14.1.2010

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/79

Четвъртък, 25 септември 2008 г.
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

P6_TA(2008)0458

Резолюция на Европейския парламент от 25 септември 2008 г. относно годишния дебат относно постигнатия през 2007 г. напредък по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (членове 2 и 39 от Договора за ЕС)

2010/C 8 E/15

Европейският парламент,

като взе предвид членове 2, 6 и 39 от Договора за ЕС и членове 13, 17—22, 61—69, 255 и 286 от Договора ЕО, които представляват главното правно основание за развитието на ЕС и на Общността като пространство на свобода, сигурност и правосъдие,

като взе предвид въпросите с искане за устен отговор B6-0006/2008 и B6-0007/2008,

като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

А.

като има предвид, че държавите-членки носят основната отговорност за гарантирането на свободата, сигурността и правосъдието за своите граждани; като има предвид, при все това, че след влизането в сила на Договора от Маастрихт и още повече след влизането в сила на Договора от Амстердам, от Съюза се изисква да оказва принос за постигането на същите тези цели, като се имат предвид очакванията на гражданите на Съюза по отношение на защитата на основните права и прилагането в рамките на Съюза на принципите на правовата държава и на лоялното и ефективно сътрудничество между държавите-членки;

Б.	като има предвид, че ратифицирането на Договора от Лисабон е основно и неотложно условие за гарантирането на това Съюзът да бъде пространство на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП);

В.

като има предвид, че в изказванията на подготвителната среща с националните парламенти на 26 ноември 2007 г. и по време на последните разисквания в пленарна зала на 31 януари 2008 г. се подчерта значението на пълната подготовка за преминаване към новата правна рамка, която ще се създаде след ратифицирането на Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., с който се изменя Договорът за ЕС и се приема Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

Г.

като има предвид, че създаването на действително пространство на свобода, сигурност и правосъдие още далеч не е приключило и все още се сблъсква със значителни затруднения и пречки, както беше потвърдено в съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавено „Доклад за изпълнението на програмата от Хага за 2007 г.“ (COM(2008)0373);

Д.

като има предвид, че както се подчертава в същия доклад и въпреки приемането на редица важни мерки, изпълнението на програмата, приета на заседанието на Европейския съвет в Хага през 2004 г., изостава значително от определения график, и по-специално че:

—	все още има значителен недостиг на взаимно доверие и преди всичко на солидарност между държавите-членки, по-специално по отношение на политиките в областта на законната и незаконната имиграция, полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси,

—

тези проблеми също се отразяват на фазата на транспониране на малкото приети мерки, тъй като „в следните сфери бе очевидно, че постигнатите резултати са незадоволителни: визова политика, споделяне на информация между правоприлагащите и съдебни власти, предотвратяване и борба с организираната престъпност, управление на кризи в рамките на Европейския съюз, полицейско и митническо сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси“;

Е.

като има предвид, че самите държави-членки посочват тези проблеми в рамките на своята подготвителна дейност във връзка с бъдещата програма за ПССП за периода 2010—2014 г.; като отчита, че съществуващите достижения на правото на Общността в областта на вътрешни работи, които бяха осъществени стъпка по стъпка, са съответно неструктурирани и поради това е трудно да бъдат обяснени на гражданите на Съюза; като има предвид, че понякога дори за специалистите е трудно да ги разберат и че някои от тези инструменти се припокриват, а правното основание за някои дейности може да се открие в различни актове; като има предвид най-накрая, че извършването на контрол върху правилното прилагане на директивите на ЕО в 27 държави-членки става все по-трудно и отнема все повече време;

Ж.	като е убеден, въпреки това, подобно на Съвета, че Съюзът няма друг избор, освен да настоява за прилагането на ПССП, което „засяга същността на националния конституционен ред“, както и че „за държавите-членки е от особен интерес да запазят диалога помежду си“, както и с европейските институции;

З.

като има предвид, че през този преходен период до приключването на ратифицирането на Договора от Лисабон е необходимо да се приемат преди края на 2009 г. определени общи мерки, които, въпреки че са вдъхновени от Договора от Лисабон, биха могли да се приемат в рамките на действащите договори при пълно съответствие с разпоредбите на член 18 от Виенската конвенция за правото на договорите и които биха могли да ограничат отрицателните последици от изложените по-долу проблеми; като има предвид, че тези мерки биха включвали мерки за:

—	отчитане на процедурите, структурите и решенията на институциите и на принципите и целите, изложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Страсбург на 12 декември 2007 г. (1),

—

насърчаване на прозрачността на вземането на решения на равнище на Съюза и на национално равнище, по-специално по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в съответствие с неотдавнашното решение на Съда на Европейските общности относно прозрачността на законодателната дейност (по делото Turco (2),

—	ефективно участие на националните парламенти в създаването и прилагането на ПССП, включително по отношение на оценката на тези политики в другите държави-членки и от страна на агенциите на Европейския съюз,

—

гарантиране на зачитането на принципа на върховенството на правото на Общността пред правото на ЕС (член 47 от Договора за ЕС) при сключването на международни споразумения, и по-специално в случаи на санкции, засягащи граждани на трети държави, или на евентуална дискриминация на граждани на Съюза (премахване на визите); Парламентът следва да участва по систематичен начин в сключването от страна на ЕС на международни споразумения, свързани с полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси,

—	засилване на лоялното сътрудничество и солидарност между държавите-членки за прилагане на предприеманите от Съюза политики и мерки чрез засилване и демократизиране на механизмите за взаимна оценка, вече предвидени като част от шенгенското сътрудничество, както и за борбата срещу тероризма,

—

започване на засилено сътрудничество по първи стълб, където е невъзможно постигането на гласуване с единодушие (вж. дебата относно предложението на Комисията от 17 юли 2006 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно подсъдността и въвеждането на правила за приложимото право по брачни дела (СОМ(2006)0399),

—	надрастване на все още ембрионалното и несигурно естество на инициативите, провеждани от агенциите, създадени от Съюза, и сътрудничеството с националните администрации,

—

създаване на истинска комуникационна политика, която да позволява на гражданите на Съюза да бъдат по-добре информирани за инициативи на равнище на Съюза и национално равнище, и да бъдат наясно кои са съответните власти на Съюза и национални власти, към които могат да се обърнат, без това да препятства съдебни действия по аспекти, потенциално засягащи основните права на гражданите,

И.

като има предвид, че през този преходен период е още по-важно в интерес на гражданите на Съюза да се вземат предвид подобренията, които Договорът от Лисабон внася по отношение на:

—	защитата на основните права, както са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	съдебния контрол, упражняван от Съда на европейските общности върху законодателни актове, отнасящи се до полицейското и съдебно сътрудничество,

—

демократичния контрол, произтичащ от разширяването на обхвата на процедурата на съвместно вземане на решения, в която участва Европейският парламент, от участието на националните парламенти в законодателния процес на Съюза и в оценката на неговото въздействие, включително по отношение на политиките, отнасящи се до ПССП;

Й.

като има предвид, че по силата на действащите договори средствата за обжалване, с които разполагат гражданите на Съюза по отношение на мерките по ПССП, са все още по-ограничени, отколкото в други области на действие на ЕС, и като има предвид, че правомощията на Съда на Европейските общности са ограничени, особено в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, и като има предвид, че освен това някои държави-членки все още ограничават диалога между съдилищата на ЕС и националните съдилища в тази област; като има предвид, че Съветът следва да отложи приемането на каквито и да е мерки, които могат да засегнат основните права, до приключване на ратифицирането на Договора от Лисабон;

Призовава Европейския съвет, Съвета и Комисията:

а)

без забавяне да започнат процеса на определяне на приоритетите на наближаващата многогодишна програма по ПССП за периода 2010—2014 г., като се ръководят от амбициозен и последователен подход, надхвърлящ ограниченията на министерското мислене и в духа на целите и принципите, установени в Хартата на основните права на Европейския съюз;

б)

да се присъединят към Парламента в диалога му с националните парламенти относно приоритетите за периода 2010—2014 г., като отчетат проблемите, възникнали при прилагането на програмите от Тампере и Хага, и определените в Съвета и Европейския съвет първоначални стратегически насоки относно имиграцията, предоставянето на убежище и интеграцията; с оглед на приключването на тази първоначална фаза на диалога на годишния дебат в Парламента за постигнатия напредък по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие през 2008 г. и с оглед на съобщението на Комисията, което се издава след това, че задачата да се приеме окончателната програма в подходящия момент ще бъде на новоизбрания Парламент и на Европейския съвет;

в)	да съгласуват с Парламента списък текстове или предложения, които биха могли или би следвало да се приемат приоритетно преди влизането в сила на Договора от Лисабон и на всяка цена преди края на настоящия парламентарен мандат;

г)

да осъществят напредък в преговорите за предложения за полицейско и съдебно сътрудничество (които ще се гласуват по процедурата за съвместно вземане на решение), като търсят политическо споразумение с Парламента, и да гарантират, че при постигане на такова споразумение:

—	или официалното им приемане се отлага до влизането в сила на Договора от Лисабон,

—

или Съветът приема въпросните решение или рамкови решения съгласно действащия в момента Договор за ЕС, с уговорката да ги приеме отново съгласно Договора за ЕС, както е изменен с Договора от Лисабон, което би позволило на Съда на Европейските общности да упражнява пълен съдебен контрол; ако междувременно се постигне политическо споразумение, Парламентът би могъл да се съгласи да не подновява преговори по този въпрос, както се предвижда по процедурата за приемане за официална кодификация (3);

Предлага следните приоритети в областите, предмет — понастоящем или в бъдеще — на процедурата на съвместно вземане на решение или на процедурата на одобрение по време на преходния период:

В областта на основните права и гражданството

—

определяне на по-прозрачни критерии на равнище на Съюза, особено когато мерките на ЕС може да уронят гаранциите, защитени от конституциите на държавите-членки (член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ЕКЗПЧ), и преразглеждане на мерки на ЕС, критикувани от Съда на Европейските общности (вж. дела T-228/02 Organisation des Modjahedines du peuple d'Iran/Съвет, T-47/03 Sison/Съвет, T-253/04 KONGRA-GEL и други/Съвет, дело T-229/02 PKK/Съвет относно черните списъци),

—	систематично отчитане на въздействието на законодателството на ЕС и на националните мерки за прилагане върху основните права, по-специално по отношение на борбата с тероризма, като се вземат предвид отговорите в тази връзка, изпратени неотдавна на Комисията от държавите-членки,

—	започване на подготвителен диалог относно мандата за водене на преговори за присъединяването на ЕС към ЕКПЧ (член 6, параграф 2 от Договора за ЕС),

—

преразглеждане на програмата на дейност на Агенцията на Европейския съюз за основните права, като се вземат предвид приоритетите, посочени от институциите, и по-специално от Парламента, в областта на полицейското и съдебното сътрудничество и зачитането на принципите на ЕС (член 7 от Договора за ЕС) (вж. междуинституционалната декларация, приета по времето на приемане на Регламент (ЕО) № 168/2007 от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права (4),

—	изготвяне на законодателно предложение за ограничаване на пряката и непряка дискриминация, която засяга движението на гражданите на Съюза, достъпа до правосъдие в държава, различна от държавата на произход и консулската и дипломатическа защита в трети държави (член 20 от ДФЕС),

—	внасяне на предложение относно прозрачността и поверителността на информацията и документите, с които работят институциите на ЕС,

—

внасяне на предложение относно защитата на данните (предвиждащо консолидиране на мерките, които понастоящем варират в зависимост от стълба, към който се отнасят), в отговор на загрижеността по повод бързото ерозиране на стандартите за защита на данните в Съюза, като се посочат по-специално незадоволителните стандарти за защита при трансатлантическото прехвърляне на данни, както и за настоятелен призив към Съвета да адаптира Рамковото решение относно защитата на данните по трети стълб в съответствие с препоръките на Парламента,

—

укрепване на вътрешните структури на институциите, отговорни на защитата на основните права в Съюза, по-специално в рамките на Съвета (превръщане на работната ad hoc група на Съвета по основни права и гражданство в постоянна работна група, в съответствие с предложението на словенското председателство),

—

укрепване, посредством административно сътрудничество (член 66 от Договора заЕО), на диалога между държавите-членки, взаимното познаване на правните системи, активирането на процедурата на диалог, така че тя да включва националните парламенти и Парламента, по-специално при възникване на трудности при прилагането на европейските стратегии и мерки, които засягат ПССП,

По отношение на Европейското правно пространство

—	преразглеждане на законодателното предложение относно правата на лицата в наказателното производство (член 69 А от ДФЕС),

—	внасяне на предложение относно правата на жертвите на престъпления и тероризъм (член 69 А от ДФЕС),

—	подобряване на взаимното признаване между държавите-членки както на предприетите мерки in absentia, така и на доказателствата (член 69 А ДФЕС),

—	осигуряване на връзка между регистрите за съдимост,

—	преразглеждане на статута на Европол, Евроюст и на Европейската съдебна мрежа в светлината на новата правна основа,

По отношение на защитата на границите

—	приемане на подходящи мерки за гарантиране на цялостното влизане в сила на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), както и влизането в сила на решенията, свързани с Договора от Прюм (5),

—	укрепване на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (ФРОНТЕКС) и оценка на въздействието на новите предложения на Комисията относно граничния контрол,

—

укрепване на информацията на ФРОНТЕКС относно споразуменията, подписани от нея с трети държави, както и относно докладите за оценка на съвместни операции, и гарантиране, че при извършването на гранични проверки се зачитат правата на човека; изменение на мандата на ФРОНТЕКС, така че той да включва и морски спасителни операции,

—	установяване на структурно сътрудничество между ФРОНТЕКС и Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) за опростяване на дадени операции, като се взема предвид защитата на правата на човека,

По отношение на миграцията и предоставянето на убежище

—

бързи и амбициозни действия от страна на Комисията и на Съвета, за да се даде импулс на стратегията в перспектива на ЕС в областта на:

—	законната миграция: предстоящия пакет от мерки относно законната миграция (единна процедура за кандидатстване за „синя карта“, сезонни работници, както и предложения за вътрешно-корпоративен трансфер на персонал и платени стажанти и други предложения),

—	незаконна миграция: предложения, включително санкции и схема на ЕС за повторно заселване,

—

убежище: осъществяване на фаза II, включително преразглеждане на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставя или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки (6) и на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (7), и създаване на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище,

—	развитие на политиката на Общността в областта на миграцията и предоставянето на убежище, основано на отваряне на каналите за законна миграция, както и на определянето на общи стандарти за защита на основните права на мигрантите и на лицата, търсещи убежище в ЕС,

—	включване в решения и рамкови решения на ЕО на всички разпоредби, предвидени от Международната конвенция за защита правата на работниците-мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1990 г.,

3.	Приветства предложението за завършване на пакета от антидискирминационни мерки и призовава Съвета да действа в духа на Договора от Лисабон и да включи препоръките на Европейския парламент;

Счита, че отсега нататък, националните парламенти и гражданското общество следва да имат структурно участие при изготвянето на тези законодателни мерки и при оценката на съответните политики в държавите-членки; предвид тази цел, призовава Комисията и Съвета да преразгледат заедно с Парламента мрежите, агенциите и инструментите, които биха извършвали оценка на въздействието на политиките в областта на ПССП и да спомагат за по-тясното взаимодействие с европейското гражданско общество;

Подчертава, че Договорът от Лисабон ще признава ролята на Парламента в сключването на международни споразумения, отнасящи се до политиките в областта на ПССП; в този контекст, призовава:

—	да се провежда навременно консултиране с него по всички споразумения с трети държави, които не са сключени до 31 декември 2008 г.,

—	да получава редовно актуализирана информация относно преговорите, които са в ход,

—

да се проведе неотложно обсъждане относно външното измерение на ПССП, тъй като, посредством двустранни споразумения по редица въпроси, Съюзът създава де факто полицейско и съдебно сътрудничество с трети държави, по-специално със САЩ, с което заобикаля формалните процедури за демократично вземане на решения и парламентарен контрол;

* *

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и да прикани тези парламенти да представят своите коментари, препоръки и предложения до 15 ноември 2008 г., предвид годишните дебати през декември 2008 г. по напредъка, постигнат през 2008 г. по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

(1) ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 1.

(2) Решение от 1 юли 2008 г. по обединени дела С-39/05 Р и С-52/05 Р Кралство Швеция и Maurizio Turco/Съвет на Европейския съюз.

(3) Параграф 4 от Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове (ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2).

(4) ОВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1.

(5) Договор от 27 май 2005 г. между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно разширяване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата с тероризма, трансграничната престъпност и незаконната имиграция.

(6) ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.

(7) ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 2.