22.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 16/8

ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства

P6_TA(2008)0543

Резолюция на Европейския парламент от 18 ноември 2008 г. относно ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства (2008/2156(INI)

(2010/C 16 E/03)

Европейският парламент,

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 7 май 2008 г., озаглавено „ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“ (COM(2008)0238) (Съобщение относно ИПС@10),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 24 юни 2008 г. относно публичните финанси в ИПС — 2008 г. (COM(2008)0387),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 октомври 2008 г., озаглавено „От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие“ (COM(2008)0706),

—

като взе предвид икономическата прогноза на Комисията за есента на 2008 г. от 3 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид срещата на Европейския съвет на 15—16 октомври 2008 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2008 г. относно срещата на Европейския съвет на 15—16 октомври 2008 г. (1),

—

като взе предвид извънредната среща на високо равнище на Еврогрупата на 12 октомври 2008 г. по въпросите за правителствените гаранции за междубанковите кредити,

—

като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета от 4 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид резултата от неформалната среща на държавните и правителствени ръководители от 7 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2006 г. относно Годишния доклад за еврозоната за 2006 г (2).,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно Годишния доклад за еврозоната за 2007 г (3).,

—

като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно приноса към пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г. във връзка с Лисабонската стратегия (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно „Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията“ (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно положението на европейската икономика: подготвителен доклад относно общите насоки за икономическата политика за 2007 г (6).,

—

като взе предвид своята резолюция от 22 февруари 2005 г. относно публичните финанси в ИПС — 2004 г (7).,

—

като взе предвид своята резолюция от 26 април 2007 г. относно публичните финанси в ИПС — 2006 г (8).,

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2007 г (9).,

—

като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно разширяването на еврозоната (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 юни 2007 г. относно подобряване на метода за консултиране с Парламента при процедури, свързани с разширяването на еврозоната (11),

—

като взе предвид своята позиция от 17 юни 2008 г. относно предложението за решение на Съвета в съответствие с член 122, параграф 2 от Договора за приемане от страна на Словакия на единната валута на 1 януари 2009 г. (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2006 г. относно стратегическия преглед на Международния валутен фонд (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно изпълнението на информационна и комуникационна стратегия относно еврото и Икономическия и паричен съюз (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно хедж-фондовете и фондовете за частно участие (15),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския съвет от 13 декември 1997 г. относно координацията на икономическата политика през етап III на ИПС и членове 109 и 109б от Договора (16),

—

като взе предвид приноса на Съвета (Икономически и финансови въпроси) от 12 февруари 2008 г. към заключенията на пролетното заседание на Европейския съвет,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 7 октомври 2008 г. относно съгласуван отговор на ЕС на забавянето на икономическия растеж,

—

като взе предвид Меморандума за разбирателство от 1 юни 2008 г. относно сътрудничеството между органите за финансов надзор, централните банки и министерствата на финансите от Европейския съюз в сферата на трансграничната финансова стабилност,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становището на Комисията по международна търговия (A6-0420/2008),

A.

като има предвид, че на 1 януари 1999 г. единадесет държави-членки, а именно Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия, приеха единната валута на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че още четири държави-членки се присъединиха към еврозоната след нейното създаване: Гърция през 2001 г., Словения през 2007 г. и Кипър и Малта през 2008 г.;

В.

като има предвид, че еврозоната предстои да се разшири още, тъй като повечето държави-членки, които към момента се намират извън нея, се подготвят за присъединяване в някакъв бъдещ момент и като има предвид, че Словакия ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2009 г.;

Г.

като има предвид, че Икономическият и паричен съюз (ИПС) в много отношения се явява успех, като единната валута допринася за укрепване на икономическата стабилност в държавите-членки, особено предвид настоящата финансова криза;

Д.

като има предвид, че членството в еврозоната предполага висока степен на взаимна икономическа обвързаност между участващите в нея държави-членки и следователно налага по-тясна координация на икономическите политики и ефективна роля в глобалното икономическо и финансово управление с оглед извличане на всички преимущества от единната валута и посрещане на предизвикателствата на бъдещето, например повишената конкуренция за природни ресурси, глобалните икономически дисбаланси, нарастващото икономическо значение на нововъзникващите пазари, изменението на климата и застаряването на населението в Европа;

Е.

като има предвид, че средната инфлация в еврозоната през първите десет години от съществуването ѝ в общи линии беше в определените от Европейската централна банка (ЕЦБ) параметри за ценова стабилност от приблизително, но по-малко от, 2 %, като има предвид, че напоследък инфлацията надвиши съществено това равнище, поради настъпилите глобални структурни промени, и по-специално поради повишението на цените на енергията и храните, поради намаляването на рестриктивността на паричната политика на Съединените американски щати, както и поради липсата на бдителност от страна на редица централни банки извън ЕС;

Ж.

като има предвид, че бързо нарастващото търсене на ограничените енергийни и други суровини от страна на нововъзникващите икономики все повече довежда до това, че предлагането се доближава до границите на капацитета си; и като има предвид, че натискът в посока към повишаване на цените се засили от факта, че суровините се считат все повече за финансови активи, доколкото могат да се използват за съхранение на стойност;

З.

като има предвид, че се приветства откритостта на еврозоната и че се счита, че настоящото повишаване на стойността на еврото може да има евентуални отрицателни въздействия, по-конкретно като засяга износа и насърчава вноса на вътрешния пазар, но и положителни въздействия, като помага на икономиката на ЕС да се справи с рязкото нарастване на цените на петрола и с настоящата финансова криза;

И.

като има предвид, че през първите 10 години след въвеждането на еврото глобалната икономическа среда благоприятстваше създаването на работни места, като бяха създадени почти 16 милиона работни места, независимо от качеството им, а равнището на безработица спадна от 9 % през 1999 г. до прогнозирано равнище от 7,3 % през 2008 г.;

Й.

като има предвид, че Европейският съюз навлиза в период на икономически спад с намаляване на равнищата на растеж от 3,1 % през 2006 г. до ревизирани прогнозни равнища от 2 до 1,4 % през 2008 г. и 0,2 % през 2009 г., като същевременно безработицата и социалното изключване ще нараснат още повече;

К.

като има предвид, че икономическият растеж и повишаването на производителността остават незадоволителни, като средното повишение на производителността на работник е намаляло двойно от 1,5 % през периода 1989—1998 г. до прогнозирана стойност от 0,75 % през периода 1999—2008 г.;

Л.

като има предвид, че еврото бързо се превърна във втората по значимост международна валута наред с щатския долар и като има предвид, че еврото играе важна роля на референтна валута за редица страни по света; като има предвид, обаче, че потенциалът на еврото е недостатъчно използван на глобално равнище, защото еврозоната няма нито добре определена международна стратегия, нито ефективно международно представителство;

Първото десетилетие на еврото

1.   Споделя възгледа, че единната валута се е превърнала в символ на Европа и показва, че Европа е в състояние да взема мащабни решения, насочени към изграждане на общо бъдеще на благоденствие;

2.   Приветства факта, че еврото носи стабилност и стимулира икономическата интеграция в еврозоната; приветства стабилизиращото въздействие на еврото върху световните валутни пазари, и по-специално по време на кризи; отбелязва, че вътрешните икономически различия все още не са намалели според очакванията, а развитието на производителността остава незадоволително във всички части на еврозоната;

3.   Отбелязва със задоволство, че в други части на света се обмисля създаване на други парични съюзи;

4.   Припомня, така както показват и многобройните проучвания, жизненоважната връзка между парична и търговска политика на глобално равнище и в тази връзка подчертава положителната роля на стабилния валутен курс за гарантиране на устойчив растеж на международната търговия;

5.   Посочва, че нарастващото използване на еврото като международна търговска валута е от полза по-специално за държавите-членки на еврозоната, тъй като намалява за предприятията от тези държави рисковете от обменния курс и така намалява и разходите за международна търговия;

6.   Припомня, че през първите десет години на ИПС Парламентът играе активна роля както в икономическата, така и в паричната сфера, като полага максимални усилия за гарантиране на по-висока степен на прозрачност и демократична отчетност;

7.   Подчертава, че са необходими допълнителни усилия за извличане на пълните ползи от ИПС, например даване възможност на държавите-членки и регионите, чийто БВП е по-нисък от средния, да догонят останалите държави-членки и региони, и за укрепване на разбирането и ангажимента на гражданите към единната валута;

8.   Предлага следните елементи и конкретни мерки за разработването на отговаряща на потребностите и желанията пътна карта за ИПС:

Икономически различия, структурни реформи и публични финанси

9.   Счита, че икономическите различия биха могли да се намалят чрез усъвършенствани и по-съгласувани икономически реформи, оказващи разнообразна подкрепа, и координирани своевременно въз основа на интегрираните насоки за растеж и работни места (Интегрираните насоки) и на подхода, основан на набора от политики, от Лисабонската стратегия, които също така биха били голяма помощ за икономическото възстановяване от настоящата финансова криза; подчертава необходимостта от подобряване и опростяване на процедурите и методологиите за преглед и оценка на изпълнението на тези насоки в края на всяка година;

10.   Отчита, че по отношение на усилията за модернизация и на икономическите резултати, успелите в най-висока степен страни са тези, прилагащи съчетание от ориентирани към бъдещето и добре балансирани структурни реформи и по-високи от средните равнища на инвестиции в изследователска и развойна дейност, иновации, образование, обучение през целия живот и полагане на грижи за децата, както и в обновяването на надеждни социални мрежи; отбелязва, че до голяма степен в същите тези държави-членки има високоефективни и прозрачни администрации, бюджетни излишъци, по-ниски от средните равнища на задлъжнялост, ефективно и целево разходване на публични средства, като в същото време съществуват признаци, че техническият напредък има принос за националния ръст два пъти по-висок от средната стойност за ЕС; освен това отбелязва, че тези „референтни“ държави-членки, вследствие на високите равнища на трудова заетост, включително заетостта на жените и лицата в напреднала възраст, както и на особено високите си нива на раждаемост, са най-добре подготвени за предизвикателството на застаряващото общество и за гарантиране на висока степен на конкурентоспособност;

11.   Подчертава необходимостта от взаимно укрепване на стабилността и ориентираните към растеж макроикономически политики чрез превръщане на балансираната политика и инвестициите в предмет на обща загриженост; подчертава необходимостта от внимателно следене на обществените баланси посредством ефикасно управление на данъчната политика и разходите и техния ефект върху търсенето, като същевременно бъде постигнато съгласие относно създаване на благоприятна среда за трансгранични операции на предприятията;

12.   Отбелязва, че актуализираният Пакт за стабилност и растеж (ПСР) доказа своята стойност, както и че е необходимо да се следва политика на силна бюджетна консолидация, тъй като демографските промени и потенциалният спад на икономическия растеж биха могли да доведат до бюджетни проблеми в държавите-членки от еврозоната, които от своя страна да се отразят неблагоприятно върху стабилността на еврозоната като цяло; критикува в тази връзка липсата на дисциплина в борбата с бюджетните дефицити през периодите на икономически растеж и подчертава, че държавите-членки следва по-ефективно да работят за антициклична фискална политика, особено с цел подобряване на готовността за преодоляване на външни сътресения; по тази причина подчертава нуждата от краткосрочна стратегия за намаляване на размера на националните дългове и устойчива и солидна стратегия за растеж, които ще позволят в дългосрочен план намаляване на размера на националните дългове до равнища, ненадвишаващи 60 %;

13.   Отбелязва необходимостта от систематично следване на основните елементи на ПСР в бъдеще, поради това, че пределните равнища от 3 % за бюджетния дефицит и от 60 % за националния дълг спрямо брутния вътрешен продукт бяха определени въз основа на икономическите условия през 90-те години; изразява становището, че е необходимо държавите-членки да следват стриктно ПСР, а неговото изпълнение да бъде наблюдавано от Комисията; счита, че и двете цели по отношение на равнището на задлъжнялост следва да се разглеждат като максимуми, които трябва да се избягват; отбелязва, че ефективната координация на икономическата и финансовата политика е предпоставка за икономическия успех на ИПС, въпреки че подобна координация следва да зачита принципа на субсидиарност; призовава Комисията да проучи всички възможни начини за укрепване на превантивния механизъм на ПСР; подчертава, че е необходимо съществуващите към момента инструменти за надзор да бъдат по-ефективно ползвани от Комисията, както и че средносрочният преглед на националните бюджети от Еврогрупата трябва да бъде укрепен;

14.   Подкрепя позицията на Комисията, че ревизираният ПСР предоставя важна рамка за политиките в период на изключително напрегнати икономически обстоятелства, и подчертава, че прилагането на ПСР следва да гарантира, че всяко влошаване на състоянието на публичните финанси се съпътства от адекватни мерки за справяне с него, като едновременно с това обезпечава възстановяването на устойчиви позиции; вярва освен това, че бюджетните политики следва да се възползват докрай от степента на гъвкавост, която позволява ревизираният ПСР, и призовава Комисията да даде ясни насоки на държавите-членки как прилагат тази гъвкавост;

15.   Счита, че устойчивата и стабилна макроикономическа среда изисква подобряване на качеството на публичните финанси, включително по-нататъшна бюджетна консолидация, висока ефикасност на разходване на публичните финанси и повече инвестиране в образованието, човешкия капитал, научноизследователската и развойната дейност и инфраструктурата, което допринася за растежа и би могло да стимулира трудовата заетост и отговаря на основни обществени проблеми, например изменението на климата, в съответствие с целите на пакета „изменение на климата и енергетика“ и за икономическо възстановяване от настоящата финансова криза;

16.   Счита, че структурните реформи следва да акцентират върху увеличаване на производителността посредством по-доброто съчетаване на икономически и социални политики при осигуряване на добро равнище на социален диалог, както е определено в Лисабонската стратегия;

17.   Отбелязва, че политиката в областта на конкуренцията следва да допълва структурните политики и препоръчва да се подкрепя преструктурирането на икономиката;

18.   Предупреждава за риска от поставянето на акцент предимно върху задържането на ръста на заплатите като начин за постигане на ценова стабилност; припомня в тази връзка, че засилената конкуренция в резултат на глобализацията вече е довела до натиск за намаляване на възнагражденията, като същевременно внесената инфлация, предизвикана от нарастване на цените на петрола и други суровини, вече е довела до намаляване на покупателната способност; изразява отново убеждението си, че този въпрос по-специално следва да се разреши чрез по-справедливо разпределение на богатството;

19.   Счита, че политиките за определяне на размера на трудовите възнаграждения и данъците са ефективни инструменти за икономическа стабилизация и за растеж; счита, че следва да се гарантира реално увеличаване на размера на трудовите възнаграждения в съответствие с нивата на производителност и че координацията на данъчната политика трябва да бъде ползвана избирателно за постигане на икономически цели; счита, че борбата срещу данъчните измами, както по отношение на преките, така и на непреките данъци, е от особена важност, както и че борбата в тази насока следва да бъде засилена; подчертава неотложната необходимост от укрепване на културата на насърчаване и участие като елемент от концепцията за корпоративно управление и корпоративна социална отговорност;

20.   Подчертава необходимостта от справедливи правила за вътрешния пазар; поради това счита, че надпреварата в посока намаляване на данъчните ставки на корпоративните данъци е контрапродуктивна;

21.   Отправя апел към държавите-членки от еврозоната за укрепване на ефективната координация на икономическата и финансовата политика, и по-специално за разработване на съгласувана обща стратегия в рамките на Еврогрупата; подкрепя предложението на Комисията да поиска средносрочни рамкови програми от държавите-членки за провежданите от тях икономически и финансови политики и за упражняване на контрол върху тяхното изпълнение; подчертава, че всяка държава-членка трябва да поеме отговорност за осъществяване на необходимите структурни реформи и подобряване на конкурентоспособността си в дух на сътрудничество, с цел запазване на доверието в еврото и на приемането на еврото;

22.   Отбелязва, че различните модели за структурни реформи и степени на откритост са предизвикали различия в резултатите на държавите-членки от еврозоната; подкрепя заключенията на Комисията в Съобщението относно ИПС@10 относно недостатъчното догонване от страна на няколко икономики от еврозоната и нарастващите разлики между държавите-членки в еврозоната; призовава за редовна размяна на мнения и сътрудничество в рамките на Еврогрупата с оглед на постигане на общата цел за ускоряване на процеса на сближаване;

23.   Отправя искане към Комисията за прилагане по еднакъв начин на общите критерии при оценката на икономическите и фискалните данни; посочва отговорността на Комисията и на държавите-членки по отношение на надеждността на статистическите данни и настоява за вземането на бъдещи решения единствено ако не съществуват съмнения по отношение на валидността и точността на наличните данни; отправя искана също така за възможност за провеждане на разследвания, ако в продължение на няколко години е налице различие между прогнозните данни в програмите за стабилност и сближаване и данните, които са могли реалистично да бъдат очаквани;

Парична политика

24.   Припомня своя решителен ангажимент към независимостта на ЕЦБ;

25.   Отбелязва, че редовните доклади на ЕЦБ до Парламента, и по-специално тези до Комисията по икономически и парични въпроси, допринасят за прозрачността на паричната политика и приветства възможността членовете на Европейския парламент да могат да отправят въпроси с искане за писмен отговор към ЕЦБ по отношение на паричната политика, като по този начин подобряват отчетността на ЕЦБ пред гражданите на Съюза; подкрепя искането за по-активен обществен дебат относно бъдещите общи парични и валутни политики в еврозоната;

26.   Счита, че диалогът по въпросите на паричната политика между Парламента и ЕЦБ е изключително успешен и следва да бъде допълнително развиван; очаква подобрение на диалога по въпросите на паричната политика в няколко направления, например координацията на датите за редовните изслушвания на председателя на ЕЦБ с календара за вземане на решения в сферата на паричната политика на ЕЦБ, с оглед подобряване на анализа на решенията при същевременно запазване на възможността за отправяне на покани към председателя на ЕЦБ за обсъждане на актуални въпроси, при необходимост;

27.   Отбелязва, че първостепенната цел на паричната политика на ЕЦБ е поддържането на ценовата стабилност, както и на средносрочно равнище на инфлация по-ниско от, но близко до, 2 %; подчертава, че целта за ценова стабилност може да бъде реално постигната само при адекватен подход към основните причини за инфлацията; припомня, че член 105 от Договора за ЕО също възлага на ЕЦБ задачата да подкрепя общата икономическа политика на Общността;

28.   Поддържа становището, че ЕЦБ следва да премине към режим, насочен директно към инфлацията, при който точното определяне на цел за равнището на инфлация е съпроводено от степени на разрешени колебания около целевото равнище; приканва ЕЦБ да публикува своите инфлационни прогнози; подобна промяна към режим, насочен директно към инфлацията, не би следвало да изключва акцент върху динамиката на паричните агрегати с цел да се избягнат нови балони в сферата на активите;

29.   Счита, че инфлацията е световна реалност и че борбата против това глобално явление в една отворена икономика не може да се води единствено чрез парична политика на ЕС;

30.   Подчертава своята готовност да проучи възможностите за подобряване на процедурата за назначаване на членовете на изпълнителния съвет на ЕЦБ преди 2010 г.; счита за важно сред членовете на изпълнителния съвет да има специалисти с академични и/или професионални познания и опит, както и с опит в различни сфери в икономическия, паричния и финансовия сектор; обръща внимание на своите призиви за деветчленен състав на изпълнителния съвет на ЕЦБ, който да отговаря изключително за определяне на лихвените проценти и, който да замени съществуващата до момента система и да избегне дори още по-сложното решение, предвидено за в бъдеще; настоятелно призовава за приемане на съответно изменение в Договора;

Интеграция и надзор на финансовите пазари

31.   Счита, че финансовата интеграция следва да означава по-висок икономически растеж и конкурентоспособност, в допълнение към по-висока стабилност и ликвидност на вътрешния пазар;

32.   Отбелязва, че основният финансов център в Европейския съюз се намира извън еврозоната; независимо от това припомня, че законодателството на ЕО е валидно по отношение на всички държави-членки и всички участници, извършващи дейност на вътрешния пазар; счита, че е необходимо Европейският съюз да укрепи спешно структурата си за надзор, като се взема предвид специфичната роля на ЕЦБ;

33.   Счита, че в областта на клиринга и сетълмента на трансграничните сделки с ценни книжа е необходимо да бъдат положени много допълнителни усилия, поради липсата на реална интеграция в тази сфера до момента;

34.   Подчертава, че по отношение на услугите на дребно е необходима допълнителна интеграция, без тази интеграция да накърнява защитата на потребителите; вярва, че мобилността на клиентите, финансовата грамотност, достъпът до основни услуги и сравнимостта между продуктите е необходимо да бъдат подобрени;

35.   Счита за необходимо в средносрочен план да се европеизира структурата за финансов надзор, да се постигнат прозрачност на финансовите пазари, ефективни правила за конкуренция и подходяща регулация с цел подобряване на управлението на кризи и сътрудничеството между Европейската система на централните банки (EСЦБ), надзорните органи, правителствата и участниците на пазара; споделя мнението, че една интегрирана, всеобхватна (включваща всички финансови сектори), последователна и съгласувана надзорна рамка, започваща с балансиран подход при регулиране на трансграничното разпространение на финансовия риск и почиваща върху хармонизирано законодателство, би намалила разходите за изпълнение на изискванията по отношение на дейностите, осъществявани на територията на повече от една юрисдикции; отбелязва, че случаите на регулиране над минималните изисквания на законодателството на ЕО („gold plating“), както и регулаторният арбитраж трябва да бъдат избягвани; призовава Комисията да представи предложения за преразглеждане на съществуващата структура на надзора съгласно тези принципи; счита, че потенциалната роля на ЕЦБ по отношение на надзора следва да бъде разширена отвъд границите на еврозоната посредством ЕСЦБ;

36.   Приветства Меморандума за разбирателство относно сътрудничеството между органите по финансов надзор, централните банки и министерствата на финансите на Европейския съюз в сферата на трансграничната финансова стабилност, по който беше постигнато споразумение през пролетта на 2008 г.; въпреки това подчертава, че Меморандумът за разбирателство представлява единствено акт с незадължителна юридическа сила и разчита на желанието на държавите-членки за съвместно сътрудничество; счита, че дори правилата относно разпределението на тежестта да са много трудни за определяне предварително, работата в областта на управлението на кризи е необходимо да продължи;

37.   Подчертава, че Европейският съюз, в качеството си на най-голямото икономическо пространство с най- големия финансов пазар в света, следва да играе водеща роля на международно равнище по отношение на реформирането на регулаторната система за финансови услуги в полза на всички участващи държави, както и на стабилността като цяло; счита, че финансовата стабилност следва да бъде основна цел при изготвянето на политики в един свят на все по-интегрирани финансови пазари и финансови нововъведения, които понякога могат да имат дестабилизиращ ефект върху реалната икономика и да носят системен риск; убеден е, че всички амбициозни решения, взети на равнище ЕС, ще насърчат останалите държави да последват дадения пример, като в това отношение подчертава отговорността за справяне също така с глобалните или „офшорни“ проблеми; на мнение е, че политическата отчетност на международните регулаторни органи е въпрос, на който трябва да бъде обърнато внимание успоредно с продължаването на регулаторната работа;

38.   Отправя искане до Комисията да разгледа възможността за създаване на европейски облигации и разработване на дългосрочна стратегия, която позволява емитирането на такива облигации в еврозоната, в допълнение към облигациите, емитирани от държавите-членки; посочва необходимостта от оценка на последствията от това, както по отношение на международните финансови пазари, така и на ИПС;

Разширяване на еврозоната

39.   Отправя искане към всички държави-членки извън еврозоната за спазване на критериите от Маастрихт и актуализирания и принципно гъвкав ПСР; счита, че строгото тълкуване на ПСР и ползването на критерии за изключване преди възможните дати на присъединяване трябва да бъде гарантирано от Комисията; счита, че трябва да бъде гарантирано равното третиране на държавите-членки в еврозоната и на тези държави-членки, които желаят да се присъединят към нея; в този контекст отбелязва, че дългосрочната стабилност на еврозоната трябва да бъде разглеждана като цел от общ интерес, както и че разширяването и стабилността трябва да вървят ръка за ръка; счита, че за държавите-членки в еврозоната и тези със специален статут е от най-съществено значение да изпълняват стриктно задълженията си и да не дават повод за съмнение в общите цели на ценова стабилност, независимост на ЕЦБ, бюджетна дисциплина и насърчаване на растежа, заетостта и конкурентоспособността;

40.   Счита, че държавите-членки извън еврозоната, които отговарят на критериите от Маастрихт и които нямат дерогация в Договора, следва да приемат общата валута при първа възможност;

41.   Подчертава, че присъединяването към еврозоната изисква цялостно придържане към критериите от Маастрихт, съгласно предвиденото в Договора и в Протокола към член 121 от Договора, а именно — висока степен на измерена ценова стабилност, както и устойчивост на подобна ценова стабилност, публични финанси без прекалено висок дефицит, членство в механизма на обменните курсове II (ERM II) в продължение на не по-малко от две години, спазване на обичайните плаващи маржове, корекции на дългосрочните лихвени проценти, съвместимост на законодателството с разпоредбите на Договора от Маастрихт относно ИПС и независима централна банка;

42.   Счита, че едно от най-големите предизвикателства на присъединяването към еврозоната е гарантирането на устойчивостта на критериите от Маастрихт; подчертава обаче, че критериите от Маастрихт са също така и първа стъпка към продължаването на процеса на реформи, включително и към поемането на по-нататъшни ангажименти и продължаването на усилията в областта на структурните реформи, инвестициите и икономическото координиране;

43.   Приветства по-строгия и ефикасен надзор на държавите-членки, участващи във ERM II и желаещи да се присъединят към еврозоната, както и тяхното икономическо развитие; отбелязва, че успешното участие в ERM II трябва да бъде запазено като истинско предварително условие, а не единствено като вторично изискване за членство в еврозоната; едни и същи изисквания трябва да се прилагат към всички държави-членки, които се присъединяват към еврозоната;

44.   Разглежда устойчивото и успешно разширяване на еврозоната като едно от основните предизвикателства през следващите години, което налага адаптиране към тези промени както на институционалните стандарти, така и на процеса на вземане на решения на ЕЦБ, като бъде направен и преглед на ротационния модел, за да се отчете икономическата тежест на отделните държави-членки;

45.   Подчертава във връзка с разширяването на еврозоната, че е желателно да се постигне висока степен на сближаване в реалната икономика, с цел да се ограничат напреженията както в еврозоната, така и върху държавите-членки, които искат да се присъединят към нея; в тази връзка счита, че следва да се установят облекчения в полза на държавите-членки, участващи в еврозоната, в случаите, когато единната парична политика може да въздейства особено отрицателно на растежа;

46.   Подчертава колко е важно в интерес на бъдещи разширения да се установят целенасочени интервенции в подкрепа на държави-членки извън еврозоната, които са засегнати особено силно от настоящата финансова криза;

Комуникация

47.   Подчертава, че независимо от поддържането на висока степен на ценова стабилност в еврозоната до момента „усещането за инфлация“ се различава съществено от по-ниските реални стойности на инфлацията в държавите-членки през последните 10 години; поради това отправя искане за предоставяне на по-добра информация и разясняване на фактите пред населението относно необходимостта от ИПС и неговото функциониране, и по-специално относно ценовата стабилност, международните финансови пазари и преимуществата на стабилността в еврозоната по време на международни финансови кризи;

48.   Счита, че единната валута остава комуникационен приоритет за Европейския съюз; счита, че преимуществата на еврото и на ИПС — ценова стабилност, ниски лихвени проценти при ипотечните кредити, по-лесно пътуване, защита срещу колебания на обменните курсове и външни сътресения — следва да продължават да бъдат популяризирани и подробно разяснявани сред обществото; счита, че следва да се акцентира специално върху това, гражданите на ЕС, потребителите и малките и средните предприятия (МСП), които нямат достатъчно капацитет за незабавно приспособяване към настъпилите промени и предизвикателствата за еврото, да бъдат информирани и държани в течение за промените;

49.   Призовава ЕЦБ, в своите годишни доклади или в специален доклад, да прави годишни количествени анализи на предимствата, които еврото е донесло на обикновените граждани с конкретни примери за положителните ефекти на употребата на еврото върху всекидневния живот на хората;

50.   Счита, че комуникацията е от изключително значение при подготовката за въвеждане на еврото от държавите-членки, които предвиждат да направят това; отбелязва, че комуникацията по въпросите, свързани с разширяването на еврозоната, е също важна за всички държави-членки от еврозоната;

51.   Счита, че Комисията трябва да съсредоточи усилията си върху това да помогне на новите държави-членки да подготвят гражданите си за приемането на еврото чрез провеждане на активна информационна кампания, а там, където такава кампания вече е стартирала, да наблюдава нейното изпълнение и да докладва редовно за най-добрите практики в изпълнението на националните планове за действие за приемане на еврото; счита, също така, че най-добрите практики и придобитите практически знания при вече осъществени преминавания към еврото следва да се използват при преминаването към еврото на новите държави-членки и при бъдещото разширяване и подготовката на новите страни-кандидатки;

Международна роля на еврото и външно представителство

52.   Приветства бързото развитие на еврото като втората най-важна резервна и ползвана за сключването на сделки валута след щатския долар, с дял от 25 % от глобалните валутни резерви; отбелязва, че особено в страните, граничещи с еврозоната, еврото играе важна роля на финансираща валута, както и че съответните обменни курсове на тези страни ползват еврото като референтна валута; изрично одобрява становището на ЕЦБ относно това, че приемането на еврото е последната стъпка към процеса на структурирано сближаване в рамките на Европейския съюз, поради което приемането на еврото е възможно единствено съгласно Договора за ЕО;

53.   Счита, че политическата програма на ИПС за следващото десетилетие ще бъде повлияна, наред с другото, от предизвикателствата, поставяни от нововъзникващите азиатски икономики и от настоящата глобална финансова криза; изразява съжаление, че въпреки растящата глобална роля на еврото, опитите за подобряване на външното представителство на еврозоната по финансови и парични въпроси не са постигнали особен напредък; подчертава, че еврозоната трябва да изгради международна стратегия, съизмерима с международния статут на нейната валута;

54.   Припомня, че най-ефективният начин влиянието на еврозоната да бъде приведено в съответствие с нейната икономическа тежест е разработването на общи позиции и консолидирането на нейното представителство, като в крайна сметка тя получи единно място в съответните международни финансови институции и форуми; призовава държавите-членки от еврозоната, наред с другото, да говорят с един глас по политиките в сферата на валутните курсове;

55.   Подчертава, че еврото се използва като национална валута извън еврозоната; счита за необходимо изследването на последиците от това използване;

56.   Посочва, че важната роля на еврото на международните финансови пазари води до задължения, и че ефектите на паричната политика, както и на политиката за растеж в рамките на еврозоната, имат глобално въздействие; подчертава нарасналата значимост на еврото за международната търговия и услуги като стабилизиращ фактор в глобалната среда и като двигател за интеграцията на финансовите пазари и основа за повишаване на преките инвестиции и трансграничните сливания, поради възможността за чувствително намаляване на разходите за сделки; призовава за проучване на глобалните дисбаланси и ролята на еврото в контекста на потенциални сценарии за приспособяване, с цел Европейският съюз да бъде по-добре подготвен за преодоляване на съществени външни сътресения;

57.   Предлага по-решително и насочено към бъдещето сътрудничество и по-задълбочен международен диалог между отговорните органи на трите най-важни валутни блока, с цел подобряване на управлението на международни кризи и подпомагане на преодоляването на посредствията от валутните промени върху реалната икономика; припомня успешното съвместно управление на кризи по време на неотдавнашната криза, свързана с високорисковите кредити в САЩ, както и на кризата непосредствено след събитията от 11 септември 2001 г., което спомогна да се избегне незабавен срив на щатския долар;

58.   Подкрепя намерението на Комисията за укрепване на влиянието на ИПС в международните финансови институции чрез обща позиция на ЕС, представена от избрани представители, например председателя на Еврогрупата, на Комисията и председателя на ЕЦБ; отбелязва, че на практика на председателя на Еврогрупата, Комисията и председателя на ЕЦБ вече е позволено да участват като наблюдатели в най-значимите международни финансови институции; въпреки това настоява за по-добро съгласуване на европейските позиции, с цел общата европейска парична политика в бъдеще да бъде представлявана от своите легитимни представители; надява се, че може да бъде изразена позиция на еврозоната по отношение на политиките в областта на валутните курсове на нейните основни партньори; призовава председателя на Еврогрупата да представлява еврозоната на Форума за финансова стабилност (FSF); предлага уставът на Международния валутен фонд (МВФ) да бъде изменен, за да стане възможно представителство на икономически блокове и организации;

59.   Подчертава, че е необходим общ подход на Европейския съюз по отношение на реформата на международните финансови институции, който следва да има предвид предизвикателствата на глобалната икономика, включително и появата на нови икономически сили;

60.   Изразява съжаление, че Комисията не представя по-подробен и прецизен анализ за международната роля на еврото в рамките на съобщението относно ИПС@10; призовава Комисията да изготви доклад относно външното измерение на общата парична политика и относно отражението му върху икономическите и търговските резултати на еврозоната;

61.   Подчертава, че някои партньори на Европейския съюз провеждат парични политики, целящи да обезценят тяхната валута, което въздейства по нелоялен начин върху търговията и може да се разглежда като нетарифна бариера пред международната търговия;

Икономически инструменти управление на ИПСи

62.   Счита, че всички заинтересовани страни — Парламентът, Съветът, Комисията, Еврогрупата и социалните партньори на равнище ЕС и на национално равнище — следва да работят съвместно за укрепване на бъдещото функциониране на ИПС по отношение на икономическото управление, въз основа на следните предложения:

a)

като основен компонент на Лисабонската стратегия и централен по важност икономически инструмент, Интегрираните насоки относно политиките следва да преследват взаимно насърчаващи се реформи в сферите на заетостта, околната среда и социалната сигурност;

б)

Интегрираните насоки следва да определят широка рамка за по-тясна координация на икономическата политика, с оглед хармонизиране на националните програми за реформа (НПР), като въпреки това отчитат икономическото многообразие и различните национални традиции; следва да се установи консултация с националните парламенти по отношение на програмите за стабилност и сближаване и на НРП;

в)

следва да се изгради по-силна връзка между Интегрираните насоки, по-специално общите насоки на икономическата политика (ОНИП), и програмите за стабилност и сближаване; програмите за стабилност и сближаване и НРП биха могли да бъдат представяни едновременно (ежегодно, в началото на есента) след провеждането на дебати в националните парламенти; ОНИП следва да включват общи бюджетни цели, хармонизирани с превантивния механизъм на ПСР;

г)

необходимо е при вземане на решения относно националните бюджети, правителствата на държавите-членки да отчитат Интегрираните насоки и отправените към всяка страна специфични препоръки, както и цялостната бюджетна ситуация в еврозоната; различните национални фискални календари и основните допускания, ползвани за изготвянето на залегналите в основата им прогнози, следва да бъдат хармонизирани с цел избягване на несъответствията в резултат на различни макроикономически прогнози (глобален растеж, растеж на ЕС, цена на барел петрол, лихвени проценти) и други параметри; призовава Комисията, Евростат и държавите-членки да работят за определяне на инструменти, които да засилят сравнимостта на националните бюджети по отношение на разходите за различни категории;

д)

препоръки с по-официален характер към държавите-членки от еврозоната, сред които определяне на цели по отношение на разходите в средносрочен план, специфични структурни реформи, инвестиции и качество на публичните финанси, следва да бъдат използвани при всяка възможност; необходимо е да се положат усилия и за постигането на по-стандартизирана структура на докладване в контекста на НРП, без това да създава препятствия за изпълнението на националните приоритети в областта на реформата; всички ангажименти, цели и критерии за сравнение и оценка следва да бъдат включени в тяхната цялост в Интегрираните насоки и в НРП с цел подобряване на съгласуваността и ефикасността на икономическото управление;

е)

в рамката за икономическо управление своевременно следва да бъде включена дългосрочна стратегия за намаляване на националните дългове под максимална стойност от 60 % от БВП, тъй като това ще намали разходите по обслужване на дълговете, както и цената на капитала за частни инвестиции;

ж)

следва да бъде установена задължителна рамка, съгласно която държавите-членки от еврозоната провеждат консултации помежду си, както и с Комисията, преди вземането на основни решения за икономически политики, например мерки за борба с повишаването на цените на храните и на енергията;

з)

икономическата координацията следва да приема формата на интегрирана „Европейска стратегия в областта на икономиката и заетостта“, основаваща се на съществуващите инструменти в областта на икономическата политика, и по-специално на Лисабонската стратегия, Интегрираните насоки, Стратегията за устойчиво развитие и програмите за сближаване и стабилност; призовава правителствата на държавите-членки под ръководството на председателя на Еврогрупата да подкрепят икономическата дейност съгласувано, едновременно и в едно и също направление;

и)

Европейската стратегия в областта на икономиката и заетостта, упомената в буква з), следва да отчита потенциала на новите и „зелените“ технологии като крайъгълен камък на икономическото развитие, в съчетание с набор от макроикономически политики;

й)

финансирането на иновативните предприятия, и по-специално на малките и средни предприятия, следва да се улеснява, включително чрез създаването на „Европейски фонд за интелигентен растеж“ от Европейската инвестиционна банка;

к)

годишният доклад относно еврозоната следва да дава по-практичен набор от инструменти и оценки, за да даде възможност за водене на по-подробен диалог между различните органи на ЕС, участващи в икономическото управление;

л)

необходимо е да се създаде кодекс за поведение между Комисията, Съвета и Парламента, който би гарантирал подходящо сътрудничество и пълноценно участие на тези три институции на ЕС в по-нататъшната работа по Интегрираните насоки в качеството им на ключови икономически инструменти;

м)

институционалната организация за координация на икономическата политика следва да бъде укрепена както се посочва по-долу:

—

следва да бъдат създадени формирования към Еврогрупата в областите на конкурентоспособността/промишлеността, околната среда, заетостта и образованието;

—

Еврогрупата следва да бъде обезпечена с по-солидна институционална среда и допълнителни човешки ресурси;

—

мандатът на председателя на Еврогрупата следва да бъде съобразен с икономическите цикли на Интегрираните насоки;

—

Комитетът по икономическа политика следва да се слее с Икономическия и финансов комитет, така че да се създаде единен и координиран орган за подготовка на Съвета по икономически и финансови въпроси и Еврогрупата;

—

на представител на Парламента е необходимо да бъде даден статут на наблюдател в рамките на Еврогрупата и на неформалните срещи на Съвета;

—

заседания между Тройката, Парламента и Комисията следва да бъдат организирани четири пъти годишно, и когато е необходимо — с Еврогрупата;

н)

необходимо е да бъде установен по-редовен и структуриран диалог по макроикономическите въпроси между Парламента, Комисията и Еврогрупата, аналогично на диалога по паричните въпроси между Парламента и ЕЦБ, поне на тримесечна основа, с цел задълбочаване на съществуващите рамки и обсъждане на предизвикателствата, пред които е изправена икономиката на еврозоната; и

о)

необходимо е да бъде установен активен диалог между Парламента, Еврогрупата, ЕЦБ и Европейския икономически и социален комитет за водене на дискусии относно подходящото съчетание от политики;

63.   Счита, че програмата за политиките на ИПС за следващото десетилетие ще бъде повлияна по-специално от предизвикателствата, поставяни от неотдавнашните сътресения на финансовите пазари и от последствията им за реалната икономика; в тази връзка отбелязва със задоволство, че държавите-членки в еврозоната сега са по-добре подготвени да посрещнат големи сътресения, отколкото в миналото, благодарение на общата парична политика и реформите, проведени в последните години; въпреки това, с оглед до голяма степен на борбата със забавянето на икономическия растеж и високата инфлация, призовава за:

a)

координирана реакция на равнище ЕС, основана на общо разбиране за проблемите и общи последващи мерки, като в същото време се приеме съществуването на някои национални особености включително координиране на НПР;

б)

амбициозни и приспособени НПР и ангажимент за тяхното изпълнение, включително преразглеждане на националните бюджети, за да се реагира на последните икономически прогнози, да се противодейства на икономическата рецесия и да се насърчи развитието, като същевременно се установи солиден диалог със социалните партньори;

в)

мерки в подкрепа на малките и средни предприятия, в частност за допълване на неотдавнашните действия на Европейската инвестиционна банка и за гарантиране на продължителни кредити за малките и средни предприятия от страна на банковата система;

г)

определяне на целенасочени мерки в защита на уязвимите групи от ефекта от настоящата финансова криза;

д)

пълно и навременно изпълнение на пътната карта за финансовите услуги, включително последващи действия и повишена ефективност на надзора по отношение на продължаващите финансови сътресения;

е)

укрепване на мерките за излизане от кризата чрез подобряване на правилата на ЕС относно ликвидацията и чрез установяване на ясно дефинирани и единодушно приемливи мерки за разпределение на тежестта между съответните държави-членки в случай на несъстоятелност на трансгранични финансови групи;

ж)

завършване на инструментите, използвани за изготвяне на паричната политика, подробен анализ на факторите, които влияят на стабилността и функционирането на финансовата система, наред с другото по отношение на трансфера на паричната политика, развитието на кредитните и финансовите активи, характеристиките на новите продукти, както и концентрацията на рискове и ликвидността;

з)

изпреварващи събитията европейски реакции в рамките на международните форуми, по-специално Форума за финансова стабилност и МВФ, и за засилване на процесите на вземане на съвместни политически решения; и

и)

утвърждаване на способността на Европейския съюз да говори с единен глас в рамките на Г-8 и размисъл върху ролята на Европейския съюз като по-ефикасна организация при вземане на световни икономически решения, като в същото време подобна роля се приспособи към последствията на глобализацията и по-доминиращите глобални финансови пазари;

й)

по-добра и по-ефективна координация между Световната търговска организация и институциите от Бретън Уудс (МВФ и Групата на Световната банка) за борба със спекулата и справяне с предизвикателствата, породени от тежката криза;

к)

предлага, предвид настоящите сериозни парични сътресения, да се организира световна парична конференция под егидата на МВФ, за да се проведат глобални консултации по паричните въпроси, също така да се разгледа доколко е реализуемо да се установи механизъм за разрешаване на спорове в паричната сфера в рамките на МВФ;

*

* *

64.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската централна банка, на Европейския икономически и социален комитет, на председателя на Еврогрупата и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)  Приети текстове, P6_TA(2008)0506.

(2)  ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 125.

(3)  ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 569.

(4)  Приети текстове, P6_TA(2008)0057.

(5)  ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 422.

(6)  ОВ C 287 E, 29.1.2007 г., стр. 535.

(7)  ОВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 132.

(8)  ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 780.

(9)  Приети текстове, P6_TA(2008)0357.

(10)  ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 249.

(11)  ОВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 251.

(12)  Приети текстове, P6_TA(2008)0287.

(13)  ОВ C 291 E, 30.11.2006 г., стр. 118.

(14)  ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 73.

(15)  Приети текстове, P6_TA(2008)0425.

(16)  ОВ C 35, 2.2.1998 г., стр. 1.