[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ | Брюксел, 18.6.2008 COM(2008) 376 окончателен 2008/0120 (CNS) Предложение за ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА за освобождаване от данъчно облагане при окончателно въвеждане на имуществото на физически лица от една от държавите-членки (Кодифицирана версия) (представена от Комисията) ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ 1. В контекста на Европа на гражданите Комисията отдава голямо значение на опростяването и яснотата на общностното право с оглед по-голямата му разбираемост и достъпност за гражданина, на когото по този начин осигурява широки възможности да упражнява предоставените му специфични права. Тази цел не може да бъде постигната, докато съществуват множество разпоредби, които след като са били изменяни неколкократно и често съществено, продължават да се намират отчасти в първоначалния акт, отчасти в последващите го изменящи актове. Необходимо е проучване и сравнение на голям брой актове, за да се установи кои са действащите разпоредби. Поради това кодификацията на разпоредби, претърпели чести изменения, е от съществено значение за яснотата и прозрачността на общностното право. 2. Ето защо, на 1 април 1987 г., Комисията реши[1] да инструктира своите служби да извършват кодификация на всички законодателни актове най-късно след десетото им изменение, като подчерта, че това е минимално изискване и че в интерес на яснотата и разбираемостта на общностното законодателство службите следва да положат усилия да кодифицират текстовете, за които са отговорни, в още по-кратки срокове. 3. Заключенията на Председателството на Европейския съвет в Единбург от декември 1992 г. потвърдиха това[2], като в тях беше подчертано значението на кодификацията, която осигурява правна сигурност по отношение на правото, приложимо към даден момент по даден въпрос. Кодификацията трябва да се извършва при стриктно спазване на обичайния общностен законодателен процес. Предвид невъзможността за въвеждане на изменения по същество в актовете, предмет на кодификация , Европейският парламент, Съветът и Комисията решиха с междуинституционално споразумение от 20 декември 1994 г., че може да се прилага ускорена процедура за бързо приемане на кодифицираните актове. 4. Целта на настоящото предложение е да се извърши кодификация на Директива 83/183/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за освобождаване от данъчно облагане при окончателен внос на имуществото на физически лица от една от държавите-членки[3]. Новата директива ще замести различните актове, които са инкорпорирани в нея[4]; тя запазва напълно съдържанието на кодифицираните актове и се ограничава до тяхното обединяване, като внася единствено формални изменения , необходими за самото кодифициране. 5. Настоящото предложение за кодификация беше изработено на основата на предварителна консолидация на текста, на всички официални езици, на Директива 83/183/ЕИО и изменящите я актове, с помощта на информационна система от Службата за официални публикации на Европейските общности. При промяна на номерацията на членовете съответствието между старата и новата номерация е посочено в таблица на съответствието, която се съдържа в приложение II към кодифицираната директива. ê 83/183/ЕИО (адаптиран) 2008/0120 (CNS) Предложение за ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА за освобождаване от данъчно облагане при окончателно Ö въвеждане Õ на имуществото на физически лица от една от държавите-членки СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член Ö 93 Õ от него, като има предвид предложението на Комисията, като има предвид становището на Европейския парламент[5], като има предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[6], като има предвид, че: ê 1. Директива 83/183/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за освобождаване от данъчно облагане при окончателен внос на имуществото на физически лица от една от държавите-членки[7] е била неколкократно и съществено изменяна[8]. С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана. ê 83/183/ЕИО съобр. 1 (адаптиран) 2. За да осъзнаят Ö по-добре Õ жителите на държавите-членки Ö дейностите Õ на Общността, следва да Ö се поддържат Õ мерки от полза за населението, с които да се Ö осигурят условията на вътрешния Õ пазар в Общността. ê 83/183/ЕИО съобр. 2 (адаптиран) 3. В частност пречките на данъчното облагане при Ö въвеждане Õ на лично имущество от физически лица от една държава-членка в друга държава-членка са такива, че препятстват свободното движение на хора във вътрешността на Общността. Затова е необходимо тези пречки да бъдат отстранени във възможно най-висока степен чрез въвеждане на освобождавания от данъчно облагане. ê 83/183/ЕИО съобр. 3 (адаптиран) 4. Тези освобождавания от данъчно облагане могат да бъдат прилагани само по отношение на Ö въвеждане Õ на стоки, които нямат търговско или спекулативно естество и поради това следва да бъдат въведени ограничения и условия за приложение. ê 91/680/ЕИО съобр. 6 и 92/12/ЕИО съобр. 20 (адаптиран) 5. Ö Поради приемането на разпоредби за хармонизиране в областта на акцизите и данъка върху добавената стойност, разпоредбите Õ за освобождаване от данък и от вносни мита Ö стават безпредметни в тези области Õ. ê 6. Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение I, част Б, ê 83/183/ЕИО (адаптиран) ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Ö ГЛАВА I Õ Общи разпоредби Член 1 Приложно поле 1. При условията и в случаите, посочени по-долу, всяка държава-членка предоставя освобождаване по отношение на лично имущество, Ö въведено Õ за постоянно от физически лица от друга държава-членка, от данъци върху потреблението, които обикновено се дължат за такова имущество. 2. Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат по отношение на: ê 96/680/ЕИО член 2, параграф 2, трето тире (адаптиран) Ö a) данъка върху добавената стойност; Õ ê 92/12/ЕИО член 23, параграф 3, второ тире (адаптиран) Ö б) акциза; Õ ê 83/183/ЕИО (адаптиран) в) специфични и/или периодични данъци и такси, свързани с използването в страната на имущество, посочено в параграф 1, като например такси за регистрацията на моторни превозни средства, пътни данъци и такси за телевизори. Член 2 Условия относно имуществото 1. По смисъла на настоящата директива „лично имущество“ означава всяко имущество, предназначено за използване лично от заинтересованите лица или за задоволяване на потребностите на тяхното домакинство. Естеството и количеството на личното имущество не следва да показват какъвто и да е търговски интерес, нито пък да са предназначени за стопанска дейност по смисъла на член Ö 9, параграф 1, и членове 10 – 13 Õ от Директива Ö 2006/112/ЕО на Съвета Õ[9]. Инструментите и пособията, които са нужни на заинтересованото лице за упражняване на търговската му дейност или професията му, обаче, също представляват лично имущество. 2. Освобождаването, предвидено в член 1, се предоставя по отношение на лично имущество: а) което е било придобито в съответствие с общите условия на данъчно облагане, действащи на вътрешния пазар на една от държавите-членки, и по отношение на което не се предоставя, във връзка с Ö напускането му на територията на държавата-членка по произход Õ, освобождаване от или възстановяване на данък върху потреблението. За целите на тази директива се счита, че стоки, придобити при посочените в член Ö 151 от Директива 2006/112/ЕО, с изключение на параграф 1, първа алинея, буква д) Õ обстоятелства, удовлетворяват тези условия; ê 89/604/ЕИО член 1, т. 1 (адаптиран) б) които засегнатото лице действително е ползвало преди настъпването на промяната в местопребиваването или преди установяването на второ местопребиваване. В случай на моторни превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, Ö подвижни къщи Õ, Ö кораби за развлечение Õ и частни самолети държавите-членки могат да изискват от засегнатото лице да докаже, че ги е използвало за период от най-малко от шест месеца преди промяната на местопребиваването. За стоките, посочени във второто изречение от буква а), държавите-членки могат да изискват: i) в случай на моторни превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, Ö подвижни къщи Õ, Ö кораби за развлечение Õ и частни самолети, заинтересованото лице да ги е използвало за период от най-малко 12 месеца преди промяната на местопребиваването; ii) в случай на други стоки, заинтересованото лице да ги е използвало за период от най-малко шест месеца преди промяната на местопребиваването. ê 83/183/ЕИО (адаптиран) è1 89/604/ЕИО член 1, т. 2 3. По отношение на Ö моторни Õ превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, подвижни къщи, кораби за развлечение и частни самолети, държавите-членки изискват представяне на доказателства, че условията по параграф 2 са изпълнени. По отношение на друго имущество те изискват представянето на такива доказателства само ако има сериозни подозрения за злоупотреба. Член 3 Условия на Ö въвеждане Õ Имуществото може да бъде Ö въведено Õ наведнъж или на няколко пъти, в рамките на периодите, установени съответно в членове 7, 8, 9 и 10. Член 4 Задължения последващи Ö въвеждането Õ è1 Въведените моторни превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, Ö подвижни къщи Õ, Ö кораби за развлечение Õ и частни самолети не се преотстъпват, наемат или отдават под наем за период от 12 месеца след тяхното Ö въвеждане, освободено от данъци Õ, с изключение на обстоятелствата, надлежно изложени съгласно изискванията на компетентните органи на ç държавата-членка на Ö местоназначение Õ. Член 5 Особени условия за някои видове имущество ê 89/604/ЕИО член 1, т. 3 (адаптиран) 1. Държавите-членки могат да налагат лимити на освободеното от данъци въвеждане на стоките, изброени в член 4, параграф 1 от Директива 69169/ЕИО Ö на Съвета Õ[10]. Тези лимити, обаче, не могат да бъдат по-ниски от количествата, посочени в колона ІІ на горепосочения член и умножени по четири, с изключение на случаите на тютюневи продукти, за които Ö освободеното от данъци въвеждане Õ може да бъде ограничено до количествата, посочени в тази колона. ê 83/183/ЕИО (адаптиран) 2. Освобождаването при Ö въвеждането Õ на ездитни коне, Ö моторни Õ превозни средства (включително техните ремаркета), каравани, подвижни къщи, кораби за развлечение и частни самолети се предоставя, само ако физическото лице променя местопребиваването си в държавата-членка на Ö местоназначение Õ. Член 6 Общи правила за определяне на Ö местопребиваването Õ 1. За приложението на тази директива „обичайно Ö местопребиваване Õ“ означава мястото, където едно лице обикновено, т.е. не по-малко от 185 дни през календарната година, живее поради своите лични и професионални връзки, или, в случай на отсъствие на професионални връзки, поради своите лични връзки, които разкриват тясна обвързаност между лицето и мястото, където живее. Когато, обаче, професионалните връзки на едно лице са с място, различно от мястото, с което са личните му връзки, вследствие на което лицето живее последователно на различни места, разположени в две или повече държави-членки, счита се, че неговото обичайно Ö местопребиваване Õ е мястото, с което то има лични връзки, при условие че лицето постоянно се връща там. Не е необходимо последното условие да бъде удовлетворено, ако лицето живее в една от държавите-членки с цел изпълнение на задача с определена продължителност. Посещаване на университет или училище не предполага смяна на обичайното Ö местопребиваване Õ. 2. Лицата представят всички подходящи доказателства за обичайното си Ö местопребиваване Õ, като карти за самоличност или всякакви други валидни документи. 3. Компетентните Ö органи Õ на държавата-членка на Ö въвеждането Õ могат да поискат да им бъдат предоставени всякакви сведения или допълнителни доказателства, когато имат съмнения относно достоверността на заявление по параграф 2 относно обичайното Ö местопребиваване Õ или за целите на определен вид контрол. Ö ГЛАВА Õ II Ö ВЪВЕЖДАНЕ Õ НА ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С Ö ПРОМЯНАТА Õ НА ОСНОВНОТО Ö МЕСТОПРЕБИВАВАНЕ Õ Член 7 1. Освобождаването, предвидено в член 1, се предоставя при условията на членове от 2 до 5 за лично имущество, Ö въведено Õ от физическо лице с цел Ö промяна Õ на основното му Ö местопребиваване Õ. ê 89/604/ЕИО член 1, т. 4, буква б) (адаптиран) Предоставянето на освобождаването е предмет на съставяне на Ö инвентар Õ на стоките, който е придружаван, ако държавата изисква това, от декларация, моделът и съдържанието на която се дефинират съгласно процедурата, Ö посочена Õ в член Ö 248а Õ, параграф 2 от Регламент Ö 2913/92 на Съвета Õ[11], без да се засяга каквато и да е транзитна процедура на Общността, която би могла да се приложи. При Ö инвентаризацията Õ на стоките не може да се изисква позоваване на стойността. ê 83/183/ЕИО (адаптиран) è1 89/604/ЕИО член 1, т. 4, буква в) è2 89/604/ЕИО член 1, т. 5, буква a) 2. Последната част от имуществото трябва да бъде Ö въведена Õ не по-късно от 12 месеца след Ö промяната Õ на основното Ö местопребиваване Õ. è1 Когато в съответствие с член 3 имуществото се Ö въвежда Õ на няколко пъти в рамките на гореспоменатия период, държавите-членки могат да изискват предоставянето на пълен Ö инвентар Õ, на който също може да се прави позоваване в случай на последващо освобождаване на стоките от други митнически учреждения, Ö само при първото въвеждане Õ. Такъв Ö инвентар Õ може да бъде допълван, което е предмет на споразумение между компетентните органи на държавата-членка на Ö местоназначение Õ. ç Ö ГЛАВА Õ III Ö Въвеждане Õ на лично имущество във връзка с обзавеждането или напускането на второ жилище Член 8 1. Освобождаването, предвидено в член 1, се предоставя при условията на членове от 2 до 5 за лично имущество, Ö въведено Õ от физическо лице с цел обзавеждане на второ жилище. Това освобождаване се предоставя само, когато: а) заинтересованото лице е собственик на второто жилище или го наема за срок, по-дълъг от 12 месеца; б) Ö въведеното Õ имущество съответства на обичайно обзавеждане за второто жилище. 2. Предоставя се освобождаване при условията, посочени в параграф 1, и когато при напускане на второ жилище се Ö въвежда Õ имущество в страната на постоянното местопребиваване или на друго второ жилище, ако съответното имущество действително се е намирало във владение на заинтересованото лице и последното го е ползвало è2 преди установяването на второто местопребиваване. ç Последната част от имуществото трябва да бъде Ö въведена Õ не по-късно от 12 месеца след напускане на второто жилище. Ö ГЛАВА Õ IV Ö Въвеждане Õ на имущество при сключване на брак Член 9 ê 89/604/ЕИО член 1, т. 6, буква a) (адаптиран) 1. Без да се засягат членове от 2 до 5, на всяко лице при сключване на брак се дава правото за освобождаване от данъците, посочени в член 1, параграф 1, когато Ö въвежда Õ в държава-членка, в която възнамерява да промени обичайното си местопребиваване, на лично имущество, което е придобито или използвано, при условие че: ê 83/183/ЕИО (адаптиран) а) Ö въвеждането Õ се извършва в рамките на период, започващ два месеца преди определената дата на сключване на брака и завършващ четири месеца след датата, на която бракът е бил действително сключен; б) заинтересованото лице представи доказателства, че е встъпило в брак или че предварителните формалности, необходими за сключване на брак, са били изпълнени. ê 89/604/ЕИО член 1, т. 6, буква б) (адаптиран) 2. Освобождаването се предоставя също и по отношение на подаръци, давани обичайно по повод на бракосъчетание, които лице, отговарящо на условията, установени в параграф 1, получава от лицата с обичайно местопребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на Ö предназначение Õ. Освобождаването се прилага за подаръците с единична стойност от не повече от 350 ЕUR. Ö Държавите-членки могат обаче да разрешат освобождаване, което превишава 350 EUR, Õ при условие че стойността на всеки освободен подарък не превишава 1400 ЕUR. ê 83/183/ЕИО (адаптиран) è1 89/604/ЕИО член 1, т. 7, буква б) 3. Когато имуществото се Ö въвежда Õ преди датата на сключване на брака, държавите-членки могат да поставят предоставянето на освобождаване в зависимост от представяне на подходящо обезпечение. 4. Дължат се данъци към момента на Ö въвеждането Õ, ако в Ö срок от Õ четири месеца след посочената за сключването на брак дата лицето не представи доказателства, че е сключило такъв. Ö ГЛАВА Õ V Ö Въвеждане Õ на личното имущество на покойник, придобито по наследство Член 10 Чрез дерогация от член 2, параграфи 2 и 3, член 4 и член 5, параграф 2, но без с това да се засягат другите разпоредби, съдържащи се в членове 2, 3 и 5, на лице, което е придобило по наследство ( causa mortis ) право на собственост или право на ползване върху движимо имущество на покойник, намиращо се в една от държавите-членки, се предоставя освобождаване от данъците по член 1, параграф 1 при Ö въвеждането Õ на такова имущество в друга държава-членка, където е местопребиваването на лицето, при спазване на следните условия: а) лицето представя на компетентните Ö органи Õ на държавата-членка Ö по местоназначение Õ декларация, издадена от нотариус или друг компетентен орган на държавата-членка, Ö от която е изпратено имуществото Õ, че Ö въвежданото Õ от лицето имущество е придобито по наследство; б) имуществото се Ö въвежда Õ не по-късно от две години след датата, на която лицето е влязло във владение на имуществото. Ö ГЛАВА Õ VI Заключителни разпоредби Член 11 1. Държавите-членки полагат усилия да сведат до минимум формалностите относно Ö въвеждането Õ, извършвано от физически лица при ограниченията и условията по настоящата директива, и да избягнат формалности, включващи контрол, който води до значително разтоварване и ново товарене на границата. 2. Държавите-членки имат право да запазят и/или въведат условия за предоставяне на освобождаване от данъчно облагане, които са по-благоприятни от предвидените в настоящата директива, с изключение на тези, предвидени в è1 член 2, параграф 2, буква а) ç. 3. Без да се засяга разпоредбата на член 2, параграф 2, държавите-членки не могат, по силата на настоящата директива, да прилагат освобождавания от данъчно облагане в Общността, които са по-неблагоприятни от тези, които те предоставят по отношение на внос на лично имущество от физически лица от трети страни. Член 12 Ö 1. Õ Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби на своето национално законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива, и по-специално тези, които следват от прилагането на разпоредбите на член 11, параграфи 2 и 3. Комисията уведомява останалите държави-членки за последните разпоредби. Ö 2. Õ На всеки две години, след консултации с държавите-членки, Комисията представя пред Съвета и пред Европейския парламент доклад относно прилагането на настоящата директива в държавите-членки. ê Член 13 Директива 83/183/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение I, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение I, част Б. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II. Член 14 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз. ê 83/183/ЕИО член 13 Член 15 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на За Съвета: Председател é ПРИЛОЖЕНИЕ I Част A Отменената директива и списък на нейните последователни изменения(посочени в член 13) Директива 83/183/EИО на Съвета (OВ L 105, 23.4.1983 г., стp. 64) | Директива 89/604/ЕИО на Съвета (OВ L 348, 29.11.1989 г., стp. 28) | Директива 91/680/ЕИО на Съвета (OВ L 376, 31.12.1991 г., p. 1) | Единствено относно член 2, параграф 2, трето тире | Директива 92/12/ЕИО на Съвета (OВ L 76, 23.3.1992 г., p. 1) | Единствено относно член 23, параграф 3, второ тире | Част Б Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 13) Директива | Срок за транспониране | 83/183/ЕИО | 1 януари 1984 г. | 89/604/ЕИО | 1 юли 1990 г. | 91/680/ЕИО | 1 януари 1993[12] г. | 92/12/ЕИО | 1 януари 1993[13] г. | ________________ ПРИЛОЖЕНИЕ II Таблица на съответствието Директива 83/183/ЕИО | Настоящата директива | Член 1, параграф 1 | Член 1, параграф 1 | - | Член 1, параграф 2, буква a) | - | Член 1, параграф 2, буква б) | Член 1, параграф 2 | Член 1, параграф 2, буква в) | Член 2, параграф 1 | Член 2, параграф 1 | Член 2, параграф 2, първа алинея, буква a) | Член 2, параграф 2, първа алинея, буква a) | Член 2, параграф 2, първа алинея, буква б) | Член 2, параграф 2, първа алинея, буква б) | Член 2, параграф 2, втора алинея, уводно изречение | Член 2, параграф 2, втора алинея, уводно изречение | Член 2, параграф 2, втора алинея, първо тире | Член 2, параграф 2, втора алинея, подточка i) | Член 2, параграф 2, втора алинея, второ тире | Член 2, параграф 2, втора алинея, подточка ii) | Член 2, параграф 2, втора алинея, последно изречение | - | Член 2, параграф 3 | Член 2, параграф 3 | Член 3 – 6 | Член 3 – 6 | Член 7, параграф 1, буква a) | Член 7, параграф 1, първа алинея | Член 7, параграф 1, буква б) | Член 7, параграф 1, втора алинея | Член 7, параграф 2 | Член 7, параграф 2 | Член 8, параграф 1, първа алинея | Член 8, параграф 1, първа алинея | Член 8, параграф 1, втора алинея, уводни думи | Член 8, параграф 1, втора алинея, уводни думи | Член 8, параграф 1, втора алинея, подточки i) и ii) | Член 8, параграф 1, втора алинея, подточки а) и б) | Член 8, параграф 2 | Член 8, параграф 2 | Член 9, 10 и 11 | Член 9, 10 и 11 | Член 12, параграф 1 | - | Член 12, параграф 2 | Член 12, параграф 1 | Член 12, параграф 3 | Член 12, параграф 2 | - | Член 13 | - | Член 14 | Член 13 | Член 15 | - | Приложение I | - | Приложение II | ______________________ [1] COM(87) 868 PV. [2] Виж приложение 3 от част А на посочените заключения. [3] Изработено в съответствие със съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета - Кодификация на acquis communautaire, COM(2001) 645 окончателен. [4] Виж приложение I, част А към настоящото предложение. [5] ОВ C […], […], стр. […]. [6] ОВ C […], […], стр. […]. [7] OВ L 105, 23.4.1983 г., стр. 64. Директива, последно изменена с Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1). [8] Виж приложение I, част А. [9] Ö OB L 347, 11.12.2006 г., стр. 1 Õ. [10] ОВ L 133, 4.6.1969 г., стр. 6. [11] Ö OB L 302, 19.10.1992 г., стр. 1 Õ. [12] Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, така че техните режими, съответно адаптирани към разпоредбите на член 1, точки 1 до 20 и 22 до 24, и член 2 от настоящата директива, да влязат в сила от 1 януари 1993 г. [13] Що се отнася до член 9, параграф 3 на Кралство Дания се разрешава да въведе най-късно до 1 януари 1993 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази с настоящите разпоредби.