23.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 45/17


Заблуждаваща реклама от издателства на фирмени указатели

P6_TA(2008)0608

Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. относно заблуждаващата реклама от издателства на фирмени указатели (Петиции 0045/2006, 1476/2006, 0079/2003, 0819/2003, 1010/2005, 0052/2007, 0306/2007, 0444/2007, 0562/2007 и други) (2008/2126(INI)

(2010/C 45 E/04)

Европейският парламент,

като взе предвид петиции 0045/2006, 1476/2006, 0079/2003, 0819/2003, 1010/2005, 0052/2007, 0306/2007, 0444/2007, 0562/2007 и други,

като взе предвид предходните разисквания на Комисията по петиции относно петиция 0045/2006 и други,

като взе предвид Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама (кодифицирана версия) (1),

като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (директива за нелоялните търговски практики) (2),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (3),

като взе предвид Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (4),

като взе предвид проучването, озаглавено „Заблуждаващи практики на издателства на фирмени указатели в контекста на действащото и бъдещото законодателство относно вътрешния пазар, целящо защита на потребителите и на малките и средни предприятия“ (IP/A/IMCO/FWC/2006-058/LOT4/C1/SC6), поръчано от Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

като взе предвид член 192, параграф 1 от своя правилник,

като взе предвид доклада на Комисията по петиции и становището на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0446/2008),

А.

като има предвид, че в Парламента са постъпили над 400 петиции от малки стопански предприятия (съставляващи само част от техния брой), които твърдят, че са пострадали от заблуждаваща реклама от издатели на фирмени указатели и вследствие на това са претърпели психологически стрес, чувство на вина, срам, безпомощност и финансови загуби;

Б.

като има предвид, че тези жалби отразяват широко разпространена и съгласувана практика на заблуждаващи търговски практики от страна на някои трансгранични издателства на фирмени указатели с дейност в две или повече държави-членки в рамките на Европейския съюз, които засягат хиляди стопански предприятия, като явлението оказва значително финансово въздействие върху стопанските субекти, и като има предвид, че не съществува административен механизъм или правен инструмент, даващ възможност на националните правоприлагащи органи да работят ефективно и ефикасно съвместно през границите;

В.

като има предвид, че заблуждаващият характер на тези практики става по-очевиден, когато те са електронни и се разпространяват чрез интернет (вж. Петиция № 0079/2003);

Г.

като има предвид, че търговските практики, срещу които типично са насочени жалбите, се състоят в използван от издателствата на фирмени указатели подход да приканват, обикновено по пощата, стопанските предприятия да попълнят или да актуализират търговското си наименование и данните за връзка, като им създават погрешно впечатление, че ще бъдат включени безплатно във фирмен указател; като има предвид, че подписалите документите лица по-късно установяват, че всъщност неволно са подписали договор, който обичайно ги задължава за срок от най-малко три години, за вписване във фирмен указател срещу годишна такса от около 1 000 EUR;

Д.

като има предвид, че използваните формуляри при такива практики обикновено са двусмислени или трудноразбираеми, като предизвикват погрешна представа за безплатно включване във фирмен указател, а всъщност впримчват стопанските предприятия в нежелани договори за реклама във фирмени указатели;

Е.

като има предвид, че в държавите-членки не съществува нито национално, нито специфично законодателство на ЕС относно отношенията на издателствата на фирмени указатели с други стопански субекти, и като има предвид, че държавите-членки могат по своя преценка да въвеждат по-всеобхватно и значимо законодателство;

Ж.

като има предвид, че Директива 2006/114/ЕО важи и за сделките между стопански субекти и определя „заблуждаващата реклама“ като „всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент“; като има предвид обаче, че основна пречка в борбата с подобни практики на издателствата на фирмени указатели са различните интерпретации на това, какво е „заблуждаващо“;

З.

като има предвид, че Директива 2005/29/ЕО забранява практиката „прилагане на фактура към маркетингов материал или на друг подобен документ за дължима престация, който създава у потребителя впечатление за вече поръчан продукт, когато това не е така“; като има предвид обаче, че Директивата не важи за заблуждаващите практики между стопански субекти, и следователно вносителите на петиции не могат да се позовават на нея в сегашния ѝ вид, като има предвид обаче, че Директивата не изключва система от национални разпоредби относно нечестните търговски практики, еднакво приложими при всички обстоятелства за потребители и стопански субекти;

И.

като има предвид, че Директива 2005/29/ЕО не възпрепятства държавите-членки да разширят приложното ѝ поле по отношение на стопанските субекти посредством национални закони, но като има предвид, че това води до установяването на различни нива на защита за стопанските субекти, които са жертва на заблуждаващи практики от страна на издателства на фирмени указатели в различни държави-членки;

Й.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 2006/2004 определя „вътрешнообщностното нарушение“ като „всяко действие или бездействие, което е в противоречие със законите, които защитават интересите на потребителите, …, и което е във вреда или има вероятност да бъде във вреда на колективните интереси на потребителите, пребиваващи в държава-членка или в държави-членки, различни от държавата-членка, от която произхожда или в която е произтекло действието или бездействието; или в която е установен отговорният продавач или доставчик; или в която следва да се намерят доказателства или активи, които са свързани с действието или бездействието“; като има предвид обаче, че Директивата не важи за заблуждаващите практики между стопански субекти, и следователно вносителите на петиции също не могат да се позовават на нея в сегашния ѝ вид;

К.

като има предвид, че повечето вносители на петиции назовават името на фирмения указател, известен като „European City Guide“ (чиято дейност е била обект на съдебни и административни действия), но се споменават и други издателства на фирмени указатели като „Construct Data Verlag“, „Deutscher Adressdienst GmbH“ и „NovaChannel“; като има предвид все пак, че други издателства на фирмени указатели упражняват законни търговски практики;

Л.

като има предвид, че „мишените“ на тези заблуждаващи търговски практики са главно малки предприятия, но също така включват специалисти и дори организации с нестопанска цел като неправителствени организации, благотворителни дружества, училища, библиотеки и местни обществени клубове, като например музикални клубове;

M.

като има предвид, че издателствата на фирмени указатели често са установени в държава-членка, различна от тази, в която е установено пострадалото лице, което затруднява пострадалите лица да търсят закрила от националните органи поради съществуващите различни тълкувания в държавите-членки на това, какво се счита за заблуждаващо; като има предвид, че пострадалите лица често не намират удовлетворение от националните законодателни рамки и органи за защита на потребителите, тъй като им се казва, че законът е предназначен да защитава потребители, а не стопански субекти; и като има предвид, че повечето пострадали лица са малки предприятия и често не разполагат със средства за търсене на ефективна правна защита по съдебен ред и като има предвид, че механизмите за саморегулиране на фирмените указатели са от малко значение, тъй като тези, които се занимават със заблуждаваща реклама, не се съобразяват с тях;

Н.

като има предвид, че пострадалите от тези практики биват строго преследвани да се издължават от самите издателства на фирмени указатели или дори от наети от тях агенции за събиране на вземания; като има предвид, че пострадалите лица се оплакват, че се чувстват изтормозени и заплашени от тези подходи и много от тях често с неохота плащат, за да избегнат допълнителен тормоз;

О.

като има предвид, че с малки изключения рядко има образувани съдебни производства срещу пострадали лица, отказали да платят;

П.

като има предвид, че редица държави-членки са приели инициативи, главно свързани с повишаване на осведомеността сред фирми, които биха могли да бъдат засегнати, и като има предвид, че тук се включва обмен на информация, консултиране, уведомяване на държавните правоприлагащи органи и в някои случаи поддържане на регистър с жалби, за справяне с този проблем;

Р.

като има предвид, че от 2000 г. Австрия е променила националния си закон относно нелоялните търговски практики и в момента член 28а от него гласи: „Забранява се рекламата, при упражняване на стопанска дейност и с цел конкуренция, регистрация в указатели като „Жълти страници“, телефонни указатели или сходни списъци, под формата на платежен формуляр, формуляр за платежно нареждане, фактура, предложение за коригиране или сходни способи, или прякото предлагане на такива регистрации, без да бъде недвусмислено и графично ясно посочено, че такава реклама съставлява единствено предложение за договор.“;

С.

като има предвид, че такива практики се прилагат от няколко години, което поражда голям брой пострадали лица и значително накърнява вътрешния пазар;

1.   Изразява своята загриженост от повдигнатия от вносителите на петиции проблем, който изглежда широко разпространен, с презграничен характер и оказва значително финансово въздействие, главно върху малките стопански предприятия;

2.   Счита, че презграничният характер на този проблем налага задължение на институциите на Общността да осигурят подходящо средство за правна защита на пострадалите лица, така че действителността на сключените договори въз основа на заблуждаваща реклама да може да бъде ефективно оспорвана и договорите да бъдат анулирани или прекратявани, и на пострадалите лица да могат да бъдат възстановени платените от тях суми;

3.   Настоятелно призовава пострадалите лица да докладват случаите на стопанска измама пред националните органи и призовава държавите-членки да предоставят на малките и средни предприятия необходимото „ноу-хау“, за да могат да подават жалби до правителствени и неправителствени органи, чрез осигуряване на отворени канали за комуникация и информиране на пострадалите за наличието на възможност за съвет, така че да могат да търсят подходящи насоки, преди да плащат таксите, които се изискват от тях от заблуждаващи издателства на фирмени указатели; настоятелно призовава държавите-членки да създадат и да поддържат централизирана база данни с тези жалби;

4.   Изразява съжаление, че въпреки широкото разпространение на тези практики, националните законодателства и това на ЕС сякаш не са достатъчни, за да осигурят значимо средство за защита и ефективна правна защита или не се прилагат достатъчно на национално равнище; изразява съжаление, че националните органи също сякаш са неспособни да осигурят средства за правна защита;

5.   Приветства усилията на европейски и национални стопански организации за повишаване на осведомеността сред техните членове и ги призовава да увеличат усилията си в сътрудничество с организациите по места, така че преди всичко по-малко хора да пострадват от заблуждаващи фирмени указатели; обезпокоен е от обстоятелството, че някои от тези организации впоследствие са били подведени под съдебна отговорност за клевета или други подобни обвинения от издателствата на заблуждаващи фирмени указатели, посочени в действията им за повишаване на осведомеността;

6.   Приветства предприетите действия от някои държави-членки като Италия, Испания, Нидерландия, Белгия и Обединеното кралство, и най-вече Австрия, в опит да се възпрепятстват издателствата на фирмени указатели да извършват заблуждаващи практики; въпреки това счита, че тези усилия продължават да бъдат недостатъчни и че все още съществува потребност от координиране на контрола на международно равнище;

7.   Призовава Комисията и държавите-членки да повишат усилията си, в пълно сътрудничество с националните и европейските стопански представителни организации, за повишаване на осведомеността за проблема, така че повече хора да бъдат информирани и да могат да избягват заблуждаваща реклама, която може да ги примами да сключат нежелани договори за реклама;

8.   Призовава Комисията да разгледа проблема със стопанските измами в контекста на нейната инициатива „Европейски акт за малките предприятия“, предложена в съобщението на Комисията, озаглавено „Единен пазар за Европа през 21-ви век“, и да се ангажира с Европейската мрежа на предприятията, мрежата SOLVIT и порталите на съответните генерални дирекции като допълнително средство за предоставяне на информация и помощ във връзка с тези проблеми;

9.   Изразява съжаление, че Директива 2006/114/ЕО, която се прилага за сделките между стопански субекти, какъвто е случаят, изглежда е или недостатъчна за осигуряване на ефективни средства за правна защита, или не се прилага в достатъчна степен от държавите-членки; изисква от Комисията до декември 2009 г. да докладва относно постижимостта и евентуалните последици от изменението на Директива 2006/114/EО по начин, така че да включва „черен“ или „сив“ списък на практики, които се считат за заблуждаващи;

10.   Припомня, че докато Комисията няма правомощие да осигури изпълнението на Директива 2006/114/ЕО пряко срещу физически лица или търговски дружества, тя е длъжна, в качеството ѝ на пазител на Договорите, да гарантира, че Директивата се прилага ефективно и в достатъчна степен от държавите-членки; затова призовава Комисията да гарантира, че държавите-членки изцяло и ефективно транспонират Директива 2005/29/ЕО, така че във всички държави-членки защитата да бъде гарантирана, както и да въздейства върху оформянето на наличните съдебни и процедурни инструменти, както в случая с Директива 84/450/ЕИО, която предостави инструменти на Австрия, Испания и Нидерландия, като по този начин изпълни задължението си на пазител на Договорите по отношение на защитата на търговските дружества и същевременно гарантира, че правото на установяване и правото на предоставяне на услуги не са нарушени;

11.   Призовава Комисията да засили контрола си върху прилагането на Директива 2006/114/ЕО, главно в държавите-членки, в които е известно, че се намират седалищата на заблуждаващи издателства на фирмени указатели, по-специално в Испания, където е установено издателството на фирмени указатели, което най-често се назовава от вносителите на петиции, както и в Чешката република и Словакия, където е постановено съдебно решение срещу пострадали лица по начин, който поставя под въпрос прилагането на Директива 2006/114/ЕО в тези държави; призовава Комисията да докладва установените от нея факти пред Парламента;

12.   Изразява съжаление, че Директива 2005/29/ЕО не включва сделките между стопански субекти и че държавите-членки изглежда не бързат да разширят нейното приложно поле; при все това отбелязва, че държавите-членки могат едностранно да разширят обхвата на своето национално законодателство, така че то да обхваща сделките между стопански субекти, и активно ги насърчава да сторят това и също така да гарантират сътрудничество между органите на държавите-членки, както се посочва в Регламент (ЕО) № 2006/2004, за да бъде възможно да се проследяват презгранични действия от този вид от страна на установени в ЕС или в трети страни издателства на фирмени указатели; освен това изисква от Комисията до декември 2009 г. да докладва относно постижимостта и евентуалните последици от разширяването на обхвата на Директива 2005/29/EО, така че да обхваща договорите между стопански субекти и по-специално точка 21 от приложение I към Директивата;

13.   Приветства примера на Австрия, която въведе в своето национално законодателство специална забрана на заблуждаващи фирмени указатели и призовава Комисията, предвид презграничното естество на проблема, да предложи законодателство за разширяване обхвата на Директива 2005/29/ЕО, основано на австрийския модел, така че по-специално да забранява рекламата във фирмени указатели, освен ако бъдещите клиенти не са информирани недвусмислено и чрез ясни и графични средства, че такава реклама съставлява единствено предложение за договор срещу заплащане;

14.   Отбелязва, че националното законодателство често е недостатъчно с оглед на средствата за правна защита срещу издателствата на фирмени указатели, които са установени в други държави-членки, и затова настоятелно призовава Комисията да способства по-активно презгранично сътрудничество между националните органи, за да им позволи да осигурят по-ефективни средства за правна защита на пострадалите лица;

15.   Изразява съжаление, че Регламент (ЕО) 2006/2004 не е приложим за сделките между стопански субекти и следователно не може да се използва като средство за борба със заблуждаващите фирмени указатели; призовава Комисията да предложи законодателство за съответно разширяване на приложението му;

16.   Приветства примера на Белгия, където всички субекти, засегнати от заблуждаващи практики, могат да предприемат правни действия в държавата, в която пребивават;

17.   Отбелязва, че опитът на Австрия показва, че правото на пострадалите лица от тяхно име да бъдат заведени колективни съдебни действия от търговски асоциации или други подобни органи срещу издателства на фирмени указатели изглежда ефективно средство за защита, което би могло да бъде копирано в понастоящем обмисляните инициативи на ГД „Конкуренция“ на Комисията във връзка с исковете за вреди поради нарушаване на правилата на ЕС относно конкуренцията и от ГД „Здравеопазване, защита на потребителите“ във връзка с колективно обезщетение по съдебен път за потребителите на европейско равнище;

18.   Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че пострадалите от заблуждаваща реклама, имат на разположение ясно определен национален орган, към който могат да се обърнат с жалба и искане за правна защита, включително в случаите, когато пострадалите от заблуждаваща реклама са стопански субекти;

19.   Призовава Комисията да разработи насоки с най-добри практики за националните агенции по прилагане, които да могат да ги следват, когато случаи на заблуждаваща реклама са представени на тяхното внимание;

20.   Призовава Комисията да се стреми към международно сътрудничество с трети страни и с компетентните международни организации, така че издателствата на заблуждаващи фирмени указатели, установени в трети страни, да не причиняват вреда на фирми, установени в Европейския съюз;

21.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.


(1)  ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21.

(2)  ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

(3)  ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 51.