на неизпълнение. Ако вероятността заемополучателят да не е в състояние да си изплати заема стане особено висока, тази пазарна степен може да не съществува и в изключителни обстоятелства елементът на помощ при гаранцията може да се окаже толкова висок колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията;

б)

дали може да бъде надлежно изчислен обхватът на всяка гаранция в момента на предоставянето й;

Това означава, че гаранциите трябва да са свързани със специфична финансова транзакция за определена максимална сума и да са ограничени във времето. В тази връзка Комисията по принцип смята, че неограничените гаранции са несъвместими с член 87 от Договора;

в)

дали гаранцията покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от всеки заем или от друго финансово задължение (вж. подробностите и изключенията в точка 3.2, буква в));

За да се гарантира, че заемодателят има истински стимул да оцени правилно, да обезпечи и сведе до минимум риска, произтичащ от кредитирането, и по-конкретно — да оценява правилно кредитоспособността на заемополучателя, Комисията смята, че процент най-малко от 20 %, непокрит от държавната гаранция, трябва да бъде поет от заемодателя (20), което да го стимулира да обезпечи добре своите кредити и да сведе до минимум риска, свързан с транзакцията. Следователно Комисията по принцип ще изследва по-задълбочено всяка гаранция или гаранционна схема, която покрива цялата (или почти цялата) финансова транзакция, освен ако държавата-членка не я защити надлежно, например поради специфичния характер на транзакцията;

г)	дали са взети предвид специфичните характеристики на гаранцията и заема (или друго финансово задължение) при определянето на пазарната премия на гаранцията, въз основа на която е изчислен елементът на помощ чрез сравняването му с реално платената премия (вж. подробностите в точка 3.2, буква г)).

4.2. Елемент на помощ при индивидуални гаранции

За индивидуална гаранция еквивалентът на помощта в брой на гаранцията трябва да бъде изчислен като разликата между пазарната цена на гаранцията и реално платената цена.

Когато пазарът не предоставя гаранции за съответния вид транзакция, не съществува пазарна цена за гаранцията. В този случай елементът на помощ трябва да се изчисли по същия начин като еквивалента на помощта за заем при облекчени условия, а именно като разлика между специфичния пазарен лихвен процент, който това дружество би трябвало да плати без гаранцията, и получения благодарение на държавната гаранция лихвен процент, след като се отчетат всички направени изплащания на премии. Ако не е налице пазарен лихвен процент и ако държавата-членка желае да използва референтната ставка като заместител, Комисията изтъква, че условията, определени в съобщението за референтни ставки (21), са валидни за изчислението на интензитета на помощта на индивидуалната гаранция. Това означава, че трябва да се обърне особено внимание, за да се прибави допълнителното плащане към базисната ставка, за да се вземе предвид съответният рисков профил, свързан с покритата транзакция, с предприятията, на които се предоставя гаранция, и с предоставените обезпечения.

4.3. Елемент на помощ при индивидуални гаранции за МСП

За МСП може също да се прилага описаната в точка 3.3 опростена система за оценка. В този случай, ако премията за дадена гаранция не съответства на стойността, определена като минимална за нейния клас на рейтинг, разликата между това минимално равнище и наложената премия ще се разглежда като помощ. Ако гаранцията продължава за повече от една година, годишните дефицити се сконтират, като се използват съответните референтни ставки (22).

Само при явно доказани и надлежно защитени от съответната държава-членка случаи Комисията може да приеме отклонение от тези правила. В тези случаи отново трябва да се спази подход, основан на риска.

4.4. Елемент на помощ при гаранционни схеми

За гаранционни схеми еквивалентът в брой на помощта за всяка гаранция в рамките на схемата е разликата между ефективно наложената премия (ако има такава) и премията, която трябва да бъде наложена, при еквивалентна схема без помощ, установена в съответствие с условията, посочени в точка 3.4. По-горе посочените теоретични премии, върху които е изчислен елементът на помощ, следователно трябва да покрият нормалните рискове, свързани с гаранцията, както и административните и капиталови разходи (23). Този начин на изчисляване на еквивалента на помощ има за цел да гарантира, че и в средносрочен, и дългосрочен план общият размер на предоставената по схемата помощ е равен на парите, внесени от публичните органи, за да покрият дефицита по схемата.

Тъй като в случая на схеми за държавни гаранции може да не са известни специфичните особености на индивидуалните случаи в момента на оценяването им, елементът на помощ трябва да бъде оценен чрез позоваване на разпоредбите от схемата.

Елементите на помощ при гаранционните схеми могат да бъдат също изчислени посредством методологии, които вече са приети от Комисията след уведомяването за тях съгласно приет от Комисията регламент в областта на държавните помощи, като например Регламент (EC) № 1628/2006 на Комисията от 24 октомври 2006 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора по отношение на националната регионална инвестиционна помощ (24) или Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 (25), при положение че одобрената методология изрично обхваща вида гаранции и вида на разглежданите транзакции.

4.5. Елемент на помощ при гаранционни схеми за МСП

Двата инструмента за опростяване, изложени в точка 3.5, които са свързани с гаранционните схеми за МСП, могат да се използват и за изчисляване на помощта. Условията за използване на двете правила за определени, както следва:

Използване на годишните минимални премии в гаранционните схеми за МСП

За МСП може също да се прилага описаната по-горе в точка 3.5 опростена система за оценка. В този случай, ако премията за дадена гаранция не съответства на стойността, определена като минимална за нейния клас на рейтинг (26), разликата между това минимално равнище и наложената премия ще се разглежда като помощ (27). Ако гаранцията продължава за повече от една година, годишните дефицити се сконтират, като се използват референтните ставки (28).

Използване на единични премии в гаранционните схеми за МСП

С оглед на по-слабото нарушение на конкуренцията, което може да бъде причинено от предоставена държавна помощ в рамките на гаранционна схема за МСП, Комисията смята, че когато схема за помощ се отнася само да гаранции за МСП, при които гарантираната сума не превишава прага от 2,5 млн. EUR за предприятие в дадената схема, Комисията може да приеме чрез дерогация от точка 4.4 оценка на интензитета на помощта по схемата като такава, без да е нужно да извършва оценка на всяка индивидуална гаранция или рисков клас в рамките на схемата (29).

5. СЪВМЕСТИМОСТ С ОБЩИЯ ПАЗАР НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПОД ФОРМАТА НА ГАРАНЦИИ

5.1. Общи положения

Държавните гаранции, попадащи в приложното поле на член 87, параграф 1 от Договора, трябва да бъдат разгледани от Комисията с цел да се определи дали те са съвместими или не с общия пазар. Преди да бъде направена оценката за съвместимост, трябва да се определи кой е бенефициерът на помощта.

5.2. Оценка

Дали тази помощ е съвместима или не с общия пазар ще бъде определено от Комисията съгласно същите правила, прилагани по отношение на другите форми на помощи. Конкретните критерии за оценка на съвместимостта са разяснени и разработени от Комисията, в рамки и насоки, отнасящи се до хоризонталната, регионална и секторна помощ (30). По-конкретно, оценката ще вземе под внимание интензитета на помощта, характеристиките на бенефициерите и преследваните цели.

5.3. Условия

Комисията ще приема гаранции, само ако тяхното мобилизиране е договорно свързано със специфични условия, които могат да стигнат дори до задължителното обявяване в несъстоятелност на предприятието-бенефициер или друга подобна процедура. Тези условия трябва да бъдат договорени между страните при първоначалното предоставяне на гаранцията. В случай че дадена държава-членка иска да мобилизира гаранцията при условия, различни от тези, договорени на първоначалния етап на предоставянето, Комисията ще разглежда мобилизирането на гаранцията като създаващо нова помощ, за която трябва да бъде изпратено уведомление съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

6. ДОКЛАДИ, КОИТО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ТРЯБВА ДА ПРЕДСТАВЯТ НА КОМИСИЯТА

В съответствие с общите задължения (31) за наблюдение, за да се наблюдават занапред новите изменения на финансовите пазари, и тъй като е трудно да се оцени стойността на държавните гаранции, променяща се във времето, от особена важност е редовният преглед, съгласно член 88, параграф 1 от Договора, на схемите за държавни гаранции, одобрени от Комисията. Следователно държавите-членки трябва да представят доклади на Комисията.

За гаранционни схеми, съдържащи помощи, тези доклади ще трябва да се представят най-късно в края на периода на гаранционната схема и при изпращането на уведомление за изменена схема. Комисията обаче може да сметне за подходящо да поиска по-чести доклади, в зависимост от случая.

За гаранционни схеми, за които Комисията е решила, че не представляват помощ, и особено когато няма сериозни предишни данни за схемата, Комисията може да поиска, когато взема своето решение, че не е налице помощ, да се представят такива доклади, като определи за всеки отделен случай периодичността и съдържанието на докладите.

Докладите трябва да включват поне следната информация:

а)	брой и размер на издадените гаранции;

б)	брои и размер на неизплатените гаранции в края на периода;

в)	брой и стойност на просрочените гаранции (посочени индивидуално) годишно;

г)

годишен приход:

1.	приход от събраните премии;

2.	приход от събирания;

3.	други приходи (напр. получена лихва от депозити или инвестиции);

д)

годишни разходи:

1.	административните разходи;

2.	изплатени компенсации за мобилизирани гаранции;

е)	годишен излишък или дефицит (разлика между приход и разход); и

ж)	натрупан излишък или дефицит от началото на схемата (32).

За индивидуални гаранции трябва по подобен начин да се докладва съответната информация, основно тази, посочена в букви г)-ж).

При всички случаи Комисията насочва вниманието на държавите-членки към факта, че правилното докладване на далечна дата предполага правилното събиране на необходимите данни от момента на използване на схемата и тяхното натрупване за всяка година.

Държавите-членки също така трябва да обърнат внимание на факта, че за гаранциите, несъдържащи помощ, които са предоставени индивидуално или в рамките на схема, въпреки че не съществува задължение за изпращане на уведомление за тях, Комисията може, вследствие например на жалба, да трябва да провери дали такава гаранция или схема не включва елементи на помощ. В тези случаи Комисията ще изисква информация, подобна на определената по-горе, за докладите от съответната държава-членка.

Когато трябва да се представят доклади в следствие на специфични задължения за докладване по регламенти за групово освобождаване, насоки или рамки, приложими в областта на държавните помощи, тези специфични доклади ще заместят докладите, които трябва да се представят съгласно настоящото задължение за докладване на гаранциите, при условие че те включват изброената по-горе информация.

7. МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Комисията приканва държавите-членки да съобразят своите съществуващи гаранционни мерки с настоящото известие в срок до 1 януари 2010 г., доколкото са засегнати новите гаранции.

(1) ОВ C 71, 11.3.2000 г., стр. 14.

(2) Например: Решение 2003/706/ЕО на Комисията от 23 април 2003 г. относно схемата за помощи, прилагана от Германия и наречена „Гаранционни схеми на провинция Brandenburg за 1991 г. и 1994 г.“ — Държавна помощ C 45/98 (ex NN 45/97), (ОВ L 263, 14.10.2003 г., стр. 1); Решение от 16 декември 2003 г. на Комисията относно гаранционните схеми при финансирането на кораби — Германия (N 512/03), (ОВ C 62, 11.3.2004 г., стр. 3); Решение 2006/599/ЕО на Комисията от 6 април 2005 г. относно схемата за помощи, която Италия планира да приложи за финансирането на кораби, (ОВ L 244, 7.9.2006 г., стр. 17).

(3) Вж. Дело C-482/99 France/Commission (Stardust) [2002 г.] Сборник I-4397.

(4) Вж. Дело C-482/99, посочено в бележка под линия 3.

(5) Вж. Съобщение на Комисията за прилагане на членове 92 и 93 от Договора за ЕО по отношение на публични дялови участия (Бюлетин на Европейските общности № 9-1984 г.); Съединени дела 296/82 и 318/82 Нидерландия и Leeuwarder Papierwarenfabriek Bv/Комисията [1985 г.] Сборник 809, точка 17; Съобщение на Комисията за прилагането на членове 92 и 93 от Договора за ЕО и член 61 от Споразумението за ЕИП по отношение на държавни помощи в сектора на авиацията (ОВ C 350, 10.12.1994 г., стр. 5), точки 25 и 26.

(6) Вж. ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(7) За дефиницията на обезпечения за дълг вж. член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО, (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38). Директива, последно изменена с Директива 2008/22/ЕО (ОВ L 76, 19.3.2008 г., стр. 50).

(8) Такава УОИИ трябва да бъде в съответствие с правилата на Общността, като например Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 г. относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 312, 29.11.2005 г., стр. 67) и Рамка на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (ОВ C 297, 29.11.2005 г., стр. 4).

(9) Например таблица 1 за кредитните рейтинги на агенциите може да се намери в Работен документ № 207 на Банката за международни разплащания, достъпен на:

http://www.bis.org/publ/work207.pdf

(10) „МСП“ означава малки и средни предприятия съгласно определението в приложение I към Регламент (ЕО) № 70/2001 за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия, (ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 33). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1976/2006 (ОВ L 368, 23.12.2006 г., стр. 85).

(11) Тези годишни минимални премии са установени в съответствие със сумите за предприятия със сходен рейтинг, определени в Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6). След извършване на изследване по тази тема по пръчка на Комисията:

(http://ec.europa.eu/comm/competition/state_aid/studies_reports/full_report.pdf — вж. страници 23 и 156-159 от изследването), бе отчетен общ спад с 20 базисни пункта. Този спад съответства на разликата в сумата за подобен риск между заем и гаранция, за да се отчетат допълнителните разходи, свързани конкретно със заемите.

(12) Таблицата препраща към рейтинговите класове на Standard & Poor's, Fitch и Moody's, които са рейтинговите агенции, най-често използвани от банковия сектор с цел да се направи съответствие с тяхната собствена рейтингова система, както е описано в точка в точка 3.2, буква г). Въпреки това, не е необходимо рейтингите да бъдат получени от тези конкретни агенции. Приемат се също и национални рейтингови системи или рейтингови системи, използвани от банките за определяне на степента на просрочване, при условие че предоставят едногодишната вероятност за просрочване, тъй като тя се използва от рейтинговите агенции за класиране на дружествата. Другите системи трябва да позволяват да се направи подобна класификация въз основа на този критерий за класиране.

(13) Например от дружество, за което дадена банка определя кредитен рейтинг, равен на BBB-/Baa 3, трябва да се изисква годишна премия на гаранцията от най-малко 0,8 % от сумата, гарантирана ефективно от държавата в началото на всяка година.

(14) Вж. съобщението, посочено в бележка под линия 11, което гласи, че: „Референтният процент може също да се използва и като сконтов процент при изчислението на настоящите стойности. За тази цел ще бъде използван по принцип основният лихвен процент, увеличен с фиксиран марж от 100 базисни пункта“. (стр. 4).

(15) Вж. повече подробности в бележка под линия 12.

(16) В съответствие с изискванията за капитала, установени в член 75 и приложение VI от Директива 2006/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1), във връзка с приложение VI (от параграф 41 нататък) към нея.

(17) За гаранция на предприятие с рейтинг BBB, възлизаща на 100, резервите, които трябва да се създадат, възлизат на 8. Прилагайки 400 базисни пункта (или 4 %) към тази сума, се получават като резултат годишни капиталови разходи от 8 % × 4 % = 0,32 % от гарантираната сума, които ще се отразят съответно върху цената на гаранцията. Ако степента на просрочване за една година, очаквана от схемата за това предприятие, е например 0,35 %, а годишните административни разходи възлизат на 0,1 %, цената на гаранцията, която не се смята за помощ, ще бъде 0,77 % на година.

(18) В този случай и ако безрисковият процент е определен на 5 %, годишният разход за създаването на резервите за същата гаранция от 100 и резерви от 8, които трябва да се създадат, ще бъде 8 % × (4 % + 5 %) = 0,72 % от гарантираната сума. При същите условия (степен на просрочване 0,35 % и административни разходи 0,1 %) цената на гаранцията ще бъде 0,77 % на година, а на държавата следва да се заплати от схемата допълнителна сума от 0,4 %.

(19) Това включва разпоредбата, според която за МСП, които нямат кредитно минало или рейтинг, основан на балансов подход, премията в защитената област е определена на 3,8 %, но не може да бъде по-ниска от премията за дружеството/ата-майка/и.

(20) Това се основава на предположението, че дружеството предоставя съответното равнище на сигурност на държавата и на кредитната институция.

(21) Вж. съобщението, посочено в бележка под линия 11.

(22) Вж. повече подробности в бележка под линия 14.

(23) Това изчисление за всеки рисков клас може да бъде обобщено като разликата между а) неизплатената гарантирана сума, умножена по рисковия фактор на рисковия клас (като „рискът“ е вероятността от просрочване след включването на административните и капиталовите разходи), което представлява пазарната премия, и б) която и да е изплатена премия, т.е. (гарантираната сума × риска) – изплатената премия.

(24) ОВ L 302, 1.11.2006 г., стр. 29.

(25) ОВ L 358, 16.12.2006 г., стр. 3.

(26) Това включва възможността, при която за МСП, които нямат кредитно минало или рейтинг, основан на балансов подход, годишната минимална премия е определена на 3,8 %, но не може да бъде по-ниска от премията за дружеството/ата-майка/и.

(27) Това изчисление може да се обобщи за всеки рисков клас, като неизплатената гарантирана сума, умножена с разликата между а) процента на годишната минимална премия и б) и всеки изплатен процент от премията, т.е. гарантирана сума × (годишната минимална премия – изплатената премия).

(28) Вж. повече подробности в бележка под линия 11.

(29) Независимо от рисковия клас, това изчисление може да се обобщи като разликата между а) неизплатената гарантирана сума, умножена с рисковия фактор за схемата („рискът“ е вероятността от просрочване след включването на административните и капиталовите разходи) и б) каквато и да е изплатена премия, т.е. (гарантираната сума × риска) – изплатената премия.

(30) Вж. правото по конкуренция в Европейската общност, приложимо към държавните помощи, което е достъпно в Интернет:

http://ec.europa.eu/comm/competition/state_aid/legislation/

За законодателство в областта на определен отрасъл, вж. за селското стопанство:

http://ec.europa.eu/agriculture/stateaid/leg/index_en.htm

и за транспорта:

http://ec.europa.eu/dgs/energy_transport/state_aid/transport_en.htm

(31) Като тези, определени по-конкретно в Регламент № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1). Регламент (EO) № 271/2008 (ОВ L 82, 25.3.2008 г., стр. 1).

(32) Ако схемата е действаща от повече от 10 години, трябва да се предоставят само последните 10 ежегодни размери на дефицита или излишъка.